27
Управление на социалната ситуация - за синхронизиране на общуването, за проява на интерес или отегчение, за размяна на ролите на говорещ и слушател, за проява на разбиране и съгласие. При реторическото общуване водеща роля за реализацията на тези функция има ораторът, който по-същество управлява вътрешната и външната активност на слушателите, предлага модели на
комуникативно поведение, учи на определени техники за общуване;
Себепредставяне - най-често това става по пътя на спонтанната невербална комуникация, но може и да се използва от добре подготвения комуникатор за създаване на определени положителни нагласи и настроения. За оратора и успешността на изявата му е от голямо значение създаването на благоприятен климат на взаимно уважение и доверие, за което може спомогне доброто му себепредставяне и това на отделните участници и аудиторията като цяло. Невербалната информация често много сполучливо замества речевото представяне и често е по- подходяща за създаване на позитивно първо впечатление и за поддържане на това впечатление впоследствие;
Изразяване на емоционални състояния – това е най-широко проявяваната функция. Връзката между емоцията и израза на лицето е предмет на научни изследвания още от времето на Ч. Дарвин, който в труда си "Изразяване на емоциите от човека и животните", излязъл през
1872 година, обосновава три принципа за генезис на мимиката: за
целесъобразност, за контраст и противопоставяне и за пряко въздействие на нервната система при възбуждане и превъзбуждане. Дарвин бил убеден, че лицевите изражения са сходни при хората, независимо от културата, което обосновавал с еволюционния произход на човека.
Съвременните крос-културни изследвания потвърждават това твърдение, като доказват, че основните емоции
имат универсален лицеизраз; могат да се предават чрез другите телесни канали и се разпознават без затруднения от хората;
Предаване на информация за нагласите – като се използват възможностите на гласа, интонацията, мимиките и други невербални средства. В литературата са известни изследвания с учители, чийто глас
28 и тон се
разпознават без затруднения, а оттук се правят изводи за дидактическия поучителен тон, който те използват и в междуличностната си комуникация.
Контрол на канала - се свързва с ограничеността на слуховия канал да приема и обработва звуковите въздействия и много по-големите възможности на зрителния канал за получаване на информация;
Заместване на езика - най-често чрез жестовете и мимиките, когато се счита, че това въздействие ще бъде по-директно и въздействащо или когато речевото въздействие е социално неприемливо.
Допълването или подкрепянето на езика, засилване на речевото въздействие с включването на невербални знаци - невербалното съобщение разкрива психическо
състояние или емоция, които съпътстват речевото или подава сигнали за нещо друго.
В заключение ще отбележим, че за оратора е изключително трудно да контролира и координира от една страна своята собствена дейност - речева и неречева, а от друга - да управлява познавателната активност на слушателите в реторическия процес, като отчита обратната речева и неречева информация, която получава от страна на слушателите.
Образцовото владеене на съдържанието на ораторската творба, реторическата техника и собственото поведение улесняват оратора да насочи вниманието си към слушателите и тяхното поведение и да бъде в непрекъснато готовност да ги коригира при нужда в определена социално- комуникативна ситуация. Познанията за
неречевото поведение, сигналите и тяхната възможна интерпретация ще допринесат за преодоляване на бариерите при общуването, за усъвършенстването на професионализма и повишаването на ефективността на реторическата комуникация.
Сподели с приятели: