Този път е различно


Глобални фактори и цикли на неизпълненията по външен дълг



Pdf просмотр
страница48/187
Дата23.11.2023
Размер5.15 Mb.
#119408
ТипКнига
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   187
Този път е различно - Райнхарт и Рогоф - 4eti.me-1
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
Глобални фактори и цикли на неизпълненията по външен дълг
От фигури 5.1. и 5.2. вече видяхме, че глобалните финансови сътресения могат да бъдат съществен фактор при генерирането на вълните от просрочил.
Нашият обширен набор от статистически данни също потвърждава преобладаващото сред икономистите мнение, че глобалните фактори, в това число цените на суровините и лихвените нива в световните финансови центрове, играят ключова роля за катализира-нето на суверенните дългови кризи.
99
За да преценим степента на зависимост между неизпълненията по държавните ангажименти и цените на суровините през периода 1800-2008 г., сме използвали набор от глобални ценови индекси. Цикличните пикове и спадове в цените на суровините изглеждат като водещ индикатор за пиковете и спадовете в цикъла на капиталовите потоци, като периодите на спад по правило са съпроводени от многобройни просрочил.
Както сочат Камински, Райнхарт и Вег за следвоенния период, а също и в съответствие с неотдавнашния модел на Агиар и Гопинат, при кредитирането на развиващите се пазари се наблюдава изключително силна цикличност.
100
Когато условията за търговия на тези държави се развиват в благоприятна насока (тоест цените на суровините са високи), задлъжнялостта им буйно нараства. Когато цените на суровините спаднат, финансирането им секва и настъпва фазата на просрочията. Фигура 5.5. илюстрира цикличността на цените на суровините, разделени на два периода – преди и след Втората световна война. Както личи от горната ѝ част
(и както се потвърждава от иконометричните тестове), резките промени в цените на суровините през периода 1800-1940 г. почти неизменно биват следвани от нови вълни на суверенни неизпълнения. Долната част на фигура фигура 5.5. третира същия феномен за годините 1940 до 2000. Макар зависимостта да се забелязва и тук, за следвоенния период тя е по-малко убедителна.
99
Виж по-ранните изследвания на Калво, Лайдерман и Райнхарт (1993); Дули и др.
(1996) и Чухан и др. (1998) за ролята на външните фактори върху капиталовите потоци към развиващите се икономики и за техния достъп до кредитните пазари. За прогнозирането на неизпълненията посредством местни и някои външни фактори виж
Манас и Рубини (2005).
100
Виж Камински, Райнхарт и Вег (2004) и Агиар и Гопинат (2007).


101
Цикличността на цените на суровините, разделени на два периода –
преди и след Втората световна война
Фигура 5.5. Цени на суровините и нови неизпълнения по външен дълг, 1800-2008.
Източници: Гайер и др. (1953); Баутън (1991); The Economist (2002); Международен валутен фонд (различни години), World Economic Outlook; и изчисления на авторите, базирани на източниците, изброени в приложения А.1 и А.2.
Бележки: „Новите неизпълнения по външен дълг“ са дадени според първата година на неизпълнение. Поради подчертаната насока към понижаване в цените на суровините през разглеждания период техните отклонения са съпоставени с линейна тенденция, така че да се изолира цикълът.


102
Фигура 5.6. Нетни капиталови потоци от финансовите центрове и неизпълнения по външния дълг, 1818-1939.
Източници: Имла (1958), Мичел (2003а, 2003b), Картър и др. (2006) и английската централна банка.
Бележки: Балансът по текущите сметки на САЩ и Англия е дефиниран според относителната значимост на тези държави (макар и донякъде опростено и произволно) като финансови центрове и основни източници на капитал за останалия свят. За периода 1818-1913 г. Англия получава тегло 1, а САЩ – 0; за 1914-1939 двете държави са претеглени еднакво, докато за годините след 1940 САЩ получават тегло 1.
Както вече отбелязахме, суверенните неизпълнения са силно чувствителни и към глобалния цикъл на капиталовите потоци. Когато тези потоци спаднат рязко, голям брой държави нарушават своите ангажименти. Тази зависимост е показана във фигура 5.6., съпоставяща графиките на баланса по текущите сметки на финансовите центрове (Обединеното кралство и САЩ) с тази на нововъзникналите неизпълнения за периода преди споразумението от
Бретън Уудс. Забелязваме явна корелация между резките изменения в капиталовите потоци и новите нарушения по държавния дълг. Данните за текущите сметки на големите финансови центрове отразяват по-ясно напреженията, възникващи при глобалното „пренасищане със спестявания“, тъй като за разлика от останалите ни статистически набори дават нетно измерение за излишъка от средства във водещите икономики, а не за брутните капиталови потоци в световен мащаб.
Една още по-силна зависимост, срещана в литературата за съвременните финансови кризи, е тази, че държавите, получаващи внезапен силен приток


103 на капитали, носят висок риск от изпадане в неизпълнение.
101
Събраните тук предварителни данни сочат, че същото важи и в много по-широк исторически отрязък, като резките притоци на капитал често пъти са предшествали външните дългови кризи в национален, регионален и световен мащаб още от началото на XIX век, ако не и по-рано.
Даваме си сметка, че зависимостите, показани в тези графики, са само илюстративни и че различните кризисни епизоди се обуславят от много и различни фактори. Но освен че очертават тенденциите, съдържащи се в един толкова обширен набор от данни, тези цифри също така ясно ни показват уязвимостта на отделните държави от глобалните икономически цикли.
Проблемът е в това, че податливите на кризи държави, особено тези с история на серийни неизпълнения, имат склонността да се свръх-кредитират в добри времена, което ги прави уязвими при неизбежните фази на последващи спадове. Примамливото виждане, че „този път е различно“, е именно причината, поради която и „този път“ обикновено е като всички останали и поради която кризата в крайна сметка връхлита отново.
Цикълът на капиталовите потоци, показан във фигура 5.6., е още по- убедителен, ако бъде разгледан в контекста на отделните държави, но тук не разполагаме с необходимото място за целта.


Сподели с приятели:
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   187




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница