Тренировка на духа (емоционален аспект)

Илюстративна схема, по която трябва да протичат заниманията ви за тренировка на емоциите, спомагащи по-скорошната подготовка на душата за съединяване с образа на младостта и здравето. Тренировката на емоциите раздвижва буксуващия камион на духа ни, за да може без проблем да се измъкне от ямата, в която е затънал.

Мнозина от нас са с изхабени нерви, плачливи, често самите ние не разбираме защо изведнъж избухваме и несправедливо обиждаме близките си. Всичко това са признаци за нарушаване на емоционалното ни (душевното) равновесие. Ако подобно състояние се запази за по-дълго време, то може да доведе до невроза, а след време и до по-сериозни проблеми.

Ние смятаме сълзите за признак на слабост, срамуваме се от тях дори когато са уместни. Това особено важи за мъжете. Често сме сковани от съмнителни условности, емоциите ни са потиснати от фалшиви нагласи, станали сме неестествени, забравили сме как да се държим. Спомнете си колко са естествени децата в изразяване на чувствата си. Сигурно затова смехът им е тъй заразителен и плачът - така непоносим.

Нека и ние се превърнем временно в деца - искрени, чисти, абсолютно свободни. Нека и ние освободим емоциите си и позволим поне за кратко на чувствата си да вземат връх над разума ни.

Ще попитате: "Защо ни е това?"

За да постигнем чувство на дълбока вътрешна безметежност, подобна на детската - ето отговора. Спомнете си с каква лекота детето се успокоява. Секунда-две, сълзите изсъхват, личицето грейва в лъчезарна усмивка, очите блестят. Детето всичко е забравило, всичко е простило и е готово за нови игри. Трябва да върнем на духа си емоционалната гъвкавост, така че, разлюлян като дърво сред вихри, той да придобие способността да издържа натиска на житейските бури и винаги да се връща в неутралното умиротворено състояние.

Животът е театър, хората са актьори. Известна сентенция, но тя ни приканва към игра, която сега с удоволствие ще подхванем.

Емоциите силно влияят върху вътрешното ни състояние и оттам - на външния ни облик. Следователно, за да изглеждаме добре и постоянно да пребиваваме в приповдигнато настроение, трябва да се научим да управляваме емоциите си. Как да го направим? На този етап - чрез обратна връзка.

Ако емоциите ни влияят върху външния ни вид, значи и външният ни вид трябва да влияе на тях - актьорите прекрасно го знаят. Съвсем лесни неща им помагат да влязат в роля.

Да се превърнем в актьори. Да се опитаме да изиграем ролята на властелин, обзет от безгранично спокойствие. Играем честно, без превземки, с отпуснато тяло и с освободен мозък - всички ненужни мисли помитаме една след друга към въображаемия квадрат или кръг, който ни служи за кошче.

Необходимо напомняне. При работа с образните поредици очите ни трябва да са затворени.

И така, затваряме очи, седим изправени, опънали сме рамене, главата ни е вдигната, лека усмивка озарява лицето... Вие сте най-справедливият крал на света (или идеалната кралица). Вие сте самото съвършенство, вие сте изпълнени с благородство, с достойнство. Вие сте снизходителни към всичко, което ви заобикаля, към всички, които зависят от вас. Вие сте горди, вътрешно свободни и напълно спокойни. Знаете, че всичко е суета на суетите, но лично вие сте над нещата, вие сте абсолютно неуязвими.

А сега опитайте малко от горчилката.

Спомнете си нещо от миналото, което винаги ви разплаква.

Помогнете си да влезете в роля... леко отворете уста, отпуснете долната челюст, дишайте учестено, повърхностно, започнете леко да хлипате и си спомняйте, спомняйте, спомняйте... Детството, младостта... Припомнете си обидите, ядовете, разочарованията... май ви потекоха сълзи - всеки има за какво да потьгува, за какво да си поплаче. Не сдържайте сълзите... не се срамувайте от тях, помнете, че те ви лекуват, те ви освобождават от всички глупости и несправедливости в миналото, от всичко, което ви е мъчило и потискало, от всичко, което ви е тежало като камък. Фиксирайте този момент с крайчеца на съзнанието си - всичко, което ви е мъчило и потискало, си отива безвъзвратно. Помъчете се да се разридаете. Не се сдържайте, усилвайте, усилвайте риданията, доколкото е възможно... Добре, достатъчно. Кажете си: стоп.

Преминете към спокойствие, настройте се на спокойствие... Вдигнете глава, опънете рамене, не забравяйте: вие сте актьор (актриса). Какво беше това? Май си поплакахме? Няма нищо, всичко е вече минало, всичко си е отишло завинаги. Но пък колко ни е добре сега на душата, колко ни е спокойно... запомнете и този момент.

А сега - смях.

Да си спомним нещо, от което... направо умираме от смях! Позволяваме си да се отпуснем, настройваме се на весела вълна. На кого най-лесно се смеем? Преди всичко на себе си. А също на приятелите, на близките си. С тях се случват толкова неща, в живота има толкова весели истории! Смеем се искрено, заразително, от все сърце. Не се сдържаме, кикотим се... и пак си казваме: стоп!

И пак благодатен покой.

Да потърсим тъгата.

Тялото е отпуснато, раменете са смъкнати, ръцете лежат безпомощно на коленете... Ах. защо изведнъж ни е толкова тъжно, откъде ни дойде тази скръб? Всичко върви лошо, всичко е зле... децата не се обаждат и не пишат, приятелят ни изостави, животът си минава... защо живях на този свят, какво постигнах... Безизходица, всичко е безсмислено - няма къде да отидеш, няма с кого да си кажеш и дума... Потекоха ни сълзите? Да текат, дори не ги бършем... седим, тъгуваме, скърбим - нищо не ни блазни...

И отново покой. Всичко е добре и всичко ни блазни -но без фанатични пориви да скочим и нанякъде да се втурнем. Душата харесва равновесното състояние, сега й е уютно, комфортно, бихме искали винаги да е така.

Така и ще бъде (и само така!), но не сега, не в близките минути. Защото в близките минути ни предстои да се опитаме да се уплашим. И то истински.

Влезте в ролята на неизлечимо болен и отчаян човек. Нямате изход, нямате избор, вие сте абсолютно безпомощен, изоставен от всички, пред вас е небитието. Седмица, месец - колко ли ви остава? Колкото и да остава, няма значение, вече не можете да се спасите. Опитайте се физически да изпитате този ужас, който всеки миг гложди обречения човек. Неизбежност, неминуемост - те са реални. По-рано сте съчувствали на хора в това положение, сега тази бездна е зинала пред вас и нямате за какво да се хванете, на какво да се опрете... вие сте безсилен човек, нищо не може да ви помогне.

Чувството за страх е познато на всеки. Страхът играе полезна роля, когато ни предупреждава за опасност, той стимулира впръскването на хормони в кръвта, които ни подтикват към защитна реакция. Но отпуснем ли му края, страхът ще се превърне в парализиращ кошмар, той ще изпълни цялото ви същество, ще се вкорени във всяка клетка на кожата.

Спрете, когато отчаянието стане непоносимо, и в това състояние помислете какво да предприемете. Да се забиете в ъгъла? Да хленчите, да виете, да пищите? Или ще концентрирате цялото си мъжество достойно да се сбогувате с всички скъпи и любими същества, а и с останалите, с които са се пресичали пътищата ви? Да простите, да си простите, да поискате прошка за всичко вършено неправилно, за всички страдания, които някому сте причинили... За неща, които някога не сте разбирали, не сте прощавали, не сте съжалявали, вирили сте нос, трупали сте обидите, разрушавали сте чуждото в името на своето - може би именно в това е главната причина за това, което ви се случва сега? Може би е дошло възмездието? Ще видите, че дори само мисълта за това веднага ще ви облекчи и ще премахне страха. На тази нота, без да губите време, стартирайте от пропастта към висините!

Събуждате се, опомняте се, чувствате невероятна радост. Вие сте млад, жив, здрав, кошмарът се е разпръснал, той се оказва лош сън. Благодарен сте му. Контрастът сякаш ви е обновил. Всяка ваша клетница тръпне от желание за живот. Виждате всички неща в нова светлина, всички пътища са пред вас, хоризонтите са ясни! Запомнете това състояние. Ценете натрупания опит поне заради това, че той е първоначалният батут за скоковете ви на височина. В това настроение трябва да се събуждате винаги. Без задължително да сте сънували кошмар.

Нещо повече: в това настроение трябва да пребивавате постоянно. На първо време (особено когато ви докривява) се учете изкуствено да пробуждате у себе си жизнерадост, докато тя не започне да ви спохожда от само себе си.

Всекидневно тренирайте емоциите си по посочената схема, но се старайте да създавате свои собствени образни поредици. Необходимо е добре да разработите духа си, за да го направите гъвкав, така че махалото на самочувствието ви да не се заклещва в крайните позиции, а винаги да се връща в неутрално състояние.

Освен това подобни упражнения много обогатяват вътрешния свят на човека. Ще мине време и с учудване ще забележите, че околните се чувстват привлечени към вас. Защо? Защото у вас вече има някаква тайна, загадка, защото сте променен. Вие сте по-широко скроен човек, но и по-задълбочен от онзи персонаж, който ви е замествал, докато сте блуждаели далеч от себе си.

Не се притеснявайте, ако отначало нещо не се получи. Вярвайте в успеха и неуморно активизирайте творческите си способности. За да повишите ефективността, търсете към всеки етап от тренировките свои подробности, обединявайте ги в сюжетни линии, които лично за вас са близки. Отначало ще ви се стори трудно, после "ледът ще се разчупи" и ще ги намирате с лекота. Творческите търсения развиват въображението ни, помагат за скорошното формиране на образа на младостта и здравето, подготвят ни за сливане с него.

За сливането е най-благотворна медитацията -състояние на дълбока съсредоточеност или, с други думи, особена душевна предразположеност на човека да приема позитивните "светли" вибрации (вълни) от макро- и микрокосмоса, които пронизват световното пространство.

Значение на медитацията в практическото самолечение.

Примери за образни поредици, които курсистът мислено създава, за да влезе в емоционално състояние, водещо до сливане с образа на младостта и здравето.

Древноизточните мъдреци са смятали, че имаме два начина за общуване с Всевишния. Първият е молитвата -човек говори, Творецът се вслушва в словата му. Вторият път е медитацията - човек мълчи и се вслушва в словото на Твореца.

Тоест медитацията - да го подчертаем пак - е особено състояние на вглъбена съсредоточеност на човека в душевна предразположеност да възприема "светлите" вибрации на вселената. Курсистът, който започва тренировки по дадената методика, трябва да се научи свободно да влиза в това състояние, защото то:

а) въздейства успокояващо на човешката психика;

б) многократно усилва ефективността на всички упражнения в методиката;

в) помага за органично сливане на вътрешната същина на самолекуващия се с индивидуалния му образ на младостта и здравето.

Медитацията подрежда вътрешния ни свят, коригира духовните деформации, кара физическата и духовната ни енергия да работят съзвучно и я насочва или да отстрани определени дефекти, или да съдейства за общото изцеляване на тялото и на духа на курсиста.

Медитациите с насочено въздействие към лечение на проблемния орган осигуряват голяма ефективност на всички видове безконтактен автомасаж, за които ще говорим в трета, в четвърта и в пета глава. Особена роля в самолечението играе медитацията за прошка. В тази глава ще разкажем по-подробно за нея.

Общите медитации създават в душата на самолекуващия се специална нагласа, без която е невъзможно сливане на същността му с образа на младостта и здравето. Необходимата нагласа се постига чрез мислено пътешествие през поредици от зрителни, слухови, сетивни, обонятелни и динамични образи, систематизирани в определен ред.

Ползата от тези пътешествия се повишава многократно, когато самите курсисти създават образните поредици, но отначало можете да се възползвате от нашите варианти, дадени по-долу. Опитът сочи, че за повечето курсисти е най-приятен и близък последният от тях.

Отпускаме цялото тяло, затваряме очи, дишаме спокойно... усещаме лека прохлада, отпускаме мускулите на лицето... Представяме си, че всяка наша клетка става лека, ефирна, безтегловна.

С всяко вдишване и издишване леко вдигаме ръце напред... вдишване-издишване... тялото става леко, безтегловно... гледаме мислено отстрани ръцете си... леко отмятаме глава назад... лекота, лекота... тялото е леко. Прекрасно...

Отваряме ръце, после ги събираме... Мислено се изместваме леко встрани... Как се губи усещането за собственото ни тяло, колко ни е леко, спокойно... За какво си мислим? Една след друга разчистваме, махаме мислите, които ни пречат... втора, трета, четвърта... Прекрасно. Ускоряваме премахването, даваме си лекота, ефирност, безтегловност... лекота, свобода, божествено спокойствие... Даваме си тези внушения, които са ни нужни.

Представяме си лицето - свежо, младо... тялото си -гъвкаво, леко... мускулите - силни, леки, свободни... Движим се на палци като балетисти... Усмихваме се, спокойни сме... Всеки наш орган, всяка клетка работи свободно, леко... Казваме си: ще бъда здрав, и то съвсем скоро. Ще бъда!... Постигнали сме дълбок сън, добър апетит. Спокойно настроение... Ясно съзнание... Ясни действия... Пълен контрол... Отпускаме ръце... Прекрасно.

Медитация - втори вариант

На сив фон смътно... квадрат, кръг, триъгълник... по-ярко: квадрат, кръг, триъгълник... квадратът изсветлява, очертава се по-контрастно, кръгът...

Кръгът се превръща в балон с размити очертания... по-ярко, очертанията стават по-контрастни... Даваме цвят на балона... сив... по-светъл, още по-светъл, още... още... сивият цвят преминава в син, сивосин... Синият изсветлява, става небесен, белезникавосин, бял с оттенъка на морската вода, жълтеникав, жълт, мандаринов... червеникавожълт, оранжев, ален, червен, пурпурен, порозовява, розов, яркорозов, люляков, зеленикаволюляков, салатенозелен, жълтозелен, яркозелен, тъмнозелен, виолетовозелен, виолетов, светловиолетов...

Сега сякаш някакво цветче се рее пред очите ви... помъчете се да видите, да усетите всяко листенце... пълзи бръмбарче... божа кравичка делово претърсва всяка гънчица с мустачките си... По листенцата има власинки, почернели отвътре... Стара покривка, но чиста, чиста... на масата — гърне, старо, чугунено, но лъснато, блести... Слагаме цветето в гърнето... Малък прозорец... перде... гледаме през прозореца...

Мислено се оглеждаме... боси крака с драскотини, загрубели пети от ходене с боси крака... гледаме си ръцете, колко са малки... отваряме прозореца... слънчево... Топъл аромат на цветя, трева... синьо чисто небе... тук-там облачета... Вървим по пътечката, наоколо е тихо... тишина, спокойствие, нищо не ни смущава... само листата трепкат, сякаш някой ги докосва, шумолят... утъпкана пръст топли стъпалата...

В душата ни е тишина... отпуснатост... високо-високо пее чучулига, възпява любовта... песента на чучулигата... отвъд хълмовете - гора, спокойна, гората си почива... прохладна гора, почива си... Гледаме облаците, водата... кристално чист пясък... Започваме бавно да се издигаме към облаците... всяко желание ни е подвластно... издигаме се високо към облаците... гледаме наоколо, надолу... жега... прохладен въздух в гората... Чуваме мученето на кравите, които се прибират от полето... прибираме се и ние... Вкъщи са баба, дядо, родителите ни... не ни забелязват, кротко обсъждат някакви свои неща...

Заспиваме, заспиваме, нямаме сили... Груби ръце, мазолести, ни поемат, галят косата ни, слагат ни в чисто прохладно легло... гласове... детето пораства... тежко... няма сили да стигне до леглото... ние се разтваряме във въздуха... вече нищо не чувстваме... спим.

Събуждаме се, лежим със затворени очи... На масата

- гърне с топло мляко... Вдигаме ръце, отпускаме...

Детството е началната точка, гледаме от детството, оглеждаме живота си...

Защо да се ядосваме, обиждаме, нервираме, напрягаме, защо да се мъчим да надминем някого си?

Животът минава... с обич... минава... с омраза... Всичко е в ръцете ни...

В живота има всичко - и радост, и мъка... Търсим рая

- той идва... търсим ада - той идва... Кое е по-хубаво -живот в рая или в ада? Изборът е наш... Ние сами си създаваме трудности... Всички богатства на света няма да ни запазят щастието... Току-що бяхме деца, а ето ни вече с посребрели коси... Какво е щастието - не знаем... вчера се смяхме, сега страдаме... какво ни чака в бъдещето - любов или сълзи?... изборът е наш... всичко е в ръцете ни...

Залез... топлина... морски бряг... едва се дочува музика... май е танго... да, прекрасно танго... мелодията звучи приятно, Познато... тя е много приятна, много позната - буди спомени... Свири малък оркестър - на подиум на самия морски бряг... късно е, всички са се разотишли... музикантите свирят само за вас... Вие сте с лека светла рокля, с вас е този, за когото винаги сте мечтали... вие танцувате, вие сте почти в безтегловност, вие се подчинявате на ритъма на музиката... щастлива сте, душата ви тръпне от божествено блаженство. Мелодията ви отнася във висините, във висините... върти ви... върти ви в танца на щастието... Вие буквално се разтваряте в него... Вие сте щастлива.

Хубавите книги, музиката също са способни да настроят човека на желаната вълна, близка до вътрешната му същност. Повече четете, мислете, размишлявайте, мъчете се всемирно да разширявате кръгозора си.

Защо тренираме емоциите си

Значение на тренировката в процеса на създаване на образа на младостта и здравето. Желанието да се излекуваме - какво трябва да бъде то.

Ефектът на камертона. Пречистващото значение на прошката.

Нека още веднъж да поговорим за емоциите, за чувствата, за желанията си - всеки миг от живота ни минава с тях.

Вече знаем някои неща за тях, например това, че те имат директно влияние върху здравето, а също и това, че между тях и осанката ни (външния облик) съществува и обратна връзка.

Сега трябва да усвоим следното. Именно от начина, по който ще работим с емоциите, зависи дали ще живеем дълго и щастливо на тази земя, или унило ще опъваме хомота, колкото да дочакаме края.

Целта на човек, решил да тренира по моята система, е да стане здрав и млад. "Искам да съм здрав и млад!" -казва си на висок глас този човек и по този начин изказва в най-общи линии идеята. "Добре - отговаря организмът му, - и аз това искам. Но само мисълта ти, господарю, не ми стига, за да се задействам. Дай ми някакъв по-ясен ориентир, подскажи ми по-точно към какво да се стремя." "Тъй да бъде" - казва човекът и включва образното мислене, тоест започва да формира своя личен идеален образ на здравето и младостта.

Какъв трябва да бъде създаваният от нас образ, най-добре се илюстрира от примера с момичето, което се е излекувало от диабет - говорихме за него в края на първа глава.

От гледна точка на моята методика в този случай няма нищо странно. Момичето просто е имало късмета интуитивно да открие своя образ на здравето и е успяло напълно да се слее с него. С други думи, личният му образ на здравето се е превърнал в негова същина, а природата е довършила всичко останало. Всичко това се е получило, първо, защото момичето много е искало да бъде здраво ("като всички"). Второ, от полза е била възрастта му (всеизвестната "трудна" възраст в развитието на човешката личност, когато вече не си дете, но още не си пораснал). На тази възраст за тийнейджърите са характерни резки смени на емоциите и много силни чувства. Плюс това в организма на момичето се е извършвало биологически планираното преустройство, така че образът на здравето е "уцелил" точно момента.

"Но пак си прилича на приказка - ще махнете с ръка вие. - Добре, тя е момиче, млад развиващ се организъм. Но моят организъм е стар, уморен. Откъде да взема толкова силни чувства? Искам да оздравея, разбира се, но чувствам само едно - болежките днес-утре ще ме довършат!"

Много хубаво, че историята с момиченцето ви изглежда като приказка. Това само доказва за пореден път, че в приказките има много повече реалност, отколкото ни се струва.

Колкото до "силните чувства", които ви липсват, чрез тренировката на емоциите решаваме именно този проблем. По този начин "загряваме" духа, "напомпваме" го така, че желанието, да се излекуваме и да се подмладим, да достигне оптимална сила и да помогне на нашия образ на здравето органично да се слее с духа и с плътта. "Искам да оздравея, разбира се" - е вяла и аморфна фраза. Искането не е лесна работа. Искането трябва да се умее. Защото от начина на искане зависи най-вече успехът на начинанието ни.

За да си изясним и този въпрос, позволете ми да ви предложа малък тест.

Представете си дъска. Тя е здрава, сигурно ще издържи теглото ви. Леко е повдигната над пода. Предлагат ви да минете по нея. Ще можете ли? Разбира се. А ще искате ли? Не се знае. Може би да, може би не. Но компанията е симпатична, всички минават, а и момичетата (момчетата) ви гледат. Добре, ще мина. И вие минавате. Но в мозъка ви човърка някакво съмнение: защо ми е това?

Минавате по дъската, защото така сте поискали. Но желанието ви беше неявно, слабо, провокирано от дребна целева сметчица (хем да се харесате на девойките, хем да не се цепите от компанията). Имахте избор: да минете или да не минете. И ако не бяхте минали, нямаше да загубите кой знае какво. Нищо нямаше да ви стане и ако бяхте залитнали.

Сега друг вариант. Пред вас е същата дъска, но вече е вдигната високо (на три-четири метра височина над куп камъни или над асфалт). Сега ще минете ли по нея? Може, но първо ще се замислите дали си струва рискът.

В мислите, в разсъжденията ви вече присъства явна сметка - на едното блюдо на везните слагате страха, да не пострадате в случай на неуспех. Ако дъската води към балкона на любимата ви, сигурно ще минете по нея. Рискът остава, но за победителя има награда. Какво ви подтиква? Стремежът (голямото желание) да получите наградата. Но забележете: и сега можете да се откажете от опасната разходка. И да си останете, както се казва, "ни кяр, ни зян". С любимата можете да се срещнете и долу. Желанието е голямо, но здравомислието (или мързелът) побеждава.

Трети вариант. Дъската минава над пропаст. Носите дете, зад гърба ви е смъртноопасно, пожар. Дълго ли ще размишлявате в този случай? Без да му мислите, ще се затичате (или внимателно ще тръгнете) по дъската. Вие автоматично ще мобилизирате всичките си сили, за да спасите детето. Имате цел, знаете в името на какво го правите. Желанието ви да минете препятствието ще се утрои, удесетори в сравнение с другите два варианта. Всъщност в съзнанието ви няма да остане нищо друго освен това желание (никакви "мога-не мога", "искам-не искам", никакви други мисли).

Знаем, че ни застрашава нещо ужасно, смъртоносен пожар, но само знанието не стига, трябва да се сраснете с това знание, трябва ясно да си представим целия ужас. Само в това състояние нашият организъм ще мобилизира всичките си ресурси, за да мине по дъската , само в този случай процесът на преустройство в организма ще стане наистина лавинообразен. Но и тук, както във всяко друго нещо, има опасност както от недостатъчност, така и от прекомерност. Вашето желание да се излекувате не трябва да е нито непълно, нито фанатично. Слабото желание провокира неувереност, прекалено силното -прибързаност. Ако се движите бавно (по дъската), може да загубите равновесие, ако бързате - може да полетите надолу. За оптималния вариант ще ви помогне интуицията, която развиваме с все същата тренировка на емоциите. Ето ви образ за приблизителен ориентир: вашето желание е ръка, вашето здраве е птиче. Пръстите трябва да държат крехкото създание така, че да не го задушат, но и да не му позволят да отлети.

Когато изкуствено създаденият идеален образ на здравето и младостта постигне съответствие с общата нагласа на организма ви, ще се появи "ефектът на камертона". Двете структури ще зазвучат в унисон, ще съвпаднат изцяло, ще се превърнат в едно цяло. Какво е необходимо, за да се получи това сливане?

Обърнете внимание, неслучайно в методиката се подчертава, че образът на здравето и младостта, който създаваме, трябва да е идеален, тоест чист, лек, светъл, освободен от странични примеси. Също така чисто, свободно, светло трябва да е състоянието на душата ви. Иначе структурите няма да съвпаднат, топката няма да улучи затрупаната дупка.

Какво замърсява душата? Емоционалните "шлаки". Завист, злоба, отчаяние, стари обиди - продължете сами този списък. Тренировката на емоциите прави ревизия на емоционалното ни състояние, тя разчиства емоционалните боклуци, натрупани в подсъзнанието ни и потискащи духа ни. Но само един медитативен акт може да ни освободи от целия този боклук, а именно медитацията за прошка.

Да простим, означава веднъж завинаги да сложим кръст на неправилното, несправедливото, лошото и така да облекчим душата си. Точно както човешкият организъм се нуждае от премахване на вредните шлаки, така се нуждае и човешката душа. Прошката е именно такова пречистване, то благотворно се отразява на здравето на душата ни и следователно на физическото здраве на тялото ни. Правотата на това твърдение блестящо потвърди Луиз Хей-чрез собственото си постижение. "Всяка болест идва от непрощаване" - казва си тя веднъж и като се придържа към този постулат, успява самостоятелно да се излекува от заболяване, пред което официалната медицина е безсилна¹.

Мъдрите хора са знаели за огромното значение на този акт открай време. В християнството например има празник, наречен Прошка. В този ден всеки човек може да иде при другия и да му поиска прошка или на свой ред да даде някому своята прошка. Това е хубав, просветляващ празник.

Но какво да направим, ако оскърбителите ни (или оскърбените от нас) вече не са на този свят или са толкова далеко, че не можем да стигнем при тях? Изходът е един - мислено да си представим тези хора, да поговорим с тях и искрено от все сърце да им простим всичко (или да ги помолим да ни простят). Ако не постигнете облекчение, повторете медитацията, и пак я повторете, докато не угаснат в душата ви тревожните отгласи. Точно така трябва да постъпим и с неприятните ситуации, споменът за които ни мъчи отдавна (може би дори от десетилетия). Говоря например за случаи, в които сте можели да кажете нещо, но не сте го казали (или напротив, наговорили сте ненужни неща), когато сте можели да направите нещо, но не сте го направили (или напротив - прекалили сте), когато сте можели да постъпите добре, а не сте постъпили добре. Мислено си представете неприятната ситуация във всички подробности, изведете я до критичния момент, после я насочете в позитивно русло, тоест мислено направете това, което ви изглежда правилно. Повтаряйте медитацията, докато болката не утихне. Вътре в себе си още от деца имаме наблюдател, който много добре разбира, когато правим нещата погрешно. Името на този наблюдател е нашата съвест.