Тренировка по християнство 2
Основни правила за водене на свят живот
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Дали само сме прекъснали общението с Бога или изобщо не сме били вярващи
- Причини за нарушаване на общението с Бога
Основни правила за водене на свят живот Светостта в нашия живот трябва да се култивира така, както се отглежда едно нежно растение във враждебна среда. Това изисква време, сила и воля, като се спазват следните главни принципи: 1. Създайте си библейски навици. Четете предано Словото Божие, което е храна за душата Ви (Пс. 119:9-11). Прила- гайте послушно Божието Слово в живота си, вместо да го четете само повърхностно. Разсъждавайте върху принци- пите на Божието Слово (Пс. 1:3-4). Прекарвайте известно време насаме с Бога и говорете с Него. Един интензивен молитвен живот, който включва хваление, ще прогони несвятото от Вас. Общувайте с други Божии деца, като посещавате събранията на църквата (Евр. 10:25). Прекар- вайте известно време с други християни. Слушайте пропо- ведите (лично, по радиото или от касети) на благословени 144
от Бога проповедници. За да промени живота на другите, Бог използва определени хора. Слушайте тях. Четете книгите им. Запазете Господния ден (неделята) за Бога (Откр. 1:10).
145 Библията не казва „Безделният ум е работилницата на дявола", но в тази поговорка има известна истина. Кон- центрирайте вниманието си върху Господ Исус, Който най-много заслужава да мислим за Него (2. Кор. 10:5). Мислете си за истинни и ценни неща (Фил. 4:8). Бъдете сигурни, че с Божията помощ ще можете да насочвате мислите си в правилна посока. Не гледайте на своя дух като на отворен хамбар, в който всяка лутаща се мисъл може да долита и да свива гнездо. Нека да завършим със забележката, че изгледите за скорош- ното завръщане на нашия Господ Исус Христос непрекъснато ни се представят в Новия Завет като стимул за свят живот (1. Йоан 3:2-3; Тит 2:12-13; 2. Петр. 3:14). Ако Той се върне днес, бихме ли желали да ни свари в едно състояние, което противоречи на Неговата светост? Ако не искаме това, би трябвало веднага да започнем да отделяме време за личното си освещение. 1. A. W. Tozer, „Das Wesen Gottes" (Haensler-Verlag, Stuttgart, 1985), S. 125. 146
УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 11 Личното освещение 1. Дефинирайте понятието „Освещение" като използвате 1.
2. С оглед на по-долу изредените стихове, посочете положи- телните основания за един живот в освещение. Кой от тези положителни мотиви Ви стимулира най-много да водите свят живот? Защо? Римл. 14:12 2. Кор. 5:14 2. Кор. 7:1 Гал.. 5:13 Евр. 12:14 1. Петр. 1:15-16
147 3. Една област на освещението е моралната чистота. В Гал. 5:19 намираме един списък на сексуалните грехове. Дефи- нирайте отделните грехове и обяснете разликите между тях. За тази цел можете да ползувате речник или библейски лексикон. Защо за Бога е толкова важна моралната чистота? (1. Кор. 6:15-20; 1. Сол. 4:3-9)? 4. И жените, и мъжете могат да бъдат сексуално изкушавани. Мъжът се съблазнява главно чрез поглед (Пр. 27:20), а при жената съществува опасност тя да бъде прелъстителна (Пр. 23:28). Какво казва Исус за чистотата на мислите (Мат. 5:28; Йов 31:1)? Какъв ефект има скромността и чистотата, тактичността и умереността на една жена върху: - съпрузите, които нямат отношение към Исус Христос (1. Петр. 3:1-6)? 148
- нейното свидетелство като християнка (Тит 2:5)? - нейната собствената красота (Пр. 11:12; Езек. 16:25)? 5. Контролирането на езика ни е също едно от изискванията
Пр. 17:27 Пр. 26:17-28 Ефес. 4:29 Ефес. 5:3-4 6. Какви основания за прекъсване на неподходящите връзки са посочени в 2. Кор. 6:14-7:1? Какви принципи съществу- ват? 7. Какъв съвет бихте дали в следните ситуации въз основа на 2. Кор. 6:14-17: а) Ваш(а) познат(а) християнин (християнка) поддържа приятелство с невярваща (невярващ) и мисли даже да сключи брак с нея (него). Той (тя) се оправдава, като посочва, че разказва на своята приятелка (своя приятел) за Исус и че тя (той) сигурно ще повярва. 149
б) Един млад християнин, който току що е повярвал, открива, че в църквата, която той посещава, не се проповядва, че хората трябва бъдат спасени и че трябва да се покаят. Там даже има и невярващи членове на църквата. в) Един християнин иска да влезе в някакво делово съдру- жие, но не е сигурен, че евентуалният му партньор там е християнин. Понякога с принципа на отделянето се злоупотребява, за да се оправдае изолирането на нехристияни, развода с невярващия съпруг(а) или отделянето от други християни, които имат различно мнение по второстепенни въпроси на християнството. Доколко следните стихове от Библията може да се приложат в тази ситуация: Мат. 9:10-11; 11:19; 1. Кор. 7:12-16; 1:10-13)? 150
9. Светост на практика означава „да бъдеш друг". Доколко Вашият живот е различен от живота на невярващите, които познавате, с оглед на: а) Вашия начин на говорене? б) Вашия характер? в) Вашето облекло? г) предпочитаната от Вас музика? д) спазването на празниците? е) избора на приятелите Ви? ж) решенията Ви по отношение на ядене и пиене? з) предпочитаните от Вас четива, обществена дейност и
151
10. Прочетете още веднъж точката „Принципи за поведението ни в някои неспоменати в Библията области" и обяснете как бихте приложили тези указания в следните ситуации: а) Поканени сте от Вашия шеф на празненство, където ще се пие много алкохол. б) Искате да си купите някаква дреха, но не знаете дали е достатъчно прилична. в) В магазина до Вашия дом са изложени открито порног- рафски списания. Трябва ли да продължите да бъдете клиент на този магазин? г) Имате грамофонни плочи, които Ви харесват, които едва ли обаче бихте пуснали в присъствието на зрели християни. 11. Опишете една област от личния Ви живот (като например: морална чистота, дрехи, говор, темперамент, храна и напитки и пр.), в която сте се борили за освещение, и споделете, как сте спечелили победата в нея. 152
ЛЕКЦИЯ 12 Далеч от Господа „Понеже ден и нощ ръката Ти тежеше върху мене, влагата
Според Бога, когато се намираме в такова състояние, ние се разминаваме с целите, които Той преследва с нашия живот. Бог би желал, ние да дадем плод в нашия живот (Йоан 15:2). Ние бяхме спасени, за да вършим добри дела (Ефес. 2:10; Тит 2:14). Когато сме се отчуждили от Бога и сме прекъснали общението си с Него, е невъзможно да водим такъв живот. Би трябвало да се замислим за отношението на Исус към такива безплодни дървета (Лука 13:6-9; Мат. 12:33; 13:18-23). Както болестите, сушата и вредителите карат дърветата да умират, така и духовните „язви" правят невъзможен плани- рания от Божия Дух плод. Добре ще направим да послушаме Божия зов: „Върнете се при Мене и Аз ще се върна при вас!" (Мал. 3:7). 153
Дали само сме прекъснали общението с Бога или изобщо не сме били вярващи? Когато някой претендира, че е християнин, но това не се потвърждава от живота му, трябва да се постави въпроса дали този човек изобщо е бил новороден. Не става въпрос за това, дали това лице някога се е молило, дали е свързано с някоя християнска организация и дали ходи на църква. Става въпрос за следното: „Приехте ли Светият Дух, когато повяр- вахте?" (Деян. 19:2). Ако не, тогава този човек не е новороден. Как може човек да знае дали е приел Светия Дух? Ако продължаваме да живеем в разврат, ако продължаваме да пием и да крадем, ако сме все още гневливи, ревниви, завистливи, или свадливи, никога няма да наследим Божието царство, независимо от това, колко сме сигурни в спасението си (1. Кор. 6:9-10; Гал. 5:20-21). Ако казваме, че познаваме Господ Исус, но не спазваме Неговите заповеди, то според Бога, ние сме лъжци (1. Йоан 2:4). Може да се възрази, че няма човек, който винаги да е спазвал тези заповеди. Естествено, никой не е останал безгрешен при изпълняването на тези заповеди. Текстът от 1. Йоан 3:7-9 ни помага да продължим. В него се подчертава, че става въпрос за навика да живеем в грях и за постоянството в това. В Библията само Христос е безгрешен. Всички останали сме все още грешници и затова трябва да признаем греха си и да се отречем от него, за да продължим общува- нето си с Бога (1. Йоан, 1:9-10). Следователно има разлика между греха като отделно деяние и греха като обичайна практика. И така, идваме до следното заключение: Направете така, че Вашият живот и име да потвърждават твърдението Ви, че сте родени отново. Ако се съмнявате, тогава признайте Исус Христос за Ваш Господ и Спасител и се обърнете от греха. Човек трябва първо да е имал роднинска връзка с Бога, за да може после да говори за нарушено общение с Него. Причини за нарушаване на общението с Бога Не можем да имаме общение с Бога, ако живеем в мрак (1. Йоан 1:6). „Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането 154
ми всеки ден" (Псалм 32:3). Тук срещаме принципа, че грехът винаги води до отделяне от Бога, независимо от това дали този, който греши, е вярващ или невярващ. „Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува" (Исая 59:2). Можем да престанем да пребъдваме в Христос. „Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва" (Йоан 15:6). Определянето на погрешни приоритети и пренебрегването на общуването с Бога скоро довеждат до намаляване на инте- реса, загубване на предаността и занимаване изключително с нещата от този свят (Мат. 13:22). Следващата фаза е, когато човек започне да се занимава със съмнителни неща и да се увлича от плътска похот (Яков 1:14), и последната е, когато падне в открит грях (например започне да изневерява на брачния си партньор). В Новия Завет примерите за прекъснато общение са по-редки, отколкото може да се очаква. Тук даваме един списък на предупредителните симптоми:
155 3. Притъпеиа съвест (1. Кор. 11:28-29). Ако не осъдим греха в нашия живот, Бог ще го осъди вместо нас (1. Кор. 11:31). Той ще ни накаже, за да станем участници в Неговата светост (Евр. 12:10). Ние би трябвало винаги да сме чувствителни към Бога и изискванията Му към нашия живот и поведение. Ако Вие сте съгрешили, не чакайте дълго, а елате веднага при Бога.
156 Други подобни симптоми са пренебрегването на „личното време с Господа" - когато четем Библията и се молим, или отказът да изповядаме Исус пред другите и недостатъчната ни жертвоготовност. Незрялостта и плътската ориентация бързо водят до отчуждаване от Бога (1. Кор. 3:1-3). Последици от нарушаването на общението с Бога Ако сме разбрали разликата между роднинската връзка и
1. Последствия за самите вас. Съществува възможността да бъде съсипано вашето свидетелство. Невярващите ще го тъпчат с крака като безполезна сол (Мат. 5:13). Ще бъдете наказани от Бога (Евр. 12:5-7). Може би ще попаднете в емоционални беди, ще се разболеете или даже ще умрете (1. Кор. 11:30). Може да стане така, че ще загубите възможността да служите на Бога. Ще загубите радостта от спасението си (Псалм 51:14). За вас Светото Писание вече няма да оживява, когато го четете или слушате. Ще се молите, а Бог няма да Ви чува (Псалм 66:18), защото за Вас небето ще се е превърнало в мед. Общуването с другите вярващи няма вече да е същото. Даже и малките удоволствия на живота няма вече да Ви носят радост. Няма да получите възнаграждение във вечността, тъй като сте градили живота си само с дърво, сено и слама (1. Кор. 3:12-15). Ще претърпите корабокрушение пред самите бре- 157
гове на живота (1. Тим. 1:19)*.
След всичко казано дотук можете ли да кажете, че е важно само да бъдеш спасен? Как да възстановим нарушеното общение с Бога? Когато това ужасно състояние е настъпило и вие сте се отдалечили от Бога, тогава Бог въпреки всичко няма да Ви позволи да изпаднете в отчаяние, макар че дяволът ще се опита да изтъкне пред Вас безнадеждността на Вашето положение. В своята книга „Има път за връщане назад" писателят У. Макдоналд описва думите му по следния начин: „Въобще няма смисъл да се опитваш. Можеш направо да се откажеш. Всичко, което можеш да направиш е, да се прими- риш с неизбежното. И без това нещата не могат да станат както преди. Чрез греха си, ти проигра своя шанс пред Бога. Отиде прекалено далеч. Сега вече няма връщане назад." За едно Божие дете тези думи недвусмислено противоречат на Божието Слово. Първо, трябва да помним, че нищо не може да ни отлъчи от Божията любов (Римл. 8:39). Ние о вярата" - бел. ред. 158
никога няма да бъдем отхвърлени от Божието семейство, поради лошо поведение (Йоан 10:28). Второ, Бог е чудесният Пастир на овцете Си, Който винаги ще потърси онази, която се е заблудила (Лука 15:4). Бог потърси Адам, когато той все още се опитваше да се укрие от Бога (Бит. 3:8-9). Той е Бог на възстановяването и освещението. Той намери Адам и му помогна. Той потърси също и Давид и се погрижи за него (2. Царе 12:13), даде му трайна радост, която ние (за наше утешение) отново намираме в Псалмите (Псалм 32:1-2). Той възстанови и Петър в общението със Себе Си и заличи неговото тройно отричане чрез едно тройно признаване (Йоан 21:15-17). Как може да се възстанови едно нарушено общение с Бога? Трябва да започнем оттам, откъдето сме се отклонили от правилният път. Трябва да признаем греха си и да се отречем от него (Пр. 28:13). Бог няма да изостави един съкрушен и смирен дух (Псалм 51:17; Исая 57:15). Ние трябва да се покаем и да се държим така, както в началото на живота си като християни (Откр. 2:5). След това ние трябва да прина- сяме плод достоен за покаянието ни, т.е. да действаме по съответен начин (Мат. 3:8). Признания, които не водят до отвръщането ни от греха и до промяна на живота ни, са празни думи. Ние трябва да се борим с греха, с неговите корени и разклонения. Трябва да извикаме към Бога искрено, с открито сърце, като Давид в Псалм 51. Можем ли да бъдем сигурни, че Бог ще ни прости? По този въпрос ние трябва просто само да вярваме на Неговото Слово. Бог е милостив и ще ни прости всичко (Исая 55:7). Той ще превърже и излекува раните ни (Осия 6:1). Той се бори с греха, и когато го опрости, въпросът е приключен. Може да стане така, че да продължим да страдаме от временни последствия като дългове, неподходящи връзки и увредено здраве. Но ние можем отново да имаме чудесното общение с Бога. Той ни обича. Той е нашето безценно притежание, което ние толкова лекомислено загубихме и с такива мъки отново спечелихме. Що се отнася до често цитирания „непростим грях" (Мат. 12:22-32), трябва внима- телно да се изучат думите на нашия Спасител. Хората, които най-малко знаят за какво става дума тук, най-много се 159
страхуват от този грях. Лошите хора, които са живеели по времето на Исус, са казвали, че чудесата на Исус са станали поради силата на дявола, а не поради силата на Бога. Това са били безбожници, а не вярващи хора, които съзнателно са отказвали да повярват на тези дела на Господа и са похул- вали Божия Дух. Отдаване
Възможността да се преодолее отчуждението от Бога и да се върнем към Бога не бива да ни кара да вярваме, че това е винаги нещо просто. Ако сме се отчуждили от Бога и отново сме се върнали при Него, би трябвало вече да сме научили толкова много, че в бъдеще да не позволяваме повече да се разкъса общението ни с Бога. Ако Вие сте изпаднали в грях във важни области от Вашия живот, и след това сте се покаяли, вероятността отново да се отдалечите в това отно- шение от Господа вече ще бъде по-малка. Но онзи, който си мисли, че е застанал здраво, трябва да внимава да не падне (1. Кор. 10:12). Трябва да се научим да мразим греха, тъй като той причини страданията на Исус, разруши живота на милиони хора и хвърли мнозина в ада. Ние се нуждаем от едно здраво и свято страхопочитание към Бога, и да не изпитваме светостта на Бога, нито пък предварително да приема милостта Му като нещо естествено. Трябва да се научим да пребъдваме в Христос и ежедневно да използваме духовните ресурси, които са ни дадени в Христос. Трябва ежедневно да се учим да оставаме близо до Бога и да знаем, че тогава и Той ще бъде близо до нас (Яков 4:8). Може да се надяваме, че Бог ще възстанови годините ни, които са били „изядени от скакалците", т.е. скъпоценните дни, които са били прахосани и неизползвани за Божието Царство. Тогава ние ще имаме ново отношение към живота си и ежедневно ще искаме да живеем за славата на Онзи, Който толкова ни обича и се жертва за нас. 1. William MacDonald, „Es gibt einen Weg zurueck!" (Christliche Literatur-Verbreitung, Bielefeld, 1988), S. 27. 160
УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 12 Далеч от Господа 1. Как се познава дали един човек е истински християнин?
Римл. 10:9-10 1. Йоан 2:4-5; 5:2-3 1. Йоан 3:14 Яков 2:14-26; Ефес. 2:10 Гал. 5:19-21; 1. Йоан 3:8-10 Гал. 5:22-24; 1. Йоан 3:7 Защо е важно да се установи дали някой въобще е христи- янин, преди да му се каже, че общението му с Бога е прекъснато? 161
2. Въз основа на следните стихове установете кои са причи- ните за прекъсване на общението с Бога. Приложете тези стихове към днешната ситуация. Осия 11:2, 7 Еремия 2:13; 5:6-7 1. Йоан 2:15-16 3. Какво доведе дотам, че Давид се отвърна от Бога (2. Царе
4. Какво се прави обикновено, когато човек е сгрешил и не се е покаял веднага (2. Царе 11:5-17; Пр. 25:5-6)? Какво прави Бог, за да насочи отново към Себе си вниманието на човека, който се е откъснал от Него (2. Царе 12:1-7)? 162
5. Въз основа на следните стихове напишете една кратка дефиниция на „изповед на греховете" (Пс. 32:5; 38:10; 66:18; Пр. 28:13)? Приложили ли сте тези принципи в своя собствен живот? 6. Какво предприе Давид, за да се върне към Бога (Пс.
7. Някои хора си мислят, че един християнин може да греши, без това да му нанесе щети или неудобства. Как трябваше Давид да изкупи своя грях? Псалм 51:14 2. Царе 12:14 2. Царе 12:10 1. Лет. 22:8 8. Какво може да се случи на някого, който не желае да признае своя грях и да се откаже от него (1. Кор. 5:3-5)? 163
9. Ако ние сериозно се покаем, дали Бог ще ни възстанови „годините, които са изяли скакалците", съгласно Своето обещание (Йоил 2:25)? Доколко следните стихове илюст- рират този принцип? Псалм 51:14 Псалм 51:15 Мат. 1:1,6, 16 1. Лет. 22:9-10 10. Какво Ви е помагало досега отново да влезете в правия път? Според долупосочените цитати, какви „превантивни" мер- ки могат да се вземат? Мат. 18:21-35 Римл. 12:9 Римл. 13:14 Римл. 14:22-23 164
ЛЕКЦИЯ 13 Завръщането на Исус Христос Завръщането на Исус Христос представлява логичният и
Връщането на Исус няма да се състои в едно мистично „заселване" в душите на онези, които вярват в Него, или в едно продължително влияние върху човечеството. Първото идване на Исус беше идване в буквалния смисъл на думата - от Неговото раждане до Неговата смърт. Същото се отнася и за Неговото Второ идване. В Деяния на апостолите 1:11 се казва много ясно: „Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето". Това са думи, казани от ангелите, след като Исус видимо и физически се върна на небето. Когато се говори за Неговото Второ идване, не се има предвид някой друг Исус, някой духовен Исус или някой невидим Исус. Това ще бъде Същият Исус, Който лично ще се върне на тази земя. Неговото идване ще накара Божиите деца да се радват, а злите хора - да треперят. Това очакване е изразено в последната молитва на Библията: „Дойди, Господи Исусе" (Откр. 22:20). 165
Защо Исус Христос трябва да се върне на земята? Исус ще дойде пак, за да изпълни пророчеството в Стария Завет, което ни обещава един Месия, Който ще владее над земята. По време на Първото пришествие на Исус много Негови съвременници се чудеха защо Той не взима властта от ръцете на римляните и не основава едно месиянско царство. Проро- ците бяха писали, че Той ще управлява от Ерусалим (Исая 24:23), че ще подчини враговете на Израел (Псалм 47:4), че ще владее Израел (Зах. 8:23), че ще подчини целия свят на Своята власт (Псалм 2:6-8; 110:1-3) и че ще утвърди завинаги престола на Своето царство (2. Царе 7:13). По време на Неговата земна мисия дори и книжниците не забелязаха, че в Стария Завет са пророкувани две идвания на Месия: че най-напред Той ще дойде като страдащ слуга, за да бъде убит за греховете на Своя народ, и че едва след това ще дойде като Владетел и Цар. Когато учениците Му Го попитаха преди възнесението Му: „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството" (Деян. 1:6)? - те сигурно мислеха точно за това пророчество. В отговор Той им каза, че това събитие все още предстои да стане. Често пъти в Библията бъдещите събития се сливат. Това се нарича „пророческа перспектива". Ако наблюдаваме отдале- че планински върхове, те изглеждат като че ли са съвсем близо един до друг. По същия начин понякога изглежда, че пророкувани събития са съвсем близко едно до друго. В Исая 61:1-2 имаме един такъв пример. Там изглежда, че Първото и Второто идване на Исус съвпадат, без да личи, че тези събития са разделени по време. Когато Исус прочита това място и спира на една решаваща точка (Лука 4:18-21), ние виждаме къде за последен път става дума за Първото Му идване, и къде се пророкува Второто, което все още престои да стане. Затова, когато става дума за пророчества, Библията трябва да се изучава особено внимателно. Също така не е учудващо, че между вярващите има различни схващания относно хронологията на събитията. Тук е добре да се занимаем на първо място с целта на завръщането на Исус. Тя се състои главно в това, Бог да вземе Своята църква, да завладее света и да обнови всичко. (За повече подробности вж. приложение В.) 166
Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 4 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|
ригиналният текст гласи: „... претърпяха корабокрушение във