Методология и философия на анализа на Маршал

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
16 човешкото поведение с решаващата роля на стремежа на човека за постигане на наслаждение, е омекотен. Що се отнася обаче до схващанията на Маршал за природата на човека като пресметливо и предпазливо животно, те стоят в основата на тезата за икономическия човек, който постига оптимални резултати в своята дейност. В „Принципи на икономикса" Маршал застъпва методологическия принцип за постъпателността в развитието на обществото, природата и науката.
Неслучайно се отбелязва, че икономическата наука - това е такава наука, която се развива и трябва да се развива постепенно и непрекъснато. По отношение на непрекъснатостта, Маршал сочи биологичните процеси. „Мека на икономиста" е по-скоро икономическата биология, отколкото икономическата динамика. Но биологическите концепции са по-сложни от теорията за механиката. Маршал е един от пионерите в прилагането на математиката при изучаването на икономическите процеси. Той се стреми да разглежда взаимодействието между явленията в икономиката, като се интересува от възпроизвеждане на количествени функционални зависимости
(под влиянието на Курно). Маршал обръща голямо внимание на измененията на пределните величини, на пределните прирасти на производството и на търсенето, които оказват влияние върху поведението на стопанските субекти. Той е за такова приложение на математиката, което да не изопачава реалния смисъл на икономическите процеси. Твърди, че доброто математическо излагане на икономическите явления може да се окаже добра математика, но лоша икономика.
Маршал разглежда прилагането на математиката като вид стенография, средство за съкратено, но ясно предаване на мислите.
Маршал се занимава и с проблема за намиране на компромис между социалната справедливост и икономическата ефективност. От една страна той не е привърженик на идеите на социализма и затова не приема икономическото учение на Маркс, но от друга - не отрича съществуването на социални проблеми в пазарното общество. Убеден е, че бедността може да бъде премахната в рамките на капиталистическото общество.
Според Маршал ролята и задачите на икономическата наука са немислими извън решаването на социалните въпроси, стоящи пред обществото. Той не приема песимистичните предвиждания на Малтус , както и твърдението на привържениците на школата на Рикардо, че тежкото положение на работниците е нещо естествено. Според него напредъкът при увеличаването на производителността на труда в транспорта и промишлеността, благодарение на техническия прогрес, може да неутрализира намаляващите се доходи в селското стопанство.
Оптимистичното му виждане за възможностите да бъде подобрено положението на трудещите се внася хуманистичен момент социална му философия.
Още с появата си „Принципи на политическата икономия" завоюва безспорен авторитет сред англоезичните народи. Обаче икономистите от континента не признават оригиналността и приоритета на Map - шал в създаване на теорията за пределната полезност, чиито основни положения са били разработени от представителите на субективната школа Джеванс, Менгер и
Валрас. Безспорно голямо значение за популярността на книгата на Маршал, а също и за цялото му учение, имат личностните качества и индивидуалният почерк на автора. Без да се отрича важността на тези моменти, същественото място на учението на Маршал се обуславя и от по- основни фактори. Става дума за характера на историческата епоха, за извършващите се промени в икономическата структура на обществото и за състоянието на икономическата наука. През 70-те години на XIX век свободната конкуренция достига своя апогей в развитието си и големите фирми и монополистически обединения започват да играят все по-важна роля в стопанския живот.
Засилените процеси на обобществяване пораждат нови форми и нови проблеми. Тези качествени промени предизвикват и по - значително преустройство на икономическата теория . По това време

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
17 в икономическата наука съществува своеобразен вакуум, породен от разложението на рикардианската школа и липсата на обединяващ център на отделните й течения. Заслугата на
Маршал е преди всичко в реализирането на определен синтез от теориите на Рикардо и Дж. Ст.
Мил с концепциите на субективната школа - преди всичко с тази за пределната полезност. На такова основание Маршал е класифициран като велик систематизатор-еклектик, заради съчетаването на взаимно изключващи се елементи.
19
Като изхожда от господството на свободната конкуренция и равновесието, Маршал не игнорира монопола, разглежда го като временно отклонение от нормалното състояние на икономиката. Ето защо, въпреки разработките му за монопола, той не е дал полагащата се оценка на коренните преобразувания в пазарната система по онова време. За сметка на това, на основата на постулатите на неокласическата теория, той успява да разработи определена теоретична система, включваща и определени подходи за поставяне и решаване на проблемите. Затова се твърди, че Маршал е предложил нова икономическа парадигма, опитвайки се да измени предмета на политическата икономия с категорията икономикс. „Политическата икономия или икономическата наука се занимава с изследването на нормалната жизнена дейност на човешкото общество; тя изучава онази сфера на индивидуалните и обществените действия, която по най-тесен начин е свързана със създаването и използването на материалните основи на благосъстоянието.
Следователно тя от една страна представлява изследване на богатството, а от друга - образува част от изследването на човека" .
20
Подобна дефиниция свидетелства за отказа на икономическата теория да се занимава с изследване на вътрешните закони и закономерности на пазарното общество. Подходът на Маршал е продиктуван от прагматични съображения, личи стремежът на икономическите анализи да придобият операционно значение, да се насочат към изучаване на явления и процеси, свързани с пазарните форми, ценообразуването, конкуренцията, организацията и управлението на фирмите, т.е. към неща имащи отношение към стопанските субекти. Тези въпроси традиционно се излагат в учебниците по икономикс. Освен тях обаче Маршал изследва и проблеми, отнасящи се до размяната и разпределението, социалната несправедливост и бедността, ролята на институционалните фактори и др. Това прави книгата му не чиста икономическа теория, а политико икономически труд.
Маршал подробно разглежда въпросите за организацията на производството и с това полага началото на развитието на науката за управлението. Той предлага проблемите на управлението да бъдат обособени в отделен раздел на стопанската наука и излага възгледите си в един доклад, изнесен в Кеймбридж, в който препоръчва конкретни действия за мениджърите и администраторите (докладът придобива голямо популярност в Англия и САЩ и според редица автори от него лъха мениджърски дух)
21
От казаното до тук е обяснимо защо Маршал изиграва важна роля в създаването на микроикономиката като основен раздел на икономическата теория. Неговият микроанализ се характеризира с отдалечаване от психологизма на австрийската школа. Полезността се разглежда като явление, еднородно или тъждествено с цената, а вместо примитивното стопанство на преден план се дискутират по-развитите стоково-пазарни отношения, с явен стремеж да се анализират не само процесите на размяната, но и процесите на производството.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: