Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

6.ПРИЛОЖЕНИЕТО

“Добрата молитва “

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

8-а глава от Евангелието на Марка

“В начало бе Словото”

И по някой път вие и на себе си не знаете как да говорите. Научи ли се как да говориш на себе си? Обезсърчиш се ­ ти не знаеш как да говориш на себе си. Паднеш духом, всичко помрачее за тебе, вкъщи не ти се иска да влезнеш. Никого не искаш да видиш. Неразположен си, търсиш гората. Търсиш да размишляваш в себе си, да укреп­неш. И казваш, че демагнитизирал си се. Ще каже някой, че не си се понаял малко. Някой пък мисли, че много е ял. И иде после да пости. Но да го питаш този човек защо не иска да срещне хората ­ и той не знае. Че не иска да ги срещ­не, е факт. Казва: “Не съм разположен.” Но защо и за какво, той не знае.

Е, тези са такива, временни състояния. Някой път идат ви такива, временни състояния. Временни състояния, с които човек не може да се справи. Разположен си, весел си, поглед­неш ­ на другия ден всичкото това разположение се е мах­нало. Днес гледаш ­ целия ден все се усмихва, скача, киска се, а на другия ден видиш ­ навел си главата, замислен си. Всичко у него е затворено. Казвам: Баща [ти] умря ли? ­ “Не.” ­ Майка ти? ­ “Не. Всичко е наред.” ­ Нещо да не си болен? ­ “Не съм и болен. Криво ми е нещо.” Но фактът е, че щом тебе ти е криво, в света някъде има нещо криво. Най-малкото, щом си ти тъй неразположен и почнеш да гле­даш мрачно, непременно трябва да знаеш, че времето, някъ­де и то плаче. Няма такъв случай, дето човек като почне да пла­че, да не намери времето и то да плаче. Непременно по цяла­та Земя ще намери някъде и времето [да] плаче. Нищо пове­че. Ти две сълзи проронваш, а то милиони проронва. Ти спи­раш да плачеш, а то не спира да плаче. Сега, не се знае човек ли накарва времето да плаче или времето кара човека да плаче. Пък не си само ти, който плаче в дадения случай. Та, не се знае. Има хиляди други ­ когато ти плачеш, неразполо­жен си, хиляди и милиони хора има, които в даде­ния случай имат едно неразположение.

И сега, кой е причината на туй неразположение? Но ни­кой не му търси. Когато ти си радостен и весел, хиляди има, които са весели, и Слънцето е весе­ло и грее. Някой път ще ка­жеш: “Понеже аз съм весел, всич­ки са весели.” Или: “По­не­же аз не съм весел, и другите няма да бъдат весели.” Щом е за радостта, ние всякога сме готови да кажем, че причината сме ние. Психология има у хората. Щом хората се радват, казват: “Аз съм причината. Ако аз не съм весел, те не могат да бъдат весели. Аз ги правя весели.” Но щом са мрачни и скръб­ни, казват: някой друг е причината, а ние себе си турга­ме тогава на опашката. А другите правим причина на скръб­та. Защото, щом ти си причина за страданията, тогава трябва да платиш. А какво право имаш да правиш да правиш хората да скърбят? Питам сега: Защо, когато правиш хората весели, те не питат: “Какво право имаш да правиш другите хора да са весели?”, пък когато си скръбен, ще питат: “Какво право имаш да правиш да скърбят хората?”

Сега, това са външни неща. Сега, учениците имаха въз­можността, те имаха Христа със себе си. Влезнаха вътре и се плашеха, че хляб няма да ядат. Казват: “Ще гладуваме”, някъ­де далеч в пустинята. Питам: Какво впечатление на­пра­ви­ха двете чудеса, които Христос направи? И въпреки на­правените чудеса, те пак си мислят по обикновеному, както сега си мислят хората.

Има една страна красива в живота. Красивата страна е неразбраната страна. Красивото е и неразбрано. Красотата е несгодна. Красотата си има своите добри страни и хубави стра­ни, но красотата си има и своите несгоди. Като красив, ти си свободен. Отдето минеш, всеки ще тръгне отподире ти; ще те погледа, като че прави някое изследствие. Той ще види та очите ти, носа, косата, всичко туй, и ще иска да те пип­не. Не че хората мислят лошо, но го интересува, тъй като по­гледне, прави му впечатление; но си казва: “И аз да съм така красив като онзи.” Всички го имат за образ. А онзи, когото гледат, му е малко досадно. Защото красивия човек, никой нищо не му дава, а всеки иска да вземе нещо. Дотогава, докато човек мисли, че красотата може да му допринесе нещо... Че допринася нещо, но същевременно ще ти принесе и някаква досада.

Запример всеки казва, че търсим Истината. Но като на­мериш Истината и те направи свободен, и най-малката по­грешка, която направиш, Истината ще ти я каже. Няма да остане тъй да мине. Истината ще ти направи забележка.

То­гава вие ще се намерите в противоречието на някой мъж, който има една красива, но взискателна жена. Не зная, на мъжа като му турят една красива взискателна жена, по-хубаво нещо зарад* него няма, но и по-голямо зло заради него няма. Той може да бъде хубаво облечен, всичко туй, хубаво изтъкмен, но каквато погрешка направи, няма да мине тъй ­ цензура.

Аз вземам жената в смисъл: има известни машини в съ­вре­менните трамваи, дето хроникират; или часовник, който се движи ­ той тъй е направен, че хроникира изтеклото вре­ме, отбелязва.

Казвам сега: Като ви говоря по някой път, аз говоря едно, аз имам предвид едно, а вие разбирате дру­го. Та се на­мирам в положението, някой проповедник като проповяд­ва все за покаяние. Да кажем, че на вас пропо­вяд­вам за пока­яние. Аз още не съм засегнал покаянието. Мно­го работи съм засегнал, но покаянието не съм засегнал. Ще проповяд­ваш веднъж покаяние, втори, трети път, четвърти път. Казваш: “По­ка­яхме се вече.”

Погрешката седи ­ когато някоя домаки­ня направи хляб, трябва да го омеси хубаво. Вие всички сте меси­ли хляб. Но там има изкуство. Аз съм гледал специалис­ти, домакини има по месенето. Та, има едно различие. Някой път някоя дома­ки­ня казва, че не омесила хляба; намират при­чина, че хлябът не е добре омесен. Други намират при­чината, че не е добре опе­чен хлябът. Трети намират, че брашното не е добро. Все нами­рат някъде причина. Питам ви: Че как се меси хляб? Казват: Мачкат там нещо, тургат малко вода, сол, брашно, мачкат, но особени специалисти има, да се меси. Тестото като го обръщат, у някои обръщането върви особено, по осо­бен начин. Та го омесват хубаво. И после, трябва добре да се опече. Някой път домакинята е имала добро желание, месила го е, но не го доомесила; или пекла го и не го доопек­ла. Не е вино­вата жената. Не се е доомесил или не се е доопе­къл ­ кой е крив? Като ще месиш хляб, вземи от прясно браш­но, че да правиш хляб.

Има един анекдот: Като отишли всичките зърнести рас­тения на война, отиват да бранят своята свобода. Та на про­сото [се] паднало да брани хората. Казват му: “Ти ще ги хра­ниш, на хляб ще ставаш.” Казва: “Ами на млина и на бани­-

* зарад, заради ­ диал. за.

ца?” Казало му житото: “Ти на хляб стани, та за баница не мисли. Ти само хляб ако можеш да станеш ­ добре. За точено ­ остави го това настрани!”

Та сега, всичката ваша погрешка седи в това, че всички вие искате да станете на точено. Ето погрешката къде седи. Мно­го мъчно човек става точен. Малко двусмислено: точено, с точилка значи. Има една страна да се възпита човек. Има два начина у човека за възпитанието на човека. Единият на­чин е за съвършените, а другият е за несъвършените. За съвър­ше­ните ­ никога няма да му говориш ни за неговите добро­детели, ни за неговите погрешки. Нищо повече. Съвър­шения не може да го хвалиш, нито може да го кориш. И ако го кориш, ще съгрешиш, и ако го похвалиш, пак ще съгре­шиш. Ще държиш там устата си затворена. А пък за другите, за несъвършените, там все ще му покажеш, ще го похвалиш и ще го укориш.

Сега, двата метода не могат да се приложат. Запример сега вие може да мислите какво искам да кажа. Да кажем, по­казвам ви една бучка захар, която е бяла. Питате ме, сега, какво искам да ви кажа. Как наричат зетьовете майките на тех­ните другарки? (­“Тъща.”) Тъщата казвала на зетя си, ама преди да е станал зет, той още като годеник на дъщерята, каз­ва му: “Сладък да ми идваш.” Той, значи, започва да идва по-често, зачестил. Колкото пъти той идвал, по-често и по-често, тя все му казвала: “Сладък да ми идваш” ­ искала да му каже рядко да идва, малко да идва. А той разбирал: слад­ко да идва значи често да идва. А тя искала рядко да идва ­ сладко да идва. Понеже работите, които често се случват, изгубват своята сладчина. “Сладък да ми идваш ­ казвала тя, ­ рядко да идваш.”

Та, и аз казвам: Добре да идваш! То е все същото ­ по-рядко да идваш. Те разбират сега захарта. Какво иска да каже? Какво искам да кажа? Ако вие ми покажете една буч­ка захар или аз ви покажа една бучка захар, какво искате да ми кажете, или какво искам да ви кажа? Искам да ви кажа: това захар ли е или не е захар? Ако вие ме попитате: “Това захар ли е?”, защо искате авторитет от мене? Ако аз ви кажа, че е захар, във вас ще остане едно съмнение: “Я е захар, я не е.” Аз държа една бучка захар. Питате: “Това захар ли е или не е?” Ако аз ви кажа, че е захар, ще кажете: “То е на доверие, това нещо.” Аз нищо не ви казвам. Подавам бучката и мълча. Пи­тате вие: “Защо ми подаваш бучката?” Да опитате. Това, което опитваш, то е по-вярно, ти го проверяваш. Ако аз про­веря това, аз зная, че е захар, имам впечатление за това. Може да не ви дам тогава; на моето доверие може да мисли­те, че е захар или не.

Има известни неща, за които вие не мо­же да се ползува­те, ако не ги опитате. Има неща, от които аз сам мога да се пол­зувам, вие не може да се ползувате. Има нещо, от което, ако вие се ползувате, аз не мога да се пол­зу­вам. Сега, по някой път от вас някои потвърждават, че е така. Има неща, за които не твърдят.

Сега размишлявайте в себе си. Има неща, които, щом ти се ползуваш, аз не мога да се ползувам. Има неща, ако аз се ползувам, вие не може да се ползувате.

Та казвам сега: Тряб­ва да влезнете в ония разграничения. Вие разбирате не­щата за покаяние, за любов. Но и любовта, и тя мяза на за­харта. Ти като говориш на един човек за любов, не може да се научи той на любовта. Не, докато говориш за любовта, тя остава неразбрана. Вие сте писали любовни писма на ва­шите бащи, на вашите майки, на вашите приятели, на вашите сестри, братя и пр. Пък сте писали любовни писма скрито по някой път от баща си. Скрито сте писали любовни писма. В гимназията като сте били, като ученици, скрито сте писали любовните си писма. И като ви хванат ­ из училището навънка. Който ходи в училището, не е позволено да пише любовни писма. Аз ви цитирам неща, които не са общи за всички, но стават. И ако една жена, която е женена, и пише на един друг женен мъж любовно писмо, за любов говори, цял въпрос става. Защо? За женен като пише любовно писмо, не е позволено и е опасно. А като не е женена, може да пише. Казват, донякъде урежда си работите. А щом си е уредила работите, няма право да пише любовни писма. Е, това са разбирания.

Казвам: Има едно състояние у човека, едно разбирание, което освобождава човека от всичките вътрешни противоре­чия. Трябва да имате тази опитност, да знаете какво нещо е да се освободиш от вътрешните противоречия. Има едно противоречие външно. То е неизбежно сега в живота. Вън­шно противоречие е то. Но има едно страшно вътрешно проти­во­речие, от което трябва да се освободи човек. С външ­ните противоречия човек може да се справи, лесно е, но с вътрешните противоречия мъчно се справя човек. Най-първо трябва да се разбере противоречието външно ли е или вът­реш­но противоречие.

Или по някой път вие усещате едно вън­шно противоре­чие и едно вътрешно противоречие ­ обра­зуват едно отчужда­ване. Вие, запример, не знаете произхода и причина­та на отчуждаването. Някой път вие се усе­тите отчуж­дени. Но всяко отчуждаване следва от две про­тиворе­чия ­ едно външно и едно вътрешно. Така става отчуж­даването. Усещаш ти, че се отдалечаваш. Да кажем, качиш се на един параход. На брега е параходът, вашите близки са на брега, изпращат ви, близките ви са там. По едно време пара­ходът се отдалечава, вие махате с кърпичките си до из­вест­но време и изгубвате ги и изгубвате се. И тогава ви напад­не една тъжна мисъл, пораздруса ума ви. Да кажем, минавате Великия или Атлантическия океан и вие си казвате: “Дали ще се върна в дома си, дали ще ги видя?” Отчуждавате се и се зароди една тъга във вас, тъжно ви е. Тъжни чувства ви влизат в ума.

Та казвам, някой път вие казвате: “Ние се отчуждихме.” При­чината на отчуждаването може да е външна, може да е вът­решна. Когато е външна, други са условията, а когато е вътрешна, ние сме причината. Тогава, щом си се отчуждил при външните условия ­ отчуждаването, да кажем, тръгнал параходът, ти не можеш да се върнеш. Да кажем, може ти по погрешка [да] си влязъл в този параход. Допуснете, че вие по погрешка си хванал, да кажем, тази линия, и си се качил на парахода ­ съзнаваш, че си взел кривата линия. Но пара­ходът няма да се върне назад. Той тръгнал веднъж, някой английски параход, той няма да се върне назад. Какво ще правиш тогава? Тръгнеш, да кажем, от Ливерпул или от Хамбург, както едно време, и отиваш за Ню Йорк. Следую­ща­та станция, дето можеш да поправиш погрешката си ­ ще идеш в Ню Йорк и ще вземеш обратния път. Но пари струва туй.

Има една вътрешна страна на живота. Едно неразбиране има. Вие говорите за любов, но в любовта на Земята има едно различие. Ти казваш, че се говори по някой път, че всич­­ки хора трябва да ги обичаме. Но щом обичаш някого, в тебе ти вече имаш едно пристрастие, без да знаеш това. При­страстие имаш. Все-таки онзи, когото обичаш, тъй ти е на сърцето ти, на него все ще дадеш повечко. Към него си сниз­­ходителен, недовиждаш погрешките му. Работите лесно по­правяш (минават). Но когато не обичаш някого, някой път ти си правиш оглушки. И някой път вие не разбирате при­чините защо обичате някого повече. Не че е лошо, но има пристрас­тие. А друг по-малко обичаш. Но едно пристрас­тие имаш, че на едногото ще дадеш повече.

Питам сега: Ако вие обичате едного повече и ако той ви обича повече, каква е печалбата? Има някаква печалба. Но в какво седи печалбата, не знаеш. Или, ако не го обичате, тога­ва? Имате една малка загуба. Но не знаете в какво седи загу­бата.

Един апаш, това в Англия се случва, понеже в Англия не е позволено просенето, да просиш. И ако те хванат, че просиш, ще те турят в затвора. Пък на просяците, понеже не им позволяват да просят, по-лесно е да станат апаши, откол­кото да проси. Ако си просяк, в дрангулника ще идеш. В Англия не можеш да просиш, но можеш да идеш в един ресто­рант, да се изправиш там и да изпееш нещо. Там имаш вече изкуство! Но ако не си пял и туриш шапката, в дрангул­ника ще идеш. Ако си пял, ще влезне нещо в шапката. В България не е така. Сега, и тук не е така. По някой път вие тук, без да сте направи­ли нещо, подлагате шапката. От ан­глийс­ко гледище, това не е позволено; от българско гледище, това е в реда на нещата. И да ти дадат е в реда на нещата. От английско гледище, тряб­ва да пееш и тогава да туриш шап­ката.

Сега, това са правила. И казвам: Има един начин, сега. Ис­кам само да ви наведа на тази вътрешна промисъл. Много мъчно е човек да мисли право! Вие казвате, че може човек да мисли право. Няма по-мъчна работа от това да се научи човек да мисли право. Казва: логически. Каква ти логика? Вся­кога ти ще нарушиш всичките правила на логиката в ми­съл­та. Има една мисъл отвънка, но вътрешно ти не мис­лиш право. После, да се научиш правилно, право да чув­ству­ваш, много мъчна работа е това. То е още по-мъчна рабо­та. И ако дойде да постъпваш право, още по-мъчно е. Да мислиш е мъчно, да чувствуваш е по-мъчно, а да постъп­ваш, това е още по-мъчно. Сега, когато срещаш един право­ве­рен, той може да мисли, че постъпва така. Така е. Всякога той си мисли, че постъпва право.

Сега, каква е мярката? Всеки казва: “Да обичаш другите хора както себе си.” Е, в дадения случай, когато аз ви говоря сега, вас ви занимават много работи. И ако бих фотографирал ва­шите мисли, ако ви изнеса всичките ви мисли, да се види на фотография, ще видите какви ли не фантасмагории, които съ­ществуват във вашите мисли. Такава една смесица! Туй всичко е скрито сега, но ако е на един екран, какво ще се види? Някой път вие искате да знаете какво мисли един човек. Добре, че не знаете какво мислят всички. Ако вие знаехте всякой кой какво мисли вкъщи, не щяхте да се свъртите. Та вие ще се намерите в един свят ­ изкуствен свят.

Един от далечното минало дал на един свой ученик една задача: турга го в една местност, дето се събират все змии и съскат наоколо. Той му казал: “Ти ще гледаш само по пътя да ходиш и няма да се отбиваш. Докато право вър­виш, тия змии са безопасни, те са изкуствени змии, които се движат.” И му казва: “Право ако вървиш, безопасни са змиите. Ако малко се кривнеш от пътя си, тогава ще дойдеш в стълкнове­ние със змиите, по пътя, по който те вървят.”

Сега да допуснем, че по някой път и в хората има едно чувство ­ преувеличават нещата. И аз съм наблюдавал: чув­ство­то на преувеличаване у българите е много силно. Някой е видял едно малко змийче, такова, две педи, половин метър или един метър ­ такова малко змийче, и казва: “Ий, видях такава една змия! Три метра голяма и дебела като ръката ми.” Пък тя дебела, такава, като един пръст, малка. Понеже се уплашил, той избягал от змията. В него има едно чувство на достойнство, да покаже, че мъчнотията била много голя­ма, че той се отклонил от пътя си. И казва, че змията била много голяма, затова той се отдръпнал. А той видял само едно много малко змийче, не змия, но малко гущерче, че като минало, той опашката му видял. И мисли, че е змия.

Туй е вярно в умствения свят. Някои мъчнотии има, които хо­рата ги преувеличават. Вземете преувеличението, дето каз­вате: “Мен не ме обичат.” Сега във вашата мярка какво е, че да познавате, че не ви обичат хората? С колко секунди, запри­мер? Защото тези работи са тънки. Или казвате, че го обичат. И коя е мярката, с която ние можем да познаем, че един човек го обичат? Или казват: той е верующ или неверу­ющ, или има разбиране. Има една вътрешна мярка, с която се мери.

Та, вие сте дошли до една област сега, всички почти сте минали разграничение на мисълта. Да стане човек господар на своите мисли и да стане господар на своите чувства и гос­по­дар на своите постъпки. Каквато и трудна задача да ти дадат... Дадат ти една трудна задача ­ веднага, като я поглед­неш, да схванеш, че може да се разреши тази задача, или не може да се разреши. Или че е решима, или не е решима в даден случай. Или, в дадения случай известни мисли идат във вас, вие не може да се справите с тях. И всички онези, ко­ито са минали по пътя... Светиите най-големите мъчнотии са имали с разграничение на мислите. Двадесет години е бил този чо­век светия, дойде един момент на изпитание, ако дойде, той не може да ги разграничи. Запример разграниче­нието, каз­ва, позакъснееш малко, или дойдеш малко по-рано на га­рата. Или пристигнеш на гарата с една минута закъсне­ние ­ не е много закъснение, не е, но тренът е заминал. А идеш една минута на гарата по-рано ­ ти трябва да се спреш отвънка. Не на нашите гари, в Невидимият свят глобяват те. И рано като идеш, и късно като идеш, те глобяват. Точно на момента ще бъдеш там. Ако рано идеш, ще те глобят; и една минута като идеш по-късно, пак ще те глобят. Точно трябва да пристигнеш на времето.

Това е нещо непонятно сега. То е до един вътрешен мо­рал. Този морал е валиден само за тебе, а не за другите. Туй, което е право, в даден случай то е право само за тебе. Ти тряб­ва да разбираш. Ти трябва да разбереш, точно на вре­мето да идваш. И законът се определя, да кажем, от едно мяс­то на кръстопът ­ друм, дето се прекръстосват пътищата: ако навреме минеш, с никого няма да си в стълкновение. Ако минеш или по-рано, или по-късно, тогава ще има стълк­новение. Щом има стълкновение, или си рано дошъл, или си късно дошъл, тъй е.

Да кажем, сега вие искате да влезнете в Небето, нали? За вас идеята [е], че Небето е място на почивка, да се освобо­ди­те от всички сегашни страдания. В Небето всичко е уреде­но. В небес­ния свят жилищният въпрос е уреден. Въпросът за хра­ната е уреден. Въпросът за почивките, за всичко, е уреден. Всич­ко е уредено, предвидено е там. Като влезеш в Небето, всич­ко е уредено. Остава ти само едно нещо: да учиш! Да хо­диш, да се разхождаш и да живееш добре! За нищо няма да мислиш, откъде ще дойде храната, всичко ти е наред. Тъй. И в Небето така са предвидени работите, че никога няма да се отегчиш. Ако помислиш, че трябва да имаш много прия­тели, ще имаш много приятели. Ако помис­лиш, че приятели­те са много ­ колкото искаш, толкова ще имаш. Ако ти дойде на ум, че сам трябва да останеш, сам ще останеш. Няма ни­кой наоколо ти. Ти ще бъдеш сам. Кол­ко­то време искаш. На­къ­де­то ходиш, жив човек не можеш да срещнеш. А тук, и да не искаш да ги видиш, пак ги виждаш. Щом ти дойде да не видиш човек, намисли никого да не видиш ­ никого няма да видиш, като че по цялата Земя само ти си. Сам ще бъдеш. Няма нито едно живо същество да видиш. Като ти домилеят, че искаш да ги видиш, ще почнат: оттук един ще мине, оттам друг. Сега, за изяснение ви давам това.

Сега, съвършеният живот, съвършеното мислене ­ да съз­дадеш един свят в себе си. Съвършената мисъл ­ един свят на невидимия свят ­ значи, каквото помислиш в себе си, да стане. Като кажеш лоша мисъл, да няма, да не видиш нито една лоша мисъл у тебе. А сега, ти не искаш лошите мисли, пък колкото не искаш, една оттук изскочи, друга от­там изскочи. Всичките изскочат. И ти мислиш, че си гос­подар на положението. Никакъв господар не си. Мен често ми казват, минава някой, казва: “Учителю, на Тебе всичко се подчинява. Ти заповядваш на всичко!” Аз се усмихна в себе си, казвам: Още на комарите не съм се научил да запо­вяд­­вам. На комарите, на бълхите, на дървениците, донякъде: като съм заспал, тя дошла и като стана ­ оставила си визитна­та си карта. И казвам: “Как не съм я видял аз!” И после вие сте неразположени, нали? Някой път неразположението на чо­века се дължи на присъствието на една негова мисъл; а ня­кой път неразположението му се дължи на отсъствието на известна мисъл. Два вида неразположение има; те са тън­ки работи, не са само физически работи. Казвате вие: “Пра­вата мисъл.” Правата мисъл, но има права мисъл в света. И те са прави. Имате един начин за самовъзпитание. И после, често казвате, сега четете Евангелието и казвате: “Ние не живеем добре.” Добре, сега пишете една тема, дайте един про­ект на добрия живот! И как се живее добре? Не само да дадете проекция, но ти да се дадеш един модел! Вие сами да бъдете един модел. Да покажете как се живее добре. Не само в наброски, а една разработена картина. (Отлична тема, не с писалка, но с живот.)

Сега мисълта седи във вас Христос да ви направи съвър­ше­ни. Тогава думите: “Бъдете съвършени както Отец ваш е съ­вършен”, как ще разберете думите? Сега, аз не казвам. Хрис­тос е работил за Своето съвършенство. Той е живял на Земята правилно. Дал е една заповед, казва: “Ако Ме обича­те, ще опазите Моите заповеди. Ако Ме обичате, ще опази­те.” Значи, опазването на заповедите показва, че любов има­ме към Него. Само чрез любовта ще опазим заповедите. Спо­ред степента на любовта ­ и степента на опазването.

Е, хубаво. Сега срещам често, казват: “Аз съм окултист.” Идва тук преди няколко дена, мина един, той е окултист. Та ми разправя, сега, показва как диша, как си поправил здраве­то, всичко туй. Потупа си корема, гърдите, навсякъде, все е здрав. Мисли, че това е окултизъм. Това е мода на окулти­зъм. Облечен е той. Някоя дама се облякла добре, нагиздила се тя ­ това е външната страна. Това не е красотата. Това е външ­ното облекло. Утре ако се разболее, тези дрехи нищо не ползуват. Аз бих предпочел скъсаните дрехи със здраве, откол­кото хубавите дрехи с болест.

Та, като ви говоря, вие седите и размишлявате тъй: как седи работата? Ще ви обясня как седи работата. Ще обясня вашето положение в какво седи, какво е. Като ме гледате сега и ме слушате, колкото може да разберете. Та, един отишъл на гости, на угощение. Сло­жили яденето, но най-първо дали едно изяснение как тряб­ва да ядат. Говорят за яденето, а онези трябва да слушат. Разправят, че не трябва да бутат. Пък те казали: “Дано по-скоро да свърши, да си похапнем.” Пък той разправя сега.

Питам: Ако правиш угощение, ще държиш ли лекция на гостите или, като дойдат, ще кажеш: “Заповядайте и да започнем работата”? Може някъде да забележите, че има мно­го паници, голям шум, търкане на вилици. Можете ли да ядете на трапезата така тихо, без да направите никакъв шум? Че като турят ножа и хляба, да режете и тъй да е тихо, като че нищо не става. А при това да имаш една работа вът­решна. Ще има едно раздвижване.

И казвам сега: Вие сте на угощение и чакате да ви поз­воля да ядете. Трябва да ви поканя да ядете. Аз ще ви позволя само при едно условие: да няма никакъв шум. Да мърдате ножо­вете, ръцете, всичко туй, но да няма никакъв шум. Всич­ко да бъде тъй музикално, че да се не наруши онова спокойст­вие. Защото всеки един човек може да го обезпокои неговият съсед. Запример как ще си държите ръцете? Нали трябва, ка­то се турят ножовете, колко трябва да бъдете надалече, та да не буташ съседа си? Защото тъй ти можеш да го бутнеш ня­къ­де. И после, когато ядете, вие хвърляте поглед наляво, на­дясно, тъй крадливи погледи хвърляте. А не се позволява това. Ти ядеш, а очите ти играят наляво-надясно. В правил­ното ядене не се позволява да гледаш другите хора как ядат. Ако не знаеш, можеш да гледаш. Но всякога другите хора, ще ги оставиш свободни, да ядат както те искат. Всеки човек, като го гледат, той се безпокои. Най-първо срещнете вие един и искате да го опитате морален ли е или не е.

Сега искам да ви дам диагноза. Понеже диагнозите са както в медицината. Там често се дават диагнози за болес­тите. Тук, там за всяка една болест има диагноза. Та, много лекари, като дойдат до третата година, за всяка една болест те учат диагнозите. И тогава мъчно може той да се освободи от това. Ще тупа, чука, та хлопат с ръката си, да намерят приз­наците за болестите. Той има на ум всичките признаци на всичките болести. Ако заболее някой лекар, мъчно може да се излекува. Понеже в него се преплитат признаците на всич­ките болести. И той си мисли какво ли няма. От всич­ките болести има. Е, хубаво, тогава трябва да се дадат сим­п­то­­­мите на здравословните състояния. Ако за всяка болест, колкото отделни болести има, и толкова отделни здравослов­ни състояния има. Следователно трябва да се даде и другата диагноза ­ за всяко здравословно състояние трябва да се даде и съответствующият признак. Е, какъв е признакът на здра­во­­слов­­ното състояние на търпението? Не [на] волята, на тър­­пе­­ни­ето. Или какъв е признакът на благочестието, на разум­ния човек, или на милостивия човек, или на нежния? Или ня­кой път казваме, че мъчно може да се даде диагноза. По как­во се отличава един груб човек?

Ако един човек влезе в къщата ви в духовния свят, ако един човек влезе във вашата къща, ти веднага ще знаеш дали има малко влага или много влага. В ду­ховния свят, ако ти имаш много влага, ако любовта ти е голяма, чувствувани­ята ти: чувствуванието значи ­ много вода имаш. А малко чув­ствувание значи: сухо е времето в тебе. И ако дойде един твой съсед, който има много чувствувание, всичката ти захар, която имаш вътре в тебе, ще овлажнее, макар нищо да не казва. Ако почне захарта не само да се овлажнява, а да се топи захарта, тогава, за да не се стопи захарта ти, тогава в тебе ще има едно желание твоят съсед да си върви. Голяма влага има. Или, ако дойде един, у когото чувствата са много слаби, ще забележиш, че водата почва да се изпарява тук-там от шишето. И ако седи един-два часа, изгубва се водата от шишето. Всичко това се изпарява. Той поглъща всичко това. И ти погледнеш: в това шише вода няма, или в котела. Причината къде е? Вашият съсед е много сух, изпил всичката вода. Туй на Земята как ще го наречете вие? В Невидимия свят го наричат изпарение, суша. А тук го наричат кражба. В Невидимия свят кражба няма, това задигнал, онова задиг­нал ­ изпарение има. Изпарили се работите.

Нали аз ви говоря за вътрешни състояния. Вие мислите, искате да влезете в Небето, да срещнете Христа, ангелите. Тъй. По някой път при мен са идвали мнозина и ми казват да ги запозная с някои адепти. Казвам: Аз съм ви запознал с доста адепти. С някои нови адепти да ги запозная. Казвам: Опасни са адептите. Той разбира да го запозная с адептите. В мен картината е много ясна. Казва да го запозная с някой светия. И светиите са много опасни. Вие имате особено поня­тие за светиите. За мен туй, което хората считат за светия, то е друго състояние. Светията е опасен човек, адептът е опасен човек. И ученият човек, и той е опасен. Ако не си готов, опасен е този човек. Не че ще ти направи някое зло. Но дойде някой да те запознае с някоя красива мома ­ че, беля е то! Те ще те запознаят, че най-после, като се запали чергата ти, че трябва с вода да те гасят.

Е, питам сега, сега аз изяснявам едно духовно състояние с нещо, което може да разберете. Онова е неразбрано. А туй, което ви казвам, може да разберете. А от него може да на­правите един превод, за да видите състоянието какво е. Аз ви казвам състоянието какво е. Че няма по-хубаво нещо да се запознаеш с една красива мома. Но като я видиш ­ ус­мив­ката є нежна, хубава, ­ че сърцето ти да не мръдне и да се не роди в сърцето ти нещо користолюбиво. И след време ще се роди друго едно чувство и съвсем ще се забъркат работите. И след туй, ако си млад, учил си се хубаво, като срещнеш та­зи, красивата мома, ти почнеш да ставаш такъв разсеян, че­теш, четеш по математика и смяташ, разсеяна е мисълта ти, някъде хвръкнал умът ти. Умът отишъл при красивата мома. И после пак четеш, заспиваш.

И религиозните хора, често отвлечена им става мисълта. Писанието като четат, отвлече се мисълта някъде. (Учите­лят показва, че чете в Писанието и с ръка показва, че мисъл­та му отишла някъде.) И пак чете. Казват: “Този чо­век мисли сериозно.” Че, духовния свят вие не го разби­рате. Духовният свят е свят на възможности, на красота. Като влезнеш там... Всичката беля иде от красотата. Като влез­неш там, такава красота! А понеже, като си беден на Зе­мята, не искаш [да] слезнеш, да се върнеш на Земята. Всичко ти прави впечатление. Та, най-първо трябва да се справиш. И вече като дойдеш на Земята, към хората имаш отвраще­ние, не искаш да срещнеш никого. Постоянно все за Небето говориш, за красивите чувства, другите да си вървят.

Аз имах един пример за една жена, евангелистка, мъж є ми разправя на мене: “Остави се, евангелистка жена ми, откак се е влюбила в Христа, вкъщи не се свърта. Откъде го на­мери ­ оплаква се той, ­ вкъщи не се свърта. На събрание тук, там, при бедните ще отиде, откато се е влюбила в Хрис­та, все ми брътви, говори ми за някой Христос. Не го виждам аз и се чудя, де го намери, та се влюбила тя в него? И като се влюби, вкъщи не седи вече, не се свърта.” Значи, тази жена не иска мъжът є да я ограничава. Къде е вината? Има едно вътрешно неразбиране.

Та казвам сега: Аз като ви говоря, говоря не по метода на съвършените; по метода на съвършените, мълчание тряб­ва да има. Не мълчание без да говориш, но има в света едно мълчание: всеки си разрешава сам всичките работи. Учени­ци­те на матура какво правят ­ всеки си работи сам, ангажи­ран със задачите си, всеки търси решението, работи, мисли и си намира задачата, разрешава я и си мълчи. Никой не гле­да настрани. И всеки пише само своята тема. Може би се чува един малък шум, перото се чува, то говори, пише. Учени­кът мисли, мисли, пише. Мисълта работи. Процесът на мисълта, това е писане. И казвам: Красотата е да имаш оно­ва самосъзнание, че в даден случай, всяка една мъчнотия, която се подига вътре в тебе, която ти имаш, има един начин на разрешение. Всяко едно противоречие да знаеш откъде иде. И да знаеш как трябва да се разреши. И за всяка една спънка ­ същото. Че как ще примирите вие противоре­чията в света? Противоречията не може да ги примириш. Но има едно противоречие, дето ти трябва да се примириш с проти­во­ре­чията.

Представете си, че една мома ти причинява болка. Да ви приведа един пример. Един окултен пример е той. Един млад момък е ходил подир една красива мома, забулена била тя тъй. Пък той тръгнал отподире є, само дано да види красотата є. И един ден на нея є дотегнало да ходи той така подире є. Той търси един начин да може да я зърне, да види каква е красотата є. И един ден тя се обръща и му удря една плес­ница и още една плесница с ръцете си! Понеже тя си държала воала с ръцете си, та като му ударила плесниците, ли­цето є се отворило и той я видял! И друг един момък видял това насреща и казал: “Брей, че удря тя! Ще му откъсне гла­вата!” Тя като си заминала, че първият казал: “Колко хубаво ме помилва тя!” Той отива сега и седнал, почнали да му текат сълзите. Доволен, че я е видял! Другият пък казва: “Аз да съм на твоето място, при такива две плесници...” Пък пър­вият му казва: “Ти да не смееш да казваш, че са плесници! Ни­какви плесници не са.” Той плесници не е видял, но той є видял лицето! Та казвам сега: Кой е на правата страна? Този, който е приел плесниците, или онзи, който само ги е гледал отстрани? Кой мисли право? Единият казва: “Аз да съм, не го търпявам това нещо ­ две плесници.” Онзи пък казва: “Как­во казваш ти плесници? Ти не разбираш нищо.”

И когато вие разглеждате Божествения свят и наредбите, които Бог е направил, и кажете като този, външния човек: “Как го търпиш това нещо?”, вие сте само един зрител. Вие не сте приели плесниците, вие не сте видели красивата мома. Ня­кой говори за любовта. Ти като приемеш любовта, ти като този ­ на плесниците няма да обърнеш внимание, а ще въз­дъхнеш и сълзи ще излязат от тебе, ще бъдеш благодарен, че си я видял. А щом намериш, че по махането на ръцете тази мома ти ударила плесници, ти си само един зрител отвън. Донякъде схващаш, но външната наука, това не е раз­би­ране. И някой казва: “Аз имам духовна опитност, това и онова съм опитал.” Не отричам вашата опитност, но вие може да имате опитността на онзи, който ходил подир мо­мата. Тази мома има негодувание към него и искала да му даде един урок и му дава две плесници. Вие може да имате опит­ността на онзи, който само гледал това отстрани и казва: “Много силни плесници му даде.”

Та, има неща неразрешени. Кое е онова, което дало повод на онзи, младия момък да върви подир красивата мома? Та­зи мома изгубва равновесието ­ иска да го отдели от себе си и му удря две плесници. И защо тази мома изгубила своето рав­новесие и му ударила две плесници, това е загадка. Но в дадения случай момъкът постига целта за себе си. За него един въпрос е разрешен: туй, което търсил ­ той я е видял.

Та, сега, на Земята и вие отчасти плесниците ще ги изя­дете. Непременно две плесници ще имате, така, хубави. Ня­кой от вас като иска да види красивата мома, две плесници ще има. Нищо повече! Но в тия две плесници ти ще разбереш сми­съла на живота. Ще разбереш вътре какво се крие. Може дру­гите хора да не са доволни ­ нищо не значи, но ти сам за себе си отдалеч ще бъдеш доволен, че имаш известно пости­же­ние. Не е въпросът в страданието, но когато ние усетим, че в страданието има известно утешение, ние не съжаляваме. Ние съжаляваме за ония страдания, в които нямаме никакви постижения. Страдаш, но защо? ­ “Постижение нямам.”

Ето какво аз разбирам под постижение. То е, преди 60­70 години се е случило това нещо. Една млада жена имала мъж, когото много обичала и като умрял той, тя постоянно мислила за онзи свят. Вече не иска да се жени за никого, за никого не мисли, а иска да види мъжа си на онзи свят. Казали є, че като иде на хаджилък в Иерусалим, там ще го види. Един ден тя отива. “Всичко видях ­ казва, ­ как служат, как се молят”, но само до прозореца като я довел калугерът и є казал: “Този е прозорецът за онзи свят, но много рядко се отваря” и тя казва: “Всичко видях, но прозорецът, през който да видя моя мъж, не се отвори и не го видях. Много ми е жалко.”

Та, и сега хората всичко виждат, но само онзи прозорец не се отваря; и онзи, когото обичаш, и него няма да видиш. Това са мъчните работи в живота ­ как трябва да се живее, как трябва да се мисли, какво трябва да се прави.

Казва Христос на учениците Си: “Още ли не разбирате?” Сега вие сте вярващи и казвате тъй: “Какво ще се прави тази зима? Въглища няма, пък и дърва няма, пък и къщата горе малко капе; пък и тук хората ­ няма някой, на когото да се разчита. Защо Господ направи света така?” Прави са тия рабо­ти. В един уреден свят животът тече по един начин; в един неуреден свят тече по друг начин. В пустинята по друг начин тече. Сега италианците в Абисиния, в някои отдалече­ни места, дето физически не могат да настъпят да занесат храна на войниците, та с аероплани им носят. Не­пред­ви­дени работи и мъчнотии има.

Ако някои работи ние не можем да ги направим, [ако казва­ме, че] не е уреден светът, ние не разби­ра­ме живота значи. Всички говорим: “Да се живее добре.” Той е нареден, животът. И как ще живеят добре?

После, и друго. Ти отиваш при някого да ти помогне, ти ис­каш и втори път да ти помогне, а пък законът е такъв: по­­неже има, да кажем, на Земята има два милиарда хора, ти нямаш право два пъти да искаш от един човек услуга, ти ще обико­лиш всичките тия хора и ще се върнеш. Един път всеки има право да ти направи една услуга. Ти десет пъти ходиш при тях и следователно разсърдят се. Един път ще идеш при всеки и ще обиколиш всичките тия хора, те са твои братя и сестри. Ще ги обиколиш и пак ще се върнеш. А да ги обиколиш нямаш възможност. Какво ще правиш тогава, кажи?

Да оставим този въпрос, то е пак физическата страна. В дадения случай ти си недоволен, а има един начин, по който ти може да излекуваш своето недоволство. В дадения случай в ума ти има известна тъмнота, значи твоето осветление е по-слабо. Светлина нямаш, а има възможност светлината ти да бъде по-голяма. За всичко има възможност, не извед­нъж, но в даден случай има известни правила, по които из­вест­но недоволство, или известен недоимък, който имаш, може да се поправи.

Казвам сега: Пак прочетете 8-та глава и намерете онези мисли там. Казва Христос на учениците Си: “Още ли сте и вие като другите?” Христос сам е направил това чудо. На колко места казва да е нахранил учениците по този начин. Но Той си служи с двата начина. Еди­ният начин, обикновен ­ да купят хляб; а само няколко случая има, дето Той е упот­ребил Божествения начин при увеличаването на храната. Но и учениците сега Му казват: “Нямаме толкова хляб, да нахра­ним тия хора.”

И по същия начин ние употребяваме. Разболееш се ­ тър­сиш обикновен начин за лекуване, търсиш един лекар и това е правилно, не е лошо. Но там трябва да платиш на лека­ря за неговата визита, после ще платиш и за церовете; ще платиш и за онази, която те гледа ­ някоя милосердна сес­тра, ще є платиш. А в Божественото за нищо няма да пла­тиш. Но и там ще платиш. Там ще дадеш благодарност, хвала на Бога, че ти помогнал.

Та, два начина има. Ти ще се наскър­биш ­ по два начина ще се лекуваш. Единият начин е: ще идеш при съседката си, при един твой приятел, ще му раз­пра­виш за своята скръб и временно ще намериш утеше­ние. А може да се лекуваш чис­то по Божествения начин. Сега аз не зная колцина от вас употребявате втория начин. Вие имате една болка, ходите да просите пари, разправяте: “Еди-кой си е болен, да го гледат лекарите.” Нали апостолите казват, от тях искаха да ги лекуват. Казва: “Аз пари нямам, но това, което имам, ще дам.”* И онзи, болният, хромият, се излекува. Казва му: “Ста­ни и ходи!”

* Деяния на апостолите, гл. 3, ст. 6.

Сега ­ приложението. Сега, вие тук наричате мястото “Изгрев”. Нали тъй го наричате? Защо “Изгрев”? Изгрев ­ то е един нов начин за разбиране на нещата. Има противоре­чие, двама души се скарали. Кой е новият начин, как се примиряват хората по новия начин? По стария начин знаете как се примиряват. Този, който е направил погрешката, той тряб­ва да я поправи, да се извини. А по новия начин как е? По стария начин синът трябва да се изповяда на баща си, че е съгрешил; а новият начин, на който вие не обръщате вни­ма­ние, кой е? Апостол Павел сам застава и казва: “Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не им вменяваше греховете.” Сега, по новия начин бащата се раз­кайва, а не синът. По стария начин синът се разкайва, по но­вия начин бащата се разкайва. И в онази притча, която Христос е дал за онзи, младия син, който отиде в странство, че като го видя баща му, разкайва се и казва: “Аз този, мла­дия син не трябваше да го пусна, направих една погрешка.” И бащата прегърна сина. И синът, и той се разкайва. И два­мата се разкайват сега. И двамата се разпределят.

Че какво значи това? Вие не сте разбрали това. Казва се: “И взе греховете Христос.” Този, Който не е съгрешил, поне­се греховете на света. Значи Този, праведният, Той из­глаж­да работите. Разберете сега онова, което се крие вътре. Сега не е разбрано, тъй го тълкуват, което не може да се приложи в живота. Тъй, както го тълкуват, то е едно учение, което не може да се приложи. Но ако се разбере тъй, както е всъщност, много могат да го приложат. И този метод за при­ми­рението е най-добрият, най-ефикасният. За Христа се казва: “И взе греховете, за да се примири.” И Христос е до­шъл на света, за да примири света със Себе Си.

Тогава казвам и на вас: Примирете се с тогова, който иска да се примири с вас. Защото праведният, който иска да се примири с вас, при­ми­рете се с него. С кого се примирява човек? И Писа­нието казва: когато пътищата на един човек са благоугодни на Бога, Той ­ Бог ­ го примирява [с] врагове­те му. Значи не сме ние, които можем да се примирим с нашите врагове. Да се примириш ти с един враг, трябва да бъдеш по-силен, ще му покажеш, че той не трябва да си играе, ще го държиш в респект, сила ще употребиш. Но когато нямаш никаква сила, тогава ще търсиш онова примирение. Малцина има, които могат да се бранят.

На онези от вас, които сте тръгнали подир красивата мома ­ вървете, докато ви удари две плесници, оттам насетне не отивайте подир нея. Но трябва да заплачеш тогаз и няма да казваш, че ти ударила две плесници. Пък и тя ще си тръгне и тя като си замине... Сега няма да ви разправям какво е състоянието на момата. Нито за състоянието на момъка. Но той чешма ще стане. Представете си, че вие имате един при­ятел, когото обичате. Но някой път той направи една по­грешка и вие излезете от търпение и го обидите, кажете му нещо. И той усеща, че ти си го накърнил. И вие си замина­ва­те. Той усеща сега, че каквото сте му казали, е право и той казва: “Право е това, което ми каза, каквото той напра­ви.” И седи той замислен. И ти, като се върнеш вкъщи, и тебе ти стане мъчно, казваш: “Що ми трябваше, защо не си премълчах?” Във вас действува вече примирението. Казваш: “Аз трябваше да се покая.” А и в него има такова желание. Казваш: “Защо да не претърпя, не казах както трябва.” И почнеш да се самоосъждаш.

Сега и вие очаквате още нещо. Едно време стари прияте­ли имаше и те чакаха, искаха да ходят, да имат опитността на апостолите, както във времето на Христа. Стари приятели има­ше, които искаха да имат съзнанието на ученици, на апос­толи, да им говори Духът отгоре и да тръгнат по света, че като замахнат, да обърнат целия свят. И постоянно казваха: “Не му е дошло времето. Но ще дойде времето.” То е едно криво разбиране. Кое време? Времето е всякога. Ако чакаш да дойде отвън времето, то може да дойде като дъжд, но то временно разрешава въпроса.

Христос имаше 12 души апостоли. Числото 12 показва цяла една епоха. То е една зодия, която показва пътя на цяло­то човечество. 12 зодии включват цялото човечество. И като ги изходиш, значи да дойдеш в съгласие с цялото човечество. Да разбереш какво нещо са зодиите ­ то са ония блага, които Бог е създал в този зодиак. Че като заобиколиш целия този кръг, в който живее цялото човечество, и да бъдеш тъй щаст­лив вътре. То значи да си в съгласие с всички живи хора в света. Срещнеш един грозен човек. Какво тълкувание трябва да направиш? Ще кажеш: “Една недовършена картина.” На­пра­виш една погрешка ­ ще кажеш: “Работата не е свърше­на.” И всяка мъчнотия показ­ва какво не си довършил. Не си довършил, недовър­шена е картината. Нетърпелив си, тряб­ва да работиш или не може да мислиш правилно ­ карти­ната не е досвършена. Ако мислиш правилно, не се занима­вай с чуждите картини, гле­дайте вашите картини. Всеки трябва да работи върху себе си. И трябва ви това за изкуство­то. Дотолкова, доколкото той трябва да знае да рисува.

Сега, две неща има. Кои са те? Погрешки отвън и по­греш­ки отвътре; добродетели отвън и добродетели отвътре. Не се спъвайте с външните погрешки и с вътрешните. С вън­ш­ните, някой път не може да се справите с тях ­ по вашите закони, отдалечават се те от вас. А може да се върнат назад. А вътрешните погрешки, когато вие сам се отдалечавате ­ от вас зависи. Но някой път и вие може да направите някоя по­грешка. Някой път и вие може да се отдалечите така, че и вие не може да се върнете. Представете си, че вие се раз­гневите на баща си и кажете: “Чакай, аз ще му кажа на него.” Някой път идеш при една канара, хвърлиш се долу, счупи се кракът ти и не може да се върнеш назад. Ако само идеш при канарата и поискаш да се върнеш назад, можеш, но ако идеш и кажеш: “Аз ще му покажа на него” и се хвърлиш до­лу, тогава баща ти ще те намери там, ще те вземе вкъщи и ще те лекува. Тогава и бащата ще се разкайва, и ти ще се раз­кайваш. Баща ти ще се разкайва, че те предизвикал, а ти ще се разкайваш, че си се хвърлил отгоре.

И често във всинца ви има желание от канарата да се хвър­лите долу. Хвърляйте се както тези в Дианабад се хвър­лят във водата. Американците имат едно развлечение ­ от 10­15 метра се хвърлят надолу с главата във водата. Развле­чение е това, ако, като паднеш, няма опасност. Но, ако тъй се хвърлиш, че те удари по широчината на гърдите, мъчно може да издържиш от туй хвърляне долу.

Много вода поливате на вашите цветя. По някой път като минавам, виждам, пръстта излиза от поливане, а някои са така сухи, че всичките листа изсъхнали. Препоръчвам ви: Онези, които поливате своите много, идете да поливате и ония цветя, които не са поливани. Всичките саксии в света тряб­ва да се полеят. Нито многото поливане, нито малкото поли­ване. Трябва да се работи. Остава ви на вас една работа върху себе си. Един метод сега, един правилен метод за само­въз­питание.

Във връзка с туй вземете, като една задача за десетина деня, пета глава от Евангелието на Матея ­ за блаженствата. Някой път, от чисто духовно становище, тия блаженства, те са начини, методи или пътища, по които човек може да се въз­питава. Прочетете, да знаете, във всеки един случай къде може да приложите по едно блаженство. Всичките бла­жен­ства не може да се приложат, но в дадено време известно бла­­жен­ство може да го приложиш.

Там първото блаженство кое е? (­“Блажени низшите духом.”) Започни с него ­ низшите, и постепенно другите блаженства: кротките, чисто­сърдечните и т.н. Най-първо във вас трябва да има една духов­ност, една духовна сила, която да образува духовното, защо­то необходима е сила. Най-първо необходимо е да имате си­лата. Имате една малка болест, да имате сила и да я пре­махнете.

Има известни болести, които трябва да премахнете, пък има известни болести, не ги бутайте тях. Има известни болес­ти, те са за украшение. Да кажем, нещо ви бодне по вра­та от­зад. То е едно украшение. Или нещо ви бодне в сър­цето ­ укра­шение е това. Нещо ви бодне по гърба, в колената, на кръста ­ те са все украшения. Те са отлични неща, отлична на­ука по метеорология ­ метеорологическа наука. И ако вие бихте знаели тази наука, можехте да знаете колко сняг ще има, кога ще започне зимата, суха ли ще бъде пролетта или влажна, плодородие ще има ли, череши ще има ли, грозде, жито ще има ли, ще се роди ли. После, от пробаждания по колената и кръста може да знаете дали ще имате деца: мъж­ки или женски, кой ще бъде на власт, какво ще стане във Фран­ция, в Англия ­ предвидени са тия неща навсякъде. Ня­кой ще ти каже някоя новина ­ това говорят тия пробажда­ния. А ти кажеш: “Олеле!” Има известни духове, пробадат. Има известни болки, които трябва да премахнете.

Та, помнете сега ­ чистата мисъл. Трябват чисти мисли, чис­ти чувства и чисти постъпки. Чиста мисъл [е] тази, [в] коя­то красивата мисъл е в началото, а грозната е в края; кра­­сивите чувства са, в които грозното е в началото, а [кра­сивото] ­ в края. Красива постъпка, в която грозното е в началото, а красивото ­ в края. Грозотата, това е само един воал. То е на “бал маски”*. Има една красота и една грозота.

Те са неща привидни.

Сега казвам: В новия живот трябва да проу­чавате себе си. Противоречията, които срещате, проуча­вайте ги и разби­рай­те себе си, за да разберете Божиите пъти­ща. Защото, като раз­берете Божиите пътища, тогава вие ще дой­дете до пътя на щастието. Или, ако не разберете себе си, вие в правия път не може да влезете. Пък ако не влезете в правия път, оно­ва, което Бог е определил за вас, вие не може да постиг­нете. Разбиране трябва. Все трябва да започнете пра­вилно. И като разберете себе си, вие ще разберете пътя си. А в този път ще вървите, ще вървите в Божествения път, за да наме­ри­те благото, което Бог ви го дал.

Та, кои бяха двете неща? Как започнахме в началото? С две­те неща. Сега съчетайте онова, което съм говорил. Ето как аз бих погледнал: Масажират един човек, ще му разтрия рамото с пръсти, той ще вика. Не е важно как го масажират, нито къде са го масажирали ­ по краката, по гърба, безпред­мет­но е това. Целта на всичкото масажиране е да изчезне бо­лестта. Ти ще оздравееш и няма да помниш къде са те раз­три­вали. Туй разтриване не е нищо друго освен да даде ход на кръвообращението. Всичките разтривки имат за цел това. После, не е в голямото натискане. Да се даде ход на кръ­во­обращението. Като си туриш палеца, навсякъде да се по­добри кръво­обращението, да се подобрят капилярните съдове, кръв­­та да се разпредели еднакво навсякъде и всички­те части да се хранят еднакво. Кръвообращението е закон за хране­нето на тялото. Щом клетките се хранят хубаво, тя­лото е здра­во. Щом храната не отива навсякъде, не става пра­вил­но хра­нене. И тогава се образува коремоболие, раз­строй­ват се капи­ляр­ните съдове, тогава храната не може да пре­мине нався­къде и вслед­ствие на това се зараждат болес­тите.

Има друг един пример ­ че болестите се раждат по един­ст­ве­ната причи­на, че храната не отива навсякъде и на някои органи се дава повече храна, отколкото трябва. И тия клетки, които ядат повече, и повече нечистотии изхвърлят. А нечис­тотиите се явяват, понеже много ядат. А в тази канали­за­ция

* bal masquй (фр.) ­ бал с маски.

тия не­чис­то­тии не могат да се изхвърлят и вследствие на то­ва от яде­нето, от нечистотиите се образуват заболява­ния. Нищо по­ве­че. Тогава на някой човек му расте коремът, на­трупване става. Тия клетки в стомаха не си довършват рабо­та­та. Те ядат повече, отколкото трябва и се образуват тези маз­нини. А пък този, големият корем, той е място за разпло­дя­ване на всич­ките болести. От корема се раждат вече болес­ти. И главо­болие се ражда, и коремоболие, и ревмати­зъм, и какви ли не болести се раждат. Коремът трябва да спадне.

Като вземете мярката на вашите рамена отгоре, кръстът ви трябва да бъде два пъти по-тесен от рамената. Щом коре­мът е по-широк от рамената, вие сте в едно анормално състо­я­ние. Или другояче казано: два пъти ако премерите шията си, трябва да получите размера на вашия кръст. Колко тряб­ва да бъде вратът дебел? Два пъти мярката на ръката при кит­ката ­ това трябва да бъде мярката на шията. Някъде ръ­цете са по-дебели от врата. Несъвместимо е това. Два пъти мяр­ката на врата е нормата на кръста. И когато е два пъти, това е нормалният размер на врата; и ръката е два пъти разме­ра на врата. И ако вратът е тънък и ръката ­ по-дебела, тога­ва шията е по-тънка от тази мярка. Някъде шията е по-дебе­ла, а ръцете ­ по-тънки. Два пъти ръката е мярката на ши­ята. Относително мерене има. Това е достатъчно. И два пъти мярката на врата е мярката на кръста. Защото кръстът ви трябва да бъде широчината на врата, а пък вратът ви тряб­ва да има два пъти мярката на ръката. Тогава, значи, две­те ръце могат да помагат на врата. Щом ръцете са по-дебели от врата, тогава ръцете не могат да помагат на врата.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

7 ч 5 мин

(Направихме упражненията вън, на поляната.)

7 ч 25 мин

6-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 27.X.1935 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев