Тренировка по християнство 2


Да станеш по-горен като служиш



страница10/14
Дата01.02.2018
Размер2.18 Mb.
#52512
ТипЛекция
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

Да станеш по-горен като служиш

„Който иска да стане големец между вас, ще бъде слуга на


всичките - Казва Исус - и който иска да бъде пръв между
вас, ще бъде слуга на всичките" (Марк 10:43-44). Исус учеше,
че в Божието царство единственият път нагоре е надолу.
Идеята за служенето е толкова радикална, че е записана и в
четирите евангелия (Мат. 20:25-28; Марк 9:33-35, 10:35-45;
Лука 22:24-27; Йоан 13:1-17). Всеки аспект от Неговия живот
Го показваше като служител. Въпреки че този въпрос е много
важен, той често трудно се разбира.

1. Учениците на Христос се бореха за първенство. Между тях


имаше спор за това, кой от тях ще бъде считан за по-горен
(Лука 22:24). Йоан и Яков, синовете на Зеведей даже
поискаха да седнат от лявата и дясната Му страна в
Неговото царство (Марк 10:35-37). Исус не беше изненадан
от молбата им. Той им обясни: „Ония, които се считат за
управители на народите, господаруват над тях, и голем-
ците им властвуват над тях" (Марк 10:42). Но Божието
царство не е като световното. Исус е Върховният в Божи-
ето Царство, но въпреки това Той „не дойде да Му служат,

125


но да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина"
(Марк 10:45). Той зададе изпитващия въпрос: „Кой е
по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи,
който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но
Аз съм всред вас, като онзи, който слугува" (Лука 22:27).
Самият Исус е Служител. Тогава трябва ли Неговите
последователи да се стремят към първенство? „Слугата не
е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от
онзи, който го е изпратил (Йоан 13:16).

2. Исус даде примера за служение. На последната Пасха, Исус


изпълни скромната роля да измие краката на учениците
Си. Той им обясни това така: „Вие Ме наричате Учител и
Господ, и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз,
Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един
друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да
правите и вие, както Аз направих на вас" (Йоан 13:13-15).
Макар че Исус беше Бог, Той се отказа съзнателно от
Своите привилегии като Бог, като напусна небето, за да
приеме образа на Човек. Той не държеше на личните Си
права, а се задължи да заплати за греховете на едно
греховно човечество. За доброто на грешния човек, Той се
подложи на унижения до смърт. Даде за другите всичко,
което имаше. „Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари
името, което е над всяко друго име" (Фил. 2:9). Той избра
за Себе си последното място, но беше издигнат на първото
място за цялата вечност.

Чрез служба на хората ние служим на Бога

Всеки християнин има високото призвание да служи на Бога


чрез служене на ближните си. Апостол Павел заяви: „Ние не
проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ; а себе
си като ваши слуги заради Исуса" (2. Кор. 4:5). Той похвали
църквите в Македония, които „първо предадоха себе си на
Господа и, по Божията воля, на нас" (2. Кор. 8:5). По-лесно
е да си мислим за служение на Бога, Когото не сме виждали,
отколкото да служим на хората, които виждаме всеки ден.
Но въпреки това ние имаме заръката да си служим един на
друг, като добри настойници на многоразличната Божия
благодат.

126


  1. Отношението на един служител. Служенето започва в
    сърцето. Служител е онзи, който заема за себе си по-скром-
    ното място, така че да може да концентрира вниманието
    си върху нуждите на другите. Той е готов да върши
    мръсната работа, да изпълнява скромните задачи и неща-
    та, които стоят на по-заден план. Неговите действия не се
    мотивират от себична амбиция или суета. Служителят се
    занимава повече с нуждите на другите и по-малко със себе
    си. (Фил. 2:3-4). Любовта към другите е това, което го
    мотивира за неговата служба (Гал. 5:13).

  2. Действията на един служител. В църквата ние сме призо-
    вани да служим на духовните служители и на другите
    вярващи (Римл. 16:1) и „нека струваме добро на всички, а
    най-вече на своите по вяра" (Гал. 6:10). На практика това
    е необходимо за онези, които са в нужда - физическа или
    духовна (Пр. 31:20). Служенето може да е свързано и с
    личен риск, както е било при Прискила и Акила (Римл.
    16:4) и Епафродит (Фил. 2:25-30). То може да изисква
    изразходване на време и средства. Сунамката приготви
    специална стая за пророк Елисей (4. Царе 4). Епафрас беше
    „верен служител", който насърчаваше другите да растат
    във вяра в Христос и в любов към всички светии (Кол. 1:7).
    Тавита вършеше „много добри дела и благодеяния" (Деян.
    9:36). Тя шиеше „ризи и дрехи" на вдовиците. Служенето
    предполага също и подчиняване на определената от Бога
    власт. Йосиф (Бит. 39) ни е познат със своята надеждна
    служба на господаря си. Съвестното вършене на работата
    е съществена форма на служение (Ефес. 6:5-8).

Трябва да се служи вярно

В Светото Писание има множество примери за онези, които
са били верни служители на Бога и Неговия народ. Верността
е едно от най-желаните качества на един служител (Лука
16:1-12). Тя е предварителното условие за бъдещи награди
(Мат. 25:24-30).

1. Примери за верни служители. Исус Навиев стана голям


ръководител на Израел, но преди това беше слуга на

127


Мойсей (Изх. 24:13). Заради тази му вярна служба (Ис.
Нав. 11:15), той беше определен за водач след смъртта на
Мойсей (Ис. Нав. 1:5). Подобно на него Елисей беше слуга
на Илия в продължение на шест години. Когато Илия беше
взет в небето, Бог удостои Елисей да бъде негов наследник
като пророк (4. Царе 2:9-11). Тимотей служеше на апостол
Павел „както чадо слугува на баща си" (Фил. 2:22). След
като животът и службата на Павел стигнаха своя край,
Тимотей продължи делото, което беше започнато от Па-
вел.

2. Примери за неверни служители. В Светото Писание се


описват и други хора, които са били неверни служители.
Саул се показал неверен, като не извърши възложените му
задачи. (1. Царе 15:1-3, 20-21, 26). Понеже не пожела да
бъде послушен на Господа във всичко, Господ му отне
царството. Първоначално Авесалом изглеждаше верен
син, но после се оказа, че не е. Той не желаеше да служи
на своя баща, царя, а искаше верността и симпатиите на
хората за себе си. (2 Царе. 15:1-6). Димас, помощникът на
Павел, започна добре, но не издържа дълго. За него нещата
от този свят бяха по-важни от служенето на другите (2.
Тим. 4:10). Какво Ви пречи да бъдете верни в служението
си на Бога? В това отношение има един насърчителен
пример, който може да Ви обнадежди: ние можем да се
променяме. Йоан, наречен също и Марко, беше прислуж-
ник на Павел и Варнава, но ги напусна в Памфилия (Деян.
15:38). По-късно му беше дадена втора възможност, и
Варнава, който искаше да го вземе да работи като Божи
служител, се застъпи за него (Деян. 15:39). Въпреки че в
началото Марко се прояви като неверен служител, по-къс-
но се промени и стана верен.

Заключение

Преимуществата на служението са многобройни. Вярната
служба може да се възнагради с възможност за получаване
на по-голяма отговорност, както стана с Исус Навиев (Ис.
Нав. 4:14) или с възможност да видим духовния плод от нея,
както го видяха Акила и Прискила (Деян. 18:26-28; 1. Кор.

128


3:6). Но най-важното е това, че уроците, които получаваме
при тази служба, имат значение за вечността. Нашата работа
като служители ще бъде оценявана от Самия Господ Исус
пред така-нареченото „Христово съдилище" (2 Кор. 5:10).
Там няма да бъдат оценени нашите грехове, за които Той
вече плати, а нашият живот и служба, като за верността ни
към Него ние ще получим награди. Той очаква всички Негови
слуги да спечелят тези награди. В Откр. 22:3 четем, че даже
и пред вечния трон на Бога и Агнеца „Неговите слуги ще Му
служат". Да бъдеш служител е едно вечно призвание, поче-
тено и благословено от Нашия Господ. То няма да остане
без награда. А Вас как Ви е призовал Бог да служите? На
кого служите? Ща бъдете ли като Саул, който направи нещата
наполовина; или като Демас, който изостави своето служе-
ние; или като Авесалом, който беше себелюбец? Или ще
бъдете като Исус Навиев, упорит и съвестен работник, или
като Елисей, който наследи духа на Илия, или като Тимотей,
с неговата „изпитана верност"? Исус обеща голямо благос-
ловение на тези, които вярно Му служат: „Ако служи някой
на Мене, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и
служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец
Ми." (Йоан 12:26).

129
УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 10

Служение

1. По чий модел и образец трябва да служим (Марк 10:45;


Лука 22:24-27)?

Какво ни се обещава като награда (Йоан 12:26)?

2. Прочетете Фил. 2:3-11 и отговорете на следните въпроси:

- Какво място заема самоиздигането в християнския жи-


вот?

- За чии интереси трябва да се грижим най-напред?

- Чий пример трябва да имаме пред очите си?

- Какъв е резултатът от доброволната служба на Исус?

- Какви други аспекти на служението намирате в тези
стихове?

131


3. Как можете да приложите практически Йоан 13:4-17 във
Вашия живот? Според тези стихове, кой е най-добрият
метод, по който трябва да бъдат научени другите христи-
яни да служат?

4. Прочетете Кол. 3:22-25 и отговорете на следните въпроси:


- Как трябва да служим на нашите „работодатели"?

- На кого служим ние в действителност, ако работим добре


в професията си?

- Ако работим зле, до какво води това?

5. Какво пречи на много християни в църквата да бъдат
истински служители? (Фил. 2:19-23).

132


6. Как са служили Тимотей и Епафродит на апостол Павел
(Фил. 2:19-30)?

7. Избройте в няколко точки, как бихте могли да служите


съвсем практически на Вашата църква? Коя би могла да
бъде първата Ви стъпка?

8. Опишете областите на служение (професия, семейство,


Божие царство и пр.) и поведението на служителя, за които
става въпрос в следните стихове :

Стих област на служенето поведение

Лука 14:10

2. Кор. 4:5

2. Кор. 12:15

Фил. 2:3-4

Кол. 3:22-25

1. Петр. 4:10

9. Попълнете страницата „Възможности за служене". Ако


вече сте ангажирани в някои дейности, посочете къде
работите. Ако не знаете как бихте могли да служите,
посочете и това.

133


Възможности за служене

Винаги са необходими хора, които искат да служат. Ако


имате впечатлението, че Бог Ви е натоварил да служите в
някоя от горепосочените области, означете същата с кръстче.

.... Евангелизация в града (селото)


.... Посещения при млади вярващи
.... Помощ при кореспонденция с цел

духовна консултация


.... Кухненска работа: помощ при особени

случаи в църквата


.... Гостоприемство: поканване на другите

след службата в неделя


.... Работа между жените
.... Посещения при болни
.... Работа с децата: Детска забавачница . . .,

детски часове . . .


.... Работа с младежите
.... Музика: хор . . ., пиано . . ., орган . . .
.... Мисионерска работа: молитвена група . . .,

кореспонденция . . .


.... Практическа работа на открито: в градината,

почистването и пр. . . . часа седмично


.... Практическа вътре: поддръжка

. . . часа седмично


.... Секретарска работа: натрупан опит

в тази област: . . .

.... Практическа духовна консултация на братята (сестри-
те) с оглед на професията, финансови въпроси и пр.
.... Домашна група. Часове за разговори. Домакин . . .,

Ръководител ...


.... Посещения (с цел евангелизация или духовна

консултация)


.... Други дейности

Кое за вас е най-доброто време през деня или през седмицата,


за да служите в тези области? Посочете деня и броя на
часовете:

134


Ден: Часа: ....

Име:


Адрес:

Телефон:

Може да се случи така, че някоя от горепосочените сфери на
дейност да не съществува във Вашата църква. При подходящ
случай Вашият ръководител може да Ви посочи и други
възможности, които не са дадени тук.

135
ЛЕКЦИЯ 11

Лично освещение

Нашият Бог е един свят Бог. Страшно е да Го погледне човек.


Неговото появяване накара един от Божиите пророци да
падне безсилен на земята (Дан. 10:8), а друг да извика, „че е
загубен" (Исая 6:5). Един друг Божи човек падна в краката
Му като мъртъв. (Откр. 1:17). Ангелите, които пазят Него-
вата светост, викат непрекъснато пред Неговия трон: „Свят,
свят, свят" (Исая 6:3; Откр. 4:8). Нищо нечисто не може да
влезе там, където обитава Той (Откр. 21:27). Без освещение
никой няма да види Бога (Евр. 12:14). Ето защо Божият народ
трябва да бъде свят народ, и точно към това ни е призовал
Бог (Ефес. 1:4). Той казва: „Бъдете свети, защото Аз съм
свят" (1. Петр. 1:16; Лев. 11:44; 19:2).

Ако ние не сме разбрали това, ако светостта на Бога не стои


твърдо пред очите ни, то ние сме изправени пред опасността
да имаме ниски критерии за личния си живот. А. У. Тозер
казва: „Ние сме се научили да живеем в нечистота и сме
стигнали дотам, че гледаме на нея като на нещо съвсем
естествено."1 Поради тази си безхарактерност, ние с лекота
приемаме грешния начин на живот и едно „лесно" опроща-
ване за съвсем редни неща. Но онези, които живеят в
сексуална нечистота, които се отдават на пиянство и вършат
други подобни неща, няма да наследят Божието царство,
независимо дали се чувствуват сигурни поради това, че се
молят и ходят на църква (1. Кор. 6:9-10; Гал. 5:19-21; Откр.
22:15). Вярващите настоятелно се призовават да „бягат" от
половата разюзданост (1. Кор. 6:18). Думата „свят" се изпол-
зува за Духа, за Писанието и за самия Христос, и няма
омаловажаване на значението й, ако се прилага и за нас
хората.

Думите като „свят", „освещавам", „посвещавам" и „светия"


имат един и същи корен. Основното му значение е „отделям".
Тези думи се срещат над 800 пъти в Библията. Мъртвите
предмети са били считани за „свети" (свещени), ако са били
използувани в служба на Бога, например в храма. Израел се

137


нарича „свят народ", тъй като е бил избран за целите на Бога.
Същото се отнася и за Божия народ в Новия Завет. Бог
говори, че освещава Себе си, защото Той е Светият. Това
говори за абсолютната чистота на Неговото същество и за
Неговата пълна несъвместимост с всякакви недостатъци.

Аспекти на освещението



  1. Освещение с оглед на нашето положение в Христос. Ако
    ние се доверим на Исус Христос като на наш Господ и
    Спасител, ще бъдем въведени във вечно освещение (Деян.
    26:18; 1. Кор. 1:30; 6:11; Евр. 10:10, 14). Ние ставаме святи,
    когато сме „в Христос" (2 Кор. 5:17). Затова и Бог нарича
    всеки вярващ „светия", което се вижда и от поздравите в
    писмата на апостол Павел (1. Кор. 2:1). Само чрез Него-
    вата милост ние получаваме светост, която е невъзможно
    да получим по друг начин.

  2. Прогресираща" светост. Нашето положение в Христос
    трябва да е за нас един стимул да бъдем и в действителност
    такива, каквито сме по духовния ни статут, т.е. в очите на
    Бога. Ние сме призовани да „очистим себе си от всякаква
    плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме
    в светост със страх от Бога" (2 Кор. 7:1). Недостойното
    поведение има тежки последици (1. Кор. 11:27-31). Ние сме
    призовани - още в този живот, а не в идния - да се стремим
    към освещение (1 Сол. 4:7; 2. Петр. 3:11). Обратното на
    „светост" характеризира продажния и покварен човек,
    който неминуемо ще се яви пред вечния Божи съд (1. Тим.
    1:9; 2. Тим. 3:2). Исус Христос се моли за освещението на
    вярващите (Йоан 17:17).

Тази практическа или ежедневна светост обхваща както
отделянето ни за Бога, така и отделянето ни от всякакво
зло. Ние трябва да сме отделени, за да постигаме Божиите
цели (Числа 6:2) и за да може Господ да ни употребява (2.
Тим. 2:21). Ние трябва да бъдем на разположение на Бога.
Също така ние сме призовани да се отделим от всяко
омърсяване. В този призив се имат предвид неща като
блудството (1. Сол. 4:3), „плътски страсти, които воюват

138


против душата" (1. Петр. 2:11), както и „всякакъв вид зло"
(1. Сол. 5:22). Ние не трябва да „се впрягаме заедно с
невярващите", а да страним от такива връзки (2. Кор.
6:14-17).

3. Съвършена светост. Едва когато видим Исус в небето - но


не преди това! - ние ще бъдем напълно и завинаги осво-
бодени от всякакъв грях. След смъртта ще имаме една
окончателно и пълно освещение във всички области (Кол.
1:22; 1. Йоан 3:2; Ефес. 5:27; Юда 24).

Погрешни мнения за освещението

1. Съвършенство след новорождението. Въз основа на Римл.


6:6 и Гал. 2:20 в някои християнски групи се проповядва
учението, че е възможно моментално и „пълно" освещение
на християнина още в този живот. В тези групи вярващите
биват приканвани (след повярването им) да търсят опит-
ността на „съвършената" светост, защото едва тогава
можели да намерят и да притежават едно истинско съвър-
шенство, което не се получавало при новорождението. Те
казват, че посредством това уникално преживяване, те
изведнъж заживявали един свят живот, какъвто не са
познавали преди. Това обаче противоречи на учението на
Светото Писание, което подчертава необходимостта от
един живот на постоянно общение с Христос и не споме-
нава нищо за някаква специална опитност, която човек
трябва да преживее „веднъж завинаги" (Лука 9:23; 1. Кор.
15:31).

Никакво преживяване, което човек има един единствен


път, не предизвиква едно постоянно и устойчиво освеще-
ние, а още по-малко - безгреховно съвършенство. Животът
„в Духа" трябва да се практикува ежедневно, а така също
и „пребъдването в Христос".

2. Фарисейщина. По времето на Исус е имало една религиозна


група, наречена „фарисеи", т.е. „отделените". Те подчер-
тавали, че чрез педантично и точно изпълняване на цере-
мониите (като например измиването на съдове или на

139


ръцете) човек можел да бъде чист пред Бога. Те давали
десятък дори от реколтата в зеленчуковите си градини
(Лука 11:42), но пренебрегвали справедливостта и любовта
към Бога. Те „прецеждали комара, а камилата поглъщали"
(Мат. 23:24). Осъждали Исус заради Неговите връзки с
грешниците и отритнатите от обществото, и заради Него-
вото безразличие към ритуалите им (Марк 7:2-5). Грешка-
та на това учение е в това, че човек си мисли, че чрез
спазването на обреди и религиозни ритуали, може да стане
свят. Тези задължения се състоят само от външни формал-
ности, които не засягат вътрешния живот на човека. Днес
това отношение се изразява в духа на крайно осъждане на
другите вярващи по отношение на тяхното облекло, при-
ческа, обичаи и второстепенни въпроси на учението: Често
на тези хора им липсва истинската любов и духовност в
собствения им живот.

  1. Елитарно мислене. Някои вярващи си мислят, че са станали
    „духовни", защото са имали определено преживяване или
    имат определен начин на живот (например живеят в бед-
    ност), или са привърженици на определено течение, което
    те считат за „истината". Това са хората, за които много
    добре подхожда изразът „аз съм по-свят от тебе" (Исая
    65:5). Такъв начин на мислене означава концентриране
    върху личните ни постижения и сравняването ни с други
    християни, които не са напреднали толкова (2. Кор. 10:12).
    При тези хора има само една „класа" християни, а именно
    „ние" - с „нашето" учение, „нашия" начин на живот,
    „нашето" образование, „нашия" водач. Извън тях остават
    всички други „непросветени" души.

  2. Изолация. Човек лесно може да се поддаде на идеята,
    според която, за да бъдем свети пред Бога, трябва да
    избягаме от хората и да останем сами със себе си. Ние
    можем да пожелаем да се отделим от греха, като отидем
    да живеем в планината или на друго усамотено място.
    Можем да си направим специално облекло, за да изглеж-
    даме по-различни от другите хора на външен вид. Можем
    през цялото време да бъдем само с вярващи. Можем да се
    изолираме от всички новини на външния свят. Но приме-
    рът на нашия Господ Исус ни забранява това. Той се

140

хранеше заедно с грешниците, посещаваше всякакви хора


и напълно съзнаваше това, което ставаше около Него. И
все пак, Той никога не отстъпи от Своите лични принципи.
Нашето призвание е да бъдем в този свят, но да не бъдем
от него (Йоан 17:14-16). Ако Бог искаше това да е другояче,
Той Сам щеше да ни отстрани от света.

Области на освещението

Освещението обхваща всички аспекти на християнския жи-
вот. Има области, които са особено забележими за другите,
като нашето говорене, характер, морално поведение, отно-
шения, външен вид и навиците ни за хранене.


  1. Говоренето ни. Нашето говорене трябва да има смисъл.
    Трябва да избягваме празнословието и безсмисленото
    бъбрене. Думите ни трябва да бъдат не само честни (Лев.
    19:11; Пр. 12:22), чисти (Ефес. 5:3-4) и изречени „с благо-
    дат" (Кол. 4:6), но също и назидателни (Ефес. 4:29). По
    темите, свързани с Бога, трябва да говорим със страхопо-
    читание и главно да избягваме вицове или шеги по отно-
    шение на Библията или духовните неща. Може би щяхме
    повече да внимаваме за приказките си, ако мислехме за
    предупреждението на Исус: „И казвам ви, че за всяка
    празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния
    ден. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си
    ще се осъдиш" (Мат. 12:36-37).

  2. Характер. Главният белег на характера на християните
    трябва да бъде грижата за другите. Ние сме призовани да
    бъдем любезни и добросърдечни и да прощаваме (Ефес.
    4:32). Трябва да държим под контрол темперамента си
    (Ефес. 4:26). Правдивият гняв е гняв заради Бога, а не
    заради нас самите. Едно сърдито, несправедливо, крити-
    карско, придирчиво, ревниво, отмъстително, свадливо,
    алчно, своенравно или капризно поведение на един хрис-
    тиянин не може да бъде извинено с неговата „човешка
    природа". То трябва да бъде изобличено като плътско и
    греховно и да бъде осъдено. Поговорката „у дома греш-
    ник, а навън - светец" ни показва, че нашето освещение е

141

поставено на изпитание там, където сме у дома или между


хората, с които сме всеки ден заедно.

  1. Морална чистота. Бог създаде сексуалността, но Той я
    ограничи само в рамките на брака (Пр. 5:18-21). Светът
    иска на всяка цена да модифицира нормите на Бога и във
    все по-голяма степен приема свободната любов и хомо-
    сексуализма като нещо нормално. Но последиците от един
    разюздан живот продължат да нанасят все същите вреди.
    Погрешният подход към половия живот унищожава чове-
    ка както душевно, така и физически (Пр. 5:1-11; Римл. 1:27;
    1. Кор. 6:18). Самсон и Йосиф в Стария Завет са два
    противоположни примера за поражение и победа в област-
    та на моралната чистота (Съд. 14:16; Бит. 39). Самсон
    загуби доброто си име, а накрая и живота си. Йосиф загуби
    работата си, но накрая стана един от най-влиятелните хора
    в царството. Моралната чистота започва от мислите (Мат.
    5:28) и трябва да бъде контролирана от нашата воля (Йов
    31:1). Ние трябва да насочваме нашите мисли към това,
    което е добро и почтено (Кол. 3:1-5; Фил. 4:8).

  2. Отношенията ни с другите хора. Исус ядеше заедно с
    бирниците и грешниците, защото Той беше дошъл, за да
    ги призове към покаяние и нов живот. Той общуваше с
    тях, но техните разговори, тяхното грешно поведение и
    ориентация към света не можеха да Го подмамят да
    направи компромиси. Как беше възможно това? Първо,
    Исус не сключваше с тях никакви съюзи. Библията казва:
    „Не се впрягайте заедно с невярващите" (2. Кор. 6:14). От
    духовна гледна точка е напълно невъзможно да съществу-
    ва истинско общение между светлината и тъмнината,
    между вярващи и невярващи. Второ, Исус не правеше
    нищо, което би могло да Го опетни, и никога не слезе на
    нивото на грешниците, за да може да им бъде свидетелс-
    тво.

В заключение може да се каже, че вярващите могат да имат
контакти с невярващите, за да могат да им послужат за
пример, но те никога не бива да отстъпват от принципите
на освещението.

142


  1. Облеклото. Християнинът трябва да се облича така, че
    неговото свидетелство за Христос да се подобрява, а не да
    се влошава. Нека не забравяме, че ние трябва да насочваме
    вниманието на хората към Исус Христос, а не към себе си.
    Като посланици на Царя (2. Кор. 5:20), нашето облекло не
    трябва да бъде фрапиращо, пищно или скъпо (1. Тим. 2:9).
    Украсяването с добри дела е по-важно от модните дрехи
    (Тит 2:10), а луксозните дрехи принадлежат на този свят
    (Лука 7:25). Жените трябва да се погрижат да изглеждат
    женствени, но не предизвикателни. Мъжете трябва да си
    избират мъжествени дрехи. Бог мрази, както извадената
    на показ голота, така и смесването на половете (Втор.
    22:5).

  2. Яденето и пиенето. Въпреки че всяка храна е чиста (Марк
    7:18-19; 1. Тим. 4:3-5), преяждането и лакомията не приля-
    гат на един християнин. Случаят с Илий (1. Царе 2-4)
    показва до какво води липсата на достатъчен контрол в
    тази област и какви последствия носи това за идните
    поколения. Що се отнася до алкохола, Библията не казва,
    че християнинът не трябва да пие вино. Но все пак, ние не
    трябва да съблазняваме другите (Римл. 14:21; Гал. 5:13).

Принципи за поведението ни в някои неспоменати
в Библията области

Как един християнин ще определи правилното си поведение


в области, които не са разгледани изрично в Светото Писа-
ние? Какво да мислим например за някои забавления или пък
определени обичаи, ако те не се осъждат пряко в Библията?
Забранени ли са такива неща като музика, телевизионни
програми и пр. за християни, които искат да бъдат истински
последователи на Исус? Следните точки могат да Ви послу-
жат като тест за такива въпроси, които не са изрично
разгледани в Библията:

1; Прославя ли се Бог чрез това нещо (1. Кор. 10:31)?

2. Бих ли се срамувал да върша това, ако Бог се завърнеше
в този момент (1. Йоан 2:28)?

143


  1. Правилно ли изразходвам времето и парите си (Ефес. 5:16;
    Лука 16:9)?

  2. Води ли това до пристрастяване или формиране на лош
    навик (1. Кор. 6:12)?

  3. Угаждам ли с него на плътта си (моята грешна, стара
    природа) и прокарва ли то път към греха (Римл. 13:14)?

  4. Ще накара ли моят пример в това отношение други хора
    да се заблудят и дори да съгрешат (Римл. 14:13; 1. Кор.
    8:13)?

  5. Имам ли съмнения по този въпрос (Римл. 14:23)?

  6. Това нещо от света ли е (1. Сол. 5:22; 1. Йоан 2:15-16)?

  7. Не злоупотребявам ли с моето тяло, което е храм на Светия
    Дух(1. Кор. 6:19)?

10. Исус би ли направил това (1. Петр. 2:21)?

Каталог: bulgarian -> JeanGibson
bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
JeanGibson -> Тренировка по християнство 4
JeanGibson -> Тренировка по християнство -1
JeanGibson -> Тренировка по християнство 3


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница