Този път е различно

96
Както ще видим при разглеждането на опита на отделните държави в глава
6, серийните неизпълнения по външния суверенен дълг са закономерност за всеки регион на света, включително за Азия и Европа.
Суверенни неизпълнения и банкови кризи
Исторически глобалните банкови кризи вървят ръка за ръка с повишаването на неизпълненията по суверенния външен дълг. Фигура 5.3 показва дела на държавите (претеглен според БВП), изживяващи банкови кризи, съпоставен с този на държавите, намиращи се в неизпълнение или преструктуриране на външните си задължения (според фигура 5.2.).
Суверенните просрочил започват да се покачват с началото на Първата световна война (също както и банковите кризи) и тази тенденция се запазва по време на Голямата депресия и Втората световна война (когато и няколко развити държави се присъединяват към редовете на неизрядните платци).
Фигура 5.3. Съотношение между държавите с банкови кризи и кризи по външния дълг: Всички държави, 1900-2008 (непретеглено).
Източници: Линдерт и Мортън (1989); Сутър (1992); Пърсел и Кауфман (1993);
Камински и Райнхарт (1999); Бордо и др. (2001); Макдоналд (2003); Райнхарт, Рогоф и
Савастано (2003а); Мадисън (2004); Каприо и др. (2005); Жаком (2008); и Standard and
Poor’s.
Бележки: Новите външни дългови кризи са дадени според първата година на неизпълнение. Размерът на извадката включва всички държави. Фигурата показва тригодишна пълзяща средна стойност.

97
Последвалите десетилетия са относително по-спокойни, докато дълговата криза от 80-те и 90-те години на XX век не връхлита развиващите се пазари.
94
Каналите, посредством които глобалните финансови сътресения са способни да предизвикат суверенни кризи в неукрепналите икономики, са многобройни и сложни. Ето някои от тях:

Банковите кризи в развитите страни значително затрудняват световния икономически растеж. Това забавяне или дори свиване на деловата активност се отразява особено тежко върху експорта, намалявайки достъпа на правителствата на развиващите се страни до твърда валута, което допълнително затруднява обслужването на външните им задължения.

Забавянето на глобалния ръст исторически се асоциира със спад в цените на стоките и суровините. Това намалява приходите от износ на страните производителки, а съответно и тяхната способност за обслужване на дълговете.

Банковите кризи в световните финансови центрове (и съпровож- дащото ги свиване в кредитирането) предизвикват „внезапно спиране“ на кредитния ресурс за страните от периферията (ако из- ползваме термина, популяризиран от Гилермо Калво).
95
Като цяло секва притокът на капитали „от север“, така необходим за икономиките на развиващите се пазари. Затрудненият достъп до кредитиране свива тяхната стопанска дейност и дълговото бреме ляга по-тежко върху топящите се правителствени ресурси.

Банковите кризи традиционно са „заразни“ в смисъла, че инвести- торите се отдръпват от поемането на рискове, обобщават опита си от една страна и спрямо останалите, а също и с намаляване на наличните свободни средства започват да ограничават цялостните си експозиции. Това има пагубен ефект върху способността на разви- ващите се икономики както да подновяват задълженията си, така и да обслужват текущите такива.

Банковата криза в една държава може доведе до загуба на доверие и в съседните или сходни държави, тъй като кредиторите търсят общи белези.
94
Отбележете, че дълговите кризи от 80-те на фигура 5.2. не изглеждат така застрашителни, както предходният цикъл от неизпълнения. Това е така, защото през 80- те просрочват само държави с ниски и средни доходи, докато през годините на Голямата депресия и на Втората световна война суверенните неизпълнения засягат и няколко от развитите пазарни икономики.
95
Калво (1998) цитира покойния Руди Дорнбуш като автор на станалата популярна сред банкерите фраза: „Това, което те убива, не е скоростта, а внезапното спиране.“
(Дорнбуш и др., 1995).

98
Към момента на съставяне на настоящата книга все още предстои да се види дали глобалното сътресение във финансовия сектор от края на първото десетилетие на XXI век ще доведе до аналогични последствия по суверенните неизпълнения. Прецедентите от фигура 5.3. обаче не изглеждат твърде окуражаващи. В настоящата международна финансова обстановка едно остро влошаване при суверенните ангажименти не би било никак учудващо.

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: