Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

7.ГЕРОИ

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

15-а глава от Марка

“В начало бе Словото”

И при всичкото това разочарование, хората вървят вся­кога по същия път и всички все очакват да се постигнат тех­ните желания. Някоя тяхна светла идея мечтаят. Не забра­вяйте, че всички ви очаква такъв край. Вие казвате: “Не ми гово­ри за това, то е за Христа. За нас по-другояче ще бъде.” Все същото ще бъде. Не може с вас да не се случи същото. Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват. А на Хрис­та, когато беше на кръста, Му се присмиваха. Той седя три деня в гроба. Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един ге­рой, ще те тъпчат. Колкото и да се молите, няма да ви из­ва­дят из земята. Даже и вашите близки, които са ви обича­ли, ще проронят няколко сълзи, ще кажат: “Това заслужава­ше.” Нищо повече.

Има една драма в света. По някой път хората искат да на­правят път на Истината. Пътят на Истината е драма и тра­гедия, комедия не може да бъде. В живота може да има драма и трагедия и комедия. Но когато кажеш: път на Исти­ната и живота, там не може да има комедия. Дотогава, дока­то ти умираш и се раждаш, и трагедия, и драма, и коме­дия мо­же да има. Когато престанеш да умираш, трагедията, ко­ме­­дията и драмата ще изчезнат.

Хубаво, какво трябва да нау­чи човек? Защото, постиже­нието каквото и да е, всяко по­сти­же­ние на Земята, всяко жела­ние, всеки идеал, постиг­нат на Земята, е равносилен със смъртта. Който идеал и да постигнеш... Кой е постигнал не­що на Земята, че да бъде щастлив? То е най-голямата смърт, която може да те сполети. Ако постиженията на Зе­мя­та е наш идеал, всичко е изгубено. Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята. Ако всички станете царе, какво ще бъде? Вие ще имате, по въз­можност, най-голямото постижение. Ако това не вярвате, ста­нете пчелари, за да видите тия, най-видните същества- пче­­ли ­ царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя изби­ва своите деца. Ако рече едно от нейните деца да стане царица, вед­нага го убива, нищо повече. Тъй го хване и на общо осно­вание го убива. По някой път има едно изключе­ние, не прави така. Царицата по някой път се реши да напус­не кошера, спора­зумяват се, казва: “Да нямаме голям спор.” Ако са две ца­рици, старата царица с всички поданици, колко­то има, ще си излезе навън из кошера. Или старата, или новата царица тряб­ва да излезе. Другояче, ако една не излезе от кошера, една от тях трябва да плати с живота си.

Казвам: Във вътрешния живот, сега, влизате в една фаза в живота и трябва да наблюдавате. Онова щастливо зърно в хам­бара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се про­слави, да излезе вън, в света, непременно трябва да умре. И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не мо­­же да има живот в себе си. И на Земята страданията са хи­­ляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които има­те. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви за­виждат, материално ще ви завиждат. Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват. Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват. Тогава къде е разрешението на въпроса? Човек разрешава една голяма за­дача. Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него. И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.

И действително, никой в света, няма друг човек в света, който да е страдал като Христа. В историята нямаме друг такъв пример, който е умрял така на кръста позорно и след 2000 години да има такъв успех както Христа. И ако някои пра­вят възражение, съвременните християни още не са въз­при­ели християнството, но на езически дух служат. Със ста­рите разбирания живеят. В човека има едно старо разбиране и се забелязва в човека едно същество на голяма гордост.

Ко­гато първият човек се постави на едно изпитание в рай­­ската градина, Бог го предупреди ­ тъй както е казано, то е за децата. Научно не е обяснено защо и за какво Бог каз­ва така. Че Бог му казва просто така: “От плодовете на всич­ки дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш. За­щото, в който ден ядеш, ще умреш. И ще изгубиш всичко.” Свър­шва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание. Ко­гато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: “Не сте раз­брали заповедта, така не е искал да каже Той. Вие сте много про­сти, деца сте. Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.” Обърна се заповедта. И тогава хората, без да проверят, го послушаха. Те се обезвериха в Бога и по­вяр­ваха в другия, който нищо не беше направил за тях. Гос­под направи райската градина, всичко им даде, а онзи, кой­то дойде да ги излъже, без да е направил нещо за тях, щом им каза първата реч, че ще бъдат като Бога, бяха готови да ядат. Кое се случи сега?

Вие, запример, все роптаете, защо Ева яла. Че, няма ня­кой от вас, който да не е ял. По три пъти на ден ядете. Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от за­браненото дърво. Някой ­ по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дър­во ­ да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел ­ да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине. Ня­кои минават за последователи на Христа. Тази добрина и животните имат. И животните са тъй добри. Като го нахраниш, и животното е добро. Но бутни го ­ хапане има, ритане има, мушкане има.

Сега, не мислете, че с този характер, който човек има... Тъй, както е сега човек, по никой начин не може да влезе в Цар­ство­то Божие. При Бога не може да иде. Ти може да идеш да живееш при Бога, но да идеш при Бога, не може. В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш. Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога? В Царството Божие хората не са еднакви. Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие ­ и по знание, и по сила. Тук, на Зе­мя­та, за да снемеш някого, трябва да направиш един ком­плот*. И ако речеш в Невидимия свят да направиш един ком­плот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Го­лиат се състезаваха. Вместо да се бият всичките хора, двама души ще се бият. И който надвие, неговата страна се смята за победител. Но туй няма да разреши въпроса.

Във вас, във ва­шия ум седи мисълта: “Защо такива стра­да­ния?” Аз ще ви запитам: Защо ви е миенето? Сутрин като ста­нете, защо се миете? Най-после, може да ви попитам: За­­що ви е яденето? Че, не яжте. Какво има? Ами всичките ви дългове защо ста­ват? Често казвате: “От борчове не може да се освободим.” От какво произтичат борчовете? От ядене. Пре­станете да ядете и няма да имате никакви борчове. Защо ви са борчовете? Искате да имате къща, да се подслоните. Защо идат борчовете? Защото искате да имате къща. Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, ко­легия**, ще заборчлеете. Казвате: “Ако не идем в универ­-

* комплот (фр.) ­ заговор.

** колегия (от лат.) ­ вид средно учебно заведение.

си­­тет, учени няма да станем.” Привидно е така. Но знанието чо­­век го има, той го носи със себе си. Питам: Кой е онзи, кой­­то досега е ял, че не е умрял? И кой е онзи, който досега гра­дил къщи и пак не е умрял? Кой е онзи, който ходил в уни­вер­си­тета и пак не е умрял?

Сега, някой път лошото в религиите е там, че плаши хо­рата. Без страх! Не е страхът, който разрешава въпроса. Стра­хът, то е най-голямата смърт. Това да не правиш, онова да не правиш. И човек казва: “Какво да правя сега?” И Моисей на­режда, като вземете неговите заповеди. Аз харес­вам само пър­вата заповед на Моисея: “да възлюбиш” ­ поло­жителна е. Другите заповеди са все в отрицателен смисъл. Да не убиеш, да не крадеш, всичко това. Какво трябва да прави чо­век? На две плочи бяха написани заповедите. На едната пло­ча беше Божият закон, а на другата ­ човешкият закон: Не кради, не убий. А на другата ­ Божественият закон: Да въз­лю­биш Господа Бога своего с всичкото си сърце. Да имаш един ден, който да осветиш. Да почиташ баща си и майка си. Подразбира Бога, да почиташ себе си.

Казвам сега: Ако вие сравните вашето верую, което сега има­те, ако сравните сегашните ваши вярвания с онова, което тряб­ва да имате, с което трябва да се освободите ­ без стра­дания не може да се освободите. Всички искате да минете в света, да се подигнете, велики да станете и без страдания да жи­веете. И тогава страданията идат в света по два начина: едни­те ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете. Пе­тър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук. Каз­ва Му: “Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук. Някъде ще ни приемат по-добре.” Но Христос не прие това, казва: “Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие. Ти, Петре, не мислиш по Бога.” Казва му Петър: “Какво ще ста­не с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле?” Взе Го на­страна и Му каза: “Ще се компрометираш. После, Ти мина­ваш за Месия. Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане? Ние, които Те следваме, какво ще напра­вим?” ­ “Я се махни ­ казва Христос ­ оттук, ти не мислиш право.”

Сега вие се спирате върху апостол Петър. Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: “Господи, Ти пострада заради* нас. Пък какво искаш от нас този кръст?” И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви. Как­во ще ви каже Христос? ­ “И Аз се молих, и Мене не по­слу­шаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат. Тази беля ще дойде до главата ви. Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина. И за вас да помоля, пак същото ще бъде. Мене не по­слу­шаха, и за вас ще бъде същото. Тази работа може да се по­отложи малко само.” Тъй ще ви каже Христос. Какво ще пра­вите тогава? Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: “Тъй ли? Не вярвам вече.” И пак ще те разпънат тебе [и ще] каз­ват: “Тук един безверник.” И на кръста като умреш, ще кажат: “Ето един верующ! Един Син Божий!” И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един рим­лянин, неверник, езичник), стотникът каза: “Наистина този човек е праведен! Наистина Този беше Син Божия.” И Писа­нието казва, че се били в гърдите някои, като са се връ­щали, разкайвали са се. Но този стотник се е замислил и каз­ва: “Този човек тъй, както геройски умря” ­ римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: “Не е както обик­новените хора. Той герой е, този човек!”

По някой път и вие се молите, като не ви послуша Хрис­тос, вие се обезверявате. Христос казва: “Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.” Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете. Това ви оставям сега. Имате два живота, които се различават. Оне­зи, които разбраха, знаеха Христа преди смъртта; а оне­зи, които Го видяха след смъртта, имаше едно различие в техните възгледи.

Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете или не, да ви дам един опит, да видите дали ще умрете или не. Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее Слън­цето, докато залезе. Ако мине най-малката лоша мисъл, кан­-

* заради ­ диал. за.

ди­дати сте вече. Който и да ви каже, и целият свят да ви каз­ват, всички ще бъдат лъжливи пророци. Казват: ами като ум­рете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 влади­ци, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окул­тист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: “Той беше отличен брат” и т.н. Всичко туй е хубаво. То е нераз­биране. Човек трябва да умре и да възкръсне, за да раз­бере смисъла на страданието. Сега отчасти разбираме стра­да­нието.

Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една чер­та на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сраже­ние, имате да воювате. Една война ще водите. Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: “Достатъчни са.” Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного. Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане. За­щото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса. Защото ти, който не искаш да умираш, като се бра­ниш [от] противника си, ще го убиеш. Равносилно е то­гава. Хрис­тос казва: Не се разрешава този въпрос с биене. Ние не ис­каме да умираме. Ние не приемаме смъртта. Тогава и дру­гите ще минат по този път. И те ще минат по Божия път. Чо­век трябва да мине от смъртта към живота. От смърт в жи­вот. Ако убиеш някого, ти отиваш от живот в смърт. Пък по този начин придобиване на живота няма.

Сега, аз не ви препоръчвам едно пасивно търпение. Чо­век трябва да бъде деятелен, трябва да работи, да издържа. Търпе­ливият човек бил пасивен, казва, няма какво. Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Хрис­тос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи. На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които има­ше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма. Христос като взе този камшик вът­ре, не остави никого, нито един ­ изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях. Нищо не остана от старото в Него! Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят! Той не ги изби, но ги изпъди. Казва: “Домът Ми ще се нарече Дом за молит­ва, не за продан, не бакалница, бакалия няма да има. Дом раз­бойнически няма да бъде.”

Сега, като гледам, всички вие имате един надпис, надпи­сът на някои е на гърбовете: “Голям нещастник, 5 пари ня­мам.” Гледам, на гърба на някого ­ 3 дена не е ял. Гледам на друг ­ не може да търпи, много сприхав, кибритлия. То са надписи, казва: “Да не буташ, кибритлия съм. Ако цъкнеш, за­палвам се.” Всичките тия надписи, които са написани от всич­ки прераждания на човека, човек трябва да ги снеме от себе си, тъй както змията снема кожата си. Да снемем всич­ките подозрения. Какво ли няма в човека вътре. Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре. Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, кои­то трябва да извършим за свобода или смърт. То е свобода. Как­во ще ми разправят за свобода? Като дойдеш в себе си ­ сво­бода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще прие­меш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, ни­що повече! Вие искате да придобиете свободата си без смърт­та. Свобода или смърт. Значи, ако приемем свободата, ако приемеш свободата, ще приемеш смъртта. Ако се отка­жеш от свободата, смъртта ще дойде. Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш свободата си.

Казвам сега: Вие, старите, учите младите, не им говорите истината. Като дойдете там, ще им кажете: “Трябва да се упражнявате, битка, голямо сражение ще имате.” И в рели­гията говорят на хората и ще турят залъгвания. Ще дадеш мал­ко подаяние и ще се освободиш. Казвам: Не е така. Като дойде да се освободиш, трябва да дадеш живота си. Нищо по­вече! Живота си, който имаш, трябва да го дадеш. И като те хванат в тази война, никак няма да се задоволят. Имаме там, в Иова, Иов наполовина страда. Казват: страдующият Иов. Той наполовина страда. Той не можа да изкара войната до­край. Иов имаше синове и дъщери, те измряха, майката и бащата останаха. Като дойде щастието, пак ги народиха. Христос не беше женен. Иов имаше синове и дъщери, и жена имаше, тя и жена му не умря. Жена му казва: “Кажи лоша дума, една хула против Бога, да умреш.” Иов не каза това. Хрис­тос, нямаше кой да умре заради Него. За Иова има­ше кой да умре ­ синовете и дъщерите му, добитъкът му. Хрис­тос трябваше сам да умре, нищо повече!

Сега вие, женените, временно има кой да ви замести ­ ва­шите синове и дъщери. Вие ще останете и пак ще ги наро­дите. Но за неженените ­ кръстът. Женените наполовина ще разрешат въпроса, казват: “Ние не можахме да постигнем ­ синовете и дъщерите ни.” Неженените ­ няма кой. Или ще постигнат, или няма да постигнат. Едно от двете!

Сега ще направя едно разграничение. Жененият, то е човеш­кото естество у човека. Нежененият ­ това е Божестве­ното естество. С човешкото може наполовина да разрешиш стра­данията. Като дойдеш до Божественото, ти трябва да се осво­бодиш, там трябва да жертвуваш. Туй Учение е съглас­но... Христос казва: “Ако не ядете плътта и не пиете [кръвта] Ми”. Човешкото у нас трябва да стане жертва, нищо повече.

Всич­ки недоволства, които имате в света, тази сръдня, всички про­ти­во­ре­чия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен ­ човешкото взима надмощие. И Бо­жественото е потиснато. То господствува над нас, а Бо­жест­ве­ното е потис­нато. То е като едно малко дете, няма да стане. Човеш­кото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелис­тите казват: “На кое ли място ще бъда?”

Като дойдоха двама от учениците Христови ­ те мислеха, че Христос ще стане цар, ­ и майка им казва: “Имай предвид нашите синове. Те са способни за управление. Единият отля­во, а другият отдясно да бъдат. Имай ги предвид в Цар­ството Си.” Христос я попита: “Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръ­ща­вам?” ­ “Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши. Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръ­­щавал? Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.” Хрис­тос казва: “Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръще­нието, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.” Тъй казва Христос на майката. Като я погледнал, казва: “Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове. Те ще минат през туй, през което Аз минавам. След като минат, като възкръс­нат, тогава ще им дадат служба.” Ако Христос постъпваше по човешки, можеше да каже на майката: “Ще видим, ще имам предвид Вашите синове”, да я позалъже малко. Той казва, че ще пият чашата и ще се кръстят с кръщението, “но отдясно и отляво да дам, не е Моя работа”.

Та казвам: Няма по-сладко [от това] да умре човек, ко­гато разбира какво нещо е смъртта! Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята свобода. Няма ни­що по-горчиво от да се родиш. Но понеже ние не разби­раме, като се ражда човек, се радваме. Но детето, като се роди, то заплаква. То веднага, още като приеме първата вдиш­ка, кресне. Казва: “Има да ми страда главата.” А ста­рият, като умре, не плаче вече. Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив. Казва: “Свършиха се всичките страдания!” Дото­гава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен. Като умреш, ти тогава си свободен. Най-голя­мата илюзия, в която ние седим ­ ние чакаме тъй да се до­могнем, да станем видни светии. Да вярват хората в нас. Този да вярва, онзи да вярва. Онези, които вярваха в Христа, като Го хванаха, всички се разбягаха като пилци. Казва: Свър­ши се вече.

Всичките земни работи, на които вие разчитате, всички ще се разбягат и ще ви оставят. Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти. Нищо повече! И след туй ще очак­ваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с ра­дост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш ­ какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда съл­зи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи по­текли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил. Казвам: Ча­кай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил. След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд! Като постиш 40 дена...

Та, един ирландски герой пости 80 дена и даде свобода на Ирландия. Това като влезе в другия свят, англичаните казаха: “Даваме ви свобода!” И тъй, както сте сега, тъй, както ви гледам, в първото сражение, аз ви виждам, че с тия ваши вярвания, които имате, палтата ви ще се намерят в хоризонтално положение. Нищо не се постига, ще се изгуби сражението.

Някой казва: “Аз съм търпелив човек.” Не е въпрос за тър­пение. Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: “Ехе, слез!” Ама да има някой. Ни баща ти, ни майка ти е там, ни приятели, никой. Ще кажат: “Я слез, да видим, ти си дошъл да оправиш света.” Какво ще пра­виш отгоре? Слушай, отдолу се смеят, какво ще правиш тогава? И във вас ще дойде разочарованието. Като дойде да умирате, някой път и на вас ще дойде, ще започнете да се съмнявате.

Казват за Толстой, когато умирал, казал: “Тъмно е.” Не е така светло. Няма никой около тебе ­ какво ще правиш? Не е така светло. Ще минеш през една зона, никой няма око­ло тебе, тъмно е. Ще минете един момент на най-голямо изпи­тание, ще бъдете големи герои. Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам, никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят.

Вие казвате: “Като умираме, Учителят ще бъде при нас.” Лъжете се. Лъжете се вие. Христос казваше: “Отец е в Мене и Аз в Него.” Но като Го туриха на кръста, казва: “Защо си Ме оставил?” Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: “Защо си Ме оставил?” Така е. И след туй рим­ляните... След туй Христос се опретна, каза: “Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поста­вям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.” Един въпрос неразрешен. Казва: “Този въпрос не го разрешавам.” Нищо повече. Има един въпрос в света, който няма да го разрешите. Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз. Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи вой­ници. Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои ­ подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант. Отивате на война, куршуми има! И няма да се върнете.

И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изис­ква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете. Но ако приемете туй разочарова­ние, ако приемете най-голямото разочарование ­ смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие ­ Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй роб­ство, в което сега е поставен.

Тази глава, която ви прочетох, там Христос мълчеше. Каз­ват: “Ти ли си?” ­ “Безполезно е да казвам кой съм.” ­ “Ти цар ли си юдейски?” ­ “Ти казваш. Ако Аз бях цар юдей­ски, нямаше да Ме предават, но понеже не съм цар, има нещо, за което те искат да Ме обвинят.”

Сега примерът е: готви ви се един прием такъв, какъвто не сте виждали. Не се лъжете. Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои. Там ще останете сам. И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заб­луж­дения. Сега вие, като има един, все се надявате. Но един ден, като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота. Ще почувствуваш онова, Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ.

И казвам ви сега: Разчитайте на онова, Божественото! И се гответе! След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит. Да не би да умре някой от вас мърцина*. Само тогава Христос казва: “Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.” След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си. Казва: “Отивам при Отца Моего и Отца вашего.” Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога! Учениците каз­ват: “Кога ще видим Лицето Ти?” Тогава ще бъдете задо­воле­ни. За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание и след туй ще ка­жеш: “Отивам при Отца моего и Отца вашего.” Сега, при туй състояние, не може да идете. Сега може само да надзър­таме, отдалеч може да Го видим като една обетована земя.

Та, за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете та­кива герои, че да сте се сражавали със смъртта и да сте

* мърцина ­ нар. напразно.

при­ели живота. Тогава ще разберете какво нещо е свободата. Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем жи­вота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естест­во, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа. Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божестве­ното естество. И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха. Това е първото учение на християните: с ра­дост умираха, за да получат живота.
6.25 ч сутринта
Песента “Аз смея да кажа”

Да имаме едно малко размишление (5­6 минути).
(На поляната ­ упражнения. Времето беше доста хлад­но, но всички, в дълбоко вътрешно изживяване, хубаво се стоп­лих­ме от упражненията. Учителят направи с нас и други сво­бодни упражнения с ръцете и стъпки напред и назад.)


7-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 3.XI.1935 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев