Уилиям макдоналд к о новия



страница63/69
Дата27.08.2016
Размер12.82 Mb.
#7522
1   ...   59   60   61   62   63   64   65   66   ...   69

14:7 И още веднъЖ Господ ни говори
за тайнствения сък>з, който същест-
ВуВа меЖду Отец и Него Самия. Ако
учениците са познали кой действител-
но е Исус, те биха познали и кой е
Отец, защото Господ разкрива Отец
на хората. От този момент ната-
тък и особено след възкресението на
Христос, учениците ще знаят, че Исус
е БоЖият Син. Тогава те ще разбе-
рат, че да познаваш Христос, означа-
ва да познаваш Отец, и че да виЖдаш
Господ Исус, означава да виЖдаш Бога.
Този стих не казва, че Бог и Господ
Исус са една и съща Личност. Има
три различни Личности в БоЖество-
то, но само един Бог.

14:8 филип иска от Господ да му да-
де някакво специално откровение за
Отца, като това е единственото не-
що, което той иска. Той не разбира, че
Всичко, което Господ е, праВи и казва,
е откроВение от Отца.

14:9 Исус търпеливо го поправя. Фи-
лип е с Господа от дълго време. Той е
един от първите ученици, които Гос-
под призовава (Йоан 1:43) но въпреки
това на него Все още не му е ясна ця-
лата истина за Божествеността на
Христос и Неговото единство с
Отец. Той не знае, че, гледайки Исус,
той виЖда Един, Който по съвършен
начин изявява Отец.

14:10, 11 Думите „Аз съм в Отца и
Отец - в Мене" показват колко е
близка Връзката меЖду Бащата и Си-
на. Те са отделни Личности и едновре-
менно с това са едно по отношение на
Своите свойства и Воля. Тази истина
е трудна за разбиране, но това не
трябва да ни обезкураЖава. Никога
един човешки ум няма да моЖе да раз-
бере БоЖеството. Ние трябва да бла-
годарим на Бога затова, че ни е дал да

разберем неща, които никога не бихме


могли да разберем сами. Ако моЖехме
да Го разберем напълно, щяхме да бъ-
дем толкоВа Велики, колкото е и Той!
Исус има Власт да говори думи и да из-
ВършВа чудеса, но Той е дошъл на сВе-
та като СлуЖител на Йехова и говори
и действа В съвършено подчинение на
Своя Отец.

Учениците трябва да повярват, че


Той е едно със Своя Отец заради Не-
говото Собствено свидетелство; ако
ли не, трябва да повярват заради де-
лата, които Той върши.

14:12 Господ предрича, че онези, кои-
то вярват В Него, ще извършват дела,
подобни на тези, които Той върши, и
дори по-големи от тях. В книгата Де-
яния четем, че апостолите са извърш-
вали изцелителни чудеса, подобни на
тези на Спасителя. Но също така че-
тем и за по-големи чудеса, като нап-
ример чудото с обръщението на три-
те хиляди на Петдесетница. Без съм-
нение, когато говори за no-големи дела
от тези, Господ има предвид разпрос-
транението на евангелието по целия
свят, спасението на огромен брой ду-
ши и изграЖдането на църквата. По-
велико е да спасяваш души, отколкото
да изцеляваш тела. След връщането
на Господа на небето Той се прославя
и Светият Дух се изпраща на земята.
Именно чрез силата на Светия Дух
апостолите извършват тези Велики
дела.

14:13 Каква голяма утеха за ученици-
те трябва са били думите на Господ,
когато им казва, че дори и след като
ги напусне, те пак могат да се молят
на Отец В Негово име и да получават
отговор на молитвите си. Този стих
не означава, че Вярващият моЖе да по-
лучи Всичко, което си поиска, от Бога.
Клк)чът за разбиране на обещанието
се намира в думите „в Мое име":
„каквото и да поискате в Мое име".
Да поискаш в името на Исус не озна-
чава просто да поставиш името Му в

496

Йоан 14

края на една молитва, а да поискаш
според Неговото съгласие и воля; да
поискаш онова, което ще прослави Бо-
га, ще бъде благословение за човечест-
вото, ще бъде за наше духовно добро.

За да поискаме в името на Исус, ние


трябва да общуваме много близко с
Него: в противен случай няма да знаем
Неговото мнение. Колкото сме по-
близо до Него, толкова нашите Жела-
ния ще бъдат по-близки до Неговите.
Отец се прославя в Сина, защото Си-
нът Желае само това, което е добро
пред Бога. Произнасянето и изпълне-
нието на такива молитви носи голяма
слава на Бога. •

14:14 Тук обещанието е повторено
още веднъЖ с цел да се подчертае не-
говата сила и още повече да се насър-
чат БоЖиите хора. И така, Живей в
центъра на Неговата воля; бъди неп-
рекъснато в общение с Господа; искай
всичко, което и Господ иска, и ще по-
лучаваш отговор на твоите молитви.

Н. Обещанието за Друг Утешител
(14:15-26)


14:15 Господ Исус скоро ще остави
учениците Си и това ще ги изпълни с
голяма скръб. Как биха могли те да из-
разят лк)бовта си към Него? Отгово-
рът на този въпрос е, че могат да
направят това, като пазят заповеди-
те Му, т. е. като Му се подчиняват, а
не като плачат. Заповедите на Гос-
под са наставленията, които Той ни
дава в Евангелията, а така също и в
целия НЗ.

14:16 Думата, която е преведена
тук като „поискам" за това, което
Господ ще поиска от Отца, не е съща-
та дума, която се използва в случаи-
те, когато този, който иска, е по-
нисш от онзи, от когото иска; а е дру-
га дума, при която меЖду този, който
иска, и онзи, от когото иска, има ра-
венство. Господ ще поиска от Отца
да изпрати „Друг Утешител". Дума-

та „Утешител" (paraclete) означава


един, който е извикан да помогне на
друг. Тя е преведена също така и като
„Ходатай" (1 Йоан 2:1). Господ Исус е
нашият Защитник или Помощник, а
Светият Дух е Друг Помощник - не
Друг по качество, а Друг от същото
естество. Светият Дух ще остане с
вярващите завинаги. В СЗ Светият
Дух идваше върху хората по различно
време, като често ги и напускаше. Се-
га Той ще дойде, за да остане завина-
ги.

14:17 Светият Дух е наречен „Ду-
хът на истината", защото Неговото
учение е истинно, и защото Той прос-
лавя Христос, Който е истината.
Светът не моЖе да приеме Светия
Дух, защото той не Го виЖда. Невяр-
ващите искат да видят, преди да по-
вярват, въпреки че нищо не им пречи
да вярват в съществуването на вятъ-
ра и на електричеството, макар че не
ги виЖдат. Неспасените нито позна-
ват, нито разбират Светия Дух. Той
моЖе да ги изобличи и за грях, и те пак
да не разберат, че е Той. Учениците
знаят Светия Дух. Те за Го познали,
когато Той е работел в собствения им
Живот, а така също са Го видели да
работи и чрез Исус Христос.

Той пребъдва във вас и във вас ще


бъде." Преди Петдесетница Светият
Дух е слизал върху хората и е обита-
вал в тях. Но във времето след Пет-
десетница в Живота на всеки човек,
който е повярвал в Господ Исус, за-
почва да Живее Светият Дух, Който
остава завинаги в него. Молитвата на
Давид, когато казва: „Нито да отне-
меш от мене Светия Си Дух", днес ве-
че не е подходяща. Светият Дух нико-
га не се отнема от вярващия, макар че
Той моЖе да бъде наскърбен, угасен
или възпрепятстван.

14:18 Господ няма да остави Свои-
те ученици сираци или сами. Той пак
ще дойде при тях. В определен смисъл
Господ дойде при учениците Си след

497

Йоан 14

CBoemo Възкресение, но не моЖе да се
каЖе съВсем сигурно дали точно тоВа
Господ има предвид тук. В друг сми-
съл Той дойде при тях В Лицето на
Светия Дух В деня на Петдесетница,
и ние смятаме, че тук Господ говори
точно за тоВа духовно идване. „Има
нещо В Петдесетница, което я прави
ден на едно идВане на Исус." И освен
това Господ ще дойде още веднъЖ при
учениците Си при „свършека на века",
когато Той ще вземе Своите избрани
у дома на небето.

14:19 Нито един невярващ не е видял
Господ Исус след Неговото погребе-
ние. След Възкресението Му Той е бил
видян само от тези, които са Го оби-
чали. Но дори и след възнесението Му
учениците Му продължават да Го
вшкдат чрез вяра. Без съмнение това
е смисълът на думите „а вие Ме вшк-
дате". Тогава, когато светът повече
няма да моЖе да Го виЖда, Неговите
ученици ще продълЖават да Го виЖ-
дат. „ПонеЖе Аз Живея, и вие ще Жи-
веете." Тук Господ говори за Живота
Си след възкресението, който ще бъде
залог за Живот за всички, които упо-
вават на Него. ДаЖе и да умрат, тези
хора ще бъдат възкресени отново, за
да не умират повече.

14:20 Под „оня ден" Господ моЖе би
има предвид бремето на слизането на
Светия Дух, Който ще учи вярващите
на истината, че както има Жизнена
връзка меЖду Сина и Бащата, така ще
има едно удивително единство меЖду
Живота и интересите на Христос и
Неговите светии. Трудно е да се обяс-
ни как точно Христос е въВ вярващия,
а вярващият - В Христос, едновремен-
но. Обикновено тук се използва за
илкострация примерът за ръЖена в
огъня: не само че ръЖенът е в огъня,
но и огънят е в ръЖена43. Но това не е
всичко. Христос е във вярващия, в
смисъл че Той му е предал Своя Живот
и Живее във вярващия чрез Светия
Дух. Вярващият е в Христос, в смисъл

че той стои пред Бога на основание на


Личността и делото на Христос.

14:21 Истинското доказателство за
лкзбовта на вярващия към Господа е
подчинението на Неговите заповеди.
Безполезно е да говорим за лкзбов към
Господа, когато не Желаем да Му се
подчиняваме. В определен смисъл
Отец обича целия свят. Но Той обича
по специален начин тези, които оби-
чат Неговия Син. Христос също ги
обича и им се изявява по специален на-
чин. Колкото повече обичаме Спаси-
теля, толкова повече ще Го познава-
ме.

14:22 Юда, който е споменат в този
стих, е имал нещастието да се нарича
със същото име, което е имал и преда-
телят. Но БоЖият Дух с внимание
подчертава, че това е един човек, раз-
личен от Юда Искариотски. Юда не
моЖе да разбере как Господ ще се яви
на учениците, без да бъде видян и от
света. Без съмнение той си мисли за
идването на Спасителя като за идва-
не на един голям Завоевател или Ге-
рой. Той не моЖе да разбере това, че
Господ ще се яви на Своите Си по
един духовен начин. Те ще Го видят
чрез вяра в БоЖието Слово.

Всъщност чрез БоЖия Дух днес ние


моЖем да познаем Христос по-добре,
отколкото учениците тогава, когато
Той е бил на земята. Когато Христос
е бил тук, тези, които са стоели най-
отпред в тълпата, са били по-близо до
Него от онези, които са стоели най-
отзад. Но днес чрез вяра всеки един
от нас моЖе да се наслаЖдава на най-
близко общение с Христос. Отгово-
рът, който Христос дава на въпроса
на Юда, показва, че обещаното явява-
не поотделно на всеки един от Него-
вите последователи е свързано с Бо-
Жието Слово. Ако те се подчиняват
на Словото, Отец и Син ще дойдат и
ще заЖивеят във всеки един от тях.

14:23 Ако един човек наистина оби-
ча Господ, той ще иска да пази цяло-

498

Йоан 14

mo Негово учение, а не само някои от-
делни заповеди от него. Отец лк>би
тези, които Желаят да се подчиняват
на Неговия Син без съмнения и уговор-
ки. Както Бащата, така и Синът се
намират особено близо до такива лк>-
бящи сърца.

14:24 От друга страна, онези, които
не Го обичат, не пазят думите Му.
Те не само отхвърлят думите на
Христос, но и думите на Отец също.

14:25 Докато е бил с тях, Господ е
научил Своите ученици на определено
количество истини. Той не е могъл да
им разкрие повече, защото те не са
били в състояние да ги приемат.

14:26 Но Светият Дух ще им отк-
рие повече. Светият Дух беше изпра-
тен от Отец в деня на Петдесетница
в името на Христос. Духът дойде в
името на Христос, в смисъл че Той
дойде, за да представлява интересите
на Христос на земята. Той не дойде да
прослави Себе Си, а да привлече хора
към Спасителя. „Той ще би научи на
Всичко" - казва Господ. Това Той нап-
рави най-напред чрез изговореното
слово по време на слуЖението на апос-
толите, а по-късно - чрез писаното
БоЖие Слово, което ние имаме днес.
Светият Дух ни припомня всичко, на
което ни е учил Спасителят. Всъщ-
ност Господ Исус като че ли ни предс-
тавя в зародишен вид всичко, което
Светият Дух развива по-нататък в
НЗ.

О. Исус оставя Своя мир
на учениците Си (14:27-31)


14:27 Когато един човек е на път да
умре, той обикновено пише последно
завещание, в което оставя имота си
на онези, които обича. Тук Господ
Исус прави точно това. Само че Той
не ни завещава материални неща, а не-
що, което не моЖе да се купи с пари -
мир, вътрешния мир на едно съзнание,
което Живее с усещането на опростен

грях и възстановена връзка с Бога.


Христос моЖе да ни даде този мир,
защото Той го е откупил със Своята
Собствена кръв на Голгота. Той не
дава Своя мир, както дава светът

- оскъдно, егоистично и само за крат-


ко време. Неговият подарък е вечен.
Трябва ли тогава християнинът да се
смущава или бои?

14:28 Исус вече е казал на учениците
Си, че ще ги напусне и че ще се върне
отново, за да ги вземе със Себе Си у
дома на небето. Ако те Го обичат,
това ще ги накара да се зарадват. В
определен смисъл те наистина Го оби-
чат, но все още не разбират напълно
кой е Той, поради което тяхната лк>-
бов не е толкова голяма, колкото
трябва да бъде.

Бихте се зарадвали, загдето оти-


вам при Отца; защото Отец е по-го-
лям от Мене." На пръв поглед изглеЖ-
да, че този стих противоречи на всич-
ко, казано от Исус по отношение на
Неговото равенство с Отец. Но про-
тиворечие няма, защото текстът
обяснява смисъла. Когато е бил на зе-
мята, Исус е бил мразен, гонен, прес-
ледван и измъчван. Хората са Го хуле-
ли, ругаели и плкоели. Той е бил подло-
Жен на уЖасни униЖения от Своите
създания.

Бог Отец никога не е изтърпявал


такова Жестоко отношение от стра-
на на човеците. Той обитава в небето

- далече от цялата тази злина на


грешниците. След завръщането Си на
небето Господ Исус ще бъде на едно
място, където няма никакви униЖе-
ния. Затова учениците Му трябва да
се радват, че Исус отива при Отца,
защото В този смисъл Отец е по-го-
лям от Него. Отец не е по-голям от
Сина като Бог, а е по-голям, в смисъл
че Той никога не е идвал на света ка-
то Човек, за да бъде оскърбен. Що се
отнася до атрибутите на БоЖестве-
ността, Синът е равен на Отец. Но
когато помислим за унизеното място,

499

Йоан 14,15

което Исус зае тук, на земята, ние
разбираме, че в този смисъл Бог Отец
е no-голям от Него. Отец е по-голям
по отношение на Неговото полоЖе-
ние, но не по отношение на Неговата
Личност.

14:29 Бащинската загриженост на
Господ за изпълнените Му със страх
ученици Го кара да им открие тези бъ-
дещи събития, за да не бъдат съблаз-
нени, обезсърчени или уплашени, а да
повярват.

14:30 Господ знае, че времето, кога-
то ще бъде предаден, наблиЖава и че
Той няма да има Вече много време да
говори със Своите Си. Сатана Вече
приблшкава, но Спасителят знае, че
врагът не моЖе да намери и следа от
грях В Него. В Христос няма нищо, ко-
ето да откликне на злите изкушения
на дявола. Думите на всеки друг, с изк-
лк)чение на Христос, щяха да звучат
нелепо, ако каЖеше, че В него не моЖе
да се намери нищо от Сатана.

14:31 Този стих моЖе да се преразка-
Же по следния начин: „Времето, кога-
то ще бъда предаден, наблиЖаВа. Аз
отивам доброволно на кръста. Това е
волята на Отца Ми за Мен. То ще по-
каЖе на света колко много обичам
Моя Отец. Затова сега Аз отивам,
без да се съпротивлявам." След тези
думи Господ помолва учениците Си да
станат и да отидат с Него. Тук не е
ясно дали те тръгВат от горната
стая или от друго място. Вероятно
останалата част от разговора про-
дълЖава, докато ВърВят.

П. Исус -истинската лоза (15:1-11)

15:1 В СЗ народът на Израел е описан
като лоза, която е посадена от Йехо-
ва. Този народ обаче се е оказал неве-
рен и безплоден, така че сега Господ
Исус представя Себе Си като истинс-
ката лоза, която е съвършеното из-
пълнение на Всички други лози преди
това. Бог Отец е земеделецът.

15:2 Има различни мнения за това,
какво трябва да се разбира под „пръч-
ка в Мене, която не дава плод". Някои
смятат, че тази пръчка олицетворява
„християнина", който вярва В Хрис-
тос само на думи. Той твърди, че е
християнин, без някога да се е съеди-
нил с Христос чрез вяра. Други мис-
лят, че тук става въпрос за истински
християнин, който загубва спасението
си, защото не принася плод. Ние смя-
таме, че това не е възмоЖно, тъй ка-
то противоречи на много други текс-
тове, които учат, че вярващият полу-
чава Вечно спасение. Според трети
тези думи описват състоянието на
отстъпилия от вярата християнин,
който се е отдалечил от Господ и е
насочил интересите си към нещата
от този свят. Този човек престава да
изявява плода на Духа - „лк>боВ, ра-
дост, мир, дълготърпение, благост,
милост, милосърдие, Вярност, кро-
тост, себеобуздание" (Гал. 5:22).

Начинът, по който Господ постъп-


ва с неплодоносната пръчка, зависи от
начина, по който превеЖдаме гръцкия
глагол airo. Той моЖе да означава „от-
рязвам" според традиционния превод
на Библията от Кинг ДЖеймс (също и
в Йоан 1:29) и тогава да се отнася до
физическата смърт на ученика (1 Кор.
11:30); но моЖе също така да означава
„вдигам, повдигам" (както в Йоан
8:59). Тогава смисълът на израза моЖе
да се тълкува положително и да се
разбира като олекотяване на неплодо-
носната пръчка, така че тя да стане
по-лека и Въздушна, за да моЖе да даде
плод.

Пръчката, която дава плод, пред-
ставлява християнина, който расте и
Все повече и повече прилича на Господ
Исус. Но дори и тази пръчка има нуЖ-
да от подрязбане и почистване. Също
както обикновената лоза трябва да се
прочиства от насекоми, плесени и гъ-
би, така и християнинът трябва да се

500

Йоан 15

почистВа от светските неща, които
се прилепват към него.

15:3 Почистващият препарат е сло-
вото
на Господ. Учениците първона-
чално са очистени чрез словото по
Време на своето обръщение. Думите
на Спасителя, които Той им е говорил,
са оказали очистващо Въздействие
Върху техния Живот. И така, В този
стих става дума за оправданието и
освещението.

15:4 Да „пребъдваш" означава „да
останеш там, където си". Мястото
на християнина е в Христос: това е
неговото полоЖение. Той трябва все-
кидневно да „остава" в интимно об-
щение с Господ. Пръчката остава на
лозата, когато се храни и Живее от
нея. Така и ние пребъдваме В Христос,
като прекарваме Време в молитва, че-
тем и се подчиняВаме на НегоВото
Слово, общуваме с БоЖиите хора и Жи-
веем непрекъснато със съзнанието за
връзката ни с Него. Когато по този
начин поддърЖаме непрекъснат кон-
такт с нашия Господ, ние усещаме, че
и Той пребъдва 8 нас и ни дава духовна
сила. Пръчката моЖе да дава плод са-
мо докато е на лозата. Единственият
начин, чрез който вярващите могат
да дават духоВни плодове, е да бъдат
свързани с Христос Във Всеки миг от
сВоя ЖиВот.

15:5 Самият Христос е лозата, а
Вярващите са пръчките на лозата.
Тук не се казва, че пръчките Живеят
за Лозата, а че Лозата просто позво-
лява на Живота да тече през пръчки-
те. Понякога ние се молим така: „Гос-
поди, помогни ми да Живея Живота си
за Теб." По-добре би било да каЖем:
„Господи, Живей Живота Си чрез Мен."
Отделени от Христос, ние не моЖем
да направим нищо.
Лозовата пръчка
има едно Велико предназначение - да
дава плод. Тя е абсолк>тно безполезна
за правене на мебели или строене на
къщи. Не става и за огън. Но е много

добра за раЖдането на грозде - стига


да остане на лозата.

15:6 6 cm. е причинил доста различия
В мненията по неговото тълкуване.
Някои Вярват, че тук става Въпрос за
човек, който е Вярващ, но изпада в
грях, вследствие на което бива загу-
бен. Такова едно тълкуване е в пряко
противоречие с много стихове от
Библията, които казват, че нито едно
истинско БоЖие дете няма никога да
погине. Други мислят, че тук става
въпрос за човек, който само на думи е
изповядал, че е християнин, без някога
да е бил новороден. Често като при-
мер за такъв човек се използва Юда.

Ние вярваме, че тук става въпрос за


искрено вярващ християнин, понеЖе
като цяло тази част от главата разг-
леЖда състоянието на истинските
християни. В този стих се говори за
пребъдВането и даването на плод, а не
за спасението. Когато един христия-
нин проявява лекомислие и престане
да се моли, той загубва връзката си с
Господ. В резултат на това той из-
вършва някакъв грях и неговото свиде-
телство се унищоЖаба. И понеЖе не е
пребъдвал в Христос, той бива изх-
върлен навън като пръчка - не от
Христос, а от хората. Тези пръчки се
събират и се хвърлят в огъня, където
се и изгарят.
Това не се праВи от Бо-
га, а от хората. Какъв е смисълът то-
гава? Смисълът е този, че хората за-
почват да се подиграват на отклони-
лия се християнин: те хвърлят името
му В калта и изгарят свидетелството
му на християнин в огъня. Животът
на Давид илкгстрира много добре този
случай. Той е бил истински вярващ, но
е показал лекомислено отношение към
Господ, като е извършил прелк)бодей-
стВо и убийство. Това е накарало вра-
говете на Господ да богохулстват.
Дори и днес атеистите се подиграват
с името на Давид (и с името на ДаВи-
довия Бог също). Те го хвърлят, така
да се каЖе, в огъня.

501

Йоан 15

15:7 В пребъдването се крие тайна-
та на успеха на молитвения Живот.
Колкото повече се приблиЖаваме до
Господ, толкова по-добре се научаваме
да мислим Неговите мисли. Колкото
повече опознаваме Господ чрез Слово-
то Му, толкова по-добре започваме да
разбираме волята Му. И колкото по-
вече нашите воли се съгласяват с Не-
говата воля, толкова по-сигурни мо-
Жем да бъдем, че ще получим отговор
на молитвите си.



Сподели с приятели:
1   ...   59   60   61   62   63   64   65   66   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница