Тренировка по християнство 2
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Не си зачетен
- Завиждаш ли
- Пренебрегнат ли си
- Не са те попитали
- Християнско служение
- Пътят на щастието
- СЪБИТИЯ, КОИТО ПРЕДСТОЯТ
- ХРИСТОС ВЪВ ВЪЗДУХА
Дарби за знамения
Трябва да се каже още нещо относно дарбата да се говорят 184 езици, тъй като много вярващи я налагат на другите като нещо, което е непременно необходимо, за да се живее един живот в сила и светост. Много от застъпниците на гово- ренето на чужди езици вярват, че говоренето на тези езици е външен знак на кръщението със Светия Дух, което уж ставало едва след обръщението. Дали днес някой прите- жава истинската дарба да говори езици или не, това не я прави по-важна от другите дарби, заедно с които тя е изброена. Тя е една от многото. Не всички могат или трябва да я притежават (1. Кор. 12:30; 14:19-24). Тя не е най-важната дарба. Нейното упражняване трябва да се извършва според правилата на Светото Писание (1. Кор. 14:27-34). Някои хора се опитват да заобиколят тези пра- вила като проповядват, че имало различни видове говоре- не на езици: като знамение за невярващите, или в църквата - за разлика от личното говорене на езици за собствено назидание. Такова разграничаване обаче не се вижда ясно в Светото Писание. Как трябва да се отнасяме към онези, които искат да наложат на другите говоренето на езици? Не се опитвайте да доказвате, че говоренето на езици е престанало и че днешното говоренз на езици идва от дявола. Не омалова- жавайте говоренето на езици и не пречете на същото! (1. Кор. 14:39). Не обсъждайте с хората подробностите за техните преживявания във връзка с говоренето на езици. По-добре е с помощта на Светото Писание да изясните следните основни положения: а) Няма текст в Библията, който да казва изрично, че говоренето на чужди езици е белег за кръщението със Светия Дух. б) „Кръщение", „Изпълване", „Запечатване" и „Помаза- ние" със Светия Дух не са идентични понятия. в) Няма текст в Библията, който да казва изрично, че езиците са „духовен език", „молитвен език" или „небесен език". г) Езиците не освободиха коринтяните от тяхното плътско състояние и тежък грях, а и днес нямат някакви особени успехи в това отношение. д) В Деяния на апостолите се казва, че езиците не са дошли, 185 186
когато отделни хора са поискали тази дарба, а че Бог е дал тази проява на определени групи по открит, явен за всички начин, и то по Своя инициатива, а не по тяхна. е) В Светото Писание говоренето на езици не се издига до висотата на един ключ за успешен и победоносен живот. ж) В Светото Писание често пъти говоренето на езици се явява едновременно с други събития, но не трябва да бъде смесвано с тях. з) В Светото Писание няма текст, който да дава „упътване" как да се говорят чужди езици. Никой не трябва да обучава или упражнява някой друг, как да получи тази дарба или която и да е друга дарба. ПРИЛОЖЕНИЕ Б „Не за да Му служат..." от Дж. X. Хорсбърг „Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат
Тук се съобщава нещо възхитително за Човешкия Син. Този, Който казва това, е Самият Господ Исус. Както и във всички други неща, тук Той ни дава един пример, който трябва да следваме, като вървим по стъпките Му. Всъщност случаят, който става повод за тези думи, е тъжен. Двама от Неговите ученици, Яков и Йоан, отиват при Исус с желание да бъдат едни от тия, на които се слугува, и да получат първите места в Неговата слава (Марк 10:35-37). Другите, като чуват това, започват да негодуват, понеже и те желаят да им се слугува, като самите те получат първите места. Но Господ използва това тяхно желание, за да им даде един добър урок. Той използвал тази възможност, за да припомни на Своите ученици, че те не са от този свят и че техният характерен белег трябва да бъде смирението и готовността да си служат един друг. „И Исус ги повика при Себе Си" (Марк 10:42). Тук трябва да се отбележи Неговата деликатност и съчувствие. Той току-що беше разказал на дванадесетте Си ученика за това, което Го очаква съвсем скоро - за ужасното предателство, за жесто- ките страдания, оскърбления и позорната смърт в Ерусалим (Марко 10:32-34). Но дали това смекчи сърцата им? Не, изглежда, че те изобщо не са в състояние да мислят за Него! Вместо това, те започват да се карат кой от тях е най-велик! Нека да си представим пламналите им лица, невъздържаните жестове и гневните гласове. И какво прави Исус? „И Исус ги повика" - и успокои бурята. „Ония, които се считат за управители на народите", казва им Той, „господаруват над тях... Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да стане пръв между вас, ще' бъде слуга на всичките. Защото наистина 187
Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота си откуп за мнозина" (Марк 10:42-45). С други думи: „Спомнете си, че сте Мои ученици. Ученикът трябва да бъде като Своя учител." Очевидно това е един текст, който се отнася за всички нас, ако сме ученици на Исус. В него Той ни казва какъв трябва да бъде нашият светоглед и какъв трябва да бъде нашият живот всеки един ден. Този пасаж ни казва, че Човешкият Син е дошъл да служи. Това е една велика мисъл. Той не е служил от време на време на време на някои или на мнозина, Той дойде, за да служи. Това беше Неговата твърдо определена цел. Но този чудесен текст ни казва и нещо друго за Човешкия Син. Той „не дойде да Му служат". Често пъти ние сме склонни да пропускаме този факт, да го забравяме или въобще да го отминаваме без внимание. Както Човешкият Син, така и учениците на Исус трябва да идват, за да служат. Да, както Човешкият Син, така и учениците на Исус трябва да идват, не за да им се служи. Ако мога да кажа едно лично свидетелство тогава с удовол- ствие бих казал следното: при ежедневното ми лутане наго- ре-надолу и насам-натам, малко са текстовете от Светото Писание, които ме поставят на такова изпитание, както този. Той ме обвинява, той ме порицава и осъжда. Той винаги ме улучва в сърцето. Но, както никой друг, той ме и насърчава, и упреква, и утешава, и ми помага! От желанието да ни бъде служено започват неразбирателст- вата в детската градина, караниците в училището, кавгите между възрастните и войните между народите. За съжаление този дух владее не само в света, но и в църквата. Като християни ние може би не виждаме достатъчно ясно, а може би и въобще не виждаме колко грях и провали, колко нерви и недоволства, колко обиди и раздразнения, колко разногла- сия и нещастия в живота ни се дължат на желанието да ни се служи, вместо да дойдем, не за да ни служат. Не са ли твърде често моментите, когато сме ядосани, раздразнени, обидени, възмутени, гневни? Понякога ние показваме това с някой глупав изблик на чувствата, а друг път се сдържаме, но лошото чувство си остава! И защо? Много често, защото сме 188
искали на нас да ни служат и сме били разочаровани, че това не е станало. Факт е, че ние непрекъснато искаме да ни служат, независимо дали другите хора или обстоятелствата, или успехът (може би го наричаш „късмет"), или времето, или нещо друго. Да ни бъде служено е нещо толкова естест- вено, толкова необходимо, толкова удобно! Ние сме възпи- тани да очакваме това. И когато нашите желания не бъдат изпълнени, както това често става, ние се ядосваме, цупим се и нервничим. Свършва се с това, че разваляме както своето настроение, така и това на другите. Колко различно би било всичко, ако и ние, както Човешкият Син винаги идвахме, не за да ни служат. Ето някои примери: Не си зачетен? Ти си незабелязан, пренебрегнат, изтикан настрани. Твоят работодател или твоят работник не те оценяват правилно. Или пък съседът не се отнася към теб с уважението, което подхожда на твоето положение, способности и характер. Ти го чувствуваш много точно и то те разстройва. Защо? Затова ли, че си дошъл, за да служиш, и си бил лишен от тази привилегия? Не, причината не е в това! Причината е в това, че твоите чувства, твоите права, твоите дарби, твоето поло- жение, твоят авторитет, твоето достойнство не са били зачетени. На тебе не са ти послужили. А ти си дошъл, за да ти служат. Ето, от това идва раздразнението! Завиждаш ли? Да вземем сега това най-лошо нещо - завистта. Какво е тя? Някой друг бива похвален или предпочетен пред теб. Някой друг има по-голям успех от теб. Почестите, аплодисментите, парите, симпатиите и наградите отиват при него. А ти си ги искал за себе си. Ти си дошъл, за да ти се служи. И понеже са послужили на него, а не на теб, ти завиждаш! Пренебрегнат ли си? „Но това не беше честно", казваш ти. „Как така ще ме пренебрегват, ще ме „отрязват" и ще се отнасят към мен по 189
този начин? Беше крайно несправедливо да предпочетат този другия пред мен." Това може да е напълно основателно и ние не искаме да извиняваме неправилното поведение и несправедливостта, но ти си ученик на Исус (в момента разговарям само с такива), и затова те питам: Ако ти беше дошъл така, както твоят Учител - не за да ти служат, а за да служиш, щеше ли тогава да се чувствуваш толкова нара- нен, разгневен и ревнив? Проблемът се състои в това, че ти си дошъл, за да ти служат. Не си похвален Бил си любезен с някого. Направил си му услуга. Това ти е
Ти имаш изключителен вкус, добра способност за преценка и здрав разум. Но твоят съвет не е бил последван, а може би изобщо не е бил поискан за нещо, в което ти си авторитет. Ти не можеш да разбереш това. Ти си ядосан и вътрешното ти равновесие е нарушено. Какво става? Дали си дошъл, за да послужиш на твоя приятел, който не е последвал съвета ти и е изпаднал в сериозни затруднения? Съвсем не. Както се оказва, той се е справил добре и без твоята помощ. Тук се 190
крие проблемът. Ти не си получил признание. На твоето добро име като „авторитет" по даден въпрос не е отдадено дължимото. Но ти не си дошъл за да служиш, а за да ти служат. И затова си бил разочарован! Ти си оратор на обществени места Било е обявено, че ти ще говориш по повод на един специален
Във връзка с твоята работа Ти си занаятчия или търговец. В работата си се справяш
191
Игри Дори и свободното ти време е опорочено от това твое отношение, т. е., от желанието „да ти служат...". Ти си участвал в състезание по бягане или просто в приятелска игра и си загубил. Бил си победен! Колко зле се чувстваше тогава! Това чувство те преследва и до днес. Един състезател от Кеймбриджския университет побеждавал три последователни години в състезанието по бягане. Ако успеел да спечели и на четвъртата година, това щяло да бъде рекорд. Всички очаквали да спечели. Но той загубил! Казаха ми, че седмици наред след това не се усмихвал. Той искал хората да го сочат с пръст и да казват: „Той успя да постигне това, което никой не е постигнал!" И тъй като не му е било послужено, той се почувствал много зле! „Но", ще отговориш ти, „в спорта и при състезанията ние се стремим да положим максимални усилия и да спечелим, и затова целта ни там е да ни се служи!" Да, това е правилно. Но в края на краищата това е само една игра. А един ученик на Христос не бива да взема много на сериозно игрите. Даже и на игрището той може да покаже своята нагласа - „...не дойде да Му служат, но да служи..." Когато бъде победен, той може да изпита задоволство от това, че чрез тази загубата, е станал средст- вото, с което да послужи на победителя. Християнско служение Сега нека се обърнем към нещо, което е по-сериозно от спорта. Ти си ангажиран в служба на Бога. Учител си в неделното училище или носиш отговорност в църквата. Или пък помагаш в часа за младите майки, в читалнята, в мисионерския кабинет, изобщо участваш в работна група по някоя християнска дейност. Сега мислиш да се откажеш от тези ангажименти. Защо? Здравето ли ти се влоши? Или сега нямаш време за тях? Семейните ти задължения ли станаха толкова неотложни? Не, причината не е в нито едно от тези неща. Нима не си нужен вече? Нима ти е отнета възможността да служиш? Не, нуждата е толкова голяма, колкото и преди. Отворената врата, добрата възможност все още е налице. 192
Защо тогава се отказваш? Може би тази работа ти е омръз- нала и затова мислиш да се откажеш от нея? Ти си очаквал, че тя ще ти е от полза, че тя ще те постави във връзка с други хора или ще ти осигури някаква длъжност в църквата... Ти наистина си мислел, че тя ще ти хареса. И известно време тя наистина ти е харесвала, но сега вече ти е омръзнала. Аха, вече започваме да разбираме. Ти си си мислел, че тази дейност ще ти послужи. И дотогава, докато тя ти е служила, ти си бил готов да продължаваш. Сега тя вече не ти служи и ти искаш да се откажеш от нея. Но „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си." Ти не си ли Негов ученик? Това бяха само някои примери. Може би те не са приложими за теб. Но помисли върху тях и както и да изглежда животът ти или отношенията ти с другите хора, ще бъдеш изненадан да установиш, колко много от твоите безпокойства и труд- ности се дължат на същата причина - желанието да ти служат, вместо да дойдеш, за да служиш. У дома
Ти и твоят приятел живеете заедно. Вашият съвместен живот се нарушава често от малки неразбирателства. Ти си бърз, а твоят приятел - бавен. Ти живееш пестеливо, а той - разто- чително. Ти си точен, а той винаги закъснява. Ти си много прибран и спретнат, а той - разхвърлян. Ти обичаш всичко да се върши както ти предпочиташ, а твоят приятел прави всичко както той си иска. Така че, между вас има едно постоянно триене. Но защо? Защото не можеш да служиш на приятеля си ли? Не, наистина не. То е, защото не се угажда на твоята любов към реда или към нещо друго, на твоето желание нещата да се вършат по твоему. Или може би, ти си един свободен и безгрижен човек и се ядосваш, понеже не се слугува на твоя безгрижен начин на живот. Представи си, ако Вие и двамата желаехте не да ви се служи и дава, а вие да служите и да давате! Учудващо е колко много дребни неща ни смущават. Твоят план за следобеда е объркан. Искаш дъждовен ден, а времето 193
си остава слънчево и хубаво. Точно когато искаш да излезеш, ти идва гост. Или са те помолили да попееш, а гласът ти е прегракнал и се излагаш. Отговорът на писмото ти не е дошъл. Молбата ти е отхвърлена. Прекъснат си по средата на една интересна книга. Писалката ти не пише. Дрехата не ти става. Печката не иска да се запали. Нещо не е наред с обяда. Децата вдигат много шум. Понякога всичко върви наопаки. Това не са големи и съществени неща. Но ние винаги започваме първо с нашите предпочитания и нежелания, с настроенията и хрумванията ни, с желанията и любимите ни занимания, с капризите и слабостите ни. И ако не ни бъде послужено в тези дреболии, ние бързо ставаме подтиснати и не можем да се погаждаме нито със себе си, нито с някой Друг. Пътят на щастието Аз съм убеден, че щастието в нашия живот зависи решително от нагласата, с която ние започваме всеки ден. Ако идваме, за да ни служат, скоро вътрешно ще закипим и ще се разпеним от гняв. Но ако идваме не за да ни служат, а за да служим, ще бъде съвсем друго. По-блажено е да даваш, отколкото да вземаш (Деян. 20:35). По-благословено е да служиш, отколкото да ти служат. И е много по-благородно, защото: „Който иска да пръв между вас, ще бъде* слуга на всичките" (Марк 10:44). Едно предупреждение Бъдете внимателни и предпазливи! Библията не казва, че
* 194 да ни служат, ние таим в себе си едно огорчение, което след това преувеличаваме, даваме му израз и му позволяваме да построи гнездото си и да измъти своите зловещи яйца. Но когато желаем не да ни се служи, а да служим, ние не таим болката и не я преувеличаваме, обръщаме й малко внимание и сме твърде заети, за да се занимаваме с нея. Нека да бъдем като Исус. Той беше твърде много зает с това да мисли за другите и да им служи, за да се безпокои от това дали те му служат или не. Най-ефикасното средство срещу обидчивостта и раздразнението е да бъдете заети с грижата за ближния си. Второ предупреждение Също така Библията не казва, че на нас не бива да ни се
Ние отделихме доста място на този недостатък - желанието да ни служат - защото той е доста разпространен, и защото неговите последици са доста печални, и най-вече заради това, че много от нас, които по навик се провиняват в това, съвсем не го съзнават. „A3" трябва да умра! А сега няколко думи за лекарството. Бъдете напълно сигур-
195
„АЗ-ът", т.е. нашата себичност. И този наш стар враг трябва да умре. Той не бива да се шири на воля. „Изпращам ти най-сърдечни поздрави за рождения ден. Надявам се, че си мъртъв." - писал някой на своя приятел. И имал право. „Не мога да се задоволя с нищо друго освен като виждам хора да умират." - писала една друга жена. Тя също имала право. „Аз" трябва да умра. Във връзка с това, ние виждаме вече в съвсем друга светлина светогледа „не дойде да Му служат". Нека кажем „Добре дошло!" на разочарованието; „Добре дошли!" - на бедите; „Добре дошло!" - на пренебрежението; „Добре дошли!" - на тръните и на бодлите! Всички те ще се отразят за добро. Ако не получим това, което искаме, то това може да е добро за нас! Ако нашите желания са неудовлетворени, това може да е голямо благословение за нас! Толкова добре може да бъде за нас, ако ни се объркат плановете. Може да се окаже чудесно да бъдем стъпкани! И всеки път, когато не ни служат, това е една нова възможност за умъртвяване на нашето егоистично „Аз"! Затова нека считаме за приятел този, който ни пренебрегва, защото той е стоварил един силен удар по главата на нашия главен неприятел „АЗ-а". „АЗ-ът" трябва да бъде умъртвен! Защото само когато той умре, ние можем да заживеем един щастлив и победен живот. Христос трябва да живее Не е достатъчно обаче само „АЗ-ът" да умре. Христос трябва
196
ПРИЛОЖЕНИЕ В Различни възгледи относно връщането на Христос Буквално или алегорично тълкуване? Тълкувателите, които вярват в едно идващо земно хилядогодишно царство, в което ще управлява Исус Христос, тълкуват буквално някои пророчества. А другите, които не вярват в едно буквално земно царство, разбират тези пророчества в „духовно". Обаче всички тълкуватели са единодушни, че при едно буквално тълкуване на старозаветните обещания, Светото Писание говори за едно идващо царство на Ме- сията на земята. Евреите очакваха това царство по времето на Исус. Те обаче не разбираха, че Исус първо трябваше да изпълни обещанията за едно идване, което завършва със страдание и смърт, и че едва след това Той ще може да дойде като Владетел на света. С други думи, Старият Завет говори за две идвания на Месията, които е трябвало да бъдат изпълнени буквално. Хората, които отхвърлят едно хилядогодишно царство на земята, разбират тези текстове алегорично, т.е. образно (както и Откровението, в което се говори за едно царство от 1000 години). Те отричат, че тези текстове имат буквално историческо значение, и мислят, че трябва да се разбират само морално и „духовно". За тях думите за планината Сион, за Израел и обетованата земя се превръщат в думи за Църквата и нашето духовно притежание в Христос. Вярно е, че Све- тото Писание често говори картинно и употребява много символи, образи и притчи. Който обаче иска буквално да разтълкува библейските пророчества, приема нормалното, обичайното, естественото и употребяваното значение на думите, за да открие значението им, като същевременно внимава за идиоматичните изрази и символите. Дори когато Библията говори с картинен език, нейните думи не могат да се вземат до такава степен „духовно", че да се пренебрегне буквалната истина в простите и ясните изрази. 197
Когато нормалното значение на думата има подходящ смисъл, не трябва да се търси друго значение. Щом като месианските пророчества от миналото са били изпълнени буквално, би трябвало и обещанията, които се отнасят до бъдещето, да бъдат разбирани също така буквално. Първо: Нашето спасение зависи от това, какво сме напра- вили с Исус и евангелието в нашия живот и няма да се решава от един бъдещ съд. Спасението не се основава на едно претегляне на добрите срещу лошите дела. Второ: Няма да има едно единствено възкресение, а няколко, които ще се състоят в течение на един продължителен период. Хората, които вярват само в едно всеобщо възк- ресение на мъртвите, цитират Йоан 6:39-54, където се говори за едно възкресение „в последния ден". Често пъти ни препращат към Йоан 5:28-29, където се казва, че тогава „всички, които са в гробовете ще чуят гласа Му". „Всички" в този стих се отнася за онези, които вярват в Човешкия Син, а не за невярващите. „Всички" ще бъдат възкресени от Сина, но това ще стане по различно време и с различни цели. Тук се прави разлика между възкръсване за живот и възкръсване за съд (виж също и Лука 14:14). В Откровени- ето 20:4-5 намираме най-ясното доказателство за това, че има различни възкресения. Там се пише, че мъчениците ще бъдат възкресени в началото на хилядогодишното царст- во, а невярващите - едва на края на хилядогодишното царство. Първият, Който беше възкресен, за да не умира вече, беше Христос (1. Кор. 15:23). Скоро след това бяха възкресени и други светии (Мат. 27:52-53). Светиите, (не- вястата на Христос), ще бъдат възкресени при „Грабване- то". „Народът на Даниил" (Израел) ще бъде възкресен по друго време (Даниил 12:1-3). Както в Светото Писание има не само един ден на възкресе- ние, така има и не само един единствен ден за Съд. В Библията думата „ден", като например в изразите „спасите- лен ден" или „Господният ден", често се отнася за един по-продължителен период и не се ограничава само в 24 часа. Божиите съдилища се различават според цел, народ и време. В Библията се изброяват най-малко пет различни съдилища: (1) Христовото съдилище - след Грабването вярващите ще 198
се явят пред Христос, Който ще оцени техният живот и служба (2. Кор. 5:10; 1. Кор. 3:11-15). (2) Съдът пред големият бял престол ще бъде само за невярващите и техните грехове (Откр. 20:11-15). (3) По същото това време изглежда, че ще се състои и Съдът над падналите ангели (Юда 6; Откр. 20:10). (4) Съдът над народа на Израел ще се състои преди началото на хилядогодишното царство (Езек. 20:33-34; Зах. 23:8-9; 14:4). (5) Съдът над езичниците - тук ще бъдат съдени всички, които са преживели времето на Голямата Скръб, те ще бъдат съдени според начина, по който са се отнасяли към Божия народ, и особено към спасените от Израел (Исая 34:1-2; Йоил 3:11-16; Мат. 25:31-46). Между Мат. 25:31-46 и Откр. 20:11-15 няма никаква прилика. Би трябвало да разграничаваме тези събития поради различните им цели. 2. Разликата между Израел и Църквата на Исус. Объркване- то на правилната последователност на бъдещите събития често пъти започва с неотделянето на Израел от църквата. Често се твърди, че Израел е Божият народ в Стария Завет, а църквата - Божият народ в Новия Завет и че двата народа са спасени чрез кръвта на Христос. Това мнение звучи доста просто, но то не взема предвид факта, че Новият Завет прави разлика между евреите, езичниците и Христо- вата Църква (1. Кор. 10:32). В Светото Писание, особено в Посланието към римляните, винаги се прави разлика между евреите и езичниците. Тези две различни групи са обединени в едно ново единство от Църквата, и това едно тяло е наречено „тайна", т.е. нещо, което дотогава не е било познато в Светото Писание (Ефес. 2:11- 3:6). Евреин се става чрез естественото раждане. Християнин се става чрез новорождението. Израел е имал свое свещенство. Христовата Църква е свещенство. Израел се сравнява с жена-прелюбодейка, която е изневерила на мъжа си Йехо- ва и е била напусната от Него (Исая 50:1; Ерем. 3:1, 20). Но на нея й е обещано, че отново ще бъде приета (Осия 1:9-2, 3; Римл. 9:26-27; 11:11-27). Църквата е една чиста девица, която е сгодена за Христос и която ще бъде омъжена скоро след Грабването (2. Кор. 11:2; Откр. 19:1- 9). Израел е призован за земно царство (Езек. 37:21-28). Църквата ще бъде в небесния Ерусалим (Откр. 21:2) и не й е обещано земно наследство (Фил. 3:20). Израел се 199
сравнява с корен, чиито клони са отрязани в съда. Църк- вата е присадена към този корен като дива маслина (Римл. 11:15-27). Но естествените клони отново ще се възстановят. Затова днес трябва все още да се прави разлика между Израел и църквата.
а) Учение за „амилениума" (амилениум означава „липса на хилядогодишно царство"). Някои отхвърлят идеята за едно земно царство на Исус Христос в буквалния сми- съл на думата. Това схващане е било застъпено за първи път по време на църковния отец Августин (IV - V век). То е станало господстващо схващане в католическата църква, но се застъпва и от различни протестантски деноминации. Изпълненията на пророчествата за хиля- догодишното царство се разбират като установяване на духовното господство на Христос в сърцата на вярва- щите на земята, което започва с възкресението на Исус и завършва с Неговото второ пришествие. Хилядата години се тълкуват преносно и се разбират като един „неограничен период от време". Вярва се, че Сатана ще бъде вързан в смисъл, че вече няма да може да изкушава народите и да пречи на разпространяването на еванге- лието. (Мат. 12:29). Привържениците на „амилениума" не дават обяснения на стихове като 2. Тим. 2:26; Яков 4:7; 1. Петр. 5:9 и Откр. 2:20. Също така не може да се обясни и факта, че злото и днес открито се шири, главно 200
в демоничния окултизъм, и че едва ли може да се забележи някакво ограничение върху дейността на Са- тана. Това не е съвместимо с текста в Откр. 20:1-2. Освен това се казва също, че текстове като Исая 11:6-9 щели да се сбъднат само на новата земя. Христос щял да се върне в слава (без преди това вярващите да бъдат грабнати), за да събуди мъртвите и преди началото на вечността да съди и живите и мъртвите. Чрез проповяд- ване на евангелието Божието царство щяло да се разп- ространи по цялата земя. С последното изречение мо- жем да се съгласим. Споменатите тълкуватели отричат всякакво национално бъдеще на Израел. Текстовете, които предричат златен век на Израел, се тълкуват преносно и се пренасят върху съвременната църква. Заплахите за съд над Израел обаче се допускат и се тълкуват буквално! б) Учение за „постмилениума". (постмилениум означава „след хилядогодишното царство"). Други тълкуватели са на мнение, че Исус ще се върне след като евангелието възтържествува по целия свят и донесе мир, благосъс- тояние и духовна слава. И тук хилядогодишното царс- тво се разбира като преносен израз за един неограничен период преди завръщането на Христос, през който Исус Христос ще управлява духовно в сърцата на Своя народ. Счита се, че през цялото време светът се подобрява, и че постепенно всички ще се обърнат. Църквата била Израел на Новия Завет. Един застъпник на това стано- вище - Л. Бьотнер - пише: „Ние вярваме, че Божието царство днес се разпространява в света и то чрез про- повядването на евангелието и чрез делото на Светия Дух в сърцата на отделните хора. Накрая светът ще се християнизира и тогава Христос може да се върне." Тогава щяло да стане и всеобщото възкресение на мъртвите и Последният Съд. Няма нужда въобще да посочваме, че това мнение се застъпва от малцина: двете световни войни го лишиха от всякаква основа. Онези, които застъпваха това мнение (най-вече либерални тео- лози), днес споделят предимно мнението на Августин (виж т.„а") или пък изобщо са изоставили вярата си в надеждността на Светото Писание. 201
в) Учение за „премилениума" (премилениум означава преди хилядогодишното царство"). Третото мнение казва, че Исус Христос ще се върне на земята, за да накаже враговете Си и да основе тук Своето месианско царство. Споменаването на хилядата години (в Откр. 20:2-7 то се среща шест пъти) се разбира буквално, както и неговото сбъдване, според предсказанията в Стария Завет, които предвиждат световен мир, благополучие и признаването на Бога. Само когато Исус Христос се върне лично и видимо за всички в Своята сила и слава, само тогава земята ще може да се изпълни с познание за Божията слава, „както водите покриват морето" (Авакум 2:14). Такова е било схващането на първите християни, а така също и нашето схващане. 5. Мнения относно периода на Голямата скръб. Те се групират около момента на идването на Христос с оглед на периода на световния катаклизъм, пророкуван в такива текстове, като: Мат. 24:3-30; Откр. 7:14 и Даниил 12:1. а) Преди Голямата скръб. Защитниците на това схващане вярват, че Христос ще дойде за църквата Си преди периода на Голямата скръб. Невястата, грабната в рая като Енох и освободена от изпитание като Ной, ще бъде избавена от Божия гняв, който ще се излее върху човечеството, което отрича Христос. Те вярват, че Но- вият Завет прави разлика между изразите „Христос ще дойде за Своите светии" и „Христос ще дойде със Своите светии", и че тези два израза ограничават седем- годишния период на Голямата скръб, който съставлява последната седмица от пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици (9:25-27). В блестящата проповед, цитирана в Мат. 24:1-30, в която се разглежда периодът непосредствено преди Второто идване на Христос, се говори за „мерзостта, която докарва запустение... сто- яща на свято място", за „ония, които са в Юдея" и „за бягане ...в съботен ден". Ситуацията се отнася до вяр- ващите евреи, а не до Църквата. Главите 4-18 от Отк- ровението отразяват същият период, но никъде не спо- менават Църквата по име. Тук има много забележки за 202
вярващите, но с думи, които са приложими за Израел, а не за Църквата (вж. 7 гл.). Следователно, не се счита, че по това време Църквата ще бъде на земята. б) По средата на Голямата скръб. Защитниците на това схващане вярват, че Христос ще дойде при звука на седмата тръба, описана в Откровение 11, което означава в края на първите 3,5 години или средата на седемдесе- тата седмица на Даниил. Повечето от техните аргумен- ти следват тези на посттрибулационизма (вж. по-долу). Такова определяне на времето на идването на Христос се дължи на приравняване на „последната тръба" от 1. Кор. 15:52 с тази от Откр. 11:15 и 1. Сол. 4:16. в) След голямата скръб. Защитниците на това схващане вярват, че Христос ще се върне след Голямата скръб. Тук има няколко варианта, като никой от тях не е очевиден. Общо взето се използват следните аргументи:
4. Всички мъртви се възкресяват едва при Второто идване на Христос, а не преди него и това става в един ден. 5. Светото Писание не разграничава изрично идването на Христос за Неговите светии от идването Му с Неговите светии. Много от защитниците на това схващане, също така отричат и хилядогодишното царство на Земята. г) Частично „Грабване". Защитниците на учението за частичното „Грабване", като използват за доказателст- во стихове като Лука 21:36 и Посланието до евреите 9:28, 203
204 вярват, че само вярващите, които бдят и очакват Хрис- тос, ще бъдат приети в рая при грабването. По такъв начин една част от тялото Христово ще бъде оставено на земята, докато остатъкът ще бъде на небето. Това схващане цели да насърчи светия живот и бдението за връщането на Христос, но то има един недостатък, че отрича целостта на тялото на Христос, както се пропо- вядва в 1. Кор. 12:12-13 и Ефес. 5:30. СЪБИТИЯ, КОИТО ПРЕДСТОЯТ    ХРИСТОС
ВЪВ ВЪЗДУХА Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 4 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|
в оригиналния текст: нека бъде - бел. ред.