ВЪТРЕШНИТЕ КАЧЕСТВА НА ЧИСЛОТО 12

4.ВЪТРЕШНИТЕ КАЧЕСТВА НА ЧИСЛОТО 12

“В начало бе Словото”

Сега, аз ви навождам на този пример, понеже често във вас този спор не е престанал. Вие сте още едно поле на сраже­ние, дето постоянно във вас има мърморене. Единство няма в съзнанието на хората. Много малко има, които имат съз­нание. Запример, като сте здрави, вие мислите по един начин; като се разболеете, веднага се измени цялата ви психологи­чес­ка обстановка.

Сега да минем, не е въпрос за веруюто на фарисеите. И Христос вярваше в нещо, и фарисеите, и те вярваха. Но каква гра­мадна, диаметрална разлика във възгледите на едните и на другите. Запример идат тези и Го запитват за една външна об­становка: “Трябва ли да се дава дан на Кесаря?” ­ Помните вие закона, има ред и порядък. “От твоето гледище, какво мис­лиш Ти?” И Христос казва: “Дайте Ми една монета. Кой е този образ?” ­ “На Кесаря.” ­ “Дайте [на Кесаря], което е на Кесаря, от него е направено, а [на Бога] туй, което е Божие.”

Е, добре. Това е същият спор ­ дойде някой, казва: “Хуба­во, ето аз съм женен, какво трябва да правя с жена си?” Каз­вам: Дай монетата. Защото, щом си женен, ти имаш мо­не­тата на же­на си. Кой образ е това? На жената е това, което е на же­ната. А което е на Бога ­ [на Бога]. Същият за­кон. Не те нака­раха да се жениш. Ти сам се ожени. Със за­кон някой накара ли те? Защото, ако със закон всички тряб­ва да се женят, понеже без закон сте женени.

Питам: Как ще примирите другото противоречие? Неща, които без закон стават, се съдят по закон, а без закон са направени. Не­ща, които стават без закон, се пазят, а които стават със за­кон, не се пазят. Имате закон за военна повин­ност, закон за отваряне на война. Сега аз не съм... За нас е без­предметно дали ще има война, дали ще има закон, дали ще се жените и пр. Какви ще бъдат отношенията? Това са вре­менни отношения. Кацне някоя муха на главата. Какви отно­шения имам с тази муха? Аз си вървя и тя върви. Какви отно­шения имам с тази муха? Или, да кажем, вървя из пътя и един заек или някоя котка прекръстосала пътя ви ­ какво отношение имате с тях? Веднага се върнете, ако е заек. Той ще се върне назад вкъщи, ако е някоя котка. И тамън излезне пак, пак мине някой заек, той пак се върне. Така 3­4 пъти се връща той, понеже заекът или котката преминали пътя му. Няма да му върви, казва.

Сега, въпросът е да примирим противоречието. Аз ви гово­ря за неща, които са били преди 2000 години. Какво отно­ше­ние има, че фарисеите и садукеите имали спор с Христа? Как­во ни засяга това? Те спорили, ние не спорим с Христа, нали? Защо ни е този спор преди 2000 години? Какво, ще ка­­жат, спорили се, не се разбирали с Христа и спорили. Ако дой­де Христос сега, вие няма да се спорите. Пак ще се спорят по същия въпрос. Спор ще бъде все.

Сега, другото положение. Спо­рът откъде произтича? Представете си двама души прия­тели, които се обичат. Тъй. Единият се ожени, а другият не се ожени. Щом се оженил единият, малко вече се измени поло­же­нието. Някой път връз­ката остава естествено. Но представете си, че единият приятел има особено разположе­ние към жените. Дойде един ден той и стисне ръката на жена му или я целуне. Неговият при­ятел веднага казва: “На какво осно­вание?” И Писанието казва тъй. Евангелистите казват тъй: “С целувание свято се целунали.” Е, как ще разбереш твоят приятел с какво целува­ние е целунал жена ти? Казва: “Целу­на ме.” Как ще разреши­те въпроса?

Сега, и това не е съществено. То е само едно противоре­чие. Контрастите в живота са само да изпъкне известна ис­тина. Запример един художник рисува едно лице. Той дава носа, челото, очите, устата, скулите; след туй почне да ги черни. Поставя сенките. Някъде сенките са по-тъмни, някъде са по-светли. На сенките всеки е художник. Някой рисува като художник. Художникът туря сенките дето трябва да бъ­дат. Някой нахвърли, нахвърли сенките както и да е. Ху­дож­никът има известна идея, знае къде трябва да бъдат сен­ките. Къде по-светли, за да изпъкне по-релефно лицето. А който не разбира художество, той ще нацапа тъй, че ще наме­риш едно голямо различие в сенките. Той долините ще напра­ви светли, а планинските върхове ще направи тъмни. И след туй ще те убеждава: “Туй са върхове; понеже по-висо­ки са, за да се виждат, трябва да са тъмни. А долините трябва да са светли, за да се виждат. А понеже долините са тъмни, за да се виждат, трябва да са светли.” Неговата фило­со­фия е такава. И това не е важно. Това е все външната страна.

После, друго едно сравнение. Представете си сега, че вие изучавате времето. Дали ще вали дъжд или няма да вали. При какви условия вали и при как­ви не вали. Дават ви три уреда. Дават ви един барометър, да­ват ви един хигрометър и дават ви един топломер. И ви каз­ват тъй: “Когато бароме­тъ­рът спада и налягането се уве­личава, времето се разваля.” На хигрометъра ви казват: “Ко­га­то влагата се раз­ширява, ко­гато хигрометърът се подига и влагата се разши­ря­ва, вре­мето се разваля. Едното натиска надолу, другото ­ настрани. Разваля се времето.” Най-после дадат ви термоме­тър, казват тъй: “Щом станат две промени в термометъра: подигане на температурата и спадане на тем­пературата едновременно, времето се разваля.” Първо, в трите инструмента ще намери­те едно противоречие. Някой път налягането е голямо, дъжд няма; някой път налягането е малко, а разширение на влага­та е голямо, дъжд има. Сега, пра­вилното разбиране: трябва да се съвпаднат трите неща. Ние казваме: “Налягане има вът­ре, не може да вали.” Запри­мер барометрическо наляга­не. Всякога, когато има наляга­не надолу; тъй да кажем, наля­гането е в дъното на нещата. Наля­гане има в дъното. Значи, всяко налягане си има свой пре­дел. Щом дойде до крайния пре­дел налягането, и тогава, като няма къде да се наляга, обра­зува се разширение. Раз­ширението, и то си има свой предел.

То са още външни усло­вия, налягане и разширение. Пред­­ста­вете си, че имате една сфера, налягане отвън и раз­ши­­ре­ние отвътре в простран­ството, което е в сферата. Но щом дойдете до топлината на човеш­кото тяло, аз го нари­чам туй напрежение отвътре. Тога­ва, щом имате топлината, трябва да има и обратно напрежение, противодействие на налягането и на разшире­нието. И тогава дохожда влагата. И когато тази топлина така действува, тогава се явяват вод­ните капки. Една дисхармония, която произтича отвънка, едно налягане, то е едно дисхармонично състояние. Разши­рил се той. Казва, някой път в своето разширение, ти си ми­нал границите. Можеш да се разшириш в двора на твоя съ­сед ­ ти си минал правилата на съседството. Някой път наля­гането на някой човек, ако му туриш повече, отколкото той може да носи, тогава той ще има голямо налягане на гърба си.

Сега, и това е външно. Как ще ги съпоставите сега? Вие казвате: “Трябва да се живее добре. Трябва да се изпълни Во­лята Божия.” Е, в какво? Как ще изпълниш Волята Бо­жия? Ще налягаш ли, ще се разширяваш ли или напрежение ще имаш отвътре? Сух ли ще бъдеш или мокър? Ще духаш ли или ще бъдеш тих? Казвате: “Не трябва да се духа.” Някой път времето отвънка дигне шум, падат листата, съборят се кана­рите. Духа! Развалило се времето. А някой път е тихо. Спо­ред нашия морал, казват: “Човек не трябва да се гневи.” А виждаме: ако природата не се гневеше, гладни ще умрем. Като се разгневи тя, като подуха, покряска, донесе влага до­волно и ни даде дъжд. И аз правя едно сравнение. След като е духало, дълго време се е гневила тя, след това виждаме, че е направила една погрешка ­ изпоплашила е тия деца. И каз­ва: “Ха да дадем малко дъжд: трева ще изникне, плодо­вете зреят, житото зрее.” И ние прощаваме за всяко разгне­вяване на природата. Тя дарува. Тя казва: “Ще извините, да ми отмине малко.” На човешки език казано, уподобявам при­родата на един човек. Тя се сърди разумно и дава; а вие кряс­кате и не давате нищо. Следователно да кряскате и не давате, има разлика между нея и вас.

Та казвам: Сега, в какво седи добрият живот на човека? Мо­же да каже някой: “Какво ме интересува мене, че другите хо­ра живеят добре?” Ако не сме свързани заедно, нас не ни инте­ресува. Има връзки в живота. Има взаимни връзки. Ако къ­щата на твоя съсед е на 4­5 километра и гори, тебе не те инте­ресува. Но ако къщата е близо и гори, тебе те интересува. И ти ще идеш да гасиш, защото, ако не гасиш, ще иде и тво­­ята къща.

Та казвам: Когато се говори за другия живот, ние подраз­би­раме добрия и лошия живот на хората. Те са отношения, ко­ито съществуват. Взаимно си влияят хората. Няма човек в света, който да не се влияе. И казва Писанието за Содом и Го­мор, че хората, като били толкова лоши, почнали да сму­щават Небето горе. И смутили и Господа. И Той изпратил посла­ник и казва: “Поправете това!” И намерил, че е не­попра­вимо. И казва: “Да се изгори този град, да не смущава Не­бето.”

Е, хубаво, кажете сега: ако вие смущавате Небето с ва­шия неразборен живот, мислите ли, че няма да дойдат ня­кои да видят това? И ако кажат, че сте непоправими, то­гава как­во ще бъде с вас? Тогава ще дойдат бурите, които са мал­ко по-практични. Содом и Гомор го представят така. Един вла­дика, архиепископ, поканва един архимандрит, поканва и един свещеник на гости и опичат един голям шаран в тава­та, както владиците обичат. И владиката казва: “В глави ни ест писано” ­ и взима главата. Архимандритът казва: “Че по­среди тялото” ­ и взима тялото, втората половина. А све­щеникът казва: “Конец краси дело” ­ и взима опашката. А слу­гата взема тавата с топлата чорба и казва: “И видя Господ не­правдата ваша, и ви полива с огън и жупел” ­ и полива ги върху главите. Владиката е несправедлив, архимандритът е не­справедлив и свещеникът е несправедлив. И най-после слу­гата, като не намира справедливост, и той е докачен ­ че с тавата отгоре им. Кой е на правата страна? Нито един от тях не е на правата страна. И какво се гони с такъв един пред­мет? Искат да покажат, че всяка една неправда се за­плаща. Слугата ни глава има, ни среда, ни опашка. И казва: “Са­мо чорба не се яде.” С такъв един пример може да се по­смеем малко. Не че по някой път взимаме главата, и тя­лото, и опашката. Ние не го знаем. Казват, че владиката взел главата. Но казваме: “Ние не сме владиката.” Той, архи­ман­дритът, взел тялото. ­ “Ние не сме архимандрит.” И опашката взел свещеникът. По някой път изливаме топлата чорба.

Но в живота има друга една страна. Човек за да може да се подигне, за да може да постигне онова, което желае, не­говото съзнание трябва да дойде във връзка с условията, при които живее. Във връзка, в хармония с условията. Да ви покажа сега: има условия външни, има условия и вътрешни. Вън­шните условия за един цигулар ­ вземете, ако е студено вре­мето, цигуларят не може да свири. Ще се вдървят пръс­тите му. Ще надебелеят. Може да е майстор, а не може да свири. Значи външните условия трябва да се подобрят. Да до­пуснем: външните условия са много добри ­ времето е топло, сухо, но цигуларят 4­5 дена не е ял ­ вътрешни усло­вия. Иска цигуларят да свири ­ не може, трепери му ръката. Той е гладен. И сега, за да свири цигуларят, времето отвънка тряб­ва да е добро, да има и барометрическо налягане, и хигро­мет­рическо разширение, па да има и топломерно вът­решно напрежение отвътре, да показва топломерът отвътре. Всич­ко туй като има, тогава свирене ще има. Значи дъжд ще има. И цигуларят ще свири. Дъждът съответствува на сви­ре­нето. А най-важното в дадения случай е цигуларят да знае как да свири.

Сега ние казваме някой път, че човек трябва добре да гово­ри. Но за да говори човек добре, трябва да има външни усло­вия; за да може да живее добре, той трябва да има вън­шни условия и вътрешни условия, за да може да живее. Също така е, за да може да мисли. Законът е все същият. Той тряб­ва да се приспособи на вътрешните условия или на външните условия.

По този начин ако не разберете законите на приро­дата... Ако така психологически ги разберем, като една наука, мо­жем да се справим с големите мъчнотии, които от памтивека съществуват. Защото и в духовния живот вътре има голе­ми противоречия. И се явяват такива противоречия, които един обикновен човек не може да ги види. Казват: “Какво може да има един духовен човек?” Духовните хора имат много по-големи противоречия в живота си, отколкото обикнове­ните хора. Много по-големи противоречия в живота, откол­ко­то обикновените, грешните хора. Грешният има нещо как­во да го мъчи, а праведния човек има с много големи мъчно­тии да се справи.

Да допуснем сега един метод за възпитание. Да до­пуснем: един добър човек и един лош човек се оженват. Да оставим сега. И на добрия се нараждат 4 дъщери и 4 сина ­ 8. И на лошия, и той има 4 сина и 4 дъщери. Лошият човек им дава един закон. И щом иска някой да направи нещо, той веднага налага закона. Всички баща си слушат. Треперят от него. А добрият, понеже няма закон, понеже замества Мо­исеевия закон с Христовия закон... Единия, грешника, го слушат синовете му, дъщерите му, всичките го слушат, каз­ват: “Закон има тук!” А добрият прилага Христовия закон, не го слушат. Казвам: Приложє Моисеевия закон! ­ “Не е право.” Казват му: “Приложи Моисеевия закон.” А той казва: “Не е право.” Че тогава ти, добрия човек, откъде твоите синове не те слушат? Защо не го слушат?

Възлагат на Колумба онази задача ­ като казал, че има един нов континент, Америка, дали му една задача: “Ако можеш да закрепиш туй яйце на върха си, ти си намерил нов континент.” Той турил яйцето и затиснал го и то се спитило, и го закрепил. Казват му тогава: “И ние можем така да направим.”

Не ви стига умът. Че, яйцето все трябва да се спити мал­ко. Докато не се спити яйцето, докато това яйце не го туриш под кокошката, то само по себе си не може да се излюпи. Ня­кой път ние запитваме: “Защо нещата стават така?” Не­щата стават по два начина. Някой път вие започнете с Мо­исеевия закон. Работите добре отиват. Някой път вие започ­вате с Христа и работите зле отиват. Какво трябва да пра­вите? Не е в постъпката, [но] в разбирането. Христовият за­­кон не трябва да се приложи след като се наредят хората. Той тряб­ва да се приложи най-малко 1000 години преди. Тога­ва тряб­ва да се приложи Христовият закон. Там е всич­ката по­грешка. Те казват: “Сто години.” Хиляда години ти като чо­век трябва да живееш Христовия закон, че тогава чрез тебе ще се роди един син, който ще върви по твоя път. Пък ти не си го живял; и този син не го знаеш кой е ­ няма ни­как­ва връзка. Имаш един син и не върви по пътя на баща си. Той нищо общо с баща си няма. И някой път туй противо­речие съществува във фамилията.

Аз в българите съм виждал едно разрешение. Аз съм виждал една кокошка повела пиленца, патенца, мисирки, че като ги повела и после, като ги поглежда в този ред, чуди се. Ама много мъчно се измътва. Има пиленца малки, малки, мал­ки юрдеченца, патенца, мисирки малки, и всички тръгна­ли подире. Малките патенца вървят по водата и си играят. И тя клочи: “кло-кло-кло”, а пиленцата си вървят с нея. Ако пи­тате тази кокошка: “Откъде се пръкнаха тези патенца?” ­ “Аз ги измътих, но аз не ги снесох.”

Често във вас има ня­кои характерни черти, които вие ги измъщате, но вие не сте ги снесли, а други същества. Ня­кой път някой от вас ги е турил и вие мислите, че са ваши деца. Та, вие ще внимавате дру­ги да не тури някое чуждо яйце, което не е ваше. Различават се яйцата на мисирките и на патенцата и на пуйките. Който разбира; а който не раз­бира, казва: “Яйце нали е, все едно ми е, нали е все яйце.” Сега, туй е само да се обясни противоречието в живота.

Да допуснем, че вие искате да живеете един добър живот. Искате да бъдете тих и спокоен. После, каквото кажете, да става. Трябва да знаете как нещата стават. Запример, за да могат, дълго време трябва да сте се учили. За да може думите да се нареждат, няма много думи. Когато човек говори, ду­мите на речта по един естествен път се нареждат, по своя път. Вземете една латерна ­ не се изисква [човек] да бъде голям вир­туоз. Аз на латерна като хвана и въртя ръчката є, мога да свиря Бетовен, мога да свиря и Бах. Аз гледам, на едно пиано с клавиши седнал един, уж че той свири, а друг свири. Свирят някоя песен и ще кажат, че този човек е много учен. А то има един валяк, който се търкаля и свири по книга. Бах свири човекът. Пианоло се казва този инструмент.

Сега да дойдем до основната мисъл в света. Вие не може да живеете, докато не сте видели как живеят другите. Ти не можеш да се научиш да живееш, докато не си видял пример как да се живее. Или тъй, както казват: “Живот от живота излиза.” Вашият живот, за да се прояви, трябва да излезне от някой живот. Ако вие излизате от един малък живот, аз мога да ви предскажа какво ще бъде вашето бъдеще.

Сега, да обясня малко. Представете си в едно малко езерце, но с малко вода. Вие може да я чистите, отваряте една малка вадичка на това езеро и си построявате една воденица, да се изтича. Отначало водата не се втича, само из­тича. Воденицата се върти ден, два, три и след известни дни воденицата спре. Възможността є е такава. Но построя­вате воденица при едно голямо езеро, дето има голямо вли­ване ­ този процес ще бъде дълъг. И тази воденица може с хи­ляди години да работи и езерото няма да изтече.

Или, което уче­ните хора наричат: трябва да имате една връз­ка. Ако ва­шият живот няма връзка с онова, Вечното На­­ча­ло ­ Бог, Кой­то живее и прониква всичко... Има същест­ва по-напреднали, които живеят добре. Вие трябва в даден случай да бъдете внимателни с някои същества или с едно голямо общество, за да може да се прояви вашият живот. И ако в живота ви има голямо противоречие, то произтича [от това, че] има нещо неестествено. Та, Христос като дойде на Земята, от какво произтече голямото противоречие у Него? Той като дой­де, се свърза с евреите. И противоречията Му в живота про­­излизаха... големите Му страдания не произ­ли­заха от връз­­ките му с Бога, а от връзката Му с еврейския народ, с еврей­ските души. Оттам произлизаха най-големите [Му] стра­дания.

Следователно всичките ви страдания на Земята, които идат, се дължат на известни връзки с хора, които сте направи­ли, свързали. Всяко страдание, което може да ви дойде, е [по] при­чина на други същества. Нищо повече. Може да извър­шите едно престъпление ­ пак се дължи на едно, две, три съ­щества. Е, какво трябва да правиш тогава? Който не знае закона, той ще почне да се бои от хората. Ще се пази от тях. Няма да се съобщава с тях. А щом няма да се съобщаваш, няма никакъв прогрес.

Да обясня. Мъчно е да се разбере духовният живот. Кога се зараждат мъчнотиите на пилето? Щом е в яйцето, то е сво­бодно, няма нужда да го хранят, някъде е турено. Но един ден, като се излюпи пилето, квачката постоянно бди над него, да го не хване някой орел, или някоя лисица го изяла, някой авто­мобил и т.н. Значи, докато ти си в яйцето, опасност няма. Но щом се измътиш... Да допуснем, че тебе те е страх от ор­­ли­те, от лисиците, останеш все яйце. Питам: Какво ще до­­би­еш тогава? Яйцето нито се увеличава, нито се смалява, то седи на едно място. Но щом се измъти, има условия да расте. Туй, което расте, значи излюпено е. Като човек, ако искаш да се развиваш, непременно ще имаш противоречия. Тогава пилето трябва да се учи на езика на майката. Майката щом каже: “Кръъъ”, всичките пиленца изведнъж под коман­да се скриват или под нея, или на друго място. Като каже тя: “Кръъък”, всичките ги няма вече. Щом мине опас­ността, майката пак ще даде един знак и всички се събират. И вие кажете “Крък” и наблюдавайте се. Тук да се учи човек. Най-първо ние се радваме, казваме: “Да се научат хората да кло­кат. То ще бъде едно голямо благословение.” И когато пър­вите летци прехвръкнаха Ламанша в Англия. Но тия, пре­летните птици, като изпущат своите курешници, кос-коджа бомба от някоя птица падне на главата ти. Този курешник ще го очистиш, но бомбите са големи курешници, като падне такава бомба, тя разрушава крака, ръце, всичко туй.

Това са ред обяснения сега. И без тях може. Дали ще ги знаете или няма да ги знаете, вие ще им носите последствия­та. Обаче, щом вие искате да живеете един отличен живот, непременно трябва да проучавате живота от неговата същи­на. И отсега трябва да приготовлявате условията си. Някой каз­ва: “Защо трябва да живеем?” Да живееш един добър живот, раз­би­ра: отсега трябва да почнеш да приготовляваш усло­вията за своето съществувание. Вие казвате, че тук тряб­ва да живее човек, че в Небето трябва. Небесният живот под­раз­би­ра бъдещето, което ти искаш да живееш ­ щастлив живот. То е добрият живот. Приготовлението отсега трябва да почне. И ако отсега не приготовляваш условията за бъде­ще, ти ще имаш най-лошите условия. Ти сам ще се спънеш и ще страдаш. Или пък законът е такъв, че днешния ден тряб­ва да го прекарате добре, понеже утрешният ден се опре­де­ля от днешния ден. Понеже днешният ден определя утреш­ния. Всеки ден определя следующия. И всеки ден се определя от днешния ден. Днешните ви мисли определят посоката на вашите бъдещи мисли. Както мислите днес, така ще бъде и утре. И най-малкото колебание в живота, което дойде, да ка­жем, най-малкото колебание на човека може да докара едно голямо нещастие. И съвременните хора страдат при най-малкото колебание, от да вършите Волята Божия, най-малкото колебание, което може да се зароди за бъдеще, може да ви причини много големи страдания. И отклонението е много малко, незабелязано, но в своята периферия послед­стви­ята са много големи. Всичките ви страдания произтичат от едно вътрешно непослушание, което внасяте. Свойствено непослушание е то.

Да допуснем сега, ти си един беден слуга при един богат господар; той си оставил касата. Ти си женен, деца имаш, дъщери; отиваш, искаш да вземеш пари от касата, но после пак се връщаш. Изкушаваш се. И да допуснем, даже ако не направиш престъплението, пак ще страдаш. Ако се зародят отрицателни мисли. Може ти да не вземеш пари, но после ще кажеш: “Можех да взема пари, глупав бях. Можех да си уредя семейството добре.” И с години ще разправяш, че имаше една каса отворена, но не си взел поради чест­ността. Но ти не си взел пари не заради голяма честност, но поради голям страх. От голям страх всички хора са честни. Не, не, аз считам една постъпка права, като размислиш за една своя постъпка, че ти е приятно, че си бил поставен на такова изку­шение. И да ти е приятно и да не съжаляваш, че не си взел, а да се радваш, че не си взел. В такъв случай действува Хрис­то­вият закон. Щом съжаляваш, че не си взел, Моисеевият закон действува.

Сега по-близо ще дойда. Сега ще дойда точно на въпроса. Сега, всички вие сте благочестиви. Както ви виждам, всички сте благочестиви. За благочестие мога да ви туря 5 и полови­на. Не е малка бележка. В университета може да влезете, в който и да е факултет може да влезете. Но да кажем, вие, бла­гочестивите, дойде при вас един, който ви каже: “Вие не се молите както трябва.” Само тази бомба ви тури. Един човек ви каже, че не се молите както трябва. Вие минавате и мисълта работи: “Не се моля както трябва.” Ти вече си одраскан и почнеш да гледаш на одрасканото. “Че откъде знае той, че не се моля както трябва?” Че, ти си попаднал в една клопка. Сега, той не е авторитет. Той ще ми каже сега, [че] аз не се моля както трябва. Аз ще му кажа тъй, ако съм аз: “Заповядай, моят пост е тук. Понеже аз съм директор на тази гимназия.” Той казва: “Ти не знаеш как се управляват учениците.” Аз казвам: “Ето един способен човек. Аз ще взема положението на един учител, а тебе ще туря за дирек­тор, на моето място.” Така ще разреша аз. Ще го поканя на мястото ми. Всеки, който ви каже така, поканете го той да стане директор ­ той да се моли както трябва, а вие ще се учите. При мене много са идвали и за директор искат да станат. Някой казва: “Еди-коя сестра не живее добре, тя не постъпва добре. Тя не се моли добре.” Тогава престъпле­нията є какви са? Аз като човек казвам: “Аз те назначавам за директор на мястото.” Казва: “Няма да ме слушат.”

Та сега, мнозина сте станали директори, пък мнозина не искате да си дадете службите. Един, който е директор, не иска да излезе. Кандидати за директори има мнозина. А да отстъпят местата си, много малцина има. Държи си мястото. Ето туй е моята практика сега.

Казвам: Спорим сега, как са спорили евреите с Христа. Ама, та днес не се ли спорят? Днес казват, че учението Хрис­тово не може да се приложи при сегашните условия на живо­та. Как ще приложиш да любиш враговете си, да раздаваш ­ жена има, деца има; после, под “целувание свято” какво целувание се разбира? Казваш: “Дъщеря ми, жена ми...” ­ оставете тия работи. И то е туй целувание свято. То се отнася до вътрешния живот на човека. “Целувание свято” се отнася до Божествения свят, а не до човешкия. В човешкия свят, там няма никакво целувание свято. Там има тояга. Щом дойде в човешкия свят един гостенин, най-първо ще го биеш с тоягата. И той като пита: “Защо ме биеш?” ­ “Аз имам жена, имам и дъщеря, да не смееш да ги вземеш или да ги пипнеш. Затова те бия.” И след като влезете, всичките ви нещастия, които се случат, това е боят. Един дойде и ми се оплаква на мене. Някой казва, много пострадал. На гости си бил някъде. И жената е била красива, и деца има, и много дъщери има. Ти влезнеш, нищо не знаеш за тях. И човекът те набива хубаво. Не те е гостил. Казва: “Тук жена има, де­цата; ни целувки, ни пипане, а бой.” Не може това.

Ще ви приведа примера: в Лондон има един готвач на последния турски султан, как му беше името? (­“Мехмед.”) Той разправя за своята опитност, че когато влизаш в харема, там само нагоре ще гледаш. Защото, ако погледнеш някоя стая, че видиш тия ханъмки, отиде ти главата! Готвачът влез­нал веднъж вътре, че се изгубил някъде, понеже все тавана гледал, не може да види откъде да излезе. Изгубил изхода. Навсякъде има евнуси, които те гледат. И готвачът целият ден ходил и най-после излезнал навънка. На всеки ъгъл има от тия евнуси. Питам: Вие може ли да излезете от човешкия живот? То е харемлък, все тавана ще гледаш. Защото, ако по­глед­неш през някой прозорец, че видиш някоя ханъмка, ще пострадаш. Ще изскочи евнухът оттам.

Тогава казва Христос: “Отдайте Кесаревото Кесарю.” Оставете човешкото. Оставете човешкия порядък, той да се оправи сам. Не се месете в изправянето! Моят съвет е този: Не се месете в работите на човешкия порядък! И не мислете, че може да го поправите! Никой не го е поправил досега и вие няма да го поправите. И никога не се опитвайте да разрешавате дали нещата в човешкия порядък са прави или не са прави. Ред и порядък няма там. Там ще си мълчиш! Русите казват: “Молчать и не рассуждать!” Щом влезете и излезете от човешкия порядък и влезете в Божествения порядък, там е другояче. Там има условия човек да се раз­вива. Така трябва да се разбира. А вие едновременно искате да живеете в Божествения порядък и в човешкия. И каквото спечелите в единия порядък, изгубвате в другия. И вечерно време влезеш в Божествения порядък, а сутринта, като се събу­диш, влизаш в човешкия порядък и там имаш все загуби и загуби. Спането защо е дадено? Сутрин, като се събудиш, влизаш пак в човешкия порядък. Чрез спането вие влизате в Божествения порядък, със събуждането влизате в човеш­кия. И тогава, като се събудиш, целия ден си неразположен. И Писанието казва: “Да се отрече човек от себе си.” Подраз­би­ра да се отрече от един човешки порядък, дето няма упра­вия. Ти можеш да ходиш като този грък-готвач, но ще гле­даш тавана там. И ще благодариш на Бога, че главата ти е оцеляла.

И най-после, ще се спра още на тази глава от Евангелие­то. Две правила има. Вие не може да влезете в Божествения порядък на нещата, докато не турите като основа двете запо­ве­ди: любов към Бога и любов към ближния. Това е Божест­ве­ният порядък. Обезверяването и безлюбието като се поя­вят, вие сте в човешкия порядък на нещата. Нищо повече. И всеки един ден, щом усетите, че вашата душа така е смуте­на, че ви е тъжно, че сте скръбен, че сте недоволен и т.н., обез­верил си се, почнеш да гледаш, че хората са лоши, че вре­мето е такова, вие сте в човешкия порядък. Излезте от тази сянка и влезте в Божествения порядък на нещата. Не разре­шавайте въпроса кой е прав и кой е крив. Оставете този въпрос Господ да го разрешава.

Сега мен ме питат кой ще победи: италианците или етио­пите, абисинците? Никой няма да победи. В 96-а година италианците бяха победени от етиопите, а сега етиопяните ще бъдат бити. Сега се реваншират. Пък следующия път дру­гите ще се реваншират. В човешкия порядък силният вся­кога има правото. В Божествения порядък слабият има всякога правото, силният няма никакво право. В Божестве­ния свят, когато някой се почувствува, че е силен, изпращат го на Земята, да си намери правото; а когато идеш при Бога да се оплакваш, че си слаб, всички те тъпчат, Господ ти казва: “Влез в Моя порядък.” Защото в Божествения порядък сла­бият има право, силният няма никакво право; в човешкия по­ря­дък силният има право, а слабият няма право. Тогава Гос­под казва на силните, които искат правото: “Идете в чо­веш­кия порядък.” Тези, които са силни, те от горе са слезна­ли. А на слабите казва: “Качете се горе, в Божествения поря­дък.”

И сега, като кажа: “Качете се!”, как ще разберете? То не е нещо физическо. В тебе веднага ти ще смениш състояни­ето на своето съзнание; и като смениш, веднага една скръб, може в една секунда да изчезне скръбта. Да допуснем, ти си една жена и оженили сте се за един мъж красив. Сега вие не трябва да се съблазнявате, понеже не сте светски. Обикнали го този мъж, защото не е да не го обичат. Че, много естестве­но е. Сега тя казва: “Какво право имат да го обичат другите жени?” Сега, да оставим това. То е ваше гледище.

Представете си, че 4­5 души сте гладни. Има един самун топъл хляб. Вие минавате и като ви замирише, искате и вие да си куснете от този хляб. Във вас едно желание се заражда да пипнете този топъл хляб. Една вътрешна нужда. Едно изкушение е това. Има право човек. Но изкушението е, че си дошъл до топлия хляб. Ти чувствуваш неговия мирис. Каз­ваш: “Да си кусна малко.” Кой е причина? Хлебарят е при­чина, понеже е направил този, топлия хляб. Той е вино­вен, че е опекъл този хляб. И ви въвежда в изкушение. И те­зи хора отиват при топлия хляб.

Е, какво е разрешението в дадения случай? За всеки един човек трябва да има по един топъл хляб. Това е разрешението на въпроса. Но пък и друго ще се реши. Има и друг въпрос. Ако не си женен, с неженените хора този въпрос се свършва така. На неженените хора, този е въпросът, който аз уреж­дам. Но с женените не може да се уреди така. Жененият чо­век има жена, има и една дъщеря, има един син. Трима са те почти, и той един ­ 4. Той дойде и вземе един хляб. Казва: “Три­ма души ­ жена, дъщеря и син” и вземе хлябовете. Казва: “За жена ми, за сина и дъщерята”, заграби трите хляба от при­я­те­лите си, неженените, и носи ги вкъщи. Ето спорът. Дъ­­ще­рята, жената и синът стават причина той да заграби три­те хляба. Ето де се взима неговият хляб. Вие нямате жена, ня­ма­те деца. Вие сте юнак. Вие сте израснали! Казва: “Аз тряб­ва да храня децата, да израснат.” А вие сте израснали!

Тогава трябва да имам една провизия от 10 хляба. И тогава, като дойдат тия трима души, по 3, то са 9 хляба. Всякога да имате 9 хляба в запас. И 3 за онзи, че да няма никакъв спор. Значи, при трима души трябва да има 9 хляба, и 3 за тях ­ стават 12.

Следователно числото 12 в живота е астрологическо, то е, което разрешава. Числото 12 разрешава всичките противо­ре­чия между женени и неженени. То е такова число, астроло­ги­ческо. Вие не може да оправите живота си, ако не разбира­те вътрешните работи на числото 12, вътрешните качества на числото 12.