ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО РАЗВИВА ЗАЛОЖБИТЕ И ДАРБИТЕ В ЧОВЕКА

Животът за Цялото носи разцъфтяване на всички спящи сили, заложби и дарби.

Някой работи върху даден философски, научен или художествен проблем. Ако той прави това за свое лично издигане, у него няма да се събуди истинско творчество. Ако работи за другите, за Цялото, за Бога, той привлича положителните сили в Природата, които го движат напред, развиват се дарбите му, пред него се отварят широки хоризонти за постижения.

Поетът, музикантът, проповедникът и прочее, ако работят за пари, губят от таланта и вдъхновението си.

Никога поетът, музикантът, художникът, ученият и прочее не могат да създадат нещо ценно, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в Живота на Цялото.

Великото в света се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Всеки човек има безгранични възможности. Ако си имаш знания и ги даваш на околните с Любов, ще се създадат условия да получиш по-големи. Посадените семена могат да стоят дълго време в земните недра. Те ще стоят там, докато слънчевата светлина, топлината и влагата ги подтикнат към развитие. И заложбите на човешката душа по същия начин могат да стоят спящи и с хилядолетия да чакат своето развитие. За да се развият, и за тях трябва да дойдат Светлината, Топлината и Влагата. Това става при Живот за Цялото!

Когато Животът за Цялото влезе в човечеството, ще се тури началото на една велика култура, в която ще се изявят дарбите и талантите, вложени в човешката душа.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО
Е ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото.
Учителя
Човек при своята инволюция се е индивидуализирал. В крайната точка на своята индивидуализация той е почнал да се чувства като същество, отделно от Цялото, от великия организъм.

Еволюционният период се отличава с пробуждане на Любовта в човека. Какво постига Любовта, какво цели? Любовта има за цел индивидуалността да се осъзнае като орган на един велик организъм.

Това е вече пробуждане, влизане в един свръхсъзнателен Живот.

Учителя казва:

Който живее за Цялото, е един от пробудените. Той е влязъл в съзнателния Живот.

Той вече е свободен от безпокойствата на личния живот. Светът за него има вече друг облик: небето е по-синьо, цветята – по-красиви, въздухът – по-свеж, хората – по-добри, и Животът – по-радостен. Радостта му е радост на онзи, който от тъмните подземия е излязъл на светлина и простор или който след мъчително изкачване посреща първия слънчев лъч от върха на планината. Или радостта на онзи, който чувства първия свеж лъх на пролетта и вижда първите пролетни цветя. Нещо детско и чисто възкръсва в него. Той е богат, понеже се чувства брат на всички същества. Всичко е негово. Той се чувства тъй в света, както синът се чувства в дома на своя баща.

Домът му е голям: всички хора са негови братя и сестри, всички същества са негови близки. Чувства се сроден и с най-далечните звезди. За него няма вече страдания, понеже е готов да понесе с Радост всички жертви за Великия, Когото вижда в полъхването на вятъра, в синия цвят на небето, в усмивката на детето и в лицето на своя брат. Сега вече той няма страх за утрешния ден. За него всеки ден е празник – дар от Бога – и носи всички блага, носи нови радости и красоти, понеже той живее за тези, които обича и които го обичат. По-голямо е сега щастието му, понеже щастието на другите е и негово. Той се радва, когато някой се издига и успява. Изворите на Радостта му се увеличават.

Той има само един копнеж – как всеки ден да изпълнява Волята на Небесния си Баща. Той живее в Светлина, понеже едно велико Слънце е изгряло в душата му – Любов към всички! Той е от новородените!
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО
ЦАРУВА В РАЗУМНАТА ПРИРОДА

При новото съзнание силните ще отидат да служат на слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-високостоящ. Но това е реализирано в Разумния свят.

Принципите, законите и методите на Разумния свят съществуват. На нас не остава друго освен да ги свалим и в човешкия живот.
Учителя
Животът за Цялото съществува вече в Разумната Природа! Той е приложен от Разумните същества.

Те работят в цялата Природа с Любов, със самоотричане за по-долните природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие, напредък, благоденствие и щастие. Защо подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на по-долностоящите в развитието си същества в техния път към върховете? Защото живеят за Цялото, в свещеното Единство. В основата на цялата Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света – борба за съществуване. Това се отнася за нисшите природни царства. Това е несъвършенството на децата, които не са още пробудени.

При Живот за Цялото човек е в хармония с тази велика действителност, която ни заобикаля – с методите, с които работи Разумната Природа!

Животът за Цялото лежи в основата на Космичния живот. И затова този начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, а това е обикновеното, нормалното, естественото състояние в живота на Вселената. Да осъществим това на Земята, това е влизане в хармония с Разумния свят, със законите, лежащи в основата на цялото Битие.

Когато човек почне да живее за Цялото, дейността му ще бъде в хармония с разумните сили в Природата.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО
И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЖИВОТ

Казаното по-горе се отнася и за народите. Всеки индивид представлява клетка, а всяко общество или народ представлява орган – лист, клонче или цвят – във великото Космично дърво.

Всеки народ е орган от общочовешкия организъм. И всички народи са свързани помежду си, както органите в един организъм.

Учителя казва:

Благоденствието на един народ е тясно свързано с това на всички други народи. Ако някой народ не е в добри материални и морални условия, това ще се отрази по един или друг начин върху живота на другите народи. Ако разгледаме даже само външната, икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, а другите са в цветущо стопанско положение, те не след дълго ще почувстват зависимостта от неблагоприятното състояние на първите.

Стопанската катастрофа в много европейски държави след Първата световна война и техният разгром предизвика стопанска криза както в Стария, тъй и в Новия свят.

Както всеки орган има специфична задача, мисия в организма, тъй е и с всеки народ.

Всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим Всемир и от невидимите светове към Земята. Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само този народ може да направи в общочовешката култура.

Кое определя на всеки народ тази или онази роля в общочовешкия организъм? Това зависи от специалната морфологично-психическа структура на даден народ.

Всеки човек и народ има специфична мисия от общочовешки характер, т.е. мисия, свързана с предназначението и Живота на цялото човечество. Ето защо всеки народ е важен елемент в международната общност.

Всъщност под народ разбираме Божественото, което работи в народа. Всички народи имат известни хубави черти. И като се съединят народите, това Добро ще се прелее в другите и ще образува нов стимул.

Народите са необходими един за друг. Те се допълват и си помагат не само в стопанския живот, но и във висшите области на Живота. Геният на даден народ може да дойде до особени открития в науката и техниката, може да стане носител на нова мисъл, на нови идеи, които са необходими за цялото човечество. Голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество.

Всеки народ е необходим за правилния Живот на цялото човечество, защото представлява изявление на особено Слово на човешкия Дух – Слово, което никой друг не може да изяви. Всеки народ развива специфични Добродетели и способности.

Някой народ по своето съзнание и начина си на живот представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг – стъблото, трети – листата, четвърти – цветовете или плодовете и прочее. Космичната биология определя точно мястото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е В ХАРМОНИЯ
СЪС ЗАКОНИТЕ НА РАЗВИТИЕТО

Обичай човека като душа! Люби Бога в него.

Обичай Бога във всички хора! Това е Новият живот, който иде!
Учителя
Новото, което иде, е Живот за Цялото, за Вечното начало. Новата епоха носи чувство за Цялото.

Новата вълна, която иде в културата, е Живот за Цялото! На тази идея принадлежи бъдещето. Тя ще даде нов подтик, нов характер, нова форма на труда.

Това не значи обезличаване, понеже в тази нова фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че човек едновременно чувства връзките си с целокупния живот.

Животът за Цялото е в хармония с посоката на развитието. Еволюцията може да се определи като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите, вложени в човешкия Дух. Проявата им не става произволно, а по точно определени закони. Новите сили, които се събуждат днес в човешкия Дух, го правят способен да живее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.

След като е стигнал до най-ниската точка на инволюцията, човек започва своето възлизане или еволюция. Това е вече признак за постепенно разширение на съзнанието. А разширение на съзнанието значи човек постепенно да съзнава себе си като орган в Цялото.

Естествено е, че паралелно с разширението на съзнанието човек ще надраства личния живот и ще влиза в Живота за Цялото. Значи човек по законите на развитието отива към Живот за Цялото.

Днес както отделните индивиди, така и обществата и народите се намират в трудни условия, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Това показва, че трябва да се влее нова, жива струя както в индивидуалния, тъй и в обществения, и в международния живот. И тази струя се влива вече в Живота. Тя носи правилни отношения на частите към Цялото.

Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли да функционират правилно, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно Велико Цяло, за да внесат коренна промяна във формите на Живота.

Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването и благоденствието й се крие в преуспяването и благоденствието на целия организъм. Това е новото разбиране.

Това е Слънцето, което изгрява днес в човешкото съзнание. Това е новата вълна, която е почнала да действа в Живота, и тя се чувства вече все по-мощно във всичките му области.

Задачата на всеки човек е да знае своето име, своето място в Цялото, както евреите, които бяха дванадесет племена, знаеха кой каква част носи от скинията. Когато се спираха на почивка, те събираха частите на цялата скиния, съединяваха ги в едно цяло и там се покланяха и благодаряха на Бога.

Днес всеки човек казва: “Аз нося Божественото в себе си.” Ти носиш част от Божественото. Един ден, когато всички хора се съберат на едно място и всеки донесе своята част, ще образуват новата скиния, в която всички ще се покланят на Бога в Дух и Истина.

Целият днешен строй трябва да се промени – да се преустрои в съгласие със закона на Цялото. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той е в противоречие със закона за единството. При личния живот човек е роб, а при Живота за Цялото той започва своя възход. Единственият път е Живот за Цялото. Той трябва да легне в основата на Новата култура. Тя е култура на единство.

Новото верую е: единство трябва да има! Когато човек живее за Цялото, у него има съзнание, характерно за Шестата раса. Животът за Цялото ще измени целия обществен строй, който е в грубо противоречие с природните закони.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА

МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА

Мъчението става чрез насилие. Трудът служи на дълга. А работата се върши винаги с Любов.
Учителя
Човечеството отива към взаимно сътрудничество и обединение. Въпросът е как ще се съчетаят хармонично Свободата и колективността, Свободата и взаимопомощта? На пръв поглед идеята за Свободата и понятието колективност взаимно се изключват. Хармоничното им съчетание е върховният идеал на човечеството. Това се постига чрез новото направление на труда, наречено още Живот за Цялото. Тази идея Учителя е разработил в Своите беседи и лекции. Тук ще изложим основните й черти.

Нека предварително разгледаме кои са били главните и основните подбуди към труда. Учителя казва:

За да изясним тези три форми на труда, ще си послужим за по-нагледно с три картини.

Някога в древността египетските роби са приготвяли кирпичи и тухли, строели са здания, обработвали са ниви. Всичко това се извършвало под бича на надзирателя. Тази форма на труда Учителя нарича мъчение. Тук подтикът към труда е насилието.

Нека вземем втора картина: заставен от нуждите си, които трябва да задоволи, човек изорава своите ниви и ги посява, отглежда зеленчукови и овощни градини и срещу труда си получава известно материално възнаграждение – продуктите от земята. Или може да работи друга някоя работа самостоятелно, или при някой работодател. И пак получава възнаграждение за труда си. Този вид дейност Учителя нарича труд в тесния смисъл на думата. Това е една стъпка напред. Тук привидно няма насилие.

При труда има подтици от разни степени. Обикновеният подтик за труда е възнаграждението. Най-високият възможен подтик, който може да имаме при труда, е дългът.

Да си представим трета картина: едно момиченце минава край старец, чиито обуща са отвързани. То го спира, навежда се и завързва обущата му.

Друга картина: група младежи виждат, че една кола, тежко натоварена, не може да се изкачи по стръмния път. Те бутат колата, за да премине стръмнината.

Музикант дава концерт в един беден квартал, без да вземе пари.

Имаме организирани трудови общежития. Участниците са вдъхновени от една обща идея, от един общ интерес. Човек влага труда си за общото. Интересите на общото са над личните интереси.

Формата на труда в последната категория примери Учителя нарича работа. Коя е подбудата при работата? При нея подтикът е Любовта!

При мъчението човек работи за своя господар. При втората форма на труда или при труда в тесен смисъл на думата човек работи за себе си. При третата форма на труда човек работи за Цялото. Учителя казва:

Онзи, който живее в безпорядък, се мъчи. Несъвършеният се труди. Само съвършеният работи!

Трите вида дейност – мъчение, труд и работа – могат да се сравнят с пъпката, цвета и плода. Учителя казва:

Епохата на мъчението мина, макар и не напълно. Сега е епохата на труда. Работата ще бъде характерна за Новата култура, която иде. Работата – това е новото направление на труда. Работата ще бъде приложение на идеята Живот за Цялото. Учителя казва:

Когато говорим за един колектив, трябва да има един Божествен център, около който да се съгради колективът. Този Божествен център е душата на колектива. Всеки колектив, който няма такъв център, не е колектив. Той е механичен колектив, без душа, той е механизъм.

Свобода има, само когато Божият Дух ръководи едно начинание. Нашият организъм представлява един велик колектив. И ако нямаше Разумното начало, Което работи в организма, този организъм би бил машина, робот, автомат. Колективът, в който има разумна душа, има смисъл.

Изобщо днешните колективи са механични. Ние сме за колективна работа, при която една основна Божествена идея да лежи в основата й. И всички да служат от Любов към тази Божествена идея.

Какво значи Божествена идея? Във великия цялостен Божествен план на Природата всеки организъм съществува, понеже е натоварен в този план с известни задачи, изпълнява известна функция – значи има едно разумно отношение към Цялото.

Великият Божествен план възлага на всяка култура известна задача с оглед на цялостното развитие. Тази задача е разработване на известни идеи, развиване на известни Добродетели, обработване на известни качества и способности. За изпълнение на тази задача Великият Разумен свят съдейства с всичко.

Коя Божествена идея може да бъде душа на един колектив? Любовта към Първата причина, към Бога!

Съществуването на индивида и колектива се осмисля, само когато тяхната дейност е включена в общия разумен план на Природата. Истински труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Когато Любовта е подтик за труда. Когато човек работи за Цялото, за Бога.

Колективът подразбира служене на един висок Божествен идеал, за който идеал ти си готов и с радост жертваш своите лични интереси.

АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА

Бог направи този свят не за роби, а за забава на своите възлюблени деца.

Рече ли човек да работи с Любов, неговата душа и Дух се събуждат, той влиза във връзка с физическия, Духовния и Божествен свят.

Само по този начин човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот.
Учителя
Външната активност, която проявяват хората, не е още истинска, защото при нея много от душевните сили остават непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде нещо механично. При нея всички сили на човешкото съзнание трябва да бъдат активни.

Има нещо по-горно от личността. Това е душата, възвишеното в човека. Има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертва! Това е проява на висшата човешка природа.

В повечето наши постъпки ние не участваме напълно. Чрез тях задоволяваме целите на личността. Тогава живеем ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на истинската ни природа. При тях цялата човешка природа не е засегната. Ето защо ние още не живеем в своята пълнота. Човек още не е проявен цялостно на Земята.

Днешната култура е механична. При днешните форми на труда човек не проявява своето Божествено естество, понеже подтикът към труда не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън. Извън Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични. Съзнателната работа е работа с Любов и Знание.

Ето защо днешната култура води към обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа. Физическата или каквато и да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване, за добиване на известни познания, сръчност или блага. Тя трябва да бъде импулс за изявление на целия човек, на онзи красив свят, който съществува в него.

Любовта не е увлечение. Тя е онази велика Сила, която дава възможност на всички същества – от най-малките до най-големите – да се проявят. При безлюбието няма истинска проява на човека. Такава има само в Любовта.

Докато подбудата към труда е интересът или принудата, той не може да буди Радост, той раздвижва само плитките, повърхностни сили на душата. Днешната форма на труда е придружена с недоволство, мъка и горчивина. Днес човек се труди по необходимост, по неволя и това трови живота му; той се усеща угнетен, пленен, лишен от Свобода. Това е, защото днешният труд е труд без Любов. При него човек не влага душата си. При днешната форма на труда душата живее в затвор. Днес всички – и работници, и работодатели – са роби на механизирания живот. Всички са във вериги – едни видими, а други невидими. Така трудът става непоносим товар и тормоз, Животът губи своята красота и се обезцветява.

При новия начин на труда Животът се изпълва с поезия. Изворът на Красотата в Живота е вътрешен, а не външен. При новата форма на труда човек ще бъде активен в Живота – ще се приведат в активност всичките му сили и заложби. А при сегашната форма на труда възвишеното в човека е неактивно, вътрешният човек е пасивен, човек е колело, винт в огромната машина и живее безрадостни, безцветни дни.

Докато подтикът към труда не иде от глъбините на душата, не засяга най-възвишените й струни, дотогава трудът ще бъде тежест, бреме, макар и необходимо. Дотогава трудът ще има една тъмна, отрицателна страна – той ще бъде труд на принуждението.

Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труда човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина. Затова всички днес се чувстват нещастни, изпитват недоволство, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което и сами не могат да определят. Това е онзи дълбок стремеж на душата да се освободи, да се прояви, да излезе от затвора, в който я е поставил механизираният живот. Тя иска да хвърли оковите си и да прояви своята Красота, своята Божествена природа.

Най-високата поезия в Живота е, когато Светлината на дълбокия вътрешен Живот озари външния.

Пълният Живот идва, когато във всяка проява участва целият човек. Когато чрез своите постъпки човек черпи от вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява. Тогава трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа.

Красивият вътрешен свят трябва да се изяви при нашата дейност. Тогава трудът ще носи в себе си Красотата, отблясъка на един друг свят. Тогава трудът ще се одухотвори. А целта е той да се одухотвори, т.е. в него да се влее духовен елемент.

Физическата дейност трябва да бъде духовна дейност, висше духовно постижение, израз на духовните ни ценности. А кога най-ценното, най-красивото и възвишеното в човешката душа се влага в труда? При Любовта!

Днес душата не може да се прояви. Тя е окована, без крила. Защото истинското поле, в което тя работи, е Любовта.

Днес всяка произведена вещ е свързана с мисли за лични, материални изгоди. Днес целта на труда е да се задоволят в края на краищата личните материални интереси. Това се отнася както до работодателя, така и до работника. В това няма никакво престъпление, но така трудът ще бъде предимно един механичен процес.

За пробуждането на душата трябва на труда да се придаде по-голям подтик от днешния. Това може да стане чрез външни удобства, чрез по-благоприятни външни условия за работника и прочее. Това е хубаво, но този подтик няма да бъде дълбок. Той не е в състояние да раздвижи всички сили на душата. Едничкото, което може да ги раздвижи, е Любовта да влезе като подтик, т.е. да работиш от Любов.

Учителя казва: