Тема: психични състояния на личността. Същност на стреса и начини за справяне с негативното му въздействие върху личността. Агресия, агресивност и агресивно поведение

Иванов, С., презентация за агресивността

Изтегляне 0.71 Mb. страница 9/12 Дата 17.11.2023 Размер 0.71 Mb. #119317

Навигация на страницата:

• Факирска, Й. „Детска агресивност”

Иванов, С., презентация за агресивността: „Агресивността е социално обусловена черта на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат вреди на хора или повреди на предмети Агресивността е относителна постоянна готовност на личността да превърне в агресия поведенческите си реакции в разнообразието от житейски ситуации Агресивността е израз и на стремеж на личността да изглежда силна пред другите да си "извоюва" авторитет, да чувства "признаването" от другите, макар и във вид на боязън Агресивността е форма за предпазване от страха, от усещаната опасност 17. Хората с агресивни наклонности, сблъскващи се често със заплахи и предизвикателства са готови веднага да нападнат онези, които не им харесват Едни автори свързват агресивността с вътрешна напрегнатост и тревожност, други с вроден импулс към разрушение, трети я свързват с личностен стремеж към превъзходство, а четвърти смятат, че тя произлиза от фрустрацията.” От това определение/определения за агресивност, стигаме точно до този извод, с който започнахме при определението за агресия. Именно, че агресивността води до физическо насилие, с цел да навреди. Освен физическо обаче, насилието може да бъде и вербално. Чрез речта, думите, също можем да сме агресивни и да навредим на отсрещния. Всичко това засяга личността както на отсрещния, на когото сме навредили, така и на нашата собствена. Факирска, Й. „Детска агресивност”: „Идва от латинската дума aggressio, което означава „нападение”, „пристъп”. В психологическия речник четем следното определение на термина: „Агресия – това е мотивирано деструктивно поведение, противоречащо на нормите и правилата за живот на хората в обществото, нанасящо вреда на обекта на нападение (одушевени и неодушевени), причиняващо физически и морален ущърб на хората или предизвикващо у тях психологически дискомфорт (отрицателни преживявания, състояние на напрежение, страх, потиснатост и т.н.)”. Това определение се приема и от Л. Юрганова (22).” Агресивността е готовност за проява на агресия – физическа или вербална. В някои случаи тя служи като защитна реакция, поради чувство за заплаха или безсилие. Когато например едно дете се почувства слабо, тоест ако срещу него стои по-силен „противник” (дори в много случаи това е родителя), то избира да се защити чрез агресия. В много случаи, понеже то няма достатъчно богат речник, решава да използва физическа агресия. Например посяга да удари, тропа с крак, блъска с ръце. Разбира се, ако това се случва между родител и дете, то правилния подход, за да спре момента на агресия, е проява на топли чувства – прегръдка, погалване, интонацията на родителя да бъде спокойна и успокояваща. При случаи, когато става въпрос за дете и по-голямо такова, обикновено агресията може да се прояви двустранно. В такива случаи агресора (по-голямото дете), по някакъв начин провокира защитните реакции на по-малкото дете и така то проявява агресивно поведение. Освен като защитен механизъм, агресията и агресивното поведение, могат да бъдат и като нападателна функция, породена от вътрешна душевна несигурност, страх, негативни емоции, гняв, желание за надмощие. Проявява се дори в много от ситуациите вербално. Тоест, чрез желанието си да е над останалите, индивидът проявява вербална агресия (обижда, накърнява личността, опитва се да сломи душевността на останалите). Така агресорът се чувства по-силен и мощен от останалите. 18. За да се справим с такъв тип агресори е много важно да знаем кои сме, какво можем, на какво сме способни и да не позволяваме агресивното поведение да ни влияе на личността. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели: