Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

3.ДВАТА ПОРЯДЪКА

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

15-та глава от Евангелието на Матея

“В начало бе Словото”

“Бог е Любов”

Като съгласуване на тия двата порядъка, изисква се из­вест­на чистота отвънка, която поддържаха фарисеите за миенето. То е външният порядък. И Христос настоява, каз­ва: не само външният порядък, миене на ръцете, но каз­ва, че нечистите работи излизат отвътре, от сърцето. От­вът­ре на­вънка. И казва кои са, или в какво седи нечис­то­тата. (Ма­тея 15; 19:) “Защото от сърцето излезват по­мисли лука­ви, убийства, прелюбодейства, блудства, краж­би, лъж­ливи сви­детелства, хули.” (20:) “Тези неща са, които осквер­няват че­ловека, а да яде някой с немити ръ­це, не осквернява чело­века.”

Казвам: Силата на човека се­ди във вътрешния поря­дък, в онова, Божественото. Зна­чи, неговото съзнание тряб­­ва вся­кога да бъде чисто, трябва да бъде свързано с он­зи духовен жи­вот, дето няма никакво противоречие. Има едно прогре­сивно състояние. Нещата на Земята не са тъй наредени, как­то трябва. Всякога ще има едно про­ти­­во­­ре­­чие. И всич­ките ни страдания на Земята показ­ват, че човек е в човешкия поря­дък. Там, дето има страда­ния, пре­одо­ля­юще влияние има човешкият порядък. Дето пре­­ста­ват страданията, Бо­жест­ве­ният порядък съществу­ва. Дето страданията същест­ву­ват, значи вътрешната чис­тота я няма. Дето страданията изчезват, вътрешната чис­то­та вече е влязла.

И казвам: Тъй, както болният съзнава кои неща са не­об­хо­дими за здравето му. Необходими неща са: светли­ната, въздухът, водата и храната. Те са необходими неща за здраве­то на човека. И често ние желаем туй, което не ни трябва. Ти искаш неща, които не ти са потребни в да­де­ния случай. Да кажем, в дадения случай човек може да мисли след 120 години какъв ще бъде неговият живот. Жи­во­тът е определен; и онова, което е скрито в семето, семе­то ще развие точно оно­ва, което е вложено в самото семе. Така трябва да се раз­би­ра. А туй, което го няма в се­мето, то отвън не може да се почерпи. Вътрешните за­лож­би могат да се изявят вън. Бог е вложил нещата вът­ре в човека. Дал е цял ред условия.

Сега, хубавото в света е, когато човек върви в този Бо­жест­вен ред и порядък на живота. И щастието на човека седи в този Божествен порядък. Има известни неща, които човек трябва да спазва. Турил е известен морал, как трябва хората да живеят. И в човешкия порядък има много закони. А в Божествения порядък няма закони, има само един закон. Щом човек има любов, той няма противоречие; щом няма любовта, ще има много закони, които да го упътват как трябва да живее. Щом има любов, той ще знае как да живее. И Хрис­тос казва там: който живее в Божествения порядък ­ Лю­бовта не прави пакост никому.

Сега, порядъкът трябва да се спазва. Човешкият порядък и Божественият порядък не могат да се спазват без любов. Лю­бовта е единственият признак на порядъка. И не може да има нещо без порядък. Порядъкът е нещо вътрешно, а не отвън. И един организъм е здрав отвътре, а не отвън. Външно може да има всичките благоприятни условия, но ако отвътре не е здрав, да възприема условията, туй е безполезно.

Та казвам: Туй разбиране е потребно. В съзнанието си инди­ви­дуал­ният човек трябва да разбира своите отношения спрямо Бога какви са, спрямо себе си и спрямо ближния си. Те са три положения. В дадения случай човек трябва да раз­би­ра какви отношения има. Силата на човека е там. Този за­кон какъвто е за човека, така е и за дома; така е и за рели­гията, и за всички. Навсякъде може да го приложите. Еднак­ва сила има и еднаква валидност.

Та казвам: Върху този закон почиват всичките противо­ре­чия, които съществуват в живота. Ако така се разбира, може да се премахнат противоречията. И всичкото изкуство е, докато човек намери пътя, по който да тръгне. Вземете, мно­го хора при най-хубавия въздух пак страдат. Не могат да дишат. Не възприемат достатъчно количество въздух, кой­то да пречиства дробовете. Някои хора не възприемат доста­тъчно количество храна, която да обнови тялото. Човек може да взема много храна и тя да не го ползува. Само доб­рата храна може да ползува. И само чистият въздух може да пол­зува.

Сега, да преведа. Храната, това е доброто у човека. Чис­тият въздух, това са мислите. Човек, ако неговите мисли и неговите желания не са чисти, тогава не може да има той ония резултати. Животът трябва постоянно да се проверява, в какво състояние се намира човек. Всяка една мисъл трябва да се проверява. И какъв сте били вчера, е едно. А днес какъв сте? Днешният ден ще определи вашето положение за утре какви ще бъдете.

Сега, по някой път всичките хора се спират върху сво­ето минало. Какви сте били едно време? Това е добре, едно време. То е минало време. Сегашният ден носи Бо­жест­ве­ния порядък. Сегашното ще покаже какви сте били едно вре­ме и какви ще бъдете за бъдеще. И сегашното поло­жение е положението на онзи Божествен порядък, кой­то трябва да цари. И човек може много пъти да твър­ди, че може да говори върху известен порядък, но ние тряб­ва да живеем в Божестве­ния порядък. И ако живеем в този Божествен порядък, ние ще имаме подкрепата на поря­дъка, понеже тя е една връзка. И ако ти си в Божест­ве­ния порядък, ще имаш съдействието на този порядък. Ако не си свързан, тогава няма какво.

Забележете, малките деца най-първо не могат да ходят. Защо? Защото не са в Божествения порядък на нещата. И постепенно уякват крачката, надвиват на едно състояние и дойде Божественият порядък. Изправят се на своите крака.

И нещастието на Земята се дължи, че човек в духовно отношение пъпли още по Земята. А да се премахне, той тряб­ва да се изправи, да ходи на краката си. А да се изправи, значи доброто да стане сила, той да може да ходи свободно.

Тези са елементарни работи, които хората пропущат. Някои хора обръщат много голямо внимание само на храна­та. Не обръщат внимание на въздуха. Не обръщат внимание на светлината. Но храната, светлината, въздухът, всички тряб­ва да се турят в действие. Човешките мисли, човешките чув­ства, човешките постъпки трябва да бъдат в съгласие с Божествения порядък на нещата.

Сега, в туй отношение човек трябва да бъде съвърше­но строг! Строг, изправен трябва да бъде. А под думата “строг” разбирам да не прави никакви опущения*. Строг е в туй отношение. Ако ти допуснеш най-малкото опуще­ние, ако до­пуснеш най-малката микроба в организма си, тази ми­кроба в 24 часа, тя ще се увеличи на милиони. Не допу­­щай

* опущение (от рус.) ­ пропускане по недоглеждане, грешка.

никакви микроби! Нищо повече. И следователно, ако ти до­пуснеш една лоша мисъл, едно лошо чувство, една лоша пос­тъп­ка, тия след време, може би няма да се минат ден, два, три, месец, година, ще дойдат лоши резултати.

Та, често ние сме немарливи спрямо себе си. Казваме: “Една лоша мисъл нищо не значи. Нищо не струва.” Но лошата мисъл след време ще даде своите лоши последствия. Та, човек се учи на една опит­ност.

Сега ние сме заети повече с човешкия порядък. Засега много малко ние посветяваме за Божественото. От сутрин до вечер ние сме заети само с ония недоволства, за онова, което не ни е дадено, което Бог не ни е дал. Това е все човеш­кият порядък. Не сме в един живот да се радваме на нещата, а постоянно имаме една скръб, нещо не сме постигнали. Се­диш ти, казваш: това не си постигнал. Искаш да станеш си­лен, добър човек, светия. Как ще станеш? Светия, това е един резултат на разбиране. Трябва да имаш един отличен ум. Умът е даден, този ум трябва да се разработва. Сега могат да се дадат много сравнения и съвети. Може да имаш най-хуба­вите струни, най-хубавия лък. Но ако ти не се упражня­ваш, няма да знаеш да свириш и да се ползуваш.

Казвам: В цялата тази глава Христос е влязъл в съ­при­кос­но­ве­ние с тогавашните учени. Тогавашните учени са във връзка със сегашните учени. И сегашните учени са във връз­ка с тогавашните. И сега имат противоречие. И сега имаме по някой път особени правила. По някой път ще ви кажат, че не си миете ръцете, къщите ви са не­чис­ти, дрехите не са чисти. И тогава и Христос ще обър­не внимание, ще каже: “То е така, но външната не­чис­тота ни най-малко не трябва да ни даде повод да бъдем не­чисти вътрешно.” А ние по ня­кой път, понеже нямаме усло­вия да бъдем чисти отвън, поз­воляваме си да бъдем [не]чисти отвътре. Един човек е беден, той ще открадне малко ­ значи външните неща тогава ста­ват. [От] мъчнотиите, сиромашията [трябва да] иде един подтик към Бога. Стра­даш някой път ­ това да бъде подтик към градеж. Значи, да градиш, за да поддържаш човешкия порядък. Тогава каз­вам: Сиромашията в дадения случай е една възможност да опитаме Божиите блага. Ако го разбира­ме; ако не го разби­раш, ще влезнеш в противоречие. И всич­ките противо­ре­чия, които съществуват, те са възможности.

Та казвам: Сега е важен момент. Някой път в дадения слу­­чай важно е онова, което аз чувствувам, онова, което аз мис­ля; каквото мисля, то е важно. Понеже не трябва да спи­раме върху мислите на миналия ден. Всеки ден у чо­ве­ка [се] ражда нещо ново, върху което животът е по­стро­ен. Има пос­тоянно подновяване на нови и нови неща. Всеки ден тряб­ва да имаш нещо ново, което да внасяш в ума си; ново, което да внасяш в сърцето си. Ако внасяш туй, новото, то ще те по­ди­гне. Ако не мислиш да внесеш туй, новото, ще се явят сегашните спънки. Сега виждате в живота си колко мъчно­тии има. Че и един ден има да се справите със смъртта. Всеки ден има да се справим с ред изключения, с ред престъп­ления, наши и на другите хо­ра. Какво може да направим от тях? Че, трябва да се спра­виш с нечистата вода. Запример трябва да бъдеш умен, да я очистиш. Трябва да се справиш с нечис­тия въздух и др.

Най-после Христос искаше да убеди Своите ученици и казва им: “Мъчно е да се хранят хората.” Те казват: “Ако всички хора биха обичали Бога, Той щеше да ги нахрани.” И там казва с колко хляба нахрани толкова души. (Учителят чете от 15-та глава, от 32 ст.)(36 ст.:) “И като взе 7-те хляба и рибите, и благодари, преломи и даде на учениците Си, а учениците ­ на народа. (38 ст.:) “А онези, които ядоха, бяха 4000 мъже, освен жени и деца.” Със 7 хляба това. Туй показва нещата, които се крият в Бога. Ти имаш вкъщи само един хляб. Безпокоиш се как ще прекараш, трябва да нахра­ниш 5­6 деца. А Христос нахрани 4000 души със 7 хляба, ти с един хляб не може ли да нахраниш 5­6 деца? Може.

(В това време закарват братята, които не си показа­ха личните карти, със стража и щикове. Тихо и мирно вър­­вят те. Учителят ги изгледа един момент:) Няма ни­­що, те си учат уроците.

Казвам: В човешкия порядък вече иде гладът. Ние тряб­ва да обработваме нещата, да изкарваме нещата. В чо­вешкия поря­дък човек трябва дълго време да работи, за да получи малко. Ти обработваш земята, да израсне мал­ко. В Божестве­ния порядък, той се отличава: с малко труд много нещо се постига. В човешкия порядък, за да се постигнат същите резултати, много хора трябва да работят.

Сега туй ще го пренесете върху себе си. Вашите работи не вървят ­ в човешкия порядък сте, [в него] живеете. Там много ще работиш, малко ще придобиеш. А в Божествения порядък мал­ко ще работиш, значи с малко усилие ще минеш, и много ще придобиеш.

Сега, туй е една опитност, която всички трябва да има­те. Опитността, която човек постоянно трябва да про­ве­ря­ва. Защото, вземете светлината ­ не само един момент да све­ти, но непреривно в ума ви да има все нова и нова свет­лина. Да идва нова и нова светлина, която да под­държа връз­ката. (Учителят затваря Библията.) Светли­на­та е една връз­ка непреривна. Като прекъсне един мо­мент, ще настане тъмнина. Някой път, да кажем, вие поддър­жате доброто. Да кажем, прекъснете го ­ пак се появи тъмнина. Някой път мис­лите, после кажете: “Само с мислене не става.” Пре­стa­­нете да мислите ­ образува се тъмнина в ума ви.

И тогава се образуват другите положения. Че ние очаква­ме щастието да ни дойде по пътя на човешкия порядък. То е невъзможно. Ти едно ядене може да сготвиш за един, за два дена, но да го държиш за 7 дена, то ще се развали. Ти даже по човешкия порядък може да си направиш консерви, но ще се развалят. А в Божествения порядък, там всичко е все прясно!

Сега, като казвам това, не че отсега трябва да добиете тази способност, но трябва да развиете онова, новото във вас, онова постоянство на съзнанието! Това е въпросът. Ние казваме кой в какво вярва. Вярата не определя в какво ти вяр­ваш. Защото има една вяра външна. Когато се говори за вяра­та, се разбира: някои неща, в които ти вярваш, ти ги пра­виш. А има неща, в които ти вярваш и не ги правиш. Има нещо, което ти го обичаш и не го пазиш; има нещо, ко­ето ти обичаш и го пазиш. Тя, Божествената Любов, пази не­щата! Туй пазене в какво седи? Христос казва: “Аз дойдох да им дам Живот.” Значи, от изобилието дава. А другата лю­бов, човешката любов, всякога взема. А Божествената, в нея обмяната е правилна. Тя взема и дава. Взема онова в тебе, което е непотребно. Божествената Любов като дойде, ще вземе твоите скърби и страдания, набралото се всичко туй, и ще ти даде в замяна на това спокойствие на душата. Това е Божественият порядък.

Та казвам: Трябва цяла една школа за самовъзпитание. Каквото се случи на човека, веднага да е съобразителен чове­кът. Запример, ако вас ви турят на едно въже да пътувате, веднага вие ще загубите присъствие на духа. Вече няма сигур­ност. И там ще се покаже каква е вашата вяра. Вие на земята сте свикнали да ходите, но като се качите на едно въже, гу­бите присъствието. Има хора, които по въжето така вървят, както по земята.

Та казвам сега: Аз ви привеждам този пример, защото човек трябва да се учи как да мисли. И мисълта, Божествена­та мисъл се отличава от човешката мисъл. В човешката ми­съл всякога има едно пресекване, така, преставане на мисъл­та. Пресекване, отделяне ­ не е свързана. В Божестве­ната ми­съл всяка една мисъл дава условие за развитие, свър­зани са там мислите. В Божествения порядък нещата щом дой­дат, щом дойде Божествената мисъл, всичко друго само по себе си иде да помага. Хората, които са в Божествения поря­дък, всички си помагат. А в човешкия порядък един като работи, другите почиват.

Сега, много пъти, някои като страдат, другите казват: “Нека страда, да си научи урока.” И като страда някой, ние не знаем как да му помогнем. И в помагането има едно изкуст­во. Как ще помогнеш на един човек? Допуснете, че дете­то му е болно или е умряло ­ как ще му помогнеш? Ти ще го утешаваш, че детето му отишло при Бога. Че, като бе­ше на Земята, не беше ли при Бога? Нашата идея “отишло при Бога” ­ като че, като било на Земята, не било при Бога, а като умряло, отишло при Бога. Тогава стихът, който казва: “Всич­ки ние живеем и се движим в Бога”... Тогава каква нуж­да има да умра аз, та да ида при Бога? Или каква нужда има аз от горе да слезна долу? Значи, едни от Небето слизат и идат на Земята, а други от Земята умират и отиват при Бога. То е едно неразбиране на нещата.

Човек трябва да иде в другия свят, когато вече почти няма запас. Тогава трябва да иде в другия свят. Значи, когато е спечелил, забогатял на Земята, само тогава може да отиде в другия свят. И когато осиромашава в другия свят... Според туй разсъждение по някой път и духовно човек отгоре осиро­машава. Сиромашията седи в следующето. Един богат човек може да осиромашее. Той гледа, касите му пълни, всичко това, и той усеща една вътрешна празнота. Неговите пари как­во ще го ползуват? Този човек, за да забогатее, трябва да влезе в съобщение с други живи същества като себе си. Туй благо, което има, да влезе в съобщение. Тогава ще му да­­дат. Туй богатство седи в туй: ние ще се запознаем с една душа, с втора, трета, четвърта. Запознаването с душите ­ туй е богат­ство в духовния свят. Там колкото хората са запоз­на­ти, толкова са по-богати. А ако познаваш Бога, тогава бо­гат­­ство­то ще бъде най-голямо. Ти ще бъдеш най-богат.

Сега, повидимому вас ви се вижда тази мисъл ясна. Но опитали ли сте я в нейното приложение? Приложението на мисълта. Запример някой път един човек си пее една песен, [...] е в музикално отношение; започва песента с известен тон, но онзи музикант, на когото ухото е развито, той схваща едно, а който наполовина е музикален, той схваща друго. Меж­ду едното и другото схващане има грамадно различие.

Представете си сега другото: един обикновен човек, един талантлив човек, един гениален човек и един светия, и един Учител ­ първокласен Учител; дойдат двамата, обикнове­ният човек като положи ръката си на един човек, какво ще стане? Нищо няма да стане. Талантливият ще остави малка бучка захар, гениалният ще остави едно кило, а светията ще остави един чувал. А Учителят като дойде, Той ще освободи човека! Ако този човек е болен, като положи ръката [си], той ще оздра­вее. Един гениален Учител ако положи ръката [си] на най-неспо­соб­ния ученик, той ще просвети ума му. И оттам насетне, обикновеният човек и да пипне, нищо няма да стане. Тази е разликата. По това се познава един Учител ­ той ка­то положи ръката си, всичко става.

Сега на вас мисълта не е ясна. Но ще ви дам един пример по-близо до вашето съзнание. Представете си една кола, едно дете бута, бута ­ колата не се мърда. Това ­ едно 5-годишно дете. Дойде 10-годишно дете, то едва помръдне колата; дойде едно 15-годишно дете ­ колата малко се разтърси; а дойде детето на 21 години и като бутне колата, и тя тръгне. Ти може да буташ нещата като едно малко дете, после буташ ги като 10-годишно, като 15-годишно, но трябва да имаш силата на 21-годишния. Ако нямате силата...

И казват там: без Учител. Трябва да имаш един учител в себе си, който да има сила. Щом имаш сила, ще направиш нещата. Онзи, който прави нещата, той е силен. Та, Онзи, Ко­гото търсиш, Той е вътре в тебе. И когато аз казвам: Тряб­ва да имаме връзка с Бога ­ ти, след като си опитал всичко в света, съсредоточаваш [се в] оная връзка, която имаш с Бо­га. Ако връзката ти е правилна, веднага онази мъчнотия, в която ти се намираш, тя ще бъде разрешена. По един или друг начин. Казва Писанието там тъй: че две жени ­ едната се вземала, другата се оставя. Един баща има две дъщери ­ едната красива, другата грозна. Красивата се взема в един слу­чай, грозната вкъщи остава. Туй е едното положение. Но ако е за работа, грозната се взема, красивата вкъщи остава. За­щото на нивата винаги пращат грозните да работят, а вкъ­щи красивите остават. И въобще всякога това е като едно пра­­вило. На един талантлив, гениален човек, винаги оставят по-лека работа; грубата работа се оставя за другите, на които си­лите са развити. А техните сили не са развити.

Сега аз искам да ви обясня. По някой път вие се намирате в едно противоречие: защо ви се дават такива големи стра­дания в света? Е, туй е до степента на вашето съзнание. В какво седят големите страдания? Големите страдания седят в известни желания. Ти можеш да страдаш, може да имаш едно страдание, което произтича от човешкия порядък. Мо­же да имаш едно страдание, което искаш да победиш, извест­на мисъл или известно чувство, или известна хубава постъп­ка, най-хубавата, и не можеш да намериш един начин, един ред, по който да постигнеш това, тогава в тебе ще се зароди една малка скръб. И всякога, когато човек не може да напра­ви това, което той иска, той всякога усеща една малка скръб.

Та казвам: Христос настоява на онази вътрешна чисто­та. Тя е основната. Аз казвам: Вътрешната чистота на чо­века винаги зависи от любовта, която има. Степента на лю­бов­та определя степента на чистотата. И туй може да видите във всеки дом. Ония деца, които майките им ги обичат, ви­наги дрешките им са чисти. Значи, като влезеш вкъщи, по дрехите може да познаеш кое дете е обичано и кое не е обичано. Онези, които не са обичани, и дрехите им са тъй, негли­же. Значи, ако на един човек на Земята всичко му вър­ви, има някои, които го обичат, които мислят за него. Пък онези, на които работите им не вървят, показва, че обичта към тях не е така силна. Има някои, които не ги обичат и има нещо, което им куца. И вследствие на туй остава нещо, сега няма какво да се спирам. Тогава, по кой начин да добиеш онова, което нямаш? И тогава всички казват: “Трябва да оби­чаме.” Но в обичта винаги трябва да имаш предвид не своето благо.

Три положения трябва да има. Трябва да имаш предвид онова благо, което Бог е определил. После, някой път трябва да имаш предвид благото, което ти си определил. Трябва да имаш предвид и благото, което твоите ближни са определи­ли. Сега, ако най-първо ти си разбрал добре Божественото благо, ти ще разбереш добре и своето благо. Ако си разбрал сво­ето благо добре, и благото на ближния ще разбереш. Но ако ти не си разбрал своето благо, ти не можеш да разбереш и благото на своя ближен.

(6.30 ч. Слънцето грее в салона вече. Току що е изгряло.)

Та, първото нещо, което се изисква сега. В какво седи Божията Любов? Нали сега дойдоха при вас и искаха личните карти. Личната карта е любовта. Нямаш лична карта ­ ще те карат. Имаш любов ­ свободен си. Нямаш любов ­ без лич­на карта си. Най-хубавата карта, която може да имаш вся­кога ­ щом имаш любов. Личната карта навсякъде е по­требна. Щом нямаш любовта, трябва да търсиш навсякъде лич­ната карта. Пък без лична карта никъде не може да тръг­нете. Те са от разни категории, личните карти. Идеш в един универ­ситет ­ трябва да имаш лична карта. Ще носиш и дип­лома си. Ще излезеш от университета, че си свършил ­ пак трябва да имаш лична карта. Навсякъде се изисква личната карта. Каквато работа и да свършиш, все трябва да имаш лична карта. И тази лична карта навсякъде в живота ти тряб­ва. Трябва да имаш личната карта на Любовта. То значи нещата да вървят. То е нормалният път, естественият път ­ Бо­жественият. Най-лесният път и най-приятният път, по кой­то ще ходиш. Пък другите пътища, и те са хубави, но там човек ще има вътрешни страдания. И човек ще се огра­ничи.

И казва Христос: Не разваляйте заради вашия език, за­ради вашите представи онова, което вие [чистите]: не раз­валяйте Божиите пътища, Божиите правила, Божиите зако­ни. [Човекът себе] си никога не трябва да разваля. Не разва­ляй онова, Божественото, което е в тебе. Понеже туй, Бо­жест­ве­ното, е твоята [Свобода]. То е, което съдържа Живота. И щом има страдания, трябва да знаеш: ще дойде щас­тието. То е Божественото. И един ден, докато ти превъз­могнеш... И Пи­санието казва: “Който победи докрай, той спа­сен ще бъ­де.” И който победи, на него ще му дадат камъчето, за което Иоан казва. Камъчето, това е ценното в него. На него ще се дадат силите, с които той ще може да оперира в дадения случай.
Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)
7.25 ч сутринта
(Слънцето грее! На поляната ­ упражненията.)


3-то неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 6.X.1935 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев