Тренировка по християнство 2
Исус Христос ще дойде, за да вземе Църквата при Себе си
Изтегляне 2.18 Mb.
|
Исус Христос ще дойде, за да вземе Църквата при Себе си 1. Грабването. Църквата на Исус Христос, т.е. всички които са били родени отново чрез Духа и вярват в Исус Христос, се наричат в Библията със символичния израз „невястата ... на Агнето" (Откр. 21:9). Исус, нашият Спасител е знатният Младоженец (Мат. 9:15; 25:1-6). Той ще се върне, за да си вземе невястата, която се сравнява с една чиста девица (2. Кор. 11:2). Тъй като според Бог църквата е едно неделимо единство, невястата трябва да се даде като цяло на младоженеца (1. Кор. 11:2). В това неделимо единство влизат и живите, и мъртвите в Христос (1. Кор. 15). Затова Исус ще дойде да грабне живите от земята и същевременно да възкреси мъртвите вярващи (1. Сол. 4:14-17). Това събитие се нарича „грабване" - от латинската дума „raptio" (грабване или отвличане), с което се има предвид, че вярващите ще бъдат грабнати и отнесени, за да срещнат Господ във въздуха (1. Сол. 4:17). Първи ще се възнесат мъртвите, следвани от тези, които са още живи! Исус Христос ще се върне тук, за да грабне Своите деца, а не всички хора! Вярващите ще бъдат грабнати от земята и ще срещнат Господ в облаците. Тогава самият Исус още няма да се върне на земята. Това ще стане в „един миг" (1. Кор. 15:52). Вярващите на земята ще изчезнат внезапно. Исус Христос ще ги приеме (Йоан 14:1-3). Те ще получат нови, прославени тела, които ще бъдат пригодни за небето (2. Кор. 5:1-4; Фил. 3:21). В Стария Завет не се учеше за грабването на вярващите в небето, но се знаеше за възк- ресението на мъртвите. Ето защо в Новия Завет грабването се нарича „тайна" (1. Кор. 15:51). 2. Христовото съдилище. След грабването на църквата идва Христовото съдилище (Лука 14:14; 1. Кор. 4:5; 2. Тим. 4:8; Откр. 22:12). Вярно е, че кръвта на Исус освобождава вярващите от всякакво осъждение за грях (Римл. 8:1; Йоан 5:24; Евр. 10:17). Тези грехове са изкупени от Исус Христос; те са платени напълно. Но Светото Писание ни учи, че нашият живот и служба за Христос ще бъдат оценявани (1. Кор. 3:11-15). Тази оценка води до вечна награда или до загуба. Тя ще се извърши пред съдийския престол на 167
Исус (2. Кор. 5:10; Римл. 14:10). Изразът „съдийски прес- тол" води началото си от издигнатата платформа, която по времето на Исус се е използвала в съдилищата (Деян. 18:16). Бог няма да забрави работата, която сме извърши- ли за Него като вярващи. За нея Той ще раздаде награди (венци) (1. Сол. 2:19; Яков 1:12; 2. Тим. 4:8; 1. Петр. 5:4). Този съд ще се състои след възкресението, респ. след „грабването" на вярващите (Лука 14:14; 1. Кор. 4:5; 2. Тим. 4:8; Откр. 22:12). 3. Сватбената вечеря на Агнето. Много народи имат обичая след бракосъчетанието да уреждат празник. Така ще бъде и с Исус Христос, небесния Младоженец и Неговата невяс- та (Откр. 19:7-9). Сватбата ще се състои на небето, след като се раздадат наградите, и след като „невястата" полу- чи нови дрехи, които представляват нейните праведни дела (Откр. 19:8). Някои са на мнение, че сватбената вечеря ще се състои едва тогава, когато църквата бъде отново на земята, като при това се основават на някои притчи, в които се говори за такива празненства (Мат. 22:1-14; 25:1-13; Лука 14:16-24). Затова може да се каже, че не е добре доктринални схващания да се базират върху под- робности на притчи. Сватбеното празненство се урежда най вече за невястата на Агнето, макар да могат да бъдат поканени и други като приятели или свидетели. Исус Христос идва, за да владее на земята 1. Време на голямата скръб на земята. Повечето хора,
Това време е разделено на два приблизително еднакви по продължителност периода. Тези две половини се наричат с различни имена в Библията: 42 месеца (Откр. 11:2; 13:5), 168
1260 дни (Откр. 11:3), време и времена, и половина време (или 3 1/2 времена) (Дан. 7:25; 12:27; Откр. 12:14). В прочутото пророчество на Даниил за седемдесетте седми- ци , това време се нарича една седмица (една седмица отговаря на седем години) (Даниил 9:24-27). Това проро- чество, що се отнася до първите 69 седмици, е вече изпълнено. То започва със заповедта за повторното изг- раждане на Ерусалим и продължава до годината, в която е умрял Месия. (Според еврейското летоброене това е един период от 483 години, всяка от които по 360 дни.) В последната седмица също израелският народ е в центъра, т.е. „народа на Даниил". Това време се нарича „време на утеснението на Яков" (Ерем. 30:7). Както в Стария, така и в Новия Завет постоянно се обръща внимание на разрушителния характер на този период. Земята ще запустее (Езек. 24:1, 3, 6, 19-21; 26:20-21). Слън- цето ще се превърне в тъмнина, а Луната - в кръв (Йоил 3:4; Откр. 6:12). Ще има бедствия, неволя, угнетение, запустение (Соф. 1:15). Израел ще бъде наказан от Бога заради своето идолопоклонничество (Соф. 1:4). Бог ще очисти и спаси Своя народ (Соф. 3:9-13) и ще накаже всички народи, които са воювали срещу Израел (Соф. 3:8; Авдий 15-17; Йоил 4:16-17). Язвите, които в Откровението са описани като печати, тръби и чаши, ще бъдат насочени срещу онези хора, които са се отрекли Агнето и се опитват да избегнат гнева на Бога (Откр. 6:15-17). Най-накрая ще се състои голямата битка при Армагедон (Откр. 16:16), в която ще участват както Антихристът, така и фалшивият пророк, получили власт от змията, тоест, от дявола (Откр. 17:13; 13:1-18). Погрешната религиозна и икономическа система, известна под кодовото име „Вавилон", ще бъде унищожена (Откр. 17:18). По това време Сатана ще бъде активен и ще действа главно срещу Израел и Божиите светии (Откр. 12:12-17; 13:7). Страшната присъда ще бъде израз на Божия гняв към злия свят, който отхвърли Неговия Син (Откр. 6:15-17; 11:18; 14:10, 19; 15:1-7). Сми- сълът на този период се състои и в това, че хората от това време ще бъдат поканени за последен път да се покаят за греховете си. Конкретната цел обаче ще бъде подготовката на Израел за видимото връщане на Месия. Тогава Израел 169
ще разбере, че Исус Христос беше Този, Когото те отх- върлиха и разпънаха. (Зах. 12:10). 2. Завръщането на Исус Христос заедно с Неговата църква. Къде се намира църквата през горепосочения период? Невястата ще бъде запазена от това време на съд над цялата земя (Откр. 3:10). Бог не е определил Своята църква „за гняв" (1. Сол. 5:9), а времето на скръбта е времето на Божия гняв върху земята. Исус Христос ще се върне на земята пред очите на всички на облаците (Мат. 24:26-30). Неговата невяста, т.е. Божиите светии, ще Го последват (Юда 14; 1. Сол. 3:13), а така също и Божиите ангели (2. Сол. 1:7). Той ще се върне на земята на онова място, където я напусна, когато се възнесе - на Елеонския хълм (Зах. 14:4). Всеки, който не се покори на евангелието, ще бъде осъден (2. Сол. 1:8-9). Бог ще победи Антихриста (2. Сол. 2:8). И звярът, и лъжепророкът ще бъдат хвърлени в огненото езеро (Откр. 19:19-21). Сатана ще бъде затворен в ада през следващите 1000 години (Откр. 20:2-3). Израел ще бъде спасен (Римл. 11:25; Деян. 15:16; Зах. 14:16, 20; 12:7-9). Бог ще съди народите, и мярката, която Той ще приложи при този съд, ще бъде отношението им към „братята на Христос" (Мат. 25:31-46). Една част от чове- чеството ще бъде отстранена от земята (Лука 17:34-36), за да бъде изправена пред съда. Исус казва, че тези хора ще отидат на едно място, където са лешоядите (ст. 36). Мъчениците от времето на Голямата скръб ще възкръснат (Откр. 20:4-5). Църквата на Исус ще бъде възкресена още при Грабването. Когато се направи сравнение между тези събития и Грабването на църквата, се вижда, че има много важни подробности, по които те се различават. Това са различни събития. 3. Основаване на земното царство на Христос. Царството на Бога, респ. на Исус Христос е там, където Той управлява и е признат за Владетел. Сега ние можем да станем членове на това царство, като приемем Исус Христос като Господ и Спасител и Го признаем за законен Цар и по този начин бъдем родени в Божието семейство (Йоан 3:3-5. Така ние ще станем членове на вечното Божие Царство, което Той винаги е владеел (Псалм 10:16; 29:10; Ерем. 10:10; Плачът 170
на Еремия 5:19). Но ще дойде време, в което царството на този свят ще стане царство на Христос (Откр. 11:15; Зах. 14:9). Той ще упражнява съвършената Си власт на земята, на която някога беше отхвърлен. Това управление ще продължи 1000 години (Откр. 20:2-6). Този хилядогодишен период се нарича често „милениум", според латинската дума за 1000 години. В Стария Завет намираме много стихове, които описват този период. Добре е да приемем тези думи буквално, а не да ги тълкуваме така „духовно", че накрая те да изгубят всякакъв смисъл. Тогава на земята ще бъдат осъществени следните промени: войните ще престанат и оръжията ще бъдат превърнати в земеделски сечива (Мих. 4:3-4; Исая 2:4). Светът ще бъде изпълнен с познание за Божията Слава така, както водата покрива морето (Авакум 2:14; Исая 11:9). Мъката ще изчезне (Исая 25:8) и ще бъде заместена от радостта, която ще владее по всички места на земята (Исая 51:11; Ерем. 31:12). Насили- ето ще изчезне дори и между животните (Исая 65:25). Човекът на сто години ще бъде считан за младеж (Исая 65:20). Исус Христос по право е Цар на евреите и ще царува над тях на земята. Израел ще населява обещаната земя от Нил до Ефрат (Бит. 15:18; Езек. 36:28; 37:25-28) и ще живее като свещен народ под управлението на своя Бог. Израел ще бъде благословение за народите и ще владее над тях (Зах. 8:13, 22-23; Римл. 11:12-15). Ерусалим ще бъде столицата на света (Исая 2:2-3; Ерем. 3:17). Народите ще идват, за да се поклонят на Исус Христос (Зах. 14:16-21) и Той ще владее над тях с желязна тояга, т.е. с голяма строгост (Откр. 19:15). Неговото управление ще бъде едно световно господство. Праведните ще живеят добре (Псалм 72:7-11). Небесният Ерусалим, който е свързан с църквата, ще се носи над земята. В Ерусалим храмът ще бъде отново изграден (Езек. 40:1-46:22). Цялото творение ще бъде ос- вободено от покварата, предизвикана от греха, и ще бъде възхитително красиво (Римл. 8:19, 21). Исус Христос ще обнови всичко 1. Последният бунт на земята и Съдът. Трудно е да си 171
представим как при идеалните условия на гореописаното хилядогодишно царство в сърцата на хората може още веднъж да се появят грях и бунт. През това време още веднъж ще се види, че сърцето на човека е „измамливо" и „болно"* (Ерем. 17:9). Бог ще позволи на хората, родени по време на това хилядолетно царство и непредали сърце- то си на Царя, Исус Христос, да се отвърнат от Него. Врагът на Бога ще бъде пуснат за известно време на свобода, и Той ще им помогне да направят това. Това, което ще се случи после, четем в Откр. 20:7-10: „И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си, и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, - чието число е като морския пясък. И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепроро- кът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.". Това страшно събитие показва, че накрая злите ще бъдат осъдени от Бога, че не всички ще бъдат спасени, и че вечното осъждение никога няма да има край. 2. Съдът пред големия бял престол. Хората, които не са били новородени, след смъртта си веднага попадат на едно място на мъки (Лука 16:22-24), а праведните веднага след смъртта си отиват при Бога (2. Кор. 5:6-8). Нашата съдба във вечността зависи от това как сме постъпили с Исус Христос и евангелието (Йоан 3:18). Праведните няма да бъдат съдени за своите грехове (Йоан 5:24), а неправедните ще отидат на съд (Евр. 9:27). Този съд е описан в Откро- вение 20:11-15. Всеки един, чието име не е записано в Книгата на живота, ще бъде извикан на съд пред един голям бял трон, за да бъде съден от Бога. Ще му бъдат показани всички грехове, които е извършил от рождението си до смъртта, и които са вписани в книгите на Бога. След това тези хора ще бъдат хвърлени в огненото езеро. В Библията това се нарича „втората смърт". Това би тряб- в 172 вало да накара всеки, които не е християнин, да потрепери, даже ако вероятността за това му се вижда много малка. 3. Вечността. Светото Писание описва не само горното ужасно състояние, но говори също и за едно „ново небе" и една „нова земя" (Откр. 21:1; 2. Петр. 3:13; Исая 65:17; 66:12). Земята, такава каквато я познаваме, ще изчезне заедно с всички следи от греха (Мат. 24:35; Евр. 1:10-12). Христос ще предаде всичко на Своя Отец (1. Кор. 15:24-28). В това вечно царство ще цари вечна правда. Бог обеща на Израел, че той ще съществува вечно като народ и ще живее на своята си земя. За да се изпълни това обещание е необходима вечна земя. Обещанията, които се отнасят до църквата на Исус, се отнасят до небето. Когато обсъждат стиховете между 21:9 и 22:7 от Откровението на Йоан, мнозина спорят за това, дали описаният там небесен Ерусалим е от времето на хилядогодишното царство или на вечността. Независимо от това дали небесният град ще съществува на земята по време на хилядолетния период, става ясно, че описаното там състояние ще се запази завинаги. И макар че неговата красота е описана със земни думи, на всички е ясно, че блясъкът му надхвърля нашите човешки представи. Тук, в новия Ерусалим, Бог ще живее сред Своя народ. Заключение Всеки, който вярва в Исус Христос, трябва да изживее
173
кият Син, ще намери ли вяра на земята?" (Лука 18:8). Когато се върне Исус, вие дали ще живеете така, както Той желае? Очаквате ли с голяма радост и нетърпение Неговото завръ- щане? 174
УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 13 Завръщането на Исус Христос 1. Първото пришествие на Исус стана преди около 2000
Исая 9:5-6 Исая 52:14-15 Исая 61:1-2 Евр. 9:26, 28 Михей 5:1-3 Захарий 9:9-11 Лука 1:31-33 2. Коя е една от причините, поради които след възкресението си Исус се е върнал на небето (Йоан 14:2)? Какво е обещал Исус (3 стих)? 175
3. В 1. Сол. 4:13-18 се описва връщането на Исус за вярващи- те. Изложете в хронологичен ред описаните там събития. 4. Доколко „дните на Ной" могат да се сравнят със събити- ята, свързани с връщането на Исус Христос заедно с Неговата църква? (Сравнете Мат. 24:37-39 със Битие 6:12- 13). 5. Сравнете поведението на вярващите по отношение на връщането на Исус с поведението на скептиците (Тит 2:12-13; 2. Петр. 3:3-4). Как се отнасят днес хората към тези неща? 176
6. Защо според 2. Тим. 4:6-8 един християнин трябва да копнее за връщането на Исус Христос? Защо това е стимул за свят живот? 7. След Грабването на църквата от Исус ще се състои Съдът за раздаване на наградите пред Христовото съдилище. Във 2. Кор. 5:9-10 Павел също използва това събитие като стимул за един богобоязлив живот. Как той прави това? В 1. Кор. 3:11-15 този Съд пред Христовото съдилище е описан по-подробно. Какво ще се оценява там? (стих 13) Какви са двете възможности, които се посочват (стихове
Означава ли това, че един християнин може да погине (стих 15)? 177
9. Според изброените по-долу стихове, как трябва да се подготви едно Божие дете за връщането на Исус? 1. Йоан 3:2-3 1. Сол. 1:10 Лука 12:37 1. Кор. 15:58 10. Опишете накратко какво бихте искали да промените във Вашия живот с оглед на завръщането на Исус Христос и с оглед на предстоящата оценка пред Христовото съдили- ще? 178
ПРИЛОЖЕНИЕ А Описание на духовните дарби За да можем по-добре да разберем какви са нашите задачи в
Дарби за говорене 1. Апостолство (гр. апостоле, апостолос). „Апостол" озна-
Не е съвсем ясно как точно се е определяло това понятие. Тимотей и Сила (ср. 1. Сол. 2:6 с Деян. 15:40; 16:1-3; 17:2; 1. Сол. 1:1), Варнава (Деян. 14:4, 14) и Андроник и Юний (Римл. 16:7) са били наречени апостоли, но Тит и Аполос не са наречени така, може би защото са били натоварени с работа с новоповярвалите. в 179 Поддържаната от римо-католическата църква догма за апостолската приемственост учи, че поради непрекъснатия в историята процес на „ординация" (ръкополагане) и днес има апостоли. Това учение обаче не се съдържа в Светото Писание. Днес вече няма живи апостоли в смисъла на хора, лично натоварени от възкръсналия Исус да отидат по целия свят и да проповядват евангелието. Но дарбата на апостолството има и едно второ значение. То се отнася до отделни хора, които са били натоварени от Светия Дух с пионерска работа в определен народ или група хора. В този смисъл на думата, Уилиям Кари беше апостол в Индия, Адонирам Джадсън - в Бирма, а Хъдсън Тейлър - във вътрешността на Китай. В дарбата на апостолството се съдържа нещо повече от това да бъдеш само благовес- тител или пратеник. Един апостол е и посланик на Бога, с изключително висока степен на авторитет и отговорност.
180 пастирската дарба влизат способностите да се води стадо- то, да се помага за храненето му с Божието Слово, да се пази от вълци и от Сатана, който обикаля около него като рикаещ лъв. Ап. Павел призовава старейшините в Ефес да пасат Божията църква (Деян. 20:28). Един пастир трябва да знае как да си служи с Божието Слово, за да може да служи на овцете.
Исус използва още една дума със същия корен (паракле- тос), за да опише задачите на Светия Дух (Йоан 14:16, 26; 15:26; 16:7; сравнете също и с 1. Йоан 2:1). Тази дума означава „някой, който е призован да дойде на наша страна, да ни помогне, да ни насърчи, да ни посъветва, към когото да се обръщаме, и когото да молим да се застъпи за нас." 7. Слово на мъдрост (логос софиас) означава „да се говори с мъдрост" (1. Кор. 12:8). Тази дарба означава способност за даване на практически съвети, вдъхновени от Бога, както и на правилна оценка на проблемите, пред които е изправен един християнин. Това е мъдростта, която Бог подарява на онези, които са близо да Него, какъвто е случаят със Соломон и с практическата мъдрост на Стефан (Деян. 6:3). Това е този вид мъдрост, която срещаме в книгата „Притчи". 181
8. Словото на знанието (логос гносеос) са знанията за съкро- вените Божии неща (1. Кор. 12:8). Първите християни са ги сравнявали с познанията, които имат подготвените за езическите тайнства, за тайнствените, скрити особености на техните богове. Апостол Павел употребява този термин по отношение на хора, които имат необикновено прозре- ние за Божиите пътища. Дарби за служение 1. Помагане (антилемпсеис) означава всякаква форма на
- „проистеми" (Римл. 12:8; 1. Сол. 5:12; 1. Тим. 3:4, 5, 12; 5:17). Това означава „да бъдеш начело, да председател- 182
ствуваш, да ръководиш .
Тази дума означава „излизам напред, ръководя, имам авторитет" Апостол Павел казва, че този, който „управлява" трябва да прави това „с усърдие" (Римл. 12:8). Тук става дума за един ръководител, който чрез Божията милост е в състо- яние да организира и ръководи хората.
183 Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 4 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|
оригиналния текст: „зло" - бел. ред.
българския превод: „изпратен" - бел. ред.