ЧЕТИРИТЕ СТЪПАЛА В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕШКАТА КУЛТУРА

В насилието има животински елемент. Докато законът на насилието е закон на животинското царство, където правото е на силния, то правната норма се явява вече в човешкия свят. В човечеството влиза вече идеята за правото. С правото се явява човешкият свят, излиза се от животинския свят. Насилието винаги ражда неразумното ограничение. Учителя казва:

Насилие има, когато силата иска да се наложи и върши безправие над другите. Сила без Любов води към насилие. Разумната Природа е винаги на страната на слабия. Всеки, който злоупотребява с правата на другите, като се ползва от правото на силния, винаги накрая отива към израждане и страдание. Учителя казва:

Над света на насилието се издига светът на правото. В Живота влиза идеята за правото. С правото се излиза от животинския свят и се влиза в човешкия. Това по-ясно се чувства от старогръцката епоха насам. Това е вече начало на човешкия елемент в живота на човечеството. Животинският елемент е вече надраснат, макар в първо време още само в съзнанието на по-пробудените души. Това е вече първата стъпка.

Правото се явява като един чисто механичен процес за обезвреждане на насилието. Правото – това е първата стъпка за освобождение от всякакъв вид насилие.

В гръко-римската епоха се разви човешкото самосъзнание. Затова не е случайно, че тогава се създаде общ закон за пазене човешкото право и достойнство. Римското право е основа на съвременното право.

Правото показва, че поради развитието на самосъзнанието човек вече се издига постепенно от епохата на безправното робство и започва ясно да съзнава своите права и задължения; съзнава, че има известни права, които никой не трябва да накърнява – право на живот, право на свобода, право да се ползва от плодовете на труда си. Когато някой му нанесе материални щети, съзнава, че е в правото си да потърси обезщетение, удовлетворение.

Правото като сбор от норми за постъпване се налага от държавния институт по външен начин, по силата на заплахата, чрез правната принуда. Следователно въздържанието от престъпление може да не е плод на разумно самообладание, а от страх пред закона.

Ако някой мисли, че може да владее едно същество, той е на крив път. Първата стъпка към един Разумен живот трябва да бъде зачитане на елементарните права на всеки индивид и на всеки народ. Някои държави бяха заявили напоследък, че няма да позволят на нито един народ да се отнемат правата. Това показва, че съзнанието на човечеството се пробужда. Големите народи не трябва да упражняват материално или морално насилие върху по-малките народи.

ТРЕТОТО СТЪПАЛО – СПРАВЕДЛИВОСТТА ИЛИ БОЖЕСТВЕНОТО ПРАВО

Правото е една стъпка по-горе от насилието. Справедливостта е една стъпка по-горе от правото. Тя изключва всякакви предпочитания, всякакви интереси на дадени класи, съсловия, които могат да използват правните норми чрез държавния механизъм за свои лични или групови облаги.

Над тези три състояния – насилието, правото и Справедливостта – е Любовта. Тя е великата цел на Битието. При Любовта човек служи на Доброто без всякакъв закон. Той помага, работи за издигане на всички същества, съработник е на великия план на Битието. Той живее за Любовта, която е целта на Всемира.

Насилието има отношение към старозаветния свят на тъмнината. Правото има отношение към новозаветната епоха, новозаветната култура – култура на съблазните. Справедливостта има отношение към света на праведния. Любовта има връзка със светогледа на ученика – новия човек, човека на Новата епоха.

Учителя казва:

Има един вътрешен закон – най-старият, който определя отношенията между всички същества – това е Справедливостта. Справедливостта се явява като основа на Новата култура. Тя е основата, върху която в бъдеще Любовта ще се изяви.

Учителя за пръв път даде на понятието Справедливост пълно съдържание. Той казва:

Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота.

Справедливостта или, казано по-кратко, Правдата – това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Законите на Справедливостта са написани в човешката душа. Затова тя има едно вътрешно знание за тях. Учителя казва:

Учителя разглежда подробно положенията на Справедливостта. Първото от тях Той формулира така:

Второто положение на Справедливостта Учителя формулира така:

Справедливостта е, която определя отношенията между хората.

Когато виждаме Божественото в човека, тогава идат хубавите отношения.

Всеки човек трябва да уважава Божественото, което е вложено в хората, животните и растенията. То е неизменното във всяко същество.

Справедливостта се изявява в онова истинско уважение, което трябва да имат хората един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого. Справедливостта зачита правата и на най-малките същества, онези права, които Разумната Природа им е дала. От това гледище човек не трябва да поврежда и едно цветенце. Учителя казва:

И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат.

Третото положение на Справедливостта гласи:

Този закон трябва да залегне в живота на обществото. В това отношение човек може да се сравни с една семка, която носи условията да стане круша, ябълка, череша и прочее. Трябва да й се дадат условия да израстне.

На всеки човек със самото му раждане на Земята е даден известен капитал да живее и да се развива, на който той може да разчита. Обществото, човечеството трябва да му даде всички тези условия. Това е Божественото право на всеки човек. Учителя казва:

От хиляди години насам Природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме.

На всеки човек трябва да се дадат всички условия да живее и да се развива. Това изисква висшият, Божественият закон на Справедливостта. И това ще бъде критерият на бъдещите социални отношения вътре в народа и на международните отношения. Освен физическия свят има и друг, Разумен свят, чрез който всичко е предвидено и разумно разпределено.

До Свободата като идеал на индивида, обществото, народа и човечеството може да се достигне само чрез върховната Справедливост, която трябва да възтържествува в човешкия живот. Време е законът на насилието, който е владял почти при всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на Справедливостта, който поставя всички неща на тяхното място, за да изпълняват предначертаните си функции и за да могат да оправдаят своето съществувание.

Ето защо трябва да се отдаде на всеки човек правото, което Разумната Природа му е отредила, и да го подкрепяме в неговите стремежи. Учителя казва:

В света има една Божествена Справедливост; нарушението й носи своите последствия – страдания и противоречия в Живота. Когато тя се приложи, не може да има недоволство.

Народите трябва да зачитат правото, което Бог е дал на всеки народ. Големите народи да зачитат правото на малките и обратно. Това значи, че човечеството трябва да даде на всеки индивид и на всеки народ условия и подкрепа за живот и правилно развитие. Защото международната общност се явява като един жив организъм, който включва всички възможности за правилното развитие на индивидите и народите.

Справедливостта трябва да се приложи на Земята. Държавата трябва да бъде символ на Справедливост. Ако няма Справедливост в една държава, ражда се безредие. Царство Божие и Справедливост са едно и също нещо.

Четвъртото положение на Справедливостта Учителя формулира така:

Добро е това, което е Добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно начало, което обгръща всичко в света. Навсякъде, гдето има Живот, той е проява на това Велико Разумно начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната Справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на Справедливостта.

Тази идея на Новата култура Учителя е изразил в надписа на една чешмичка, построена под негово ръководство: “Божието благо е благо за всички.” Той казва:

Благата, които Разумната Природа дава, трябва да се оставят свободно да текат и всички същества да се ползват от тях. Никой не може да лиши един индивид или народ от благата, които дава Разумната Природа. Ето защо всички народи трябва да се сдружат. Трябва да се има предвид благото не само на един, а на всички народи.

Правдата е един велик процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, бил той индивид, общество, народ или цялото човечество.

Справедливостта е, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм. Благата на Природата трябва да се разпределят между всички справедливо.

Справедливостта като разумен акт може да бъде проявена само под лъчите на Мъдростта, която владее законите на Живата Природа. Само Светлината на Мъдростта ще съдейства за разумното, правилно разпределение на благата между всички. Тя ще даде методи за приложение на Справедливостта. Днес само Справедливостта може да уреди света – и да заживеят хората добре.

Божиите блага са свободни, но всеки черпи от тях според степента на своята възприемчивост, на своето развитие. Например един по-развит човек ще приеме от слънчевите лъчи повече, отколкото един по-неразвит. Изворът дава на всички, но какво ще получи човек, когато отиде при него, зависи от това, какъв съд носи. Учителя казва:

Тези думи означават следното: законите на Справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно Цяло. Те са само клончета и листа на Великото космично дърво – на Космичния организъм. Ето защо справедливостта носи всички благоприятни условия. Учителя казва:

Справедливостта дава условия да се проявят Любовта, Мъдростта и Свободата. Учителя казва:

Божествената Справедливост иде за пръв път на Земята.

Учителя казва:

Откак светът съществува, на Земята е нямало Правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора.

Справедливостта освобождава човека от всички пороци. Тя е първото стъпало към съвършенство. Дето няма Справедливост, няма и Любов. Любовта не може да се изяви в човек, у когото няма Справедливост. Физическата страна на Любовта е Справедливостта. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Справедливост. Тя е включена в Любовта. Абсолютната Любов подразбира Абсолютна Справедливост. Не може да има Справедливост без Любов и Любов – без справедливост.

Учителя казва:

Който иска да приложи Любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага за всички същества.

Справедливостта е израз на Божията Любов в света. Съществува само една Справедливост – справедливостта на Любовта!

Любовта е мощна Сила, която прониква в съзнанието на хората, за да разберат, че благата и Животът са общи и достъпни за всички. Значи Любовта води към Справедливостта.

Източникът на Справедливостта се намира в света на Истината, тъй като последната единствено може да освободи човека от физическо и духовно робство, да го освободи от всички заблуждения, предразсъдъци и криви идеи на миналото и да го въведе в Светлината на едно Божествено съзнание, където нещата правилно се развиват и преценяват и където съществуват всички възможности за правилно развитие, насочено към Божествено съвършенство.

Учителя в Своите беседи и лекции е засегнал всестранно въпроса за Истината и Свободата. За тях Той е дал важни закони и методи. Тук ще споменем само някои от тях.

Трябва да се прави разлика между Истина в този дълбок смисъл и външните факти около нас. Истината е над фактите, над законите, над принципите, над причините и последствията на нещата. Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи Светлина. Тя разкрива същината.

Истината – това е Бог. Тя е същината на Бога. Учителя казва:

Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия Разумен живот.

Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина.

Без Истината не можем да познаем Бога. Само чрез нея можем да знаем какво нещо е Бог. Учителя казва:

Учителя дава някои подробности за същината на Истината. Той казва:

Ето защо чрез познаване на Вечната Светлина, на Вечната Мъдрост, на Вечната Любов, на Вечната Правда, на Вечния Живот ние добиваме понятие за Истината – познаваме Истината.

Те представляват условия за познаване на Истината.

ЛЮБОВТА – УСЛОВИЕ ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА

Учителя казва:

Понеже Истината е същината на нещата, тя съдържа Любовта във висшата й форма. Учителя казва:

Колкото по-добре познаваме Любовта, толкова по-добре започваме да разбираме Истината. Учителя казва:

Докосването до Любовта, преживяването на Любовта е докосване до Истината. И това познаване на Истината е вечен, непреривен процес.

Понеже Истината съдържа Вечната Мъдрост, Вечната Светлина, затова чрез познаване на Мъдростта се идва до познаване на Истината.

Учителя казва:

Само разумният човек може да познае Истината и да е свободен.

Истината и Свободата идат от Разумния живот на човека. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още.

Когато почнем да мислим, както Бог мисли, ще познаем мисълта на Бога.

Божественият стремеж за действие идва от Истината. Когато следва този Божествен стремеж, човек познава Истината. Ето защо служенето на Бога е условие за познаване на Истината.

Красотата е път за познаване на Истината.

Ето защо в глъбините на душата си човек има познание за Истината. Писанието казва: “Бог е възлюбил Истината вътре в човека.”

Пророкът казва: “Написал си законите Си в сърцата ни.”