Уилиям макдоналд к о новия
:8 Когато БоЖиите деца изявяват образа на Христос на света, тогава се
Изтегляне 12.82 Mb.
|
15:8 Когато БоЖиите деца изявяват образа на Христос на света, тогава се прославя и Отец. Хората са принуде- ни да признаят, че Той е един велик Бог, след като моЖе да превърне та- кива паднали грешници в светии. Забе- леЖете развитието на идеята за да- ването на плод в тази глава: давам плод (2 cm.), давам повече плод (2 cm.), принасям много плод (8 cm.). „И така ще бъдете мои ученици." Тези думи означават, че ние доказва- ме, че сме ученици на Христос, кога- то пребъдваме в Него. Само тогава другите хора могат да видят, че сме Негови истински ученици и че прилича- ме на Него. 15:9 Лк>бовта на нашия Спасител към нас е същата като лк)бовта на Отец към Сина. Сърцата ни би тряб- вало да се преклонят пред тези думи. Лк>бовта на Спасителя има същото качество и е също толкова велика, колкото лк>бовта на Отец: тя е „ог- ромна, широка, дълбока, неизмерима и неизследима от човека"; толкова „дълбока, че всички наши мисли могат да потънат в нея". „Пребъдвайте 6 Моята лк)бо6". - казва Господ. Това означава, че ние не трябва да преста- ваме да осъзнаваме Неговата лк>бов и да й се наслаждаваме в нашия Живот. 15:10 Първата половина от 10 cm. ни казва как да пребъдваме в Господ- ната л!обов. Това става, като пазим Неговите заповеди. „Няма друг начин да си щастлив в Христос, освен като се доверяваш и уповаваш на Него." Втората половина на стиха поставя пред нас Съвършения Пример на Гос- под Исус, Който е опазил заповедите на Своя Отец. Всичко, направено от Господа, е подчинено на БоЖията во- ля. Той непрекъснато пребъдва в нас- лаЖдението от л1обо6та на Отца. Няма такова нещо, което някога да е попречило на това чудно общение в лк>бов. 15:11 Исус намира Своята най-дъл- бока радост в общението с Бог Отец и иска учениците Му също да имат тази радост, която идва от това да бъдеш зависим от Него. Той иска Не- говата радост да бъде и тяхна. Чо- вешката представа за радост е ра- достта от един Живот, в който Бог не присъства, в който Бог е прогонен. Господ смята, че истинската радост идва тогава, когато човек допусне Бо- га колкото е възмоЖно повече в своя Живот: и тогава неговата радост ще стане пълна или ще се изпълни. Ра- достта на учениците Му ще стане пълна, когато те пребъдват в Хрис- тос и пазят Неговите заповеди. Мно- го хора използват тази глава от Йоан, за да проповядват съмнения относно увереността на вярващия в спасение- то. Те смятат, че предишните стихо- ве учат, че една БоЖия „овца" моЖе накрая да погине. Но от този стих ние виЖдаме, че целта на Господ не е „ва- шите съмнения да станат пълни", а „вашата радост да стане пълна". Р. Заповедта да се лк>бим един другиго (15:12-17) 15:12 Господ скоро ще напусне Своите ученици и те ще останат в един враЖ- дебен за тях свят. С увеличаване на напреЖението ще се увеличава и опас- ността от съперничество меЖду уче- ниците. Затова Господ ни оставя та- зи неотменима заповед: „да се лк>бите един друг, както Аз ви възлк)бих". 502 Йоан 15  15:13 Лк>боВта ни трябва да бъде
такаВа, че да моЖем да дадем Живота си един за друг. Хората, които Жела- ят да сторят тоВа, не си съперничат един на друг. Най-Великият пример за човешка самоЖертва е, когато някой умре за своите приятели. Христос призоВаВа учениците Си на такъВ Вид посвещение. Някои от тях наистина дават ЖиВота си за другите; други прекарват целия си Живот В неуморно слуЖение на БоЖиите хора. Техният Пример е Господ Исус. Той даде Живо- та Си за Своите приятели. Когато Той умря за тях, те все още бяха Не- гови неприятели, но след спасението станаха Негови приятели. Следова- телно моЖем да каЖем, че Господ Исус умря както за Своите приятели, така и за Своите врагове. 15:14 Ние показваме, че сме Негови приятели, ако вършим това, което ни заповядва. ТоВа не е начинът, по кой- то ставаме Негови приятели, а по- скоро начинът, по който показВаме на света, че сме Негови приятели. 15:15 Тук Господ подчертава разли- ката меЖду слуги и приятели. На слу- гите си чоВек дава да вършат само определената за тях работа докато на приятелите си се доверява. На тях той разкрива бъдещите си планове, споделя поверителни неща... В извес- тен смисъл учениците Винаги ще про- дълЖават да бъдат слуги на Господ, но те ще бъдат и нещо повече от слу- ги - ще бъдат Негови приятели. Дори и В този момент Господ им разкрива неща, които е чул от Отца Си - За Своето Собствено отиване, за идва- нето на Светия Дух, за Второто Си идване и за отговорността, която те носят към Него, докато Го няма. Ня- кой беше казал много сполучливо, че като „пръчки" ние получаваме (5 cm.), като ученици - следваме (8 cm.), a ка- то приятели - общуваме (15 cm.). 15:16 В случай че учениците Му се обезкураЖат или поискат да се преда- дат, Исус им напомня, че Той е Този, Който ги е избрал. Това моЖе да озна- чава, че Той ги е избрал, за да имат Вечно спасение, за да Му бъдат учени- ци и за да принасят плод. Исус е изб- рал учениците Си за работата, която е определил за тях. Те трябва да изля- зат и да принасят плод. Под „плод" могат да се разбират благословения- та на християнския Живот - лк>бов, радост, мир и т. н. Под „плод" могат да се разбират и спечелените души за Господ Исус Христос, Тези две неща са свързани помеЖду си: само когато ние започнем да даваме първия вид плод, само тогава ще моЖем да дава- ме и втория. Думите „и плодът ви да бъде тра- ен" ни карат да смятаме, че под „плод" тук трябва да се разбира спасе- нието на души. Господ е избрал учени- ците, за да излязат и да принесат траен плод. Той не се интересува от хора, които само на думи признават, че вярват В Него, а от наистина спа- сени хора. Според Чейфър тази глава ни дава наставления за ефективната молитва (7 cm.), небесната радост (11 cm.) и вечния плод (16 cm.). „Та какво- то и да поискате..." - ето това е тайната на ефективното слуЖение: молитвата. Исус изпраща учениците Си с гаранцията, че Отец ще им даде каквото и да поискат в името на Христос. 15:17 След малко Господ ще предуп- реди учениците Си за враждебността на този свят към тях. Но преди това Той им казва, че те трябва да се оби- чат един друг, да се дърЖат здраво един за друг и да не се разединяват срещу врага. С. Исус предсказва, че светът ще мрази учениците Му (15:18-16:4) 15:18,19 Учениците на Исус не трябва да се изненадват или обезкуражават, ако светът ги мрази. („Ако" тук не 503 Йоан 15 означава съмнение, че това ще се слу-
чи, а сигурност.) Светът намрази Господ и е съвсем сигурно, че ще нам- рази и тези, които са като Него. Хората от света обичат онези, кои- то Живеят като тях, които злосло- вят или се отдават на страстите на плътта, или са образовани хора, но Живеят само за себе си. Християните ги осъЖдат със собствения си свят Живот - затова светът ги мрази. 15:20 Тук „слугата" означава „слуга" в буквалния смисъл на тази дума. Един ученик на Христос не моЖе да очаква от света по-добро отношение от то- ва, което светът показа към Неговия Учител. Той ще бъде преследван точ- но така, както беше преследван и Христос. Неговото слово ще бъде от- хвърляно точно така, както беше от- хвърляно и словото на Спасителя. 15:21 Но тази омраза и това прес- ледване ще бъдат „поради Моето име": поради това, че вярващият е свързан с Христос; поради това, че Христос го е отделил от света; и по- ради това, че носи Христовото име и образ. Светът не знае нищо за Бога: хората не знаят, че Отец е изпратил Господ в света, за да бъде негов Спа- сител. Но незнанието не е извинение. 15:22 Господ не проповядва тук, че ако Той не беше дошъл, хората няма- ше да бъдат грешни. След Адам всич- ки хора са грешни. Господ иска да ка- Же, че техният грях нямаше да бъде толкова голям, колкото е сега. Тези хора видяха БоЖия Син и чуха Негово- то чудно слово, и не моЖаха да наме- рят какъвто и до било недостатък в Него; но въпреки това Го отхвърлиха. Точно това прави техния грях толко- ва голям. И така, смисълът на тези думи трябва да се търси в контекста на сравнението: сравнени с уЖасния грях на отхвърлянето на Господа на слабата, всички техни други грехове изглеЖдат като несъществуващи. Се- га, след като са отхвърлили Светли- ната на света, те вече нямат извине- ние за греха си! 15:23 Тези, които мразят Христос, мразят и Неговия Отец. Те Двамата са Едно. Хората не могат да каЖат, че обичат Бог, защото - ако наистина Го обичаха - щяха да обичат и Този, Когото Той е пратил. 15:24 Хората са отговорни не само заради това, че са чули Христовото учение, но и заради това, че са видели Неговите чудеса. Всичко това увели- чава тяхното осъЖдение. Те са видели дела, които никой друг не е извър- шил. За отхвърлянето на Христос при наличието на такива доказателства няма никакво извинение. Господ съпос- тавя всички техни останали грехове с този един грях и казва, че те са нищо в сравнение с него. Поради това, че мразят Сина, те мразят и Неговия Отец и това е тяхното уЖасно осьЖ- дение. 15:25 Господ съзнава, че отношение- то на човека към Него е точно изпъл- нение на едно пророчество. В Псалм 69:4 е предсказано, че Христос ще бъ- де намразен... без причина. Сега, след като всичко това се случва, Господ посочва, че точно този СЗ, който те- зи хора ценят толкова много, е пред- сказал тяхната безсмислена омраза към Него. фактът, че това е било пророкувано, не означава, че тези хора е трябвало да намразят Христос. Те са Го намразили Вследствие на своя съзнателен избор, докато Бог само е видял предварително, че това ще се случи, и е накарал Давид да го напише в Псалм 69. 15:26 Въпреки че хората ще отхвър- лят Христос, свидетелството за Христос ще продълЖи, защото Уте- шителят, Светият Дух ще свидетел- ства за Него. Тук Господ казва, че Той ще изпрати Духа от Отец. В Йоан 14:16 се казВа, че Отец е Този, Който праща Духа; Това е още едно доказа- телство за равенството меЖду Сина 504 Йоан 15, 16  u Бащата. Кой, ако не Бог, моЖе да из-
прати Един, Който е Бог? „Духът на истината... изхозкда от Отца." ТоВа означава, че Той непрекъснато се из- праща от Бог, а Неговото идване В де- ня на Петдесетница е един специален случай, когато тоВа стаВа. Духът свидетелства за Христос: това е Не- говата велика слуЖба. Той няма за цел да кара хората да се занимават с Не- го, макар че е една от трите Личнос- ти на Триединството; но насочва вни- манието както на грешника, така и на светията към Господа на слабата. 15:27 Духът ще свидетелства пряко чрез учениците. Те са били с Господ от началото на общественото Му слуЖение и имат специалното право да говорят за Неговата Личност и де- ло. Ако има някой, който да моЖе да намери някакво несъвършенство в Господ, то това трябва да е този, който е бил с Него най-дълго време. Учениците на Господ никога не са Го видели да извършва някакъВ грях и мо- гат да свидетелстват, че Той е безг- решният БоЖий Син и Спасителят на света. 16:1 Учениците Вероятно Живеят с надеЖдата, с която Живее целият ев- рейски народ - че Месията ще устано- ви Своето царство и че те ще бъдат освободени от римското владичество. Вместо това Господ им казва, че Той ще умре, ще Възкръсне и ще се върне отново в небето; че ще дойде Свети- ят Дух и че учениците ще излязат В сВета и ще свидетелстват за Хрис- тос; и че ще бъдат мразени и преслед- вани заради това. Господ им казва Всичко това предварително, за да не се разочароват, съблазнят или сму- тят. 16:2, 3 Отлъчването от синагогата се е смятало от повечето logeu за ед- но от най-лошите неща, които могат да им се случат. Но тук Исус казва, че точно това ще се случи на онези logeu, които станат Негови ученици. Ще дойде време, когато християнската вяра ще бъде до такава степен мразе- на, че онези, които се опитват да я сразят, ще мислят, че правят нещо угодно на Бога. Тези думи показват как човек моЖе да бъде много искрен, много усърден и едновременно тована много грешен път. В корена на всичко това леЖи отка- зът да се признае Божествеността на Христос. Отказвайки да приемат Христос, кодеите отказват да прие- мат и Отец. 16:4 Господ предупреждава ученици- те Си предварително, за да не се тре- воЖат, когато това стане. Тогава те ще си спомнят, че Господ им е предс- казал всичко това, и ще знаят, че тези преследвания са част от плана за тех- ния Живот. Той не им е казал това по- рано, тъй като е бил заедно с тях. То- гава не е било нуЖно да ги безпокои или да отвлича вниманието им от другите неща, на които ги е учел. Но сега, когато ги напуска, Той трябва да ги предупреди за тоВа, което им пред- стои. Т. Идването на Духа на истината (16:5-15) 16:5 5 cm. изразява разочарованието на Господа от слабия интерес на учени- ците Му към това, което Го очаква. Макар и да Го попитаха къде отива, те не изглеЖдаха много загриЖени. 16:6 Учениците са много повече заг- ршкени за собственото си бъдеще, от- колкото за Неговото. Пред Него сто- ят кръстът и гробът; пред тях - преследванията заради слуЖението им на Христос. Но техните сърца са из- пълнени със скръб много повече зара- ди собствените им съдби, отколкото заради съдбата на Христос. 16:7 Те обаче няма да бъдат оставе- ни без помощ и утеха. Христос ще из- прати Светия Дух за техен Утеши- тел. За тях ще бъде по-добре, когато 505 Йоан 16  gouge Утешителят. Той ще им gage
сила и смелост, ще ги учи и ще им по- могне да разберат истинския Христос повече от когато и да било друг път. Утешителят няма да дойде, преди Господ Исус да отиде отноВо В небе- то и да се прослави. Светият Дух е идвал в света и преди това, но сега Той ще дойде по един съвършено ноВ начин - за да обвини сВета и за да слу- Жи на изкупените. 16:8 Светият Дух ще обвини света „за грях, за правда и за съдба". Пове- чето хора смятат, че това означава, че действието на Светия Дух кара всеки отделен човек да осъзнае вът- решно тези неща. И макар това да е вярно, ние мислим, че то не отразява точно значението на този стих. Све- тият Дух обвинява света със самия факт на Своето присъствие. Защото не Той трябва да е тук, а Господ Исус трябва да е тук и да царува над света. Но светът отхвърли Господ Исус и Той се върна обратно на небето. Све- тият Дух е тук вместо отхвърления Христос, което показва виновността на света. 16:9 Духът обвинява света „за грях", защото не повярва в Христос, Който беше достоен за това. В Него нямаше нищо, което да попречи на хо- рата да повярват. Но те сами отказа- ха да повярват 8 Него. Така че присъс- твието на Светия Дух в света свиде- телства за тяхната вина. 16:10 Спасителят твърдеше, че е праведен, докато хората говореха, че имал бяс. Последната дума беше каза- на от Бога. Тя всъщност означаваше следното: „Моят Син е праведен и Аз ще докаЖа това, като Го Възкреся от мъртвите и Го Взема обратно В небе- то." Светият Дух свидетелства, че Христос е прав, а светът - грешен. 16:11 Присъствието на Светия Дух обвинява света и за идващия съд. фак- тът, че Той е тук, означава, че дяво- лът вече е осъден на кръста и че всич- ки, които отхвърлят Спасителя, ще споделят неговия уЖасен съд в един бъдещ ден. 16:12 Има още... много други неща, които Спасителят трябва да каЖе на учениците Си, но те все още не могат да ги приемат. Това е един много ва- Жен принцип при обучението. ПърВо трябва да се усвои едно определено ни- во, преди да се премине към някои по- сложени истини. Господ никога не пре- товарваше учениците Си със Своето учение. Той им го даваше „заповед след заповед, правило след правило". 16:13 Делото, започнато от Господ, ще бъде продълЖено от „Духа на ис- тината". Той ще ги упътва във вся- ка истина. В известен смисъл „всяка истина" беше дадена на учениците, докато още бяха Живи, която те на свой ред записаха на хартия, така че днес ние я имаме в нашия НЗ. Този НЗ, прибавен към Стария, завършва БоЖи- ето откровение за човечеството. Вярно е също така, че Във всички вре- мена Светият Дух упътва БоЖиите хора „на Всяка истина". ТоВа Той пра- ви чрез Писанията. Той ще говори само това, което Му е дадено да говори от Отец и Син. „И ще ви извести за идните неща." Това, разбира се, вече е направено в НЗ, и най-вече в книгата Откровението на Йоан, където ни е открито бъдеще- то. 16:14 Основната задача на Светия Дух е да прославя Христос. По този начин ние моЖем да изпитваме всяко учение и проповядване. Ако то води до възвеличаването на Спасителя, тога- ва е от Светия Дух. Думите „от Мое- то ще взема" означават, че Светият Дух ще приема от великите истини, които се отнасят до Христос, и това ще бъдат нещата, които Той ще разк- рива на вярващите. МоЖе да се каЖе, че тези истини никога няма да се из- черпят! 506 Йоан 16 16:15 Всички атрибути на Отца
принадлежат и на Сина. ТоВа са тези съвършени качества, за които Хрис- тос говори В 14 cm. Духът откри на апостолите славните съвършенства, служби, милости и пълнота на Господ Исус. У. Скръбта ще се превърне в радост (16:16-22) 16:16 Времето на действието, описа- но в 16 cm., не е много сигурно. То мо- же би означава, че Господ ще отсъст- ва от учениците Си В продължение на три дни и след възкресението Си ще се пояВи отново при тях. Може да оз- начава също така, че Той ще се върне при Отец Си в небето и след извест- но време (настоящия век) ще дойде отново при тях (Второто Му пришес- твие). Стихът може да означава съ- що, че „още малко" няма да Го Вшк- дат с телесните си очи, но след идва- нето на Светия Дух на Петдесетница ще могат да Го виждат чрез вяра по начин, по който не са Го виждали ни- кога преди това. 16:17 Учениците са объркани. При- чината за това са думите на Спаси- теля от 10 cm., където Той казва: „Отивам при Отца и няма да Ме виж- дате вече"; докато сега казва: „Още малко, и няма да Ме вшкдате; и пак малко, и ще Ме видите." Те не могат да открият съответствието между тези две твърдения 16:18 и започват да се питат какво означават думите „още малко". Странно защо, но ние срещаме съща- та трудност и днес. Трудно е да се ка- же дали тези думи се отнасят за три- те дни преди възкресението на Исус, за четиридесетте дни преди Петде- сетница или за повече от 1900-те го- дини преди Неговото Второ Идване! 16:19, 20 Като Бог Господ Исус мо- же да чете мислите на Своите учени- ци. Въпросите, които им задава, по- казват, че Господ знае всичко за тях- ното объркване. Той не им отговаря на проблема директно, а като им дава допълнителна информация за това „още малко". Светът ще се зарадва, че са разпънали Господ Исус, а учени- ците ще заплачат и ще заридаят. Но това ще бъде за малко време, защото тяхната скръб ще се обърне в ра- дост. И това наистина става - първо, при възкресението, и, второ, при идва- нето на Духа. И накрая, за всички уче- ници от всички векове скръбта ще се превърне в радост, когато Господ Исус дойде отново. 16:21 Нищо не е по-забележително от това, колко бързо една майка заб- равя болките, след като роди детен- цето. Същото ще стане и с ученици- те. Болките, свързани с отсъствието на техния Господ, ще бъдат забравени много бързо, когато Го Видят отново. 16:22 И отново трябва да кажем, че не знаем кое време има предвид Гос- под, когато казва: „Аз пак ще ви ви- дя." Дали това се отнася до Неговото Възкресение, дали до изпращането на Духа на Петдесетница или до Второ- то Му Пришествие? Във всичките три случая резултатът води до ра- дост, и то радост, която не може да бъде отнета. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|