Терминологичен речник

ПАВЛОВ, Иван Петрович

Руски психофизиолог (Рязан, 1849 - Ле­нинград, 1936). След получаване на докторска сте­пен Павлов насочва своите изслед­вания към проблемите на кръвооб­ращението и храносмилането, за ко­ето през 1904 год. получава Нобело­ва награда за физиология и медици­на. Изследванията на стомашните секреции го водят до откриването на „условния рефлекс" (за разлика от бе­зусловния, който е вроден) и на не­говото значение за психиката на чо­века и животните. Според Павлов и неговите после­дователи (по-конкретно Бехтерев) най-сложните психологически явле­ния (навик, воля и т. н.) се свеждат до съвкупност от условни рефлек­си, някои от които дори могат да се превърнат в безусловни, наследстве­ни (впоследствие Павлов се отказва от последната идея). Творчеството на Павлов намира някои практичес­ки приложения, най-известните от които са поведенческата терапия, безболезненото раждане и една биотипология, която напомня старата Хипократова класификация. Ще по­сочим някои от трудовете му, като доклада пред Международния конгрес по медицина в Маярид ,Експериментална психология и психопатология на животните (1903), Услов­ните рефлекси (1927), Типология и патология на висшата нервна дей­ност (1955).

ПАРАНОЯ

ПАСИВНОСТ

Нагласа на човек, който понася едно въздействие, без да реагира. Пасивността може да бъде свър­зана с астенично телосложение или психологическо разстройство (афективно задържане). При кататонията, например, болният е инертен; загу­бил всякаква двигателна инициати­ва, той запазва положението, което му придават и тялото му изглежда пластично като восъчна статуя. Па­сивността се открива в различна сте­пен у податливите на внушение су­бекти, депримираните и хората с ин­телектуална недостатъчност, които се подчиняват на определено лице. Някои пасивни нагласи като „ненасилието" всъщност представляват поведение на противопоставяне на властта, срещу която бунтът е невъз­можен.

ПОВЕДЕНИЕ

Начин, по който се държи субект в конкретна среда и време. Поведението, едновременно обус­ловено от средата и от индивида, ви­наги притежава някакъв смисъл. То отговаря на търсене на ситуация или обект, които могат да намалят нап­режението (К. Л. Хъл) и да удовлет­ворят потребностите на индивида. От рефлекса, който се стреми да пре­махне дразненето, до неврозата, раз­бирана като неадекватна реакция на страх, всички видове поведение имат адаптивно значение.

ПОГРЕШНО ДЕЙСТВИЕ

Обик­новено незначителен факт от всекид­невието, то се извършва неволно и случайно в нормалното поведение на човека. 3. Фройд доказва през 1901 год., че погрешните действия като изгубва­нето на вещи, забравянето, лапсусите са натоварени със смисъл. Нап­ример млада жена сваля брачния си пръстен, за да си измие ръцете в рес­торант, забравя го и го изгубва. Не след дълго тя се разделя със своя съп­руг. Изгубването на пръстена може да бъде интерпретирано като изпреварващо действие. Психофизиоло­гични фактори като умората или въз­будата могат да благоприятстват по­явата на погрешни действия, но не ги обясняват. Също така не всички „неуспешни" действия са погрешни действия. Право на такова определе­ние имат само „злополуките", чийто скрит смисъл може да се докаже и които представляват формиране на компромиси между съзнавано наме­рение, проект и изтласкано несъзнавано желание.

ПОДДЪРЖАНЕ

Термин, използ­ван от 3. Фройд за означаване на тае­ната връзка, която съществува меж­ду сексуалния нагон и някои важни физиологични функции, необходими за живота. Тази връзка е особено ясна при смукателната дейност на малкото де­те. Детето, което смуче пръста си търси вече изпитвано удоволствие: удоволствието от сукането. Устните и устата на детето са играли ролята на ерогенна зона, възбуждана от прилива на топло мляко.

ПОДКРЕПЛЕНИЕ

Действие, про­изведено от подкрепящ агент като храна или одобрение, което води до закрепване на определено поведение. Цирковото животно винаги бива възнаграждавано, когато изпълни трудно упражнение. Без системно подкрепление заученият номер ще бъде забравен. Всяко учене се нуж­дае от подкрепление, за да бъде трай­но. В педагогиката оценките, „черве­ните точки"; поздравленията, наказа­нията, с които си служат възпитате­лите, също представляват такива подкрепящи агенти

ПОДРАЖАНИЕ

Възпроизвеждане на явления. Подражанието не е специфично човешко поведение. То често се наб­людава .при животните: на кои, който започне да клати главата си, ско­ро започват да подражават съседни­те коне в конюшнята. При човека по­вечето видове социално поведение (възпитание, култура, традиция, оби­чаи, мода и т. н.) се основават на под­ражанието. Малкото дете възпроиз­вежда звуците и интонациите, а по-късно синтаксиса, за да усвои езика; към тригодишна възраст то подра­жава на нагласите на своите родите­ли, с които се идентифицира. Лич­ността му се формира в ролите, ко­ито приема: то е друг човек, преди да бъде самото себе си. Обикновено детето подражава на възрастния, нискостоящият - на вис­шестоящия. Съществува и подража­ване между общностите. За японци­те ученето (manubu) е подражаване (manebu). Ефектът от подражанието не е само положителен. Престъпно­то поведение също се научава чрез примера. Така едно десетгодишно момче (Ница, 1988) стана убиец, ис­кайки да постъпи „като по телевизи­ята".

ПОДСЪЗНАНИЕ

Скрито, неясно съзнание. За някои тази дума означава това, което е латентното, но налично (нап­ример знанията и спомените), за дру­ги - това, което изобщо не може да бъде осъзнато и достъпно. Психоа­налитиците смятат, че подсъзнател­ното, което е част от забравеното, ко­ето се стреми да се върне в съзнани­ето, продължава да въздейства вър­ху поведението; това е психична дей­ност, за която човек няма ясно съз­нание. Но подсъзнателното не е си­ноним на несъзнаваното*, което е из­тласкано и не е налично.

ПОНЯТИЕ

ПОСТИЖЕНИЕ

Успешен завър­шек на предприето действие. Всяко постижение представлява насърчение и много пъти по време на рехабилитацията на дезадаптирани деца е било констатирано, че пос­тигането на успех в нещо полезно предизвиква изоставянето на отрица­телните нагласи. Задача на възпита­теля е да дозира по такъв начин труд­ността на задачите за изпълнение, че учениците да подхождат към тях без боязъи и с шансове за успех. Пости­жението е морална потребност: то е признак за личната ценност на инди­вида.

ПОСТОЯНСТВО

Качество на чо­век, който е твърд и упорит в дейст­вията си. Този термин обикновено се употребява за обозначаване на по-бързо­то или по-бавното отклонение на един индивид от целта, когато срещ­не препятствия. Експериментално е доказано при деца, че неуспехите на­маляват постоянството, докато успе­хите и похвалите го увеличават зна­чително (Фажан, 1938). С понятието постоянство се свързва морална цен­ност (липсваща при упорството и не­отстъпчивостта), поради важността на обмислянето и съжденето, които това поведение предполага.

ПОТИСКАНЕ

Съзнаван волеви психичен процес, състоящ се в от­каз от удовлетворяване на желание, което не е в съгласие с моралната личност. Потискането не трябва да се смес­ва с изтласкването, което представ­лява несъзнаван защитен механизъм на Аза и опит за избягване на невротичния страх, който механизъм субек­тът използва спонтанно, когато из­никне представата за неприемлив на­гон. Потискането е волево: субектът отхвърля извън полето на съзнание­то си някои мъчителни усещания, за да намали психичното напрежение, което те предизвикват; той се науча­ва да не мисли повече за тях и със силата на навика успява да потисне тези нежелани мисли.

ПОТРЕБНОСТ

Състояние на човек, който изпитва някаква липса. Потребността действа като сигнал за тревога и принуждава индивида да извърши действието, което може да я удовлетвори. Измежду различните потребности различаваме потреб­ности, които съответстват на физиологическите условия на организма, и потребности, които са обусловени от социалните условия. Удовлетво­ряването на първите е необходимо за живота. Това са потребностите от храна, въздух, топлина, сън, отделя­не. Дълго време периферната теория на У. Кенън, която обяснява появата на потребността със състоянието на органите (напр. гладът се дължи на ритмичните контракции на стомаха), изглеждаше задоволителна, въпреки че оставяше без отговор някои отк­лоняващи се от нормалното поведе­ние видове като това на субектите, засегнати от анорексия или затлъс­тяване. Първите се намират поня­кога в будещо тревога състояние на недохранване, но не изпитват глад, а вторите продължават да търсят хра­на, въпреки че са прехранени. Наред с усещанията идващи от вътрешните органи, за които говори Кенън, съществуват и други нервни пътища, които бяха разкрити от изс­ледванията на психофизиолози като К. Лашли. Изглежда в мозъка има два центъра, отговарящи за всяка орга­нична потребност, единият на отключването на това поведение, дру­гият на зсищането. Дразненето на тези центрове от сетивни въздейст­вия (стомашни контракции при вида на апетитно ястие) и хуморални про­мени (намаляване на количеството на захарта в кръвта), съчетани със социокултурните влияния (европеецът се храни три пъти дневно), както и със психоафективните, обясняват по­явата на потребностите и на тяхно­то удовлетворяване. При затлъстява­нето видяхме, че задоволяването на потребността не премахва непремен­но желанието. Така е, защото изпит­ваната потребност, която конкретно се изразява в желание за хранене, пи­ене, сън и т. н., често прикрива друга потребност, която има психоафективен характер и която субектът не осъзнава. В този случай има несъот­ветствие между „искането" на инди­вида и „отговора", който получава. Другите потребности, наречени вторични, тъй като не поставят под въпрос живота на индивида, все пак заемат привилегировано място в психологията на човека. Броят им е голям, но три са особено важни: то­ва са потребностите от сигурност, от обич, от лична ценност. Удовлетво­ряването им е източник недобро са­мочувствие и разцвет на личността, докато фрустрацията на тези аспирации може да причини поведенчески разстройства.

ПРАГМАТИЗЪМ

 Теория, която приема практическата стойност за доказателство за истинност. У. Джеймс казвал: „Вярно е това, което е успешно". Без да има стре­меж за оправдаване на опортюнизма, той поддържал, че една идея е вярна, ако позволява да се извърши нещо основателно и ако доставя удовлетворение.

ПРАКТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

Дейност на съзнанието, насочена към решаването на всекидневни или чис­то технически проблеми. Практическото мислене почива върху перцептивно-моторната дей­ност, но не се свежда до нея.

ПРЕДРАЗСЪДЪК

Специфична -положителна или отрицателна - наг­ласа към човек или предмет, осно­вана на вярване, наложено от среда­та, способна да устоява на инфор­мацията. Предразсъдъците засягат всички области: философия, религия, поли­тика, раси, хранене и т. н. Те имат комплексен произход. Предразсъдъ­ците в областта на храненето се дъл­жат например на използването на редки храни (К. У. Таунсенд): мест­ното население в Африка яде скакал­ци, които европейците не желаят да опитат. Расовите предразсъдъци се обясняват отчасти с икономически подбуди, с необходимостта за разто­варване на агресивността върху из­купителна жертва, с психологически комплекси (желание за издигане в собствените очи). Дж. Мърфи и Р. Ликерт доказват, че предразсъдъците обикновено са групирани. Враждебността към малцинствата е присъща на конформис­тки настроени индивиди, привидно уравновесени, но всъщност тревож­ни и борещи се срещу страха чрез прояви на консерватизъм. Предраз­съдъците, получени от средата (уче­не, идентификация с членовете на об­кръжението), се рационализират впоследствие. Те са вредни, защото представляват пречка за общуване­то и предразполагат хората към кон­фликти.

ПРЕДСЪЗНАВАНО

Според пър­вата теория на Фройд - една от сис­темите, конституираща психичния апарат. Предсьзнаваното обхваща съвкуп­ността от психологическите проце­си, които са латентни, но налични, т. е., които могат да станат съзнавани (например спомените). Преминава­нето от предсъзнаваното към съзна­ваното се регулира от системата на цензурата.

ПРЕНАСЯНЕ

1. Прехвърляне на придобито в една област умение вър­ху сродна дейност (например, владе­енето на машинопис улеснява"обуче­нието по информатика). 2. Психологически процес, свързан с повторителните автоматизми, кой­то се стреми да прехвърли върху яв­но неутрални хора или предмети емоции и нагласи, съществували в детството. 3. В психоаналитичната практика - афективно отношение, което пациентът установявя с аналитика, неа­декватно на реалната терапевтична ситуация и детерминирано от стари анахронични структури. Прехвърлянето на благоприятни чувства върху терапевта представля­ва положително пренасяне, а на враждебни чувства - отрицателно пренасяне. Осъзнаването на приятел­ските или враждебните нагласи, ус­тановени в детството на пациента и проецирани върху психоаналитична­та ситуация, му позволява да разбе­ре своето поведение и да го промени в зависимост от конкретните елемен­ти. В разискването между аналитика и пациента неизбежно се установява психоафективен обмен, на фона на който протича общуването. Терапев­тът никога не е точно огледало, как­вото би желал да бъде. Неговите наг­ласи в отговор на нагласите на па­циента се наричат контрапренасяне. Много признаци могат да му подс­кажат това: ако сънува пациента си, ако чувства, че в него се надига раз­дразнение или агресивност спрямо последния, той трябва да си зададе въпроси относно самия себе си. Ако психоаналитикът не осъзнае своите чувства, лечението не напредва или се проваля.

ПРЕСТИЖ

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Тежко наруше­ние на гражданския закон или мо­рала. Различават се две големя катего­рии престъпления:престъпления,ко­ито могат да се нарекат „патологич­ни", тъй като са извършени от хора, страдащи от психични разстройства, и останалите престъпления. Патологичните престъпления са относително редки: 1. те биват извър­швани от епилептично болни в периода на психична обърканост, кой­то следва епилептичната криза. Дейс­твието, което е изключително бурно, избухва внезапно. След кризата бол­ният не си спомня нищо; 2. абсурд­ни, неочаквани убийства, извършва­ни от млади шизофренно болни. По­някога жертва е най-скъпият човек, майката; 3. Поради погрешни умозаключения страдащите от параноя и налудности обвиняват други хора за своите неволи и страдания. Престъплението в техните очи е акт за въз­становяване на справедливостта. Втората категория престъпления се извършват от хора, които не са ни­то невротици, нито психично болни, а чрез деянието си избират изолаци­ята от обществото. Науката крими­нология обединява специалисти от различни дисциплини (биолози, со­циолози, лекари, психолози, юристи), които се насочват към изучаването на престъпника и неговото разбиране.

ПРЕТЕНЦИЯ

Искане на човек, който търси удовлетворение за поне­сена (действителна или мнима) нес­праведливост. При детето претенциите обикно­вено имат афективен характер (при раждането на друго дете в семейст­вото или при настаняване в панси­он) и се проявяват в повече или по-малко открита враждебност към околните или в регресия в поведени­ето: детето става капризно, не се от­деля от възрастните, напикава се в леглото. При възрастните претенциите често изразяват несъзнаваното желание за прикриване на някаква недоста­тъчност; претенциите съответстват на механизъм за свръхкомпенсиране на чувство за малолценност и из­разяват дълбоката неудовлетворе­ност на индивида от социалната сре­да. Породени от неуспех или от чес­то незначителна фрустрация, претен­циите следват по почти натраплив начин една след друга, стигайки по­някога до противоречие с интереси­те на човека. Претенциите, които се развиват обикновено у подозрител­ните хора с ригиден Свръх-Аз, често представляват важен симптом на параноята.

ПРИВИКВАНЕ

Явление на пос­тепенна адаптация на организъм към някои нови условия на живот. Аклиматизирането на тропическо растение в страна с умерен климат е пример за изкуствено привикване. И при човека съществува подобна пластичност. Терминът „привикване" се употребява и в смисъл, свързан с „токсикоманията". За предпочи­тане е да се говори за „фармакозависимост" или за зависимост от дроги. Във всеки случай терминът „привикване" би трябвало да се пре­махне от речника на токсикоманиите, защото е двусмислен.

ПРИВЪРЗАНОСТ

Съвкупност от връзките, които са се създали меж­ду бебе и майката на основата на усе­щанията и възприятията, които по­лучава детето от майката и, обрат­но, майката от детето. От третия ден след раждането си кърмачето може да разпознава ми­риса на гърдата и врата на майката и да ги различава от тези на друга жена, която има дете на същата въз­раст. То е способно също да разли­чава гласа й, вкуса на кожата й, докосванията на пръстите й. Понятието „привързаност" е въве­дено в психологията през 1959 год. от Дж. Баулби (1907-1990) вследствие на трудовете на етолозите. Х. Ф. Харлоу показвал на млади макаки резус две заместващи майки: едната нап­равена от тел, но с прикрепен към нея биберон с мляко, другата без бибе­рон, но покрита с кожа. Маймуните-бебета се спускали към втората, предпочитайки контакта и топлина­та на козината пред млякото. Това наблюдение противоречи на психо­логическата теза, според която връз­ката с майката произтича от задово­ляването на потребността от храна. Според Баулби няма съмнение, че привързаността е вроден процес, много механизми на който като ви­кът, вкопчването, прегръщането, сученето са общи за детето и младия примат. Усмивката, която е характер­на само за човека, е един от механиз­мите на привързаност, появяващи се много рано у новороденото. Теори­ята за привързаността постепенно се е обогатила; в наше време-тя надх­върля двойката майка - дете като об­хваща и другите членове на обкръ­жението.

ПРИНЦИП НА КОНСТАНТНОСТ

В гещалтпсихологията този за­кон се прилага при перцептивните яв­ления: „добрата форма" запазва при­същите си характеристики,каквито и да са промените в представянето; например, мелодия, транспозирана в друга тоналност, ни се струва иден­тична. В психоаналитичната теория прин­ципът на константност означава склонността на организма да нама­лява всяко дразнене до възможно най-ниското ниво: храня се, за да уто­ля глада си, но ако нямам нищо за ядене, мога да сънувам, че съм се нах­ранил добре.

ПРИНЦИП НА РЕАЛНОСТТА

Принцип, регулиращ функционира­нето на психиката, който обслужва същите цели, както и принципът на удоволствието, но с отчитане на вън­шната реалност. Адаптацията към външния свят е една необходимост. От тази необхо­димост се раждат вниманието, па­метта, съждението. Под влияние на опита и възпитанието, човек се нау­чава да отлага дадено удовлетворя­ване, да се отказва от незабавното удоволствие, за да избегне страдание или за да получи върхово удовлет­ворение по-късно. Реалността постепенно моделира индивида, който ус­пява да замести принципа на удовол­ствието с принципа на реалността.

ПРИНЦИП НА УДОВОЛСТВИЕТО – НЕУДОВОЛСТВИЕТО

Постулат, според който дейността има за крайна цел търсене на удоволствие­то н избягване на неудоволствието. Всяко Напрежение, което наруша­ва равновесието на организма е мъ­чително. Когато определена потреб­ност стане осезателна, ние сме при­нудени да търсим в обкръжаващата ни среда обекта, който е в състояние да я удовлетвори. Нагоните тръгват по най-късия път, но когато той е непроходим (несъществуващ или забранен обект), те използват обход­ни пътища, които да ги доведат до желаното удоволствие. Сънищата и фантазмите представляват два от тези пътища.

ПРОЕКТ

ПРОЗРЕНИЕ

Insight - английс­ки термин, близък до понятието ин­туиция, използвано за психология­та на човека), внезапно разбиране на определена ситуация от страна на животно. След няколко безуспешни опита да достигне банан, поставен извън неговия обсег, шимпанзето натруп­ва сандъци и използва клон от дърво като прът (В. Кьолер, 1925). Решени­ето е изникнало пред него внезапно като елементите наоколо са се реор­ганизирали във връзка с преследва­ната цел.