110
Просрочията на
Испания държат рекорд, който остава неподобрен и до днес. Тя успява да наруши външните си ангажименти седем пъти само през
XIX век, след като го е правила вече шест пъти през трите предходни столетия.
Със своята поредица от XIX век Испания отнема палмата на първенството от Франция, която е изпадала в неизпълнение осем пъти за периода между
1500 и 1800 г. Тъй като при изпадане във външни дългови кризи френските монарси са имали навика да екзекутират големите си
вътрешни кредитори (една ранна и решителна форма на „кредитно преструктуриране“), населе- нието е започнало да нарича тези епизоди „кръвопускания“.
105
Френският финансов министър абат Тере, заемал поста между 1768 и 1774 г., дори е изказал мнението, че правителствата трябва да нарушават задълженията си поне веднъж на сто години, за да възстановяват равновесието.
106
Забележително е обаче, че въпреки преживените
травми вследствие на Френската революция и Наполеоновите войни държавата в крайна сметка все пак е успяла да се отърси от своя статус на не-изряден платец. Тя не е нарушавала ангажиментите си нито веднъж през XIX, XX, както и (поне засега) през XXI век. Ето защо можем да кажем, че Франция се нарежда сред първите страни, „надраснали“ периода на серийни неизпълнения –
един въпрос, на който отделяме повече внимание в казус 6.1. Австрия и
Португалия са изпадали в дългови кризи само по веднъж през периода до
1800 г., но затова пък,
както ще видим, през XIX век всяка от тях го прави по още няколко пъти.
Два века след провала на Англия по външните ѝ ангажименти при Едуард
III крал Хенри VIII се впуска в невиждано влошаване на качеството на монетите, практически нарушавайки поголовно вътрешните задължения на
Короната.
Нещо повече, той заграбва всички обширни поземлени владения на католическата църква. Подобни присвоявания, често придружавани и от екзекуции, макар и технически да не попадат в категорията на неизпълнение по международни кредити, положително могат да бъдат квалифицирани като нарушаване на суверенните задължения.
105
Виж Райнхарт, Рогоф и Савастано (2003а); с благодарности към Ха-ролд Джеймс за това наблюдение.
106
Уинклер (1933), с. 29. Можем да се запитаме дали Томас Джеферсън не е чел тези думи предвид на
последващото му твърдение, че „дървото на свободата трябва от време на време да се освежава с кръвта на патриоти и тирани.“
