Подходи, средства и методи за взаимодействие с агресивни деца:
1. ВЪЗПИРАЩИ ПОДХОДИ И МЕТОДИ
Ж. К. Загидулин (5) смята, че във всички случаи на проява на агресия от страна на детето, работата на педагога е преди всичко да го научи да не извършва тези действия, които са неприемливи, защото нанасят вреда на другите и на самото дете. Ако това е невъзможно, то не трябва да се позволява на детето да извършва подобни действия. Това става с прости възпиращи и забраняващи реплики, изказани с категоричен тон – „Не, неможе“, „Така не се прави“, „Не скуби, боли“. При 4-7-годишните деца тези възпиращи реплики могат да се придружа и с обяснителни – за последствията от подобни действия. Добре е да се направи опит у детето да се формира усещането, че, ако е извършило такива действия, това не е добро. Това, разбира се не се постига с нравоучения и забрани.
Друг възпиращ подход е отвличане на вниманието от обекта на агресия.Важни в случая са действията на възрастния. Може да хване ръката на детето и да го задържи да не прави това, може да му се отвлече вниманието, ако то е способно да превключва вниманието си. Може да се намери приемлива форма на изразяване на агресия или да ѝ се придаде друг смисъл и това да превключи вниманието на детето. Всичко зависи от това с какво е свързана агресията и в какво се проявява.
Има деца, които не се справят с чувствата си и не умеят да ги изразяват. Те трябва да се учат на начини за изразяване на отрицателните емоции, без да нараняват другите. Ако детето се сърди, това не означава, че му е позволено да щипе, да хапе, да скубе, да чупи предмети. Може да се научи, когато е недоволно да викне “Аз се сърдя” или да удари с ръка по масата: “Толкова силно се сърдя”. Колкото повече се сърди, толкова по-силно и повече пъти да удари по масата. В този случай вниманието на детето се насочва към ръцете и към това колко пъти е ударило и дали е достатъчно силно. Такова действие разтоварва от напрежението и не вреди на никой. Освен това детето се учи да съизмерва силата на удара и усещането за болка от него самото. Тъй като дланите и пръстите са много чувствителни то усеща парене от ударите, изпитвайки при това емоционално облекчение и разтоварване. Всякакви действия и превключване на вниманието върху ръцете отклонява детското внимание от причината за неговото недоволство. То се съсредоточава върху други действия и постепенно се освобождава от своя гняв.
