Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

10.БЪДИ ДОВОЛЕН

“В начало бе Словото”

Сега някои от вас често сте нетърпеливи ­ гладни сте, гла­дът е причината. Някои от вас сте придирчиви ­ преси­тени сте. Преситеният човек става придирчив. Религиозните хора, когато се преситят, започват космите да ги цепят. На­вся­къде разправят кой е праведен, кой какво направил, какво станало, разправят тия неща, които не знаят. Действително мно­зина считат да бъдеш набожен за подтик, а пък някой път, да бъдеш набожен, това го смятат за голяма привилегия. Казват: “Не е набожен човек.” Ако е между религиозните хора, казват: “Не е набожен.”

Кога човек може да бъде набожен? По какво ще познаеш набожния? Ако станеш набожен, влезеш между другите хора, ти ще го научиш. Питам: Ако се намериш между такива хо­ра, кое положение ще вземеш? Едни обичат набожността, дру­ги не я обичат. За едни е нещо възвишено, за други е по­сме­шище. После, някои казват: “Да разберем нещата.” Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които тряб­ва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал. Ако речеш да ги разбираш, няма време да разбираш. Какво ще разби­раш? Светлината ако речеш да я стигнеш, че тогава да я разбереш... Тя минава толкоз бързо, не остава време, в една 300-хилядна част от секундата минава, не можеш да забеле­жиш кога минава ­ как ще я изследваш? Тя ще влезе в очите, как­вото направи, направи и замине. Как ще я изследваш? Каз­вате: “Чакайте да я изследвам, че тогава да я разберем.” Тя влиза, без да я изследваш, и си заминава. Питам: Какво ще правите? Казвате, че разбирате това нещо. Много работи ще учите, без да ги разбирате. Много пъти, без да разбереш нещо, то става. Всяко нещо, което ще правиш без да го разби­раш, ще влезе то в тебе, не по твоята воля, ами по своя воля. Ти какво ще правиш? Ти ще отговаряш за тебе.

Запример един фотограф направил един малък опит. Едно капаче има отпред, там има своята пластинка, не може да го отваря, като влезе светлината, отиде, разваля се. Трябва ка­па­че­то там да е затворено ­ там е всичката тайна. Изведнъж като го отво­ри, пак го затвори. Много не го държи. Като го из­вади навън, той хване нещо. Какво е хванал? То е стратегия на фотографа. Той хваща светлината. Наместо да хване свет­ли­ната, хванал човека вътре. Казва: “Хванах.” Документ. Ка­къв документ? Светлината си отишла, а друго на мястото има турено.

Някой казва: “Да разберем истината.” Ти истината не може да я разбереш, не може да я хванеш. Истината е неуло­ви­ма. Истината ще остави своите последствия. Ти ще разпра­вяш за последствията, а тя си е някъде. Искам само да ви дам да мислите. Какво ще знаеш истината, кажете ми. Питат те: “Здрав ли си или болен?” В какво седи истината? Какво до­каза­телство ще дадеш, че си здрав? Ако ходиш, здрав си; ако не можеш да ходиш, не си здрав. Ако ядеш, здрав си; ако не можеш да ядеш, не си здрав. Ако гледаш, здрав си; ако не можеш да гледаш, не си здрав. Здравето значи: ако мо­жеш да направиш работите, здрав си; ако не можеш да ги направиш, не си здрав.

Някои искат да бъдат религиозни хора. Тази дума е чуж­да. Какво значи “религиозен”? Вие ако знаете думата “рели­гио­зен”, трябва да бягате от религиозността. Да си религио­зен, значи имаш вол, вързан в яслите. Да чакаш да те развър­жат и да те развързват ­ това са религиозните хора. Значи свър­зан трябва да бъдеш. В какво седи хубостта на връзва­нето? Той е религиозен човек ­ вързали го, той седи и чака. За какво? Да го впрягат в колата, да го разпрягат от колата, да го закарат на нивата, да откарат от нивата. Той казва: “Религиозен човек е това.” Вие вече разбирате друго под думата “религиозен”. Той е вързан. Вързаният човек може ли да иде някъде? Ако твоят приятел е впрегнат в някоя кола и ти казва: “Ние да се разхождаме”, може ли той да се разхожда? Турили му гема*. Казва: “Не съм свободен, свър­зан съм, като стана свободен, тогава.” Някои хора не могат да мислят, те са впрегнати вътре в някоя кола. Вие ще ка­жете: “Как?” Ти не може да мислиш ­ впрегнат си. За да мис­ли човек, той трябва да бъде свободен, да няма никакъв юлар, да няма нищо, което да го влече, което да го безпокои. Това са нови положения.

Та, най-първо ще знаете свободни ли сте. Никакво връз­ване, никаква религия! Ще изхвърлите всички религии, които имате във вас от памтивека! Ще ги изхвърлите! Че като оста­нете без ясли, няма да мислите кой влязъл, каква била е сла­мата ­ едра или дребна, че ечемикът, че зобта, после, обо­рът не бил пречистен, че било пречистено, дали дамът бил проветрен или не. Оставете тия, глупавите работи. Като изле­зете вън от дама, ще имате друга философия. Ще оста­вите философията на оборите. Ако разправяте всe за филосо­фии, аз не искам да се занимавам с тях. Дали дамът е чист или нечист, то е ваша работа, мене не ме интересува. Тия гове­да там не са мои, те са чужди. Който ги вързал, той да се занимава с тях. Казвате: “Ела да ги оправиш.” Как ще дой­да да ви чистя боклуците вътре? Вие казвате: “Да бъдем рели­гиозни.” Религията разбира свобода. Да нямаш нужда друг да те чисти. Ако имаш нужда, свободен си. Ако ти до­не­се някой храна, добре; ако [не] донесе, ти сам ще търсиш храната. Ще бъдеш свободен човек и няма да държиш отгово­рен никого, че си вързан или не си вързан. Та, всичките при­чи­ни в нашия живот стават, че има неща ограничени.

В прочетената глава тия, учените евреи питат: “Да дава­ме ли дан на Кесаря или да не даваме?” “Да чистим ли обо-

рите или да не ги чистим?” Христос казва: “Този обор на кого е?” ­ “Наш.”­ “Ще го чистите.” ­ “Ами обор имате ли?” ­ “Нямаме.” ­ “Няма да го чистите.” Значи: “Отдайте Кесаре­вото на Кесаря, Божието ­ на Бога.” Има абсолютна свобода. Той иска от нас да живеем така, както Той е живял. Да живе­ем тъй, както Той е живял, то е образ на всичката пъл­нота.

Казвате: “Обясни как.” Няма какво да ти обяснявам. Ако вляза в един обор, веднага ще кажа къде е грешката. Вед­на­га аз ще позная как оборът е бил чистен. Ако страните на воловете са чисти, оборът е бил чистен; ако страните са на­ца­пани, оборът не [е бил] чистен. Моето правило е: ако зад­­ниците на воловете са нацапани, оборът не е бил чистен. Ако добитъкът е измършавял, значи че не са ги хранили добре. Ако са тлъстички, добре са ги хранили. Ако не могат да изли­зат навън от обора, добре ли са били хранени? В обора са били свързани, навън не са излизали.

Ако един вол е хубаво свързан, обвиняват го в престъпле­ние ­ той не може да на­пра­ви престъпление, свързан е вътре в обора. Защото, за да направи престъпление, трябва да бъде свободен, навън. Но и вързаният човек прави престъпление, както един кон, като е свързан в яслите, ритне, може да счу­пи ръката или крака. Тогава го съдят, коня, че като бил свър­зан, със задните крака ритнал. Не може да го обвиняват, че ухапал, но ритнал с крака. Че, стават такива случки. Всич­ките престъпления не стават в свободата. В ограничението стават много повече престъпления, отколкото при свободата. Ако се движиш в една тълпа хора, може да направиш много по­вече престъпления, да ритнеш този, онзи, отколкото ако се движиш там, дето няма никакъв човек. Кога ще ритнеш? Щом правиш много погрешки в света, между много хора се дви­жиш; щом правиш малко погрешки, значи свободен си, от хората далеч си, не можеш никого да бутнеш ­ няма по­греш­ки.

В какво седят погрешките на хората? Вървиш ти по пътя, видял си една жена ­ ето една погрешка. Видял си една мазна кокошка ­ ето една погрешка. Видял си един хубав кон ­ ето една погрешка. Видял си хубава къща ­ ето една погрешка. Качил си се на някой хубав кон ­ ето една погрешка. Казвам сега: Не срещаш никаква жена ­ няма погрешка. Не срещаш маз­на кокошка ­ няма погрешка. Не се качваш на кон ­ няма по­грешка. Казваме: “Да се качим на коня.” Щом се качиш на коня, има погрешка.

Сега, защо е погрешката? Виждаш младата жена ­ де е по­грешката? Ами че като видиш яденето, в тебе е погреш­ката ­ в тебе веднага се заражда желание да го изядеш. Казват: “Ти да се не съблазняваш.” Как да не се съблазня­ваш? Да те туря при хубавата баница, при печената кокошка, да си гладен, три деня да не си ял и да не се съблазниш. Туря хляб при тебе, ти три деня не си ял, казвам: “Няма да гледаш хляба.” Ще го гледаш и оттатъка ще минеш. Тогава, ако гле­даш хляба, има ли съблазън? Ако ядеш хляба, има ли пре­стъп­ле­ние? Ако гледаш хляба, има опасност да гледаш мухля­салия хляб, да ядеш мухлясалия хляб, но ако ядеш хуба­вия хляб, няма никаква опасност. Има една опасност ­ ако ядеш бързо, може да се задавиш и да умреш. Ако имаш хубав хляб, имаш една опасност ­ като ядеш, да не бързаш; ако бър­заш, ще си създадеш беля на себе си. Ако ядеш мухля­салия хляб, има друга опасност. В хубавите работи не трябва да бързаш. Дойдеш ли при хубавото, не бързай, спри се. Ти не бързай да ядеш хляба. Яж умерено хляба.

Вземете по някой път думата “любов” ­ кажете ми, какво разбирате вие? Вие знаете ли какво нещо е обичта? Когато една ябълка ми се оплаква, че не я обичат, какво разбирам? Щом ябълката е хубава, като погледне, похване я. Най-пър­вото нещо: аз ще изям ябълката. След като я изям, ще кажа: “Много е хубава. Вие искате вас да ви обичат ­ трябва да ви изя­дат на общо основание. Христос казва: “Който Ме яде, ще бъде жив, който не Ме яде, няма живот в себе си.” В Хрис­то­вото учение Христос поддържа, казва: “Ако не ядете плът­та Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Вие учите точно обратното. Казвате: “Който яде плътта ми и пие кръвта ми, това е престъпление.” Христос казва, че е едно благо, вие казвате, че е едно престъпление. Кое е на пра­вата страна? Изял кокошката ­ лошо е; не я изял ­ пак лошо. В какво седи лошавината? Ако изядеш кокошката, ще живееш по-дълго време; ако не я изядеш, ще умреш преж­де­временно. Ако я изядеш, ще живееш; ако не я изядеш, ще умреш. Кое е по-хубаво: Кокошката ли да живее или ти да живееш? Гладен ли да ходиш или кокошката да бъде изя­дена? Разсъждавайте. Вие искате някой път една права фило­софия.

Какво ще бъде в оня свят? Вие пренасяте този свят в дру­гия свят. Мислите, че като идете в другия свят, да срещ­нете сестра си, брата си, баща си ­ всички, с които тук, на Зе­­мя­та, сте правили всичките скандали, искате да ги наме­рите там и да имате един нов рай. Никакъв баща, никакъв брат, никаква сестра ­ [от] всичко туй няма да има ни помен. Ако ги има, тогава пак ще имате един свят, подобен на този. За­щото идеята за брата е съвсем друга, отколкото онази идея, ко­ято вие схващате. Идеята за бащата е съвсем друга, откол­кото онази, която вие схващате. Идеята за майка ви, за сестра ви са съвсем други.

Сега аз ви навождам на тия мисли, те не са за всинца ви, за­щото някои на тия мисли ще се спънете. Казвате: “Тази ра­бота не е за нас.” Коя работа е за вас? Вие искате вас да ви милват хората и да ви носят на ръце. Че как ще ви носят на ръце? По някой път и възрастните хора ги носят на ръце. Ко­гато искат да покажат голяма обич към някого, съберат се 30, 40 души, на ръце го носят. Всяка майка, която е родила едно дете, една-две години го носи на ръце, но като стане по-тежко, тогава дават друго учение. Казва: “Не може да те нося, ще ходиш на краката си.” ­ “Мамо ­ казва синът, ­ ти едно време ме носеше на ръце, имаше голяма любов.” ­ “А ­ казва, ­ синко, едно време не беше така тежък. Ако станеш ле­кичък, както първоначално, пак ще те нося, но такъв те­жък, не мога да те нося, ще ходиш.”

Направете едно сравне­ние. Да правите изводи ­ да жи­веете един нов живот. Живо­тът, който сега имате, от единия до другия край е пълен с не­сгоди, страдания, недоразумения, мъ­чения и какво ли не. Ня­кой път ще дойде малко щастие за половин секунда и после пак замине и всички ние живеем са­мо с блянове. Ти живееш с бляновете да свършиш универ­ситет, да те назначат на някой министерски пост или на ня­каква професорска катедра. Въобразяваш си, фантазираш си, мислиш, като станеш професор, държиш една лекция, всич­ките ученици да те слушат с внимание. Тогава, ако се случи както с един американски проповедник, който пропо­вяд­вал много еднообразни беседи. Много закачлив бил в про­поведите си. Някои от публиката му правили бележки, той не вземал под внимание. Тогава започнали да го задяват с яйца. Тамън говори, хвърлят му едно яйце, размаже се. За­поч­нали да се [сипят] яйца отгоре му. Ти ще кажеш: “Тия хо­ра са били съвсем некултурни.” Но туй показва, че и ти си не­кул­турен. Щом предизвикаш с яйца да те [задяват] в едно съб­рание, показва колко си културен.

Питате ме: “Да изям ли кокошката?” Аз ще ви запитам: Ти искаш ли да живееш, или да умреш? Казва: “Искам да жи­вея.” ­ Изяж кокошката. ­ “Искам да умра.” ­ Не яж ко­кошката. Нищо повече. Ако аз изям кокошката, тя ще стра­да. Едно от двете: или вие трябва да страдате, или ко­кошката трябва да страда. Няма изходен път. Но ако не ис­каш кокошката да страда, ти трябва да умреш; ако искаш ко­кош­ката да страда, ти ще живееш. Това са логически из­води. Нещата имат две разрешения. Или ти ще живееш, или кокош­ката ще живее; или ти ще умреш, или кокошката ще умре. И тебе някой те хване, изяде те. Ти искаш да живееш. Ако той те остави ти да живееш, той ще умре. Ако иска той да живее, ти трябва да умреш. Казвам тогава, според тази ло­ги­ка: еди-кой си наш брат умрял, за да живее някой ­ изяли го най-после. Ще си съставите за смъртта едно понятие не та­ко­ва, каквото имате досега.

Значи Христос казва: “Синовете на този век, които се раж­дат и умират, какво трябва да правят? Трябва ли да се женят?” Ако искаш да умреш, ожени се. “Аз не искам да уми­рам, не искам да ме ядат.” ­ Не се жени тогава. Нищо по­вече. “А които се сподобят* с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват. Вече са като ангели, не може да умират.” Ни­що повече. Има един живот, в който няма да се ядем и да ни ядат, няма да умираме и няма да умират заради нас. Има един живот, в който нито ще ядеш някого, нито тебе ще ядат; нито ще умираш за някого, нито някой ще умира за тебе. Ня­кой казва: “Аз умирам за тебе.” Момата казва: “Умирам за момъка.” Умира, значи става жертва за него. В реда на

не­ща­та е. Кое е достойното за човека? Казва се в Свещената Кни­­га: “Ако не станете като малките деца.” Само като едно

* сподобя ­ рядко. удостоя.

пре­ходно състояние. От сегашните състояния, млад ли да бъ­деш, възрастен ли или стар да бъдеш? Едно положение има. Ако не станеш като дете, не можеш да влезеш в Царст­во­то Бо­жие. Само, за да влезеш в Царството Божие, като дете тряб­ва да станеш. Като влезеш в Царството Божие, ка­къв тряб­ва да бъдеш? Вие не знаете какъв трябва да бъдеш. Най-първо, за да влезеш в Царството Божие, освобождаваш се от смъртта. Трябва да бъдеш безсмъртен. За да влезеш в Цар­ството Божие, трябва да си човек на любовта, да не тър­сиш любовта от никого ­ да те обичат, а в тебе да има само една идея, без да мислиш дали друг те обича.

Онзи свят, бъдещият свят, е свят само на Любовта. Туй е любов, което дава от себе си; туй, което взема, не е любов. Туй, което взе­ма, то не е наша любов, то е любовта на другите хора. Туй, което давам от себе си, то е любов. Очакваш някой да те обича. Туй, което вземаш, то не е любов. Няма такова нещо. Това е любовта на другите хора. Казваме: Бог ни обича. Но това [е] любовта на Бога към нас. Понеже Бог ни обича, от тази любов и ние живеем. Тогава Бог ни учи, че ние трябва да бъдем като Него. Както Той дава, любовта излиза от Него и не взема, така и ние трябва да живеем. Дру­гия живот не трябва да го отделяме вече. Той не може да се отдели.

Може да ме питате: “Как да го разберем?” Много лесно може да се разбере. Няма по-лесно от разбирането в света и няма по-мъчно от него. Много лесно нещо е в света да носиш една капка вода. Няма по-мъчна работа да носиш цял океан на гърба си. Ако искаш да носиш капка вода, то е най-лесната ра­бота; но ако искаш да носиш цял океан, как ще го носиш, ка­жете ми. Целия океан се носи тук, на Земята, в оня свят се носи капката. Вие, слабите хора на Земята, разрешавате пер­петуум-мобиле. Никой не го разрешил, и вие не можете да го разрешите. Ти не можеш да носиш целия океан. Капка взе­ми. За каквото и да разсъждаваш, както искаш, океанът не може да се носи. В другия свят целият океан може да се носи. Целият океан е капка вода. В другия свят цяло едно наше море, цял океан, е капка. Щом дойде на Земята, става цял океан.

Но разсъждавайте. Непостижимите работи са за този свят, постижимите са за оня свят. Казва човек: Непостижи­мите работи са за този, постижимите са в оня свят. Туй, което може да се постигне, то е оня свят, реалният свят. Туй, което не може да се постигне, то не е реалният свят. Аз казвам: Реалността седи в постижимите работи. Казвам: Непостижи­мите работи не са реални. Когато океанът стане постижим, той е реален. Сега, от гледището на земния живот непости­жимо­то е реално, а постижимото е нереално. Туй, което не мо­жеш да направиш, то е реално. Ти виждаш, че зад него има нещо. Ако ти кажа, че този океан може да го носиш, тази работа ти се вижда особена. Ти съзнаваш, че на Земята оке­ана не можеш да го носиш. Казваш: “Съгласен съм, не мога да го нося.” Ако ти кажат, че той може да стане една кап­ка в другия свят, казваш: “Как е възможно? Това е глу­пава работа.” Друго, което не можеш да го носиш, то е глупа­ва работа.

Вземете сега, има хора, които се съблазняват от парите, а други не се съблазняват. Които се съблазняват от парите, в кой свят са? В този свят са. А които не се съблазняват от па­рите, са в оня свят. Пита ме някой: “Защо се съблазняват хо­рата от парите?” Защото в този свят не може да не се съб­лаз­няват. Щом не се съблазняват от парите, те са в онзи свят. Де седи съблазънта в парите? Къде е грехът в съблазън­та на парите? Заблуждението е там, че ти мислиш, като от­крад­неш парите, ще живееш. Ти като вземеш парите, ще умреш, нищо повече!

Сега да ви наведа на друг един пример. Представете си сега, че става спор между чука и наковалнята. Един гвоздей се оплаквал от чука и от наковалнята. Но туй, естеството на нако­­вал­нята, е от рода на гвоздея и чукът е от рода на гвоз­дея. Гвоз­деят на общо основание ще яде попарата на своя род ­ бият го, нагорещяват го. Питам: Защо мъчат този гвоз­дей, кой е виноват? Наковалнята или чукът, или гвоздеят? Три по­ложения има: чукът е виноват, че бият гвоздея; нако­вал­­нята е виновата, че поддържа този бой; гвоздеят е вино­ват, че седи помежду им. Да бяга! Възможно ли е чукът да не бие гвоздея, възможно ли е наковалнята да не поддържа боя, въз­можно ли е гвоздеят да не седи по междината да гле­да как става тази работа? Може. Не трябва да бъде желя­зо, ни­що повече. Ако станеш светлина, с какъв дилаф ще те ту­рят? Ако си гвоздей, между наковалнята и чука ще ядеш бой на общо основание. Като станеш светлина, кой ще те хване, може ли да те турят да те бият? Писанието казва: “За да станеш светия, престани да бъдеш гвоздей.” Човек намира разре­шение на въпросите, като стане светлина. Никой не мо­же да го хване, не можеш да го туриш на наковалнята и чука. Свободен е човек.

При сегашните условия, при които жи­веете, с тия разби­ра­ния, неизбежни са страданията. Кога­то казваме: “неизбеж­ни са страданията при туй разбиране, при туй схващане, при тази обстановка страданията са неизбежни”, разбираме, че се налага разрешаването на един въпрос и вие да можете да изле­зете от това положение. Човек трябва да стане на светли­на. Всички вас ви е страх да станете на светлина, понеже каз­ва­те: “Какъв живот ще имаме?” Щом станете на светли­на, няма да имате страдания, няма да имате никакви проти­во­ре­чия. “Къде ще бъдем?” ­ Навсякъде. Ти в една секунда ще бъдеш тук, а в друга секунда ще бъдеш на 900 000 кило­метра от този, когото обичаш. Той ще бъде на една страна, ти ­ на друга. Има едно противоречие. Ние искаме да бъдем щастливи. Обичаш някого, искаш да бъдеш щастлив с тоз, когото обичаш. Този, който те обича, иска да те изяде. Ти когото обичаш, искаш да го изядеш. Кой кого иска да изяде? И двамата искате да бъдете щастливи. Възможно ли [е] и два­мата да бъдете щастливи? Ако искаш да бъдеш щастлив, трябва да го изядеш и той ако иска да бъде щастлив, трябва да те изяде. От какво произтича дилемата? Седят двамата, ще [се] борят и като се хванат за гушата, борят се. Сега кав­гата е кой кого да изяде. Слабият е изяден ­ какво лошо има, че го изяли? Слабият е кандидат за оня свят, силният е кан­дидат за този свят.

Христос, когато дойде при Него изку­сителят, който беше вещ в една дълбока философия, казва: “Ако си Син Божий, направи тия камъни на хляб”, Той казва: “Не само с такъв хляб ще бъде жив човек.” Всеки, който яде... Хората се карат, бой има. Но човек се храни с всяко слово, което излиза из ус­та­та на Бога ­ с него който живее, там е Бог. На него от­говори: “Истинският живот не седи в този хляб.” Казва на изкусителя, на дявола: “Истинският живот не седи в този хляб, истинският живот седи в Словото Божие.”

Според вас, до­като вие ядете другите хора, лесно е на вас, но вас когато ядат, казвате: “Подядоха ме.” Човек, който ви подяжда, е ваш приятел; човек, който не ви подяжда, е ваш неприятел. Дой­де един приятел, казва: “Дай 10 лева на­заем.” Не ги връ­ща десетте лева. Извиняваш го за десетте лева. То е външни­ят процес на приятелството. Онзи човек, кой­то не ви подяда, не е ваш приятел. За мене приятелството е: ако ме подяда, приятел ми е; ако не ме подяда, не ми е при­ятел.

Мисълта е малко тъмна. Как да го подяда? Много лес­на работа е. Представете си, носиш на гърба си 100 сомуна хляб. Изпотил си се. Аз започвам да те подядам, да ям от хля­ба, който носиш. Представете си, че на ден ям 5 хляба, за 10 деня ще изям 50 хляба ­ аз ще снема 50 килограма от гър­ба ти. Като те подядам, тебе ти олеква, ще кажеш: “Благо­даря за услугата, която ми направи.” Подядането на приятеля винаги е освобождаване на известен товар някъде. Подядане­то има свой смисъл. Когато*, при ощетяването, когато те още­тява човек, онзи, който те ощетява, те натоварва. И само един приятел, който разбира Божия закон, той може да те още­ти. Той направи престъпление, тебе те обвинят, че ти си на­правил това. Ти нямаш никаква връзка, но тебе те обви­няват за известно престъпление. Или те обвинят да плащаш това, което никога не си взел. Всякога един твой неприятел може да те ощети.

Грехът в света не е нищо друго освен ощетяване. Дяво­лът всякога ни ощетява: той дойде у тебе, чрез твоите очи ви­ди някоя хубава жена, вземе нещо, ограби я; хванат тебе, каз­ват: “Ти си.” Понеже ти си хотелът, в който станало това престъпление, ти отговаряш. Кога става туй престъпление? Когато не разбираш закона, казва: “Как извърши престъпле­нието?” Откраднат пари. Парите не се ядат. Извадил си ги от място, турил си ги на друго място. Извадил си ги от един

джоб, турил си ги в друг. Какво престъпление има в това? По този начин като се разсъждава, къде е престъплението? Пре­стъплението седи в това, че ти вземеш парите, за да жи­вееш. Всякога вземането на парите носи смърт. Всяка една мисъл, която туряш в ума да вземеш пари, за да живееш, ти

* когато ­ разг. докато.

вече създаваш условия за смъртта си. Казвам: Какво ще взе­меш? Писанието казва още преди хиляди години: “Елате, ку­­пете си от Мене без пари.” Има друга разменна монета, не само с пари може да се вземе. Вие тази разменна монета не я знаете. Ако някой стар дядо иде при някой бакалин, той казва: “Плати!” Ако детето вземе захар за 25 лева, той тряб­ва да плати. Отива онази красива мома, че запали юрга­на на бакалина от четирите страни ­ едно кило без пари го да­ва. Защо на дядото не дават без пари, а на младата мома да­ват? Момата е огънят, дядото е железа [?желязо].

Когато се казва, че всички трябва да приемат учението на Любовта, какво се разбира? Учението на Любовта е уче­ние, което разрешава всички противоречия. Там, дето влезе Лю­бовта, разрешава всичко изведнъж. Там, дето отсъствува Лю­бовта, няма никакво разрешение. Без любов в света няма ни­какво разрешение. Временно може да имате разрешение, но тъй, вътрешно, без Любовта няма никакво разрешение. Лю­бовта не е преривен процес, тя е непреривен. Тя е, която раз­решава всички неща веднага. Тъй ли? Тъй. Казва: “Аз без пари как ще живея?” Там е заблуждението. Кога можеш да живееш без пари? Парите са резултат на какво? Златото е един резултат на Слънцето. То е проводник, Божествен про­водник. Ние досега не знаехме, че електричеството може да се предава и без жици, досега мислеха, че електричеството може да се предава само по жици. Казва: “Без жици не може да се пренася.” Всичките учени хора казваха, че електричест­вото само по жици тече. Дойдоха други учени хора, които каз­ват: “И без жици може.” И през въздуха го прекараха. Мо­же без жици, през въздуха го прекарват. Въздухът е друга жи­ца.

Златото е потребно за тебе като един проводник на живо­та, който иде от Слънцето. Ти трябва да имаш злато, да мо­жеш да възприемеш космическия живот. Ти трябва да дър­жиш златото като един проводник. Не ти трябва повече, от­кол­­кото една жица да мине. Толкоз щом имаш, достатъчно ти е. Другото злато не ти е потребно. Ако ти имаш повече па­ри, отколкото ти трябват, те ще бъдат товар за тебе. Та каз­вам: Златото във вашия ум трябва да седи като възмож­ност.

Знаеш ли какво трябва да схващаш под думата “злато”? Един елемент, който не се окислява; един елемент, който не гние, един елемент, който сам по себе си е чист. Един еле­мент, който пакост никому не прави. А за него могат да ви на­правят пакост. Трябва да понесете една мъчнотия.

Следователно туй [е] Истината. Що е Истината? Истина­та е това, което никому пакост не прави, а живот донася. Ис­ти­на е туй, което никого не заробва, а всекиму дава сво­бода. Исти­на е туй, което не създава тъмнина, а дава светли­на, носи зна­ние. Това е Истина. То е външната страна на ре­ал­ния жи­вот. Истината всякога седи в това, че тя всякога носи нещо. Ние говорим за Истината.

Та казвам: Щом имате онова, правото разбиране на чове­ка, което ви освобождава от сегашните ви ограничения, то е Исти­ната. Аз сега говоря не за големите ограничения. Голе­мите ограничения, те зависят от малките ограничения. Сега са останали много малки ограничения на вас. Не ви спъват вашите големи желания, но вас ви спъват малките желания, които навсякъде са скрити. Малките злини спъват човека.

Ако Христос дойде днес в света, каква декларация дава­те? Какво ще поискате от Него? Едно време една майка раз­­би­раше Неговата идея [така]: тя искаше единият є син да седне от­ляво, а другият є син ­ отдясно. Едно време разби­раха всич­ки болни ­ отиваха при Него да им даде здраве. Едно вре­ме идваха да ги нахрани. Четири-пет хиляди хора хо­диха, слушаха Сло­вото и огладняха. Казват: “Ако ре­чем да отидем ­ далече е.” Наспори там хляба, даде им едно уго­ще­ние с 5 хляба. Ня­кой път обясняват [как с] петте хляба Той нахранил 5000. Ис­кат да докажат научно по кой начин. Не зная по кой начин Хрис­тос ги нахрани. Факт е, че ги нахранил. Как станало? На­хранил ги. Ако днес дойде Хрис­тос, какво ще искате от Него? Едно време Му искаха здраве, пари Му искаха, днес като дойде Христос, какво ще искате от Него? Вие си задайте въп­роса. Едно време вие ходехте все със старите си идеи. Те не са лоши, хубави са. Не казвам, че са лоши. В тия идеи има голямо противоречие. Противоре­чия съществуват, как­во трябва да се прави?

Тогава ние се намираме в положе­нието на онзи, който разбирал езика на животните. То е един анекдот. Един знаел езика на животните. Слушал една вечер: един вол и едно мага­ре се разговарят. И двамата свързани в дама, разговарят се. Волът казва на магарето: “Твоят хал е по-добър. Господа­рят само се качва на гърба ти, поразходи се един-два часа, вър­неш се. Гледат те много добре. Моят хал: като ме впрег­нат ­ целия ден на нивата, ще ми съдерат кожата. Ако съм на твоето място, бих го заменил с моето.” Магарето казва: “Че кой ти е крив, като си глупав?” ­ “Че какво да правя? Да река да мушкам ­ не струва. Да река да ритам ­ също.” ­ “Мно­го си глупав. Голям простак си. Престори се на болен, пре­стори се, че не ти се яде.” Казва волът: “Хубаво, ще на­правя този опит.” Престорил се на болен. Господарят слуша как се разговарят, поусмихнал се. Върнал се вкъщи при жена си. “Защо се смееш?” ­ Тя никога не виждала мъжа си да се смее. ­ “Нищо, дойде ми смешна идея.” Дошъл слугата и казва: “Волът е болен, не иска да яде.” ­ “Остави го да си по­чи­не, впрег­нете магарето на негово място.” Магарето, ко­ето няма­ло такъв опит, турили го на мястото на вола. Казва си: “По­грешка е, не зная къде сбърках.” Целият ден орало магарето и мислило, мислило, мислило. Връща се вечерта, пак се раз­говарят, господарят пак слуша. Волът си почивал през целия ден. “Как прекара днес?” ­ “Добре, но чух една новина. Ти вярваш в мене. Ако ти си глупав, ще страдаш. Дадох ти един съ­вет и ти си почина. Но господарят каза, че ако утре волът е така болен, да се заколи. Затова те съветвам, като ти дадат, да ядеш, за да живееш.” Волът ял и магарето дошло до пър­вото положение. Магарето говорило в себе си: “Такъв съвет на хората не давам ­ как да бъдат свободни, защото тяхната свобода е ограничение на мене.”

Това са басни, в които е скрита цяла философия. По кой на­чин искате да разрешите? Той е неразрешим, този въпрос. Ако волът е болен, магарето ще оре, волът няма да оре. Ако во­лът е здрав, волът ще оре, магарето няма да оре, магарето ще бъде свободно. То е противоречие, в което се намираме на Земята. Ние искаме да разрешим този въпрос. Волът нека си оре, нищо повече! И магарето нека си носи господаря. Този въпрос е така. Който иска да разреши бъдещия живот, той не трябва да бъде нито вол, нито магаре. Как ще се раз­реши въпросът? Не трябва да бъдеш нито вол, нито магаре. Какъв трябва да бъдеш? Какво е разрешението? Не вземайте ду­мите на говоренето. Волът си е вол, има си и свои причини. Ма­гарето си е магаре, и то си има свои причини. А пък за да из­лезете из тия противоречия, ти трябва да влезеш в оня свят на Любовта, да възприемеш Любовта като вътрешен прин­цип на душата си и да не обръщаш внимание на ония големите противоречия, които съществуват на Земята. Значи не ходи нито гвоздея да морализираш, нито чука да морали­зи­раш, нито наковалнята. Остави ги! Нека си дрънкат кол­кото искат.

Един свещеник минавал и вижда: мъж бие жена си. Отива той да примири мъжа и жената. Жената се нахвърлила върху све­щеника: “Защо се бием, то е наша работа. Ти защо се ме­сиш? Да напусна мъжа си? Той ми носи за ядене ­ ако го на­пусна, кой ще ми дава? Ти що се месиш в нашите работи? Ние ще се побием и ще се примирим.” Когато свещеникът вли­за, чува писък на жената. Но то е въпрос на чука, наковал­нята и гвоздея. Ти не ги примирявай. Или, сега не можете да разрешите въпроса защо трябва да се примирят. Каз­ваш: “Да се примирят.” Как ще примириш мъж и жена? Как ще при­мириш чук и наковалня? Този чук някой път ще падне на нако­валнята, той не иска да я измъчва. Наковалнята ще уда­ри, чукът ще отскочи. Тя противодействува и в това проти­во­действие как ще ги примириш? Не може да ги при­ми­риш.

Та казвам: Моята реч е само едно превозно средство в да­дения случай. Може да ви превозя с една биволска кола, мо­же да ви превозя с една конска кола, може да ви превозя с един файтон, може да ви превозя с едно такси, може да ви пре­­возя с железница, пък може да ви превозя и с един аеро­план. Във всичките превозни средства има известни неудоб­ства. С волската кола ­ много полека върви, конската много тръс­ка, таксито може да се претури*, железницата ­ може

ка­­та­с­трофа да стане, аеропланът ­ има големи дупки във въз­­духа, отгоре слизат надолу. Питате сега кое е най-безопас­ното. Най-безопасно е да се возиш с волска кола, но там се изисква голямо търпение, трябва да търпиш. Докато дойдеш да се превозваш с ония средства на светлината. Там няма да има никакви мъчнотии. Или, другояче казано: Всеки един

* претури ­ диал. прекатури.

жи­вот, който е свързан с във всеки момент с една подвижна ми­съл, подвижната мисъл ­ с едно подвижно чувство. Защото аз наричам подвижна мисъл, подвижно чувство, подвижна по­стъпка постъпките на Божествената Любов. Тя е, която раз­­решава. Ако аз в себе си имам една подвижна мисъл ­ под­­разбирам един момент, когато моята мисъл е под вли­яние на Божествената Любов, когато чувството или постъп­ката е под влияние на Божествената Любов, то е свободата на човека. Един момент, когато аз съм свободен. То е най-доброто разрешение. В даден случай ти си доволен. Имаш едно вътрешно доволство в себе си.

Ние на Земята сме доволни от онова, което придобиваме. Но в живота има едно недоволство, което седи не в придобив­ките. Запример ти си доволен от любовта, ти не я владаш тази любов. Да кажем, ти си доволен от любовта в себе си, до­волен си от себе си, получаваш нещо; а някой път може да имаш цели ниви и пак да бъдеш недоволен. Има неща, ко­ито ние, без да владаме, пак сме недоволни от тях. Някой каз­ва: да владаш мислите си. Мислите не могат да бъдат соб­­ственост. Мисълта е проводник на онази Божествена свет­лина, която може да донесе красивия живот. Всяка радост, всяко веселие се дължи на оная Божествена светлина, която е загнездена в душата.

В прочетената глава Христос говори за едно кардинално разбиране. Не разрешавайте противоречията на Земята. Зем­ните противоречия по никой начин не могат да се разрешат. Както и да ги разрешавате, ще останат неразрешени. Чукът ще бъде чук, наковалнята ще бъде наковалня, гвоздеят ще бъ­де гвоздей. Или дадеш правила на чука да не бие гвоздея; или наковалнята, тя никога тия наставления няма да изпъл­ни. Чукът винаги ще изпълни онова, което знае; и гвоздеят, и той ще понесе това, което знае. Че как ще търпиш? Като из­къл­чиш крака, как ще те учат да търпиш? Без да те учат, ще търпиш. Ще плачеш, ще ги носиш, ще разправят: ти имаш. Ти имаш изкълчен крак. И да няма някой при тебе, пак ще учиш същия морал.

Въпросът за търпението ­ като дойде неволята в света, тя ще ви научи да бъдете търпеливи. Как? Гладен си, няма как­во да ядеш. Яденето създава най-големите неприятности, но донася и най-големите блага. След като ядем, толкова агън­ца стават жертва, толкоз кокошки; и благодарение, че ние живеем. Кое е по-хубаво: те да страдат и ние да живеем или те да живеят и ние да умираме? Тогава законът е така: Вся­кога низшето трябва да стане жертва на висшето, за да мо­же и двата живота да прогресират. В себе си този закон е ве­рен. Всякога низшето трябва да стане жертва. Ако ти не го направиш, ти трябва да станеш жертва. Или висшето тряб­ва да стане жертва, или низшето трябва да стане жертва.

Някой път низшето става жертва, но това е друг закон. Хрис­тос казва на Своите ученици, че ония, които искат да бъ­дат ученици, непременно трябва да се хранят с Неговото Сло­во. Словото след като влезе в човешката душа, отвън, ста­ва жертва отвътре, започва Словото да живее в нас, пък ние тогава ставаме жертва за новото. Ти най-първо трябва да приемеш Словото, висшето ще те освободи, тогава ти ще по­жертвуваш живота си за другите. Тъй щото, жертвата под­разбира любовта. Любовта подразбира пак любов. Подядане­то подядане ражда. Ако Божията Любов в тебе не роди лю­бов, която има, това не е любов. Значи, щом влезе Божията Любов в тебе, тя трябва да се изяви тъй, както Бог я изявява. Как­то Бог е милостив, така ти трябва да бъдеш милостив. Как­то Бог е дълготърпелив, така и ти трябва да бъдеш дълго­търпелив. Както Бог е щедър, така и ти трябва да бъдеш щедър.

Сега, аз не разрешавам вашите мъчнотии. След като го­воря, казвате: “Знаеш какво е нашето положение?” Няма как­во да зная какво е вашето положение. “Огън ме гори.” Рад­вам се, че огън те гори. По-хубаво нещо от огъня няма. “Из­пекох се.” Че, по-хубаво от печенето няма. Пък огън да има в къщата ти, да ти е топло. Зимно време да няма огън. Ня­кой казва: “Огън гори в къщата ми.” Стига да гори, някой път дим има в къщата, а не огън. Димът е, който мъчи хората ­ на очите той препятствува, не огънят. Хубавата мисъл имай­те сега. Прилагайте. Гледам колко са слаби хората в при­ла­гането. Някой път искате да знаете с какво се хранят хора­та. Мъчно ли е да знаеш с какво се храни вълкът, с какво се храни лисицата, овцата? У тревопасните животни развити са кътниците. У тези, които се хранят с месо, предните зъби и кучешките са много добре развити. Ще гледате зъбите. Те по­казват кои хора с какво се хранят. Според храната ще раз­бе­рете и характера. Вълкът, който се храни с месна храна, има един характер; овцата, която се храни с растителна хра­на, има друг характер. Хората, които се хранят обикнове­но, имат един характер; онези, които се хранят с Божествено­то Слово, имат друг характер.

Най-важната мисъл, която искам да ви наведа, е следна­та: Ти можеш да ядеш хляба по един обикновен начин и може да го ядеш по един особен начин и да имаш два раз­лич­ни резултата. Ти може да имаш парче хубав хляб, така ху­баво да го сдъвчеш, че Божият живот е в този хляб вътре. Мо­же да вземеш този хляб и да кажеш: “Какво има в този хляб? Какво може да направя с него? Ако той [беше] печена ко­кошка или баница...” Ако по този начин ядеш, всякога ще умреш, всякога ще имаш едни резултати. Може да вземеш най-малкото парче, трошица ­ като го погледнеш, да ти стане при­ятно. Даже малко коравичък да е, да кажеш: Божий хляб. Ако мислиш, че като погледнеш мекия, там е разрешението на въпроса, ти не разбираш. Ако ти, като дъвчеш, мислиш, че е достатъчно, ти имаш повече, [отколкото] ако си ял най-хубавата баница. Във всеки случай трябва да знаеш, че в най-малките неща се крие потенциално Божественото вътре. Имаш една идея, казваш: “Любете ближните си.” Казва: “Не раз­бирам тази идея.” Как ще ти обяснят? Или: какво е добро? Те са все неразбрани работи.

Най-първо, бъди доволен от най-малките неща, които Бог ти дава. Ти ще се научиш да поддържаш същия морал на хората. Моето правило аз ви казвам в една дума. Всичката фи­ло­софия е да бъдете доволни от най-малките работи. Бъ­дете доволни. Дойде малко страдание ­ бъди доволен. Дойде голямо страдание ­ бъди доволен. Откраднат парите ти ­ бъди доволен. Дадат пари ­ бъди доволен. Бият те ­ бъди до­волен. Обичат те ­ бъди доволен. Бъдете доволни от всич­ко. Но как да го разберем? Затова аз чакам в света, като го раз­берете, да ми кажете. За мене въпросът е така разрешен: Бъ­ди доволен. Казва: “Главата ми гори.” Бъди доволен, че ти гори главата. “Голям огън имам.” Бъди доволен от този огън. “Голяма сиромашия имам.” Бъди доволен от сиро­машията. “Малко съм котсуз.” Бъди доволен от това.

Виж­дай­те във всичките неща хубавото. Всичките неща за умния човек са една възможност. Една болест е един про­цес за чистене. Голямо богатство е. Това е един въпрос да се за­познаеш с хората. Искаш приятели ­ че тебе Господ ти дал богатство. Ти нахранє тия бедните хора, да си намериш при­ятели ­ затова си станал богат. Ти си учен човек ­ това е въз­можност да намериш своите приятели. Иди раздай уче­нието си на невежите хора. Ти си добър ­ иди раздай своята доброта навсякъде. Каквото ти имаш, сподели го със своите ближни. То е мощна наука. Твоята светлина не я дръж да се пръсне в себе си. Христос казва: “Не се туря една запалена свещ на затворено под шиник. Туря се да свети.”

Туй го казвам сега за вас. Онези, по-напредналите, които казват: “Дотегна ми животът”, не знаят какво да правят, на тях казвам: Бъдете доволни от вашето недоволство! Обезсър­чил си се ­ бъди доволен. Да ти е приятно, че си недоволен. Ти като погледнеш окъсаните дрехи, да кажеш: “Колко са ху­бави, колко са хигиенични.” Някому са окъсани гащите. Бо­гатият казва: “Колко са окъсани гащите му!” Много са окъ­сани гащите, но всякога въздухът влиза в къща, въздухът вся­кога е чист. Виж хубавата страна. Всичката мода излязла от скъсаните гащи. Турят някъде ема [?], стане мода; турят за­кръп­ка, стане мода. Някой път виждам големи закръпки на ръкавите. Тук турят закръпка, там. Като си изръфат ръка­вите по края, турят маншети. После, дамите от високо поло­же­ние турят лисици на врата. Всички укоряват лисицата с нейния непорядъчен живот, тази дама турила лисичата кожа, иска да се препоръча. Казвам: Ти си от нейния род. Аз като видя една дама с яка от лисица, аз седя по-далеч. Аз държа ко­кошките далеч. Аз да ви кажа кои са лисици. Казва: “Мно­го хитър, много умен трябва да бъдеш.” То е лисичата кожа на врата ти.

Аз да ви преведа сега, то е хубавата страна. Лисицата каз­ва на тази дама, която не разбира езика: “Едно време и аз живеех на Земята, обичах кокошките. Сега, като влязох в духов­ния свят, разбрах. Ти не следвай моя живот, понеже и ти като мене, ще те носят на врата. Едно време и аз скубах пера­та на кокошките, за да живея; сега, като оскубаха моя жи­вот, разбрах. Че, лисиците са много користолюбиви. Лиси­цата казва: “Колко те обичам. Ако държиш моя ум, ще бъ­деш много почтена. Само не обичай кокошките, понеже, ако ги обичаш, ще се качиш като мене на врата на някого.”

Всичките нещастия имат две разрешения. Ако имаш харак­тера на лисицата, навсякъде ще те гонят. Ако носиш вто­рия характер на лисицата, когато се реформира, тогава ще те носят почтените дами. Казва: “Не е ли хубава моята яка?”

Казвам: Единствената мисъл, която да остане ­ другите неща са изяснения ­ е да бъдете доволни от онова, което все­ки ден ви се дава. Най-малкото, което Бог ви дава, бъдете до­волни, колкото и малко да е, колкото и микроскопическо да е. Всеки ден Бог е определил да ти даде нещо малко или мно­го. Бъди доволен от онова, което Бог ти дава; не се сму­щавай от онова, което не ти дава. Казано е: “Утрешният ден ще помисли за себе си. За днешния ден бъдете доволни от онова, което Бог ти дава.” Благодарете. И като благодарите в душата си, вие ще дадете една нова светлина, която ще до­несе радост, веселие. То е хранене със Словото. Човек ще ста­не силен и мощен, за да може Божественият живот да дойде. Да стане дете, да даде условие, като дойде, за да влезе в Царството Божие да започне новият живот. В новия живот ние очакваме да се освободим от сегашното робство, в което се намираме. Защо и за какво, този въпрос за бъдеще ще се разреши.