Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
Г  . Денят на Петдесетница
и рагкдането на църквата (2:1-47) 2:1 Празникът на Петдесетница, оли- цетворяващ изливането на Светия Дух, е петдесет дни след Празника на първи- те плодове, който говори за възкресени- ето на Христос. На този ден на Петде- сетница учениците са били събрани на едно място в единодушие. Подходяща тема за техния разговор са могли да бъ- дат старозаветните текстове, В които се говори за празника на Петдесетница (вЖ. Лев. 23:15,16). ВъзмоЖно е също та- ка те да са пеели Псалм 133: „Ето колко е добро и колко е угодно да Живеят бра- тя 8 единодушие!"4 2:2 Идването на Духа е придруЖено от звук, който моЖе да се чуе, от нещо, ко- ето моЖе да се види, и от чудо, което моЖе да се преЖивее. Шумът, който е дошъл от небето и е изпълнил цялата къща, е бил като фученето на силен вя- тър. Вятърът е един от няколкото флуидни символи на Светия Дух (като масло, огън, Вода), които говорят за Не- говите суверенни, непредсказуеми дейс- твия. 2:3 Това, което е могло да се Види, са били „езици като огнени, които се раз- деляха" и които са седнали по един на всеки от учениците. Обърнете Внима- ние, че тук не се казва, че езиците са ог- нени, а „като огнени". Това явление не трябва да се смесва с кръщението с огън. Независимо че на ед- но и също място се говори и за кръщени- ето с Духа, и за кръщението с огън (Мат. 3:11,12; Лука 3:16,17), това са две отделни и ясно разграничени събития. Първото е кръщение с благословение; второто - със съд. Първото е било пред- назначено за вярващите, второто ще за- сегне невярващите. Чрез първото вярва- щите са получили Светия Дух и сила и се е образувала църквата; чрез второто не- вярващите ще бъдат погубени. Когато Йоан Кръстител е говорел на мноЖества, сред които е имало всякак- ви хора (и покайващи се, и непокайващи се: вЖ. Мат. 3:6, 7), той им е казвал, че Христос ще ги кръсти със Светия Дух и с огън (Мат. 3:11). Когато е говорел на мноЖества, сред които е имало само хо- ра, които наистина се покайват (Марко 1:5), той им е казвал, че Христос ще ги кръсти със Светия Дух (Марко 1:8). Тогава какво е значението на израза от Деяния 2:3 „езици като огнени, кои- то се разделяха"? Без съмнение езиците са свързани с речта и Вероятно със свръ- хестествената дарба на говоренето на чуЖди езици, която апостолите са полу- чили тогава. Огънят е свързан със Све- тия Дух, Който е източникът на тази дарба и моЖе би идва да опише смелото, пламенно и изпълнено с ентусиазъм про- повядване на апостолите, което ще пос- ледва. 18 Деяния 2  Идеята за пламенност на речта е осо-
бено подходяща, тъй като пламенност- та е нормалното състояние на един Жи- Вот, който е изпълнен с Духа и чийто не- избежен резултат е свидетелството. 2:4 ПреЖивяното чудо на Петдесет- ница е изпълването със Светия Дух, пос- ледвано от говоренето на чуЖди езици. До този момент БоЖият Дух е бил със учениците, но от сега нататък Той ве- че е във тях (Йоан 14:17). Следователно този стих отбелязва един обратен мо- мент в отношенията на Духа с хората. В СЗ Духът е слизал върху хората, но не за да остава постоянно в тях (Пс. 51:11). След Петдесетница Духът дойде върху вярващите, за да обитава в тях посто- янно: Той дойде, за да пребъдва в тях (Йоан 14:16). На Петдесетница Духът дойде не са- мо за да обитава във вярващите, но и за да ги изпълни. Духът идва да обитава в нас в момента, в който бъдем спасени, но за да бъдем изпълнени с Него, ние трябва да изучаваме Словото, да прекар- ваме време в размишления и молитва и да Живеем в подчинение на Господа.5 Ако изпълването с Духа в наши дни ставаше автоматично, нямаше да има нуЖда от увещанието: „Изпълняйте се" с Духа" (Еф.5:18). Идването на Светия Дух в деня на Петдесетница съедини също така вяр- ващите в едно общо цяло - в църквата, която е Христовото тяло. Защото в един Дух всички ние - било к>деи или гърци, било роби или свободни - бяхме кръстени „да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме" (1 Кор. 12:13). От този момент ната- тък както вярващите logeu, така и вяр- ващите езичници стават един нов човек в Христос Исус и части на едно и също Тяло (Еф. 2:11-22). Изпълнените с Духа ученици започ- ват да говорят на чуЖди езици, според както Духът им дава да говорят. От следващите стихове става ясно, че те получават тази свръхестествена сила, за да говорят на действителни чуЖди езици, които никога не са изучавали. То- ва не е някаква нечленоразделна или ек- залтирана реч, а точно определени ези- ци, които се говорят по това време в други страни на света. Дарбата за гово- рене на езици е едно от знаменията или чудесата, които Бог използва, за да сви- детелства за истинността на послани- ето, проповядвано от апостолите (Евр. 2:3,4). По това време НЗ все още не е бил написан. Тъй като днес ние имаме БоЖи- ето Слово в напълно завършен писмен вид, нуЖдата от тези дарби-знамения до голяма степен е отминала (въпреки че суверенният БоЖий Дух все още моЖе да ги използва, ако иска). Появата на езици в деня на Петдесет- ница не трябва да се използва за доказа- телство, че езиците са нещо, което не- избеЖно придруЖава дара на Духа. Ако това е така, защо тогава те изобщо не се споменават във връзка с:
Всъщност в Деянията на апостолите има само още два случая, когато се поя- вява тази дарба на говоренето на езици:
5 cm., бихме искали да споменем, че във връзка с въпроса за кръщението със Све- тия Дух меЖду изучаващите Библията има значителни различия както по отно- шение на честотата на това кръщение, така и по отношение на резултатите от него. Що се отнася до броя, съществуват следните мнения: 1. Някои вярват, че то е станало само веднъЖ - в деня на Петдесетница, ко- гато е било образувано тялото на 19 Деяния 2  Христос и когато всички вярващи са
влезли в благото на това кръщение.
Що се отнася до резултатите от кръ- щението на Светия Дух в Живота на от- делния вярващ, съществува едно мнение, според което това кръщение е „второ дело на милостта", което обикновено става след обръщението и води до едно по-пълно или по-слабо освещение. Това мнение не се подкрепя от Библията. Как- то вече споменахме, кръщението на Све- тия Дух е това действие, чрез което вярващите бяха:
Петдесетница, в Ерусалим са били съб- рани „logeu, благочестиви човеци от всеки народ под небето". Когато чуват слуха за случилото се, те отиват в къ- щата, където се намират апостолите. И тогава, както и сега, хората са били привличани от действието на БоЖия Дух. Когато множеството стига до къща- та, апостолите вече говорят на чуЖди езици. За голяма своя изненада идващите чуват, че тези ученици от Галилея гово- рят на най-различни езици. Чудото е из- вършено от тези, които говорят, а не от тези, които слушат. Независимо да- ли слушащите са евреи по роЖдение, или чуЖденци, обърнали се към Ьдейската вяра, независимо дали те идват от из- ток или от запад, от север или от к>г - всеки един от тях ги слуша да говорят за великите Бшкии дела на неговия соб- ствен език. Думата „език", която се среща в 6 и 8 cm., е същата като думата, от която произлиза съвременната дума „диалект". Много широко разпространено е мне- нието, че една от целите на дарбата го- ворене на езици на Петдесетница е била едновременното прогласяване на еванге- лието на хора от различни езици. Така например един автор казва: „Бог даде Своя закон на един език и на един народ, но даде евангелието Си на всички езици и на всички народи." Текстът обаче не потвърЖдава това мнение. Тези, които говорят на езици, възхваляват великите Бшкии дела (2:11). Това е знамение за народа на Изра- ел (1 Кор. 14:21,22), което има за цел да го накара да се учуди и удиви. За разлика от тях Петър проповядва евангелието на език, който повечето, ако ли не всич- ки негови слушатели могат да разберат. Реакцията на чудото с говоренето на езици сред новопристигналите е различ- на. У някои то предизвиква дълбок инте- рес, докато други казват, че апостолите „са се напили със сладко вино". Ученици- те наистина са били повлияни от една външна сила, но това не е била силата на виното, а силата на Светия Дух! Грешните човеци винаги са готови да предлоЖат някакво естествено обясне- ние на духовните явления. ВеднъЖ, кога- то БоЖият глас бе чут от небето, някои казаха, че това е гръм (Йоан 12:28, 29). Сега невярващите подигравателно обяс- няват приповдигнатото поведение на учениците, предизвикано от идването на Светия Дух, с влиянието на сладкото вино. „Светът казва - Шилер - обича да затъмнява блясъка на светещите неща и да дърпа възвишените на земята в прахта." 2:14 Ученикът, който се беше отрекъл от Своя Господ с клетви и проклятия, сега излиза напред и се обръща към тъл- пата. От страхлив и колеблив последо- вател Петър се е превърнал в един безс- трашен и твърд апостол. За всичко то- ва е виновна Петдесетница. Сега Петър е изпълнен с Духа. В Кесария филипи Господ обеща да да- де на Петър клкзчовете на небесното 20 Деяния 2  царстВо (Мат. 16:19). Тук, В Деяния 2,
ние Вшкдаме как той използва тези клк> чоВе, за да отВори Вратата за евреите (14 cm.), както ще направи по-късно и за езичниците (в 10 гл.). 2:15 Най-напред Павел обяснява, че не- обикновените събития от този ден не идВат В резултат на влиянието на слад- ко вино. В края на краищата часът е са- мо 9.00 сутринта и едва ли е ВъзмоЖно толкова много хора да бъдат едновре- менно пияни в такъв ранен час. Освен това евреите, които са участвали в ри- туалите в синагогата по време на праз- ник, обикновено са се въздържали от яде- не и пиене най-рано до 10.00 часа или до- ри до обед, в зависимост от времето на принасянето на Всекидневната Жертва. 2:16-19 Истината е, че върху тях е бил излят БоЖият Дух, както е казано и от пророк Йоил (Йоил 2:28). Всъщност събитията от Петдесет- ница не са пълно изпълнение на пророчес- твото на Йоил. Повечето от явления- та, описани в тези стихове, не се случ- ват тогава. Но онова, което се случва на Петдесетница, е привкусване на това, което ще се случи в последните дни, „преди да дойде великият и белеЖит ден ГОСПОДЕН". Ако събитията от Пет- десетница изпълняват пророчеството на Йоил, защо тогава по-късно (3:19) се дава обещание, че ако народът се покае и Израел приеме Този, Когото разпъна, Той ще се върне и ще им изпрати опреде- ления Христос Исус? Цитатът от Йоил е пример за закона на двойното изпълнение на пророчество- то, според което едно библейско проро- чество моЖе първо да бъде изпълнено частично в даден момент, след което да получи пълното си изпълнение в друг, по- късен момент. БоЖият Дух е бил излят на Петдесет- ница, но не буквално върху всяка плът. Цялостното изпълнение на пророчест- вото ще бъде извършено в края на Скръб- ните години. Преди славното пришест- вие на Христос ще има чудеса в небето и знамения на земята (Мат. 24:29, 30), след което Господ Исус Христос ще се яви на земята, за да свали Своите враго- ве и да установи царството Си. В нача- лото на Неговото хилядолетно господ- ство БоЖият Дух ще бъде излят Върху всяка плът - както върху езичниците, така и върху евреите - и това полоЖение ще преобладава през по-голямата част на хилядолетието. На хората ще бъдат дадени различни проявления на Духа - без значение на пола, възрастта или социал- ното им полоЖение. Те ще виЖдат виде- ния и ще сънуват - тоест ще получават знание; и ще пророкуват - тоест ще мо- гат да предават това знание на другите. И така, всички ще усетят дарбите на откровението и оповестяването. Всич- ко това ще се случи „В последните дни", както Йоил нарича това време (17 cm.). То се отнася до „последните дни" на Из- раел, а не на църквата. 2:20 За свръхестествените знамения в небето изрично се казва, че ще станат преди идването на... Господния ден. В този контекст Господният ден означа- ва времето, когато Господ ще се върне лично на земята, за да унищоЖи Своите врагове и да царува „в сила и голяма сла- ва". 2:21 Петър завършва цитата от Йо- ил с думите: „...всеки, който призове името Господно, ще се спаси." Това е благата вест за спасение през всички ве- кове: спасението се предлага на всички на основание на вяра в Господа. Господното име е наименование, което вклк>чва всичко, което е Господ. И така, да при- зовеш Господното име означава да при- зовеш Господа като истински обект на твоята вяра и като единствен път на спасение. 2:22-24 Но кой е Господ? Сега Петър ще обяви пред всички, че този Исус, Ко- гото те са разпънали, е и Господ, и Хрис- тос. Той ще направи това, като най-нап- ред им разкаЖе за Живота на Исус, след това - за Неговата смърт, възкресение и възнесение, и най-накрая - за прославя- 21 Деяния 2 нето Му отдясно на Бог Отец. Ако те
Все още смятат, че Исус е 8 гроба В Юдея, Петър скоро ще ги извади от то- ва заблуждение! Те ще узнаят, че Този, Когото убиха, е вече в небето и че те трябва да се съобразяват с това. И така, последователността на аргу- ментите на апостола е следната: Исус от Назарет е бил засвидетелстван ка- то МъЖ от Бога чрез многото чудеса, които Бог е извършил чрез Него сред на- рода (22 cm.). Според Своята определена воля и предузнание Бог Го е предал в ръ- цете на евреите, които от своя страна са Го предали на езичниците (хора без за- кон), за да бъде разпънат и убит (23 cm.). Но Бог Го е възкресил, като е раз- бързал болките6 на смъртта. Смъртта не е успяла да задърЖи своя затворник, защото: 1. БоЖият характер изисква Неговото възкресение. Исус умря - Безгрешният за грешните. Бог трябваше да Го въз- креси като доказателство за пълното Си удовлетворение от изкупителното дело на Христос. 2. Пророчествата в СЗ изискват Него- вото възкресение. Точно това подчер- тава и Петър в следващите стихове. 2:25-27 В Псалм 16 Давид пише проро- чества за Живота, смъртта, възкресени- ето и прославянето на Господа. Що се отнася до Живота на Господ, Давид го описва като Живот на безгра- нична увереност и сигурност на Един, Който Живее в непрекъснато общение със Своя Баща. Неговото сърце, език и плът - Неговото цяло същество е изпъл- нено с радост и надеЖда. Що се отнася до смъртта Му, Давид е видял предварително, че Бог няма да остави душата Му в ада, нито ще до- пусне Светия Негов да види изтление. С други думи, душата на Господа няма да бъде оставена в безплътното ii състоя- ние и тялото Му няма да се разпадне. (Този стих не трябва да се използва ка- то доказателство, че във времето на Своята смърт Господ Исус е отишъл в някакво място в най-дълбоките части на земята, където са били затворени духо- вете на умрелите. Неговата душа е отишла на небето7 - Лука 23:43, а тяло- то Му е било поставено в гроба.) 2:28 Що се отнася до възкресението на Господа, Давид изразява увереност, че Бог ще Му изяви пътя на Живота. В Псалм 16:11а той пише: „Ще ми изявиш пътя на Живота." В Деяния 2:28 Петър цитира тези негови думи, като казва: „Изявил си ми пътищата на Живота." Вместо в бъдеще, Петър говори в мина- ло време. Тази промяна явно е продикту- вана от Светия Дух, тъй като възкресе- нието вече е станало. Прославянето на Спасителя е предре- чено от Давид с думите: „В присъстви- ето Си ще Ме изпълниш с веселба", или, както е казано в Псалм 16:11: „Пред Тво- ето присъствие има пълнота от ра- дост; отдясно на Теб - всякога веселие." 2:29 Петър смята, че Давид не е могъл да каЖе това за себе си, тъй като него- вото тяло е Видяло изтление. Гробът му е известен на всички евреи и всички зна- ят, че той не е бил възкресен. 2:30,31 Когато е писал Псалма, Давид е говорил като пророк. Той си е спомнил, че Бог му е обещал да издигне Един от неговите потомци и да Го постави зави- наги на трона. Давид е разбрал, че това трябва да е Месията и че макар и да ум- ре, душата Му няма да бъде оставена в безплътно състояние и тялото Му няма да изтлее. 2:32,33 Сега Петър отново повтаря думите, които сигурно са направили ог- ромно впечатление на неговата еврейс- ка аудитория. Месията, за Когото про- рокува Давид, е Исус от Назарет. Той наистина е бил възкресен от Бога, как- то могат да потвърдят и апостолите, който са свидетели на Неговото възкре- сение. След възкресението Си Господ Исус се е възвисил до БоЖията десница и е излял обещания от Отец Свети Дух. Това е обяснението на събитията, кои- 22 Деяния 2  mo са станали В Ерусалим рано сутрин-
та. 2:34,35 Нима Давид не е предрекъл, че Месията ще бъде Възвисен? Дали за себе си говори той В Псалм 110:1? Не, той не говори за себе си, а цитира думите, кои- то Йехова говори на Месията: „Седи от- дясно ми, докле полоЖа враговете Ти за Твое подшнкие." (Забележете, че думи- те от 33 до 35 cm. предполагат един пе- риод на изчакване от бремето на просла- вянето на Христос до времето, когато Той ще се върне на земята, за да накаЖе Своите врагове и да установи царство- то Си.) 2:36 И отново, за трети път, с голя- ма сила идва смазващото съобщение за разпъването на Исус: БОГ Е НАПРА- ВИЛ И ГОСПОДА, И ПОМАЗАНИКА - ТОЗИ ИСУС, КОГОТО ВИЕ РАЗПЪ- НАХТЕ (според гръцкия словоред). Как- то казва Бенгел: „Думата, която носи теЖестта на посланието, е поставена най-накрая" - „Тогова Исуса, Когото вие разпнахте." Този, Когото те са разпъ- нали, е бил БоЖият Помазаник, а идване- то на Светия Дух свидетелства, че Исус е бил възвисен в небесата (вЖ. Йоан 7:39). 2:37 Изобличителната сила на Светия Дух е толкова голяма, че предизвиква не- забавен отговор от страна на присъст- ващите. Без никаква покана или призив от страна на Петър те извикват: „Как- во да сторим?" Този въпрос е подсказан от едно дълбоко чувство на Вина. Те ве- че са разбрали, че убитият Исус е възлю- беният БоЖий Син; че Той е бил възкре- сен и че сега е Възвисен В небесата. Щом като е така, какво могат да направят тези виновни убийци, за да избегнат на- казанието? 2:38 В отговор Петър им казва, че те трябва да се покаят и да се кръстят в Исус Христовото име за (заради) про- щение на греховете си. И така, най-нап- ред те трябва да се покаят, като приз- наят своя грях и застанат на страната на Бога против себе си. След това те трябва да се кръстят за прощение на греховете. На пръв пог- лед този стих като че ли проповядва спа- сение чрез кръщение и много хора смя- тат, че това е точно така. Такова едно тълкуване обаче е невъзмоЖно поради следните няколко причини:
ВаЖно е да се отбелеЖи, че само евре- ите получават наставление да се кръс- тят за прощение на греховете (вЖ. Деян. 22:16). Ние вярваме, че в това се крие клк>чът за разбирането на този пасаЖ. Народът на Израел разпъна Господа на славата. Евреите бяха онези, които из- викаха: „Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни" (Мат. 27:25). Вината за смъртта на Месията трябва да се изис- ка от народа на Израел. В този момент някои от тези евреи разбират грешката си. Тяхното покая- ние показва, че те признават греха си пред Бога. Доверявайки се на Господ Исус като на свой Спасител, те получа- ват нов Живот и вечно прощение на гре- ховете. Чрез кръщението въВ Вода те се разграничават от народа, който разпъ- на Господ, и се идентифицират с Исус. По този начин кръщението става вън- Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|