Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
6:296-31 Когато и съблекат горната дреха, тази небесна лк>бов е готова да предлоЖи и долната си риза. Тя никога не отвръща глава от истинската нуЖда. Когато и отнемат нещо несп- раведливо, не иска да й го връщат. Нейното златно правило е да се отна- ся към другите със същото внимание и гриЖа, с които би искала да се отна- сят към нея самата. 6:32-34 Нехристияните могат >да обичат само онези, които обичат тях самите. Това отношение е тол- кова естествено и толкова често сре- щано, че не прави никакво впечатле- ние в света на неспасените. Много банки и заемодатели отпускат на хо- рата заеми, за да вземат по-късно лихви от тях. За това не е необходим небесен Живот. 6:35 Затова Исус още веднъЖ повта- ря, че ние трябва да обичаме нашите врагове, да правим добро и да даваме, без да очакваме нещо в замяна. Тако- ва трябва да бъде поведението на християните, за да могат те с пълно право да се нарекат „чада на Всевиш- ния". Нека да припомним обаче, че то- ва не е начинът, по който моЖем да станем синове на Всевишния, защото единственият начин да станем БоЖии деца е да приемем Исус Христос като Господ и Спасител (Йоан 1:12). Но то- ва е начинът, по който моЖем да по- каЖем пред света, че ние наистина сме БоЖии синове, защото БоЖието отношение към света е такова, как- вото е описано в тези стихове (27-35): Той се гршки както за благодарните и праведните, така и за неблагодар- ните и злите. Когато се дърЖим ка- то Него, ние показваме общи семейни черти и свидетелстваме, че сме били новородени от Бога. 6:36 Да бъдеш милосърден, означава да простиш тогава, когато имаш власт да отмъстиш. Бог Отец ни по- каза милост, като ни прости наказа- нието, което бяхме заслуЖили; затова сега Той иска и ние да показваме ми- лост към другите. 6:37 Две са нещата, които лк)бовта не моЖе да прави - тя не съди и не об- винява. Исус казва: „Не съдете и ня- ма да бъдете съдени." Най-напред, ние не трябва да съдим за мотивите на хората. Ние не моЖем да четем техните сърца и не моЖем да знаем защо един човек е постъпил по начина, по който е постъпил. Освен това ние не трябва да съдим другите христия- ни за това, какви настойници са и как слуЖат на Бога (1 кор. 4:1-5). Бог е Съ- дията във всичките тези случаи. И ка- то цяло ние не трябва да бъдем прека- лено критични. Законът на л!обовта моЖе много лесно да бъде нарушен от този дух, който кара човек вечно да критикува и да намира недостатъци. Има области обаче, в които ние сме длъЖни да съдим. Ние трябва да мо- Жем да отсъдим дали един човек е ис- тински християнин, или не - в проти- вен случай никога няма да сме в състо- яние да разберем кога сме се впрегнали в неравен ярем (2 Кор. 6:14). Също та- ка трябва да моЖем да отсъдим кое е грях и кое не в семейството или в съб- ранието. Казано просто, трябва да сме в състояние да различаваме меЖду злото и доброто, но не трябва да пос- тавяме под съмнение мотивите на другите хора или да ги осъЖдаме за техните характери. 288 Лука 6  „Прощавайте, и ще бъдете просте-
ни." Тези думи ни показват, че наша- та способност да прощаваме зависи от Желанието ни да правим това. В други текстове от Словото се казва, че когато приемем Христос чрез вяра, греховете ни се прощават безусловно и по благодат. Няма ли някакво про- тиворечие меЖду тези две твърде- ния? Всъщност тук става въпрос за два вида прощаване - Ьридическо и ро- дителско. Юридическото опрощение се дава като дар от Оьдията-Бог на все- ки един, който вярва в Неговия Син - Господ Исус Христос. То означава, че наказанието на греховете на вярва- щия грешник е изтърпяно от Христос и че той не трябва да плаща за тях. За получаването на това опрощение няма друго условие. Родителското опрощение се дава от Бог Отец на всеки вярващ тогава, ко- гато съгреши, признае своя грях пред Него и се откаЖе от него. То води до възобновяване на общението на съгре- шилия с останалите християни от Бо- Жието семейство и няма нищо общо с наказанието за нашите грехове. Но Бог Отец не моЖе да ни прости тога- ва, когато ние не Желаем да простим на другите. Тъй като Самият Той не прави това, не моЖе да общува с ония, които го правят. Когато Исус казва: »и ще бъдете простени", Той има предвид точно това родителско опро- щение. 6:38 Лкзбовта се виЖда, когато да- Ваме (Йоан 3:16; Еф. 5:25). Християнс- кото слуЖение е слуЖение, 6 което ние изразходваме себе си. Онези, които да- ват изобилно, ще получат и изобилна награда. Представете си един сеяч, който е напълнил престилката си със зърно. С колкото по-голям замах той хвърля семето, толкова по-хубаво Жи- то ще порасне. Неговата награда ще бъде добра реколта, „натъпкана, «пърсена, препълнена", която ще му Се 9аде „В пазухата", т. е. в престил- ката. Трябва да знаем, че това е един непоклатим принцип в Живота - че ние Жънем това, което сме посели; че нашите постъпки се връщат отново върху нас; и че със същата мярка, с която мерим на другите, ще се отме- ри и на нас. Ако ние сеем материални неща, ще поЖънем духовни богатства с неоценима стойност. Истина е съ- що, че ще загубим онова, което пазим, а ще запазим онова, което дадем! И. Притчата за слепеца-лицемер (6:39-45) 6:39 Току-що Господ Исус каза на Сво- ите ученици, че те трябва да слуЖат на хората, като им дават. Сега Той им обяснява, че степента на благосло- вението, което те ще носят на други- те хора, ще зависи от тяхното собст- вено духовно състояние. Един слепец не моЖе да бъде водач на друг слепец, защото и двамата ще паднат в яма- та. Тоест, ние не моЖем да даваме онова, което нямаме. Ако ние сме сле- пи за някои истини от БоЖието Сло- во, няма да моЖем да помогнем и на другите да прогледнат за тези исти- ни. Ако ние сме оставили някои тъмни петна в нашия духовен Живот, то със сигурност ще оставим такива тъмни петна и в Живота на онези, които обу- чаваме. 6:40 „Ученикът не е по-горен от учителя си, а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учите- ля си." Един човек не моЖе да учи уче- ниците си на това, което не знае, и не моЖе да изведе учениците си на ниво, по-високо от неговото. Колкото по- дълго учениците останат със своя учител, толкова повече те ще прили- чат на него, като неговият собствен растеЖ ще образува горната граница на техния растеЖ. За един ученик мо- Же да се каЖе, че е съвършено обучен, тогава, когато достигне нивото на 289 Лука 6     сВоя учител. Всички недостатъци В
живота или познанията на учителя ще се пренесат и В живота на неговите ученици, а когато обучението сВърши, ниВото на учениците ще бъде като това на техния учител. 6:41-42 Тази Важна истина получава още по-ярко потвърждение от сравне- нието със съчицата и гредата. Вед- нъж един мъж вървял през хармана, къ- дето отвявали житото. Внезапно бу- ен полъх на Вятъра раздухал плявата и една мъничка сьчица попаднала право в окото на мъжа. Той затъркал окото си, за да махне тресчицата, но колко- то по-дълго го търкал, толкова пове- че го зачервявал. В този момент пок- рай първия човек минал друг човек и като Видял бедата, предложил да му помогне. Но другият имал цяла една греда, която стърчала от окото му. Можел ли той да помогне, като едва виждал това, което Вършел? Поуката е ясна. Един учител не може да говори на учениците си за техните недоста- тъци, ако той самият притежава съ- щите недостатъци В много по-голяма степен и не ги Вижда. Ако искаме да бъдем в помощ на другите, трябва да имаме безупречен живот. В противен случай трябва да сме готови да чуем съвета: „Jlekaplo, изцери първо себе си!" 6:43-45 В четвъртата Си илЬстра- ция Господ използва едно сравнение с дървото и неговите плодове. Всяко дърво ражда плодове, които могат да бъдат добри или лоши, В зависимост от неговата природа. Ние съдим за ед- но дърво по вида и качестВото на пло- довете, които то ражда. Същото се отнася и за ученичеството. Морално чистият и духовно здравият човек мо- же да изнесе благословение на другите хора от „доброто съкровище на сър- цето си"; докато човекът с нечисто сърце може да изнася само зло... И така, от 39 до 45 cm. Господ казва на Своите ученици, че тяхното служе- . ние трябва да бъде служение на харак- тера. Това, какъв е един човек, е мно- го по-важно от онова, което той ня- кога може да каже или да направи. Крайният резултат ще се определи не от онова, което сме казали или напра- вили, а от това, което сме. Й. Господ изисква от учениците Си подчинение (6:46-49) 6:46 „И защо Ме зовете, Господи, Гос- поди, и не вършите това, което каз- вам?" Думата „Господ" всъщност оз- начава „Господар". С нея ние казваме, че нашият Господ има пълна Власт над жиВота ни, че ние Му принадле- жим и че сме се задължили да правим това, което Той казва. Не е възможно да Го наричаме „наш Господ", а след това да не Му се подчиняваме. И не е достатъчно да признаваме Неговото господство над нас само на думи. Ис- тинската лк)бов и истинската вяра означават, че ние трябва и да Му се подчиняваме. Ако ние не правим това, което Той очаква от нас, ние Всъщ- ност не Го обичаме истински и не Вяр- ваме истински В Него. Казвате Ми „Път наш", а не вървите по Мен, Казвате ми „Живот наш", а не Живеете в Мен, Казвате Ми „Господар наш", а не слушате Мен, Но на Моя Съд не винете Мен! Казвате Ми „Хляб наш", а не ядете Мен, Казвате Ми „Вяра наша", а не вярвате в Мен, Казвате Ми „Господ наш", а не слуЖите на Мен, Но на Моя съд не винете Мен! Джофри O'Xapa 6:47-49 За да подчертае още по-сил- но важността на тази истина, Господ 290 Лука 6, 7  разказва една история за двама строи-
тели. Обикновено значението на тази случка се свързва с евангелието: казва се, че разумният човек е онзи, който вярва в Христос и се спасява, а глупа- вият - който отхвърля Христос и за- гива. Това тълкуване, разбира се, е съвсем правилно. Но ако разгледаме притчата в светлината на контекс- та, ще видим, че тя съдърЖа един още по-дълбок смисъл. Разумният човек е този, който идВа при Христос (спасението), чува Него- вите заповеди (учението) и ги изпъл- нява (послушанието). Той строи своя Живот върху онези християнски прин- ципи за ученичеството, за които ста- ва въпрос в тази глава. Това е единст- веният правилен път, който трябва да следваме, когато строим нашия Живот. Тогава няма да има бури и на- воднения, които да могат да помръд- нат къщата на нашия Живот, защото тя е построена върху една непокла- тима канара - Христос и Неговото учение.17 Глупавият човек е онзи, който чува (наставленията), но не следва запове- дите на Христос (проявява непослу- шание) и строи своя Живот върху ос- нова, която той смята за най-добра, като следва плътските принципи на този свят. Но когато забушуват бу- рите на Живота, неговата къща рух- ва, защото е „без основа", и бурята я помита. Душата на този човек моЖе 9а бъде спасена, но Животът му е загу- бен. В земния си Живот мъдрият човек е беден, гладен, тъЖен и преследван за- Ради Човешкия Син. Светът обикно- вено го смята за безумен, но Исус каз- Ва, че е разумен. Глупавият човек е богат, земният Щ Живот е пълен с разкош и празненс- тва и славата му е голяма. Светът го смята за разумен, но Исус казва, че е безумен. VI. Човешкият Син разширява Своето слуЖение (7:1-9:50) А. Изцелението на слугата на стотника (7:1-10) 7:1-3 След края на беседата Исус ос- тавя мноЖеството и влиза в Капер- наум. Там при Него отиват logeucku- те старейшини, за да Го помолят да помогне на един езичник, който е слуга на един стотник. Оказва се, че стот- никът има много добро отношение към logeume - толкова добро, че дори им е построил синагога. Както и всич- ки останали стотници, представени в НЗ, този стотник е представен само в хубава светлина (Лука 23:47; Деяния 10:1-48). Внимателното отношение на госпо- дарите към слугите по онова време не е често срещано явление. Когато слу- гата на този стотник заболява, той помолва к>дейските старейшини да отидат и да помолят Исус да го изце- ри. Доколкото ни е известно, това е единственият римски офицер, който е потърсил Исус, за да даде благословия- та Си на един слуга. 7:4-7 Юдейските старейшини се оказват участници в една доста странна ситуация. От една страна, те не вярват в Исус, а от друга, прия- телските им връзки със стотника ги задълЖават да отидат при Него и да Го помолят за помощ в този момент на нуЖда. На Исус те казват, че стотникът „заслузкава" да Му се стори това, но самият стотник казва за себе си „не съм достоен да влезеш под стряхата ми", което ще рече „не съм достатъчно ваЖен". Според Матей стотникът сам оти- ва при Исус, но според Лука той първо изпраща старейшините. Ние смятаме, че и Матей, и Лука са прави: първо са били изпратени старейшините, а след това и сам той е отишъл. 291 Лука 7  Забележете какво голямо смирение и
вяра има този човек! Той смята, че не е достоен Исус да Влезе в дома му. Съ- що така смята, че не е достоен сам да отиде при Него. Но вярата му е толкова силна, че е сигурен, че Исус моЖе да изцелява, без да присъства лично при болния човек, и че е доста- тъчна само една Негова дума, за да прогони болестта. 7:8 Освен това стотникът обясня- ва, че и той добре знае какво означа- ват власт и отговорност, тъй като има значителен опит в тази област. Той самият е подвластен на римско- то правителство и като такъв носи отговорността за изпълнението на неговите заповеди. От друга страна, има подчинени на себе си войници, ко- ито незабавно изпълняват неговите заповеди. Той знае, че Исус има такава власт над болестите, каквато римс- кото правителство упраЖнява над не- го и каквато той упраЖнява по отно- шение на своите подчинени. 7:9, 10 Исус е учуден от вярата на този стотник-езичник. Дори и в Изра- ел няма човек, който да признава тол- кова смело абсол1отната власт на Исус. И тази голяма вяра не остава невъзнаградена. Когато пратениците се връщат в къщата на стотника, слугата е напълно здрав. В Евангелията са описани два слу- чая, в които се казва, че Исус е бил учуден. Единият е този, а другият - когато Исус се учудва на неверието на Израел (Марко 6:6). Б. ОьЖивяването на сина на вдовицата (7:11-17) 7:11-15 Наин е малък град на кзгозапад от Капернаум. Когато Исус наблиЖа- ва града, Той виЖда едно голямо пог- ребално шествие. Погребват единст- вения син на една вдовица. Господ се съЖалява над осиротялата майка, спира носилката, на която е поставен мъртвецът, и заповядва на младеЖа да стане. В същия този миг мъртво- то тяло се изпълва с Живот и момче- то се изправя и сяда. Така Господарят над смъртта и болестите възвръща момчето на неговата майка. 7:16, 17 Хората са обзети от страх. Те са станали свидетели на едно нео- бикновено чудо - връщането на един мъртвец към Живота, и вярват, че в лицето на Господ Исус Бог им е изпра- тил велик пророк. Но когато казват: „Бог посети Своите л1оде", хората едва ли разбират, че Самият Исус е Бог. Те no-скоро смятат, че Бог рабо- ти сред тях по някакъв неопределен начин, а не като Личност. Техните разкази за това чудо стигат до всич- ки краища на Юдея и околността. Лекарският дневник на доктор Лука съдърЖа само три случая на изцелени деца: сина на вдовицата, Яировата дъ- щеря (8:14) и обсебеното от бесове момче (9:38). В. Човешкият Син вдъхва увереност на Своя предвестник (7:18-23) 7:18-20 Новините за чудесата на Исус стигат до Йоан Кръстител, който леЖи в затвора в Machaerus в един за- мък на източния бряг на Мъртво мо- ре. Ако Исус наистина е Месията, за- що не покаЖе Своята власт, като ос- вободи Йоан от Иродовия затвор? И така, Йоан изпраща двама от своите ученици да попитат Исус дали Той е Месията, или друг да очакват. МоЖе да ви се стори доста странно това, че Йоан е могъл да се усъмни в месиянст- вото на Исус, но не забравяйте, че и най-добрите християни преЖивяват кризисни моменти във вярата си. Ос- вен това физическият тормоз много често води и до умствена отпадна- лост. 7:21-23 Исус отговаря на Йоан, като му напомня, че чудесата, които Той 292 Лука 7   извършва, са същите чудеса, които са
предречени за Месията от пророците (Ис. 35-5,6; 61:1). Накрая Исус добавя следното: „И блаЖен е оня, който не се съблазни в Мене." Освен като уп- рек към Йоан за това, че се е усъмнил в Него заради неуспеха Му да поеме уп- равлението на властта в Свои ръце и да направи това, което хората очак- ват от Него; тези думи могат да се изтълкуват и като опит на Исус да помогне на Йоан и да вдъхне сила на неговата вяра. По този въпрос Муър казва така: „Не познавам по-големи изпитания за вярата от тези, в които Исус ни дава още по-големи свидетелства за Своята сила, без да я използва... Човек трябва да мобилизира щлата си добра Воля, за да моЖе да не възроптае срещу отговора, който ще му донесат прате- ниците: „Да, Той има цялата власт и е точно Този, за Когото ти Го мис- лиш, но не каза нито дума за освобож- дението ти от затвора..." Вярата ти е укрепена, но обяснение няма и врати- те на затвора остават все така здра- во заклЬчени. И тогава чуваш думите: »И блаЖен е оня, който не се съблазни в Мене." Това е всичко!"18 Г. Човешкият Син изказва похвала на Своя предвестник (7:24-29) 7:24 Каквито и да са думите, които Исус казва лично на Йоан, думите, ко- ито Той казва на другите за него, са единствено похвални. Какъв човек са очаквали да видят те, когато са изли- зали при него в пустинята? Сигурно" не някой нерешителен, мекушав и непос- тоянен в мненията си опорткжист, защото Йоан никога не е бил „тръс- тика... от вятър разлкиявана"? 7:25 Нито пък някакъв си богаташ, «великолепно облечен" и тънещ в раз- кош и развлечения, защото хората от този тип изЖивяват Живота си в цар- ските палати, привлечени от удоволс- твията на дворцовия Живот и от без- крайните връзки с високопоставени лица, които удовлетворяват егоис- тичните им Желания? 7:26 Те са излизали при него в пусти- нята, за да видят един пророк - човек, който представлява едно Живо пре- въплъщение на съвестта и изявява словото на Живия Бог, без изобщо да се съобразява какво ще му струва то- ва. Той наистина е нещо повече от пророк. 7:27 За него се говори още в проро- чествата на СЗ и на него се е паднала уникалната възмоЖност да бъде пред- вестникът на Царя. За да ни припомни обещанието от СЗ, Исус цитира част от Малахия 3:1, но Неговият цитат съдърЖа една много интересна промя- на на местоименията. В Малахия 3:1 се казва: „Ето, Аз изпращам вестите- ля Си, който ще устрои пътя пред Мене", докато тук се казва: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе." Местоимението „Мене" е за- местено от местоимението „Тебе". Тази промяна е обяснена от Годет по следния начин: „От гледна точка на пророка Онзи, Който изпраща, и Онзи, пред Когото пътят трябва да се устрои, са едно и също Лице - Йехова. Затова Малахия казва „пред Мене". Но от гледна точка на Исус, Който, когато говори за Себе Си, никога не се противопоставя на Отец, се налага едно разграничение, тъй като Йехова не говори за Себе Си, а говори на Исус. Оттук и изразът „пред Тебе". Тогава не следва ли от то- ва доказателство, че според цитата идеята на пророка, а и тази на Исус е, че появата на Месията означава поя- вата на Йехова?"19 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|