Уилиям макдоналд к о новия
VIII. Страданието и смъртта на БоЖия Син (18 и 19 гл.)
Изтегляне 12.82 Mb.
|
VIII. Страданието и смъртта на БоЖия Син (18 и 19 гл.) А. Юда предава Господа (18:1-11) 18:1 Събитията от 13 до 17 глава стават в Ерусалим. Сега Исус напуска града и тръгва на изток по посока на Елеонския хълм; пресича потока Кед- рон и стига до Гетсиманската гради- на, която се намира на западния склон на Елеонския хълм. 513 Йоан 18  18:2, 3 Юда знае, че Господ прекарва
дълго Време В градината В молитва, и знае, че ако Го потърси там, където се моли, ще има най-голяма възмож- ност да Го намери. Четата от бой- ници е най-Вероятно римска чета, до- като слуЖителите са евреи, предста- вители на главните свещеници и фа- рисеите. Те идват с „фенери, факли и оръзкия": „идват с фенери, за да уло- Вят Светлината на сВета". 18:4 Господ излиза напред, за да ги посрещне, без да чака те да Го потър- сят. ТоВа показВа колко голяма е Не- говата решимост да отиде на кръста. Войниците са могли да оставят, оръ- Жията си у дома, тъй като Спасите- лят няма да им се съпротивлява. Въп- росът: „Кого търсите?", има за цел да ги провокира да каЖат каква е цел- та на тяхната мисия. 18:5 Те търсят Исус от Назарет и едва ли съзнават, че Той е техният Създател и Крепител - най-добрият Приятел, Когото някога са имали. Исус отговаря: „Аз съм", което озна- чава, че Той не е само Исус от Наза- рет, но и Йехова. Както споменахме по-преди, A3 СЪМ е едно от Имената на Йехова В СЗ. Дали тези думи не са накарали Юда отноВо да се зачуди, до- като стои с другите В тълпата? 18:6 За един кратък миг Господ Исус се разкрива на хората с думите „A3 СЪМ", Всемогъщият Бог, и това отк- ровение е толкова зашеметяващо, че те се дръпват назад и падат на зе- мята." 18:7 Господ пак ги пита да Му ка- Жат кого търсят и отговорът пак е същият, независимо от реакцията на думите на Христос. 18:8, 9 Господ пак отговаря, че това е Той и че Той е Йехова: „Рекох ви, че съм Аз." И след като търсят Него, нека оставят учениците да си оти- дат. Прекрасно е да се види тази ба- щинска загршкеност, която Господ проявяВа към другите В момент, кога- то Неговият Живот е в опасност. Та- ка се изпълняват думите, записани в Йоан 17:12. 18:10 Симон Петър обаче смята, че е дошло времето да използва насилие, за да спаси Учителя Си от тълпата. Без Господ да му е казал нищо, той из- ваЖда ноЖа си и удря слугата на пър- восвещеника. Той сигурно иска да убие този човек, но една Невидима Ръка отклонява ноЖа и Петър само отряз- ва дясното ухо на слугата. 18:11 Исус смъмря Петър за прибър- заното му старание. Чашата на стра- данието и смъртта е дадена на Исус от Неговия Отец и Той възнамерява да я изпие до дъно. Лекарят Лука спо- менава в своето Евангелие как на то- ва място Господ докосва и изцелява ухото на Малх (22:51). Б. Исус е арестуван и вързан (18:12-14) 18:12, 13 Сега за пръв път е позволено на злите човеци да хванат Исус и да върЖат ръцете Му. Анна е един от бившите първосве- щеници. Тук не стаВа ясно защо заВеЖ- дат Исус първо при него, вместо при Каяфа, неговия зет, който е първос- вещеник по онова време. По-ваЖно е да се види, че Исус е изправен на съд първо пред евреите, където се опит- ват да докаЖат вината Му като „бо- гохулник" и „еретик". Този съд предс- тавлява така нареченият религиозен процес. След това Исус е изправен на съд пред римските власти, където се прави опит да се докаЖе, че е враг на Цезар. Това е граЖданският процес. Тъй като евреите са били под римско управление, трябвало е да действат чрез римските съдилища. Така напри- мер те не са моЖели да изпълняват смъртни наказания. ТоВа е моЖело да стане единствено чрез Пилат. 18:14 Йоан обяснява, че този първос- вещеник е същият онзи Каяфа, който 514 Йоан 18  беше изрекъл пророчеството, че един
човек трябва да умре за народа (ВЖ. Йоан 11:50). Скоро той ще вземе учас- тие в изпълнението на това пророчес- тво. ДЖеймс Cmtoapm казва следно- то: „Това е човекът, който се е считал за пазач на душите на този народ, кой- то е бил отделен от другите за висш тълкувател и представител на Бога, на когото е била поверена великата привилегия да влиза веднъЖ в година- та в пресвятото място. И точно то- зи първосвещеник стана човекът, кой- то осъди БоЖия Син. Историята не ни предлага по-впечатляваща илЬстра- ция на истината, че и най-добрите ре- лигиозни възможности, и най-обещава- щото образование не могат да гаран- тират спасението на човека или сами по себе си да облагородят неговата ду- ша. „Тогава видях - казва ДЖон Бънян, завършвайки книгата си, - че дори и от портите на рая има път за ада.<<48 В. Петър се отрича от своя Господ (18:15-18) 18:15 Повечето изследователи на Биб- лията смятат, че другият ученик, за когото се говори тук, е самият Йоан и че неговата скромност му е попре- чила да спомене името си, особено на фона на срамното отричане на Петър от Господа. Ние не знаем как Йоан е станал познат на първосвещеника, но знаем, че това познанство му позволя- ва да бъде допуснат до двора. 18:16, 17 Петър не е допуснат вът- ре, преди Йоан да излезе и да говори с вратарката. Когато се връщаме на- зад към всичко това, започваме да се питаме дали Йоан наистина е напра- вил добра услуга на Петър, като е из- ползвал влиянието си по този начин. ВаЖно е да се отбелеЖи, че когато Петър се отрича за пърВи път от Господ, той не прави това пред някой силен и страшен войник, а пред едно обикновено момиче слугинче, което пази на вратата. И така, той отри- ча, че е ученик на Исус. 18:18 Сега Петър се смесва с враго- вете на Господ и се опитва да скрие своята самоличност. Като много дру- ги ученици, той отива да се грее на този огън от света. Г. Исус пред първосвещеника (18:19-24) 18:19 Тук не става ясно дали първосве- щеникът е Анна или Каяфа. Ако е бил Анна, което е най-вероятно, то той е наречен първосвещеник само от лк>- безност - заради това, че някога е зае- мал тази длъЖност. Първосвещени- кът пита Исус за Неговите ученици и Неговото учение, като че ли те представляват заплаха за Мойсеевия закон и римското правителство. Ста- ва ясно, че тези хора нямат никакви истински обвинения срещу Господ и затова се опитват да си измислят ня- какви. 18:20 Исус му отговаря, че Негово- то слуЖение е открито пред всички и че няма какво да крие. Както и в си- нагогите, така и в храма Исус винаги е поучавал в присъствието на logeu и не е правел нищо тайно. 18:21 Тези думи са едно предизвика- телство към някои от к>деите, които са Го слушали. Те могат да излязат и да Го обвинят, ако искат. Ако Той е направил или казал нещо лошо, нека да свидетелстват за това. 18:22 Предизвикателството явно раздразня logeume, тъй като те оста- ват без обвинение. Затова те прибяг- ват към обиди. Един от служителите удря плесница на Исус за това, че бил отговарял така на първосвещеника. 18:23 Със съвършено спокойствие и неопроверЖима логика Спасителят изобличава несправедливостта на тяхната позиция. Те не могат да Го обвинят, че говори зло, и за да си изка- 515 Йоан 18 pam яда, Го удрят за тоВа, че гоВори
истината. 18:24 Предишните стихове описват разпита при Анна! Разпитът при Кая- фа не е описан от Йоан. Той се е със- тоял по Време на събитията, описани от 24 до 28 стих. Д. Петър се отрича от Господ за втори и за трети път (18:25-27). 18:25 Разказът сега се Връща отново към Симон Петър. В мраза на утрин- ните часове той стои и се топли край огъня. Облеклото и акцентът му го издават, че е рибар и че е от Галилея. Човекът, който стои до него, го пита дали и той не е ученик на Исус, но Пе- тър отново се отрича от Господа. 18:26 Този път към Петър се обръ- ща един роднина на Малх, който е ви- дял как Петър му е отрязал ухото. „Нали те видях аз в градината с Не- го?" 18:27 Петър се отрича за трети път от Господ и веднага след тоВа чуВа кукуригането на петел. Това му припомня думите на Господ: „Пете- лът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене." От дру- гите Евангелия знаем, че на това мяс- то Петър излиза навън и горчиво пла- че. Е. Исус пред Пилат (18:28-40) 18:28 Религиозният процес заВършВа, но скоро след него започва граждански- ят процес. Мястото, където се разви- ва това събитие, е съдебната зала или преторията на управителя. Юдеите не искат да Влязат В преторията на един езичник, защото смятат, че ще се осквернят и че поради тази причи- на няма да могат да ядат пасхата. Изглежда, че мисълта за заговора про- тив жиВота на Божия Син изобщо не ги Вълнува. За тях влизането в един езичнически дом е цяла трагедия, но убийството - някаква дреболия. Ав- густин възкликва следното: „О, нечестива слепота! Тези хора смятат, че ще се омърсят, като Вля- зат В едно Жилище, което не е тяхно, и че ще останат неосквернени от прес- тъпление, което е Вътре В тях. Те се боят, че ще се оскВернят от претория- та на един чуЖд за тях съдия и че ще останат чисти от проливането на кръвта на един невинен брат.1<49 А Хол изразява отношението си та- ка: „Горко на вас, свещеници, кншкници, старейшини, лицемери! Нима има по- мръсен покрив от вашите собствени гърди? Не стените на преторията на Пилат, а Вашите собствени сърца са нечисти. Не е ли убийството ваша по- ръчка и не е ли заразата вътре Във вас? Бог ще ви смаЖе вас, стени варосани! Вас, които копнеете да се изцапате с БоЖията кръв! Вас, които се боите да не се оскверните от допира с претори- ята на Пилат! Вас, чиито гърла се за- давиха от такова дребно нещо, макар че моЖеха да поглъщат огромни ками- ли от злина! Излезте от Ерусалим, вие, лъЖливи невярващи - за да не се оскверните! Пилат има много по-голя- мо основание от вас да се бои за сте- ните си да не се осквернят от присъс- твието на такива гигантски чудови- ща на нечеспшето. "50 И Пул отбелязва: „Няма нищо по- често срещано от хора - фанатици по отношение на религиозните ритуали, които са изкл/очително небреЖни по отношение на морала. "51 Думите „та да не могат да ядат пасхата" вероя- тно означават, че те няма да могат да участват В празника, който идва след Пасхата, защото самата Пасха бе чествана предишната вечер. 18:29 Пилат, римският управител, се предава пред религиозните скрупули на logeume и излиза вън при тях. Там той започва разпита с въпроса: „В какво обвинявате Тоя Човек?" 18:30 Техният отговор е едновре- менно дързък и нагъл. Всъщност те 516 Йоан 18  му казВат, че Вече са разгледали слу-
чая и са намерили обвиняемия за вино- вен. Така че тоВа, което те искат от Пилат, е да произнесе присъдата. 18:31 Пилат се опитВа да избегне отговорността и да я прехвърли об- ратно на logeume. Щом като Вече са разпитали Исус и са Го намерили за Виновен, защо не Го осъдят според техния закон? Отговорът на logeume е много ВаЖен. Той означава следното: „Ние не сме независима дърЖава, а сме подчинени на римската власт. Граж- данското управление на страната ни не е в наши ръце и ние нямаме власт да осъдим на смърт никого." Този отговор свидетелства за това, че ев- рейският народ не е независим народ, а е подвластен на една езичническа власт. Освен това той показва, че logeume Желаят да прехвърлят отго- ворността за отвратителното прес- тъпление със смъртта на Исус върху Пилат. 18:32 32 cm. моЖе да има две различ- ни значения: (1) В Матей 20:19 Исус беше пророкувал за Себе Си, че ще бъ- де предаден на езичниците, за да бъде убит, и сега logeume изпълняват това пророчество. (2) На много места Гос- под казва, че ще бъде „издигнат" (Йо- ан 3:14; 8:28; 12:32, 34), имайки предвид, че ще бъде разпънат. При изпълняване на смъртно наказание евреите обикно- вено са убивали осъдения с камъни, до- като разпъването на кръст е било римското наказание. И така, чрез от- каза си да изпълнят смъртната присъ- да, logeume, без да съзнават, изпълня- ват тези две пророчества за Месията (вЖ. също и Псалм 22:16). 18-33 Пилат влиза отново в прето- рията и извиква Исус на личен разпит, където Му задава пряко въпроса: „Ти logeucku Цар ли си?" 18:34 Отговорът на Исус означава следното: „Като управител някога чул ли си да съм искал да сваля римско- то управление? Някога да са ти казва- ли, че съм се обявил за цар, който Же- лае да подкопае империята на Цезар? Ти лично знаеш ли нещо за това обви- нение, или само това, което си чул от тези к>деи?" 18:35 Думите на Пилат са изпълнени с презрение: „Че аз 1одеин ли съм?" То- зи въпрос означава, че Пилат се счита за прекалено ваЖна личност, за да се занимава с такива дребни проблеми като тези на местните Жители; но също така той означава и признание, че самият Пилат няма никаква инфор- мация за истинско обвинение на Исус освен това, което е чул от logeume. 18:36 Тогава Исус признава, че Той е Цар; но не такъв цар, за какъвто Го смятат logeume; нито цар, който зап- лашва римската Власт. Царството на Христос не се установява с човешки оръЖия, иначе учениците Му щяха да се борят, за да попречат на logeume да Го хванат. Царството на Христос не е от тук, то не е от този свят. То не получава силата си и властта си от света и неговите цели не са материал- ни. 18:37 Когато Пилат пита Исус дали е цар, Исус му отговаря: „Ти право казваш, защото Аз съм цар." Само че Неговото царство се утвърждава с истина, а не с меч и щит. Исус точно затова е дошъл на света - за да сви- детелства за истината. „Истина- та" тук означава истината за Бога, за Самия Христос, за Светия Дух, за човека, за греха, за спасението и за всички останали големи доктрини на християнството. Всеки, който обича истината, слуша Неговия глас и по този начин царството Му расте. 18:38 Трудно е да се каЖе какво точ- но има предвид Пилат, когато казва на Исус: „Що е истина?" Дали това означава недоумение или сарказъм, или заинтересованост? Това, което със сигурност моЖем да каЖем, е, че Съ- вършената Истина стоя пред него и той не Я позна. След това Пилат из- 517 Йоан 18,19  лиза отноВо при logeume, за да им ка-
Же, че не намира никаква вина В Исус. 18:39 При logeume е имало обичай по време на Пасхата да искат от римля- ните да им освободят по един еврейс- ки затворник. Пилат решава да изпол- зва този обичай В стремеЖа си да удовлетбори logeume и едновременно с това да освободи Исус. 18:40 Замисълът му обаче пропада. Юдеите не Желаят да се освободи Исус; те искат Варава, който е прес- тъпник. Вместо собствения му Съз- дател злото сърце на човека го накара да предпочете един разбойник. Ж. Присъдата на Пилат: невинен, но осъден (19:1-16) 19:1 Това, че Пилат бие Исус, е изклю- чително несправедливо от негоВа страна; но той моЖе би се надява, че това наказание ще удовлетвори logeu- me и те ще престанат да искат смър- тно наказание за Исус. Боят е римско наказание: затворникът е бивал бит с бич или пръчка. Бичът е бил направен от косми с Вплетени 8 тях метални пластинки или парчета от кост, кои- то са причинявали дълбоки рани в тя- лото. 19:2, 3 Войниците се подиграват на твърдението на Исус, че е Цар, и на- бързо сплитат един „царски венец": „венец от тръни"! Този венец сигурно е причинявал големи болки на Спаси- теля, тъй като те са го натиснали върху главата Му. Тръните са символ на проклятието, което грехът донесе на чоВечестВото. Тук ние ВиЖдаме ед- на картина на Господ Исус, Който по- несе венеца на проклятието заради на- шите грехове, за да моЖем ние да по- несем венеца на славата. Моравата мантия също е подигравка със Спаси- теля. Моравият цвят е цветът на царствеността. Той също ни напомня за това, че мантията на нашите гре- хове беше облечена от Исус, за да мо- Жем ние да облечем мантията на Бо- Жията правда. Колко е тъЖно, когато си предста- вим как вечният БоЖий Син е бил бит от ръцете на Своите създания; как устните, които Той е създал, са произ- насяли подигравки на Своя Създател! 19:4 Тогава Пилат пак излиза при тълпата и им съобщава, че ще доведе Исус навън при тях, но че не намира никаква вина в Него. Така Пилат се осъЖда от собствените си думи: той не намира никаква вина в Христос, но въпреки това не го освобоЖдава. 19:5 Когато Исус излиза навън с „трънения венец и моравата дреха", Пилат Го представя с думите: „Ето Човека." Трудно е да се каЖе дали той казва това с подигравка, със съчувст- вие или без да влага никакво чувство. 19:6 Главните свещеници забеляз- ват колебанието на Пилат и започ- ват яростно да крещят: „Разпни Го! Разпни Го!" Обърнете внимание, че ре- лигиозните водачи играят водещата роля в убиването на Спасителя. През всички векове едни от най-Жестоките гонители на истинските вярващи са били църковни слуЖители. Пилат изг- леЖда отвратен от тази безпричинна омраза към Исус и казва нещо, което моЖе да се изтълкува по следния на- чин: „Ако вие мислите така, защо не Го вземете и не Го разпънете? Що се отнася до мен, аз смятам, че Той е не- винен." Пилат знае, че logeume не мо- гат да убият Исус, тъй като нямат власт за такова нещо - само римляни- те са имали право да изпълняват смъртни присъди по онова време. 19:7 Когато logeume разбират неус- пеха си да докаЖат, че Исус представ- лява опасност за управлението на Це- зар, те излизат с религиозно обвине- ние срещу Него. Христос твърдеше, че е равен на Бога, като казваше, че е Бсикият Син. За logeume това е бого- 518 Йоан 19 хулстВо, което трябВа да се накаЖе
със смърт. 19:8, 9 ВъзмоЖността Исус да е Бо- Жият Син уплашВа Пилат. Той Вече е обзет от безпокойство, което още повече се засилва от тази възмоЖ- ност. Пилат отвеЖда Исус обратно 6 преторията или съдийската зала и Го пита откъде е. Във всички тези съби- тия Пилат е една много трагична фи- гура. Той признава със собствените си уста, че Исус е невинен, но няма мо- ралната смелост да Го освободи зара- ди страха си от logeume. Защо Исус не му дава никакъв отговор? МоЖе би Той знае, че Пилат не Желае да дейст- Ва според светлината, която има в се- бе си. Така Пилат пропуска своята го- ляма възмоЖност. Той повече няма да получи светлина, тъй като не е отго- ворил на светлината, която му е била дадена. 19:10 Пилат се опитва да накара Господ да говори, като Го заплашва. Той припомня на Исус, че като римски управител има власт както да Го ос- вободи, така и да Го разпъне. 19:11 Самообладанието на Господ Исус в този момент е забележително. Той е по-спокоен от Пилат. Господ отговаря на Пилат, че каквато и власт да притеЖава Пилат, тя му е дадена от Бога. Всички управления са дадени от Бога и всяка власт - също, независимо дали е граЖданска или ду- ховна. „Оня, който Ме предаде на Тебе" моЖе да се отнася до: (1) първосвеще- ника Каяфа; (2) предателя Юда; или (3) еврейския народ като цяло. Мисъл- та на Господа е, че тези к>деи е тряб- вало да знаят по-добре. У тях са Писа- нията, В които е пророкувано идване- то на Месията. Те са били длъЖни да Го разпознаят, когато е дошъл. Въп- реки това те са Го отхвърлили и сега викат, като искат Живота Му. Този стих ни показва, че виновността има степени. Пилат е виновен, но Каяфа, Юда и всичките зли кздеи са по-винов- ни от него. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|