Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

12.ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ

“В начало бе Словото”

Най-първо, какво нещо е търпение? Разни определения има за търпението. Бог е дълготърпелив. И защо трябва да търпи? Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение. Външният повод за търпе­нието може да бъде различен. Гладен си, хляб няма. Пекат го. Трябва да търпиш. Ти се притесняваш. Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: “Как тъй да няма сега хляб?” Сега, тъй, как­­то ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не мо­­гат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят ­ дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази ра­бо­та не е за един час, 5­6 часа трябват. А този господин посто­янно обикаля, казва: “Какво правиш? Денят мина. Ти ни­що не си свършил.” Безпокои се. В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не мо­жеш да го търпиш. Ти го погледнеш и казваш: “Какво позна­ние има този човек за нещата?”

И казвам: Почти 99 [на сто] от работата в живота изисква тър­пение. Аз наричам, има едно положително търпение и едно отрицателно търпение. Човек и за двете търпения общо все казва “търпение”. Но и то има две страни. Едни хора в поло­жи­телното са търпеливи. Някъде слугата е търпелив, а гос­подарят е сприхав; някъде ­ обратното: господарят е тър­пелив, слугата ­ сприхав. Казвам: Хубаво е, когато и господа­рят, и слугата са търпеливи. Работата добре отива.

Сега, за да бъде човек търпелив, изисква се едно разбира­не. Ти не може да си търпелив, ако не разбираш, ако нямаш едно право разбиране. Има неща, които не може по човешки на­чин да се разберат. Ние искаме всичките неща така, по един логически начин, по земному да се обяснят. Много от се­гашните вярвания на хората, това са човешки вярвания, на които е турено човешко лустро. Казва, че вярва в това, в оно­ва. Човешки работи, позлатени с една Божествена амал­гама, и минават за истина. Ще потърпиш малко. Човешки работи са това, съвременните работи. Вечните работи, те са Бо­жествени.

Запример вие си представяте, мислите за онзи свят, какъв е онзи свят. Искате да знаете, като идете в онзи свят, ще ходите ли както тук, на Земята? Дали има там та­кава почва както тук, на Земята. После, там ще ядете ли? Къщи ще има ли, приятели ще имате ли? На църква ще ходите ли, ще ви проповядва ли някой? После мислите как ще видите Хрис­та. И си представлявате работите както на Земята. И ва­шият друг свят е точно по образеца на тук. Има едно изре­чение, което казва: “Както горе, така и долу.” Но какво нещо е горе и какво е долу, да се обоснове. Както е горе, на Небето, та­ка не е долу, на Земята. Туй в сегашния живот. Защото, ако една такава аналогия си държите в ума, тогава всичко, ко­ето го има на Земята, има ли го на Небето? Няма го. Бо­жест­вените неща, които има на Небето, Божествените неща ги има тук долу, на Земята.

Ти минаваш, запример, покрай едно животно и казваш: “Това е животно.” И казваш, че само човек има Божествена душа, животните нямат. Ти не познаваш ­ туй животно не мяза на тебе, не че има такава душа както твоята; неговата душа не е събудена, но туй Божествено не се е проявило в него, има нещо животинско. В тебе има човешко, но и човеш­кото не е Божествено. А животинското не е човешко.

То са сте­пени там. По какво се отличават човешките работи? Ти си гневен. Гневът е животинско състояние. Ти си нетърпелив ­ това е едно животинско състояние. Или ня­маш понятие за пра­вото. Казваш: “Аз да съм силен.” Че, то е животинско да бъдеш силен, ако разрешаваш въпроса така. На силния човек е правото на негова страна. Но то е живо­тин­ско състояние. Тогава слабият има най-малко право. По-сил­­ният има голе­ми права. Казва, на силния правото е на не­го­ва страна. И питам тогава: Ако едно общество е създаде­но по този начин, какъв мир може да има? Така не може. Все­­ки силен има закона на своя страна. Туй е закон. Съдят ня­кого, няма той прокурор, мирови съдия няма, но той, човекът, е съдия. Прокурор и съдия, и всичко. Свещеник не му трябва и учител не му трябва. Но какво ще го учиш? Той каз­ва: “Каквото кажа, е право.” Питам тогава: Кой е прав? Он­зи, роденият първоначално, беше ли тъй силен? После стана силен. Е, питам: Неговите отношения към този, който го е родил, какви ще бъдат? Даже и синове има сега, в първи­те времена се подчиняваха на баща си, а като стане силен, не се подчинява вече. Е, питам тогава: На коя страна е право­то? На сина или на бащата?

Сега, едно малко сравнение. Представете си един голям чук, на който всичките дървета се подчиняват. Човек вземе чука и една брадва и всичките дървета се подчиняват. Сече и всичките дървета падат; и никое дърво не може да се опла­че от брадвата. Досега няма [заведени] дела против брад­ва­та. Не зная дали има някое дело, да заведе [някой] дело. Про­тив хо­ра­та има, но против брадвата няма. Но представете си един гвоз­дей, който 10 пъти е по-як от големия чук. Едно мал­ко гвоздейче и иска големия чук да го събори, да го сма­же. Но туй гвоздейче е 10 пъти по-кораво. Като го чукне чу­кът, питам, ако се заборят малкото и голямото, на коя стра­на ще излезе победата? И ако този чук се занимава с туй малко гвоздейче, в края на краищата този чук ще бъде раз­вален, унищожен. Значи, не всякога големите работи са сил­ни.

Някой път вие казвате: да имате пари. Мислите, че пари­те веднага всичко вършат в света. Парите, това са резултат на нещо. Те са резултат на човешкия ум. Умният човек, като има пари, той ще направи за себе си една къща, ще почне да пра­ви къщи на бедните, болници, църкви ще прави с парите си. А онзи глупавият, тщеславният ­ защото всички глупави хо­ра са тщеславни до един, ­ ти срещаш един тщеславен чо­век и той като изкукурига някъде, мисли, че като неговото ку­ку­ри­гане няма.

Сега, разликата между умния и глупавия човек как­ва е? В умния има разбиране. Не разбиране само на зем­ните вре­мен­ни работи; защото учен човек не е онзи, който от­близо разбира. Умният човек е вътре. Той живее не само със себе си в мир, живее не само в дома си, в обществото, но той живее в разумни отношения с цялата природа, с всичко на­около. Той е умен човек! Който така живее, за него светът не е мъртъв. Вие считате някои неща мъртви, някои живи. То е частично разбиране. Бог е създал света и светът не може да бъде мъртъв. Камъните не са мъртви, водата не е мъртва, въз­­духът не е мъртъв. Нас ни се виждат така. Някои неща се движат бързо. Светлината се движи, водата се движи. От как­во произтича движението? Вие нямате една ясна предста­ва за движението. И сегашните учени хора считат, че движе­ние­то вече е един признак на живота. Хубаво е. Там, дето има движение, и живот има. И считат, че животът е резултат на движението. Считат движението за причина, а живота за ре­зултат. Те са учени хора, капацитети. Е, как ще му дока­жеш на този учен човек, че животът не е резултат? Да вярват, че животът произвел движението. А движението е резултат на живота. И следователно по-низшите същества винаги, дето има движение, мислят, че е живо. Едно куче, като мине покрай една кола, която седи, няма да я лае кучето. Кучето мис­ли, че колата е мъртва. Но щом потеглиш колата, колеле­тата се завъртат, то се затичва и почва да ги лае. Мисли, че е живо. Казва: “Кой ви е позволил да се въртите?” И започва да лае подире. Питам: Право ли е кучето? Не. И то се заблуж­дава.

Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола. Ста­нало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото ­ ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се вър­ти. Когато колата се върти, кой заповядва? Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола. Или, ста­нало е нещо в твоя живот, ти казваш: “Защо Господ го е поз­волил?”

Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му каз­ваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се пова­лиш на земята. Ти питаш защо Господ му позволи да ти уда­ри две плесници. Пък защо Господ на тебе позволи най-пър­во да му кажеш две обидни думи? И на него казва Господ: “Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.” Е, какво трябва да си кажеш? Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: “Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма. Голям ге­рой си ти, аз не съм виждал като тебе човек. Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.” И човекът веднага ще по­гледне на тебе другояче. И може да ти бъде полезен. Ти ще кажеш: “От него ли ще се уча аз?” От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила.

Ама ти ще кажеш: “Той се е ро­дил така.” Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат. Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено. Един желъд е роден като желъд. Като дърво то не се ражда, то расте. Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда. То се излюпва. И човек, който отпосле из­раства, той не се ражда така. Той се ражда малък. Израст­ването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с уси­лие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство. И пос­ле, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това. Виж­да, че синът е по-силен, по-умен. Е, на онзи, който е по-спо­собен, повече се оставя. А който е прахосник, малко се оставя. Де е правото?

Ама ако дойде при вас някой, на когото чувалът е скъ­сан? Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки та­кива. Де ще му туриш брашно? Ще му туриш до скъсаните дуп­ки само. Другояче не може. Защото, ако напълниш чу­вала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек. Дой­де друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: “Този заслужава, а онзи не заслужава.” Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гле­дам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има пър­вокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му вед­нъж, той си разрешава ­ как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че ня­мал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито ис­каш, копринени. Не търси нещата там, дето ги няма. В една църк­ва не се търсят пари. В едно училище какво се търси? Там трябва да учи човек.

Сега вие се приготовлявате за другия свят, нали? Та вие излез­нахте от другия свят и дойдохте в този свят и забравихте онзи свят. И сега се питате какъв е онзи свят. Аз гледам, мно­го философи има, които искат да ми докажат какъв е он­зи свят. Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с та­зи водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима. Във водата може, но като ходи между хората така, той е ка­то страшилище!

Та, мислите ли, че това е човекът? Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което има­те, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят. Че, вие сте цели водолази! Туй е само за вас, тук си има мяс­то. Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите. Че, то е смешно. Там ни най-малко няма нужда от тях. Че, вие си представлявате какви лица ще имате тогава.

Аз ви навеждам тия, малките работи, за да имате една яс­на представа, малка, за онзи, духовния свят и да имате по­ве­че съзнание за качествата на духовния човек. Вие не зна­ете по какво се отличава един светски човек и един духо­вен човек. Той има качества отличителни. Казват: “Този е ду­хо­вен, а другият е светски човек.” Тъй не се говори. Кои са ка­чест­вата на духовния и на светския човек? Казват: “Ама той вяр­ва.” Та и онзи човек вярва. Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има. Ти вярваш в Бога и децата ти пт са бол­­ни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здра­ва и децата му са здрави. Така не се говори.

Трябва да има някои качества. Когато пра­вим разлика между желязото и златото, има едно същест­вено качество, което отличава желя­зото от златото. То е, че златото не се окислява. И вся­кога всички ще предпочитат златото пред желязото. Ако е за една съдина, пособие, желя­зото ще ръж­дяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош чо­век и един до­бър човек, те са като златото и желязото. Еди­ният, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. Добрият чо­век разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взе­ма хапката от ближния. Добрият човек, като има два чиф­та обуща, едните ще ти даде, а ло­шият, като има един чифт обуща, още един ще вземе. Това са качества. Той има нена­сит­но око. Лошият човек, отдето мине, каквото види, поже­ла­ва.

И вие ако минавате някой път и някои неща пожелавате, нали? Вие не правите наблюдения. Оставете вашата култура, тази амалгама. Казвате: “Културен човек.” Това е позлатя­ване, посребряване. Културата не е нещо много съществено. Ходил в Европа, културен човек станал. В какво седи култу­рата? Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култу­ра е това? Култура за изопачаване.

Сега не вземайте така. Културата да се измени. Културен човек, в когото естеството му така да се измени ­ не да се изме­ни, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност. Не такова, каквото не е. Ако вие се проявявате та­­ки­­ва, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора. Без разлика какво име носиш. Ни­що не значи външните имена. Ще кажеш: “Ама че аз съм човек свободен.” Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно ­ тогава какъв човек си? Действително човек ходи на два крака, малко дру­гояче е лицето му, но още това не е човек.

Важното в чове­ка, това е неговата мисъл. Човекът мис­ли, а животното не мисли. Туй е съществената разлика. Жи­вотното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат ­ животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Един­­ственото същество, което мисли, то е човекът. И като мис­ли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: “Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещас­тия.” Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпита­ние, да направи разлика между бяло и черно. Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат. Ще направи ли разлика? Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече. Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш.

Един вълк, след като изяде една овца, него му е приятно, казва: “Отлична работа е това, утре да има пак.” Той си седи. Пи­там тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е опа­пал, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзна­нието доде е дошло? Той седи и се радва сега, че му пекат ко­кошка, жена му приготовлява. Религиозен е, печено има и после чорбица с лимон, оризец, едно яйце разбито хубаво, та­ка. Въодушевлява се той и след като изяде кокошката, ще бла­годари на Бога, че Господ е промислил за него. Каква раз­лика има между този културен човек и онзи вълк, който изял овцата? Ще кажете, той не я мъчи, не я разкъсва както вълкът ­ ама отрязва є главата. Че, вълкът поне не го дере, агнето. А човек ще го дере, агнето, взима му кожата. И след туй ще почне да я дере. А вие казвате: Господ дал да се яде месце. Няма нищо.

Тогава питам: Защо на хората е позволено да ядат овца, а на вълците не е позволено? Защо на един вълк, като изяде една овца, всеки има право да му тегли куршум? Законът му дава право да тегли куршум, а за човека, като изяде една овца, никакъв куршум не му теглят? Неразбиране има. Пре­стъплението е еднакво.

Питам тогава: Какво е бъдещето на вълците? Вълците нямат никакво бъдеще. И всичките въл­ци ще бъдат изтребе­ни от лицето на Земята. И вълците не могат да бъдат наслед­ници на Земята. Всичките месоядни жи­вотни няма да бъдат наследници на Земята ­ тигри, лъвове, всичките месоядни, котки, кучета, всички тия ще си идат и не могат да бъдат наследници на Земята. И всички хора, ко­ито постъпват по същия начин, и те ще си заминат по същия начин. Законът е все същият. И те няма да бъдат наследници на Земята. Само че лошите хора ще си идат малко по-късно. Най-първо ще си идат лошите животни и след това и лошите хора постепен­но. И те няма да наследят Земята.

Сега някой може да каже да му докажа това. Нали? Аз ще му кажа: времето ще ви докаже туй. То е въпрос на вре­мето. И когато дойде това време, ти си спомни тогава. Сега да ви докажа? Сега колкото и да се доказва, нещата остават не­доказани. Не онова, което може да се доказва, е вярно. Не всяко доказателство е вярно.

Аз не зная, веднъж присъствувах в съдилището, в едно дело, в Русе беше, ме заведоха там, едно углавно дело се раз­глеждаше в апелативния съд. Кривата страна имаше 20 ду­ши свидетели, да доказват, че той има право, който е на кри­вата страна. А онзи на правата страна е един турчин ­ претърпевшият имаше само един свидетел, намери се един човек. Като ги погледнах тия, 20-те души свидетели, всичките мязаха на него, на онзи, другия, който завежда делото. Какъв­то е той, главата му, лицето му, всичките такива доландар­джии*, 20 души свидетели, до един. А като гледам онзи, който имаше само един свидетел, казвам: правото е на негова стра­на. Казвам на онзи, който седи до мене: “Правото е на този, който има един свидетел.” Питам: Как ще реши съдията? И ре­шаваха, решаваха, и най-после решиха правото на онзи, който имаше един свидетел. Онези съдията ги хвана, други­те. Той казва, че бил там, те си имат майстория, тургат раз­ни въпроси и най-после се намериха в противоречие ­ той ка­зал, че видял нещо, пък забравил това, че е казал така и после казва, че не е бил там. Как тъй? Казва: “Ама слушах от другите.” То е друг въпрос, че си слушал. Ти да си очеви­дец. Та, хванаха ги до един. И казвам: Право отсъди съдията. Не колко души имате на ваша страна. И 20 души, които мис­лят като вас, те не могат да бъдат ваши свидетели.

Трябва да имате един ум отличен, да разбирате онова, което е право. Ти обичаш някого, то е друг въпрос, щом го оби­чаш. Но като дойде да кажеш една истина, има за разсъж­де­ние. Обичта ни най-малко не казва хората да говорят криво. Ти можеш да кажеш: “Аз ще кажа истината на този човек, аз го обичам.” Та нима майката, като обича едно дете, не може да го накаже? Вие сте майки, нима любовта забравя да понакаже малко? Що е наказанието? Наказанието е едно го­лямо благо. Ама, че ако майката види, че детето ще падне в един кладенец и му ушие една плесница и то се търкули на­зад, тази плесница не е ли на място? Ушие му една плес­ница. Нека му светнат очите, стига да се спаси. А да му свет­неш една плесница, без да има никакъв кладенец, не е на място тази плесница. Той ще се натъкне на нещо, ушиеш му една плесница ­ на място е.

И после, вие нямате ясна представа ­ наказанието някой път носи едно голямо благословение. Тебе някой път ако някой добър човек ти ушие една плесница, то е благослове­ние ­ заради енергията, която е излязла от неговата ръка и вляз­ла в тебе. Ти не можеш да я платиш. Господ му е казал: “Я му дай едно благословение” ­ той ти ушие една плесница. Бла­гословение е това от ръката на добрия човек. Но пази

се да не дойде биенето от някой лош човек. Защото той като те удари, то е загуба. Ти не чакай да те бият лошите хора.

Сега вие ще кажете: че тогава, онези, които биха Христа? Че, всички, които Го биха, те се обърнаха. Ти ако речеш да биеш един праведен човек, ти ще влезеш в неговото място. Че, апостол Павел, който съизволяваше в убиването на Сте­фан, казва: “С камъни да се убие, да се научи този безверник!” Най-после, апостол Павел съизволяваше. Казва Писанието, че дрехите държал.* Той беше сприхав човек, апостол Павел. Не е бил първоначално, както е в посланията. Не е така ме­ки­чък, както говори. Хъ, реже така! Най-после го хванаха, че той замести Стефан. Е? Той съизволяваше в неговото уби­ване. Но той отиде на неговото място. Казва: “Да се мах­не.”** Махна се Стефан, а взеха него. Ха сега, Павел на него­вото място, ще вършиш неговата работа. И той каза: “Горко ми, ако не съизволявам във Волята на Бога, ако не пропо­вядвам.”

Сега, неразбиране има във вас. И вие искате да влезнете в Небето. Като ленивите искате да влезнете. Искате да вле­зете в Небето с бели ръкавици; искате да влезете в Небето с хуба­ва шапка, с лачени чепичета. И като ви изнасят на гроби­щата, облекат ви хубаво. Нищо няма да остане от това облек­ло. После, някои има, им тургат и пръстен, и тъй, с брилянте­на огърлица. Пък тия работи хич няма да идат.

Сега аз ви говоря, то е етика на вашата вяра, де. Вие ид­вате, тук сте дошли с позлатени възгледи. Казвате: “Баща ми знаеш ли кой е?” Аз не се интересувам вашият баща кой е. Не ме интересува баща ви. ­ “Ама аз съм способен.” И това не ме интересува. Ти сви­риш. Кой е баща ти, не питам ­ ти свириш, вземи тона на ци­гул­ката право, вярно трябва да изкараш тона. Ти искаш да пееш ­ искам да видя гласа ти. Кой е баща ти и коя е май­ка ти, после ще ги уча. Ако пе­еш хубаво, ще мисля, че баща ти и майка ти пеят хубаво. Но ако ти пееш лошо, ще мис­ля, че баща ти и майка ти са

* Деянията на апостолите, гл. 7, 8; гл. 22, ст. 20.

** Деянията на апостолите, гл. 21, ст. 36.

като тебе. Какво ще ми пре­поръча едно вълче баща си? Как­вото е вълчето, такъв е и вълкът ­ баща му. Ако пееш хубаво, баща ти и майка ти са отлични. Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук. Разсъждавайте сега. ­ “Ама знаеш ли аз къде ходих?” И това не ме интересува. Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе. Ако те тър­пят тия хора, ти си като тях. Защото подобното подобното търпи.

Сега, туй трябва да го имате като едно правило. Да раз­ли­чавате доброто и лошото. Някой път вие сте много снизхо­ди­телни, казвате: “То без погрешки не може.” Погрешките тряб­ва да бъдат нещо външно, а не вътрешно. И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Вън­ш­но може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно по­греш­ки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вът­решни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка. Яденето, то е един вън­­шен процес. И за яденето, за една малка погрешка ги из­пъ­ди­ха от рая. Те не можаха да направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод.

Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод? Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта как­то трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде? Че, същият за­кон е. Ако вие ядете онова ­ мислите, че в любовта все въз­при­емат, или давате това, което не е, същият плод е. Ако ис­­ка­те да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не? Ако някой пита: “Ти вярваш ли в Бога или не?”, ще кажа: “Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не. И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.” Сега, в какво отношение? Приложение нали тряб­ва да има.

Сега говорите за новото учение. Казвате: “Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.” Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина? Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане пра­вилно ли е? Къде е погрешката? Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо. И издишаш бързо. Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава каз­вам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе ­ че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш мно­го бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вслед­­ствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учи­те­лят диша бързо). Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: “Ди­шам и бързо ди­шам.” Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената на­горе, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко. Ка­то дишаш, като че никога не си дишал ­ ти ще напълниш дро­бовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може оно­ва, Божественото благо, което е скрито във въз­ду­ха, да про­никне в твоята кръв, да стане известно съеди­нение, да се пре­чисти кръвта. Въздухът е за пречиства­не­то на венозната кръв. Едно ново качество се внася в кръв­та. Въз­­духът като се пречисти, като влезе, той е като един ин­спек­тор на труда, той се подписва, че тази кръв може да се употреби.

По какво се отличават англичаните в своята индустрия, в своите произведения? В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам. Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит. И ако този инспектор даде най-добрите дан­ни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока на­вън. Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството. Когато*, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един-два месеци, избелее. А английският плат, след като го носиш две-три години, не си е изменил цвета. Здраво нещо е. Че това е англичанин човек, преценява.

Тогава, по какво трябва да се познава едно верую? Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин? И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда

* когато ­ разг. докато.

обичан от Бога? Ще кажа: “Бог е Любов.” Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница. И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш. Ти бърбориш много ­ ще ти даде една болест. Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път ­ безпаричие, някой път ­ без служба, някой път ­ ревма­ти­зъм; някой път ­ тупане на сърцето, коремоболие, кръсто­болие, главоболие.

Всичките тия болести, това все са методи за възпитание. Вся­ка една болест, която претърпявате, вие сте виновати. Не се извинявайте. Имате известни грешки, как­ви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болес­тите ви. Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхо­да на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дой­де някой, че го болят зъбите, зная вече причината ­ той не може да кръшка. Зная защо го болят зъбите. Осиромашал ­ зная го защо: пак не може да кръшка. Той ми се оплаква, че туй било, онуй било. Не, не, не е така.

Всяко нещо, каквото Гос­под е направил, то е съвършено ­ по Божия път трябва да се ходи. Така разбирам. Той не да каже: “Учението е при­чи­на­та.” Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложе­ние трябва. И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон. Щом не по­стъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек ­ ще изгубиш знанието си; може да си богат човек ­ ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастли­вият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остаря­ва­те, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: “Остаряхме вече.” Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: “Как така?” Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят? Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гро­би­щата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в дру­­гия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга ­ в другия свят. Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат.

То е само фигура на речта. Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те изва­дят отвънка. Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов. Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления. Любовта търпи престъпленията вън, но вътре ­ никога. Вътре Любовта никакво престъпление не търпи. По-нетърпелива от Любовта няма в света и по-тър­пе­лива няма вънка.

Единственото нещо, което Любовта не търпи, то е пре­стъп­ле­нието. Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти. В това седи безсмъртието. Вън­шна­та любов, всич­ко тя чисти. Но вътре, тя там абсолютна чистота изиск­ва. По това се отличава Любовта. По същия закон се отлича­ва Мъд­ростта ­ и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма. Отвън някой е невежа ­ тя го извинява. Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си ­ не, не. Всичко трябва да знаеш безпогрешно. Съвършено, без упрек трябва да бъде.

И Писанието казва така: “Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.” Така се цитира стихът. Съвършен в своята мисъл. Ти като човек можеш да мислиш ­ отвън мо­жеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вът­реш­ния живот, никаква погрешка не се търпи. Там ще бъдеш безпощаден. И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят. А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно не­спра­вед­лив отвътре. Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен. Както светът от­вън­ка е снизходителен, а отвътре никак не е снизходите­лен.

Та, най-първо трябва да се съблечем. Нали казва: “Да се съблечем и да се облечем в Христа.” Да се съблечем от оно­ва животинското състояние и да се облечем в духовното вътре. Сега може да попитате: “Че досега не сме ли се съб­лек­ли?” Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апос­тол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опит­ността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гле­дам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко ра­дост­­ни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мис­лите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмам­вайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовно­то, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хо­рата минават, много неща минават пред очите ви. Какъв свят е там? Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпоко­ене, вдигане на шум. Казвате: “Бре, изпокараха се.” Нищо не се изпокараха. Но едно малко фенерче има там, откъдето се проектират нещата на платното. И ти казваш: “Какво пра­вят там, на платното? Глупост е това, там не е реалност­та.” То­гава, вие сте в този свят на кинематографа и мислите, че зна­ете нещо. Не, нищо не знаете. Обърнете погледа назад, оттам, отдето се проектира този свят.

Или казват: като мис­лим ние за Невидимия свят, мислим оттам този свят е про­ектиран. Земният живот е една проек­ция на духовния свят. Той е една сянка. Но земният жи­вот ни най-малко не е като духовния живот. Има едно ка­чество. Сега, едно от качествата кое е? Най-първо, човек като про­гре­си­ра в духовния живот, той трябва да стане много по-тър­пелив. После, трябва да има мир, а мирът се дължи на това, че той мисли. Вие разсъждавайте.

Аз ще ви приведа един турски анекдот за Настрадин Ходжа, за да ви дам донякъде едно малко понятие за духов­ните отношения. Отива Настрадин Ходжа при кадията ­ има едно дело. И казва: “Ако успея, едно гърне с масло ще ти дам. Ама хубаво масло!” Казва съдията: “Добре.” Тегли едно решение. В турско мировият съдия решава делата. Та, Нас­тра­дин Ходжа бил свидетел. Той турил конски фъшкии в гърнето и отгоре ­ четири пръста масло. Праща го на кади­ята. Той като взима отгоре хубавото масло, като бръкнал по-дълбоко, вижда от конските, казва: “Тук на мене фъшкии ли пратил, лайна ли пратил?” Настрадин Ходжа му казал: “Та ти лайната ги изяде, когато реши тази давия*.” Щом ти

* давєя ­ остар. съдебно дело, процес.

пращат тебе едно гърне с фъшкии, ти си изял лайната отна­пред.

Сега ние се възмущаваме. То е външната страна. Едно вътрешно пречистване на мисълта трябва. Казват: човек да има една чиста мисъл, една Божествена мисъл, но и живот, и здраве, и мир, и любов. Всяка една Божествена мисъл като влезе в дома ти, то е едно благословение. Всяко едно Божест­ве­но чувство, което се зароди в тебе, то носи благословение. Всяка една Божествена постъпка, която ти направиш, микро­скопическа ако е; може да направиш едно малко добро, Бо­жест­вено, то ще носи благословение за тебе. Но ако не на­пра­виш това микроскопическо добро, ако доброто не може да дойде в тебе, тогава човек не може да расте.

Та казвам: Божественото в нас ще бъде само онова, което ни въздига. Какво мислиш ти, то е друг въпрос. Аз гледам една мисъл въздига ли ме, внася ли светлина в мене; едно чувство внася ли живот вътре; и за постъпката е същото. По­стъп­ката, за мене, чувството и мисълта, те са земни. По­стъп­ките, това представлява хубавата страна на физическия свят, чувствата представляват хубостите на духовния свят, а мис­лите представляват хубостите на Божествения свят. За ня­кои мислите са Божественият свят, чувствата са духовният свят, а за мене постъпките са физическият свят. За мене Гос­­под живее във физическия свят, тъй както жив е и в духов­ния свят. Във физическия свят, но не в нашия свят, който ние сме създали, не там.

Та сега, Христос като се спори... Тук се спорят с евреите. Той иска да ги накара, казва: “Ако в Мене не вярвате, вярвай­те в това, което е право. Опитайте тия неща, които Аз ви да­вам, за да познаете.” Как ще познаят, по кой начин те мо­жаха да познаят дали Той е Христос или не е Христос? Ако дойде един прост човек и той няма никаква диплома като лекар, но вие вкъщи, някои от членовете на семейството е болен и този човек го излекува? “Ама ти откъде си до­шъл?” Може отникъде да не е дошъл, но кое е важното: дип­­ло­­мата или че знае да лекува? А щом не може лекува, той диплома няма. Щом може да лекува, той има диплома. Вие искате да знаете някой човек свят ли е или не. Че, той като дошъл вкъщи, у вас, и си заминал и остави благосло­вението в дома, този човек е добър. А дойде някой вкъ­щи ­ след като дошъл, дойде сиромашия, нещастия. Котсуз хора има, от които ви е страх всичките. Тогава, за мене не важи какви сте ­ аз искам да зная, като идете вкъщи, какво добро носите. Туй е добрина за мене. Какво ще оставите с ва­шата мисъл. Може нищо да не кажете, може и да не гово­рите, но хората ще схванат вашата мисъл, права ли е тя; и вашите чувства ще схванат, и постъпките ви ще схванат. Доб­рият човек е като един скъпоценен камък ­ той отражава свет­ли­ната; той е като един цвят ­ без да иска, ухание излиза от него. И Писанието казва: всички трябва да бъдем като цве­тове, ухание трябва да излиза.

Сега, туй е за онези от вас, които искате да се учите. То не е за осъждане, понеже след време ще дойдат професори, ще дойдат отвън такива адепти, извън рая ще дойдат, да ви дадат нови наставления. И те ще ви обърнат вниманието там, дето не е.

Сега, питам ви: Толкова години следвате, как проявявате вие любовта? В книгата трябва да четете, за да проявите лю­бовта. Някой път казвате, че трябва да се обичаме. Как тряб­ва да се обичаме, кажете ми сега. Как обичате вие? Мис­ли­те ли вие, че като прегърнете хляба, че като го ядете, че го обичате? В истинската любов има едно качество, което седи в следното: дотогава, докато ти в един човек не виждаш, че Бог живее в него и не го обичаш заради Бога, твоята любов не е права, нищо повече. За мене тази е мярката. Докато ти съз­на­ваш, че в този човек е Бог вътре ­ той дали го съзнава или не, то е друг въпрос, но когато аз съзнавам, че Бог живее в него, аз го обичам този човек, моята любов е правилна. И на този човек аз всякога ще му правя добро. Дали той е богат или не, то е друг въпрос.

Някой път аз казвам: в мене има една черта, тя е следна­та. Аз се отличавам само по едно нещо. Много проста работа е. В мене има една черта, която в другите хора не съм за­бе­ля­зал. Тя е следната: аз като давам вода на един беден чо­век, може да е дрипав, и на един богат или учен човек, ед­нак­во ми е приятно. Като давам вода на бедния, на дри­павия, и като пие той водата, тъй ми е приятно, както като давам водата на някой учен, светски или какъвто и да е ­ еднакво ми е приятно. И то е правилният път. Приятно ми е, че водата отива на място. Аз не обръщам внимание на него­вите дрехи, не обръщам внимание и на обущата му, но счи­там, единият е Божествена душа и другият е Божествена душа, само облек­лата им са различни. Щом аз направя, сега, едно разли­чие, то вече любовта я няма там. По малките ра­боти се отли­ча­ва човек. Вие, запример, ако дойде един беден човек при вас, аз съм наблюдавал по някой път като дойде такъв беден, дри­пав човек при вас, вие вземете чашата и не я измивате, наливате и му давате. Аз не правя така. Аз, като дойде един беден човек, три пъти ще измия чашата ­ как­то за себе си, и ще му дам да пие. И като дойде един бо­гат човек, и за него ще направя същото; и за мене правя съ­щото. Аз не правя ни­какво различие. Някой на богатия чо­век ще я измие, а на бедния не я измива. Ти си несправед­лив тогава. Ти си напра­вил едно лицеприятие, тебе външните неща са те привлекли и ти влияят. Дойде някой богат човек ­ веднага ти направиш различие, кажеш: “Заповядай.” Дойде един беден човек ­ кажеш: “Какво искаш там?”

Сега, аз не говоря за земните просяци. Аз говоря за бед­ни­­те хора, които са светии, предрешени светии с дрипави дре­­хи, шапки, обуща, че искат да ни изпитат как ще постъ­пим с тях. Като дойде той, скрит е той, поусмихне се малко, че ме из­питва как ще му дам. И той, като дигне чашата, ме цени. Аз като му дам чашата, той погледне чашата и зная вече. На всички, на които съм давал вода, като погледнат чашата вода, той са поусмихне. И богатият, и бедният се ус­мих­ват, по­неже еднакво съм очистил чашата. Пък и еди­ният, и дру­гият ме изпитват. Богатият е един голям нехрани­майко, кой­то ме изпитва и сиромахът е скрит светия, който ме изпитва. На богатия казвам: “Да станеш чист отвътре като тази вода; отвънка си такъв, но да бъдеш и отвътре такъв, какъвто си отвънка.” А на светията казвам: “И ти да ста­неш отвънка такъв, какъвто си отвътре.” И на двамата казвам. Питам: Не съм ли аз на правата страна? И тогава, като дойдат двама­та, запознавам ги. Казвам: Тия двамата са мои приятели. На бедния казвам: “Вие може да бъдете при­ятели, понеже ти си отвън благороден, той отвън не е бла­городен, отвътре е, а ти отвътре не си благороден ­ тогава два­мата може да се обмените. При вашите качества, прия­телство може да има между вас.”

Така трябва да гледате. Правилни постъпки тряб­ва да имате. Ако така не постъпвате, нищо няма да напра­вите. Всич­ката философия, която може да имате, всичко е празна фи­ло­со­фия. “Ама аз любя Господа. Аз видях Господа Исуса Христа.” Не ми говорете за тази любов. Че ме обича той, не ми говорете. Човек е много двойствен. Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас* от момъка. Така се сърди бащата, казва: “Остави го този.” Мо­мъкът казва: “Или трябва да избягаме, или трябва да се отка­жеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.” Тя мис­ли, че може да го стопи, тя казва: “Аз ще го накарам той да се съгласи.” Дъще­ря­та иска да накара баща си да се съгла­си. Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за мо­ма­та? Не.

Докато ти се сърдиш на един човек, ти не мо­жеш да го оби­чаш. Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си. Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма ни­­как­ва лю­бов. Ти не можеш да обичаш един дявол. И ни­къде в Писа­нието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него от­но­ше­нията ти трябва да бъдат други. Не е също отно­ше­нието към един дявол. Той спада към друг един свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дяво­ла? То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, та­зи къща запустява.

Да ви приведа един пример. То е един анекдот. В един гръц­ки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира. Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работа­та. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се опра­вят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монас­тиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява мо­нас­тирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харо­саш**. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш мос­та. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортак­-

* струвам хас ­ обръщам внимание, влияя се, засяга ме.

** харосвам, харосам ­ нар. виждам добро, преуспявам.

лък с дявола. На този игумен не му трябваше да извика ста­рия игумен от ада, да му каже как да оправи работите. Нека седи там. Не извиквайте вашето минало да дойде сега, нищо повече.

По някой път вие искате да знаете какво има ­ карма, страдание или какво става. Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало. Някой път вие искате да знаете какво е то ­ да спи зло под камък. И Писанието казва: “Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.” Не извиквайте вашето минало. Туй, което е за­ли­чено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Гос­пода да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори кни­гата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие за­поч­­нете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.

Когато вие сте ра­­достен, Господ е отворил книгата на живо­та, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книга­та на възпоменанията и ще помене вашите деяния. Тогава скръб и страдание про­никва в душата ви. Защо са тия скър­би? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоме­на­ни­ята. Не Го заста­вяй­те да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи ­ онова. Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да от­варя кни­­гата на възпоменанията. Нека отвори Господ книга­та на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги. В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграж­де­ние има да даде, какво благословение да даде. Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли. Ако така раз­бирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии.

Понеже се приготовлявате за едно бъдещо общество, се изискват хора здрави. Доброто е общо за целия свят. Една Шко­ла има. Няма никаква разлика. Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика тряб­ва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим ни­каква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграж­дение за себе си. Благословението Божие следва с него. Гени­ите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието въз­награждение. А обикновените хора носят своите погреш­ки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книга­та на възпоменанията на вашите минали погрешки и благо­да­ре­­те за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не стра­дате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без стра­дания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбеж­ност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доб­­рото, страданието не е на място. И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възна­граж­де­­нието, доб­рото не е на място. Ще минеш в едната кни­га, вто­рата и третата книга. Тогава и страданията, и доб­рото, и възнаграж­денията, всичко е на място.

Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не. Каквото сте вършили, е написано. Не го пиша аз, написано е. Ако сте добри, и то е написано. Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите. Не мислете, че как­вото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са ста­­нали. И за онова, което за бъдеще искате да правите. Ва­­шето бъдеще се определя от онова, което сте написали в една­та и другата книга. В постъпките, в чувствата и в мис­лите всичко е написано. Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се ­ ще дой­дете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите бла­гословения.

Защото Любовта е в първата книга ­ на пре­грешенията, Мъд­ростта е във втората книга ­ на доброто, а Исти­ната е мяс­то на възнагражденията. Като дойдете до Исти­ната, тя определя кой как да се възнагради. Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има. Ти при Лю­бовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Лю­бовта не е да чувствуваш и да се радваш. Радостта е при­вид­на. За изправление е тя. Да влезеш в доброто, да разби­раш. И като влезеш, да имаш Божието благословение.

Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране ­ без раз­лика ни на йота. Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи. И за доброто е същият закон. Добрите хора отвън могат да тър­пят, но отвътре трябва да бъдете нетърпе­ливи. Добрите хора отвън могат да обичат лошите хора, но отвътре ­ ни­кога. Добрия човек, може добрият да го обича и отвън, и от­вътре, а лошия човек могат да го оби­чат само от­вънка, те от­вътре не могат да го обичат.

Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не си от доб­ри­те. Ако отвън и отвътре те оби­чат, ти си от добрите. Туй е закон. Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го ту­ри­ха? На топло. Без въглища не го турил Господ, на сту­дено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Бо­жия стра­на. Не го е оставил на студено, да трепери. И каз­ва бо­га­тият: “Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гър­лото.”*

Сега искам да ви избия един гвоздей из ума. Вие седите, недоволни като че сте. Мислите: “Двадесет години си изгу­бих­­ме от времето.” Че защо го изгубихте, какво чакахте? Да иде­те в онзи свят, нали така? Да си оправите работите. Мо­же да си оправите работите ­ ако вие може да постъпвате доб­ре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие оби­чате исти­ната, вие сиромах човек не можете да бъдете. Ще каже­те: праведният Иов. Оставете тази история на Иова.

* Вж. Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края.

Иов е един адепт, един първокласен светия, когото от рая туриха на изпитание: взеха му всичко. Другите казват на Господа: “А му опитай любовта, той е добър, той Те обича заради говедата, заради синовете, дъщерите. Я му вземи тия работи, да се опита неговият живот.”

И Христос, и Той повтори същия изпит. Че, Той на кръс­та, след като погледна всичко, казва: “Да бъде Твоята Воля. Тази работа не я разбирам. Каквото можах, направих в света, но виждам, никакъв резултат няма. В Твоите ръце предавам Духа Си и оставям всичките противоречия.” Въздигна Го Бог. Това е изпит. Едно голямо противоречие. Моли се да мине тази чаша, да не дойдат страданията, а страданията дой­доха отгоре. Той не казва: “Господи, как тъй? Аз направих толкова добрини, а Той да Ме излага и да Ме извадят на туй поругание, да Ми се смеят хората.”

А пък вие, малките изгревци, нямате нито характера на Иова, нито характера на Христа. От мене изисквате някои неща ­ “Как ще ми уредиш живота?” От мене искат да им уре­дя живота. Всеки един от вас ще си урежда сам, разбирате ли? Никой от мене няма право [да иска] аз да уреждам живо­та му. Това е срамота! Може да ви дам как да живеете. Ако виж­дате нещо добро от мене, може да вземете. Направете го. Пък ако можете да живеете по-добре от мене, аз ще се уча от вас. От вашите глупости ще се уча, ще се уча от тях. Че какво да ви кажа сега? Аз да ви кажа, че като изгревци тук няма. Отвън като изгревци няма, но отвътре не сте таки­ва. Отвън, може да ви кажа това, в сравнение [с] другите от­вън вие сте светии, но в сравнение вътрешно ­ не.

Аз сега ви говоря за вътрешния живот. Ако става въпрос отвън, голяма неправда ще бъде, ако ви осъдя, но вътре, за вътрешния живот, казвам това. Ако някой ме попита какво мисля за изгревци, ще кажа: като хора отвън като тях няма. Вчера дойде една сестра и каза: “Знаеш какво мислят хората за изгревци?” ­ “Какво?” ­ “Че хора като тях няма.” ­ “Как тъй?” Тази сестра отишла да купува нещо за 2 лева. И на­мес­то 2 лева, дала 20 лева. Връща се вкъщи, гледа: сметката не излиза. Отива при този, от когото е купила за 2 лева. Там имало едно момиче, сега го няма там. Казва: “Тук съм дала 20 лева по погрешка.” ­ “Аз не зная, госпожо. Момичето го няма.” В това време влиза един обущар и пита какво се раз­правят. Пита сестрата къде живее. Казва: “Да не си от Но­вото Учение?” ­ “Да.” ­ “А, честни са тия хора. Скоро давай є 20 лева, те не лъжат.” Продавачът казва: “Като е тъй, доб­ре.” Той є дава 20 лева. Но той, като дал 20-те лева, не си за­дър­жал своите 2 лева. Идва тази сестра до Из­гре­ва, гледа: държи 20 лева. Най-първо дала повече, на­место 2 лева дала 20 лева, сега, като є върнали парите, не за­държали 2-та лева. Тя се уморила, но пак се връща. Пита я продавачът: ­ “Ти какво [си] направила? Нали ти дадох 20-те лева?” ­ “Но ти не си задържал 2-та лева.” ­ “Е, има чест­ни хора!” Е, туй е препоръка за Изгрев.

Сега, къде е вътрешната погрешка на сестрата? Аз ако бях на нейното място, щях да оставя 20-те лева, не щях да се вър­на. То е външната честност. А пък като се върна, є каз­вам: не си прегледа сметката. Вземаш 20 лева и не є идва на ум да задържат 2 лева. Най-първо хич не искаш да изгубиш 20-те лева, пък ти си взела 2-та лева. Още на мястото трябва­ше да види, не трябваше да е разсеяна, и да му каже: “Задръж си твоите пари, 2-та лева.”

Това са, сега, потънкости. Но казвам: То е пак другата философия. Та, в нашите взема­ния и давания, в нашите постъпки с другия свят трябва да бъ­дем крайно изправни. Тъй, както в търговията изправни. Нито полици, нито да взе­маме, нито да даваме, нито да подяж­даме. Невидимият свят обича точност в сметките. Защо­то ние разполагаме с Божиите енергии, нямаме право да изхарчваме повече, отколкото трябва. Ние имаме право много да харчим, но нямаме никакво право да харчим повече, отколкото е позволено. Това е закон във всички неща. Никой не живее за себе си.

Та, трябва да бъдем образци, нови модели трябва да има­ме. Едно вътрешно правило. Аз някой път ще изнеса, има много работи за дялане. Аз съм намислил в една лекция да изнеса някои неща, да ви кажа какво нещо е морал. Не тъй, обикновен, шаблонен морал, но нещо конкретно, което мо­жете да приложите в живота. Еднакъв трябва да бъде. В това седи моралът. Ако човек не може да разбира Божия закон, това има влияние върху сегашното и нашето бъдещо развитие. Нашият сегашен живот ще бъде основа за бъдещия в Небето, като се върнете от Земята. Някои от вас мислят, че като идат в другия свят, няма да искат да дойдат на Земята. Ако не иска, няма да се върне. Тъй насила няма да го карат. Но като идеш в другия свят, да имаш желание да дойдеш тук, на Земята, и тук като си, на Земята, да не съжаляваш, но онова, за което си дошъл, за което ти си дал обещание, из­пъл­­ни го. Защото вие горе сте дали обещание коя работа да свършите. А сега се потривате.

Тук преди два деня, дойде един при мене, в петък беше това, един млад момък, много способен. Опитва се той да се само­убие, той не намира смисъл в живота. Аз зная причини­те, няма да ви ги кажа, защо иска да се самоубие. Казвам му: Слушай, ти забрави ли, че като слизаше от Невидимия свят, тебе ти дадоха една програма? “Ти готов ли си за това и това да направиш? Нямаш ли нещо против?” ­ “Не, по си­ли­те ми е, аз това ще направя.” Ти се подписа отдолу. Като сли­заше, ти забрави книжката. ­ “Тогава ­ казва, ­ щом съм под­пи­сал... Аз го забравих, аз мисля, че нищо не съм под­писал, но щом има подпис, тази работа ми е ясна. Подписал съм ­ ще го направя.” Че, за да бъдеш честен, трябва да изпълниш това, което подписа. Пък ти искаш да се самоуби­еш. Казвам: Тази работа ти не си свършил, посред ден ти напус­каш работата си. Ще те питат защо се връщаш наполо­ви­на от работата.

Така, вие всички сте подписали какво ще правите. Не ставайте доландарджии, не става тази работа така. И не мис­лете, че може да мине така. Никому не се прави лицеприятие. Трябва да се изпълни Волята Божия, да се освети Името Божие и да се въдвори Царството Божие. Това е смисълът на живота. Нали ви говорих ­ онова, което сме обещали, тряб­ва да го направим. Това е, което Бог изисква от нас. Та, мно­го обещания имаме. Не насила, доброволно ние ще го на­правим, няма да ни заставят. ­ “Ама ще замедлим* своя прогрес.” Ще кажеш: “Аз съм обещал, трябва да го направя.” Какво правят хората около мене, то е второстепенно. Но

* замедлявам ­ остар. забавям.

какво аз правя, то е важно. Че не ме обичат хората, че не ме слушат, то е друг въпрос. Онова, което аз правя, трябва да го направя. По някой път може да се смущавам ­ то е друг въпрос. Че се смущавам, смущавам се, но трябва да си извър­ша работата.” Ама по някой път иде обезверяване, или обез­сър­ча­ване, или болести. За мене тия работи са второсте­пенни. Болен­не болен, вярваш или не вярваш, слаб­не слаб, работата трябва да се изпълни. При всичките условия ти ще се стегнеш да изпълниш Волята Божия! Разбираш ли? И ще я свършиш без никакви завъртания, без колебания. Вед­нъж тази работа трябва да се извърши, ти ще я извър­шиш. Тъй казвам на себе си. Ще свършиш тази работа, няма да очакваш от хората нищо. И за всички така трябва да бъде. И като вършим така Волята Божия, тогава ще имаме една осно­ва. И тогава Мъдростта, Любовта, Истината, тогава ще има взаимно уважение и почит.

Сега ние се налагаме, казвате: “Нямаме уважение.” И аз ви виждам. И към мене хората нямат уважение. Мислите ли, че много уважение имат към мене? И ако река, аз [се] спра­вям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в кни­га­та. И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя вто­рата книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не. Хващам кусур. Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам. Аз запис­вам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Гос­под ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъ­дя по същия начин.

И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава. И вие си имате три книги, записвайте си. Ама свър­шете си работа­та, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и за­пис­вай­те. Казват: “Прощавай!” Не, не, не прощавайте, за­пи­ши го. Обиди те някой ­ запиши; на­пра­ви ти някой добро ­ запиши, и в третата книга запишете как­во трябва да напра­вите заради* него. Сега запиши в кни­гата и остави я. То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата. Като запишеш погрешката на един човек, не се спи­рай върху нея, но затвори книгата и остави я. Не мисли защо той направил тази погрешка. Запиши, затвори книгата и остави я.

“Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен.” “Ис­ти­на, истина ви казвам, крадецът не иде освен да открадне, да заколи и да погуби.” “Аз дойдох да им дам живот.” И каз­вам ви, на всички ви трябва да бъде задача: отдето мине­те, да носите Божествените мисли; отдето минете, да носите и Бо­жествената Правда ­ Божиите блага. Навсякъде да бъде­те като ухание на тия цветя и който ви види, да каже: “Има хора в този свят, които носят Името Божие.” Желая Господ да отвори книгата на възнаграждението ­ какво да даде.

* заради ­ диал. за.