Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

11.ОГЪНЯТ НА ПРЕЧИСТВАНЕТО

“В начало бе Словото”

Та сега, ще гледате да се осво­бодите от вашия ревмати­зъм, от мускулния ревматизъм. Аз го наричам класически рев­матизъм на движението. То е ети­ке­ция в мисълта, етике­ция на чувствата: тъй да седи човек, човек седи, размишлява какви ще бъдат резултатите. Какви ще бъдат резултатите? Ако аз полея един човек с чиста вода, здра­вословно е. Само дето капне една чиста капка вода, тя носи живот без разлика. Всякога чистата вода носи благо­словение. А калната вода, дето капне, влошеви работата. Там въпросът е друг. Там оста­ват лекета. Ако мислиш чисто, няма да мислиш за ни­какви правила. Мисли и не бой се! “Ама, какво ще стане?” Ти го­вори истината, дето падне, то ще изникне. Не мисли за по­следствията. “Ама какво ще стане?” Ни най-малко няма как­во да мислиш. Ако словото ти не носи Божественото, трябва да мислиш. Щом имаш класически ревматизъм, ще бъдеш вни­мателен, как да се помръднеш, навсякъде. Някой път ще кажат ръката си да носиш така ­ класически. Ще ходиш и ще помръдваш едната страна, едната ръка, а другата ръка ще държиш тъй, права, спусната.

Сега, туй е външното, но ще знаете: едно сковаване има. То­гава всичките обичате да говорите някой път за недъзите на хората. Аз наричам: туй е класически ревматизъм. Ти оби­чаш погрешките на един. Но той като дойде, ще ти по­каже, че има някои свои погрешки, или за погрешките на други хора. Питам: Ако човек се занимава с погрешките на дру­гите хора, какво печели? Всякога петниш ума си. Ти като мис­лиш за всякое зло или за някой лош образ, цапаш ума си. Ти мислиш Петко, Драган, Стоян какво прави в стаята си. Аз ще ти кажа какво прави. Две неща може да прави. Ако е при касата на някой богаташ и има класически ревма­ти­зъм и касата е отворена, той ще гледа по кой начин сега да привлече парите в джеба си. И след като ги привлече, ще тър­си начин да се извини. Ще цитира стихове, че светът тъй е направен, че Бог тъй е дал. Но работата е, че парите в тази фор­ма Господ не ги е създал, те не са круши, не са ябълки, те са от човеците. Следователно само може да крадеш човеш­кото.

А знаете ли какво значи кражба? Като извадите “кр”, “ра” е Слънцето. А “к” ­ забулиш Слънцето, да престане да свети. То е кражба. “К”-то махни, ще остане “ра”. Интересно е, вземете на български един слог и на английски ­ може да имат точно две противоположни значения. На българина му кажи “син”, той ще му трепне сърцето: неговият възлюб­лен син; но ако кажеш “син” на англичанина, то той казва “грях, престъпление”*. Ако му кажеш: “май син” ­ “моят грях”; защото твоят син за англичанина е грях. Имат същото

* sin (англ.) ­ грях; my (англ.) ­ мой.

про­изношение. И колко трябва да се чистят слоговете. Кой е прав? Англичаните произнасят другояче и ние произна­сяме [другояче]. Значи, нашите синове са английските грехове. Та, кой е на правата страна? Та, и на английски и “сън” еднакво се произнася. Той казва: “май сън”* е Слън­цето, а на бъл­гарски “сън” значи да спиш. Българинът казва: “сънят ми” и англи­ча­нинът казва: “сън”. Казва: “сън” ­ тво­ето спане е твоята почивка. И “син” е неговият възлюблен, чадо­то му. Е, питам: как са произнасяли имената? Тия съвпа­дения сега, кой е на правата страна? Аз мисля, че англичани­те са на правата стра­на. Човек, на когото му върви, е на пра­­вата стра­на; а чо­век, на когото не му върви, е на кривата страна. Който мо­же да ходи, е на правата страна, а който не може да ходи, е на кривата страна. На когото работите са оплетени, е на кри­вата страна, а на когото работите не са оплетени, е на пра­вата страна. Понеже английските работи не са оплетени, са по-малко оплетени, на правата страна са, а нашите, бъл­гар­ски работи са оплетени повече ­ на кривата страна са.

Казва: Кой е на правата страна? Всякога, когато твоят ум е смутен, когато твоето сърце е смутено и твоята воля е огра­ничена, ти си на кривата страна. Безразлично е дали при­чините произтичат от тебе или не. Каквито и да са причи­ните, правило е: когато твоят ум е свободен, сърцето ти ­ сво­бодно, и постъпките ти ­ свободни, ти си на правата стра­на. Дали е в тебе посторонно** или по рождение, както и да е. Но вие искате да знаете какво нещо е свобода. Свободата съ­държа едно качество на ума. Когато е свободен, умът може да мисли. Да си свободен, умът трябва да мисли. За да си сво­боден, сърцето трябва да чувствува, не болезнено. И за да си свободен, трябва да знаеш как да постъпваш. Ако мис­лиш право, ако чувствуваш право, ако постъпваш право, ти си свободен.

Сега, свободата не принадлежи на нашия триизмерен свят. Тя няма три измерения. Някой казва: “Аз едно време бях свободен.” Не, тя не е минала свобода. “Ама, за бъдеще ще бъдем свободни.” И за бъдеще няма свобода. Свободата

* sun (англ.) ­ слънце.

** посторонен ­ остар. страничен, външен.

е в настоящето. А настоящето няма измерение. То не принад­лежи към настоящия свят. Настоящето, това е вечността, това е безграничният свят. Ние търсим живота на физичес­кото поле; търсим и знанието на физическото поле. На физи­ческо­то поле ни живот има, ни знание има, ни свобода има. А вие го търсите тук. На физическото поле има само страда­ние и противоречие, нищо повече. Спънки има от единия край до другия край. Щом се намерите при големите спънки, тогава се намирате на физическото поле. И тогава, този свят е даден като задача, да се справите с мъчнотиите. На умния човек знанието му е потребно, [за] да се справи със страдани­ето на физическия свят. Мъчнотиите на физическия свят, за­дачи са това.

Не се спирайте сега защо е така. Всеки, който е постъпил в училището, там трябва да се стегне да учи. Училището не е място за мързеливите; не е и място за охолните, то е място за учение. Учение трябва. Ще се стегнете, да учите. То не е и място и за щастие. Някой търси в училището щастие. Щас­тието няма там да го намерите. Онзи на Земята е щастлив, [кой­то] намери това, което е изгубил. Или, когато вие наме­рите това, което сте загубили, ще бъдете щастливи. Докато не го намерите, как ще бъдете щастливи?

Ако вие сте изгуби­ли ключа на живота, вие се намирате в едно трудно положе­ние. Запример, ако вие влезете в тези класически здания, че като отвориш някоя врата, вие трябва да извадите ключа, да го турите в джеба си; защото, ако ос­та­вите ключа на вра­тата отвън и бутнете вратата, после ни­кой не може да ви отвори. Като отключиш вратата, ще извадиш ключа, ще го туриш в джеба си; не го ли извадиш и бутнеш вратата, ти сам си затваряш работата и сам се осъж­даш на смърт.

Вие искате да влезете в живота и да оставите ключа си отвънка и като влезете вътре, да затворите вратата ­ и мис­лите, че може да имате свобода. Вие сами се самоосъжда­те. Вие идвате в живота и искате други да ви ръководят ­ като вас хора, които са дошли, които са загазили. Мислите ли, че ако богатият остави сиромахът да го ръководи, че не­го­вите работи ще прокопсат? Не. Мислите ли, че ако здра­вият почне да ходи по ума на болния, че той тъй постъпи по него? И той ще страда като него. Има известни състояния, всич­ки трябва да ги изучавате. Всички искате да бъдете обич­ни на Бога. Мислите ли, че на Бога Му са благоприятни всич­ките наши прегрешения, лоши мисли, чувства, които ги правим; мислите ли, че може да бъдем почитани така? Ни най-малко, Бог няма благоволение към това. Той се отда­ле­чава от всичките ония охкания, които имаме тук, на Земя­та. Той не иска нищо да знае за тях. Мислите ли, че ако вие седите и ровите праха, че Господ се интересува какво ровите там? Той не се интересува. Целия ден може да ровите, че сте изгубили нещо.

Знаете ли защо кокошките ровят? И кокошката и сега все рови. Кокошките са били земледелци, едно време като са сели житото, та сега го търсят по праха. Та умрели прежде­временно, не чакали да израсте. И постоянно търсят, казват: “Туй, което заровихме, търсим го.” И кокошката все разравя; и хиляди години може да разравят. Но питам: кокош­ката, след като разравя хиляди семена, какво ще добие? Нищо. Да допуснем, че вие знаете всичките погрешки на хората, да допуснем, че вие сте ясновидец и представете си, че знаете всич­ко. Какво ще добиете най-после?

И кое е по-хубаво: да знаете ли как се правят погрешки, пре­стъпления, или да знаете как се изправят престъпления? Че тогава, де ви е зна­нието, ако вие не може да изправите една ваша погрешка? Къде ви е знанието тогава? Ако вие се­дите да рисувате и после не знаете как да рисувате, изопа­чи­те и носа не сте нарисували както трябва, изопачили сте го, като някое кукувиче яйце, и на устата дадете криви линии, като някое петало, питам: кой е крив?

Вие се извинявате, че не сте даровит. Не, не, не става така. Въпросът не седи в дар­бата на човека. Всички хора са създадени; щом ти си до­шъл да учиш, ти си създаден ­ имаш дарба. Така не се говори. И ако ти не рисуваш, кажи: “Ленив съм малко, не съм рабо­тил”, а не казвай, че “Не съм даро­вит.” “Даровит съм, но не съм работил. Умен съм, но умни ра­боти не казвам. Добър съм, но добро не правя. Обичам ис­тината, но прикривам я с лъжата.” Тъй си кажи. Ама ти ще кажеш, че “ние имаме наследени черти от дядо си и баба си.” Такива извинения няма. Е, хубаво, да допуснем, ти имаш една наследена черта от дядо си, от баба си; знаеш, че е от дядо ти, от баба ти. Какво те ползува, че от дядо ти останала? Ако можеш да изправиш от дядо си тази черта, която е оста­нала в тебе, ти си умен човек. Ти си доста силен човек, постег­нал си се, придобил си нещо. Ако не можеш да изправиш нещо, това показва една слабост; ти си един човек, осъден на робство. И докато не изправиш тази погрешка, не можеш да се освободиш от тази слабост. Казвате: “Ама трябва да чака­ме някой да ни освободи.” Представете си, че някой казва така. Ако вие свържете едно куче с въже, и кучето пре­гриже въжето и се освобождава. Но свързвате един кон, той си седи. Та, конят може да има връзки, да седи с въжето; ку­чето няма да има връзки, то се освобождава. Кой е на пра­вата страна? Кучето е на правата страна. “Зъби ­ казва ­ Гос­под ми е дал, ще прегрижа това въже.”

Сега може би във вас, вие ще кажете тъй: “Че, ние толко­ва погрешки сме по­правяли.” Похвалявам ви за поправените погрешки. Ама за непоправените погрешки, какво ще ви кажа, я ми кажете? Да, за поправените погрешки похваля­вам ви, 6 ви тургам, но който има още непоправени, какво да направя? Да ви изви­ня ли? А, не, и да ви извиня, ще ви на­правя едно зло. Как ще ви извиня? С извинение работа не става. И казвате вие: “Извинение няма ли?” Има извинение. Извинението се про­явя­ва само тогава, когато ти изправиш една своя по­грешка. Тогава вече извинение има, но ако не изправиш една погрешка, никакво извинение няма. Ама слабост има, това, онова. Бе, зная го това, имам го предвид. Дядо ти мога да извиня, че го направи, но ти си поставен тъй, че не можеш да бъдеш извинен от последствията на погрешката, не мога да те извиня.

Сега трябва да мислите. Някой път погрешки има в сло­во­то ­ там кривите тълкува­ния. Аз не съм за буквоядство­то, да кажем, човек може всич­ко да направи. Ако ти нямаш ни­каква дарба и кажа, че всичко можеш да направиш, тогава трябва да лъжем. Не. Щом ня­маш никаква дарба, тогава нямаме никаква отговорност. Но щом имаш дарба, одарил те Господ ­ ума, сърцето ти и во­лята ти, тогава ти си отгово­рен за дарбите, които имаш. Сега, другата страна. Казваш: “Как да направим нещата?” Стига да имаш дарба, работата лесно става.

Та казвам: За поправените погрешки, то е вашият успех, който имате, а за непоправените погрешки, то са възможнос­тите, защото зад всяка една погрешка седи една велика доб­ро­детел. И всяка една погрешка е едно препятствие, за да се яви една велика добродетел, която трябва да дойде у човека. Тряб­ва да знаете едно: злото има временен характер, то е огра­ничено, а доброто е безгранично, то не е от този свят. Следо­вателно доброто е всесилно, неограничено, а силата на злото е ограничена. Злото всякога ще отслабва, а доброто се усилва. Колкото минава времето, то се усилва, то става по-силно.

Всичките добродетели, това са безгранични дарби и качества, които човек трябва да има. А всичките наследени лоши черти, те са от временен характер и колкото времето минава, те ще отслабнат, ще изгубят своята сила. Злото само по себе си губи силата в света. Едно време злото е било по-силно, сега е станало по-слабо. Едно време доброто повиди­мо­му е било по-слабо, сега се усилва и колкото времето мина­ва, доброто става по-силно. Но доброто е извънка времето. И времето работи за доброто. Безвремието работи за добро­то, извън времето ­ вечността работи за доброто, а за злото работи само времето. Затуй доброто има двама помощници: и времето работи за доброто, и вечността, а за злото работи само времето. Вечността не работи за злото. Злото няма от­но­шение към вечността.

Сега аз ви говоря за тия работи, понеже се спъват умове­те ви с обикновени неща. Вие се спъвате най-първо с яденето, как­во ще ядете, да не умрете гладни. Или се спъвате, че пари няма­те. Това са от временен характер ­ и яденето, и парите са от временен характер. Те са временни неща, те спадат към категорията на злото. Яденето е едно зло за тебе, при него ти можеш да направиш една пакост и за себе си, и за други­те; и при парите можеш да направиш зло за себе си и на другите. Всички временни неща са опасни. Трябва да бъде­те положителни, много умни. Като ядеш и не внимаваш, мо­жеш да се задавиш и да свършиш. А за яденето може да си толкова гладен, че за него може да удавиш един човек, може да го убиеш, за да му вземеш яденето.

Както един англичанин тръгва със своя слуга, отиват на разходка в Швейцария. Той си опекъл едно пиле и го турил в чантата си. Турил си и една бутилка вино, та като се качва горе на планината, да си хапне. Англичаните не са много скром­ни в яденето. Англичанинът яде по всичките правила ­ по три пъти яде месо. Сутрин ще има бифтек, значи пър­жола такава, хубава, на обяд ­ прасе, а вечерно време ­ кълца­но месо. Така англичаните кълцаното месо вечерно време го ядат, а българинът на обяд ще има кюфтета, а англича­ните, като останало месото, че няма какво да го правят, те ще направят кюфтета. И отиват двамата на планината. Но на господаря му припада нещо ­ слабо сърце и престава да ди­ша. Слугата, като го поглежда, казва: “Господарят отиде, ум­ря, но нека се наям аз. Отваря той чантата, изважда месото и почва да яде. Изважда и бутилката. Като се понапил мал­ко, поразвеселил се малко, казва: “Чакай да побутам малко господаря.” Почнал да го бута по врата, мачкал го ­ съ­живил го. Като станал господарят, казва: “Ти защо изяде пи­лето и защо изпи виното?” Той се уплашва от това и умира. Гос­подарят оживява, а слугата умира.

Ако ти си онзи слуга, който ядеш кокошката и пиеш ви­ното, като оживее господарят ти, ти ще идеш на негово мяс­то ­ ти ще умреш. А кой е господарят? Господарят е доб­рото. Щом дойде доброто, непременно слугата ще отиде. А слугата е злото у човека. Злото е слуга. И като дойде госпо­дарят ­ доброто, при слугата, злото ще умре. Кой е вашият слуга? Злото. А кой е вашият господар? Доброто. А вие в да­дения случай какво сте? Следователно слугата трябва да стане ученик, само тогава може да изправи своите погрешки.

Сега, аз уподобявам. И злото служи на доброто. Искам да ви наведа на онази мисъл, но и да ви дам превод. Как тряб­ва да се живее, то е най-голямото изкуство, което човек мо­же да добие на Земята ­ да се научи човек да живее. Той най-първо трябва да изучи законите на човешката мисъл, как трябва да мисли във всеки даден случай. И да знае как да чувствува. Не да се кара, но във всеки случай да знае да регу­лира сърцето си. И после, да знае как да постъпва.

И това е задачата на всички праведни, светии, гениални хора. Това е един стар стремеж ­ да знае човек как да мисли, да чув­ствува и в даден случай да знаеш как да постъпиш. Тия отно­шения имат отношения не към земния живот, но към небес­ния. Ние трябва да живеем, понеже ние сме пред­мет на един по-висш свят ­ и нас на Земята ни изучават тъй, както ние изучаваме буболечиците. Ние сме предмет на Не­ви­­димия свят, тъй както са предмет растенията. Всеки един предмет, всяко растение, колкото едно растение дава по-ху­бави плодове и по-зелени са листата му, толкова повече се ин­те­ресуват от него. А като видиш едно дърво изсъхнало, ти не се интересуваш вече от него. Та, и Невидимият свят се ин­тересува не [от] сухите дървета. Ти може да си едно хубаво сухо дърво ­ нищо не значи, ще намерят някое място, за го­риво го бива.

Сега, това са сравнения, за да ви дам известна светлина. По някой път вие сте подложени на някои болезнени състоя­ния, които ги наричат неврастения, казват: “Неврасте­ник е той.” Какво значи неврастеник? Че лошо ли е човек да бъде неврастеник? Отлично нещо е. Та той трябва да бъде неврас­те­ник, нерви трябва да има, за да мисли. Защото чрез нер­вите ще мислиш.

На Земята, ако нямаш нерви, ако не си невра­стеник, ако не употребяваш своята енергия да мисли, а туриш енергията си да се занимава умът със сърцето [ти], ти ще забъркаш ра­бо­­тите. Умът трябва да се занимава със себе си, а не със сър­­­цето. А когато умът се занимава със сърцето, ти [не] мис­лиш, а постоянно чувствуваш какво работи сърце­то. Сърцето има съвсем друга функция. На сърцето е дадена една функция постоянно да дава всичките Божии благослове­ния, които идат от другия свят ­ всички трябва да минат през сърцето. Аз вземам едно подобие.

Вземете сърцето, което не може без тялото ­ каква функ­ция изпълнява? То си има четири камери, физиологи­чески донякъде е правилно разде­лено, но сърцето има още друг ред функции, които не са описани. Сърцето най-първо изпра­ща артериалната кръв по цялото тяло, значи постоянно дава, изпраща каквото иде отго­ре. Каквото са му дали, всичко туй изпраща по тялото ­ и навсякъде ядат и пият. После, друго качество има сърцето: че като дойде венозната кръв при него, то я изпраща в дробовете; дробовете са място за изгаряне, място на аутодафе*, за пречистване на венозната кръв. То е горящият огън. Дробовете, това са олтарът, това са всесъжжения**, по 20 приношения има на всяка минута. Ти като приемеш една вдишка и на минутата по 20, огън е това, всесъжжения ­ трябва да се пречисти. И после да изпра­тите кръвта по цялото тяло. Като казвам: трябва да дишате дълбоко, аз разбирам: на вашия свещен олтар огънят трябва да гори и вашите чувства трябва да се пречистят. Някои, кои­то изучават физиологически сърцето ­ няма никакво при­ложение. Те казват, то механически се свивало, стискало. То­га­ва имате едно много обикновено обяснение за нещата. И след като изучавате, казвате: “Какво ме интересува, че ту­па­­ло сърцето или че биело така?” Тогава и тази работа: как­­во има, че имаш дробове? Казваш: те са, за да приеме чо­век въздуха. Не, тази работа не е така ти само да приемаш въз­­духа. Този въздух, който влиза в дробовете, поддържа го­ре­­нието ­на живота. Във всеки човек се поддържа животът, той е горивото за човека. Огънят се поддържа, а на този, Све­щения огън се пречистват всичките неща: твоите мисли, же­лания и постъпки. Всичко туй трябва да мине през този огън.

Но човек има не само едно сърце. Сега, ако ви говоря за дру­гото сърце, съвсем ще объркате работите. Но в туй сърце вът­ре има и друго сърце. Вие мислите, че човек има само едно тяло, а пък учените хора, тъй наречените окултисти, каз­ват, че човек има в туй тяло още 7 тела вътре. Та, в туй тяло, което е видимо, има още 7 тела. Единствено ние вижда­ме външното тяло, но туй тяло е емблема, образец на ония тела, те са възможности за бъдеще. Значи ония тела чакат сво­е­то време. Един ден, когато човек започне да живее с дру­гите тела, той ще прояви други качества, способности. Ня­кои хора живеят само с едно тяло ­ те са животни. И вто­рото тяло в човека е едва донякъде развито. А пък в човека

* аутодафе (от португ.) ­ публично изгаряне на еретици или на тех­ни произведения по присъда на Инквизицията през Средновеко­вието.

** всесъжжение ­ остар. у древните народи: жертвоприношение с пълно изгаряне на жертвеното животно, без отделяне на една част за жреците; прен. жертва.

засега са събрани 3 тела. Той живее във физическото тяло, живее в духовното тяло, живее и в умственото тяло. А той още не е влязъл в причинното си тяло. Едва някои велики, гениални умове са в четвъртото тяло. Мъдреци ги наричат, фило­софи. А след туй имат и други две тела, дето великите Учи­тели, боговете живеят.

Та казвам: Пред вас седи едно велико училище за изуча­ване на самите вас. Често евангелистите казват: “Велико и страш­но сме създадени” и казват: “Чудно и страшно е създа­ден човекът.” Той цитира стиха: “чудно и страшно”. А туй, чуд­ното трябва да изгние. Че, къде му е тогава чудото? Няма ни­какво чудо. Чудното и страшното в света е онова, което ни­що не е в състояние да го разруши, то си остава при всич­ките условия на живота!

Та казвам: В последния стих на тази глава казва така: (33) “Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.” Сега аз виждам, че като ви говоря така, в умо­вете на някои от вас влиза една мисъл, като че не сте спо­собни ученици. Не е въпросът за способни и неспособни. И някой път не гледам дали една тема е хубаво написана ­ аз не съм за външната хубост. Хубостта е един външен израз. За мене една тема вярна ли е, разкрива ли тя истината ­ това е важното. В една тема, която ти развиваш, вложена ли е истината. Щом е истината там, естествена красота има вече и стил има, всичко туй го има. Те казват за някого: “Отличен стил има.” Дето няма истина, никакъв стил няма. Ама, казва, отличен стил има, речта му е красива. Не може една реч да бъде кра­сива, нито да има отличен стил, ако там няма истината. Една реч, в която няма истина, в нея може да има опия­няване, хората може да са опиянени ­ аз не говоря за реч, дето хората са пияни и дето хората не мис­лят. Една мисъл, която внася светлина, да видим благата, ко­ито Бог е внесъл в онова пробуждане, поощрение, там седи си­лата на мисълта, като се внесе светлина. Вие сте се обез­сър­чили ­ като се погледнете в огледалото, казвате: “Стар човек съм. Какво ще правиш? Светът е тръгнал така. Млади­те вече са тръгна­ли по друг път, те не ни слушат.” Ти какво се занимаваш с младите, ти от кои си, мислиш, че си много стар. Това е първото заблуждение, че си много стар. Мислиш, че много знаеш. Е, какво знаеш? Ще ми разправяш за хорото, как си играл едно време при момите. Това е забавление. Или ще ми разправяш как си се борил на хорището с пехливаните. Това е упражнение. Или ще ми разправяш как си ял агънца. Това е да угождаваш на себе си. Играл си на хорото при момите, борил си се с някого. С кого? С вятъра. Че си побе­дил Ивана, Драгана, Стояна ­ някой Дан Колов. Този Колов, българският, колко дига? Ще дигне, 110, 120, хайде ­ 200 ки­лограма. Но като му туриш 400­500 килограма, Дан Колов ще клекне. Че, де е онзи пехливанин, да хване Земята с едната ръ­ка и да я подигне? Де е българският Дан Колов, който може да подигне Земята? Че, аз гледах, тук като беше Дан Ко­лов, на всички им трепереше сърцето, всички искаха да бъ­дат като Дан Колов. Но ще видите, че на Дан Колов ушите му са деформирани от борба, и вратът, и носът е деформиран от борба. И Дан Колов, с такъв дебел врат него го очаква апоплексия, нищо повече. Всичките пехливани, борци еднак­во по този начин умират ­ както онзи Петров, казват: умря чо­векът. Такова нещо го очаква. Ала Петров ­ та­къв голям пехливанин. Та, не е благо дебелият врат. Вие ще цитирате, че дебел бил вратът на вълка, защото сам си вър­шил работите. Че как няма да стане дебел вратът му? Це­лия ден всичките кражби той все на врата си ги носи. Ка­то открадне една овца, тури я на врата, носи я, задебелее вра­тът му. Всичките работи сам ги носи все с врата си.

Сега искам да не се отдалечим от въпроса. Но онова, което трябва да научите, е важно. Аз не ви препоръчвам де­­бе­лите вратове, не ви препоръчвам и широките носове. Пре­поръчвам ви една отлична мисъл. Като имаш известни пре­пятствия в живота си, или някоя мъчнотия, веднага да ум­ееш да бъдеш прозорлив, да видиш как може да се раз­реши. Имаш една мъчнотия на сърцето си ­ да знаеш как да я разрешиш. Имаш една мъчнотия в живота си ­ да знаеш как да постъпиш. Че това е цяла наука, да знаеш как да по­стъп­ваш. Не пред хората да знаеш как да постъпваш, но пред Бога. Бог те наблюдава как ще постъпиш. Той обича онези, пра­вите линии. Като ни гледа, Той ни наблюдава, ума ни на­блю­дава и сърцето ни наблюдава. Но Той обича хубавите пра­ви линии. И Господ гледа каква линия ще направите. Още като се помръдне човек, знае какво ще направи и как ще се помръдне. В ставането и в помръдването, в начина на действието знае какво ще направя. И ако аз не зная как да взе­ма една линия... Я вижте онзи, който ще се бие, каква поза взима? Я вижте онзи, който ще се качи, какво прави? Из­вед­нъж ще си свие лицето. Вижте онзи мъж, който влиза вкъ­щи, намислил е да набие жена си, какво прави? Казва: “Слушай, кой ти позволи да ходиш из пазаря и да имаш там рандеву*, ти мене пита ли?” Удари я. Питам: Мъжът взел же­на си да я бие ли? Да я повика, да каже: “Миличка, слушай, туй, което днес направи, Господ твоите линии не одобрява.” Днес нарисува една картина и изложението, което ще дадеш в Невидимия свят, на Небето ще кажат: “Голям простак е този!”

И туй е едната страна. Но казвам: Защо, като видиш един човек, който има една погрешка, ти трябва да се смееш? Вся­ка погрешка може да се изправи. И любовта върши из­вест­ни престъпления. Вижте един човек, с ножа си удари едно­го, втори, трети, но единия удари в кълката, другия ­ в ръка­та и ги остави, онзи падне, започва да тече кръв. Какво тряб­ва да правиш? Най-[първо,] не бързай да кажеш, че може да изтече кръвта. Въпросът не е там. Този човек, който е муш­нат, има повече кръв, отколкото му трябва. А този е до­шъл да му пусне малко кръв. Сега, най-първо, докато из­тече кръвта, трябва да мисля какво да направя с него, как да го превържа и как да се отнеса с него. И след като мисля добре, ще се приближа при него и ще му направя превръз­ките, ще му кажа: “Няма нищо, това е за твое добро. Тия работи стават, неразбрани работи, но гледай да извадиш добра поука.” Нали трябва да има нещо криво у тебе. Ако ти беше човек на любовта, щяха ли да те надупчат? Казал си на този човек някоя лоша дума или закачил си жена му, или закачил си дъщеря му, или имаш да му даваш нещо, не си платил, или по негов адрес си писал нещо лошо във вест­ниците и изведнъж този човек може да дойде да те надупчи и да ти каже: “Ти трябва да знаеш какво трябва да правиш.” В себе си ще кажа: “Чакай да не направя друга погрешка, защо­то и мене могат да набучат.” Като му тече кръвта, аз

* rendez-vous (фр.) ­ среща.

тър­ся моите погрешки. И като ги намеря, казвам: “Благода­ря на Бога.” Превържа го и дам този съвет. Казвам: “Ако слушаш моя съвет и ако го изпълниш, отсега нататък никога няма да те набучват.”

Че, ония нещастия, които вас ви сполетяват, има си при­чини. Мислите, че сте светии и праведници. Ако страдате като светия, страдате за греховете на другите, а пък ако не сте светия и страдате, вие страдате за своите грехове. Та какво има? Ако аз страдам като един светия или като един Учи­­тел за греховете на хората, казвам: такава е Волята Бо­жия ­ за да им помогна, трябва да страдам. Пък ако страдам за моите грехове, какво има да се смущавам или да се възму­ща­­вам? В единия и другия случай аз страдам, за да изкупя своите грехове или да изкупя греховете на хората. И в единия, и в другия случай не мога да кажа: “Защо Господ ми даде това?” Защото аз съм дошъл да свърша тази работа тъй, как­­­то е благоугодно на Бога. А в единия и [в] другия случай тряб­ва да я свърша. Само че разликата седи в това, че в еди­ния случай имам онова широко, велико съзнание за Бо­жия план, който Бог е вложил в живота, [за това] защо хората трябва да страдат тъй. А във втория случай имам едно ограничено разбиране ­ страдам само за себе си. И него като разбера, тогава в мене се явява желанието да се изправя, за­що­то във всяко едно желание, като страдам за своите гре­хове, ще правя по-малко погрешки, за да намаля страданието си за бъдеще. Следователно в единия случай като страдам, в единия случай ще се науча да страдам по-малко, да правя по-малко погрешки. А за хората като страдам, ще ги науча, че като дойда, не само да страдам за хората ­ та тъй да ги изкупя. Не, всеки човек за едното страдание да избегне, ще го науча да не греши, ще кажа: “Слушай, аз ти изплащам сега дълговете, но ти втори път няма да правиш тия дългове.” Та, ти ще страдаш заради тях, но ще научиш тия хора. Защото ако не ги научиш, ще се намериш пак в трудно положение.

Това е, което Христос направи. Иска да научи хората да не грешат. И Христос казва на сегашния свят: “Втори път като дойда, няма да нося страданията ви.” Христос няма да страда. Първия път иде милостта, прощението, а сега иде огънят. Сега като дойде Христос, ще те опърли, Той ще те постави на аутодафе, на огън ще те постави, нищо повече. И ако има нещо в тебе здраво, ще остане; ако не, всичко туй ще се махне. Ако си злато, ще се пречистиш, ако [не] си зла­то, ще изгориш и въглен ще остане от тебе.

Та казвам сега: Какво очаквате? Да живеете 100 години, как­во ви очаква? Смисълът на живота не е тук. При сегашни­те условия както живеем, животът няма смисъл. Вчера ми раз­правяха една приказка. Седи една млада госпожица, сес­тра, при мене, и тя научила нещо. Катерицата била поща­джия на царя на животните. И най-после, като извършила много честно своята длъжност, той є дал една стая с орехи, да има какво да яде. Той като я пенсионирал, дал є това. Но зъбите на катерицата били опадали ­ тя има два зъба, с които про­бива ореха и изважда ядките. И като я пенсионирал лъ­вът, тази отлична пощаджийка катерица, дал є една стая с орехи, да си яде, и тя казва: “Защо не бяха по-рано тия орехи?” Защо ви са благата на катерицата, когато вашите зъби изпа­да­ха? Защо ви са орехите, защо ви е богатството, когато туй богатство не може да го използувате?

Сега, какъв е законът? Защо изпадаха зъбите на катери­ца­та? Защото лъжеше, нищо повече. Защо ние изгубваме сми­съла на живота? Защото от единия до другия край ние не сме справедливи спрямо себе си и спрямо другите. Щом на­пра­вим една погрешка, ние изведнъж туряме всичката вина на Господа, казваме: “Господ защо направи този свят така? Не можеше ли другояче?” Все същото поведение от тол­кова хиляди години. Ние не сме се изменили. Адам като го хвана, Господ казва: “Защо взе от плодовете на това дър­во?” Адам казва: “Тази жена, която ми даде, тя не е била та­ка­ва, на свят*, аз мислех, че нещо ще стане, но тя била много глупава. В беля ме тури.” Нищо не му казва Господ, отива при жената и казва: “Защо направи това?” Тя казва: “Гос­поди, нали знаеш, тия животни Ти ги направи ­ ако те не бяха, аз нямаше да съгреша.” Пак нищо не є казва на нея. Отива при змията, хваща я, казва (тя е най-умната от всич­ки): “По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш.” То, ще ви кажа какво нещо е пръст. И човекът е направен от

* на свят ­ свестен.

пръст, нали така казва Писанието? Следователно с човешко месо ще се храни. Тъй, смъртта, това е змията, която пос­тоян­но се храни с пръст. И човешкото тяло е направено от пръст. И на тази змия Господ є казва: “По корем ще се вле­чеш и пръст ще ти бъде храна.” Туй е месоядството. Месояд­ството е пръстта, която ядете. А главната храна ­ с плод се хранеше човекът, преди да беше съгрешил. Плодната храна, с която трябва да се храни човек, показва едно състояние, преди да е съгрешил човекът. А пък нас ни препоръчват ве­ге­­та­риан­ството. То е едно преходно състояние. Най-първо лис­тата трябва да ядете, най-първо ­ вегетарианството, за да се излекувате от греха, защото казва: “Листата на туй дър­во са за излекуване на народите.” Вегетарианството е ме­тод за лекуване. Те са все листа за лекуване на известни не­дъзи, докато дойдете до истинската храна на плодовете. Или, другояче казано: най-хубавите мисли, които човек може да има, това са най-хубавите плодове; най-хубавите чувства, които човек може да произведе в сърцето, това са плодовете, с които човек в бъдеще трябва да се храни. И ако човек не може да мисли правилно и не може да чувствува правилно, той отвън не може да се храни правилно ­ той не може да раз­бира Словото Божие. И голям успех не може да има в света. Временен успех може да има, но временният успех ще бъде както успехът на катерицата ­ цяла стая с орехи, но по­неже няма да има зъби да яде, тия орехи ще бъдат за другите, а не за нея.

И тогава казва стихът: “Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.” А щом Бог е истинен, в туй схващане седи нашата свобода. За нас Бог е образец на всич­ко онова, към което ние се стремим. Това е Бог в нас. В туй, невидимото, което не знаем, към което се стремим, то е Бог в нас. То е истинският процес, към който ние се стре­мим. Ние го схващаме като един идеал ­ то е Бог, към Който ние има­ме стремеж. Към това, съвършеното, ние всякога имаме стре­меж. Дали го знаем или не, то е друг [въпрос]. Там е нашето избавление.

Сега вие седите и сте неспокойни. Тъй сте неспокойни, като [че] ще се тегли някоя лотария и вие имате билет и сте не­спокойни. Безпокоите се дали ще ви падне най-голямата печалба. Но представете си, че имате една лотария, в която се теглят билети дали ще влезете в някой концерт или не. Пред­ставете си, че има три места: първо място, второ място и трето място. Един изтегля първо място, вторият ­ второ място и най-после, третото място сте вие. Питам сега: според мене, ако е в музикална зала, аз бих избрал третото място. Пър­вите места не са толкова хубави ­ там, до свирците, и пе­вецът кряска много. Според мене третото място е най-ху­баво. Какво има, че е първо място, второ или трето място? Аз на второ място въобще не обичам да сядам. Някой път, без да искам, и аз имам един билет даден, който в света е вто­ро място. На мене са дали числото 29. Като събереш 2 и 9 и още като ги събереш: 1 и 1, с туй 2 постоянно имам работа. То е едно нещастно число. И досега не съм му намерил място. Къ­дето и да го туря, все ще ви създаде нещо неприятно, все си е недоволно, нищо не мога да му угодя. Мърморица е числото 2 до немай-къде. Каквото и да направя, то е недовол­но. Някой път се усмихна. Все намира погрешка, че не съм го турил на място, че достатъчно уважение не съм му дал, че това било, онова било. Дошъл съм до едно място вече, намерил съм слабата страна на 2-те, казвам: “Слушай, ти си много красива мома, ще те оженя. Сега дете ще имаш.” ­ “Тъй ли? Хубаво.” Сега числото 2 очаква да се ожени един ден. (Смях.)

Сега ще ви наведа на една истина. Смехът е всякога един приз­нак за неща, които повидимому не могат да станат, а неща, които ще станат. Защото и Сара, като є каза Бог, че тя ще роди дете, тя се усмихна, казва: “Не беше на млади годи­ни, та сега, като съм на 80 и толкова години.” И позасмя се. Но туй стана. Туй, на което се смееш, то ще стане. Туй, на което се присмиваш, то ще стане. Туй да го знаеш. Ти се сме­еш на една реалност, която има да стане. И туй, на което не се смееш, там ще го загазиш. Щом не се смееш, значи ще зага­зиш. Или, другояче казано: числото 2 всякога показва един начин ­ когато ние се намираме в една мъчнотия да мис­лим, да чувствуваме и да постъпваме, то е числото 2. И щом не знаеш как да решиш, то е числото 2. Не знаеш как да мис­лиш ­ числото 2. Както и да постъпваш ­ казваш: “Не мо­га да си помогна.” И все трябва да го кажеш сега. Но по какъв начин трябва да го кажеш? Но щастие трябва да [...] чис­лото 2. Числото 3 е щастието. 3, 3, 3. “Две”-те може да го при­мириш, като го събереш с 3. Само 3-те е в състояние да задо­воли 2-те. “Две”-те има особена симпатия към число­то 3. Там като дойде, то е вече Сатурн. “Две”-те е Са­тур­­но­во число. Той е толкова недоволен от живота, че само като ви­ди Вене­ра ­ този, недоволният бог в света, като види ли­цето на Венера, неговото лице взема по-друг вид, гледа по-дру­гояче. Той ни­ко­му не вярва, никому кредит не дава, но като види Венера, по­усмихва се и като дойде там, изменя си мне­нието, казва: “Все-таки, и при всички лоши условия на всич­ки неща в жи­вота, има едно добро и туй добро го виждам у нея. Тя не е като другите.” И като дойде той там, малко му ста­ва весело.

Има едно добро в света. Кое е това? Това е любовта. Като дойдеш там, и най-недоволният който е в живота си, като дойде до любовта, човек казва: “Има едно добро в све­та!” А туй добро е любовта.

И сега, и на вас желая да имате едно добро и нека бъде това любовта!

Сега, разберете: Всичко онова, което ви говорих, не го изна­сяйте отвън. За мъже, за жени ни най-малко не го каз­вам. В себе си ще разбираш, със своя ум, със своето сърце, със своята душа и дух. Това разбирам. А не го считайте отвън за мъже и жени ­ ще паднете в една погрешка. Трябва да има­ме всякога едно правилно разбиране за нещата.

Станете сега.