Тема: психични състояния на личността. Същност на стреса и начини за справяне с негативното му въздействие върху личността. Агресия, агресивност и агресивно поведение
Изтегляне 0.71 Mb.
|
Свързани:
МУЗИКА 2, D LLMSDOCS COURSES 12358 FILES 53598 ЛЕКЦИЯ ДКС - І ЧАСТ, GRUPA-KOLEKTIV
- Навигация на страницата:
- Стратегиите за справяне със стреса биха могли да бъдат разпределени в две основни групи
- Методи и средства за справяне със стреса.
- Стратегии за справяне със стреса.
13.
Стратегиите за справяне със стреса биха могли да бъдат разпределени в две основни групи: -вътрешни стратегии – това са начините, с които личността се справя със стресорите, като използва само наличните си вътрешни ресурси; Свързани са със способността й да дефинира стресовото събитие като предизвикателство, което може да бъде преодоляно /ПРЕРАМКИРАНЕ/ или като нещо, което ще премине от само себе си /ПАСИВНА ОЦНКА/. Прерамкирането включва два етапа. Първият е свързан с отделянето на ситуацията или на части от нея, който могат да бъдат променени от тези, който не могат да бъдат променяни. Вторият етап е свързан с предприемането на действия с промяна на ситуацията или преформулиране на това, което би могло да се промени. -външни стратегии – свързани са с включването на ресурси за справяне със стреса, извън индивида. Това е социалната /семеен и приятелски кръг/ и професионална подкрепа от специалисти психолози. Методи и средства за справяне със стреса. Трудовите дейности често са източник на стрес, особено работата, която предполага нееднозначност, ролеви конфликти и малка възможност за личен контрол. По отношение на количеството стрес, от което всеки човек се нуждае, за да бъде щастлив, съществуват големи индивидуални различия. Едно обаче е сигурно. Човекът трябва да работи. Трудът е биологична необходимост. Също както мускулите на нашето тяло стават отпуснати и дегенерират, ако не се използват, така и нашият мозък преминава в състояние на хаос и обърканост, ако не го използваме непрекъснато за някаква дейност, която има смисъл и значение за нас. Затова за Селие трудовата терапия е един от най-ефикасните начини за лечение на някои психични заболявания. Алтернативен метод за справяне със стреса чрез “трениране със стрес” предлага Д. Майхенбаум. Лицето се учи да се релаксира, да подобрява възможностите си за самооценяване, да решава проблемите на стреса и дори да използва самовнушение. Стратегии за справяне със стреса. Р. Лазарус предлага разграничение между насочени към проблема и насочени към емоциите стратегии на справяне. Насочените към проблема стратегии предполагат да се направи нещо, за да се промени ситуацията, предизвикваща дистрес. Проблемно насочените стратегии се използват, когато ситуациите имат потенциал за промяна. Насочените към емоциите стратегии се ползват повече в ситуации, в които липсва потенциал за промяна, а целта им е да регулират емоционалните реакции при дистрес. Справянето със стреса може още да се раздели на когнитивни и поведенчески опити на индивида да постави стреса под контрол. (Лазарус, Фолкман) 14. 1) Социална подкрепа. Кантрил забелязва, че “желанието да бъдеш близо до обичани хора е обща тенденция”. Хората си дават един на друг нещо повече от физическа защита. Те получават емоционална подкрепа и окуражаване, които могат да намалят психологичните и физиологичните симптоми на стреса. Липсата на подкрепа може да усили нашата податливост на болест. Хора, които получават голяма социална подкрепа, за по-устойчиви на болести и живеят по-дълго. Освен 1) защитата и 2) емоционалната утеха, хората могат да дават: 3) подкрепа чрез оценка, помагайки да се прецени и изясни доколко сериозен е проблемът; 4) информационната подкрепа, като посъветват как да се справим с неприятностите; 5) инструментална подкрепа, снабдявайки с вещи и услуги за преодоляване на стреса. 2) Когнитивни стратегии. Според Фройд стресът води до развитие на защитни механизми – неосъзнати стратегии за намаляване на тревожността. Репресията например предполага изтласкване на неприятните спомени или импулси извън съзнанието. Когнитивните защити срещу стреса обаче не са задължително невротични. Те могат да бъдат адаптивни. Връзката между стресовите реакции и когницията е проучена от Р. Лазарус, който създава модел за процеса на когнитивна оценка и определяне на това дали дадено събитие ще предизвика физиологична реакция, свързана със стреса: = 1. Първоначална оценка: Дали тази ситуация е потенциално стресова? а) Ирелевантна: не е свързана с оцеляването или личните цели. б) Благоприятна-позитивна: свързана е с оцеляването или личните цели по положителен начин (предизвиква положителна емоционална реакция). в) Стресова: свързана с оцеляването, оценена като загуба, вреда, заплаха или предизвикателство. Ако това е нашата първична оценка, често стигаме до вторична. = 2. Вторична оценка: Какво мога да направя по отношение източниците на стрес? а) Ресурси = здраве и енергия, способност за контрол върху ситуацията или за решаване на проблема, социална подкрепа и пари или имущество, които могат да се използват. б) Ограничения = психологични дефицити и хора, пречещи на справянето с проблема. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|