Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
74 Mameii 10  me зли пътища, но Бог въпреки това
изпълнява Своя план." Тогава, когато ще изглеждат победени, учениците ще имат несравнимата привилегия да бъ- дат Божии свидетели пред управници и езичници. Бог ще се погрижи така да подреди нещата, че накрая всичко да бъде добре. Християнството винаги е страдало от гражданските власти, но въпреки това „нито едно друго учение не е било толкова полезно за онези, ко- ито са били избрани да властват". 10:19-20 Учениците не трябва пред- варително да се безпокоят какво ще говорят пред съда, защото в същия този час Божият Дух ще им даде Бо- жествена мъдрост, за да говорят та- ка, че да възвеличаят Христос и на- пълно да объркат и разстроят обви- нителите си. При 19 cm. има опасност от две крайни тълкувания. Някои хора наивно Вярват, че християнинът нико- га на трябва да се подготвя предвари- телно за онова, което иска да каже. Други са на мнение, че този стих няма никакво практическо приложение за нас днес. Ние смятаме, че е напълно уместно и желателно всеки проповед- ник да чака в молитва Бог да му даде да намери най-подходящите думи за всеки отделен случай. Вярно е също така, че в критични моменти вярва- щите могат да разчитат на Божието обещание, че ще им се даде мъдрост да говорят с Божествена интуиция. Тогава те стават говорители на Духа на техния Отец. 10:21 Исус предупреждава Своите ученици, че срещу тях ще се действа с предателство и измяна: братя ще об- виняват братя; бащи ще предават де- цата си; деца ще доносничат срещу родителите си и ще ги изпращат на изтезания. Дж. Маколи описва това много доб- ре: „Понасяйки омразата на света, ние ставаме членове на едно избрано об- щество... Не моЖем да очакваме от врага да се отнесе към нас по-добре, отколкото се отнесе към нашия Гос- под. Ако светът не моЖа да посрещне Исус с нищо по-добро от кръста, той със сигурност няма да ни предлоЖи царска каляска. Ако за Исус той при- готви само тръни, то за нас със сигур- ност няма да има гирлянди... Трябва само да сме сигурни, че светът изпит- ва омраза към нас заради Христовото име, а не заради нещо омразно вътре в нас, което е недостойно за милости- вия Господ, Когото представяме. "17 10:22, 23 Учениците на Христос ще бъдат мразени от всички - не от всички без изклктение, но от Всички култури, националности, класи и т. н. „А който устои до края, той ще бъде спасен." Само по себе си това твърде- ние като че ли казва, че човек може да заработи спасението си, като устои докрай. Ние обаче знаем, че това не е така, защото навсякъде В Библията спасението е представено като дар на Божията благодат, който може да бъ- де получен чрез вяра (Еф. 2:8, 9). Тези думи не означават също така, че оне- зи, които останат верни на Христос, ще бъдат спасени от физическа смърт (нали само в предишния стих се гово- реше за смъртта на някои верни уче- ници). Най-простото обяснение е, че устойчивостта е отличителен белег на действително спасените. Онези, които по Време на гонения издържат докрай, ще покажат със своето пос- тоянство, че са истински вярващи. Същото твърдение може да се проче- те и в Матей 24:13, където то се от- нася за онези верни евреи, които ще останат живи по Време на Голямата скръб и няма да се съгласят да напра- вят компромис със своята Вярност на Исус Христос. Тяхната устойчивост ще покаже, че те са истински ученици. В Библейските текстове, в които се говори за бъдещето, Божият Дух често се мести от близкото на далеч- ното бъдеще. Едно предсказание може 75 Mameu 10  ga се отнася go нещо частично и пред-
стоящо, а моЖе и да обхВаща някой цялостен и по-далечен момент. Така например дВете пришествия на Хрис- тос могат да бъдат слети 6 един- единстВен текст без никакво обясне- ние (Ис. 52:14, 15, Мих. 5:2-4). В 22 и 23 стих Господ Исус праВи точно такоВа пренасяне на пророчес- твото. Той предупреждава учениците Си за страданията, които те ще пре- Живеят 8 Негово име, след което изг- леЖда ги виЖда като прототипи на Своите предани еврейски последова- тели от времето на Голямата скръб. От изпитанията на първите христия- ни Господ веднага премества Внимани- ето Си Върху изпитанията на вярва- щите преди Неговото Второ идване. ПърВата част на 23 cm. би могла да се отнесе до дванадесетте апостоли: „А когато би гонят от тоя град, бя- гайте 6 другия..." Те не са длъЖни да останат във властта на своите Вра- гове, стига да имат достоен начин да избягат. „Не е грешно да се бяга от опасността, грешно е да се бяга от дълга." Втората част на 23 cm. се от- нася до времето преди идВането на Христос за установяване на царство- то Му: „Няма да изходите Израиле- вите градове, докле дойде Човешки- ят Син." Това не е възмоЖно да се от- нася до дванадесетте ученици, защо- то Човешкият Син вече е бил дошъл при тях. Някои изследователи на Биб- лията считат, че тези думи се отна- сят до разрушението на Ерусалим в 70 г. сл. Хр. Ние смятаме тази връзка за доста невероятна. По-Вероятно е тук да става дума за Неговото Второ пришествие. По време на Голямата скръб верните на Христос от Мзраед ще тръгнат да проповядват благовес- тието на царството и ще бъдат прес- ледвани и гонени. Преди обаче да мо- гат да стигнат до всички израелски градове, Господ Исус ще се върне, за да съди Своите врагове и да установи царството Си. На пръв поглед като че ли меЖду 23 cm. и Мат. 24:14 има противоречие. Тук се казва, че не всички израелски градове ще бъдат достигнати, преди да дойде Човешкият Син. Там се каз- ва, че преди Второто идване на Хрис- тос благовестието на БоЖието царс- тво ще се проповядва „по цялата все- лена". Но всъщност противоречие ня- ма: евангелието наистина ще се про- повядва на всички народи, но не непре- менно във всяко селище на Израел. То ще бъде посрещнато с грубо съпро- тивление, а вестителите му ще бъ- дат спъвани и Жестоко преследвани в Израел. Затова не всички израелски градове ще бъдат изходени. 10:24, 25 Христовите последовате- ли често ще имат повод да се чудят защо е необходимо да издърЖат таки- ва обиди. Щом Исус е Месията, защо Неговите последователи трябва да страдат, Вместо на Властват? Във 24 и 25 cm. Исус предвиЖда тяхното объркване и им отговаря, като им на- помня за Връзката им с Него. Те са учениците; Той е техният Учител. Те са слугите; Той е Господарят. Те са членовете на семейството; Той е Стопанинът на къщата. Да бъдеш ученик на Христос означава да след- ваш своя Учител, а не да се издигаш над Него. Слугата не моЖе да очаква, че към него ще се отнасят по-добре, отколкото към Господаря. Ако хора- та наричат достойния Стопанин на дома „Веелзевул" („господар на мухи- те", един екронски бог, с чието име logeume замествали името на Сата- на), колко по-обидно те ще наричат Неговите домашни! Да бъдеш ученик на Христос означава да споделяш Не- говото отхвърляне. 10:26, 27 Три пъти Господ казва на Своите последователи да не се стра- хуват (26, 28 и 31 cm.). Най-напред те не трябВа да се страхуват от победа- 76 Mameu 10 ma на cBoume Врагове, защото тя са-
мо привидно е такава. Един ден БоЖи- ето дело ще получи славно възмездие. До момента, в който говори Исус, евангелието е било в известен смисъл тайно и учението Му - сравнително скрито. Но скоро учениците ще мо- гат смело да проповядват християнс- кото послание, което до този момент беше казвано само „тайно", т.е. само на тях. 10:28 На второ място учениците не трябва да се страхуват от убийстве- ната ярост на хората. Най-лошото, което моЖе да се случи, е смъртта на тялото. Но физическата смърт не е най-страшното нещо за християнина. Смъртта е отиване при Христос и за- това е нещо много хубаво. Това е ос- вобоЖдение от греха, мъките, болес- тите, страданията и смъртта и пре- минаване във вечната слава. Така че най-лошото нещо, което могат да направят хората, е всъщност най-доб- рото, което моЖе да се случи на едно БоЖие дете. Учениците на Христос не трябва да се боят от хората, а трябва да из- питват благоговейно страхопочита- ние към „Оногова, Който моЖе и ду- ша, и тяло да погуби в пъкъла". Това е най-голямата загуба - да бъдеш наве- ки отделен от Бога, от Христос и от надеЖдата. Духовната смърт е загу- ба, която не моЖе да бъде измерена, и съдба, която трябва да бъде избегна- та на всяка цена. Думите на Исус от 28 cm. ни карат да си спомним за светията ДЖон Нокс, на гроба на който стои следна- та епитафия: „Тук леЖи един, който толкова се боеше от Бога, че никога не се убоя от нито един човек." 10:29 Дори и при най-уЖасни изпита- ния учениците могат да имат пълно доверие в гриЖовността на Бога. Гос- под Исус показва това с примера за обикновеното врабче. Две от тези незначителни птички се продават за един асарий. Но нито едно от тях не умира без волята на Отца. Както ня- кой беше казал: „Господ присъства на погребението на всяко врабче." 10:30,31 И Същият Този Бог, Който толкова се интересува от съдбата на дребното врабче, дърЖи точна смет- ка даЖе за космите на главата на вся- ко от Неговите деца. А един косъм струва значително по-малко от едно врабче. Нима това не показва, че Бо- Жиите хора струват за Бога много повече от врабчетата? Затова те не трябва да се страхуват. 10:32 Имайки предвид горните съоб- раЖения, има ли нещо по-логично от това учениците на Христос да не се боят да Го изповядат пред човеци- те? Всеки срам или обвинение, които те изтърпят заради Него, ще бъдат многократно възнаградени на небето, когато Господ Исус ги изповяда пред Отца Си. Да изповядаш Исус означава да Го приемеш за свой пълен Господар и Спасител и да признаеш това както с устата си, така и с Живота си. При повечето от дванадесетте апостоли това пълно изповядане на Исус се изя- ви в тяхното мъченичество. 10:33 Ако се отречеш от Исус на зе- мята, то и Исус ще се отрече от теб пред Отца Си на небето. Да отхвър- лиш Исус В този смисъл означава да откаЖеш да признаеш Неговите иска- ния за твоя Живот. Човекът, чийто Живот всъщност казва: „Аз никога не съм Те познавал", ще чуе и Него да му казва същото най-накрая: „Аз никога не съм те познавал." Господ не говори за временното отричане от Него при насилие, какъвто беше случаят с Пе- тър, а за постоянното Му и оконча- телно отхвърляне. Г. Не мир, а нозк (10:34-39) 10:34 В този стих нашият Господ яв- но иска да изрази целите на Своето идване, като ги сравни с видимите ре- зултати от него. Той казва, че не е 77 Mameu 10  дошъл да постави мир, а ноЖ. Всъщ-
ност Той дойде, за да установи мир (Еф. 2:14-17) и за да спаси света чрез Себе си (Йоан 3:17). 10:35-37 Но проблемът е в това, че винаги, когато отделни хора стават Негови последователи, техните се- мейства ще се обърнат срещу тях. Невярващият син ще се противопос- тави на своя вярващ баща; неспасена- та дъщеря - на своята майка христия- нка; порочната снаха ще намрази ново- родената си свекърва. Много често човек трябва да избира меЖду Хрис- тос и семейството. Никакви природни връзки не могат да оправдаят отс- тъплението на Христовия последова- тел от пълното отдаване на Господа. Спасителят трябва да стои по-високо от бащата, майката, сина или дъще- рята. Част от цената на слуЖението е напрежението, борбата и отчуЖде- нието от собственото ти семейство. Често пъти това оЖесточение е мно- го по-силно от враждебността, с коя- то се срещаме във всички други облас- ти на Живота. 10:38 Но има едно нещо, което мно- го повече застрашава полагаемото се място на Христос в Живота на хрис- тиянина, от неговото семейство - лк)бовта към собствения му Живот. Затова Исус добавя: „И който не взе- ме кръста си и не върби след Мен, не е достоен за Мен." Кръстът е средс- тво за екзекуция. Да вземеш кръста си и да последваш Христос, означава така да Му се отдадеш, че дори смъртта да не бъде прекалено голяма цена за това. Господ не иска от всич- ки Свои последователи да дадат Живо- та си за Него, но призовава всички да Го ценят толкова високо, че да не счи- тат дори и собствения си Живот за ваЖен. 10:39 Лкзбовта към Христос трябва да надделее нашия инстинкт за само- съхранение. „Който намери Живота си, ще го загуби; и който изгуби Жи- вота си заради Мене, ще го намери." В опита си да избегнем болката и за- губването на Живота, ако изцяло го отдадем на Христос, ние се изкушава- ме да залоЖим на собствения си Жи- вот. Но това е най-голямата загуба, която моЖем да преЖивеем - да пре- караме Живота си в удовлетворяване на собственото си „аз". Най-полезен е онзи Живот, който е прекаран в слуЖе- ние на Христос. Човекът, който из- губва своя Живот, като го отдава на Него, ще го намери в истинската му пълнота. Д. Чаша студена вода (10:40-42) 10:40 Не всички хора ще отхвърлят посланието, което носят учениците. Някои от тях ще ги признаят като представители на Месията и ще ги приемат благосклонно. Апостолите ще имат ограничени възмоЖности да се отплатят за това внимание, но това не биВа да ги безпокои: всичко, направено за тях, ще се счете като направено за Самия Господ и ще полу- чи съответната награда. Приемането на един Христов уче- ник означава приемане на Самия Хрис- тос, а приемането на Христос означа- ва приемане на Отец, Който Го е пра- тил, тъй като изпратеният предс- тавлява Този, Който Го изпраща. Ко- гато приемаш един посланик, който представлява правителството, което го е упълномощило, ти се радваш на установяване на дипломатически от- ношения с неговата страна. 10:41 Всеки, който приеме пророк, защото е пророк, ще получи награда на пророк. Артър Пиърсън тълкува този стих така: „Юдеите считат наградата на про- рока за най-голямата награда, защото - докато царете управляват в името на Господ, а свещениците слуЖат в името на Господ - пророкът идва от самия Господ, за да наставлява и царе- 78 Mameu 10,11 me, и свещениците. Христос казва, че
дори само да приемеш пророка заради това, че е пророк, и му помогнеш, ти ще получиш същата награда, която той получава като пророк. Помислете за това, преди да започнете да крити- кувате някой, който говори от името на Бога. Ако вие му помогнете да бъде ВоАсий говорител, ще получите част от неговата награда. Но ако го зат- рудните в това негово дело, ще загуби- те своята награда. Велико нещо е да помогнеш на човек, който търси да върши добро. Не обръщайте внимание на дрехите му, на външния му вид, на начина на поведение или на гласа, но се запитайте: „Това послание на Бога не е ли за мен? Не пророкува ли този Бо- ikuu човек за моята душа?" Ако това е така, приемете го, умноЖете негово- то дело и слово и вземете част от не- говата награда. "18 Всеки, който приеме праведник, за- щото е праведник, ще получи награда на праведник. Хората, които съдят за другите по Външната им красота или материално благополучие, не раз- бират, че много често истинските нраВстВени ценности са облечени В скромни одеЖдш Нашето отношение към най-обикноВения ученик на Хрис- тос трябВа да бъде същото, какВото е към Самия Христос. 10:42 Нито една добрина, сторена на последовател на Исус, няма да ос- тане незабелязана. ДаЯсе и една чаша студена вода ще получи достойно въз- награгкдение, ако се даде на ученик за- ради тоВа, че е Христов последова- тел. Така Господ завършва наставления- та си към дванадесетте апостоли, об- личайки ги В царствена власт. Те трябва да знаят, че светът ще им се противопоставя, ще ги отхвърля, ще ги арестува, ще ги съди, ще ги затваря и дори ще ги убива; но никога не тряб- ва да забравят, че са представители на Царя и че имат изключителното право да говорят и действат от Не- гово име. VII. Нарастващото противопоставяне и отхвърляне на Царя (11 и 12 гл.) А. Затварянето на Йоан Кръстител (11:1-9) 11:1 След като изпраща дванадесетте си ученици със специално поръчение в израилевия дом, Исус заминава от- там, за да поучава и проповядва в градовете на Галилея, откъдето бяха учениците Му. 11:2, 3 През това време Ирод вече е затворил Йоан в тъмница. В Своето отчаяние и самота той започва да се пита дали Исус наистина е Месията и защо Той позволява на Своя предвест- ник да гние В затвора. Подобно на всички велики БоЖии мъЖе, Йоан също изпада в едно временно отклонение от вярата. И така, той изпраща двама от учениците си да попитат Исус да- ли наистина е Този, за Когото гово- рят пророците, или да продълзкават да чакат БоЖия Помазаник. 11:4, 5 Исус в отговор му казва, че Той е, Който прави чудесата на Меси- ята, предречени от пророците: слепи- те проглеждат (Ис. 35:5); куците. прохоЖдат (Ис. 35:6); прокаЖените се очистват (Ис. 53:4; Мат. 8:16, 17); глухите прочуват (Ис. 35:5); мъртви- те биват възкресявани (това проро- чество не е предсказано за Месията, но е по-велико от всички предречени чудеса). Освен това Исус напомня на Йоан, че благовестието се проповяд- ва и на бедните в изпълнение на Меси- янското пророчество от Исаия 61:1. Обикновените религиозни водачи об- ръщат най-голямо внимание на бога- ташите и аристокрацията. Месията носи добрата вест и на бедните. 11:6 След това Спасителят добавя: „И блаЖен оня, който не се съблазня- ва в Мен." Изречено от някой друг, 79 Mameu 11 moBa би изглеЖдало като самохВалст-
8о на изключителен егоист. Казано от Исус, то съВсем точно изразява НегоВото лично съвършенство. Вмес- то да облече лъскавата униформа на Военен генерал, Месията идВа В образа на скромен Дърводелец. Неговата бла- гост, скромност и смирение Въобще не подхождат на преобладаващата представа за побеждаващия Месия. Хората, В които Властват плътски- те Желания, са склонни да се усъмнят в правото на Христос над престола. Но БоЖието благословение ще се даде на онези, които ще разпознаят в Исус от Назарет обещания Месия благода- рение на духовната си проницател- ност. Този стих не е порицание на Йоан Кръстител. Има такива моменти, ко- гато вярата на всеки един от нас се нуЖдае от утвърждаване и укрепване. Но не е все едно и също да се разколе- баеш временно във вярата си и непре- къснато да се съмняваш в истинската самоличност на Господ Исус. Нито един отделен момент от Живота на един човек не моЖе да представлява цялостния му Живот. Ако вземем це- лия Живот на Йоан, ние виЖдаме ка- къв пример на вярност и устойчивост ни дава той. 11:7, 8 Веднага щом учениците на Йоан си тръгват след окураЖителни- те думи на Исус, Господ се обръща към множеството и словото Му е из- пълнено с възхвала на Йоан Кръсти- тел. Нали същите тези хора се бяха трупали в пустинята, когато Йоан проповядваше. Защо те правеха това? Да не би да искаха да видят един слаб, колебаещ се човек, който трепери от всяка дума като „тръстика... от Вя- тър разлк>лявана"? Разбира се, че не! Йоан е един безстрашен проповедник, олицетворение на истинската съвест, който no-скоро би се съгласил да пост- рада, отколкото да замълчи, или да умре, отколкото да излъЖе. Да не би да излязоха да видят един добре обле- чен дворцов благородник, тънещ 6 раз- кошество и лукс? Разбира се, че не! Йоан е обикновен БоЖий човек, чийто аскетичен начин на Живот е Живо по- рицание на материализма на хората. 11:9 МоЖе би излязоха да видят про- рок? Да, Йоан е~пророк, и то най-вели- кият от пророците. Господ не иска да каЖе, че той е такъв заради някакви лични качества, ораторски способнос- ти или сила на убеЖдаване - той е най- велик заради полоЖението си на пред- вестник на Месията-Цар. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|