Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

8.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”
Ще прочета 6-а глава от Евангелието на Лука.
“В начало бе Словото”
Най-важните думи в прочетената глава са последните. От 46-и стих. Има едно положение, което човек трябва да пази. На физическия свят, за да бъде човек здрав, той трябва да пази онази топлина ­ една нормална топлина има, която под­държа здравето. Или тъй наречения, да пази Свещения огън в себе си. В човека има един Свещен огън, който гори. И този Свещен огън зависи от правилното кръвообращение, от правилното дишане, от правилната мисъл. Щом изгубиш този Свещен огън, тогава ще дойде обикновеният огън. То­гава почва димът, горението не става правилно, кръвообра­ще­нието не става. Няма достатъчно светлина вкъщи, започ­ваш тук-там да се буташ. И често човек търси, по някой път той търси извинение. Като прави погрешки, като някой път направи престъпление, току търси някой адвокат някъде, да го защищава пред съдиите. Сам не може да се защищава, по­неже не разбира потънкостите на закона. И може да го хва­нат и да го съдят. И погледнеш, вземе двама адвокати, разправи си и седи и не знае. И започнат адвокатите. И едва ли не те угасят Свещения огън.

Престани да правиш погреш­ки. Погрешката показва: ня­ма Свещен огън. И защо си ви­новат? Защото си запалил ти друг огън, от димящия, и си на­правил не пакост на себе си, а си направил пакост на своите ближни. Тогава от този огън изли­зат саждите и димът.

Та, не може да има един добър огън вънка от Свещения огън. Вънка от Свещения огън... Той е огън, който изпълня ця­лото пространство. Цялото междупланетно пространство е изпълнено с този Свещен огън. Защото огънят е, който под­държа живота.

Вие имате едно понятие, че огънят се пали и се изгасва. В обикновения огън е така. Всяка сутрин, като станете, зимно време, като станете, по-голямо внимание се обръща на огъня; а лятно време, само когато имате нужда, тогава обръщате вни­мание. Често, запример, се случва, че вие заболявате, и веднага се подига температурата във вас. Свещеният огън се отличава с едно качество. Той образува една приятна топ­ли­на в човека. И когато той гори, човек се усеща крайно раз­по­ло­жен; когато той гори, ти усещаш едно разположение на душата си.

Или вие приближавате... Може да ви дам един при­мер: пред­ставете си, че вие сте пътували зимно време, в една зим­на нощ, върнали сте се отвън, имало е 25­30 градуса студ и ви приемат в една селска колиба, къща, и ви турят до камина­та, до огъня. И вие си турите ръцете и приемете една приятна топ­лина; и като седнете, сложите си ръцете към огъня. И усе­щате едно приятно чувство. Като приемете това приятно чув­ство, същевременно и ви отнесе една хубава дрямка, зас­пите ­ една почивка, подига се организмът.

Когато гори Све­ще­ният огън на човека, той придобива туй, хубавото чувство, което наричат хората: мир, спокойст­вие, вяра има, любов има на Земята. А щом дойде обикнове­ният огън, човек е не­раз­положен, нервен, това няма, онова няма, всичко го без­покои. Тогава питат: “Защо идат безпо­койст­ва­та?” Щом ти изгасне Свещеният огън, всичките бели почнат една след друга да те посещават. Сега, някои от вас ще кажете така: “Та досега не сме ли имали Свещения огън?”

Тогава ще ви приведа друг един пример. Когато венчават някоя млада невеста, тя тогава нали си облича най-нови дре­хи. Че невестата, туй е мярката. Най-хубаво обличат невеста­та. Ще я накичат тъй, както никога не са я кичили. Хубаво е облечена, и чисто, тъй! Хората, само когато се женят, обли­чат се. Свещеният огън загорява. А после, докато тя носи бу­лото на лицето си, има този Свещен огън. Щом є хвърлят бу­­лото, сне­мат є булската рокля, тогава є турят обикнове­ната рокля и кажат: “Хайде сега на работа!” Аз наричам: обик­но­веният огън дойде вече.

Та, сега, хубавото е само в празнични дни. Тогава ще се обле­чем добре, а през другите дни ­ някои скъсани дрехи, да се не оцапаме, ако имаме чистите дрехи. Та, по този образец, от този огън зависи. По някой път, понеже ние считаме, да гори Свещеният огън много скъпо ще ни струва, та по някой път го гасим и тургаме обикновения огън. Макар че пуши, по-малко разноски са там. И действително, обикновеният огън много евтино коства. Не се лъжете, [има] много несгоди в жи­вота и болести, които струват много по-скъпо, отколкото Све­щеният огън.

Разбира се, и ние имаме една опитност; трябва да прежи­ве­ете една опитност. Каквото и да се говори, може да четете за огъня, много се е говорило за огъня, даже хора са почнали да се покланят на огъня, имало е огнепоклонници. И онова, ко­ето дава цена на Слънцето, то е онази топлина, онзи огън, който иде от Слън­цето. И досега казват, мислят какъв огън има на Слън­цето. Когато започне да загасва Свещеният огън на човека, и човек започва да загрубява. Най-първо започва да загру­бява неговата кожа. Кожата загрубява. А пък на физическото поле кожата е носител на живота. Щом кожата е почнала да загрубява, вече тия, фините течения на човека не стават пра­вилно и почват да се явяват много болести. Загрубява ко­жата, няма да ви дам диагнозата, вие ще почнете да си по­пипвате кожата, като лекар, и ще се изпоплашите.

Вие не знаете какво нещо е загрубяване на кожата. Пред­ставете си, че имате едно дебело гемиджийско въже и и ис­кате да направите един възел от него. Може ли да направите такъв възел, както от един тънък конец? Или пък може да на­пра­вите една разлика. Веднъж аз си изваждам дрехата, една хубава (вълнена) дреха, дълго време не е употребена, пла­тът много хубав. Понеже не е обличана дълго време, пък и нямало кой да се занимава с нея, виждам, че някои разумни съ­щества влезли в нея, та направили прозорци. И доста големи прозорци направили. Седи една сестра при мене, че є казвам: “Тези архитекти са били молците, които са влезли и намерили, че тази дреха не е изплетена както трябва.” Тя каз­ва: “Мишки са влезли, големи са дупките.” Казвам: “Не вярвам, ако са мишки, ще оставят своите визитни карти.” На­ме­рили, че има нужда да турят прозорци под ръкава от­долу. После намерили за нужно отзад, на гърба, да си напра­вят прозорци. И там турнали. След като гледах от едната страна, виждам, че не са имали достатъчно време да турят про­зорци и от другата страна. Остава сега въпросът да мис­лим: мишки ли са направили прозорците или молци­те? И въпросът остава висящ. Казвам: Ще дадем някой голям авто­ри­тет да се произнесе. Онези, които знаят хубаво да плетат. Ще ги попитаме: “От мишки ли са или от молци са тия дупки?”

Та, по някой път, като дойдем и в духовните работи, като се направи някоя погрешка, ние питаме дали е мишка или е молец. Дали е мишка или молец, е все едно. Прозорецът е от­ворен. Дали е молец, малък дефект или мишка, но не зная кой е. Но от тия зидари тук аз не съм доволен ­ нито от ед­ните, нито от другите. Усещам лошата миризма. Като отво­рили прозорците, развалили дрехата и оставили една ми­ризма. И аз съм недоволен от миризмата на молците.

Та казвам: Когато Свещеният огън гори в човека, той оставя своето ухание. И когато гори другият огън, който е обикновен, и той оставя. Те са реални. Оставят всичките не­­сгоди. Идва една млада сестра ­ заболели я двете плешки, и отзад плешките я болят, и отпред гърдите я болят, казва: “Не зная какво е станало ­ уж живея добре, храня се добре, пазя хигиеничните правила, откъде тази беля на гърба? Да не би да е дошла от охтиката?” Щом дойде тя, то е призовка за другия свят. Да я повикат. Иска да є дам някои наставле­ния. Казвам: “Никакви наставления ­ ще мине.” ­ “Как ще мине? Човек трябва да вземе мерки.” Казвам: “Мерки ще взе­меш. Една доза ще измениш мислите си ­ мислова доза. Ще вземеш друга доза цяр: ще измениш чувствата си. Ще изме­ниш и постъпките си.” Казва: “Нещо по-лесно, по-съ­ществено. Как ще изменя мислите си и чувствата си? Тол­коз време се мъчих да държа мислите си в изправно положе­ние, и чувствата, и постъпките си, и тия работи се загнездиха по гърба ми.” Аз седя и казвам: “Не може да Ви дам никакви на­став­ления сега. Идете дома, ще ви мине.” Тя ме гледа. Чета в очите є, един поглед: че Учителят не се интересува; ка­то че 5 пари не дава, че те боли гърбът. Тя иска да ми ка­же: “Че какво те интересува тебе, че ме мен боли гърбът?” Тъй си мисли тя. А на себе си аз казвам: “Позагаснал малко Све­щеният є огън.” Нищо повече. На мен си казвам: “Свеще­ният є огън изгаснал.” При обикновения, димящия огън, тогава мислите са други, чувствата са други, всичко върви дру­гояче. Как да є предам Свещеният огън? Тя ще каже: “Ка­къв е той?” Без дим. Абсолютно никакъв дим няма, но една приятна топлина. Като те лъхне неговата топлина, като че живот носи в себе си.

Казвам сега: Ако тази сестра е тук, тя може да знае, защо я боли гърбът. Причината е Свещеният огън. Не че той е причината за болката. Отсъствието на Свещения огън е причина за всичките бо­лести, които имаме ние, от какъвто и характер и да е. Да­ли са в мускулите, дали са в кръвообра­ще­нието, дали са в нерв­ната система, каквото и да е раз­стройство се дължи на това, когато този Свещен огън не функ­­ционира. Тогава тя­лото не може да възприема ония жизнени сили, които под­дър­жат и самия живот. Има в света един временен живот, кой­то се предава на човека при обик­но­вения огън; другият, Божественият живот, се предава при Свещения огън. И тога­ва хората го кръщават, казват: “това е любовта”, “това е чувството”, “това е мисълта” ­ всякак го кръщават. Христос каз­ва: “Добрият човек по какво се отли­чава?” И тогава добрият човек...

Трябва да взема един пример из физическия живот, за да изясня една духовна истина. Запример се казва: когато на физическия свят един човек, който съгради къща върху ка­мък, дойде наводнение, тази къща издържа, понеже има осно­ва. А пък другата, която е съградена върху пясък, когато дой­дат тия наводнения, не може да издържи. Казвам така: Све­щеният огън в човека, това е основата, върху която тряб­ва да се съгради животът. Всякога човек трябва да гради върху него. Казва там: “Бог е Огън пояждающ ­ Свещен огън.” Моисей, който беше посветен върху египетските тай­ни, зна­еше почти всичко, което вещите, учени хора в Египет знаеха, тряб­ваше 40 години да пасе овце, за да има една опитност, за да види какъв е външният израз на Свеще­ния огън. Той един ден, като пасеше стадото, дойде до едно място, гледа една къпина, че гори и не изгаря. Учуди го това. Той зна­еше, че там, дето има огън, нещата горят и изгарят. Той се учуди как гори и не изгаря тази къпина. И отдалеч той чу глас, кой­то му казваше: “Изуй обущата си, защото мястото, на ко­ето стоиш, е свято.” Там чу един разумен глас, който из­лезе и говори из тази Свещена къпина. Казва: “Чух страда­нията на Моя народ и онова, което става в Египет. И затова съм дошъл от тази Свещена къпина да ти говоря.” Прибли­зи­­телно този пример изяснява туй, което искам да ви кажа. И в човека има огън.

В Новото Учение ние искаме да запалим Свещения огън. В какво седи Новото Учение? ­ Да запалим Свещения огън! Щом се запали Свещеният огън, всичко е свършено. То ще даде наука. Но огън трябва. Тогава ще се яви животът, ще започне да функционира животът. А пък като няма огън, ще има кадеж.

И тогава се явяват разсъждения при един обик­но­вен живот. При един обикновен живот ще имаме обик­новени неща в живота; при един обикновен живот ще имаме една опитност, която аз имах. Преди години минах през Казанлък и ми дадоха доста големи мускали с розово масло. Турили го в шишета и аз ги окачих някъде. По едно вре­ме, години се бяха минали, може би една-две, и един ден ми дойде на ума да видя какво има в тези мускали, дадоха ми ги хората. Гледам, няма никакво розово масло. Мирише, но нищо няма вътре. Казвам: Дали тия са се подиграли или по погрешка ми дали празни мускали? Всичко изчезна­ло, изфирясало, няма никакво масло в мускалите ­ празни. Казвам: Това нещо, което се изменя и изчезва, то е правено на обикновен огън. Ония неща, които стават на обикновен огън, всякога се изгубват, не са реални неща. Запример едно розово масло, варено на един Свещен огън, никога не може да се изпари. То се изпарява и с хиляди години седи там. Тези шишета и досега седят в 66*, доста хубави шишета, с хал­кич­ки такива направени.

Казвам: И вие сега мязате на такива празни шишета. Ако всичко изфирясва от вас, трябва да знаете, че е от обик­но­ве­ния огън, който гори. Има обикно­ве­ни мисли, които изчез­ват; има обикновени желания, които из­чезват ­ губи се туй, обикновеното.

Ще направя разлика сега, дотолкова може да направя един предмет ясен. Тия, обик­но­вените рабо­ти в живота ще изчезнат. Щукне нещо из ума ти, ти не можеш да го намериш никъде. Не ти е потребно. Някой се мъчи да ти припомни. Тия, Божествените работи остават вечно в па­метта. Те никога не могат да изчезнат. А обикновените рабо­ти всякога ще ги забравиш. И ако ги забравиш, благодари на Бога, че си ги забравил. Някой път напъваш ума си, да си ги припом­ниш. Запример ще осиромашееш.

Сега, да ви обяс­ня от туй гледище. Обикновените работи са като моите мус­ка­ли, аз разполагах с тях. Можеше да дойде някой да му ги про­дам и щях да взема няколко хиляди от тия мускали. Оти­де, изхвръкна всичкото богатство на муска­ли­те. Да допуснем сега, вие изгубите здравето си. После оси­ро­машееш. Значи, богатството изфирясва, здравето изфи­рясва.

Ти се чудиш как Гос­под направил света така, да изфиряс­ват тия работи. Не смесвайте тия работи с Господа. Господ е допус­нал тия работи, за да види по какво се различава Бо­жието от вашето. Всичко онова, което Бог е направил, е нещо постоянно и всичко друго, което съществува, което вие сте направили, е непостоянно.

* 66 ­ ул. “Опълченска” № 66, където Учителят е живял.

Сега, практическата страна, каква е съществената стра­на: всякога трябва да се стремите да поддържате Свеще­ния огън. Да направим едно малко различие. Човек има едно вътрешно различие. Как познавате от двама души кой е по-силен? Някой път формата показва, но някой път товарът,

с който е натоварен човек, показва. Че онзи, по-силният кон носи повече товар. А слабият кон носи по-малък товар. Онзи, който е съвършено слаб, него почти не му турят нищо, само самара си носи той. Някой път здравите коне са натоварени, а онези, които искат малко да се угоят през лятото, които са изпосталели, не носят нищо, освен самара си. Значи във фи­зичес­кия свят един кон, който носи товар, е ценен, повече пари му плащат.

Казвам тогава: Има два вида товари. Запри­мер някой път ако [се] натовари един кон с ечемик или жито, той го помирисва, приятно му е, че носи ечемик. Казва: “Може да ми дадат и на мене от този ечемик!” Ако конят е натоварен с пясък или друго нещо... Вие психологически не сте наблю­да­­вали, като срещнете един кон, натоварен с пясък, какво е състоянието му. Тогава той е недоволен, понеже няма нищо за него. Когато носи жито, когато носи хляб, ечемик, самият кон е доволен. По някой път вие сте натоварени с голяма скръб, казвате: “Голям товар имам.” Щом можете да го но­сите, вие сте силен. Щом имате голяма скръб, значи са ви на­мерили за силен и са ви натоварили. Казвате: “Дотегна ми да нося тия страдания. Не съм имал бял ден, искам да бъда радостен.” Че, радостта, и тя е товар. Значи, ти искаш да се натовариш с ечемик. Аз правя сравнение. Като си нато­варен с пясък, ти имаш обикновен огън ­ правя паралел, ­ ко­гато си натоварен с ечемик, с жито или такова нещо ху­баво, в което можеш да участвуваш, то е Свещеният огън.

Тъй щото, защо идат страданията? Дим има вкъщи ­ обик­но­вен огън. И спасителното средство е да се запали Свеще­ният огън. Аз ще ви приведа същия пример, който казах по-рано, ще направя същата аналогия. По какво се отли­чава Свещеният огън от обикновения огън? При един го­лям земледелец, който работил на нивата, идват две млади моми. Едната ­ от аристократически произход, от милионери закъсали, тръгнала по света да си търси прехраната. Тя е угри­жена, паднала духом. Идва до къщата ­ тя е затворена, мо­мата седи и мисли, като дойде злемеделецът, как да му раз­каже страданията си, за да влезе в положението є, и да є помогне. Като някои списатели, нали знаете, като пишат, чудят се каква дума да турят, за да се харесат на хората. Иде друга една мома, и тя закъсала; като влиза, гледа къщата затворена, тя гледа къде е ключът. Отваря къщата, измита я, донася вода, намира брашното, отсява го, замесва хляб. Она­зи се чуди, какво голямо безобразие върши. Тя мисли, че ще има цял скандал, като се върне земледелецът. Намира нещо за ядене, сготвя всичко; връща се земледелецът, нами­ра двете моми вкъщи ­ едната се разшетала, погледне: хля­бът готов, яденето готово, изчистено, изметено навсякъ­де. Той се усмихва, като гледа такава спретната мома, казва: “Дой­дох вкъщи, искам да се поотплатим, Господ живот и здраве да ти дава.” Разговаря се с тази мома, която шета. “Господ и тебе да ти дава, да ти плати така!” Тази мома има Свещения огън, а онази ­ обикновения огън. Тя чака да се изменят условията на живота, да дойде земледелецът, да я погледне усмихнато. Но той не обръща внимание на нея, но на онази, работната. Сега, как ще се разговаря земледелецът с онази, другата мома? Лични отношения са. Еднообразен живот: “Баща ми умря, много заможни бяхме. Баща ми добър човек беше, остави ме сираче; не само това ­ умря и майка ми. Като умря баща ми, останах половин сираче. Като умря майка ми, останах цяло сираче. После умря брат ми, умря сестра ми ­ останах самичка в света, нямам никого около мене.”

Питам сега: Този, който така се оплаква, какво понятие има за живота? Баща му умрял, майка му умряла, брат му, сес­тра му умрели ­ четирима души умрели. Той има идеята на Настра­дин Ходжа, който казва: “Като умре жена ми, ще се свърши поло­вината свят. Аз като умра, целият свят ще се свърши.” Не, баща ти не е умрял. Баща ти се е освободил от твоя тор­моз; майка ти се е освободила от твоя тормоз, брат ти, сес­тра ти ­ също. И ти си останал сам да носиш товара. Те всич­ки се освободиха и казват: “Хубаво стана, че се осво­бо­дихме.” И тогава ти оставаш да живееш. И ако погледнете, в околния свят въпросът почти тъй седи. Бащата умрял, всич­ките най-добрите заминават и остават най-ленивите, най-мър­зеливите. Не иска да работи той, командува наготово. При бащата седи, той го гледа и го потупва. Той от бащата имаше да вземе нещо. Брат му, сестра му умряха, той остана сам. “Нашият прокопсаник” ­ каже бащата и въздъхне и обърне се на другата страна. Работата на майката, на бащата, на сестрата остава на него. Той ще учи, нищо повече. Не е въпрос, че са умрели, ще учи занаята на баща си, ще учи занаята на майка си.

У тебе ще запазиш Свещения огън. Писанието казва: “Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.” И всички оне­зи, които имат Свещения огън в себе си, те са живи. Няма как­во да ги търсим. Те са при огъня.

Та, искам да ви пред­ставя, не може да има едно разбира­не. Както и да разправят на един човек за живота, онзи, който няма Свещения огън, той си разбира едно. Запример може да разправяте на един чо­век, той дойде при вас, той най-първо не иска да ходи, той иска пари назаем. Казва: “Нямаш съ­чувствие, аз деца имам.” Той няма никакви деца. Казва: “Четири деца имам, жена”, пък той няма нито жена, нито деца. За да изкрънка нещо от тебе, така ще ти каже. Или, за да изкрънка пари, ще ти каже, че следва в университета, вече последен семестър, осми семестър, още една година му остава. Пък той не е замирисал към университета, само при­казва за университета. Или той ще каже, че е последния клас на гимназията, той иска да му се помогне.

Сега не искам да се спирам, тия неща аз ги давам за изяс­­не­­ние, за да разберете Свещения огън. Противоречията в живота се раждат от един вътрешен недоимък. Недоимъ­кът е винаги признак, че Свещеният огън не функционира ­ това е всичкото. Недоимъкът в каквото и да е отношение: в здра­­во­словно отношение или в чувствено отношение, или в мис­лено отношение, е само признак, че Свещеният огън в тебе не функционира тъй, както трябва ­ то е всичкото.

Сега, дру­гите неща, няма защо да се занимаваме с тях. То си има ред правила, всичките религии искат да покажат пътя за най-добрия живот. Най-първо, ти не можеш да живе­еш един до­бър живот, както ти искаш, ако Свещеният огън в тебе не е запален. Казвате: “Ще дойде Духът Божий.” Кога­то дойде Ду­хът Божий, тогава Свещеният огън трябва да е запален. Най-първо, когато Духът слезе отгоре над тия хора, в огнени пла­мъци, запалиха се тия хора. Това е Свеще­ният огън. Тук сте прави. Когато дойде Духът, Той ще носи Свеще­ния огън. Хората по някой път, за запалването на Све­щения огън казват: мръднало му сърцето. По някой път вие, ко­гато ви мръдне сърцето... Не зная коя по-хубава дума да упот­ребя. Мисля, има по-хубава дума. Аз няма да употребя дума­та “мръд­­нало” му сърцето, понеже е физическо, но ­ стоп­лило му се сърцето.

Има едно стопляне на сърцето ­ то е Свещеният огън. Една топлина действува на сърцето от Свещения огън. И веднага тази закоравялост, тази грубост в тебе, всичко изчез­не, всичко омекне, почнеш да мислиш, да чувствуваш. Най-първо, когато няма Свещения огън, недоволен си от всичко. Ти си най-добрият човек, недоволен си, като че целият свят е крив. Щом се запали малко Свещеният огън, ти минаваш в друга гама. Тогава се свързваш, Свещеният огън свързва хората. Ако той не се запали, ти където и да идеш, този, Свещеният огън ще те заведе при хората. Който има запален този, Свещения огън, ако ти искаш помощ, ще я намериш само там. Хората, у които гори Свещеният огън, по това се отличават.

Или, друго изяснение. Само при големия извор, при изобилната вода ти можеш да идеш, никой няма да те сму­щава. Дето една вода капе, всички награкали и постоянно там речено-казано, речено-казано. Аз съм гледал, при някоя малка чешмичка има стомни счупени при голямото блъска­не, всеки бърза, никой не чака. А при голямата вода, всички си наливат вода и почти мястото е празно. Когато Свещеният огън гори у човека, натрупването го няма, всичко е тихо и спокойно и всичко си върви редовно. Всеки ден върви по ред.

И сега вие ще ме попитате: “Ама ние от кои сме сега?” Един художник може да имитира огъня на платното и може да го имитира тъй живо, че ти като гледаш платното, като че гори. Там гори, без да изгаря. Един художник може да ти за­пали един свещен огън, ти можеш да се измамиш, да мис­лиш, че този свещен огън постоянно гори. Сега вие всички имате по една свещена картина с нарисуван свещен огън и все го гледате, казвате: “Гори нашият Свещен огън.” Аз се рад­вам на вашата картина, тя е на мястото си, но вие ще на­ме­рите този художник, който е нарисувал тази картина, да ви каже оригинала откъде е рисувал. Ако е прекопирвал от друга някоя картина, той не е художник. Ако той е нарису­вал от Свещения огън, ще кажете: “На кое място е тази кар­тина? И аз искам да ида на мястото, и аз искам да видя Све­­ще­ния огън.” Че сте видели Свещения огън как гори на кар­­тината, е ху­баво, но трябва да идете и да имате истинския Свещен огън. И там, от самия Свещен огън да вземете този вътрешен им­пулс. Художникът, който е рисувал, той не може да пре­даде повече. Туй, което той е предал, в нашето съзна­ние има предадена една картина нарисувана. Ще благодарите за нея. Но при художника ще идете да ви покаже къде е Свещеният огън. Трябва да се научите как да го поддържате. Не да го па­лите, но трябва да се научите да поддържате Све­щения огън в себе си. Той не може да се изгасва. Никога той не се из­гасва. Но всичката работа седи в поддържането на Све­щения огън.

Та казвам: Туй, което поддържа Свещения огън най-добре, това е Вярата, това е Надеждата, това е Любовта. Туй, което поддържа Свещения огън, това е Знанието, Мъд­рост­та; туй, което поддържа Свещения огън, това е Вярата, това е Истината. Тия неща поддържат Свещения огън.

Свеще­ният огън, това е реалното у човека. Онези неща са отвлечени още. Любовта е нещо още много отвлечено. Туй, което чувствуваш. Бог е Любов. Бог е нещо много отвле­чено. “Отвлечено” подразбира в този смисъл картина нераз­бра­на. Ние имаме известни схващания за Слънцето, но за него­вата големина и грандиозност, за онова, което е в Слън­цето, ние нямаме понятие. Както и да описваме, каквото и да описваме ние, от такова далечно пространство за Слънце­то, какво е вътрешното състояние на Слънцето, ние не знаем.

Наскоро в “Мир” имаше една статия. Българ­ски[те] вест­ници събират такива окултни неща. Та, в “Мир” изнасят, изясня­ват слънчевите петна на какво се дължат. Та, след като привежда ред научни данни [на] сегашните учени хора за учението за петната, и най-после привежда и понятията на старите, тия учени адепти на изток, индусите как­то вярват. Те считат, тия петна се дължат на ангели, кои­то излизат от Слънцето да носят Божиите благословения във вселената. Та, ангелите, като се връщали от своята експе­диция, екскур­зия, за да предадат, че са изпълнили Волята Божия, та като влизат в Слънцето, отварят големи дупки. Пет­ната те правят. Как го изчисляват математиците, така обясняват. Един автор обяснява едно източно вярване. Той не трябва да обяснява рабо­тата на източното вярване. От сегашното гледище той обяс­нява: “Като хвърлите един камък голям във водата и во­дата разпръсква като гейзер.” И казва: “Ангелите като вли­зат в аурата на Слънцето със своя устрем, понеже се дви­жат с голяма бързина, като се муш­нат в аурата, тия пламъче­та изкачат нагоре и се отварят голе­ми пътища, по които те се връщат в Слънцето.” И тия отвер­стия учените ги схващат като черни петна.

Че съвпада, този период за слизането на ангелите и тях­но­то връщане става в 11 години. Та, правят сега паралел с из­точ­ните вярва­ния и изследванията на модерните учени хора и този период е пак 11 години. И се учудват. Един пе­риод: ангелите като излизат от Слънцето, докато се връ­щат в Слънцето, образуват се петната.

Та, сега, това не е до обяснението на нещата. Щом анге­ли­те излизат от Слънцето, минават през Земята, ако имаш запален Свещения огън, те ще се спрат при тебе, ще ти пре­дадат едно послание и ще си заминат. Най-малко трябва да имате една ясна представа за движени­ята.

Запример нека вземем, ангелите се движат с по-голяма бър­зина, отколкото бързината на светлината. Но ние взема­ме, че с бързината на светлината се движат ­ 300 000 кило­мет­ра в секунда. Туй, което един ангел може да извърши в една секунда, един човек от вас му трябват 3000 дни. Три хиляди дни превърнете ги на часове. Три хиляди дни му тряб­ват, за да изходи туй пространство. На вас ви трябват 3000 дни да преминете едно пространство от 300 000 кило­метра. Туй, което ангелът минава в една секунда ­ 300 000 километ­ра, на тебе, обикновения човек, ти трябват 3000 дни. Колко години влизат? (­ “3 години.” ­“10 години.”) Десет са много, но 9 и от 10-ата година няколко месеца. Та казвам: Каква гра­мад­на разлика съществува в начина на схващането. Значи, туй, което един ангел може да извърши в една секунда, една как­вато и да е работа, на тебе ти трябват повече от 9 години, близо 7 месеци и няколко дни ти трябват.

Та казвам: Когато у нас гори Свещеният огън, тия ангели се спират. Ангелите всякога се спират при хора, у които гори Свещеният огън. И за дълго време не седят на рандеву*. Той ако се спре, ангелът, при тебе една секунда, то е достатъчно. Той като е седял една секунда, за него е много, понеже те го считат като че е 9 години и няколко месеца, че е седял. Той една секунда ако седи при тебе, ти ще считаш, че е седял 9 години и няколко месеци. Даже ако седи една 300-хилядна от секундата, то е пак приблизително на доста много. На колко време може да съответствува една наша секунда? По-малко време ще бъде тогаз.

Колко сега биха предпочели да остане ангелът, колко вре­ме от секундата бихте желали да остане при вас ангелът? (­“Постоянно.”) То е идеята постоянно, но то е несъвмес­тимо, не мислете, че постоянно, туй е реално. Понеже нещас­тията, които постоянно ни следват, реални ли са? И безпо­койст­вията, които постоянно идат, реални ли са?

Постоянни­те неща са непреривни. Туй помнете за реал­ност­та. Там, дето става прекъсване на нещата, прекъсване на каквато и да е реал­ност, дето става едно прекъсване, то не е реално. При неща, при които не става никакво прекъс­ване, тия непрерив­ни неща, те са реални неща. Дали вие ги съзнавате или не, то е друг въпрос. Но в самите неща, в същ­ността на нещата, дето няма прекъсване, там е реалното. Запри­мер, ако в твоя живот, ти в младини си мислил едно, а в старини ­ друго, станало е прекъсване, ти не си бил в реал­ния живот. Ако ти облажаваш живота на младините си, а не си доволен от живота на старините си, ти не си в реалния живот. Животът, и в младини, и в старини е един и същ. Но за нас има стари и млади.

От гледището на Свещения огън млад и стар съвсем дру­го­яче може да се обяснят. Идеята за млади и стари е съв­сем възпитателна идея. Например каква е разликата, каз­-

* rendez-vous (фр.) ­ среща.

вате: “Едно време бяхме млади.” По какво се различава мла­дият човек? Може да дадете едно изяснение. Най-съществе­ното, което отличава младия? Същественото, което отличава ста­рия? Има някаква разлика. Но това ни най-малко не под­-

разбира, че е съществена разликата. В духовния свят старите хора са много подвижни, те са подвижни като светлината, а пък младите са инертни, те се движат едва, едва пъплят. Както на Земята старият е неподвижен и младият е подвижен ­ напълно обратното. Та, на Земята младите са на правия път, а старите са на кривия път, в движението. А в духовния свят, от това гледище, старите са в правия път, а младите са в кривия път. Затуй, понеже и духовният свят, по някой път той приема повече стари хора, понеже те са по-пригодни от мла­дите. И от младите много малко кандидати има. А ста­рите, всичките са кандидати за онзи свят. А там, като дойде до младия да го приемат, те го прегледат, там има комисия, като го прегледат, те казват: “Да се върне назад, той не е за нас.” А като дойде последният, някой стар, казват: “Годен е тук, в първите редове.”

Сега ще разберете същността на нещата. Сега старият ще каже: “Дано не се случи това на нас.” Аз обосновавам сега само идеята: старите хора са кандидати за другия свят. И старият човек като умре, веднага го хвърлят в Свещения огън. Най-първо плашат ги хората. Казват, че ще те турят в огъ­ня ­ в ада. Пък то действително, като умреш, ще те хвър­лят в ада. А пък адът, това е ад. И на Небето, и на двете мес­та има огън. И в ада, и на Небето има огън. Само че в ада има привиден огън, който гори, а в Небето има Свещен огън. Та, най-първо ще минеш през адския огън и ще ти на­­стръх­­нат космите от всичките страдания там. Старите хора само ги турят в правия път, те димят, кадят вътре. Като се запалят в ада, изведнъж всички отиват горе, в Небето.

Сега, това не е така, само за обяснение. Сега не искам да го вземете буквално, да кажете, че е тъй. В Свещения огън ти не можеш да намериш нито едно недоволство. Щом се намери в тебе една мисъл на неудоволство и едно желание на неудоволство, то е признак вече, че не си в Свещения огън. В Свещения огън абсолютно всички мисли и желания и постъпки, всичко в себе си е хармонично. Ти си в рая, в бла­­женството. А щом изгубиш блаженството, ти вече си из­лез­нал от Свещения огън. Та, в себе си ще съдиш. Щом дойде онова състояние на недоволство, ще кажеш: “Огън е това.” Обикновеният огън е това, дето се раждат страданията. То е външната страна. И тогава, като разсъждавате, вие ще се наме­рите в едно противоречие с вашите възгледи. Вие може да вземете буквално ­ огън. Ама тогава какво ще мислим за Ду­ха? Изследвайте Духа. Светлите Духове навсякъде ходят със Свещения огън. Нито един Дух не отива без Свещения огън. Вие не може да отделите Свещения огън от разум­ност­та; не може да отделите Свещения огън от мира на чове­ка, от любовта, от надеждата, от вярата му, от милосърдието му, от въздържанието, кротостта, от доброто и всичките добродетели. Вие не може да отделите Свещения огън ­ възрастването на тази добродетел. Всичките тия добродетели растат и се развиват в Свещения огън. Той е като почва, на която всичко расте. И ако премахнете тази почва, всичко пре­става, всичко спира. В този огън всичко туй расте.

Или казано тъй: че в Бога живеем и се движим. Значи, Бог е огън! И тогава ­ по думите “Бог е Любов”, а Любовта но­си този Свещен огън. Любовта се носи от Свещения огън. А Свещеният огън носи живота. Той е огънят. Право разби­ране трябва. Именно животът е израз на Свещения огън. Любовта е израз на Свещения огън. Надеждата, вярата, всич­ко туй е израз на този, Свещения огън. Но какво нещо е огъ­нят, вие го оставете това. Всички неща се проявяват при Све­щения огън. Не че Любовта се създава от Свещения огън, но Любовта се проявява при Свещения огън. Проявява се ­ той като е там, и тя е там; той като отсъствува, и тя отсъству­ва. Като отсъствува Свещеният огън, и вярата я няма. Той като не се проявява, нещата остават непроявени.

Та, ще ви преведа от вашето гледище, за да ми разберете ми­сълта. Искам да направя мисълта конкретна малко. Мога да ви говоря на един отвлечен език. Хубав е той, отвлечен мате­матически език, но понеже не са всички математици, а той е много мъчен. Той е за най-умните хора, най-острият ум, да е най-умният. Тогава ще кажете: “Ние от кои сме?” За спе­циалисти математици способни хора има. И ако вие ис­кате да направите вашата къща привлекателна, зимно вре­ме трябва да имате запален огън на вашето огнище; трябва да имате една хубава стая и стаята ви да бъде затопле­на, че който влезне, да не му се иска да излезне от стаята. Пък ако искате да направите вашата стая непривет­ли­ва, при 30 гра­дуса студ оставете вашата къща с незапалена печка. И тогаз, кой как дойде, ще си иде навънка. И после, ще ви кажа: Ня­кой път вие искате да бъдете привлекателни, да ви обичат хо­рата, всичко това. Аз ви превеждам сега Свещения огън. Ис­кате всички това: да придобиете много блага. В Америка и в Германия има много общества, които говорят за магне­тизъм. Цяла наука има как да привличат хората. Проста работа е това. Ти, за да бъдеш привлекателен, да те обичат хо­ра­та, запали огъня си. Никакви други реклами не ти тряб­ват. Нищо не казвай. Той, като дойде при тебе, не му се иска да излезе. Казва: “Привлича ме нещо.” То е огънят. Огънят го привлича. Запалете Свещения огън и ще бъдете здрави, хо­ра­та ще те обичат, ще бъдат в твоя услуга. Изгасне ли огъ­­нят, хората ще почнат да бягат от тебе. Хората казват: “Сту­ден човек е той, лед е този, ледена планина.” Казват: “Сту­ден си.” А пък някой път, тъй като е вече наближило да се запали сърцето, кажат: “Има нещо у него, топлина има в този човек.”

Та, това не са неща привидни, реалността е това. Искам да знаете, като говорите, не да говорите, но да мислите за Све­щения огън. Не да го разисквате, а да мислите дълго вре­ме за Свещения огън, в който Бог се проявява. В къпи­ната! В който всичките съвършени души и духове, които идат, го носят със себе си. Това е Свещеният огън. Като го полу­чим, да сте научили да го пазите. Не да го пазите, той не се нуждае от пазене, а да поддържате в себе си Свещения огън! А с туй се поддържа и животът. Аз не разгатвам защо Бог направи света, че ближният ми един ден не ме обича, че ба­ща ми не ме обича, бъра-бъра-бъра. Като гледам тъй, ня­кои се оплакват като някои обрани попове. Обрали един адво­кат, който носел два револвера, та се оплаква: “Обраха ме” ­ казва. “Ама кобурите* ти?” ­ “Е, не можах да ги упот­ребя.”

Тази работа мяза... всичките други мерки, които взема­ме ние вкъщи; ти ще държиш Свещения огън. Някой на мене

ще разправя, че не ял, че пари нямал, че лекарят не дошъл,

* кобур (от тур.) ­ остар. и диал. пистолет.

че това било, че онова било ­ нареди ред причини. Аз го слу­­шам, казвам му: “Приятелю, ти като нямаш Свещения огън, и пари да имаш, и каквото и да имаш, всичко е празна ра­­бота.” Като имаш Свещения огън, всичко добре отива. Ня­маш Свещения огън ­ работата не отива добре. Ни наука ще ти помогне, ни невежество, ни любов, ни право ­ нищо не може да ви помогне. Имаш Свещения огън ­ на камък да сееш, на камък да седнеш, всичко тръгва. Някой път не се без­покойте. Казвате: “Този човек няма пари.” Една доза от пла­мъка на Свещения огън като покажеш, той ще добие мно­го повече от всичкото богатство на света.

Та казвам сега, аз тургам следующето тълкувание: Разу­мен човек е онзи, който е съзидал живота си върху Свещения огън. И дойдоха всичките изпитания на живота ­ той устоя. А неразумен човек е онзи, който съгради живота си върху ди­мя­­щий огън. Сега огънят вътре се разбира. И ако ти съ­гра­диш живота си само върху димящия огън, постоянно ще имаш пушек. И като дойдат изпитанията в живота, всичко туй ще изгори и ще се помете. И ти ще кажеш: “Животът ни­що не струва.” Затуй градете върху Свещения огън! Не да мис­лите за този обикновен огън; не онзи огън, дето са вярва­ли верующите и се покланяли на него. Не. Той е навсякъде. Всич­ки напреднали същества за Свещения огън имат само едно понятие. Всяко едно напреднало същество, което излиза от Бога, носи със себе си този Свещен огън. И дето ходи, и рабо­ти с него. И като се връща, пак го носи със себе си. Този огън е, който навсякъде може да се носи. И докато е с вас, или, по човешки казано, ако вие изгубите огъня си ­ той не може да се изгуби, но ако вие престанете да вярвате в не­го, в туй, което ви държи, ­ тогава иде противоположното. Хо­ра­та казват: “Обезверил се той. Той не вярва в Бога.”

Та казвам сега: В Свещения огън, той е същината на не­щата вътре. И аз го наричам тъй: живот без страдание, жи­вот без противоречие, живот без смърт. Живот, в който ня­ма никаква смърт. Нищо повече! И там ще дойдат пак не­ща, ще има някои неща, и благодарете, че всички неща не се обясняват. Защото всяко едно обяснение е една спънка. Ти мислиш, че нещата са обяснени, а те не са обяснени.

Сега ще ви преведа, като обяснявам някои истини, ще дой­дем до положението: отишъл един да се учи как се правят ба­ници, най-хубавите бюреци. Дошъл до един турчин, първо­класен бюрекчия, учен той. И той му казал как се правят бю­ре­ците. И като ги опекъл, този казал: “Дай да ги вкуся.” ­ “Не може. Продават се. Имаш ли пари?” ­ “Нямам.” ­ “Ще ги миришеш само.” Той му предал всичко: как се правят, как се пече, а като дойде до яденето, казва: “Имаш ли пари?” ­ “Нямам.” ­ “Ще ги миришеш само.” (Смях.)

Та, всичките обяснения, които аз мога да ви дам, то е както бюрекчията, който всичко ви каза, а като се опекат, ще ви каже: “Пари имате ли? Ще ги помиришеш.” Та, кое е важ­ното? Важно е яденето на бюрека, а всичкото друго, може и без него. Хубаво се ядат опечените бюреци. Вече човек има една представа. Тогава всичките философии престават. Ти, като го ядеш, не питаш: “Как става?” Казваш: “Много хубаво, отлична работа е това! И утре ако има такъв бюрек!”

Та ви казвам сега: Вие досега сте учили как се прави Све­щеният огън. Хубаво е! Но всякога бюрекчията, след като си направи бюрека, като речете да ядете, той казва: “Не мо­же, няма да се яде, само ще помиришете.” Та ви остава само да си похапнете от опечения бюрек ­ или, да се поогреете на този Свещен огън. Да имате една ясна представа за Свеще­ния огън, за едно огнище, дето са събрани най-великите хора, дето мислят и говорят за неща, за които апостол Павел казва, че е бил и той при огнището на Свещения огън, та чул неща, които човешки език не може да изкаже. И то е туй Свещено място, дето е Свещеният огън. Там са всичките най-умни хора. И тогава си дават най-хубавото ядене и там е най-хуба­вият разговор ­ при Свещения огън. И желая ви сега и вие да бъдете при този Свещен огън.

Сега ­ на упражнения. На поляната!