Заключения В тази глава направихме кратък обзор на основните концепции, касаещи суверенните задължения и неизпълненията по тях, както и на някои други разновидности на кризите, включващи валутните и банковите такива. Макар и донякъде абстрактна, настоящата глава третира фундаментални въпроси на международните финансови кризи. По-нататък в книгата ще се върнем отново на част от тези теми, като с помощта на обширните си набори от данни ще опитаме да хвърлим светлина върху някои от по-сложните въпроси. В много отношения теоретичното разглеждане на механизмите на международното кредитиране и капиталовите пазари повдига въпроса защо неизпълненията не се случват по-често. Дори при Венецуела, която е съвременният шампион по нарушения на суверенните си ангажименти, отбелязвайки десет подобни епизода от постигането на независимостта си през 1830 г. насам, средният промеждутък между тези епизоди е 18 години. Ако кризите се случваха по-често, симптомът „този път е различно“ нямаше да има време да се прояви. Щеше постоянно да се повтаря едно и също; кредитори и длъжници щяха вечно да са в изострени отношения, а дълговите пазари така и нямаше да се развият в достатъчна степен, положително не и дотам, че да стане възможно настъпването на зрелищни катастрофи. Но, разбира се, икономическата теория ни показва, че дори една относително крехка икономика може много дълго време да съществува щастливо, докато балонът на доверието към нея не се спука, съумявайки понякога да изкопае много дълбока дългова яма, преди това да се случи. 86 Виж например Баро и Гордън (1983).
90 Глава 5. Цикли на неизпълненията по външния суверенен дълг Политиците не биваше прекалено да се обнадеждават от липсата на големи неизпълнения по външни суверенни задължения през периода 2003- 2009 г. след приключването на поредната вълна от тях през двете предходни десетилетия. Серийните неизпълнения си остават законо- мерност, като техните вълни в международен мащаб обичайно са
