Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

9.ВЪТРЕШНИЯТ ЗАКОН

“В начало бе Словото”

Но да изме­ним, тогава. Ако вземем паралела: учен ли да умреш, или невежа да умреш; силен ли да умреш или слаб да умреш; като добър човек ли да умреш или като лош човек? Някой бого­слов учи в училището, за да стане поп и да проповядва на хората. Хубаво, не е лошо. Учи човекът, свършил акаде­мията, ще вземе високо място: ако е в Амери­ка или в Англия, от висшето духовенство все са академици, свърши­ли са уни­вер­ситета; някои са свършили по медицина­та, имат висше образо­вание и той става проповедник. Ако си музикант, ще свършиш музикалното училище и ще сви­риш на хората. Ако четеш Евангелието, четеш го, за да знаеш да проповядваш на хората ­ да цитираш стиховете, да кажат за тебе: “Този от­лич­но знае Библията!” Има християни, които знаят Библи­ята отлично ­ всеки един стих в коя глава, коя книга, на кое мяс­то се намира. Хубаво е това. Има други, които се хвалят, че не знаят. На тях все Духът им говори. Те все казват, че Ду­хът им казал нещо, или че Духът не им е казал нещо. Но има два вида, от разни категории са духовете. Много катего­рии са духовете. Все духът казал, но какво? Зависи каква е сте­пента на духа. Няма, когато духът да не е казал нещо, ня­къде някои работи. Някъде някои работи ти е казал духът. Как­во е казал? Като си бил като дете, като на дете ти казвал, ня­къде ти казал като на възрастен и някъде ти казал като на стар. Казал ти духът, но различават се тия казвания.

Сега, като ви се говори така, вие всякога се намирате в едно противоречие със себе си по единствената причина, че у вас има две партии неопределени, та ту едната иска да бъ­де на власт, ту другата. И по някой път вие като че вземете ту едната страна, ту другата. Но и всичките християни не мо­гат да се освободят. Един свещеник ми разправяше една своя опитност. Той имал един ръководител от Невидимия свят, да го ръководи. “Та, бях го позагазил малко. Едно време като другите хора почнах и аз да си събирам парици, да ги ту­рям за черни дни. Та, понатъпках едно гърне и една вечер виж­дам моя ръководител, един стар, така ме бутна по челото и каза: “Едното ти око гледа към земята, знаеш ли?” Като ста­нах, гледам в огледалото ­ при челото, над окото, има една чер­на точка.” ­ Дето го бутнал с пръста. ­ “И може би един ме­сец седя това петно.” Един от добрите свещеници е той. И той намира, че човек се изменя. Някой път в младини чо­­век е много духовен, в старини става материалист. Някой път в младини е материалист, а в старини е духовен. Но всич­ко се случва.

Сега, по някой път, когато се проповядва, често в хрис­тиян­ския свят питат: “Кого имате за прицелна точка, когато гово­рите?” Защото, проповедникът, като говори, все ще за­сег­­не някого от публиката. След една проповед връща се един мъж християнин вкъщи и казва на жена си: “Не те е срам да говориш, да разправяш вкъщи какво правим, че проповедни­кът да разправя на цялото събрание. Че от амвона излиза той и говори какво ние правим. Не те е срам ти да разправяш на младия проповедник и той да ни се смее! Той ще ни учи нас сега!” Тъй си казва той. Тя казва: “Не съм разправяла ни­що.” Този, младият проповедник, чел ня­кой роман или ня­коя книга, нещо, което така дошло, че се нагласило според тех­ния живот както бил. Но казвам: Щом вземеш нещо върху себе си, имаш право така да разсъжда­ваш. Някой път имаме право. Някои неща могат да ни за­сегнат. На правата страна съм. Запример бил си на някой кон­церт, пеят някоя песен. Гла­сът на певеца е хубав, приятно ти става. Пък някой път сама­та песен както е избрана и гла­сът на певеца те дразни и ти съжаляваш, че си ходил на кон­церт. Но това е външната стра­на.

Но щом дойдем до живота, имаме едно друго положение. Все­ки ден вашето състояние се мени. И вие не знаете кои са при­чините. Някоя сутрин станете и не сте разположен, не ис­кате никой нищо да ви говори. “Днес ­ казвате ­ да не ме бу­таш.” Но него ден ще се случи така, че този ден всички ще ви бутнат. После може да се извините с голямо извинение, но погрешката е станала. Ние не знаем защо стават погреш­ки­те в живота. Ти мислиш или чувствуваш добре и в един мо­мент твоето състояние се измени. И ти не знаеш дали ти си фактор на това или факторът е извънка тебе. Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладу­вал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземе­те месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса. Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия. Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк. Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои. Тя си гледа спо­койно това и ни най-малко не я дразни месото. Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това. Питам: Кои са причи­ните, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават? И защо в другия случай, че яла трева овцата, това него не го интересува? И овцата казва за вълка: “Нека си яде той месото.” Сега, ако преведете тия символи ­ и в жи­­во­та има някои неща, които ви дразнят, а пък има някои неща, които не ви засягат.

Сега, до вътрешния живот. Понеже трябва да растете. Расте­нето зависи от един вътрешен закон. И ако не се разби­ра животът, растенето спира. Някой път животът спира ­ ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разби­ра. Някой път някои християни забелязват, усещат, че живо­тът е спрял. Три, 4, 5 години никакъв растеж няма. Той не се е про­менил. Гледаш, този християнин сал току цитира, сти­хо­ве цитира, няма нищо ново в него. Веднъж, дваж, триж ­ няма никакъв прогрес.

Сега аз ви навеждам на онези явле­ния, които се явяват в живота. Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления. Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: “Какви са отличител­ни­те черти на християнина?” Вие ще дадете няколко опреде­ле­ния: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него. И може да да­де­те много други определения. И може ­ и в самото добро има едно определение; най-кратко­то определение и най-изра­зи­телното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още. То е външно. Да си позлатен, това не зна­чи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си по­зла­тен. Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го прода­дете. Но представете си, че вие шишето самo не може да го про­да­дете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода. Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувст­ва­та ви да са прави ­ от злато да са направени, а при това съдър­жанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чув­ства да не отговаря на външната форма. Може вие да сте хрис­тияни по съображения. В Америка ако идете, има учени ле­кари, които влизат в известни общества, но те са лекари, ко­ито си пазят интересите в обществото. На събрания те оти­ват първи, усърдни са в събранията. Тук, в България, бъл­гар­ските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място. Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиен­тела. А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиен­тела. Туй е в Америка. Не е лошо, отлично е това. Вие не раз­би­рате вътрешните подтици. Някои българи, които са хо­дили, казват: “Лекарите в Америка са най-набожните хора, вся­кога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите ле­кари, набожни хора са.” Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображе­ния. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин. Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения. В даден случай вие не знаете моите съоб­ражения. Може да минавам за много добър. В истин­ския живот вътре има нещо, което определя същината на човека.

Сега може да попитате вие. Често хората си служат с един софизъм и не можем да се избавим от него. Носи един една торба и казва: “Знаеш ли какво има в торбата?” ­ “Не зная” ­ “Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.” ­ “Зная, зная.” ­ “Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.” Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден слу­чай, то може да му е полезно. Има моменти в живота, ко­гато самият живот се нуждае от това. Представете си, че вие носите една малка светлинка. Но запалена е вътре в джо­ба ви. Има такива кибритени клечки. Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва. Склонен си ти да я хвър­лиш, казваш: “При това слънце, що ми трябва тази светли­на?” При това поло­жение всички хора са еднакви. Но Слън­це­то залезе. По ня­кой път Слънцето си има свои особености. По­гледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно. Каз­ваш да не за­лязва, а то залязва. Казваш ти на Слънцето: “Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида?” И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва. И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно. И ти ка­жеш: “Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.” Слънцето казва: “Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, до­ка­то си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещ­та си.” Та казвам: Всяко едно верую може да не ни тряб­ва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница.

Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, каз­ват Му: “Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.” И Той не се уплашил. Казва му: “Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.” Там не е преведено добре. “Аз ­ казва Христос ­ всичко свърших, ама и с него ще свърша.” “Аз ще се свърша”, но те го турят тъй: “Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат. Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.” Иска да каже: “Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него ­ както и с Мене, така и с него ще направят. И той няма да избегне свършването.” “Идете ­ казва ­ кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свърш­вам, така и той ще свърши.” А другата мисъл е затаена: “Как­то Аз ставам, така той няма да стане. Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене. Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля. Той управлява и мисли, че е турен да управлява.”

Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мяс­тото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, кои­то дойдоха и казаха на Христа. Три положения има. Каз­ва­те: “Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде. Ис­ка­ме да се измени положението.” По някой път дойде ми­съл­та, която е смешна. Ти си тръгнал по този път, но ня­къде ще те претрепят. Малко си посвивай устата, гледай си интереса. И трябва да се пазиш. Е, как трябва да постъпиш сега по Бога? Да ядеш ли хляб и да умреш или гладен да ум­реш? От любов ли да страдаш или от безлюбие?

Да напра­вя малко по-ясно. От любов ли да страдате или от безлюбие да страдате? И в любовта има страдание. На всинца са побе­ле­ли главите все от любов. Страдате от любов­ни страдания: “Из­мъчи се душата ми.” Мъчи се човекът. Вие вземете в обик­новен смисъл любовта. Има нещо в лю­бовта, което из­мъч­ва хората. При любовта, аз считам, хората стра­дат, тъй как­то с хляба хората се задавят. Викат ме, каз­ват: “Ти защо ми даде хляб?” Виноват ли съм аз, като му да­вам хляб и той яде и се задавя? Питат: “Откъде взе този хляб?” Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се са­моубие, казват: “В кой магазин взе това оръжие?” А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: “Откъде взе хляба?” Казват: “Задави се този и умря.” Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е про­дал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят. Но виноват е онзи, кой­то е ял. Ами ако се заведе де­ло, че не сте му дали хляб и той умре от глад? Там ще за­ведат углавно дело. Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре. Как ще разрешиш въпроса? Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден. Аз туй ще предпочета ­ да яде хляб; поне като яде, да умре. Поне като умираш, няма да ми кажеш: “На вратата ти умрях, гладен умрях”, а ще ми кажеш: “На вратата ти сит умрях!” И той ми казва, че умира сит пред моята врата. Гладен човекът ­ не могат да ме обвиня­ват. За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре. Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път. После, някой път задавяли ли сте се някъ­де? Човек може да бръкне с пръста си в устата и да извади хап­ката от гърлото и ще каже: “По-малко трябва да ядеш. И после, хапките ти трябва да бъдат по-малки.”

Всякога човек се задавя, когато има две противо­полож­ни мисли. Когато дойде една отрицателна мисъл, чо­век вся­кога се задавя, кривото гърло се отваря. Ако човек е концен­три­ран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може да се задави. Пък ако умът ти не е концентриран, тогава всякога се задавя чо­век. Ти говориш и се смееш в яденето, тогава става хата­лък*, нещастие.

Сега, тези са физически работи. Задавянето е физическо нещо, а движението ­ на духовния свят, за да се прогресира, за да има мисълта сила, да бъде мощна; понеже всички жела­ете да направите нещо, как ще направите? И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва. Очаквате да дойдат благо­прият­ните условия на живота и те не идват. Какво трябва да правите? Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голя­мо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голя­мо събрание. Тия хора имат свои възгледи. Вие може да гово­рите на хората тъй, както е говорил един евангелски пропо­вед­ник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал ве­сел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и глава­та­рят го слушал, но после главатарят му казва: “Хубаво го­вориш, но ­ пари, пари!” И когато аз ви говоря, вие ще ка­жете: “Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища тряб­­ват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме ­ пари, пари!” Един ден идват две сестри и каз­ват: “Една стая има тук, да ни се даде.” Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде. “Ама ти ­ казва ­ кажи!” Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: “Защо на този я даде, а на мене не каза да я дадат?”

Не се разрешава така въпросът. Един Учител не е пратен в света да урежда вашите стаи, те са ваша работа. Един Учи­тел не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа. Птиците ядат и пият, без да ги учат. Родени са така. А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам на­ем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да

* хаталък (ар.-тур.) ­ диал. злополука, беда.

ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Чо­век, който иска да опита характера си, да си направи една къ­ща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е хрис­тиянин, той не трябва да си строи никаква къща, а като нае­мател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отли­чен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: “Без къща.” Казваш: “Хрис­ти­янин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.” Онзи, който казва: “Защо Господ не ми дал къща?”, той може да е хрис­тиянин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и упо­вава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и два­мата не са за Царството Божие. Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Цар­ството Божие.

Ти ще цитираш стиха, че бедните ще вля­зат в Царството Божие. Че, бедните не са бедни. Ония хора, които влязоха в Цар­ството Божие, бяха най-богатите в света. Че, кои са бед­ните? Доколкото знаем, онзи Лазар* те го нари­чат беден, но той не беше беден. Лазар беше най-големият богаташ. Един бо­га­таш, който по една случайност заболява и отива да из­пит­­ва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат. Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му. Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сирома­шията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият по­край него, той си казал: “Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.” И Христос предста­вя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при бога­тите, при Авраама отива, на почетно място. А богатият, като умира, отива в ада. Значи той е на вратата, вън, на бога­тия Лазар. Там седи и казва: “Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.” Казва му Бог: “Нямаме време сега да изпращаме на­

* Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края.

шите слуги да намажат гърлата ви. Тъй ­ за тази работа няма­ме слуги.”

Може да си представим историята и другояче. Христос я представя в един смисъл. Той я представил, че има правда. Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мис­лиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия. Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: “Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се вър­неш тук, да ти се даде?” И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, ни­какви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено. Две блага са изключени. “Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ. И всичко това ще се пре­върне на добро.”

Я вижте, псалмопевецът Давид казва... Гос­под го взе от под овцете. Овчар беше той и показа голямо мъ­жество, но след туй каква голяма беля си наведе на гла­вата. Та гони го Саул, имаше интриги и най-после освободи се и стана цар, избави се от Саула. Но после в дома му дой­доха такива нераз­бории, такива изпитания, че надали в исто­рията ни, не знаем да е имало един цар, толкова нещастен, кол­кото Давид. Та един от синовете му направи едно голямо престъпление със сестра си, друг уби брата си, та какво ли не. И после го го­ни. Един лежа с жените му. Голяма неправ­да! Вие не гле­дайте сега, дойдоха тия неща. Голямо нещастие и геройство остави Давид. Че като го гони синът му, той си по­сипа гла­вата с пепел, че върви и плаче: дано се смили Гос­под над него. Но имаше си причини, защо. Ще оставим причините. И ако се четат псалмите на Давида... Ако Давид не беше минал през всичките тия изпитания, той нямаше да напише нито един псалом. Но като мина през тия страдания, той написа тия псалми. Но той трябваше да мине през тези го­леми изпи­тания.

После, вземете живота на Иова ­ и това е дадено там. Но там е дадено малко по подобие. Големи изпи­тания мина Иов, но и изпитанията на Давида не бяха по-малки.

Най-после, вземете живота на Христа. И Той имаше най-доброто желание, най-доброто учение, проповядваше, учеше и имаше най-голямото добро. Но имаше и най-големите страдания. Хванаха Го като някой престъпник и Го съдиха по римските за­кони, разпънаха Го на кръст. А някои хора умират по-спо­койни. И те страдат, само че на някои страданията са явни, а на някои не са явни. Гледаш някого, казваш: “Виж колко е ве­сел.” Но той само привидно е весел. Той е весел отвън, но има нещо, което го боли. Като му по­гледнеш лицето, ни най-мал­ко не е весел той. Който не раз­бира, така мисли. А има хора, които са весели от себе и от живота си. Духовни са те. Той е разбрал и носи каквото му дава животът ­ доволен е от съдбата си. Казва: “Дошло е.”

Сега аз не искам да ви представя тъмната страна. Това не е животът, това е само една фаза на живота. Ако Месечи­ната се изпразня и се пълни, това е фаза на Месечината. Ако Месечината се изпразни, това ни най-малко не показва, че тя се е изпразнила; и ако се напълни, ни най-малко не по­­казва, че тя се е напълнила. И празната Месечина, и пъл­ната Месечина е все същата Месечина. Нейното естество ни най-малко не се е изменило. Спрямо нас нейното поло­же­ние се е изменило, но спрямо себе си ­ не, ни най-малко не се е изменило. И като е пълна, и като е празна, тя е същата.

За нас, някой човек, изменя се положението му, но то е привидно така. Той е един и същ. Майката някой път крес­не на своите деца ­ не че се e изменила. Детето може да ка­же, че майката се е изменила. Че, вятърът като духа, ни най-малко не се е изменило неговото естество. Не спи­райте, нека духа вятърът. Не мислете, че всякога човек тряб­ва да е тих. Все трябва да се разфучи малко, да подуха малко, но това ни най-малко не показва, че неговото естество се e из­менило! Не, движението се е изменило. Обнова става, самият живот го изисква. Сериозна работа е това. А някой път някому гори къщата ­ някой аристократически минава край тебе, не се спира, не се поздравлява, отива да си гаси къ­щата. Ти казваш, че не обърнал внимание на тебе. Че, ако му гори къщата, на тебе ли ще обръща внимание? Ако ти полееш една кофа с вода, свърши се работата.

Сега, това са ред разсъждения и искам да ви наведа на една мисъл: да бъде умът ви гъвкав. Здравият живот, тъй как­то се развива, в научно отношение, трябва умът ви да бъде много гъвкав ­ и в това седи животът. С един гъвкав ум, с едни гъвкави чувства, ти ще имаш един по-дълъг живот и ще живееш по-дълго време. А с един ограничен ум, с едни огра­ничени мисли, чувства, ти ще живееш един кратък жи­вот. И няма да намериш смисъл на живота. Ако си гъвкав, ти може да предотвратиш всеки удар и можеш лесно да се спра­виш със своята съдба. Някой път и съдбата те дебне, из­питва те. Запример тя иска да те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре. Туй ще роди мисъл у тебе. Мене ми разправяше един войник, по­каза ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл. “Ви­диш ли ­ казва, ­ има Промисъл в света.” Тогава ми по­­каза шинела си. Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвся­къде са минали куршуми! И той го носи за спомен. “Про­мисъл има” ­ казва. Но аз виждам: този войник е бил гъв­кав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо. Тия кур­шуми се оттегляли. И казва той: “Промисъл има.” Показва неговия гъвкав ум.

И ние казваме: човек трябва да върви по правия път. Ня­ма нито един човек на Земята, който да върви по правия път. В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките ­ защото вие в ума си мислите, че хо­рата вървят по прав път, а те вървят по един много крив път. Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има го­лямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре. Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съп­ро­тивление. Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заоби­ка­лят. Сре­щат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш. Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: “Благодаря ти, много сладко ми говориш.” Че направи един превод. И много мъчно се правят преводи. Има един език в света ­ мъчно се превеждат думите.

Запример как ще ми преведете думата: “Ти си голям бу­дала”? Вие ще кажете, че той е глупав човек. Ни най-малко не е глупав. Това е чужда дума: “буд-алах”. “Буда”, или “бу­ди”, и “ал” ­ “будала”. Значи да вземеш нещата по Бога ­ да ги взе­меш тъй, както Господ ги е дал ­ “будала”. А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко. Мно­го се лъжеш. “Ти си голям будала” ­ аз ти давам най-голя­мата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: “Аз ­ будала?” А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала. Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума “будала”... Но аз зная корена на човешките думи. Първоначалният произход на всичките думи ­ имат съвсем друго значение. После, думи­те са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думи­те, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се ду­мите. В човешкия живот става преврат на думите. Те са пре­търпели голямо изменение. От едно значение са мина­ли в друго значение. Не зная в български език дали има та­кива думи. Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно проти­во­по­ложно значение. Една книга има, която показва какво значе­ли думите тогава и сега. Да вземем думата “контент” и думата “пре­вент”*. Сега значи: “Господи, тури им препят­ствие”, “Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят”. А преди 200 години имало друго значение: “нака­рай ги да направят”. Ко­гато** преди 200 години значе­ло: “накарай ме, Господи, да го направя”. Обратното значение. Тази една дума, която е значела: “накарай ме да го направя”, а сега значи: “да не ме заставиш да го направя”. И цяла една пси­хология има вътре.

И в нас по някой път става такъв преврат. Не само, но и в нашите чувства, в желанията. Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000

* content (англ.) ­ задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) ­ предотвратявам; не допускам, преча.

** когато ­ разг. докато.

го­дини, вътре в живота ни имат точно обратно значение. Взе­­ме­те красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората ­ днес красотата е един сти­мул за зло. Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал. Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стража­ри, ще я подозира. Когато едно време, мъж, който имал кра­си­вата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни. Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа,

че може да направи престъпление, за грозната жена той подо­­­зирал, че може да направи престъпление. Сега е точно обрат­­ното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да напра­ви престъпление, казва: “Кой ще дойде при нея?”, кога­то за красивата жена ­ “Ахаа!”

Аз ви навеждам на законите. Пре­врат има в понятията, или психологически, в мислите, в чув­ствата става промяна. Има един вътрешен закон, който из­меня нещата, изпитва доколко можем да разберем съдър­жа­нието на нещата.

Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въз­дейст­вува в дадения случай. Сега някой седи, моли се, недово­лен е той. Не е станало както иска. По лицето ­ недоволен е. Аз правя наблюдения. Когато някой път остана без работа, пра­вя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви бе­лези има. Като видя някой човек, зная, че жена му го на­пек­ла. Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъ­ще­ря­та го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции. Някой проповед­ник, и той е напечен. Има известни белези, по които се по­знава. В Америка всякога ще забележите, връщат се млади про­по­ведници, които свършват академия ­ пращат ги послед­ната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, ­ като се върне, има една тъм­на омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако. Недоволен е от нещо, има известни белези. Напечен е някъде, остават известни белези. Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: “Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица!” Напекъл те твой при­ятел ­ какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата. Или, изгубил си парите ­ кажи: “Слава Богу, освободих се от големия товар.” Или че слуга си нямал, къща си нямал, бо­­лест те нападнала ­ на всичко туй поусмихни се малко.

Сега, даже и за мене може да е изпитание. Бос бих минал по-лесно, от­колкото със скъсани обуща. Със съдрани обуща ли бихте ми­нали по-лесно, или боси, през София? Ако туря хуба­ви дрехи, шапка и бос, ще кажат: “Мода е.” Но представе­те си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дре­хите, палто скъсано, коса разчорлена, бос ­ какво ще кажат хора­та? То е тщеславие, искам да обърна внимание, като мина­вам, искам хората да обърнат внимание на мене ­ то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през Со­фия ­ добре облечен или като последен работник? Те са край­­ности. Аз отвън може да го направя, но няма да бъда сво­бо­ден. Като мина, ще кажа: “Аз съм недоволен от себе си.” Ще си кажа: “Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.” Казвам: Това са по­сторонни* работи. Но има изключителни условия, слу­чаи, при които човек трябва да разреши правилно въп­роса.

Представете си, че сте слуга при един господар. Господа­рят иска да го прати на едно място, но той казва: “Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажи­ран, отложи я, понеже съм си заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.” Слугата взел обущата на господаря и отишъл да свърши работата. Явя­ва се една работа на господаря и той трябва да излезе. И той излязъл със скъсаните обуща на слугата си, той свършил работата с неговите обуща. Слугата свършил работата с обу­ща­та на господаря си, а господарят свършил работата с обу­ща­та на слугата си. Питам: В дадения случай кое е за пред­по­читане? Не да се изложиш, не говоря за насилие.

Когато роптаеш против съдбата си, това е неразбиране. Как разби­рате съдбата? Какво подразбирате под думата “съдба”? Вля­зъл си в едно училище, в отделенията, прогим­на­зи­ята, или гим­на­зията, или университета, или някое специ­-

ал­но учили­ще. Има известен курс, който трябва да минеш,

* посторонен ­ остар. страничен.

известни огра­ничителни условия ­ трябва да ги минеш, тряб­ва да ми­неш по този път, да се ограничиш. В туй училище има такива за­кони, че ти не можеш да питаш защо са тия пред­мети. Ня­ма да даваш ум на хората. Колкото предмети има, ще ги про­­уч­аваш и ще бъдеш точен във времето. После, в учили­щето такива и такива дрехи ще носиш. В училището не може да носиш дрехи каквито ти си искаш, в някои учили­ща ще ти искат специални дрехи. Ти ще се подчиниш добро­волно.

Та казвам: В живота ние минаваме през известна специа­ли­зация. При известни случаи ти минаваш и трябва да се под­чиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чув­ството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрез­мерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започ­нат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скър­жав*, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпи­танията ­ този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набо­жен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. Ти да знаеш, че си духовен. Духовен да съм, да мога аз вътре да разбирам нещата.

Понеже аз ви говоря, понеже тази [е] 13-ата глава, турям всич­ките противоречия, за да може доброто да стане. Защото 13-ата глава е фатална. На английски казват: “Нещастно чис­­ло е туй.” Има и други нещастни числа, не е само едно, мно­­го числа има, които са нещастни. 22 е нещастно число. 20 е щастливо число. 29 е нещастно число ­ за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия. 30 е нещастно чис­ло, 7 е щастливо число. 1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е

щаст­ливо. 22 е нещастно. Яков имаше две жени. Тури две жени на едно място, че колко нещастия ще имаш!

* скържав ­ диал. стиснат, скъперник.

Сега на­вож­дам това нещо за обяснение. Всички [неща] които навож­дам, са свързани с духовния живот. Това са външни резулта­ти, неправилни резултати на един живот, съществуват в ко­лек­тив­ния живот вътре. Трябва да знаем откъде излиза всяко едно нещастие в света.

Тогава Христос казва: “Уподобявам Царството Божие на жена, която взела квас и го турила в три мери брашно.” Каз­вам: Три мери е щастливо число. Един квас e ­ числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза. Господ,

Той е Един. Само eдин в света може да носи числото 1 ­ Той е Бог. За Него може да кажем, че Той е сам. Освен Него няма друг Бог.

Но сега, да се повърнем към туй, което осмис­ля живота. Следователно всичките противоречия, които се явяват в жи­вота, имат две страни: имат една светла страна, имат и една тъмна страна. В тъмната и светлата страна се пре­кръстосват. Ако ние разбираме закона на Любовта, кога­то се говори за Божествена Любов, онази сила, която може да ни преведе през живота, през всичките противоречия на живо­та, за да може да го разберем и да може да се ползуваме от живота. Само чрез закона на Любовта, само чрез закона на Божието Знание, чрез закона на Божията Истина ние мо­же да излезем и да излезем из мъчнотиите, из мъчните ра­бо­ти, и да използуваме противоречията.

Много мъчно е да изпол­зуваме противоречията. Не е лесна работа човек да тър­­пи. Казваме: “Да търпиш.” Има известни думи, които са като отрова. Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, лег­неш, но не можеш да спиш спо­кой­но. Казваш: “Седи тази дума, мъчи ме.” Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: “По­тър­пи!” Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лоши­те думи. Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои. Но в някой вестник пи­сали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъч­но го понася. Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество* ­ подправили писма и така подвели рабо­тата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му

* от “взятка” ­ разг. подкуп, рушвет.

до­несат още 3000 лева. Една интрига. Как ще докажат? Ще пра­вят следствие. Подведена е работата.

Тъй и за Христа каз­ваха: “Ние Го чухме да казва: “Събо­ре­те този храм и Аз за три дни ще го съградя.” В едно отноше­ние Любовта е един закон. Човек постоянно трябва да се моли. Намираш се в света в голямо противоречие ­ да се моли човек да се изба­ви от тази беда.

Нали знаете оназ българска приказка за злата жена. Ми­навал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил мал­третиран от жена си. Казва: “Аз да съм на негово място,

че да оставя една жена да ме малтре­тира!” Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола. Казва: “Какво търсиш?” ­ “Как? ­ казва. ­ Твоя жена съм.” Ха беля сега. Той отива в дома си и тя отива с него. “Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен. Аз ще ти кажа, как си играеш с мене. Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.” Какво ще направите сега, кажете ми. Представете си, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: “Аз мис­лех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво напра­ви с мене.” Тогава как ще повярваш, кажете ми. Какво ще кажете?

Та, гледам, всичките противоречия на хората са от такъв харак­тер. Някой път хората какво правят с противоречията? Каз­вам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръж­дясваш, макар да си окалян. Иди се умий. Ако си позла­тен, кой ти е крив? Ако си златен, въпросът е свършен. Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтри­ват. Всякога трябва да се определи човешкият характер зла­тен ли е или не. Човешкото същество ­ същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита ес­тест­вото му златно ли е или позлатено. Ще минете през изпи­тания всички. Ако устоите на изпитанията, златни сте; ако не устоите на изпитанията, позлатени сте.

Като казвам, че сте позлатени, искам да кажа, че ще се сто­пите, не се отнася до вас. Щом дойдат изпитанията, вие тряб­ва да се свържете с Невидимия свят. Не че не сте свър­зани. Сега, на Земята, щом се разболеете, викате лекар. Хва­не ви хрема или температура имате, или огница, или някаква друга болест ­ викате лекар и добре правите. Забо­лееш в ду­хов­но отношение ­ същият начин: ще се отнесеш до Неви­ди­­мия свят да те лекуват. Ако на Земята викат лекар, и в духов­ния свят, и там ще викате някой лекар, да ви помогне; вие не можете да се справите с туй болезнено състояние, ви­ка­те лекар да ви помогне. Писанието казва: “Бдете и моле­те се!” Христос казва: “Бдете и молете се! Плътта е немощна, а духът ­ бодър. Не знаете кога ще дойдат изпитанията.” Хрис­тос се моли да Му изпратят помощ от горе, по кой начин да разреши въпроса. С една болест как трябва да се справиш? Сега питате: някой като е болен, какво трябва да правиш? Ще повикаш лекар. И духовно като си болен, пак ще пови­каш лекар. Щом си в противоречие със себе си, пак ще пови­каш някой лекар.

Тогава вземете последните думи ­ Христос казва: “Ето, оста­вя се вам домът ваш пуст; и истина ви казвам, че няма да Ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: Бла­го­­сло­вен, Който иде в Името Господне.” Или, преведено на друг език: Благословен Този, Който може да ви въведе в пъ­тя на Любовта, да разберете Божия Дух. Благословен, Кой­то ще ви въведе в пътя на Любовта. Само там ще намериш раз­решение на всичките противоречия.

Сега ние правим опити. Един ден, като влезем в пътя на Лю­бовта... Христос, и Той мина по същия път. Излезе от при­вид­ния път и влезе в истинския път. Като влезе в този път на Любовта, тогава и Павел казва: “Сега отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, ще по­знаем тъй, както сме и познати.”

Та, последното: “Благословен, Който иде в Името Гос­под­не.” А Името Господне, това е Божията Любов.