101
Цикличността на цените на суровините, разделени на два периода – преди и след Втората световна война Фигура 5.5. Цени на суровините и нови неизпълнения по външен дълг, 1800-2008.
Източници: Гайер и др. (1953); Баутън (1991);
The Economist (2002); Международен валутен фонд (различни години),
World Economic Outlook; и изчисления на авторите, базирани на източниците, изброени в приложения А.1 и А.2.
Бележки: „Новите неизпълнения по външен дълг“ са дадени според първата година на неизпълнение. Поради подчертаната насока към понижаване в цените на суровините през разглеждания период техните отклонения са съпоставени с линейна тенденция, така че да се изолира цикълът.
102
Фигура 5.6. Нетни капиталови потоци от финансовите центрове и неизпълнения по външния дълг, 1818-1939.
Източници: Имла (1958), Мичел (2003а, 2003b), Картър и др. (2006) и английската централна банка.
Бележки: Балансът по текущите сметки на САЩ и Англия е дефиниран според относителната значимост на тези държави (макар и донякъде опростено и произволно) като финансови центрове и основни източници на капитал за останалия свят. За периода 1818-1913 г. Англия получава тегло 1, а САЩ – 0; за 1914-1939 двете
държави са претеглени еднакво, докато за годините след 1940 САЩ получават тегло 1.
Както вече отбелязахме, суверенните неизпълнения са силно чувствителни и към глобалния цикъл на капиталовите потоци. Когато тези потоци спаднат рязко, голям брой държави нарушават своите ангажименти. Тази зависимост е показана във фигура 5.6., съпоставяща графиките на баланса по текущите сметки на финансовите центрове (Обединеното кралство и САЩ) с тази на нововъзникналите неизпълнения за периода преди споразумението от
Бретън Уудс. Забелязваме явна корелация между резките изменения в капиталовите потоци и новите нарушения по държавния дълг. Данните за текущите сметки на големите финансови центрове отразяват по-ясно напреженията, възникващи при глобалното „пренасищане със спестявания“, тъй като за разлика от останалите ни статистически набори дават нетно измерение за излишъка от средства във водещите икономики, а не за брутните капиталови потоци в световен мащаб.
Една
още по-силна зависимост, срещана в литературата за съвременните финансови кризи, е тази, че държавите, получаващи внезапен силен приток
103 на капитали, носят висок риск от изпадане в неизпълнение.
101
Събраните тук предварителни данни сочат, че същото важи и в много
по-широк исторически отрязък, като резките притоци на капитал често пъти са предшествали външните дългови кризи в национален, регионален и световен мащаб още от началото на XIX век, ако не и по-рано.
Даваме си сметка, че зависимостите, показани в тези графики, са само илюстративни и че различните кризисни епизоди се обуславят от много и различни фактори. Но
освен че очертават тенденциите, съдържащи се в един толкова обширен набор от данни, тези цифри също така ясно ни показват уязвимостта на отделните държави от глобалните икономически цикли.
Проблемът е в това, че податливите на кризи държави, особено тези с история на серийни неизпълнения, имат склонността да се свръх-кредитират в добри времена, което ги прави уязвими при неизбежните фази на последващи спадове.
Примамливото виждане, че „този път е различно“, е именно причината, поради която и „този път“ обикновено е като всички останали и поради която кризата в крайна сметка връхлита отново.
Цикълът на капиталовите потоци, показан във фигура 5.6., е още по- убедителен, ако бъде разгледан в контекста на отделните държави, но тук не разполагаме с необходимото място за целта.
Сподели с приятели: