Този път е различно

114
Холандия
1814
Швеция
1812
Латинска Америка
Аржентина, 1816 1827 1890
Боливия, 1825 1875
Бразилия, 1822 1898
Венецуела, 1830 1826, 1848 1860, 1865 1892, 1898
Гватемала, 1821 1828 1876, 1894, 1899
Доминик. Реп., 1845 1872 1892, 1897, 1899
Еквадор, 1830 1826 1868 1894
Колумбия, 1819 1826 1850, 1873 1880
Коста Рика, 1821 1828 1874 1895
Мексико, 1821 1827, 1833,
1844 1866 1898
Никарагуа, 1821 1828 1894
Парагвай, 1811 1874 1892
Перу, 1821 1826 1876
Салвадор, 1821 1828 1898
Уругвай, 1811 1876, 1891
Хондурас, 1821 1828 1873
Чили, 1818 1826 1880
Източници: Standard and Poor’s, Пърсел и Кауфман (1993), Райнхарт, Рогоф и
Савастано (2003а) и източниците, цитирани там.
Специалистите с право разглеждат преструктуриранията като споразу- мения за частично неизпълнение поради две причини. Първата от тях естествено е, че в тези случаи често се намаляват плащанията по лихвите, ако не и по главницата. Втората, и може би по-важна причина е, че преструкту- риранията на международните задължения обикновено натоварват инвести- торите със слаболиквидни активи, които те може да не успеят да реализират с десетилетия. Тази не-ликвидност представлява огромно бреме за тях, принуждавайки ги да държат тези активи, често пъти срещу възвръщаемост много под пазарната цена, съответстваща на носения от тях риск.
Действително вярно е също така, че ако държат съответната неспазена суверенна облигация достатъчен брой години – понякога и десетилетия – те в крайна сметка могат да постигнат възвръщаемост, сравнима с тази на относително безрисковите ценни книжа, емитирани от финансовите центрове (Обединеното кралство или по-късно САЩ) за същия период от време. Съществуват множество проучвания, потвърждаващи подобен род изчисления.
112
Макар и това сходство в доходността да е интересно за отбелязване, важно е да подчертаем, че правилният ориентир тук е не възвръщаемостта на високоликвидните нискорискови активи, а тази на висо-корисковите нисколиквидни активи. Не случайно след дълговата криза от 2007 г. с
112
Виж например Мауро и др. (2006).

115 второкачествените ипотечни инструменти в САЩ техните книжа се продаваха със силен дисконт спрямо очакваната им бъдеща възвръщаемост.
Инвеститорите с право смятаха, че ако успеят да изтеглят средствата си, биха могли да реализират много по-високи печалби в други области на икономиката, при положение че са готови да заемат неликвидни позиции със значителна степен на риск. И, разбира се, бяха прави. Инвестирането в рискови активи е именно начинът, по който фондовете за дялово участие и за рисков капитал, да не говорим за университетските дарителски фондове, успяха (поне до края на първото десетилетие от XXI век) да постигнат огромна възвръщаемост. За разлика от тях дълговите преструктурирания под пазарните лихвени нива натоварват кредитора с целия риск, без обаче да му дават никое от техните предимства. По тази логика разликата между преструктурирането на задълженията (договарянето на частично неизпълнение) и явното им неизпълнение (което обичайно приключва с частично погасяване) не е чак толкова голяма.
Таблица 6.2. показва също и годината на независимостта на онези от държавите, които са я придобили през XIX век. По това време по-голямата част от Африка и Азия все още остава колонизирана, което дава на Европа и
Латинска Америка значителна преднина по пътя към фискалното разточителство и безотговорност. Единствените африкански страни, допуснали нарушения през този период, са Тунис (1867 г.) и Египет (1876 г.).
Австрия, макар и не толкова резултатна като Испания, все пак прави забележителните пет неизпълнения. Гърция, която е добила независимостта си едва през 1929 г., сега наваксва за пропуснатото време, като нарушава ангажиментите си цели четири пъти. Не-плащанията на задълженията вилнеят със същата сила и в Латиноамериканския регион, като тези по външния дълг на Венецуела са шест, а на Колумбия, Коста Рика,
Доминиканската република и Хондурас – по четири.
Разглеждането на колонките на таблица 6.2. ни дава също и първоначално впечатление за групирането на кризите в регионален и международен мащаб.
Забележете, че много от европейските страни изпадат в неизпълнение точно след Наполеоновите войни, а тези в Латинска Америка (както и тяхната държава майка Испания) – през 20-те на XIX век(виж резюмето в казус 6.2 за ранните дни на присъединяването на Латинска Америка към капиталовите пазари). Повечето от случаите на неизпълнение на латиноамериканските страни са свързани с водените от тях освободителни войни. Макар никое от по-късните групирания да не е толкова изпъкващо като бройка на засегнатите страни, забележими епизоди на глобални дългови затруднения имаме в края на 60-те до средата на 70-те и отново от средата на 80-те до началото на 90-те години на XIX век. По-късно ще направим малко по- обстойно разглеждане на тези групирания.

116

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: