Кеймбриджката школа: теория за частичното пазарно

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
15
Тя се оформя около
Алфред Маршал
(1842 - 1924 г.), чиито „Принципи на икономикса"
16
със своята поява през 1890 г. отбелязват началото на „модерните времена за британската икономическата наука" (Кейнс). Този теоретичен труд е допълнен от две разработки, в които
Маршал показва дълбокото си познаване на икономическите факти: „ Производство и търга - вия"(1919 г.) и „Пари, кредит и търговия" (1923 г.).
Макар да споделя идеята за общото пазарно равновесие (както го подсказват бележки XIV и XIX от приложението към Принципите), Маршал използва един модел, който той смята за по- реалистичен и удобен за работа - този на частичното пазарно равновесие. В повечето от случаите той разсъждава върху фирми със среден размер, функциониращи в рамките на „производства", чието значение не е толкова голямо, че да повлияе върху останалата част от стопанството, и върху особени типове стоки, които поемат само твърде малка част от съвкупните разходи на купувачите.
Освен това Маршал смята за възможно да разглежда като даденост всичко онова, което би могло да се случи в другите сектори и приема , че вариациите на производството и цените в разглежданите малки сектори не оказват влияние върху съвкупните количества (националния доход, номинален или реален).
Инструментите за анализ, избрани в тази връзка от Маршал, вече са влезли в общия фонд на икономистите: еластичността на търсенето, различаването на краткия от дългия период при отчитане на резултатите от въздействието на времевия фактор върху икономическата активност, анализът на вътрешните и външните икономии, теорията за фирмата и др.
Алфред Маршал е заместен в катедрата в Кеймбридж от А. Пигу, чиито голям труд
„Икономика на благосъстоянието" (1919 г.) поставя за пръв път на анализ условията на икономическия оптимум. Лорд
Джон Мейнард Кейнс и сър Денис Робъртсьн в условията на теоретичните революции (в течение на последните 30 години) трябва да поддържат традицията на Маршал дори външно да изглежда, че се отклоняват от нея.
17
Въпреки че влиянието му се откроява едва след 1930 г., на разглеждания период принадлежи и основателят на шведската съвременна школа Кнут Виксел: неговите два главни труда са „Лихва и цени" (1898 г., англ. превод 1936 г.: Interest and Prices) и „Лекции" (1903 - 1922 г., англ. превод 1934 - 1935 г.: Lectures). Около 1930 г. тези изследвания оказват значително въздействие върху австрийските икономисти (Мизис и Хайек), както и върху Кейнс (в неговия
„Трактат за парите"). Главният принос на Виксел се състои в координирането на теорията за стойността и цените с тази за парите, които дотогава се развиват независимо една от друга. Той достига и до анализ на икономическите колебания, открояващ наслагващите се процеси на подем и свиване в икономиката: така Виксел скъсва със закона на Ж.Б.Сей, според когото предлагането на стоки винаги създава свое собствено търсене („продуктите се разменят срещу продукти"), и провъзгласява общата теория на брутния доход, доразвита и след 30-те години от неговите шведски ученици и Кейнс.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: