Уилиям макдоналд к о новия



страница33/69
Дата27.08.2016
Размер12.82 Mb.
#7522
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   69
глава, който ни казва, че Детето Исус
расте физически и укрепва духовно, ос-
тавайки в пустините до деня, когато
открито се появява пред народа на
Израел.

Ж. РаЖдането на Човешкия Син

(2:1-7)

2:1-3 Цезар Август издава постанов-
ление за записване на цялата вселена,

което означава преброяване на насе-


лението от неговата империя. Това
преброяване се прави за пръв път по
време на управлението на Сирия от
Квириний. Споменаването на Квири-
ний тук е причина за изказването на
много съмнения по отношение на ис-
торическата достоверност на Еван-
гелието на Лука години наред. Сред
по-новите археологически открития
обаче започват да се появяват доказа-
телства, които потвърЖдават това
свидетелство. Чрез този си акт Це-
зар Август вероятно Желае да покаЖе
превъзходството си над гръцко-римс-
кия свят, но Бог използва това негово
действие, за да осъществи изпълнени-
ето на Своя замисъл. (вЖ. Притчи
21:1).

2:4-7 Заповедта на Август принуЖ-
дава Йосиф и Мария да предприемат
едно пътуване до Витлеем и да прис-
тигнат там В определеното от про-
рочествата Време за раЖдането на
Месията (Мих. 5:2): Когато присти-
гат от Галилея ВъВ Витлеем, градът
е толкова претъпкан с народ, че им се
налага да отседнат в конкшшята на
една гостилница - единственото мяс-
то, където могат да пренощуват. То-
ва е едно предзнаменование за начина,
по който хората ще посрещнат сВоя
Спасител. И докато младото семейс-
тво от Назарет чака, за да се запише
6 регистъра, Мария раЖда своя първо-
роден Син, повива Го в пелени и с лк>-
боВ Го полага да леЖи в яслите.

Така Бог посещава нашата планета


В Лицето на едно безпомощно Бебе,
родено В мизерията и смрадта на един
конски обор. ТоВа наистина е едно чу-
до! Ето една кратка мисъл на Дарби
по този:

Той започна Своя зкивот в една ко-


нЬшня и го завърши на кръста, като
през цялото време нямаше къде глава-
та Си да подслони.<<6

264

Лука 2

3. Ангелите и овчарите (2:8-20)

2:8 Вестта за раЖдането на тоВа нео-
бикнобено Дете не е занесена най-нап-
ред на религиозните Водачи В Еруса-
лим, а на овчарите от кздейските хъл-
моВе, които съзерцават небето по це-
ли дни и нощи и тихо и кротко Вър-
шат обикновената си работа. ДЖеймс
Cmtoapg коментира това по следния
начин:

Не моЖелг да не признаем огромно-


то значение, което се крие във факта,
не първите хора, които са видели с очи-
те си славата на идещия Господ, са би-
ли най-обикновени овчари, заети с най-
обикновени неща. Това означава най-
напред, че мястото, където човек из-
пълнява своите задълЖения, е и мяс-
тото, където човек получава открове-
ния. И освен това то означава, че хо-
рата, които успяват да съхранят в се-
бе си дълбоките и прости истини за
Живота, без да загубят детското в
сърцата си, получават най-лесно дос-
тъп go БоЖието царство. "7


2:9-11 Един ангел от Господа идва
при овчарите и в същия миг мястото
е залято от сиянието на ярка и вели-
чествена светлина. Те се разтрепер-
Ват от страх, но ангелът ги успокоя-
ва и им известява новината, която
Ще донесе голяма радост за всички хо-
ра. Този ден в близкия град Витлеем
се е родило Момче и Това Момче е
Спасителят, „Който е Христос Гос-
под". В тези няколко думи се крие цяла
една теология. Най-напред, Той е Исус,
което ще рече Спасител. После Той е
Христос, т. е. БоЖият Помазаник или
Месията на Израил. И най-накрая, Той
е Господ - Бог, изявен в плът.

2:12 Но по какВо ще Го познаят ов-
чарите? Ангелите им казват, че те
Ще могат да Го познаят по две неща:
първо, че Младенецът ще бъде повит
В пелени. (Те, разбира се, са виЖдали и

други бебета, повити в пелени, но ан-


гелите току-що са им казали, че това
Бебе е Господ, а никой никога не е бил
вшкдал Господ като малко Бебе, пови-
то
8 пелени!) И второ, Той ще леЖи в
ясли, а овчарите едва ли са виЖдали
бебе да леЖи на такова невероятно
място. То е запазено специално за Гос-
пода на Живота и славата при Първо-
то Му идване на този свят. Умът ни
трудно моЖе да побере мисълта за
това, че Създателят и Крепителят
на вселената е влязъл в човешката ис-
тория не като герой-завоевател, а ка-
то мъничко Бебе. Но фактите гово-
рят, че това е станало точно така.

2:13, 14 Внезапно небесното царст-
во освобоЖдава затаения си възторг и
изпълва небето с ликуВане.

Появява се мноЖество от небесно


войнство, което пее и хвали Бога.
Тяхната песен, позната днес под заг-
лавието Gloria in Excebis Deo, изразява
пълния смисъл на раЖдането на това
Дете. В нея се казва, че Неговият Жи-
вот и слуЖение ще донесат слава на
Бога във висините, мир на земята и
благоволение върху човеците - или
моЖе би само върху онези човеци, „в
които е Неговото благоволение".8 А
БоЖието благоволение е 6 онези чове-
ци, които искат да се покаят от свои-
те грехове и да приемат Исус Хрис-
тос за Господ и Спасител.

2:15-19 Веднага щом ангелите се
скриват, овчарите отиват във Вит-
леем, където намират Мария и Йо-
сиф и Младенеца Исус, Който леЖи в
яслите. Там те подробно разказват за
онова, което им е известено от анге-
ла. Разказът пораЖда голямо удивле-
ние сред събралите се в конкошнята
хора. Но Мария разбира много добре
за какво става дума: тя запазва всич-
ко това дълбоко в себе си и размиш-
лява за него в сърцето си.

2:20 Овчарите се връщат при ста-
дата си, силно зарадвани от всичко,

265

Лука 2

което са чули и видели, като не прес-
тават да слабят и хвалят Бога.

И. Обрязването и посвещаването на
Исус (2:21-24)


2:21, 24 В този пасаЖ са описани най-
малко три ритуала:

  1. Най-напред се говори за обрязване-
    то на Исус, което става на осмия
    ден
    от Неговото раЖдане и което
    се прави, за да напомни за завета,
    който Бог е склк>чил с Авраам. В
    същия този ден, според к»дейския
    обичай, Детето трябва да получи
    име и Мария и Йосиф Му дават
    името ИСУС според наставления-
    та на ангела.

  2. Вторият ритуал е свързан с очис-
    тването на Мария. Това става на
    четиридесетия ден от раЖдането
    на Исус (вЖ. Лев. 12:1-4). Обикнове-
    но родителите принасят в Жертва
    едно агне за всеизгаряне и един гъ-
    лъб или гургулица за грях.

Но ако семейството е бедно, то
моЖе да принесе „две гургулици
или две гълъбчета"
(Лев. 12:6-8).
фактът, че Мария не принася агне,
а две малки гълъбчета, моЖе само
да ни подскаЖе колко голяма е бед-
ността на семейството, в което
се раЖда Исус.

3. Третият ритуал е свързан с предс-


тавянето на Исус в храма в Еруса-
лим. Според БоЖия закон всички
първородни синове в кздейските се-
мейства принадлеЖат на Бога и са
предопределени да образуват све-
щеническата класа (Изх. 13:2). По-
късно обаче Бог отделя рода на ле-
витите за свещенически род (Изх.
28:1, 2) и тогава родителите полу-
чават право на „откуп" или „от-
купване" на първородните си сино-
ве, като вместо това трябва да
дадат някаква сума пари. Това те
правят, когато ги посвещават на
Господ.

Й. Симеон доЖивява да види Месия-
та (2:25-35)


2:25, 26 Симеон е един от верните на
Бога кздеи, който не е престанал да
чака идването на Месията. Светият
Дух му е открил, че той няма да ум-
ре, преди да види Господния Христос
или БоЖия Помазаник. Тук ние виЖда-
ме, че благоволението на Господа наи-
стина е с „ония, които Му се боят"
(Пс. 25:14), и разбираме, че тези, кои-
то Живеят в тихо и съзерцателно об-
щение с Бога, придобиват по един
тайнствен начин познание за небесни-
те неща.

2:27, 28 Става така, че Симеон вли-


за в храма в същия ден, в който роди-
телите на Исус Го посвещават на Бо-
га. По един свръхестествен начин Си-
меон получава знание, че това Дете е
обещаният Месия, и като взима Исус
на ръце, произнася паметната песен
„Сега, Владико, отпущаш слугата Си в
мир", известна повече със заглавието
Nunc Dimittis.

2:29-32 Основният мотив на песен-
та е следният: Господи, Ти сега ме ос-,
тавяш да си отида в мир, защото аз
видях Твоето спасение
в Лицето на
това Дете; видях обещания Изкупи-
тел, според както Ти ми обеща. Ти си
Го ръкополоЖил да даде спасение на
хората от всички поколения и класи.
Той ще бъде светлината, която ще
донесе откровение на езичниците
(при Неговото Първо идване) и ще за-
сияе в слава над Твоя израелски народ
(при Неговото Второ идване).

След като виЖда Господ Исус, Симе-


он вече моЖе да умре. УЖилването на
смъртта няма да му причини болка.

,2:33 Лука много внимава да не оск-
верни доктрината за девственото за-
чатие и навсякъде говори за родители-
те на Исус като за „Йосиф и Негова-
та майка". Същото четем и в текс-
та на новото издание на Библията от

266

Лука 2

Кинг ДЖеймс, което меЖду другото
се доказва и от поВечето ръкописи.9

2:34, 35 След хВалението Симеон
благославя родителите на Исус и се
обръща с пророчески думи към Мария.
Пророчеството му се състои от че-
тири предсказания:

  1. Това Дете ще бъде съдба „за пада-
    не и ставане на мнозина в Израи-
    ля". Надменните хора, безверници-
    те и Всички, които не Желаят да се
    покаят, ще паднат и ще бъдат на-
    казани. Смирените хора, които из-
    поВядат своите грехове и приемат
    Исус Христос, ще се издигнат и ще
    бъдат благословени.

  2. Детето също ще бъде... „белег,
    против който ще се говори". Лич-
    ността на Христос е носител на
    едно особено значение. Самото Му
    присъствие на земята представля-
    ва сериозно изобличение на греха и
    безчестието и изваЖда на показ
    Жестоката омраза, която се крие В
    човешките сърца.

  3. Да! И на самата тебе меч ще.
    прониЖе душата ти." Тези думи
    на Симеон предричат мъката, коя-
    то ще залее сърцето на Мария,
    след като види Сина си разпънат
    на кръст (Йоан 19:25).

  4. „...за да се открият помислите на
    много сърца". Начинът, по който
    хората ще отговорят на Спасите-
    ля, ще изяви истинските подбуди и
    чувства на човека.

И така, песента на Симеон Всъщ-
ност говори за спасението, изпитани-
ето, преодоляването и изобличението.

К. Пророчицата Анна (2:36-39)

2:36, 37 Пророчицата Анна, също ка-
то Симеон, е една вярна на Бога израи-
лтянка, която също чака идването на
Месията. Тя произхоЖда „от Асирово-
Шо племе" (което означава щастлив,
благословен). Това е едно от десетте
израелски племена, поробени от аси-

рийците през 721 г. пр. Хр. Анна сигур-


но е на повече от сто години, от кои-
то само седем Живее като омъЖена
Жена, а останалите осемдесет и че-
тири - като вдовица. Като пророчи-
ца тя без съмнение получава небесни
откровения и слуЖи като говорител
на Бога. Тя присъства на всички об-
ществени слуЖения 8 храма и хвали
Бога с пост и молитва ден и нощ.
Напредналата й възраст не ii пречи
да слуЖи на своя Господ.

2:38 Анна се приблиЖаВа към малка-


та групичка в момента, в който пос-
вещават Исус на Бога и Симеон гово-
ри на Мария. Тя благодари на Господа
за това, че е дал обещания Изкупшпел
u говори за Исус на Всички в Ерусалим,
които са Верни на Бога и очакват из-
куплението си.

2:39 След като изпълняват обреди-
те на очистването и посвещението,
Йосиф и Мария се връщат обратно в
Галилея и заЖивяват в родния си град
Назарет. Лука нищо не споменава за
посещението на мъдреците и за бягс-
твото на семейството В Египет.

Л. Детството на Исус (2:40-52)

2:40 Нормалното израстване на Дете-
то Исус се описва по следния начин: То
растеше физически и укрепваше по
дух.10 Като Дете Исус преминава
всички етапи на нормалното физичес-
ко развитие. Той се учи да ходи, да го-
вори, да играе и да работи като всич-
ки останали деца. Затова Той сега мо-
Же да ни съчувства, когато нашето
физическо развитие ни създава пробле-
ми. За Неговото умствено развитие
се казва „...и се изпълваше с мъд-
рост". Като Дете Исус не само учи
писане, смятане и всички останали
предмети, които се учат по онова
Време, но и увеличава Своята мъд-
рост, като не престава да търси
практическото прилоЖение на знания-
та Си в Живота. В духовно отношение

267

Лука 2

БоЖията благодат бе на Него". Той

Живее В непрекъснато общение с Бога


и В непрекъсната зависимост от Све-
тия Дух, като не престава да изучава
Библията, да се моли и да изпълнява с
радост волята на Своя Отец.

2:41-44 На дванайсет години всяко
еврейско дете започва да Живее под за-
кона. Когато нашият Господ става
дванайсетгодишен, семейството Му
заминава на пътешествие до Еруса-
лим
за празника на Пасхата, както
прави всяка година. След приключване-
то на празника всички тръгват об-
ратно към Галилея, без да разберат,
че Исус не е с тях. За нас това моЖе
да изглеЖда доста странно сега, но не
трябва да забравяме, че семейството
пътува като един доста голям керван.
Родителите вероятно мислят, че
Исус е тръгнал заедно с другите деца
на Неговата възраст.

Преди да започнем да упрекваме Йо-


сиф и Мария, нека си спомним колко
често ние, самите моЖем да прекара-
ме цял един ден в пътуване и да мис-
лим, че Исус е с нас, когато Всъщност
сме загубили общението си с Него, ка-
то сме допуснали съществуването на
някой непризнат грях в нашия Живот.
За да възобновим Връзката си с Исус,
трябва да се върнем обратно на поло-
Жението, в което сме били преди нару-
шаването на нашите взаимоотноше-
ния, да признаем греха си и да се пока-
ем.

2:45-47 Когато се връщат пак в Еру-
салим, отчаяните родители откри-
ват Исус в храма да седи меЖду учи-
телите, да ги слуша какво говорят и
да им задава въпроси. В текста няма
и намек за това, че Исус се дърЖи ка-
то преждевременно развито дете;
точно обратното - поведението Му
говори, че Той е като всяко нормално
дете, което се учи на скромност и
кротост от Своите учители. Но по
време на разговорите хората Му зада-
ват въпроси, тъй като са удивени от

Неговата мъдрост и от отговорите,
които дава.


2:48 Когато Го виЖдат да разговаря
толкова мъдро с хора, далеч по-възрас-
тни от Него, дори и родителите на
Исус се смайват. Въпреки това майка
Му
не успява да сдърЖи своята трево-
га и раздразнение и Го укорява, като
Го пита: „Синко, защо постъпи така?
Баща Ти и аз се безпокояхме за Теб."

2:49 Отговорът на Господ (а това
са и първите Му записани думи) показ-
ва, че Той много добре съзнава кой е и
каква е Неговата мисия. „Защо да Ме
търсите? Не знаете ли, че трябва да
се намеря около дома на Отца Ми?"

Мария казва: „баща Ти и аз"; Исус
отговаря: „Работата на Отца Ми."

2:50 Тогава те не разбират какъв е
смисълът на тези загадъчни думи, ко-
ито звучат толкова необикновено от
устата на едно дванайсетгодишно
Момче.

2:51 И така, всички са отново заед-
но и могат да се върнат обратно в
Назарет. Нравственото превъзходс-
тво на Исус личи особено силно в ду-
мите „и... им се покоряваше". Макар и
Създател на вселената, в това скром-
но еврейско семейство Господ се дър-
Жи като послушно Дете. И през цяло-
то време майка Му запазва всички
тези думи в сърцето си.

2:52 Тук Лука отново ни разкрива ис-
тинската човешка природа и норма-
лен растеЖ на Исус. Ние разбираме, че
Той:

  1. Расте в умствено отношение -
    „напредваше в мъдрост".

  2. Расте физически - „в ръст".

  3. Расте в духовно отношение - ;,в
    благоволение пред Бога".

  4. Расте, също така, и в социално от-
    ношение - „в благоволение пред чо-
    веците".

Неговото порастване е абсолк>тно
съвършено въВ Всяко едно отношение.
Следващите осемнадесет години, кои-
то Господ Исус прекарва като Син на

268

Лука 2,3

дърводелец 6 Назарет, не са описани
подробно В ЕВангелието на Лука. Този
факт е особено показателен за значе-
нието на подготовката и обучението,
за необходимостта от търпение и
всекидневен труд. Това е предупрежде-
ние срещу Всички, които не устояват
на изкушението да се заемат с общес-
твено слуЖение веднага след своето
новороЖдение. Хората, които преска-
чат етапите на нормалното духовно
детство и кжошество, по-късно сеят
много беди В зрелия си Живот и свиде-
телството си като християни.

III. Подготовката на Човешкия Син
за слуЯсение (3:1-4:30)


А. Подготвянето на пътя на Исус
от Неговия предвестник (3:1-20)


3:1, 2 Като историк Лука предпочита
да уточни годината, в която започва
да проповядва Йоан, като назовава по
име управляващите по онова време по-
литически и религиозни водачи - импе-
ратора Тиберий (Цезар), управителя
Пошпий Пилат, тримата четвероб-
ластника Ирод, Филип и Лисаний и
двамата първосбещеника Анна и Кая-
фа. Споменаването на политическите
управници идва да подскаЖе в какъв
Железен обръч е стегната шията на
народа на Израел В онзи момент, за да
бъде дърЖан В подчинение. Наличието
на двама първосвещеника в Израел пък
показва, че нацията преЖивява не само
политически, но и духовен упадък. И
макар В очите на хората тези мъЖе
да изглеЖдат много издигнати, за Бо-
га те са зли и безсъвестни хора. Зато-
ва, когато поЖелаВа да говори на хора-
та, Бог отминава палатите и синаго-
гите и се спира на Йоан, сина на Заха-
рия, който Живее в пустинята.

3:3 Йоан веднага тръгва да пътува и
да проповядва по цялата земя около
река Йордан - вероятно близо до град
Ерихон. Той призовава целия народ на

Израел да се покае от греховете си, за


да получи прощение и да бъде готов за
идването на Месията. Освен това Йо-
ан призовава хората да се кръстят ка-
то знак на външно свидетелство за
своето истинско вътрешно покаяние.
Йоан е един истински пророк; една съ-
вест, преВъплътена В човек; едно
изобличение на греха и един призив за
духовно обновление.

3:4 Неговото слуЖение идва, за да
изпълни предсказанието на пророк
Исая 40:3-5. Той е „гласът на един,
който вика в пустинята". Б духовно
отношение Израел наистина предс-
тавлява по онова време една пустиня.
Като народ той е сух и безрадостен и
не раЖда никакви плодове за Бога. За
да бъдат подготвени за идването на
Господ, хората трябва да изЖивеят
нравствена промяна. Когато по онова
време кралят посещавал някое място,
хората правели специални приготовле-
ния. Пътищата, по които очаквали да
дойде кралската процесия, били ремон-
тирани така, че кралската колесница
да мине по най-късия ВъзмоЖен път.
Точно това е правел и Йоан. Само че
той не е оправял природните пътища,
а пътищата в сърцата на хората, за
да могат те да приемат Исус.

3:5 Този стих ни казва какви ще бъ-


дат резултатите от идването на
Христос:

Всяка долина ще се напълни", т. е.


смирените и каещите се ще бъдат
спасени и нахранени.

Всяка планина и хълм ще се сни-


ши": горделивите и високомерните
(като книЖниците и фарисеите) ще
бъдат смирени.

Кривите пътеки ще станат пра-


ви": нечестните хора (като бирници-
те) ще махнат измамата'от себе си.

И неравните места" ще станат


„гладки пътища" - хората с груби и
остри характери, като военните нап-
ример, ще бъдат укротени и омекоте-

269

ЛукаЗ

3:6 Като краен резултат ще се полу-
чи тоВа, че „всяка твар" - и евреите,
и езичниците - „ще Види БоЖието
спасение". По Време на ПърВото при-
шестВие на Исус предложението за
спасение стигна до Всички хора, макар
че не Всички Го приеха. Когато Той
дойде отноВо, за да установи Своето
господство, пророчеството на този
стих ще се изпълни изцяло. Тогава це-
лият Израел ще бъде спасен и езични-
ците също ще се радват на благосло-
венията на Неговото славно царство.

3:7 Когато хората започват да ид-


ват
при Йоан на тълпи, за да бъдат
кръстени, той разбира, че не всички са
искрени. Някои от тях само се прест-
руват, че изпитват глад или ЖаЖда за
праведност. Тях именно Йоан нарича
„роЖби ехидишш". Въпросът му, „Кой
ви предупреди да бягате от идещия
гняв?"
означава, че самият Йоан не е
направил това. Неговото послание е
обърнато към тези, които Желаят да
признаят своите грехове.

3:8 Ако те действително искат да


бъдат с Бога, трябва да покаЖат, че
покаянието им е истинско, като про-
менят Живота си. Истинското покая-
ние се виЖда по плодовете. Това, че
те са потомци на Авраам, не е доста-
тъчно. Роднинството с БоЖии хора не
те прави БоЖие дете. За да осъщест-
ви Своите цели, Бог не разчита само
на физическите наследници на Авраам.
Стига да поиска, Той би могъл да въз-
дигне и от камъните на река Йордан


Сподели с приятели:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница