Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
“Когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си.” Провидението насочваше движенията на народите и потока на човешките подбуди и влияния, докато светът узря за идването на Избавителя. Народите бяха обединени под едно управление. Навсякъде се говореше един език и той беше признат нашироко като литературен език. Евреите се събираха в Ерусалим за годишните празници от всички страни, където бяха разпръснати. Когато се връщаха на местата, където пребиваваха, те можеха да разпространят по целия свят вестите за идването на Месията... Макар че малцина разбираха естеството на мисията на Христос, навсякъде се ширеше очакването за един мощен принц, който трябва да установи царството си в Израел и да дойде като избавител на народите. (Животът на Исус) 29 януари Верността към Бога възбужда яростта на неправедните “И Господ погледна благосклонно към Авел и приноса му; а към Каин и приноса му не погледна така.” (Битие 4:4, 5) Бог даде на Каин и Авел напътствия за жертвата, която трябваше да Му донесат. Авел, който отглеждаше овце, се покори на Господната заповед и донесе агне като свое жертвоприношение. Когато беше заклано, това агне символизираше Божият Агнец, който щеше да бъде заклан за греховете на света. Каин донесе като принос плодовете на земята, които самият той беше произвел. Той не искаше да бъде зависим от Авел за приноса си. Не искаше да ходи при него за агне. Смяташе своите собствени продукти за съвършени и тях представи пред Бога... Каин поговори с Авел за техните жертви и обвини Бога в пристрастие. Авел се застъпи пред брат си, като му повтори самите думи на Божията заповед, отправна и към двамата и отнасяща се до приношенията, които Той изискваше. Каин беше раздразнен, защото по-малкият му брат се осмеляваше да го поучава. Той намрази брат си, защото беше предпочетен пред него. Докато Каин размишляваше за това, той все повече и повече се разяряваше. Той осъзна грешката си в принасянето само на собствените си произведения пред Господа без подходящото приношение на агнето, но реши да оправдае себе си и да осъди Авел. Сатана действаше чрез него, като му внушаваше желанието да убие брат си... Чрез тази история Бог желае да научи всички, че трябва напълно да се покоряваме на Неговото слово. Каин и Авел символизират две групи – злите и праведните; следващите собствения си път и съвестно съблюдаващите пътя на Господа, за да вършат правосъдие и правда... Авел не се опита да накара Каин насила да се подчини на Божията заповед. А точно Каин, вдъхновяван от Сатана и изпълнен с ярост, използва сила. Каин уби брат си, защото беше изпълнен с ярост от това, че не успя да принуди Авел да престъпи Божията заповед, и поради факта, че Бог беше приел Авеловата жертва, а беше отхвърли неговата, която не изразяваше вярата в Спасителя. Двете групи, които Каин и Авел символизират, ще съществуват до края на земната история. Тези, които вършат добро и които са послушни на Бога, не воюват срещу нарушителите на Божия свят закон. Но онези, които не уважават Божия закон, потискат и преследват другите. Те следват своя водач, който клевети Бога и онези, които се усъвършенстват чрез послушанието. ... Духът, който кара хората да клеветят, осъждат, пращат в затвора и убиват други хора, е силно нараснал в нашия свят. Точно този дух действа винаги в чадата на непокорството. (Ръкопис 136, 1899) 30 януари Приносът на Авел символизира жертвата на Христос
Поради това състояние на нещата Господ не може да защитава онези, които застават на страната на врага, защото Бог не насилва човешкия ум. Той дава ярките лъчи на Своята светлина като лампа, която да води и напътства всички, ходещи в лъчите, отразени от Него. Тази лампа – Неговото Слово – е светлина за нозете ни. Но ако хората пренебрегват осветената от небесни лъчи пътека и избират път, който съответства на собствените им вродени склонности, те ще се препъват в тъмнината и няма да знаят в какво се препъват или защо. Те ще обвиняват и мразят точно тези, които изправят пътеките за нозете им. Историята на Каин и Авел ще се повтори. Каин упорстваше в осъществяването на своите собствени намерения за жертвоприношението на Господа. Авел твърдо изпълняваше наставленията на Господа. Той не искаше да ходи в пътя на Каин. Въпреки че приносът на Каин беше приемлив, в него не беше включено това, което може да направи един принос приемлив – кръвта на закланото агне. Не можеше да има съгласие между двамата братя и раздорът беше неизбежен. Авел не можеше да отстъпи пред Каин без да стане виновен в неподчинение към конкретните Божии заповеди... Господ предпочете жертвоприношението на Авел, защото то беше правилното. Неговата жертва беше ценна, защото тя представяше изкупителния план на Бога в лицето на скъпата жертва на Неговия Единороден Син, като надежда и спасение за човешкия род. Каин много се ядоса, когато Бог прие жертвоприношението на Авел и не показа с нищо, че признава жертвата на Каин, защото в нея липсваше истинският символ – образът на Изкупителя на света. Но Господ не се отказа от опитите и желанието Си да успокои Каин. Той поговори с него: “Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата.” (Писмо 16, 1897)
Негодуванието води до неверност “Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.” (Битие 4:5) Умолявам всички, които роптаят и се самосъжаляват поради нещо казано или направено, което не им е удобно, и по този начин според тях не им се отдава дължимото им уважение, да помнят, че провеждат самото дело, което сатана е започнал в небето. Те следват неговия път, като посяват неверие, раздори и неверност, защото никой не може да подхранва чувства на недоволство и те да останат скрити. Те са подтикнати да кажат на другите, че към тях не са се отнесли както подобава. Така и други започват да роптаят и да се оплакват. Това е коренът на негодуванието, което избуява и осквернява мнозина.. По този начин действа Сатана днес чрез своите зли ангели. Той се съюзява с хора, които твърдят, че са във вярата, и онези, които се опитват да вършат делото на Бог с вярност... ще се сблъскат с точно такива жестоки изпитания, каквито Сатана може да докара чрез онези, които твърдят, че познават истината. Успехът на Сатана е пропорционален на светлината и познанието, което имат тези противници. Коренът на негодуванието прониква надълбоко и се предава и на други. Така мнозина са осквернени... Сатана трябва да използва измама, за да отклонява... Трябва да се извърши подмолно дело, трябва да се упражнява измамно влияние, трябва да се изтъкнат фалшиви претенции като истина и де се приспят подозренията. Сатана обгръща изкушенията и греха в одежда на праведност и чрез тази измама той ще спечели мнозина на своя страна. Христос е обявил Сатана за лъжец и убиец. О, да можеха лековерните души да научат мъдростта от Бога... Всяка душа, която обича Бога, ще се сблъска с изпитания и несгоди. Господ не прави чудеса, за да предотврати тези трудности на изпитанието и да предпази Своя народ от изкушенията на Сатана. Ако те са жестоко изкушавани, това е поради факта, че обстоятелствата са били така подредени от отстъпничеството на Сатана, че изкушенията са допуснати, за да може хората да развият такива характери, които да покажат тяхната годност за небесния дом – характери, които ще устоят на целия натиск на неблагоприятните обстоятелства в личния и обществения живот. (Ръкопис 57, 1896. Ръкописи. Т. 18) 1 февруари Бог започва наново със Сит “Бог... определи друга рожба вместо Авел, тъй като Каин го уби... Адам... роди син по свое подобие, по своя образ и го наименува Сит.” (Битие 4:25-5:3) На Адам беше даден друг син, който да бъде наследник на божественото обещание, наследник на духовното първородство. Името Син, дадено на този син, означава “определен” или “компенсация,” “защото” – каза майката – “Бог ми определи друга рожба вместо Авел, тъй като Каин го уби.” Сит имаше много по-благороден вид от Каин и Авел и приличаше повече на Адам, отколкото другите му синове. Той имаше достоен характер и следваше стъпките на Авел. И все пак не беше наследил повече естествена доброта от Каин. По отношение на сътворението на Адам се казва: “По Божия образ го създаде.” Но Адам, след Греходението, “роди син по свие подобие, по своя образ.”... Съботата беше пазена от всички деца на Адам, които останаха верни на Бога. Но Каин и всички негови наследници не уважаваха деня, в който Бог си почина. Те избраха свое собствено време за работа и за почивка, без да се съобразяват с ясната заповед на Йехова... За известно време двете групи останаха разделени. Родът на Каин, който се разпространи от мястото на първото им заселище, се разпръсна по полетата и долините, където живееха децата на Сит. И последните, за да избягат от тяхното оскверняващо влияние, се оттеглиха в планините и там построиха домовете си... Но с течение на времето те малко по малко си позволиха да се смесят с жителите на долините. Тази връзка имаше най-лоши последици. “Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви...” Наследниците на Сит, привлечени от красотата на Каиновите наследници, си навлякоха Божия гняв като сключваха бракове с тях. Много от Божиите поклонници бяха подлъгани да извършат грях чрез съблазните, които сега бяха постоянно пред тях и те изгубиха своя особен, свят характер... В продължение почти на хиляда години Адам живя сред наследниците си и беше свидетел на последиците от греха. Той искрено се опитваше да възпира вълната на злото... Той беше свидетел на широко разпространената поквара, която в края на краищата щеше да доведе до унищожаването на света чрез потоп. И макар че смъртната присъда, произнесена над него от Твореца му, отначало да му изглеждаше ужасна, след като почти хиляда години наблюдаваше последиците от греха, той почувства, че Бог постъпва милостиво, като слага край на един живот на страдания и мъка. (Патриарси и пророци) 2 февруари Наследниците на Сит се съгласяват на по-малко, отколкото е Божието намерение “Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава хората започнаха да призовават Господното име.” (Битие 4:26) След вземането на Енох на небето, човешките синове, които се противопоставяха на поклонението на Бога, отклоняваха Божиите синове от него. Тогава в света съществуваха две групи от хора и така ще бъде винаги. Божиите поклонници наричаха себе си Божии синове. Наследниците на Сит отидоха в планините и там си построиха домове отделно от синовете на Каин. Тук в своите планински домове те възнамеряваха да се предпазят от преобладаващата поквара и идолопоклонничество на Каиновите наследници. Но след като увещанията и влиянието на Енох престанаха, те започнаха да се обединяват с наследниците на Каин. Тук искам да запечатам в съзнанието ви факта, че винаги има две групи: онези, които стоят като верни стражи за Бога и онези, които са срещу Бога. Бог има изпитание и проба за всяка жива душа по лицето на земята. Винаги има свидетели, които остават верни на Бога като примери за Божията правда, а онези, които се противят на Бога, са представители на сатанинското управление. Всички, които наблюдават тези две групи, имат привилегията да избират към коя група ще се присъединят... Наследниците на Сит трябваше да запазят пълнотата си пред Бога и щяха да упражняват спасително влияние върху жителите на Ноевия свят. Но вместо това те започнаха да приемат пълната поквара, която преобладаваше в долините. Каиновите поклонници презираха всяко жертвоприношение, което представяше Божия Агнец, който щеше да отнеме греховете на света... Тук виждаме двете групи, открояващи се в тази покварена епоха. Не всички бяха покварени; не всички бяха верни... Каиновите поклонници потъпкваха под краката си Божия закон – те бяха идолопоклонници –покланяха се на творението, вместо на Твореца. Наследниците на Сит признаваха силата, управлението и правото на живия Бог да управлява. Бог дълго понасяше извратеността и греховността на този род, докато заяви, че повече не може да ги търпи. Изпрати ангелите Си при Ной, за да му кажат какво е Неговото намерение по отношение на жителите на древния свят. Верният и праведен Ной оповести на хората, че техният изпитателен срок ще бъде сто и двадесет години. (Ръкопис 86, 1886)
Време на необичайни духовни възможности “Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.” (Римляни 1:21) Въпреки порочността на предпотопния свят, тази епоха не беше период на невежество и варварщина, както често се е предполагало. На хората беше дадена възможност да постигнат висок стандарт в моралните и интелектуалните постижения. Те притежаваха огромна физическа и умствена сила и техните преимущества в придобиването на религиозно и научно знание нямаха равни на себе си. Погрешно е да се предполага, че поради факта, че живееха дълго, умовете им достигаха зрелост по-късно. Техните умствени сили се развиваха рано и онези, които подхранваха страх към Бога и живееха в хармония с Неговата воля, постоянно увеличаваха знанието и мъдростта си в продължение на целия си живот... С намаляването на продължителността на живота на човека и отслабването на физическата му сила, се снижиха и умствените му възможности.... Предпотопните хора нямаха книги, нямаха писани хроники, но заедно с голямата си физическа и умствена сила те притежаваха силна памет, чрез която бяха способни да възприемат и съхраняват нещата, които достигаха до тях и на свой ред да ги предават на потомците си изцяло непокътнати... Това съвсем не беше епоха на религиозна тъмнина, това беше период на голяма светлина. Целият свят имаше възможност да получава напътствия от Адам... Скептицизмът не можеше да отрече съществуването на Едем, докато стоеше наблизо, с препречилите входа му ангели. Редът на сътворението, целта на градината, историята на двете дървета, така близко свързани с човешката съдба, бяха неоспорими факти. А и съществуването на върховната Божия власт и задължението към Неговия закон бяха истини, които хората не смееха много да оспорват, докато Адам беше сред тях. Въпреки преобладаващата греховност имаше поредица от святи мъже и жени, възвисявани и облагородявани от общуването с Бога, които сякаш живееха в небесната атмосфера. Те бяха хора с широки умствени способности и чудесни постижения. Те имаха велика и свята мисия – да развиват праведен характер, да учат на святост не само хората от своето време, но и идните поколения. Само няколко от най-известните са споменати в Писанията, но през всички векове Бог е имал верни свидетели, истински поклонници. (Патриарси и пророци) 4 февруари С кого вървиш? “Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят?” (Амос 3:3) Дори хора, които се опитват да придобият надмощие над врага, развиват склонност към вършенето на зло. Злото надделява над доброто, защото те не се доверяват изцяло на Христос. Те не живеят в Него и поради независимостта си от Бога, те имат непостоянен характер. Но никой не е принуден да избира тази група за свои близки другари. Житейските изкушения ни чакат навсякъде и онези, които се оплакват, че църковните членове са безразлични, горди, надути, не-Христоподобни, не трябва да се сближават с тази група. Има мнозина, които са сърдечни, себеотрицателни, себепожертвувателни, които при необходимост биха отдали живота си, за да спасяват души. Нека никой да не обвинява църковните членове, но нека плевелите да растат заедно с житото, защото Христос е казал, че така трябва да бъде. Но тъй като не цялата реколта е жито, не е необходимо ние самите да бъдем плевелите. Онези, които отхвърлят живота и характера на Исус, като отказват да бъдат подобни на Него, обявяват себе си за противници на Бог. “Който не е с Мен, е против Мен” – заявява Христос – “и който не събира с Мен, разпилява.” Онези, които обичат Бога, няма да избират Неговите врагове за свои приятели. Задава ни се въпроса: “Ще помагаш ли на безбожните и ще обичаш ли тези, които мразят Господа?” Истинските християни няма да избират компанията на не-християните. Ако Господ им даде специално място в света, каквото е дал на Йосиф и Даниил, Той ще ги предпазва от осквернение. Трябва да различаваме доброто от злото. Нуждаем се от цялата помощ и наставления, които произхождат от истинската вяра. Трябва да възприемаме дълбоко доктрините на Писанието, които не са замъглени от извъртанията и измамите на великия лъжец. Трябва да живеем във възможно най-чистата религиозна атмосфера, за да можем да основем изграждането на характерите си на здрави подпори. Когато се свързваме с невярващите в Бога, в ума и сърцето ни неусетно се промъкват погрешни идеи с помощта на най-големия майстор на измами. Те водят до унищожението на много хора. Ще изберете ли връзките с не религиозните хора, които са неверни на Бога и открито престъпват Неговия закон? Ще се отделите ли по собствена воля от онези, които обичат Бога? Ще поставите ли себе си възможно най-далеч от светлината? Това е пътят на заблудата. Никога няма да имате прекалено много светлина, но горко на тези, които избират тъмнината вместо светлината. (Ръкопис 49, 1893) 5 февруари Опитността на Енох може да бъде и наша “Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя.” (Евреи 2:11) За Енох е записано, че живя65 години и е придоби син. След това той ходи с Бога триста години. През ранните си години Енох обичаше Бога, боеше се от Него и пазеше заповедите Му... Но след раждането на първия си син Енох преживя по-висша опитност. Той беше привлечен към по-близко общуване с Бога. Осъзна по-пълно своите задължения и отговорности като Божи син... Какво благословение е това, че имаме един Енох!... Въпреки голямата поквара около него той ходеше с Бога и светлината му блестеше в тази порочна епоха. И ако Енох ходеше с Бога сред тогавашната поквара, защо днес, в тази световна епоха, мъжете и жените да не могат да ходят с Бога? Много от нас познават донякъде тази опитност. Знаем, че в тъгата и мъката си се чувстваме много немощни, но знаем, че Исус е съвсем близо до нас, за да ни съчувства и да ни помогне. Можем да общуваме с най-добрия си Приятел, Той е точно до нас. Не е необходимо да ходим до небето, за да Го доведем тук долу, защото Той е точно до нас, за да ни помага. Когато вървим по улиците с хора, които не се интересуват от Бога, от небето или от небесните неща, можем да им говорим за Исус. Ние имаме нещо много по-ценно, към което да обръщаме погледа си – това е Исус. Той е с нас сред моралната тъмнина на тази епоха. Можем да Му разкажем за болките в душата си и за злото в света и никое от тези неща не бива да ни пречи в това. Можем да говорим с Исус. Можем да говорим с Исус, както Енох говореше с Бога. Той можеше да разкаже на своя Господ за всичките си изпитания... Енох изгради един праведен характер и в резултат на това беше взет в небето без да види смърт. Когато Господ се върне втори път, ще има някои, които ще бъдат взети без да видят смърт, и ни се иска да знаем дали ние ще бъдем в тази бройка. Трябва да знаем дали сме напълно на Божията страна – участници в божественото естество, които са избегнали от покварата, навлязла в света чрез похотта – не чрез опитите ни да прокараме безоблачна пътека за нозете си, където няма да се сблъскваме с никакви изпитания и трудности, но чрез изграждането на правилна връзка с Бога и оставянето на последиците в Неговите ръце. (Ръкопис 83, 1886) 6 февруари Как ходеше Енох?
Докато сме в този свят, ние не сме в безопасност, освен когато молитвите ни постоянно се издигат към небесния Бог, който ще ни предпазва неопетнени от покварата в света. Нашият Спасител ни е казал какво ще бъде в тези последни дни. Навсякъде ще изобилстват злодеянията, но душите, които са отворени за влиянието да Божия Дух, ще получават сила да устояват на покварата на тази изродена епоха. Енох беше ходил с Бога триста години преди вземането му в небето, а състоянието на света не беше по-благоприятно за усъвършенстването на християнския характер, отколкото е днес. И как ходеше Енох с Бога? Той обучаваше ума и сърцето си винаги да чувстват, че той е в присъствието на Бога, и когато беше объркан, молитвите му се издигаха към Бога, за да го пази. Отказваше да предприеме каквото и да е действие, което би било противно на Бога. Постоянно поставяше Господа пред себе си. Той се молеше: “Научи ме на Твоя път, за да не греша. Каква е Твоята воля за мен? Какво да направя, за да Те прославя, Боже?”... Трябва да се молим заедно с Давид: “Отвори очите ми, да гледам чудесни неща в Твоя закон.” Мнозина затварят очите си, за да не видят истината. Те не искат да видят недостатъците в живота и характера си и се разстройват, когато споменете нещо за Божия закон. Чрез това те показват, че имат свой собствен човешки стандарт, че тяхната воля не е Божията воля. Ние желаем вие да не бъдете измамени от Сатана, първият голям противник на Божия закон. Трябва да помним, че Божият закон е единственият стандарт, по който Той ще ни съди... В началото Бог каза: “Да направим човека по Нашия образ, по Наше подобие.” Но грехът почти е заличил моралния образ на Бога в хората. Исус дойде в нашия свят, за да може да ни даде жив пример - да знаем как да живеем и как да пазим Господния път. Той беше напълно образ на Отец. Неговият красив и безупречно чист характер стои пред нас като пример, на който да подражаваме. Трябва да изучаваме Исус Христос, да Му подражаваме и да Го следваме – тогава нашият характер ще стане прекрасен и красив като Неговия. Ние правим това, като стоим пред Бога с вяра, и чрез борбата със силите на мрака си връщаме силата на самоконтрола и любовта към Бога, които Адам изгуби. (Ръкопис 6а, 1886. Проповеди и изказвания. Т. 1)
Примерът на Енох е предизвикателство към нас днес “Чрез които ни се подариха скъпоценните и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избегнали произлязлото от страстите разтление в света.” (2 Петрово 1:4) За Енох не беше по-лесно да живее праведен живот в своето време, отколкото е за нас днес. Светът в Еноховите дни не беше по-благоприятен за израстването в благодат и святост, отколкото е днешният свят, но Енох отделяше време за молитва и общуване с Бога и това му даваше сили да избегне покварата, навлязла в света чрез страстите. Неговото посвещение на Бога го направи годен за вземане в небето. Ние живеем сред опасностите на последните дни и трябва да черпим силата си от същия източник, като Енох. Трябва да ходим с Бога. От нас се изисква да се отделим от света. Не можем да бъдем освободени от това оскверняване, докато не последваме примера на верния Енох и не ходим с Бога. Но колко много хора са роби на страстите на плътта, на пожеланията на очите и на гордостта на живота. По тази причина те на са участници в божественото естество и не са избегнали разтлението, което е навлязло в света чрез страстите. Те служат на себе си и отдават слава на себе си. Постоянно се занимават със следното: Какво ще ям, какво ще пия и с какво ще се обличам? Мнозина говорят за жертва, без да знаят какво представлява тя. Те не са вкусили и една глътка от нея. Говорят за кръста на Христос, изповядват вярата, но не са преживели себеотричането, издигането на кръста и ходенето след своя Господ. Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|