Иванов, И., Агресията и насилието в училище. // Педагогика, №1, 2013, 35-58.:
„Агресията е всяко преднамерено поведение, което приключва с физическа или психическа вреда на човек, животно или повреда (унищожение) на собственост.”
„Фройд разглежда агресивността като устойчива диспозиция на индивида. Тя е самостоятелно влечение - към смъртта или към разрушението. Насочено навътре, то се изразява в самонаказания, самоубийство; насочено навън се проявява във враждебност и агресия. Това е влечение, на което може чрез културата да се придаде безобидна форма (сублимация). Нормите, а с това типовете и честотата на агресивните форми на поведение, се задават именно от културата.”
Иванов, С., презентация за агресията:
„Агресия – психично състояние на личността, което се изразява като желание да се причини загуба или вреда на друго живо същество, което се стреми да избегне едно такова отношение към себе си
Агресия от aggressio - нападам, пристъпвам или прокарване със сила на своята гледна точка, атакуване на другите, противопоставне
Агресия - целенасочена подбуда за действие
Агресия - механизъм на психична защита
Агресията е израз и на слабост
Агресията е и израз на много голям енергиен заряд в човешката душевност; „
На база цитираните източници, можем да стигнем до извода, че агресията е психично състояние, което е породено от негативни влияния, емоции, случки, въздействия. Отрицателно състояние. Породено от и поражда след себе си негативни действия. Вреди на личността на човека и може да доведе до физическо насилие.
6.
Изложение:
Психични състояния на личността:
Бояджиев, В., в статия в интернет, 17.юли.2017г.:
„Психични състояния – преживявания от цялостен интегрален тип, които синтезират в себе си различни психични факти и индивидуални характеристики. Погрешно е психичните състояния да се свеждат само и единствено до емоционални преживявания. Тези явления реално съществуват и са феноменално, външно забележими. Хората преживяват отчаяние и вдъхновение, работна и екзистенциална умора, тъга и радост, неувереност, любов, привързаност и ние не можем да кажем, че тези преживявания се състоят от 1 качество или 1 процес.
Аристотел казва – „от всичко което става в душата, много важни са състоянията“, „те са състояния и на душата, и на тялото“.
У.Джеймс (Основни принципи на психологията) – „психологията е наука за състоянията на съзнанието. През цялото време приемаме душевни състояния в тяхната цялост като закономерен психичен факт.“
В книгата „Психология на преживяванията“ се казва: „ние разбираме преживяването като особена дейност, особена работа по преустройство на психологичния или по-правилно психическия свят, насочена към установяване на смисловото съответствие между съзнанието и битието“ (повишаване смисъла на битието).
Психичното състояние е цялостно, интегрално, своебразно преживяване, разгръщащо се за дадено време, в зависимост от субективното значение на отразяваните факти от вътрешната и външната реалност. В основата на преживяването като състояние стои субективното значение на даден факт по отношение на нас. Психичните състояния са субективни състояния. Те обединяват в себе си знания, емоции, свойства, настроения, воля. Психичното състояние е близко до понятието „психичен статус“.”
7.
Таблица, публикувана в интернет, в сайта на Уикипедия, показваща психичните явления:
