НОВАТА ФОРМА НА ТРУДА Е СВОБОДНО ТВОРЧЕСТВО

Човек се проявява в своята Свобода само тогава, когато работи от Любов към Великия, към Цялото, към всички. Тогава той се издига до светлите сфери на Свободата. Тогава падат всички вериги, които спъват човешкия Дух.

Работата – новият начин на дейност – е винаги свързана със Свободата. Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята Свобода. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогава работи. Иначе се мъчи или труди.

ЛЮБОВТА ОСВЕТЯВА ТРУДА

Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на Живота. Това, което си произвел, не е заради теб. Ще го дадеш някому като любовен дар.
Учителя
Всяка работа, направена от Любов, е свещена. Когато помагаш на ближния си, това е свещена работа. Това е проява на Любовта.

Ако си слуга, учен, поет, ако Божественото е в теб, тази работа се освещава. Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа?

Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и прочее, не му придава стойност. Единственото нещо, което му дава стойност, е това, което човек влага от душата си в него. Каквато и да е работата, тя се облагородява от човека, т.е. от това, което той влага в нея. Не е важно дали твоята дейност е физическа, научна, художествена и прочее. Важно е преди всичко твоята дейност любовен акт ли е? Това важи за всеки вид дейност – от най-грубата наглед физическа до най-фината духовна.

Каквото и да правим – и най-малката работа, когато подаваш чаша вода някому, – ако я правиш от Любов, тази постъпка се издига до едно истинско величие, до една красота; в този момент Небето се проявява на Земята. Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за Любовта, без да чака нещо за себе си. В тази минута той се издига в своето съзнание до високите планински върхове на Духа. В тези минути неговата дейност е свещенодействие. А целта е трудът да стане свещенодействие! И най-малката наглед постъпка по този начин става религиозен акт – висш акт на проява на човешката душа. Учителя казва:

Красив е онзи момент, когато човек извърши нещо, макар и най-малкото, от Любов, без да чака възнаграждение, заплата за труда си. Тогава Божественият, Ангелският и физическият светове са се слели в едно. Тогава Светлите Разумни същества се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към Земята. Защото тук, долу, става нещо велико. Бог се проявява, присъства в този момент. А там, където Той се проявява, пустините се превръщат в плодни градини, в безводните места протичат извори. Когато човек работи с Любов, Великият работи чрез него. Учителя казва:

По този начин на дейност човек има възможност всяка минута да Го проявява.

Човек се самоизмамва, ако мисли, че живее изолиран живот. Неговият Живот се отразява върху Живота на Цялото и обратно. Ето защо късогледство е да съдим за резултатите от една постъпка само по преките външни резултати. Това е механично разбиране на нещата.

Всяка постъпка има ехо в цялото Битие. Ако човек работи по новия начин, тогава животворната струя, която ще се изяви чрез постъпките му, ще подкрепи и някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които той няма видима връзка. Чрез такава постъпка човек дава ход на нови сили, които после продължават благотворното си действие в общия Живот.

Всяка любовна постъпка внася в света Светлина, която ще продължава да работи. С всяка постъпка в този нов дух човек дава възможност на живите сили от Божествения свят да слязат и да се изявят във физическия. Всяка безкористна постъпка, чрез Светлината, която се изявява при нея от един висш свят, ще даде подтик на някоя душа, която се намира във вътрешна борба. Чрез такава постъпка човек внася Живот в света!

Всяка работа, извършена без Любов, е престъпление. Тя е безплодна.

Един певец, който пее за лична цел, за пари, кариера, слава и прочее, не ще може да говори на душите на слушателите си, не ще може да събуди у тях желание за по-висок живот, не ще засегне свещените струни на душите им. А когато пее безкористно, те ще чувстват присъствието на Бога. Неговото пеене ще има голямо действие. То може да преобрази слушателите и това ще бъде най-хубавата му награда.

Вълшебно действие има всяка постъпка, извършена от Любов. Тогава всички същества, с които влизаш във връзка, ще почувстват едно благотворно влияние. Те влизат във връзка с нещо ценно, което иде от един Разумен свят. Тъй се обясняват думите на Учителя:

Любовта е закон за работа, при която най-малкото изразходване на енергия води към големи постижения.

ВРЪЗКА МЕЖДУ ДУШИТЕ

Даром да работиш, това значи да получиш нещо, което носи Живот в себе си. Някой ми работи даром, от Любов – и аз му се отплащам с Любов.
Учителя
Само при новия начин на дейност ще се образува връзка между душите. Днес при старото разбиране на труда всеки е сам, връзките между хората са механични. Днешната епоха в това отношение е пустиня. Днес има колективен живот, има връзки, но те не засягат вътрешния Живот на душата. Те са външни връзки.

Единение, вътрешни връзки има между хората само при новото разбиране на труда. Последното е необходимо, за да се превърне един механичен конгломерат в едно хармонично цяло.

Чрез новата форма на труда ще изчезнат преградите между душите. Старият начин на труда туря изкуствени прегради между душите, внася чувството на отделност, отдалечава ги една от друга.

ТРУД И КРАСОТА

Всяко нещо, изказано без Любов, е обида. Всяко действие, направено без Любов, е обида.

Всичко, което Любовта прави, е Добро. Нещо, което не е направено от Любов, не е Добро.

Каквато и служба да вземе човек, тури ли в Живота Любовта като основа, неговата служба е благословена. Обущарят, който работи с Любов, прави хубави обуща и задоволява клиентите си. Като месите хляб, като готвите, приложете Любовта. И тогава който хапне от вашия хляб, ще бъде благословен. Хляб, омесен без Любов, носи отрова за човека. Не тровете себе си, не тровете и близките си. Имаш ли Любов, и лук да пържиш, все ще научиш нещо. Нямаш ли Любов, и в най-големия университет да си, ще изгубиш това, което знаеш.

Когато дойде запалката на Любовта, тогава поетите ще пишат най-хубавите си работи, музикантите ще напишат най-хубавите си произведения, готвачката ще приготви най-хубавото ядене, шивачката ще ушие най-хубавите дрехи.
Учителя
Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане вътре в нея. При новото разбиране на труда това красиво намира външен израз. Тогава човек сваля от Идейния свят красивото и го въплътява във физическия. И това красивото, което човек изразява във физическия свят, няма равноценно на себе си, с което да бъде обменено.

Даже в една чаша вода, подадена с Любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата. Душата си ти можеш да положиш за приятеля си, но да я продадеш не можеш. Защото можеш ли да оцениш това, в което си вложил сърцето си, душата си? Затова една постъпка, направена с Любов, струва повече, отколкото всичкото злато в света. Тя не може да се продава.

Ще дадем една аналогия за пояснение. Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил частица от сърцето си, от душата си, той не го продава. Той го счита като своя рожба. Съвестно му е да вземе пари срещу него, защото то е близко до сърцето му. В това произведение живее част от собствената му душа.

Същото е с всяка човешка постъпка, извършена с Любов. Всяка такава постъпка е толкова свещена, колкото трудът на този художник.

Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи на един търговец. Нейната работа е еднообразна – тя е апатична към труда си, смята го за тежко бреме. Срещу тази си работа тя получава някаква надница. Тя извършва своята работа по необходимост, по принуждение, за да изкара нещо. Но същата тази работа при друг случай може да бъде извършена със свещен трепет. Да си представим, че тя е майка и получава известие, че нейният любим син пристига от странство след дълга раздяла. С каква Любов тя се заема да му ушие нова риза и когато дойде, да го зарадва! С каква Любов я украсява! През целия ден тя е възбудена, радостна. Тази работа е привлекателна за нея, подбужда я към творчество. Какво ценно нещо тя влага от себе си в тая риза! Ако художник е украсил стените на болницата с картини доброволно, даром, от Любов към болните, тогава в тази болница атмосферата ще бъде чиста и болните ще се чувстват по-добре. В тая болница освен външната красота ще има и друга, невидима Красота – нещо, вложено от душата на художника. По този начин чрез новото разбиране на труда ще внесем една невидима атмосфера на Красота, която ще прониква средата, в която работим.

Има значение с какви мисли и чувства изработваш един предмет.

Учителя казва:

За да бъде хранително житото, човек трябва да го сее с Любов и да го жъне с Любов.

Като работиш едни обуща с отрицателни мисли и чувства, като се караш, ругаеш и гневиш, това ще почувства онзи, който ги носи. Ако тези, които строят една къща, имат лоши мисли, ако говорят лоши думи, това ще почувстват тези, които живеят в нея. Когато се направят обуща с Любов, това също ще почувства онзи, който ги носи.

Има хора, на които енергията е много тягостна. Затова на такива хора не бих дал да ми шият дрехи. Такава дреха ще създаде лоши настроения у този, който я носи. Има хора, които градят къща и оставят в нея най-лоши мисли и чувства, и затова всички, които живеят в нея, умират. Дай да ти ушие дреха онзи, когото обичаш. Старият българин, който има няколко снахи, казва: “Искам най-младата снаха да ми омеси хляб.” Защо? Защото тя, като омеси хляба, ще внесе своята жива енергия в него и ще го обгърне с хубави мисли.

Когато някой изработи предмет с безлюбие, той вече го покварява. По този начин старите форми на труда внасят отрова в нашата атмосфера. Това показва, че днешната култура няма усет за онази дълбока, вътрешна страна на Живота, която само може да ни възвърне отново в света на Радостта и Красотата.

Учителя казва:

В бъдеще училищата трябва да се съграждат от най-добрите майстори, добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има подходяща атмосфера за събуждане на красивото в детските души. Нещо невидимо, но пълно с Красота ще изпълва атмосферата и душата ще го чувства.
НОВАТА ФОРМА НА ТРУДА Е В ХАРМОНИЯ
С ОСНОВНИЯ ВЕЛИК ЗАКОН НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА

В цялото Мироздание жертвата е велик закон. Животът на Всемира се крепи върху жертвата – жертва от Любов.

Законът за жертвата е основата на Мировата държава. За да бъде в съгласие с този закон, трудът трябва да бъде жертва от Любов!

Учителя казва:

Някой може да каже: “Как е възможно животът да представлява жертва, самоотричане?” На това ще отговорим по следния начин: този Живот съществува вече някъде. Той е реалност у по-напредналите Същества.

Учителя казва:

Небето е място на Любовта, Мъдростта и Истината. Жителите на Небето съставляват едно голямо семейство. Членовете му прилагат Любовта и самопожертването.

СЛУГИ И СИНОВЕ

В едно стопанство слугите работят със заплата. Те са външни хора. А синовете работят без пари, понеже всичко е тяхно. Учителя казва:

В малък размер новата форма на труда съществува и в семейството. Всеки негов член работи за другите от Любов, без да чака заплата за своя труд. Синът, като изоре нивата на баща си, получава ли заплата от него? Детето, което носи вода вкъщи, полива цветята, по-големият син, като прекопава градината, получават ли заплата за труда си?

Това, което става в малък размер в семейството, трябва да стане и с цялото общество! В целия обществен живот подбудата към труда да бъде Любовта. Любовта ще стане разменна монета в Новата култура.

Работата – новата форма на труда – е най-възвишеното, най-великото нещо в света. Тя е великата наука на бъдещето. Чрез нея ще се сложи началото на една нова човешка култура.

За да имаме правилно отношение към Живота, за да работим целесъобразно и съзнателно в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем.

Трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие. Трябва да знаем кое от онова, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое – на раждащото се бъдеще. Това става, като хвърлим по-дълбок поглед върху законите на развитието.

Еволюцията представлява все по-голямо разкриване на Духа чрез хилядите форми, през които Той минава. Това е вътрешната страна на еволюционния процес.

Всички форми на великата еволюционна стълба са плод на Духа. Той работи чрез формите и винаги преминава към все по-горни и по-съвършени форми, за да може да се изяви чрез тях в по-голяма пълнота. В това се състои великият път на съвършенството.

ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

Историята е творчество на човешкия Дух.
Учителя
Божествената наука хвърля светлина върху историята на човечеството. Някой може да каже: “Нямат ли значение за историческия развой на човечеството стопанските, икономическите причини, средствата и начинът на производство?” Те имат значение, но те представят само една трета от истината.

Има три свята – физически, Духовен и Божествен. Духовният и Божественият светове съществуват и техните енергии вземат участие и играят роля в историческия процес, и то първостепенна. Тези три свята не действат отделно. Всъщност те са един свят. Енергиите им действат едновременно. Така се изгражда философия на историята на съвсем нови основи. Тя си служи с други методи на изследване. В нея се разглеждат от по-дълбоко гледище законите, причините за слизане и възлизане на културите, мисията и задачата на всяка култура във великия процес на общочовешкия възход.

Тези култури не трябва да се разглеждат откъслечно, а от гледището на великия Божествен план. И тогава вместо хаос в историческия процес ще виждаме строга закономерност. Това по-дълбоко разбиране на историята дава задоволителен отговор на историческите проблеми. Културите се сменят в безкрайния низ на вековете. Но тук няма едно безсмислено, вълнообразно движение на слизане и възлизане.

Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него. Историческият процес е частен случай на общия еволюционен процес. Затова казаното по-горе за същността на еволюционния процес можем да изразим по следния начин: историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух или, по-конкретно казано, на човешкия Дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, вложени в човешката душа, както в семката са вложени качествата на бъдещото дърво. Заровеният в земята жълъд след време пуска надолу коренче, а нагоре – стрък, който дава клончета и листа. След време израства могъщо дърво. Развитието на дъба е проява на силите, вложени в жълъда.

По същия начин историята е откриване на заложбите, ценностите, скрити в човешкия Дух.

Културите една друга са се унаследявали. Всяка култура е почвала като малко пламъче, което постепенно се е разгаряло с ярка Светлина, която е осветявала света. След своя творчески размах и разцвет тя постепенно е изгасвала. Но ето на друго място се е разгарял друг такъв пламък. Така една след друга са пламвали и изгасвали културите. В историческия процес възлизането се последва от слизане.

Но важното е, че всяка нова вълна носи специфична окраска, специфичен характер.

Когато се говори за упадък на културите, даже за пълно загиване на някои от тях, този въпрос трябва да се разглежда в неговата широта. Човечеството в своята цялост не губи нищо. Общочовешката култура никога не загива. Тя продължава своя вечен, победоносен, възходящ път към съвършенство, към хармония, към добро. Има една приемственост на културите. Когато една култура, след като дойде до висшия си разцвет и пламне с мощна Светлина, която осветява целия свят, започва постепенно да изгасва, преди още да угасне напълно, пламва друга, следваща култура на друго място на земното кълбо. И тази следваща култура наследява от предишната всички богатства, които тя носи, и обогатена с повече мъдрост, с повече Светлина, продължава да се развива и да твори нови ценности, които ще прибави към придобитите от миналите култури. Така общочовешкият развой продължава.

Всяка нова вълна, приемайки в наследство всички ценни придобивки от миналите култури, разкрива нова страница във великата книга на Живота. Тя идва с нови богатства, с нови културни ценности.

ЕДИН ЗАКОН ЗА КУЛТУРИТЕ

Гребенът на всяка нова културна вълна не е равен по височина на предидущия. Тук важи един исторически закон, който Учителя формулира така:

Учителя дава следното разяснение върху този закон:

Учителя обяснява това с приложения тук чертеж.

Ако разгледаме историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос – расите, културите са се сменяли една след друга на пръв поглед без никакъв план и без никакъв закон.

Къде остана знаменитата Атлантска култура? Загинали са и културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция, Рим и прочее.

Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тези страни известна култура. Тя е пренесена отвън, не е творчество, родено от гения на народната душа, както е било в миналото.

Кои са причините за всичко това?

Някой може да мисли, че всичко това е станало случайно. Но там, където един вижда случайност, друг съзира действието на строго определени закони.

Да се знаят законите за слизането и възлизането на народите е от голямо значение, понеже те хвърлят светлина върху въпрос, които има голяма важност и за днешно време: култура, която се съобразява с тези закони, може да се предпази от ненормалното слизане и израждане и може да намери сигурен път към възход.

Ще кажем няколко думи върху законите за слизане и възлизане на културите, но предварително ще разгледаме факторите за обновяване на културите.

Всяка година тревите се обновяват, дърветата обновяват своите листа. Всеки ден човек обновява материята на своето тяло и след няколко години тя е съвсем друга. Обновява се и лицето на Земята. Планините се измиват и рушат. А материалите запълват низините и морските дълбочини. Всеки ден незабелязано се обновява земното лице и след векове картината на земната кора е вече съвсем друга. Обнова виждаме и в слънчевите системи. И те се разрушават, загиват и отново се възраждат. Обновяват се и човешките култури. Нека разгледаме по-дълбоките причини за обновата в културите.

1. Космични причини.

Пространството е проникнато не само от радиовълни на музиката или словото, но и от мисловни и всевъзможни други видове вълни. А мисловните вълни са вече от психичен характер. Това показва, че пространството е живо, че то е проникнато от нещо психическо. Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното, междузвездното пространство, понеже целият Всемир е населен.

Ето защо не е безразлично къде се намира Земята и цялата Слънчева система в даден момент. И понеже Слънчевата система с огромна бързина, с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя навлиза във все по-нови и по-нови космични пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на Живота. И поради това естествено е, че Слънчевата система попада под все по-нови влияния и въздействия. Това е една от причините за новите елементи, които постоянно се вливат в Живота и дават нов тласък на духовно-материалната култура.

Значи една от причините за вливане на нови елементи в Живота са космичните влияния. Те са сложни, разнообразни – от физически и психически характер.

2. Събуждане на нови сили в човешкия Дух.

Всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия Дух. Последният крие в себе си Великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, а по строго закономерен път, както строго закономерно, последователно се развиват коренът, стъблото, листата, цветовете и плодовете.

Винаги се вливат нови и нови сили в културата. Животът на човечеството е поток, в който бликат винаги нови води, които идат из глъбините на човешкия Дух. Това важи и за всички природни царства.

3. Нови подтици от Разумната Природа.

От света на Абсолютното постоянно се вливат в проявения Живот нови подтици, нови идеи, нови сили. Ето защо всеки нов ден е нещо съвсем ново в цялата вечност.

ДВА ЗАКОНА ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Ще споменем два от основните закони.

Първи закон.

Учителя формулира този закон така:

Втори закон:

Изгряващите идеи са сили на бъдещето, а залязващите – на миналото. Последните са били някога възходящи сили, полезни, необходими, но след като са извършили своята работа, те стават излишни, вредни и трябва да отстъпят мястото си на новите, които сега идат. Затова винаги е имало две течения в обществото – консервативно и напредничаво. Първото се е стремяло да задържи старите форми на Живота, старите идеи и разбирания, а напредничавото е давало път на новото, което иде.

Историята е пълна с борбите на тези две течения. И множеството страдания в живота на човечеството са резултат от противопоставянето на общество, народ или раса на новите сили, които идат в Живота. В края на краищата новото побеждава и заема своето място.

Невъзможно е да се спре вечният поток на Живота. Той е неудържим, стремителен и мощен. Всички народи, които са се противопоставяли на новото – на изгряващото, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са били начело на културния ход на човечеството, и са се израждали. А пък тези народи, които са го приемали, са получавали тласък, постигали са разцвет и творчество.

Противопоставянето на новите идеи, на новите форми на Живота води към упадък на културата. Когато едно общество се кристализира, когато се втвърди в известни форми на Живота и изгуби своята пластичност, става неспособно да възприеме новите идеи.

На пластичната глина можем да придадем каквато форма искаме. Когато тя изгуби своята пластичност, не е пригодна да изрази нови форми. Нещо подобно става и в човешкия организъм. Когато той остарее и добие склероза или втвърдяване на тъканите, става неспособен да бъде проводник на струите на Живота. При Разумния живот това втвърдяване на тъканите се избягва – последните запазват своята пластичност и това удължава живота.

Това важи и за живота на обществата, културите и расите. Всяко общество, всяка култура, всяка раса, като се втвърди, от този момент започва упадък. Това е една от причините за загиване на културите.

За да се избегне този процес, трябва културата да запази в себе си онази пластичност, чрез която да може да изменя своите форми под напора на новите сили, които се раждат в човешката душа и които трябва да намерят външен израз в културата.

Така се обяснява измирането на много човешки раси. Историята е богата с примери. Когато една култура не приеме новото, което дадена епоха носи, тя се лишава от онези благоприятни условия и сили, които то носи.

Богомилите носеха новите идеи, които бяха необходими за тогавашната епоха, както живителната влага за растенията. Обаче българите изгониха и избиха богомилите. Така те се лишиха от благоприятните условия, които новите идеи носеха. Вследствие на това минаха през големите страдания на петвековното робство.

Едничкото нещо, което издига едно общество, един народ – това е приемането на новите идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на Живота и трябва да работи за новото, което се ражда!

Някой може да каже: “Как можем да познаем кои идеи са изгряващи и кои залязващи?” Много идеи, които всъщност не са напредничави, а реакционни, крепители на стария ред, се борят за надмощие и само приемат нов етикет, нов външен вид. Всяка идея претендира да я приемем като нова.

На този въпрос можем да отговорим така: необходимо е да се изучи подробно ходът на човешката история, пътят, изминат от човечеството, за да се долови насоката на бъдещето. Представа за пътя на човешкото развитие и насоката на близкото бъдеще може да даде Божественото учение, което всякога се е предавало от Учителите на човечеството. То е носител на новите идеи, на новото знание, на новите методи на работа. То сочи новия път на човечеството.

След проучване хода на човешката история става ясно на кои идеи принадлежи бъдещето и кои са само атавистични прояви на миналото. Те са последни усилия на една старческа, умираща култура да се задържи.

Днес иде една нова вълна, която носи ново знание, нови идеи, нови методи, нови условия. Всички наши досегашни разбирания за Живота са вече надраснати от човешкото съзнание и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие. Вследствие на това е налице дълбока материална и духовна криза в цялата Бяла раса. Културите, които приемат тази нова творческа вълна, ще използват условията, които тя носи.

Онези, които противодействат на новите идеи, ще спънат своето развитие, както един човек, който иска да плува срещу мощното течение на голяма река.

Учителя казва:

Всяко общество, което приема новата струя, ще се повдигне, нему принадлежи бъдещето, то ще има всички благоприятни условия. Всеки народ, всяко общество, което не приеме новите схващания, новите веяния във всички отрасли на обществения живот, няма бъдеще.