Терминологичен речник

КОМПУЛСИВНОСТ

Непреодо­лим стремеж за извършване на да­дено действие. При натрапливата невроза субек­тът извършва някои ирационални действия, като например оправя по­ложението на всички картини в къщата, макар да знае, че за това няма никаква логична причина. Той го прави единствено от необходимост да предотврати тревожността, коя­то би се появила, ако тези действия не бъдат извършени. Според 3.Фройд компулсивните действия представляват „формиране на ком­промис" между някои желания и мо­ралните изисквания на субекта.

КОМУНИКАЦИЯ

Тя предполага целенасоче­ното или нецеленасоченото предава­не на информация, предназначена да осведоми или да повлияе на един ин­дивид или група, приемащи тази ин­формация. Но комуникацията не се свежда само до това. Едновременно с предаването на информация се уп­ражнява въздействие върху приема­теля и обратно действие (feed-back) върху човека, предаващ информаци­ята, който на свой ред бива повлиян. Употребата на езика не е единст­веното комуникативно поведение. Такива са също мимиката и жестът. От друга страна, не всички съобще­ния се изразяват на рационално ни­во. Възприема се повече от това, ко­ето се съобщава. 3. Фройд дори го­вори за общуване на нивото на несъзнаваното, изразявайки с това фак­та, че индивидите са способни несъзнавано да възприемат явни призна­ци. Комуникацията не е привилегия само на човека. Тя несъмнено същес­твува при животните и растенията. Пчелата работничка указва с танц на другите пчели от кошера мястото, където се намират цветята разстоянието до него и качеството на пра­шеца (К. фон Фриш). Наранени бо­рове, тополи, кленове предупрежда­ват събратята си за бедата, която ги е сполетяла, ефектът от което е за­действането в цялата колония на хи­мически защитен механизъм срещу нападателите (П. Каро, 1983). Всич­ки живи същества, от бактерията до човека, се нуждаят от постоянна ин­формация за вътрешното си състоя­ние и за състоянието на външната среда, за да могат да оцелеят и да живеят. Използваните сигнали са най-разнообразни: зрителни, както при светулката, електрически (при електрическата змиорка), звукови (при чинката), ултразвукови (при при­лепа), тактилни (при мравките) или химически (феромони, отделяни от копринената буба).

КОНФЛИКТ

Борба на влечения, на интереси; ситуация, в която се на­мира индивид, изложен едновремен­но на въздействието на сили с про­тивоположна насоченост и почти ед­наква мощност. Гладен плъх, привличан от храна, разположена в единия край на клет­ката, която може да бъде достигната само след като премине през наелектризирана мрежа, се намира в ситуа­ция на конфликт (привличане срещу отблъскване). Задължението за уче­ник да напише неприятно домашно под страх от наказание (отблъскване срещу отблъскване) или необходи­мостта да избере между две приятни развлечения (привличане срещу привличане) предизвикват вътрешнопсихично напрежнение. В случай че конфликтът се окаже неразрешим, си­туацията поражда невротичен страх и невротични разстройства. Човекът разполага с много средс­тва, за да реши конфликтите в пси­хиката като например изтласкване, изместване към заместваща цел, суб­лимация и т. н. Освен афективните конфликти съществуват и други, от когнитивен (интелектуален) или со­циален характер. Когнитивният конфликт настъпва, когато човек по­лучава информации, които са в про­тиворечие с неговите убеждения.

КОНФОРМИЗЪМ

Нагласа на су­бекта към поддържане на постоянно съгласие със социалната група. За огромното мнозинство от хо­рата конформизмът е условие за пси­хично здраве. Отказът да приеме со­циалните норми изолира индивида от общността, по отношение на коя­то той става повече или по-малко чужд. Почти винаги за нарушаване­то на социалните норми има наказание, което може да варира от суро­вото наказание до присмеха (напри­мер за неконформизма в обличане­то). Конформизмът често бива съ­пътстван от вярност към групата, ко­ято вярност може да доведе члено­вете на групата да действат срещу своите собствени индивидуални ин­тереси.

КОРЕЛАЦИЯ

Отношение между членове, при което от единия логи­чески следва другият. По време на растежа на индивида неговите ръст и тегло се увеличават едновременно. В училище силните ученици имат добър успех по всички предмети, а неинтелигентните изос­тават почти във всичко. В тези раз­лични случаи се казва, че съществу­ва положителна корелация между променливите елементи. В статисти­ката коефициент на корелация се на­рича индексът, който изразява сте­пента на свързаност на две опреде­лени променливи (например ръста и теглото на група индивиди). В зависимост от това, дали променливите се изменят в една и съща посока, в противоположна посока или незави­симо една от друга, коефициентът на корелация клони към +1, -1 или 0. Посредством изучаването на корела­циите между различни тестове за ин­телигентност С. Е. Спиърман успя­ва да открои общ фактор (фактор G), който може да бъде приравнен към общата интелигентност.

КРАЖБА

Насилствено или тайно отнемане на чуждо имущество. Някои кражби са израз на афективна незрялост и понякога злонамере­ност на извършителите. Кражбите имат значение на наказателна мярка и едновременно с това на претенция; най-често биват извършвани от су­бекти, фрустрирани в детството си. Някои малки крадци вземат предме­ти от хора, които много обичат. То­ва парадоксално поведение изразява скритото им желание да задържат последните, да запазят поне част от тях. Други, социално дезадаптирани деца крадат, за да раздават на дру­гите; така те се надяват да „купят" приятелството им и да бъдат приети в групата. Освен това съществуват патологични кражби, извършвани от епилептично, дементно болни и от неспособни да секонтролират умст­вено изостанали субекти, но те са сравнително редки.

Предразположе­ност към творчество, която същест­вува потенциално във всеки индивид и на всяка възраст. Тясно свързана със социокултурната среда, тази естествена склон­ност се нуждае от благоприятни ус­ловия, за да се прояви. Страхът от това да си различен и социалният конформизъм са окови за креативността. С цел да освободят въобра­жението и да вдигнат пречките, ня­кои психолози са създали техники на групово обсъждане, където правило­то е да бъдат изразявани всички идеи, в това число и най-необикновените. Най-трудните проблеми намират не­очаквани решения при разгръщане­то на изобретателността на всички в групата, когато никой не се бои, че ще бъде критикуван. Така например физиците orNational Accelerator Labo­ratory в Батавия (Илиноис, САЩ) сти­гат до идеята да използват пор със закрепена чрез специална „амуни­ция" за тялото му четка, за да почис­тят вътрешността на ускорителя (тръба, дълга 500 м, с диаметър 15 см) от различните частици.

КРИЗА

Внезапно нарушено равно­весие. Жизненият път на човека е беля­зан от кризи, първата от които е са­мото раждане (навлизането в живо­та се съпровожда с викове). Впослед­ствие човек преминава през редица критични етапи, най-важните от ко­ито са отбиването, тръгването на училище, юношеството и менопаузата. Под името „юношеска криза на оригиналничене" М. Дьобес е изуча­вал революционното поведение на юношата, който непохватно се стре­ми да утвърди своята личност. Сил­ните емоции, продължителната и мъ­чителна фрустрация предизвикват нервни кризи на ажитация или гняв.

Развиване на тялото и на ума под въздействието на социа­лната среда. Всяко човешко общество, дори и най-първобитното, притежава своя култура, която обуславя общото раз­витие на неговите членове. Именно културата превръща индивида в оп­ределен тип личност. Връзката меж­ду културата и личността е толкова тясна, че е възможно описанието на средния тип французин, англичанин, италианец, в който да се срещат ос­новните народностни характеристи­ки на всички хора от тези национал­ности. Културата дава на човека не­говата човечност. Вълчите деца, ко­ито са били отгледани от животни, не притежават нищо човешко; дви­жат се на четири крака, хранят се ка­то животни, не говорят и начинът на изразяване на техните емоции е не­понятен за нас. Трябва ли да се смя­та, че културата е присъща само на човека? Много автори (Р. М. Иркес, М. Кавай) смятат, че това явление съ­ществува и в животинските общнос­ти. Установено е, че врабчета, които са поставени сред канарчета, започ­ват да подражават на песента им. От друга страна, малки авлиги, отделе­ни от родителите си, „измислят" ори­гинално пеене, на което по-късно на­учават други по-млади свои събра­тя; така била създадена „нова музикална школа за авлиги" (У. Е. Д. Скот). Културата е явление на соци­ализация, основана върху учене, бла­годарение на което индивидът се ин­тегрира в групата. Тя съществува във всички човешки общества и вероят­но сред някои животински видове.

ЛЕВИН, Курт (Lewin, Kurt)

Аме­рикански психолог от немски прои­зход (Могилно, Прусия, дн. Полша, 1890 - Нютонвил, Масачузетс, 1947). К. Левин е професор по психоло­гия в Берлинския университет (1926). След установяването на нацизма той емигрира в САЩ. От 1932 до 1945 год. преподава в различни универси­тети (Станфорд, Корнел, Харвард). Повлиян от изследователския климат в Америка, Левин изоставя класичес­ките теми в психологията (воля, асо­циация, възприятие), за да изучава от динамична гледна точка някои спе­цифични проблеми на човешкото по­ведение: фрустрация и регресия (1937 - 1941), ниво на аспирации (1936 -1944), учене (1942). Неговата теория, основана върху понятието „психоло­гично поле", го довежда до експе­рименталното изучаване на малките групи и тяхната вътрешна динамика. Откъси от произведенията му са пуб­ликувани на френски език под загла-виетоДинамична психология (1959).

ЛИБИДО

Двигателна енергия на инстинктите към живота. Либидото има основно значение в поведението на човека, като до го­ляма степен го обуславя. То не е свързано само с функционирането на гениталните органи и може да се на­сочи към обекти и хора (обектно либидо), да се обърне към собственото тяло (нарцистично либидо) или да подхранва интелектуални дейности (сублимирано либидо). Съществува енергийно равновесие между нарцистичното либидо (или „Азово либидо") и обектното либи­до: когато едното се увеличава, дру­гото намалява. По време на растежа тази енергия на инстинктите се ло­кализира върху някои ерогенни зо­ни, променящи се с възрастта, или върху някои обекти. Психоанализата обяснява много характерологични черти и по-голямата част от видове­те дезадаптирано поведение (невро­зи, перверзни) с трайни фиксации на либидото в различни моменти от развитието му или с регресия към някой от тези стадии. Критиките към тази теория се отнасят до това, че тя свежда всички конфликти до този единствен източник на енергия.

Субект, който оглавява група, увлича я и я ръководи. С навлизането на психологията в промишлеността и в армията пред психолозите, натоварени с подбора на кадрите, изниква проблемът за ръ­ководителя. Най-напред те констати­рат, че общовъзприетите мнения (ръководителят е компетентен, решите­лен, властен и т. н.) невинаги са ва­лидни; те съответстват повече на со­циалния стереотип, отколкото на действителността, която е безкрай­но по-нюансирана и сложна. Не съ­ществува един, а множество типове лидери, като всеки от тях варира спо­ред специфичните характеристики на своята група: войскова част, трудо­ва бригада, отдел за организиране на отдиха; детски групи, юношески гру­пи, групи от мъже или жени и т. н. Под влиянието на К. Левин и него­вите ученици интересът се измества от водача към групата и вътрешната й динамика. Управлението вече не се разглежда като индивидуален фено­мен, а като резултат от социални интеракции, от задачата, която трябва да бъде изпълнена, както и от факто­рите, структурата и мрежите на съо­бщителните средства, характерни за групата (например предаване на ин­формацията по йерархичен път). Посредством експериментиране върху малки групи бе установено, че позицията на даден субект в опреде­лена комуникационна система е то­ва, което определя функцията му на лидер; в система с кръгова форма су­бектът в центъра заема това място, защото той приема и предава най-много информация. От друга стра­на, социометрията доказва, че в гру­па, където се намесват симпатии и антипатии, най-често ролята на ръ­ководител играе индивидът, който бива избран от колегите си поради своите човешки качества, въпреки че невинаги е най-компетентният. Обик­новено в неинституциализираните групи се наблюдава установяването на двама лидери, единият от които е приеман заради идеите и ефектив­ността му, а другият - заради лич­ното му обаяние; техните влияния се допълват както в конституционните монархии (кралят и министър-председателят) или в семейството (баща­та и майката). Социалната роля, а не личните му качества е това, което в по-голяма степен определя ръководителя. Именно ръководителят е този, кой­то придава на групата необходима­та спойка за осъществяването на ней­ните цели. Като се има предвид този критерий, бяха създадени конкретни ситуации за подбор на офицери и ръ­ководители на предприятия. На пър­вите се предлага да преминат дъл­бока река с подръчни средства, а на вторите - да решат проблем от общ интерес, като специални наблюдате­ли регистрират поведението им. По такъв начин се извършва доближава­не до действителната обстановка (единствената, която може да пот­върди качествата на ръководителя), но все пак не може напълно да се из­бегне изкуственият характер на тези опити.

ЛИЧНОСТ

Устойчивият елемент от поведението на индивида; това, което го характеризира и диференцира от другите. Всеки индивид има своите инте­лектуални, афективни и конативни (отнасящи се до волята, до темпера­мента) особености, чиято организи­рана съвкупност детерминира лич­ността. Всеки човек е едновременно подобен на другите членове на своя­та група и различен от тях с уникал­ния характер на своя жизнен опит. Неговата неповторимост, най-ориги­налната част от неговия Аз, предс­тавлява същността на неговата лич­ност. Според различните автори лич­ността е обусловена от физическата конституция, която е наследствена (Е. Кречмер, У. Х. Шелдън) или от со­циалното влияние (Е. Гутри). В дейс­твителност личността е структурира­на съвкупност от вродени (наследст­веност, конституция) и придобити диспозиции (среда, възпитание и ре­акции на тяхното влияние), която оп­ределя неповторимата адаптация на индивида към обкръжението. Тази организация се създава и променя непрекъснато под влияние на биоло­гическото съзряване (възраст, пубер­тет, менопауза...) и личния опит (социокултурни и афективни условия). В по-голяма степен от биологичес­кия фактор, чието значение не тряб­ва да се подценява, именно психоло­гическите условия изиграват основ­ната роля в изграждането на лич­ността.

Сърдечен порив, който ни тласка към друго същество. Любовта познава различни степе­ни и разновидности, които са „израз на една и съща съвкупност от влече­ния" (3. Фройд). Любовта, дори ако се крие под маската на грубовато от­ношение, е най-ценното богатство за живота, което детето може да полу­чи. Тя обуславя развитието на чувс­твото му за лична ценност и прави приемливи фрустрациите и прину­дите на възпитанието. Детето умее да разпознава истинската от престо­рената любов. Когато го отрупват с думи, жестове, подаръци и целувки без топлота, то със сигурност чувст­ва какво се крие зад привидното. Же­ланието за обич се поражда рано и е универсално. Животните също из­питват подобна потребност от бли­зост. Кучета, отглеждани без физи­чески контакт с други кучета или с хора, остават завинаги лабилни и нез­рели.

МЕТОД

Начин на действие за пос­тигане на определена цел. Сред естествените движения на мисълта могат да се разграничат дедукцията (преход от общото към час­тното), индукцията (обобщаване на основата на частен случай), анали­зът и синтезът. Трите момента в на­учното изследване се състоят в наб­людение на фактите, последвано от построяване на хипотеза, която нак­рая се подлага на опитна проверка. Този процес се използва широко в клиничната психология, където употребата на тестове служи единс­твено за контролиране на работната хипотеза, изградена от психолога на базата на информацията от медико-социалната анкета и интервюто със субекта относно неговото минало.

Преместване на ин­дивиди под влияние на комплексни фактори. Сезонната смяна на местообитанието при животните се обяснява обикновено с инстинкта. Но тази ду­ма служи само за прикриване на не­вежеството ни по отношение на то­ва комплексно поведение; тя не обяс­нява нито чувството за ориентация на животните, нито тяхната „органи­зация на пътуването" (предмиграционно събиране,, определен маршрут, етапи и т. н.). Експериментите, извър­швани с птици, доказват, че мигра­цията е тясно свързана със силата на осветеност и продължителността на дните. Така също миграционното по­ведение на сьомгата може да се раз­глежда като съвкупност от реакции (фототаксис, реотаксис...) на различ­ните стимули на средата. Миграцията при хората се извър­шва главно под влияние на социоикономически и политически фактори. Някои автори поддържат тезата, че емигрантите притежават по-високи интелектуални и характерологични качества от неемигрантите, но резул­татите от изследванията по този въп­рос не са убедителни.

МИСЛЕНЕ

Съвкупност от пси­хични явления. Разграничават се следните типо­ве мислене: будно, реалистично мис­лене, ориентирано към адаптиране спрямо външния свят, и аутистично, или онирично, мислене, ръково­дено от ефективните потребности на личността. Първото, което се подчи­нява на рационалните принципи, формирани по време на развитието и в контакт с действителността, е со­циализирано; то се изразява чрез из­речението (съждението) или думата (идеята, понятието). Второто, което се отклонява от законите на логика­та и е десоциализирано, използва предимно символни представи, на­товарени с афективно значение, сре­ща се при шизофрениите, но се про­явява и в сънищата на нормалните хора. Най-общо, може да се каже, че ониричното (или аутистично) мисле­не съдържа явления, изтласкани от будното съзнание. Това е вътрешно мислене, което се задоволява със символа и не изисква употребата на езика, тъй като не е предназначено за комуникация. Будното мислене, напротив, е тясно свързано с речта; бихейвиористите (Дж. Б. Уотсън) до­ри смятат, че то не е нищо друго ос­вен реч, останала неозвучена вслед­ствие на недостиг на двигателна въз­буда към звукопроизвеждащите ор­гани. Въпреки че това обяснение из­глежда неправилно, все пак е вярно твърдението, че будното мислене е акт, който насочва целия организъм към комуникацията. Експерименти­те го доказват убедително: ако един човек бъде помолен да мисли за оп­ределен предмет, върху езика и вър­ху устните му (или по върховете на пръстите, ако е глухоням) се регист­рират токове, подобни на тези, които се констатират, когато думите еа действително произнесени. Следова­телно езикът и мисленето са тясно свързани и реципрочно си влияят, те се развиват успоредно и разстройст­вото на едното от тях се отразява на другото.

Субективно съждение, основано върху неопределено знание за действителността, отразяващо вижданията, нагласата на личност или група спрямо определена цен­ност. Мненията на определен субект са показателни за характера му; те да­ват информация за ценностната сис­тема, към която той се съотнася, за ригидността или флексийилността на неговите нагласи, за личните му аспирации. Подобно на нагласите мне­нията се изграждат в социалната интеракция, под определящото влияние на идентификацията с родителите, учителите и другите членове на обк­ръжението. Те се формират също и на основата на житейските ситуации: семеен опит (например бунт срещу образа на бащата), случаен опит (драматични или травмиращи ситу­ации) или професионален опит; най-сетне, те са повлияни от социално-икономическите условия и социална­та роля на всеки (нашият статус в ко­лектива предполага степента, в коя­то възприемаме някои нагласи и мне­ния). Потребността от познаване мне­нията на по-големи или по-малки групи е осъзната от политиците, от загрижените за състоянието на бой­ния дух в армията военни, а така съ­що и от индустриалците и управля­ващите, които желаят да подобрят качеството на отношенията между хората в психосоциалната система, за която са отговорни; най-сетне, така­ва потребност изпитват и търговски­те предприятия, които се стремят да опознаят нуждите и вкусовете на об­ществото (проучвания на пазара). Сравнително точна представа за мнението на определена популация може да бъде получена чрез провеж­дането на сондажи.

МОЗЪК

Нервно формирование, съставено от мозъчните полукълба и структурите, които ги свързват. При човека мозъчните увреждания винаги имат много сериозни послед­ствия. Дете с малформация, което се ражда без мозък (казва се, че то е анацефално), е осъдено на чисто вегета­тивно съществуване. Последствията от разрушаването на мозъка при жи­вотните нямат същия тежък характер. Дълго време се смятало, че умстве­ните „способности" са локализира­ни в мозъка. Понястоящем е извест­но, че няма истински специализиран център на паметта, езика и т. н., а са­мо мозъчни вериги. Ако разрушава­нето на зона от мозъчната кора пре­дизвиква (невинаги окончателната) загуба на дадена функция, това не оз­начава, че е засегнато местонахож­дението на тази функция, а че са пре­къснати веригите.

Метод, имащ за цел да регистрира определен брой ес­тествена факти, на основата на кои­то да бъде възможно формирането на хипотеза, която ще бъде подложена на експериментална проверка. Наблюдението представлява ос­новна фаза на експериментирането. То може да бъде просто (по време на интервю и провеждане на тестове психологът отбелязва нагласите на субекта, неговата мимика, начин на действие) или „въоръжено" (запис, огледало без амалгама, през което наблюдаващият вижда, без да бъде виждан); ограничено до време (нап­ример пет минути на всеки три часа) или непрекъснато и дълготрайно (в интернат) и т. н. Случва се по време на кратка консултация наблюдение­то да бъде деформирано от самите условия на консултацията и от при­съствието на експериментатора. Ко­гато значимостта на ситуацията го изисква, изследването продължава чрез въвеждането на специализиран възпитател в средата на изследвано­то лице („наблюдение в отворена среда"), като периодически се съби­рат сведения за поведението на де­тето или юношата вкъщи, на учили­ще, на улицата и т. н. Този нов наблюдател позволява „случаят" да бъ­де разбран по-добре.

НАВИК

Относително стабилна диспозиция, придобита в резултат на продължително упражняване. Съществуват двигателни, когнитивни, социални и т. н. навици, съз­дадени от регулярното повторение на събитие. Но повторението не е единственото условие за навика. За да се създаде той, е необходимо ор­ганизмът да му се поддава, да бъде зрял за възприемането му: детето не може да се научи да ходи или да пи­ше, ако не е достигнало определена степен на съзряване. Функцията на навика е полезна: той освобождава съзнанието от действията, които мо­гат да бъдат автоматизирани (ходе­не, шофиране...). Но той представля­ва и опасност от обедняване на чо­века, от сковаването му в мрежа от автоматизирани действия, от склеро­зиране на ума и афективността му.

Начинът, по който чо­век присъства в определена ситуа­ция. Понятието нагласа има различни значения. То обозначава насоченост­та на мисленето, дълбоките диспозиции на нашата личност, отношени­ето ни към някои ценности (труд, па­ри...) и т. н. Съществуват лични наг­ласи, отнасящи се единствено до ин­дивида (например естетически пред­почитания), и социални нагласи (по­литически избор), които са свързани с групите. Но и за едните, и за други­те е характерно, че винаги става въп­рос за съвкупност от лични реакции спрямо определен обект: животно, човек, идея или предмет. Субектът ги възприема като интегративна част от своята личност и това ги сродява много силно с характерологичните черти. Колкото по-силен е Азът, толкова по-независими, отворени и гъвкави са нагласите; колкото по-слаб е той, толкова по-ригидни са те. Всички нагласи са биполярни (от­рицателни или положителни, благоп­риятни или неблагоприятни) и вина­ги имат определена интензивност, която може да варира от омразата до любовта, от индиферентността до страстта; те могат да бъдат скали-рани и измервани (Л. Л. Търстоун, 1928).

НАГОН

Несъзнавана биологическа сила, която чрез постоянното си действие предизвиква определено по­ведение. Източник на нагоните е тялото. Дадено състояние на дразнене (глад, жажда, сексуална потребност) насоч­ва организма към обект, с помощта на който напрежението ще бъде по­нижено. Фройд е изучавал нагоните, наречени инстинктивни нагони, и из­тласкването, на което биват подложени от моралната цензура.