СпоредЛенард Бърковиц, един от най-изтъкнатите американски специалисти по въпросите на човешката агресивност, хората се отличават от другите видове по това, че научаването играе по-важна роля в тяхното агресивно поведение. „У хората агресивността е функция на сложно взаимодействие между вродените склонности и заучените реакции” (по Е. Арансън, 1). Това е така, защото „поведенческите модели, вродени у човека, са безкрайно гъвкави и податливи на модификация” (Е. Смирнова, В. Холмогорова, 14). В САЩ, в Денвър и Нашвил (34) е разработена програма за дългогодишна намеса и тренинг на родители за създаване на умения за работа с деца от предучилищна възраст, които имат различни форми на агресия и антисоциално поведение. Според авторите на програмата Ф. Стрейн и М. Тим децата с емоционални или поведенчески разстройства формират популацията от младежи, които са предизвикателни, непокорни, неотстъпчиви и създаващи много неприятности. Те попадат в поле-зрението на различните социални и превантивни грижи. Те смятат, че поведенческите проблеми подлежат на коригиране и развитие още в предучилищна възраст и се обосновават по следния начин:
Ранно появилите се поведенчески проблеми в предучилищна възраст са най-точния признак за делинквентност в зряла възраст, загуба на членство в общността и попадане в затвора.
„Стабилизирането на агресията около десетгодишна възраст е равностойно на изграждането и стабилизирането на интелигентността в тази възраст”. С други думи, така както интелигентността, придобита в детска възраст остава като достояние на личността за цял живот, така и придобитата, развита и установена агресивност, остава достояние на личността.
Ако агресията към околните не приключи към тринадесетата година, възможно е да се превърне в хронично поведение.
Дете, растящо сред възрастни, проявяващи агресия има по-голяма вероятност да отпадне рано от училище, да попадне в ареста, да стане нарко и алкохолно зависимо, да се маргинализира или да умре млад.
