Уилиям макдоналд к о новия
:28 Исус продълЖава похвалите Си към Йоан, като казва, че сред проро-
Изтегляне 12.82 Mb.
|
7:28 Исус продълЖава похвалите Си към Йоан, като казва, че сред проро- ците, родени от Жена, няма по-голям пророк от него. Той заема това първо 293 Лука 7  място не заради личните си качества,
а заради положението си на предвест- ник на Месията. Имало е и други мъ- Же, които са показали същото усър- дие, същата преданост и същата по- чит като Йоан, но нито един от тях не е имал привилегията да бъде пред- вестник на идването на Царя. В това отношение Йоан заема едно уникално място. И въпреки това, добавя Гос- под, „най-малкият в БоЖието царст- во е по-голям от него". Това означава, че привилегията да се радваш на бла- гословенията на царството е много по-голяма, отколкото привилегията да бъдеш предвестник на Царя. 7:29 Този стих идва да ни напомни за различните начини, по които хората са реагирали на Йоановата проповед. Обикновените хора и отявлените грешници, каквито са били бирници- те, са се покаяли и са били кръстени в река Йордан. С вярата си в ЙоаноВо- то послание и с изпълнението на оно- ва, което то е искало от тях, те са признали БоЖията правда, т. е. приз- нали са за справедливо искането на Бо- га, че народът на Израел трябва пър- во да се покае, за да моЖе Христос да господства над него. Подчинявайки се на призива на Йоан, те са признали правотата на БоЖиите изисквания и закони. Д. Човешкият Син критикува „човеците от това поколение" (7:30-35) 7:30-34 фарисеите и законоучителите са отказали да се подчинят и да се кръстят с Йоановото кръщение, като по този начин са осуетили БоЖия план, който е целял тяхното добро. Изобщо хората от поколението, чии- то водачи са те, е невъзмоЖно да бъ- дат задоволени. Исус ги оприличава на деца, които седят на пазара и се опитват да играят, но когато други- те деца ги канят да вземат участие в някоя весела или тъЖна игра, те от- казват. ДърЖат се своенравно, кап- ризничат, решенията им са непосто- янни и своеволни. Такива са и фарисеи- те, които възразяват срещу всичко, което Бог прави или говори. Йоан Кръстител е един строг, аскетичен и самоотверЖен човек, но те не го ха- ресват и казват за него, че е обхванат от бяс. Когато идва Човешкият Син и сяда да яде и да пие с бирниците и грешниците, показвайки по този на- чин, че се идентифицира с онези, кои- то е дошъл да благослови, фарисеите пак не са доволни и казват за Него, че е „човек.лакомец и винопиец". Глад или обяд, брадва или сватба, Кръсти- тел или Спасител - нищо не моЖе да задоволи фарисеите! В тази връзка Райл ни дава следния съвет: „Трябва да се откаЖем от Всякакви опити да се харесаме на всички, защо- то това е невъзмоЖно да стане и ние само ще си загубим времето. Трябва да сме доволни единствено от това, че вървим по стъпките на Христос, и да оставим света да говори за нас какво- то си иска. Защото каквото и да пра- вим, ние никога няма да го задоволим, нито пък ще спрем неговите злонаме- рени забелеЖки. Светът не хареса ни- то Йоан Кръстителя, нито неговия Благословен Господар. И той ще про- дълЖи да намира недостатъци и греш- ки у всеки един от Неговите ученици, докато има някой от тях на земя- та."20 7:35 „Но пак мъдростта се оправ- дава от всичките си чада." Тук под „мъдростта" трябва да се разбира Самият Спасител, а малцинството от Неговите ученици са нейните деца. И макар че голяма част от хората ще Го отхвърлят, истинските последова- тели на Исус ще докаЖат правотата на Неговите искания чрез Живот на лк>бов, святост и посветеност. 294 Лука 7   Б. Една грешница помазВа с миро
Спасителя (7:36-39) 7:36 Следващото събитие ни показва на практика как мъдростта се оправ-' дава от едно от нейните деца, и по- точно, от една грешна Жена. Ето как- во казва д-р Уудринг във връзка с то- ва: „Когато Бог не мо>ке да накара ре- лигиозните водачи да почетат Хрис- тос, Той накарва блудниците да сто- рят това." Един от фарисеите, на име Симон, е поканил Исус „да яде с него" - дали от любопитство, или от неприязън, не знаем. 7:37, 38 В това време в къщата вли- за една грешница. Тук не се казва коя е тя, а преданието, че е Мария Магдале- на, не се подкрепя от Библията. Же- ната носи бял прозрачен съд, пълен с благоуханно миро. Исус се храни в по- лулегнало полоЖение върху възглавни- ците с глава към трапезата. Жената застава при нозете Му и започва да плаче, а сълзите й обливат краката Му. Тя ги бърше с косата си и ги пок- рива с целувки, а накрая ги намазва със скъпото миро. Този израз на пок- лонение и Жертвоготовност показва, че за нея няма нищо, което да е по- скъпо от Исус. 7:39 Поведението на Симон говори за едно много по-различно отношение. Той си мисли, че пророците, както и фарисеите, не трябва да имат нищо общо с грешниците. Според него, ако Исус е истински пророк, Той не тряб- ва да позволява на една грешница да проявява такава лЬбов към Него. Ж. Притчата за двамата длъЖници (7:40-50) 7:40-43 Исус разбира какви мисли въл- нуват Симон и лЬбезно го пита дали моЖе да му каЖе нещо. Със съвърше- но умение на разказвач Исус разказва притчата за един заемодател и двама негови длъЖници. Единият му дъл- Жал петстотин динара, а другият - петдесет. Когато заемодателят раз- брал, че и двамата няма да могат да изплатят парите, той им опростил дълговете. На това място Исус пита Симон кой от двамата длъЖници ще обикне заемодателя повече, фарисеят отговаря съвсем правилно, че повече ще го обикне „оня, комуто е простил повечето". По този начин фарисеят осъЖда сам себе си, както и Исус му показва по-нататък. 7:44-47 От мига, в който Господ е влязъл в къщата, Жената не е прес- танала да Го обсипва с доказателства за своята л1обов, за разлика от фари- сея, който не Му е оказал дори най- обикновената почит на гост, като например да Му измие краката, да Го целуне по бузата или да помаЖе глава- та Му с миро. И това е така, защото Жената е осъзнала, че са и простили големи грехове, докато Симон изобщо не се чувства като голям грешник, „а комуто малко се прощава, той малко обича". Исус не иска да каЖе, че фарисеят не е голям грешник, а че той никога не е признал истински своята огромна ви- на, поради което тя не му е била и простена. Ако той беше направил то- ва, щеше да възлк)би Господ толкова силно, колкото и блудницата. Всички ние сме големи грешници и всички мо- Жем да познаем великото БоЖие опро- щение и да обикнем Господа с най-го- лямата си голяма лк>бов. 7:48 После Исус оповестява пред всички, че греховете на Жената и са простени. Греховете и са простени не заради лкзбовта и към Христос, тъй като лкзбовта и е резултат от опро- щаването на нейните грехове. Лкобов- та и е голяма, защото и опрощението на Исус е голямо. Исус просто се Въз- ползва от случая, за да оповести пуб- лично прощението на нейните грехове. 7:49, 50 Другите гости започват да се питат помеЖду си дали Исус има 295 Лука 7, 8  право да прощава грехове. Естестве-
ният човек мрази милостта. Но Исус отново уверява йената, че нейната вяра я е спасила и че тя може да си върви с мир. Това е нещо, което пси- хиатрите не могат да правят. Те мо- же и да успеят да ни обяснят комплек- сите за виновност, но никога няма да успеят да ни дадат радостта и мира, които ни дава Исус. Някои християни неправилно тълку- ват поведението на Исус в дома на този фарисей като насърчение за под- държане на близки контакти с невяр- ващи, вземане на участие в техните развлечения и споделяне на техните удоволствия. В тази връзка Райл ни предупреждава за следното: „Онези, които изтъкват тези аргу- менти, ще направят добре, ако си спомнят какво направи Исус в този случай. Той отиде във фарисейската къща, за да върши делото на Отца Си; свидетелства срещу най-силния и най- изкусителния грях - този на фарисеи- те; обясни на фарисеите какво означа- ва безусловното опрощение на грехове- те и каква е тайната на истинската лЬбов към Него; обясни спасителната сила на вярата. Ако християните, кои- то пропагандират поддържането на близки връзки с невярващи, посещават техните домове в духа на нашия Гос- под, говорят и се дърЖат като Него, нека продълЖат да правят това. Но дали, когато седят на трапезите на своите невярващи познати, те наис- тина говорят и правят това, което Исус говореше и правеше на трапезата у Симон? Ето това е въпросът, на кой- то трябва да си отговорят преди то- ва."2' 3. СлуЖението на някои Жени на Исус (8:1-3) Добре е да си припомним, че Евангели- ята съдържат само някои случаи от живота и служението на нашия Гос- под. Светият Дух е избрал само тези, които Той е решил, че трябва да бъ- дат вклктени, като много други прос- то е отминал. Тук Той ни казва в едно изречение, че Исус е посетил заедно с учениците Си повечето градове и села в Галилея. Докато Той проповядва и благовестява БоЖието царство, ня- колко благословени от Него Жени се грижат за Него, като вероятно Му служат във връзка с храната и облек- лото. Между тях е и Мария, наречена Магдалена. Някои изследователи смя- тат, че тя е била благородничка от Магдала. Във всеки случай знае се, че Господ я е освободил от седем бяса. Там са също и Йоана, чийто съпруг е бил настойник на Ирод, Сусана u мно- го други. Тяхната обич към нашия Гос- под не остава незабелязана и неотбе- лязана, макар че, когато са споделяли имота си с Исус, те едва ли са смята- ли, че тяхната щедрост и гостоприе- мство ще послужат като пример за подражание за християните от всички следващи векове. Целта на служението на Господ е да благовести на хората новината за Бо- Жието царство. БоЖието царство е онази видима и невидима сфера, къде- то е признато Божието господство. Матей използва израза „небесното царство", но.смисълът му е същият като на „Божието царство". Това е мястото, където „Всевишният владее над царството на човеците" (Дан. 4:17), или мястото, където „небесата владеят" (Дан. 4:26). Развитието на царството, според както е представено в НЗ, преминава през няколко етапа:
296 Лука 8  mo е говорил за Себе Си, че е Цар
на Израел (Лука 23:3).
И. Притчата за сеяча и семето (8:4-15) 8:4-8 Притчата за сеяча описва царс- твото 8 етапа, В който се намираме сега. Тя ни показва, че БоЖието царс- тво вклк>чва освен формалното му признаване и една Вътрешна, истинска промяна. Тя също така ни предупреЖ- дава да внимаваме как слушаме БоЖи- ето слово. Слушането на проповедите и поученията върху Словото не е прос- та работа, защото всеки, който чуе Словото, става много по-отговорен, отколкото преди да го е чул. Ако чо- век отхвърли посланието или реши, че моЖе и да не му се подчини, последст- вията за него означават погибел. Но ако чуе и се подчини, той ще получи още повече светлина от Бога. Исус първо разказва притчата пред едно огромно мноЖество, а след това я обяснява на учениците Си. В нея се говори за един сеяч, за семе- то, което той посява в четири вида почви, и за четирите вида реколти, които се раЖдат от различните поч- ви. ВИД ПО ЧВА РЕКОЛТА 1. Крайпътна почва Хората утъпкВат се- мената или птиците ги изяЖдат.
сто пъти повече семе- на. Господ завършва притчата със след- ните думи: „Който има уши да слуша, нека слуша", което ще рече, че човек много трябва да внимава как слуша, защото семето трябва да падне на добра почва, ако искаме да даде добра реколта. 8:9, 10 Когато учениците питат Исус за смисъла на тази притча, Гос- под им казва, че не всички ще разбе- рат тайните на БоЖието царство. Само онези, които Желаят да се дове- рят и подчинят, ще получат способ- ност да разбират Христовото учение. Но Исус нарочно представя много от истините на това учение под форма- 297 Лука 8   ma на притчи, така че тези, които не
Го обичат истински, да не могат да разберат. Те ще гледат, но няма да Вшкдат; и ще чуват, но няма да раз- бират. От една страна, тези хора на- истина гледат и чуВат. Например хо- рата, на които Исус разказва притча- та, знаят, че Той им говори за сеяч, който посява семена, но не разбират истинското значение на това съби- тие. Те не искат да осъзнаят, че тех- ните сърца са пълни с Жестокост и неЖелание за разкаяние и че точно те представляват онези покрити с тръ- ни места, които не позволяват на се- мената да пораснат и да принесат до- бър плод. 8:11-15 Само учениците могат да чу- ят обяснението на притчата. Те вече са приели учението, което са чули, и затова ще им се даде още. Исус им обяснява, че семето е БоЖието слово, т. е. БоЖията истина или Неговото Собствено учение. Слушателите, които приличат на почвата край пътя, чуват словото по един повърхностен, лекомислен начин. То остава да се носи по повърхността на техния Живот, така че за дявола (небесните птици) не представлява никакъв проблем да го грабне. Хората, чиито сърца приличат на канаристите места, също чуват Сло- вото, но не му позволяват да проник- не в тях и не искат да се покаят. Те не правят никакви опити да подпомог- нат растеЖа на семето (не му дават никаква влага), така че то изсъхва и умира. Такива хора лесно признават, че са вярващи, но всъщност нямат ис- тинска вяра. В началото изглеЖда, че семето в тях е Живо, но когато пог- леднем под повърхността, разбираме, че то няма корени. Във време на изпи- тания те първи отхвърлят вярата си в Христос. Хората, които приличат на трънли- вите места, обикновено започват ка- то добри християни, но не успяват да останат твърди във вярата. Посте- пенно гршките, богатствата и удо- волствията на света завладяват техните сърца и задушават словото. Когато словото попадне в истински вярващи, то намира добра почва в техните искрени и добри сърца. Те не само чуват словото, но му позволяват и да моделира техния Живот. Тези хо- ра Желаят да се учат от него и да му се подчиняват, като по този начин за- почват да придобиват характери на истински християни и да дават плодо- ве за Бога. Дарби обобщава посланието на този пасаЖ по следния начин: „Ако аз чуя словото и, след като Го чуя, започна да Го чувстват като не- що, което притежавам, т.е. не само да му се радвали а да Го чувствам като част от себе си, то тогава то става част от това, което съставлява моя- та душа, и затова аз ще мога да полу- ча още повече. Защото, когато исти- ната стане част от моята душа, аз вече имам способност да възприемам повече от нея."22 Й. Отговорността на тези, които слуЖат (8:16-18) 8:16 На пръв поглед изглеЖда, че няма никаква връзка меЖду тези и предиш- ните стихове, но на практика мисъл- та не е престанала да тече. Спасите- лят все още говори за огромното зна- чение на това, което учениците Му правят с Неговото учение. Той се оп- риличава на човек, който е запалил светило, но не го покрива с някакъв съд и не го слага под легло, а го поста- вя на светилник, за да могат всички да видят неговата светлина. Когато учи учениците Си на принципите на царството, Спасителят всъщност пали един светилник. Но какво трябва да правят или - no-скоро - какво не трябва да правят те с този светил- ник? 298 Лука 8  Първо, me не трябва да го покриват
със съд. В Матей 5:15, Марко 4:21 и Лука 11:33 в Библията на английски език се казва вместо „съд" - „бушел", което означава мерна единица за обем и се използва при размяната на стоки. Така че покриването на светилото със съд моЖе да се изтълкува като позволяване на погълнатия от търго- вия свят да затъмни или задуши наше- то свидетелство за Христос. По-доб- ре ще бъде да поставим светилника отгоре на съда, което ще рече да дейс- тваме като християни и на работно- то си място, използвайки работата си като амвон, от който да проповяд- ваме евангелието. Второ, светилото не трябва да се слага под леглото. Тук леглото е сим- вол на спокойствието, удобството, леността и удоволствията, които много лесно могат да заглушат свет- лината на нашето свидетелство. Све- тилото трябва да се постави на све- тилник. С други думи, Христовият ученик трябва така да Живее и да прогласява истината, че всички да мо- гат да я видят. 8:17 17 cm. иска да ни предупреди, че ако ние позволим на нашата работа или леност да попречат на разпрост- ранението на посланието, тази неб- реЖност или неуспех няма да останат незабелязани. Всяко скриване на исти- ната ще бъде открито и всичко тай- но ще стане явно. 8:18 Затова ние трябва да внимава- ме как слушаме. Ако останем верни, като споделяме истината с другите хора, Бог ще ни открие нови, по-дълбо- ки истини. От друга страна, ако ние не сме усърдни като евангелизатори, Бог ще ни лиши и от тази истина, ко- ято мислим, че притеЖаваме. Ако не използваме това, което притеЖаваме, Ще го изгубим. Ленг пише следното по този въпрос: ,, Учениците слушат словото с Жела- ние да го разберат и с готовност да повярват и да му се подчинят. Други- те го слушат или с безразличие, или от лЬбопитство, или с Желание да му се противопоставят. Първите ще по- лучат още знание, вторите ще загубят и онова знание, което им се е струвало, че имат. "23 Защото трябва да споделим, ако искаме да съхраним знанието, което ни се дава от Бога. Защото престанем ли да даваме, преставаме и да притеЖаваме лЬбовта, която ни се дава отгоре! Р. Тренч
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|