The great controversy

Преди който и да било да може да влезе в жилищата на блажените, животът му трябва да бъде разследван и характерът и делата му - разгледани пред Бога. Всички трябва да бъдат съдени според записаното в книгите и да бъдат възнаградени според делата си. Този съд не става при смъртта. Забележете думите на Павел: “...тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички като Го е възкресил от мъртвите” (Деяния 17:31). Тук апостолът заявява ясно, че за съденето на света е определено специално време, тогава все още в бъдещето.

Юда споменава за същия период: “...ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на Великия ден”. По-нататък цитира думите на Енох: “Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии да извърши съдба над всички...” (Юда 6, 14, 15). Йоан заявява, че е видял “мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха... и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите” (Откр. 20:12).

Но ако мъртвите вече се радват на небесното блаженство или пък се превиват в пламъците на пъкъла, каква нужда има тогава от някакъв бъдещ съд? Ученията на Божието слово по тези важни точки не са нито неясни, нито противоречиви; те могат да бъдат разбрани и от най-обикновените хора. Но кой искрен ум може да види някаква мъдрост или справедливост в теорията, която сега се разпространява? Ще трябва ли праведните, след като техният живот бъде разгледан в съда, да получат похвалата: “Хубаво, добри и верни слуго!... ВЛЕЗ, в радостта на Господаря си”, когато вече живеят в Неговото присъствие, може би, в продължение на дълги векове? Трябва ли неправедните да бъдат извикани от мястото на мъчението си, за да получат присъда от Съдията на цялата земя: “Идете си от Мене, вие проклети във вечния огън...?” (Матей 25:21, 41). О, каква тържествена подигравка! Какво обвинение, какво срамно дескридитиране на мъдростта и справедливостта на Бога!

Теорията за безсмъртието на душата бе едно от фалшивите учения, които Рим зае от езичеството и вгради в религията на християнството. Мартин Лутер я класифицира към “чудовищните басни, които образуват част от римското бунище от църковни постановления” - (Е. Петавел. Проблемите на безсмъртието. С. 225). Като коментира думите на Соломон в Еклисиаст, че мъртвите не знаели нищо, реформаторът казва: “Ето още едно място, което доказва, че мъртвите нямат... чувства. Там, казва Соломон, няма нито задължения, нито съвест, нито знание, нито мъдрост. От това той съди, че мъртвите са заспали и не чувстват изобщо нищо. Защото за мъртвите, които лежат там, не се броят нито дни, нито години, но когато се събудят, на тях ще им се струва, че са спали само един миг” - (Мартин Лутер. Изложение на Соломоновата книга, наречена Еклисиаст. С. 152).

Никъде в Свещеното писание няма изявление, че при смъртта праведните получават наградата си, а грешните - наказанието си. Патриарсите и пророците също не са оставили никакво подобно уверение. Христос и Неговите апостоли не са изрекли и дума за такова нещо. Библията учи ясно, че мъртвите не отиват незабавно в Небето. Представени са като спящи до възкресението (1 Сол. 4:14; Йов 14:10-12). В същия ден, когато сребърната верижка се скъса и златната чаша се счупи (Екл. 12:6), загиват и мислите на човека. Слизащите в гроба са в мълчание. Те не знаят повече нищо за онова, което става под слънцето (Йов 14:21). Блажена почивка за уморените праведници! Времето, било то кратко или дълго, е за тях само един миг. Те спят; ще бъдат събудени от Божията тръба за едно славно безсмъртие. “...последната тръба... ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни... А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната биде смъртта победоносно” (1 Кор. 15:52-54). Когато бъдат повикани от дълбокия си сън, започват да мислят точно от там, където са спрели. Последното им чувство е било болката от смъртта; последната мисъл - че падат във властта на гроба. Възкръснали от гроба, първите им радостни мисли ще бъдат ехо на триумфиращия вик: “О, смърте, где ти е победата? О, смърте, где ти е жилото?” (1 Кор. 15:55).

34
Могат ли мъртвите да ни говорят

Службата на светите ангели, както е представена в Писанията, е истина, из-ключително утешителна и скъпа за всеки последовател на Христос. Но Библейското учение по този въпрос е било затъмнявано и изкривявано от заблудите на популярната теология. Твърдението за естественото безсмъртие, взето най-напред от езическата философия и включено в християнската вяра в мрака на голямото отстъпничество е изместило толкова ясно изложената в Писа-нието истина, че “мъртвите не знаят нищо”. Много хора са били подведени да вяр-ват, че духовете на мъртвите са “служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение”. И тази вяра се наслоява въпреки свидетелството на Писанието за съществуването на небесни ангели и за връзката им с житейския път на което и да било човешко същество преди смъртта.

Учението за съзнателното състояние на човека в смъртта, особено вярването, че духовете на умрелите се връщат обратно, за да служат на живите, е подготвило пътя за съвременния спиритизъм. Ако мъртвите биват допускани в присъствието на Бога и на светите ангели и им се дава привилегията да имат знания, далеч превъзхождащи знанията им преди смъртта, защо тогава да не се върнат обратно на Земята, за да просвещават и поучават живите? Ако духовете на мъртвите, както учат популярните богослови, се намират близо до своите мили на земята, защо да не им бъде позволено да общуват с тях, да ги предупреждават за лошото или да ги утешават в скръб? Как могат вярващите в съзнателното състояние на човека след смъртта да отхвърлят представяното им като Божествена светлина, показвана от прославени духове? Ето това е един канал за съобщение, на който се гледа като на нещо свято и чрез който Сатана работи, за да постигне целите си. Падналите ангели, изпълняващи неговите заповеди, се явяват като пратеници от света на духовете. Докато изповядва, че свързва живите с мъртвите, князът на злото заслепява умовете.

Той има сила да представя външния вид на умрелите близки. Имитацията е съвършена - познатата външност, думите, тонът им се възпроизвеждат с удивителна точност. Много хора се утешават от уверението, че любимите им се наслаждават на небесното блаженство и без да подозират опасността, дават ухо на “измамителни духове и бесовски учения”.

Когато бъдат подведени да вярват, че мъртвите наистина се връщат, за да общуват с тях, Сатана им представя хора, отишли в гроба неприготвени. Те твърдят, че са щастливи в небето и даже заемат там високо положение. Така широко се разпространява заблудата, че между праведните и нечестивите няма никаква разлика. Представящите се за посланици от света на духовете изговарят понякога напътствия и предупреждения, които се оказват верни. И когато спечелят доверието, внушават идеи, пряко подкопаващи вярата в Писанието. Показвайки се за дълбоко заинтересувани от благополучието на обичните си на земята, те нашепват най-опасните заблуди. Фактът, че казват известни истини и понякога са в състояние да предсказват бъдещи събития, прави изявленията им привидно достоверни; и фалшивите им учения се приемат от множествата така охотно и се вярват така наивно, като че са най-светите библейски истини. Божият закон се отхвърля, духът на благодатта се пренебрегва, кръвта на завета се смята за нещо несвято. Духовете отричат Божествеността на Христос и поставят дори Твореца на едно равнище със себе си. Така под нова маска големият бунтовник продължава борбата си срещу Бога, започнала в небето и продължила на земята вече почти шест хиляди години.

Много хора се опитват да обяснят спиритическите прояви, като ги приписват изцяло на измамата и ловкостта на медиума. Но макар да е вярно, че резултатите от фокусничеството често са приемани за истински спиритически прояви, имало е също така и съвсем безспорни действия на свръхестествена сила. Тайнственото чукане, с което започна модерният спиритизъм, не е резултат от човешко фокусничество или сръчност, а е непосредствено дело на зли ангели, въвели по този начин една от най-успешните, погубващи душата заблуди. Много хора ще бъдат подлъгани от идеята, че спиритизмът е чисто човешка шарлатания. Но когато бъдат изправени лице срещу лице с явления, разбирани като свръхестествени, тогава ще бъдат подмамени да ги приемат за голяма Божия сила.

Те пренебрегват свидетелството на Писанията за чудесата, вършени от Сатана и неговите посредници. Именно чрез сатанинска помощ магьосниците на фараона можаха да възпроизвеждат Божието дело. Павел свидетелства, че преди второто идване на Христос ще има подобни изяви на сатанинска сила. Идването на Господа ще се предшества от “действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса с всичката измама на неправдата...” (2 Сол. 2:9-10). А апостол Йоан, като описва чудотворната сила, която ще се проявява през последните дни, казва: “И вършеше големи знамения дотам, щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците и мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши...” (Откр. 13:13-14). Тук са предсказани не прости измами. Хората са мамени от чудесата, които сатанинските посредници имат силата да извършват, а не от чудесата, които претендират, че могат да правят.

Князът на измамата, така дълго посвещавал й своя могъщ дух, майсторски нагажда изкушенията си към хората от всички съсловия. На културните и изтънчените представя спиритизма в най-рафинирания му и интелектуален вид и така успява мнозина да привлече в мрежата си. Мъдростта на спиритизма, описана от апостол Яков “не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска” (Яков 3:15). Когато обаче служи на неговите намерения, големият лъжец скрива това. Този, който можа да се яви пред Христос в пустинята на изкушението, облечен с блясъка на небесен серафим, идва и при хората по възможно най-привлекателния начин, като ангел на светлината. Апелира към разума, представя най-възвишени теми, мъчи се да пленява фантазията с омайващи сцени и възбужда чувствата чрез красноречиви описания на любов и милост. Раздвижва бурно въображението, като кара хората да се гордеят със собствената си мъдрост и да презират Вечния. Това силно същество, което можа да отнесе Изкупителя на висока планина и да Му покаже славата на всички земни царства, ще представя изкушенията си пред хората така, че да обърква чувствата на всички, незакриляни от Божествената мощ.

И днес Сатана измамва и прелъстява така, както прилъга Ева в Едем - чрез ласкателство, чрез събуждане на стремеж към забранено познание, чрез разпалване на амбиции за себеиздигане. Развиването точно на тези злини причини неговото отхвърляне и чрез тях цели сега гибелта на хората. “...ще бъдете като Бога - бе заявил - да познавате доброто и злото” (Бит. 3:5). Спиритизмът учи, “че човекът е творение, което се развива постоянно, че предназначението му е да се развива към Божественост от раждането чак до вечността”, и още: “умовете ще съдят сами себе си, а не един друг”. “Съдът ще бъде справедлив, защото е самоприсъда... престолът е вътре в теб самия”. Един учител спиритист казал, когато “духовната съвест” се пробудила в него: “Всички мои съчовеци бяха непаднали полубогове”. А друг: “Всяко справедливо, съвършено същество е Христос”.

Така на мястото на праведността и съвършенството на безкрайния Бог - истинския обект на поклонение, на мястото на справедливостта на Неговия закон - истинския образец, към който трябва да се стреми човекът, Сатана поставя като единствен обект за почитание, като единствено мерило за съд или образец за характер греховното, заблуждаващо се човешко естество. Това е наистина развитие, само че не нагоре, а надолу.

Както интелектуален, така и духовен закон е, че ние се променяме чрез гледане. Умът постепенно се нагажда към интересуващите го предмети. Пригажда се към онова, което е свикнал да почита и обича. Човек никога не се издига по-високо от собствения си образец на чистота или доброта, или към истина. Ако личното му “аз” е неговият най-висш идеал, никога няма да постигне нещо по-възвишено. Напротив, постоянно ще пада по-ниско и по-ниско. Единствено Божията благодат има сила да го възвиси. Оставен на себе си, неизбежно ще слиза надолу.

На отдаващите се на страстите си, на обичащите удоволствията, на сластолюбивите натури спиритизмът не се представя с такава фина маска, както на по-изтънчените и интелектуалните. В неговите по-груби форми те намират хармонията на наклонностите си. Сатана изучава всеки признак на човешка слабост, отбелязва си греховете, които всеки човек е склонен да извършва, и след това осигурява обстоятелства, благоприятстващи склонността към злото. Изкушава хората да отиват до крайност в онова, което само по себе си е законно, като ги кара чрез невъздържание да намаляват физическите, умствените и моралните си сили. Той е погубил и погубва хиляди чрез отдаване на страстите, като по този начин човешкото естество заприличва на животинско. И за да извърши своето дело, заявява чрез духовете, че “истинското познание поставя човека над закона”; че “всичко, което съществува, е право”; че “Бог не осъжда”; и че “ВСИЧКИ грехове са невинно извършени”. Когато хората по такъв начин биват подведени да повярват, че желанието е най-висшият закон, че свободата е разпуснатост и че човекът е отговорен единствено пред себе си, кой може да се чуди защо се ширят покварата и нравственият упадък? Хиляди и хиляди приемат жадно учения, подсигуряващи им свободата да слушат единствено на подтика на плътското си сърце. Желанието, страстта хващат юздите на себеконтрола, животинските наклонности подчиняват силите на ума и душата и Сатана, ликуващ, завлича в мрежата си много хора, изповядващи, че са Христови последователи.

Но никой не бива да бъде мамен от лъжливите домогвания на спиритизма. Бог е дал на света достатъчно светлина, за да разкрива неговите уловки. Както бе вече показано, теорията станала основа на спиритизма, противоречи на най-ясните изявления на Писанието. Библията заявява, че мъртвите не знаят нищо, че нямат мисли, нямат дела и не участват в нищо, което се върши под слънцето, не знаят нито за радостите, нито за скърбите на онези, които са им били най-мили на земята.

Нещо повече, Бог е забранил изрично всяка форма на общуване с мнимите духове на умрелите. В дните на евреите имаше една група хора, които претендираха, подобно на спиритистите днес, че общуват с мъртвите. Но тези спиритически духове, както са наричани посетителите от другия свят, са обявени в Библията за “бесовски духове” (срв. Числа 25:1-3; Пс. 106:28; 1 Кор. 10:20; Откр. 16:14). Боравенето с тези духове бе обявено за мерзост пред Господа и бе забранено тържествено под страх от смъртно наказание (Лев. 19:31, 20:27). Дори на самото название магьосничество сега се гледа с презрение. Твърдението, че хората могат да поддържат връзка със зли духове, прилича на басня от средните векове. Но спиритизмът, чиито последователи наброяват стотици хиляди, да, дори милиони, се е промъкнал в научните кръгове, нахлува в църквите и намира добър прием в законодателните дела, че дори и в царските дворове - тази гигантска измама е само едно съживяване, макар и в нова одежда, на забравеното и осъдено в миналото магьосничество.

Дори и да нямаше никакво друго доказателство за истинския характер на спиритизма, за християнина е достатъчен фактът, че духовете не правят разлика между правда и грях, между най-благородните и чисти Христови апостоли и най-покварените служители на Сатана. Като лъже, че най-долните човеци са на небето и в много възвишено състояние, Сатана казва на света: “Няма значение колко сте грешни; няма значение дали вярвате или не вярвате в Бога или в Библията. Живейте, както ви харесва; небето е вашият дом”. “Всеки, който върши зло, добър е пред Господа и Той благоволява в тях; иначе къде е Бог на правосъдието?” (Малахия 2:17). Божието слово казва: “Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло, които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина...” (Исая 5:20).

Лъжливите духове представят апостолите, когато са живели тук на земята, като противопоставящи се на написаното под диктовката на Светия Дух. Те отричат Божествения произход на Библията и по този начин рушат основата на християнската надежда, гасят светлината, откриваща пътя към небето. Сатана заблуждава света, кара го да вярва, че Библията е просто едно съчинение, измислица или най-малкото книга, подходяща за детската възраст на човешкия род, затова в наше време не трябва да се приема сериозно или трябва да се отхвърли като остаряла. На мястото на Божието слово, той предлага спиритически откровения - начин да се предават вести напълно под негов контрол. Чрез този похват може да направи така, че целият свят да повярва в онова, което той пожелае. Поставя книгата, която ще съди него и последователите му в сянка, точно там, където иска да е - на второ място и скрита от очите на хората; посочва Спасителя на света като обикновен човек. И както римските стражи, пазещи гроба на Исус, разпространиха внушения им от свещениците и старейшините лъжлив доклад, да отрекат Христовото възкресение, така и вярващите в спиритическите явления се опитват да представят, че няма нищо учудващо или чудотворно в обстоятелствата от живота на нашия Спасител. Опитвайки се да поставят Исус на заден план, те насочват вниманието на жертвите си върху собствените чудеса, като заявяват, че далеч надминават делата на Христос.

Вярно е, че днес спиритизмът променя своята форма на проява и прикрива с християнството някои от най-неприемливите си черти. Но свързаните с Него изрази от катедрата и от пресата са добре познати на хората още от много години и в тях е разкрит истинският му характер. Тези учения не могат да бъдат отречени или скрити.

Даже и в сегашната си форма спиритизмът не е по-различен. Дори е
по-опасен, защото измамата е по-прикрита. Преди отхвърляше и
Христос, и Библията, сега ИЗПОВЯДВА, че приема и двете. Но тълкува
Библията по начин, задоволяващ необновеното сърце, а тържествените и жизне-новажните истини в нея са замъглени или отхвърлени като малоценни. За
любовта се говори като за основно качество на Бога, но се принизява до някаква бледа сантименталност, заличаваща разликата между добро и зло. Божията справедливост, Неговото осъждане на греха, изискванията на светия Му закон - всичко това се държи далеч от погледа. Хората биват поучавани да гледат на десетте Божии заповеди като на празни приказки. Приятни, омайващи басни пленяват чувствата им и те отхвърлят Библията като основа на вярата си. Христос бива отричан така напористо, както и преди, но Сатана толкова е замъглил умовете, че измамата не може да се различи.

Много малко са правилно разбиращите лъжливата сила на спиритизма и опасността от неговото влияние. Много хора се занимават с него, просто за да задоволят любопитството си. Не вярват истински в проявите му и биха се ужасили при мисълта да се отдадат във властта на духовете. Но се осмеляват да стъпят на забранена почва и мощният погубител властва над тях против волята им. Щом веднъж бъдат подведени да насочат мислите си натам, той започва да ги държи като пленници. Невъзможно е вече със собствени сили да се освободят от привличащата, пленяващата връзка. Само Божията сила, дадена в отговор на сериозната молитва с вяра, може да освободи впримчените души.

Всички, които се отдават на греховните черти на характера си или умишлено развиват познат грях, призовават изкушенията на Сатана. Те се отделят от Бога и от бдящата грижа на Неговите ангели; когато злият представя измамите си, те са без защита и лесно му стават плячка. Оставящи се по такъв начин под неговата власт, почти не подозират къде ще свърши пътят им. След като е успял да ги надвие, изкусителят ще ги използва за свои посредници с цел да подмами и други в гибелта.

Пророк Исая казва: “И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите? Нека прибягнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях” (Исая 8:19-20). Ако хората бяха приели така ясно изложената в Писанието истина за естеството на човека и за състоянието на мъртвите, щяха да видят в твърденията и в изявленията на спиритизма действието на Сатана със сила, знамения и лъжливи чудеса. Но вместо да се откажат от така приятната за плътското сърце свобода и да отхвърлят обичаните грехове, много хора си затварят очите за светлината и продължават да вървят напред, без да обръщат внимание на предупрежденията, а Сатана ги оплита в мрежата си и те стават негова плячка. “...защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа...” (2 Сол. 2:10-11).

Всички, които се противопоставят на ученията на спиритизма застават не само срещу хора, но и срещу Сатана и ангелите му. Те са започнали битка срещу началства, власти и лукави духове в поднебесната. Злият няма да отстъпи и сантиметър от своята територия, ако не го отблъсне силата на небесните пратеници. Божият народ трябва да бъде в състояние да го посреща, както Спасителят правеше, с думите: “Писано е”. Сатана може да цитира Писанието. И днес, както в дните на Христос, ще изопачава ученията Му, за да поддържа своите заблуди. Тези, които искат да устоят на опасност, трябва да разбират свидетелствата на Писанието.

Много хора ще бъдат изправени пред духове на дяволи, явяващи се с образа на близки роднини или приятели и разпространяващи най-опасни ереси. Посети-телите ще докосват най-нежните ни чувства и ще вършат чудеса, за да доказват своите претенции. Ние трябва да бъдем готови да им се противопоставим с библейската истина, че мъртвите не знаят нищо и че явяващите се по този начин са дяволски духове.

Пред нас е “времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята” (Откр. 3:10). Всички, чиято вяра не е твърдо основана на Божието слово, ще бъдат заблудени и победени. Сатана “действа с всичката измама на неправдата”, за да спечели власт над човешките чеда, и неговите хитрости ще се увеличават постоянно. Но той може да постигне целта си само, когато хората се подчинят доброволно на изкушенията му. Сериозно търсещите познание на истината и стремящите се чрез послушание да очистят душите си, като по този начин правят всичко, за да се приготвят за сблъсъка, ще намерят в Бога на истината сигурна закрила. “Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе...” (Откр. 3:10) - е обещанието на Спасителя. Той по-скоро би изпратил всеки ангел от небето да закриля народа Му, отколкото да остави една-единствена уповаваща се на Него душа да бъде победена от Сатана.

Пророк Исая посочва ужасната измама, която ще дойде над безбожните и ще ги накара да се почувстват сигурни пред Божия съд: “Ние направихме договор със смъртта и се съгласихме с преизподнята, щото, когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, защото си направихме лъжата прибежище и под измама се скрихме” (Исая 28:15). В описаната тук категория хора са включени всички, които в своето упорито нежелание да се покаят се утешават с уверението, че няма да има наказание за грешника; че всички живеещи на земята, независимо колко са покварени, ще бъдат издигнати в небето, за да станат като Божиите ангели. Но още по-здрав съюз със смъртта и съглашение с преизподнята правят отхвърлящите истините, предвидени от небето като закрила за праведните в деня на скръбта, и вместо тях търсят защита в лъжите на Сатана - домогванията на спиритизма.

Неизразимо учудваща е слепотата на хората от това поколение. Хиляди отхвърлят Божието слово като недостойно за вярване, а приемат с голямо доверие заблудите на Сатана. Скептици и подигравчии отричат фанатизма на защитниците на вярата, на пророците и апостолите, а се развличат, като осмиват тържествените изявления на Писанието за Христос, за изкупителния план и за отплатата на отхвърлящите истината. Изпитват голямо съжаление към умове, толкова дребни и слаби, и изпълнени с предразсъдъци, че да не могат да признават Божиите изисквания и да се покоряват на Неговия закон. Те проявяват такава увереност, като че действително са сключили завет със смъртта и договор с преизподнята, сякаш са издигнали пред себе си непроходима, непроницаема бариера за Божието отмъщение. Нищо не може да пробуди страха им. Така напълно са се отдали, свързали са се тясно с изкусителя и така са се изпълнили с неговия дух, че нямат никаква сила, нито пък склонност да се освободят от уловките му.