Тема първа. Общуване в бизнеса

43 осведоменост, одобрение и употреба на чувства при решаване на проблеми, което обаче трябва да става с участието на мисълта, на разума. Оптималните нива на вероятно емоционално предписание нито ще минимизират, нито ще преувеличат чувствата. Според Майер и
Саловей, “от хората с по-високо ниво на емоционална интелигентност
се очаква да просперират по-бързо чрез отбелязаните способности и
да научат повече от тях“
22
.Емоционалната интелигентност днес е една от най-горещите теми в бизнес света и ще оказва влияние върху бизнес мисленето за много години напред. Тя предизвиква толкова позитивна реакция, защото задоволи една нужда. През деветдесетте години формата на организациите се промени. Много икономики се насочиха към добавената стойност и се ориентираха към услугите. Темпът на промяната се ускори значително. Това наложи мениджърите да се сдобият с нови умения. Емоционална интелигентност беше трансформацията, която преобразува тези умения в една лесно разбираема, научнообоснована теория. Тя беше средството, което даде възможност бизнес целите да се постигат в един вечно променящ се и високо конкурентен свят.

Емоционална интелигентност групира отделните способности в шест групи:
23
 Разбиране на собствените емоции – самосъзнание, контрол над собствените чувства;
 Управление на емоциите – контрол над емоциите, насочване на емоциите към позитивния емоционален спектър, по възможност това да се прави редовно;
 Лична мотивация – притежаването на това умение предполага ефективност във всяко начинание, съзидателност;
 Разпознаване на емоциите у другите – емпатия, основно
“човешко умение”, важно за сферата на търговията и мениджмънта;
22
Вж. Mayer, J. and Peter Salovey. What is Emotional Intelligence, p. 10, 11 in Emotional
Development and Emotional Intelligence: Educational Implications, by Peter Salovey and David
Sluyter. 1997.
23
Вж. Уилкс, Ф. Интелигентните емоции. Цитирано по Д. Голман, София, 2003, с.18-21

44
 Контрол над взаимоотношенията – изкуство за управление на емоциите у другите; способност, която гарантира популярността, лидерството и ефективността в междуличностните отношения;
 Трансформиране на емоциите – справяне с личностни и житейски промени; умение да се дефинират противоположните чувства, възможност за трансформирането им (напр. отчаянието в надежда, самотата в създаване на контакти, лъжата – в доверие и др.).
Усвояването на тези поведения ще даде възможност всеки да изгради себе си като емоционално интелигентен, като по този начин ще изпревари своите по-малко емоционални интелигентни колеги по отношение на професионалните умения и комуникации. Доказано е в публикациите на редица автори в специализираната литература, че техническите и познавателните умения са важни, но емоционалната интелигентност е два пъти по-важна в приноса към успеха, отколкото интелектът и опитът. В продължение на много години IQ, опитът и познанията бяха надценявани. Но като предсказания за успех бяха твърде несигурни. Умните, но емоционално невежи лидери станаха безинтересни в заседателните зали по целия свят. Съществената роля, която емоциите играят в ефективното лидерство беше забравена до сега. Способността на човека да възприема, идентифицира и управлява емоциите е основа за успех в почти всяка работа и особено важна за осъществяване на успешни комуникации.
Интелигентността, проницателността, идейността, физическото здраве - всички те трябва да са от характерните качества на добрия комуникатор. Действеността (мoutus anima), емоцията – “духът, който ни движи” и интелигентното възприемане на този “дух” са съществен елемент на ефективните комуникации и единствените, които правят изпълнението на една работа изключително. Изискването за притежаване на емоционална интелигентност ще намери широко приложение в бъдеще в много области на живота, но най-вече за осъществяване на успешни комуникации и в обучението. Тя ще прескочи границите на индивидуалността, навлизайки в академичните общности, където ще се изучава по-широк спектър от психологически механизми, емоционални

45 компетентности, които ще позволят да се достигнат блестящи резултати в живота, професията, семейството и гражданското поведение. Конкретно бъдещето на емоционалната интелигентност се изразява в следното:
1.
Емоционална интелигентност ще бъде изключително важна при работа в екип в организациите, а в географски план – в културите;
2.
Емоционалната интелигентност ще бъде използвана още по- често при избора, оценката, обучението и развитието на служителите;
3.
Теорията за емоционалната интелигентност ще намери място в университетските програми за придобиване на компетенции от студентите в областта на чувствата, комуникациите, самоконтрола и поведението.
РЕЗЮМЕ НА ТЕМАТА
За разлика от класическия коефициент за интелигентност (IQ) и неговата стогодишна история, концепцията за емоционалната интелигентност е нова. Преобладаващото мнение за класическата интелигентност е, че тя не се променя от образованието и опита, докато ключовите емоционални способности могат да се усвояват и развиват.
Думата “емоция” има латински произход (mover) и означава “движа се”. Емоциите мотивират, но могат да влияят и отрицателно, изтощително, ако им се позволи да завладяват. Всеки може да се научи да бъде интелигентен по отношение на емоциите си и да прилага тази интелигентност в разрешаването на редица житейски проблеми. За да се достигне до съвършенство в тази област, са необходими знания и развиване на някои умения. За постигане на успех е важна не само академичната интелигентност, а и емоционалната.
Дефинирането на чувствата дава възможност за изучаване на тяхната природа и контролиране. Няма голямо човешко добро, без голяма емоция, защото чувства научиха човечеството да разсъждава.
E
емоционалната интелигентност има толкова много общо с това да знаеш кога и как да изразиш емоция колкото и с това, как да я контролираш.
Например, съпричастието е особено важен аспект на емоционалната интелигентност и изследователите знаят, че то допринася за трудовия успех. Хора, които са най-добри в определяне на емоциите на другите имат по-голям успех в своята работа, както и в своя социален живот.

46
КЛЮЧОВИ ДУМИ И ТЕЗИСИ

Емоционална интелигентност;

Емоционална компетентност;

Самоуправление и самоконтрол;

Социална компетентност и емпатия;
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
1.
Генов, Ю. Защо толкова малко успяваме. С. 2004 2.
Голман, Д. Емоционална интелигентност, С., 2007 3.
Радков, Р. Емоционалната интелигентност в крачка, сп.
Мениджър, бр. 11, С., 2004 4.
Уилкс, Ф. Интелигентните емоции. София, 1998 5.
Ууд,
Р.
Професионални тестове за емоционална интелигентност, С., 2007
КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ ПО ТЕМАТА
1.
Емоционалната интелигентност върви ръка за ръка с възпитанието на характера и волята, с развитието на морални критерии и гражданско съзнание, тя е и сред главните изкуства на демокрацията. Как мислите, по-лесно ли бихте комуникирали с емоционално интелигентни хора?
2.
Какво е мястото на емоционалната интелигентност за успеха в работата?
3.
От кои качества се формира ЕИ?
4.
За кои хора казваме: „този човек може да продаде и пясък в пустинята“!
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ПО ТЕМАТА
1.
Какво е мястото на самоконтролът и състраданието в живота ни?
2.
Ако хората притежават тези качества, ще бъдат ли по-добри?
3.
Какво знаете за емпатията и емпатичното слушане?
4.
Какви умения се изискват от кандидатстващите за робота по определени обяви? Направете списък и вижте, има ли някои от качествата на ЕИ?

47
Тема дванадесета. Ценностите – ключ в общуването

Изтегляне 4.22 Mb.

Сподели с приятели: