Литература върху инфлацията и „инфлационния данък“ Друга една област от специализираната литература, в която като цяло се пренебрегва вътрешният дълг, са емпиричните трудове върху инфлацията и хиперинфлацията. Започвайки още от Каган, изследователите се концентрират единствено върху стимула на правителствата да получават допълнителни приходи от сеньоража, или от правото си да печатат пари. 140 Но съществува един повтарящ се парадокс, с който тези изследвания се сблъскват, и той е защо правителствата често увеличават инфлацията много над нивата на оптималната доходност от печатането на банкноти. На този въпрос са предлагани многобройни находчиви и правдоподобни отговори, най-честите сред които касаят факторите последователност във времето и запазване на доверието. Според нас обаче един съществен и силно подценяван фактор е наличието на значителни количества вътрешен дълг, особено имайки предвид, че – както вече отбелязахме – голяма част от този дълг е дългосрочен и неиндексиран. Тук визираме не само редките епизоди на хиперинфлация, но в не по-малка степен и далеч по-разпространените прояви на висока и умерено висока инфлация, разгледани от Дорнбуш и Фишер, както и от мнозина други след тях. 141 Макар да съществуват стотици публикации върху инфлационните процеси в развиващите се и следвоенните икономики, в тях рядко се споменава за вътрешните задължения на държавите, а още по-рядко се предоставят времеви серии за тях. Определяне на данъчната основа: Вътрешен дълг или парична база? Както и в литературата, касаеща външните задължения, в тази върху инфлацията е залегнало предположението за относителната маловажност на вътрешния публичен дълг. Но дали това предположение е оправдано? 140 Виж Каган (1956). Приходите от сеньораж са просто реалният доход, който едно правителство е в състояние да реализира чрез упражняване на монопола си върху печатането на пари. Той може да се раздели на две части - от една страна, количеството валута, необходимо за задоволяване на търсенето при нарастващ брой транзакции и постоянни цени, а, от друга - допълнителното количество, което предизвиква инфлация, понижавайки покупателната способност на наличната парична маса. Ефектът от второто е известен под наименованието инфлационен данък. В своя класически труд Сарджънт (1982) включва данни за съкровищните бонове, притежавани от централните банки след Първата световна война за пет държави (Австрия, Чехословакия, Германия, Унгария и Полша). Разбира се, тези задължения като цяло не дават никакво отражение върху консолидирания държавен баланс. 141 Виж Дорнбуш и Фишер (1993).
