Уилиям макдоналд к о г нови
:10 И накрая, трябва да се смирява-
Изтегляне 13.85 Mb.
|
4:10 И накрая, трябва да се смирява- ме пред Господа. Ако ние честно заемем мястото си в праха при Неговите нозе, Той ще ни възвиси в определеното вре- ме. И така, такъв е правилният начин, по който трябва да отговаряме на Господ- ното изобличение. Но за съЖаление това не винаги става. Има случаи, когато отиваме на събрание, където Бог говори съвсем ясно на сърцата ни, и за момент моЖем да се почувстваме възвисени и из- пълнени с добри решения. Но всичко то- ва изчезва веднага след като свърши съб- ранието. Хората започват да говорят за всекидневни и банални неща: атмосфе- рата на приповдигнатост се загубва, си- лата е потисната, а Бойкият Дух - уга- сен. 4:11,12 Следващият грях, за който го- вори Яков, е грехът на критичността или одумването на брата. Някой беше предлоЖил три въпроса, на които всеки един от нас трябва да даде отговор, пре- ди да започне да критикува някого: „Моя- та критика допринася ли за доброто на моя брат? Тя допринася ли за моето соб- ствено добро? Тя принася ли слава на Бо- га?" Царският закон на л1обовта гласи, че ние трябва да обичаме блиЖния си както себе си. Когато одумваш брат си или го съдиш, ти все едно одумваш този закон или го осъЖдаш като безполезен. Да на- рушиш закона означава да се отнесеш към него с неуваЖение или презрение..То- ва е все едно да каЖеш, че законът не е добър и че не заслуЖаВа да му се подчи- няваме. „Този, който отказва да се под- чини на закона, все едно казва, че това не е закон." Това поставя онзи, който одум- ва брата си, в странното полоЖение на съдия, а не на човек, който трябва да бъ- де съден. То го поставя в полоЖение, по- високо от самия закон, а не в полоЖение на „изпълнител на закона". Има само Един, Който е по-високо от закона - Бог. Той е Този, Който го е дал, и Този, Кой- то ще съди чрез него. Кой тогава'има дързостта да заеме мястото на Бога и да съди блшкния си?11 4:13 Следващият грях, който Яков разобличава, е самоуверената хвалба, че моЖеш да планираш бъдещето си, без да си зависим от Бога (13-16 cm.). Тук той описва един търговец, който си е напра- вил пълен план на дейностите, които му предстоят да върши в бъдеще. Обърне- те внимание на подробностите. Той ве- че е обмислил всичко: времето („днес или утре"); участниците („ние"); мястото („в еди-койси град"); продълЖшпелност- та („ще преседим там една година"); дейността, която ще се извършва („ще търгуваме"), и очаквания резултат („ще спечелим"). Какво липсва в този план? Липсва Бог. Тук никъде не се спо- менава името на Бога. Разбира се, това не означава, че не трябва да правим ни- какви планове за бъдещето си. Трябва да правим, но когато ги правим, трябва да взимаме предвид БоЖията воля, в про- тивен случай вършим грях. Това е същ- ността на греха - да казваш „[ние] ще направим" или „[аз] ще направя". Забеле- Жете например колко пъти Луцифер каз- ва „[аз] ще направя" в Исая 14:13,14: „ще възляза на небесата, ще възвиша престо- ла си над БоЖиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най- крайните страни на север, ще възляза над висотата на облаците, ще бъда по- добен на Всевишния." 160 ЯкоВ4,5  4:14 Грешно е да планираш за утре ка-
то за нещо съвсем сигурно. „Не казвай... утре" (Пр. 3:28). Ние не знаем какво крие „утре" за нас. Нашият Живот е несигу- рен и непредсказуем като „пара, която се явява, а после изчезва". 4:15 Винаги, когато правим планове, трябва да се обръщаме към Господа и да ги правим според Неговата воля. Цели- ят ни Живот и всичкото ни говорене трябва да показват, че ние съзнаваме, че нашите съдби са в Неговите ръце. Вина- ги трябва да казваме: „Ако ще Господ, ние ще направим това или онова." Така например в Деянията на апостолите че- тем, че апостол Павел казва: „Ако ще Бог, пак ще се върна при вас" (18:20); а в 1 Коринтяни 4:19 пише: „Но ако ще Гос- под, аз скоро ще дойда при вас." Поняко- га, за да изразят това чувство на зависи- мост от Бога, християните използват съкращението „D. V.". Това са начални- те букви на две латински думи: Deo volente, което означава „Бог зкелае". 4:16 „Но сега славно ви е да се хвали- те", казва Яков. Някои християни оби- чат да се хвалят с плановете си за бъде- щето. Те са достатъчно самонадеяни, за да смятат, че нищо няма да попречи на техните предвиждания. ДърЖат се та- ка, като че ли са господари на своята съдба. „Всяка такава хвалба е зло", за- щото изобщо не взема предвид БоЖията воля. 4:17 „Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему." В то- зи контекст „да правиш добро" означа- ва да се съобразяваш с Бога във всеки миг от своя Живот, да Живееш непрекъснато зависим от Него. Ако ние знаем, че тряб- ва да правим това, а не го правим - съг- решаваме. Но този принцип има и по-ши- роко прилоЖение. Винаги и навсякъде, къ- дето имаме възмоЖност да правим доб- ро, трябва да го правим, защото сме от- говорни за всяка такава възмоЖност. Ако знаем какво е добро, длъЖни сме да Живеем според това знание, което има- ме. Когато не Живеем така, вършим грях против Бога, против блиЖните си и против самите себе си. В 4 глава Яков ни подлага на истинско изпитание по отношение на скъперни- чеството и крамолничеството, одумва- нето на братята и планирането на бъде- щето, без да се съветваме с Господа. За- това нека сега да си зададем следните въпроси: „Чувствам ли се аз все по-дово- лен и по-доволен от това, което имам? ЗавиЖдам ли на онези, които имат пове- че от мен? Моля ли се, преди да купя не- що? Подчинявам ли се или се съпротив- лявам на Бога, когато ми говори? Гово- ря ли лошо за брат си? Правя ли планове за бъдещето, без да се допитвам до Гос- пода?" IX. Богатите и бъдещото им нещастие (5:1-6) В един от най-прозорливите и най-прони- цателните пасаЖи на това Писмо Яков разобличава греховете на богатите. Ду- мите му тук падат като удари от чук, без да щадят никого. Изобличението е толкова силно, че е причина това да са едни от стиховете, върху който най- рядко се проповядва. Тук Яков изпълнява ролята на пророк за социална справедливост. Неговият най-силен вик е против неспособността на богатите да използват своето бо- гатство за облекчаване на човешките нуЖди. Тук той осъЖда хората, които са станали богати благодарение на експло- атацията на чуЖд труд. Разобличава из- ползването на тяхното богатство за задоволяване на собствените им страс- ти и за осигуряване на луксозен Живот. И на последно място, той описва бога- тите като груби потисници на правед- ните хора. 5:1 Най-напред Яков призовава бога- тите да плачат и да ридаят поради бед- ствията, които идат върху тях. Скоро те ще се срещнат с Бога и тогава ще се изпълнят със срам и угризения. Тогава ще видят, че са били неверни слуги и ще пла- чат заради възможностите, които са 161 Яков 5  пропуснали. Ще ридаят поради своето
скъперничество и егоизъм и ще бъдат осъдени заради нечестните пътища на своето забогатяване. Тогава ще осъзна- ят, че е било грешно да търсят сигур- ност в материалните неща, а не в Госпо- да, и ще леят горчиви сълзи за своя изця- ло задоволен Живот. Яков споменава че- тири основни гряха на богатите. Първи- ят от тях е натрупването на богатст- во. 5:2 „Вашето най-голямо богатство из- гни, казва Яков. Дрехите, които трупах- те, са изядени от молци; златото ви и среброто ви ръЖдясаха; и същата тази ръЖда ще свидетелства, че сте трупали съкровища в последните дни. Тогава вие ще се отдръпнете от тях като от раз- топено Желязо." Библията никъде не казва, че е грешно да си богат. Човек моЖе да наследи бо- гатство за една нощ и в това няма ни- що лошо. Но Библията ни учи, че е греш- но да натрупваш богатства. Господ Исус изрично забранява натрупването на богатства. Той казва: „Недейте си съ- бира съкровища на земята, гдето молец и ръЖда ги изяЖда и гдето крадци подко- пават и крадат. Но събирайте си съкро- вища на небето, гдето молец и ръЖда не ги изяЖда и гдето крадци не подкопават, нито крадат; защото, гдето е съкрови- щето ти, там ще бъде и сърцето ти" (Мат. 6:19-21). Яков говори за четири вида богатст- во: богатство, дрехи, злато и сребро. В библейските времена под „богатство" хората са разбирали Жито, масло и дру- ги продукти като дрехи, злато, сребро. МоЖе би, когато казва: „Богатството ви изгни", Яков има предвид, че Житото им е червясало и че маслото им е граня- сало. Проблемът е в това, че количест- вото на натрупаното богатство е на- раснало дотолкова, че то се е развалило. До един момент то е могло да бъде из- ползвано, за да се нахранят бедните, но след това вече за нищо не става. „Дрехи- те ви са изядени от молци", казва Яков. Това не моЖе да стане с дрехи, които се носят редовно, но когато гардеробът се натъпче догоре с дрехи, които се изпол- зват рядко, те лесно биват изяЖдани от молци. За Яков събирането на дрехи по този начин е морален грях, след като има толкова много хора, които се нуЖдаят от облекло. 5:3 „Златото ви и среброто ви pwk- дясаха; и рикдата им ще свидетелст- ва против вас и ще пояде месата ви ка- то огън." Обикновено златото и среб- рото не ръЖдясват, а потъмняват и за- губват цвета си, но при неблагоприятни условия могат и да ръЖдясат. Вместо да използват парите си за нещо полезно- за нахранВането на бедните, за обличането на голите, за осигуряване лекарства за болните, за разпространение на Еванге- лието - богатите спестяват пари за „черни дни". От това няма полза за ни- кого, а и най-накрая парите им „ръЖдяс- ват". РьЖдата, която говори за безполез- ност и разлагане, ще свидетелства про- тив богатите. И ако това е било валид- но за богатите от времето на Яков, кол- ко по-валидно ще бъде то за вярващите от нашето съвремие? Колко ли голямо ще бъде нашето осъЖдение, ако сме има- ли възмоЖност да разпространяваме Евангелието и не сме я използвали? Ако сме трупали материални богатства, вместо да ги използваме за спасението на човешки души? Изразът „рьЯсдата им... ще пояде месата ви като огън" оз- начава, че неизползването на техните богатства за задоволяване нуЖдите на другите ще стане причина за големи страдания и угризения от тяхна страна. Когато очите им се отворят най-накрая и те видят цялата Жестокост на свои- те егоизъм и алчност (скъпите украше- ния, елегантните дрехи, луксозните къ- щи, първокласните коли), това ще им до- несе големи и мъчителни страдания. 5:4 Вторият грях, за който Яков обви- нява богатите, е натрупването на бо- гатства за сметка на недостатъчното 162 Яков 5  заплащане на работниците. Работници-
те, които са Жънали нивите им, не са получили подходящата заплата. Макар и да са протестирали, техните протести не са имали никакъв успех. Нямало е кой да защити техните интереси. Но вико- вете им са били чути от Господа на си- лите. Този, Който командва небесните армии, е достатъчно силен, за да защити потиснатите на земята. Всемогъщият Господ Бог ще им помогне и ще отмъс- ти за тях. И така, Библията не само зак- леймява натрупването на богатства, но и осъЖда натрупването на богатство по нечестен път. Към греха на изплащане- то на ниски заплати Яков би могъл да до- бави още и греховете на фалшифициране на данъчните документи, фалшивите теглилки и мерилки, подкупването на местните инспектори и други слуЖебни лица, лъЖливите реклами и фалшифици- рането на разходните сметки. 5:5 След това Яков изобличава разто- чителния Живот на богатите. Скъпите украшения, елегантните дрехи, изтънче- ните храни и домовете-палати... - как са могли да си позволяват всичко това, ко- гато милиони хора са Живели на ръба на глада и смъртта? Или - както бихме ка- зали за днешното време - как бихме мог- ли да обясним изобилието и богатство- то на някои църкви и християни при на- личието на такива големи нуЖди? Ние Живеем в свят, в който хиляди хора уми- рат от глад. Повече от половината от населението на земята не е чуло за Гос- под Исус Христос. В такъв един свят моЖе ли да има оправдание за луксозни- те спортни коли, за лимузините и за бър- зоходните моторни лодки? Нима е ред- но да пръскаме пари за луксозни хотели, първокласни ресторанти и други видове разкош? Ясното учение на Библията, крещящите нуЖди на света, примерът на нашия Спасител и простият инс- тинкт на състраданието ни казват, че е грях да се Живее в комфорт, разкош и охолство, докато съществува и една- единствена душа, която не е чула Еван- гелието. Онези, които Живеят разкошно и раз- пуснато, се оприличават на Животни, които се угояват, преди да бъдат закла- ни (угояват сърцата си „като в ден на клане"), или на войници, които грабят, докато другите около тях загиват. 5:6 Последното обвинение срещу бога- тите е, че те са осъдили и убили Правед- ния и Той не им се е противил. Някои смятат, че под „Праведния" тук тряб- ва да се разбира Господ Исус Христос. Ние знаем обаче, че Той е бил убит от ре- лигиозните хора, а не от богатите. Мо- Же би е по-добре да се смята, че „Правед- ният" е събирателен образ на всички не- винни хора. Яков изобличава грубия и Жесток начин на поведение, по който бо- гатите се дърЖат към своите подчине- ни. Те ги осшкдат с лъЖливи обвинения, невъздърЖано говорене и заплахи. Уби- ват ги (моЖе би не буквално), като ги ка- рат да работят повече, отколкото трябва, и не им плащат достатъчно. „Праведните" не им оказват съпротива. Съпротивата би могла да доведе до по- голяма Жестокост от страна на техни- те потисници или до изхвърляне от ра- бота. X. Увещание за твърдост (5:7-12) 5:7 Сега Яков се обръща към потискани- те вярващи с увещание за твърдост. Причината, за да бъдем твърди, е Гос- подното пришествие. Това моЖе да оз- начава както Грабването, така и идва- нето на Христос, за да царува. И двете събития се използват в НЗ, за да поощ- рят вярващите към търпение и издръЖ- ливост. „Земеделецът" е пример за истинско търпение. Той никога не сее и не Жъне в един и същи ден. Обикновено трябва дос- та да почака, преди да дойде времето за Жътва. Най-напред трябва да дойде ран- ният дъЖд, който спомага за покълване- то на семето. После, към края на сезо- на, трябва да дойде и късният дъЖд, кой- 163 Яков 5  mo спомага плодът да наедрее. Някои
виждат в споменаването на ранния и късния дтокд обещание за повторение на благословенията на Петдесетница от началото на Века на църквата във вре- мето преди Господното пришествие, но ние смятаме, че общото учение на НЗ не подкрепя такова едно очакване. Нищо не ни пречи обаче да гледаме на тези думи като на обещание за верен остатък от вярващи, които са готови да отдадат живота си за Бога и за еВангелизирането на света. 'Бихме ли могли по-добре да срещнем Спасителя! 5:8 Когато Господ Исус дойде на земя- та за втори път, всичко лошо ще се за- личи и ще има само добро. Затова хора- та трябва да чакат търпеливо и твър- до като земеделеца. Сърцата им тряб- ва да бъдат укрепени със сигурността за Неговото пришествие. 5:9 Когато има преследване и страда- ние, нерядко жертвите се обръщат една против друга. Това е една много стран- на черта на човешката природа - когато сме притиснати и преследвани, ние се разгневяваме най-напред на тия, които най-много обичаме. Затова Яков ни пре- дупреждава: „Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени."12 Това предупреждение е отправено към служители на Господа, които работят при трудни обстоятелства. Те не тряб- ва да позволяват на негодуванието да за- сегне техните отношения. Още повече че „Съдията стои пред вратите"! Той много добре знае как стоят нещата. Скоро и ние ще застанем пред Христо- вото съдилище, за да дадем отчет. Нека да не се съдим, за да не бъдем съдени. 5:10 Тук Яков ни дава пример за „зло- страдание" и „твърдост" със староза- ветните пророци. Обърнете внимание, че злостраданието е споменато преди твърдостта. „Скръбта произвежда твърдост", казва Павел 8 Рим. 5:3. Как- то казахме и no-рано, твърдостта в НЗ означава сила на духа или непоколеби- мост. Заради своята вярност при пропо- вядването на Господното слово проро- ците са били жестоко преследвани, но въпреки това са издържали като едни, които са виждали Невидимия (Евр. 11:27, 32-40). 5:11 Ние винаги гледаме с голяма по- чит на пророци като Исая, Еремия и Да- ниил. Техният живот и преданост пре- дизвикват у нас чувство на уважение и възхищение. В този смисъл може да се ка- же, че ги „обладаваме". Ние казваме, че те са прави и че светът е неправ. Нека не забравяме обаче, че те преминават през големи изпитания и страдания и че остават твърди докрай. Ако ние също искаме да ни облажават като тях, тряб- ва да сме готови да издържим на също- то. Йов* е един прекрасен пример за тър- пение и сила на духа. Малко хора в света (а може би и нито един) са изтърпели та- кива големи загуби за толкова кратко време като Йов. И въпреки това той ни- кога не е проклел Бога, нито се е отвър- нал от Него. Но най-накрая неговата твърдост е била възнаградена. Бог му е открил (както винаги прави това) кол- ко е Жалостив и милостив. Ако не знаем каква е „сетнината... от Господа" (краят или резултатът, който се въздава от Господа), можем да се из- кушим да завиждаме на злите. Виждайки преуспяването на богатите, Асаф започ- нал да завижда (Пс. 73:3-17). Колкото по- вече мислел за това, толкова повече се обърквал. Но когато отишъл в Божието светилище и разбрал сетнината им, за- вистта му изчезнала. Давид имал също- то преживяване. В Псалм 17:15 той опис- ва дела на вярващия в идещия живот и разбира, че той си заслужава търпение- то. В случая с Йов „сетнината, възда- дена нему от Господа", е това, че Бог му дава два пъти повече, отколкото е имал преди това (Йов 42:10-15). * Вместо Йоан трябва да се чете Йов; веро- ятно става въпрос за печатна грешка. - Бел. на прев. 164 Яко85 5:12 Нетърпението по Време на изпи-
тание се изразява и чрез клетви. Тук не става въпрос за ругаене или за заклеване в съд, а за забраненото и безсмислено из- ползване на името на Господа или на ня- кое друго име за потвърждаване на вер- ността на казаното. Християнинът не трябва да се кълне в никого и в нищо - „нито в небето, нито в земята". Хора- та, които го познават, трябва да знаят, че неговото „Да!" наистина означава „Да!" и неговото „Не!" - „Не!". Този пасаЖ също моЖе да се прилоЖи към забраняването на такива ненуЖни изрази като „За Бога!", „Бог да те съди!", „Дявол да го вземе!" и глупави възклица- ния от рода на „Ей Богу!", „Леле БоЖе!", „Бога ми!" и др. „...за да не паднете под осъЖдане" (или „в лицемерие" според белеЖката под линия в НИПБКДЖ13), казва Яков, мислейки си вероятно за третата запо- вед: „Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изго- варя напразно Името Му" (Изх. 20:7). XI. Молитвата и изцелението на болните (5:13-20) Темата на заключителните стихове на Посланието е молитвата. Думата се среща седем пъти - като съществител- но и като глагол. 5:13 При всяко обстоятелство в Живо- та ние трябва да отиваме при Господа чрез молитва. Когато сме в беда, моЖем да се приблиЖим към Него с искрена мол- ба. Когато сме в радост, моЖем да Му благодарим с хваление. Той иска да пре- мине заедно с нас през всички преврат- ности на нашия Живот. Трябва да гледаме на Бога като на Първопричината за всичко, което ни се случва в Живота. Не трябва да се вглеЖ- даме в онези второстепенни неща, кои- то, както казва Ръдърфорд, „могат да причинят скърцане в колелата". Ако си позволим да станем Жертва на обстоя- телствата или решим да чакаме промя- на на обстоятелствата, непременно ще претърпим пораЖение. Във всичко тряб- ва да виЖдаме само БоЖията ръка. Това е един от най-оспорваните пасд- Жи в Посланието, а моЖе би и в целия НЗ. Той ни изправя лице в лице с проблема за изцелението в Живота на вярващия днес. Преди да разгледаме подробно тези стихове, нека да направим един кратък преглед на учението на Библията за бо- лестите и изцелението. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|