Уилиям макдоналд к о новия
ф. Молете се на Отца в името на Исус (16:23-28)
Изтегляне 12.82 Mb.
|
ф. Молете се на Отца в името на Исус (16:23-28) 16:23 До този момент учениците ид- ваха при Господ с всички свои въпроси и молби. „В онзи ден" (века, който за- почва със слизането на Духа на Пет- десетница) Той няма вече да бъде с тях с тялото Си, така че те няма ве- че да могат да Му задават въпроси. Но това дали означава, че няма да имат никого, при когото да отидат? Не, „в онзи ден" те ще бъдат облаго- детелствани да се молят на Отец, Който ще удовлетвори молбите им заради Исус. Нашите молби ще полу- 507 Йоан 16  чат отговор не защото сме достойни,
а защото Господ Исус е достоен. 16:24 Преди тоВа учениците никога не са се молили на Бог Отец В името на Господ. Сега те имат праВо да сто- рят тоВа. И когато получат отговор на молитвите си, тяхната радост ще бъде пълна. 16:25 Значението на голяма част от учението на Господ не Винаги може да се разбере от самия текст. Много често Той използва притчи и преносни изрази. Дори и В тази глава не Винаги можем да бъдем сигурни за точното значение. След идването на Светия Дух учението за Отец става по-ясно. В Деянията и в Посланията истината Вече не се разкрива чрез притчи, а чрез преки твърдения. 16:26 „Оня ден" е отново векът на Светия Дух, в който ние живеем сега. Ние сме облагодетелствани да се мо- лим на Отец в името на Господ Исус. „Не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за бас", заявява Исус, с което иска да каже, че Отец не се нуждае от увещание, за да отговори на нашите молитви. Господ няма нужда да Го умолява. Но ние не трябва да забравя- ме, че Господ Исус е Посредникът между Бога и човека и че именно Той се застъпва за Своя народ пред Божия трон. 16:27 Отец лк>би учениците, понеже са приели Христос и са Го 8ъзлк>били, и повярвали в Неговата божестве- ност. Поради тази причина Господ ня- ма нужда да умолява Отец. След идва- нето на Светия Дух те ще се радват на нова близост с Отец, ще могат да се приближат към Него с нова увере- ност - и всичко това, защото са въз- лк>били Сина Му. 16:28 Тук Господ повтаря твърдени- ето Си за равенството Си с Бог Отец. Той не казва, че е излязъл от Бога, както би казал един пророк, кой- то е изпратен от Бога; а казва: „Из- лязох от Отца." Това означава, че Той е вечният Син на вечния Отец, Който е равен на Бог Отец. Той дойде на све- та като Един, Който е живял някъде другаде преди това. След възнесение- то Си Той напусна света и се върна при Отец. ТоВа са едни кратки биог- рафични данни за Господа на слабата. X. Скръб и мир (16:29-33) 16:29, 30 Учениците на Исус мислят, че сега най-сетне са успели да Го раз- берат. Те казват, че Той вече не гоВо- ри с притчи, и смятат, че сега са разб- рали тайната на Неговата личност; че сега са сигурни, че Той има цялото знание и че е дошъл от Бога. Но Той беше казал, че е дошъл от Отца. Дали те разбират какво значи това? Дали разбират, че Исус е една от Личнос- тите на Божеството? 16:31 Този въпрос изразява предполо- жението на Исус, че тяхната вяра все още не е съвършена. Той знае, че те Го обичат и Му се доверяват, но дали на- истина знаят, че Той е Бог, изявен в плът? 16:32 Съвсем скоро Той ще бъде арестуван, изправен на съд и разпъ- нат. Учениците ще Го изоставят и ще избягат по домовете си. Но Той няма да остане сам, защото Отец ще бъде с Него. Точно това единство между Него и Бог Отец те не могат да разберат. Тази именно Връзка ще бъде това, което ще Го подкрепя, ко- гато всички те се разпръснат от страх за живота си. 16:33 Целта на тази беседа с учени- ците е те да имат мир. Когато за- почнат да бъдат мразени, гонени, преследвани, лъжливо обвинявани и до- ри измъчвани, те ще могат да имат мир В Него. Защото Исус победи све- та на кръста на Голгота. Независимо от скърбите, учениците могат да бъ- дат спокойни заради увереността, че те са от страната на победителя. 508 Йоан 16,17  Освен това след идването на Све-
тия Дух те ще получат нови сили, за да издърЖат, и нова смелост, с която да се изправят срещу врага. Ц. Исус се моли за Своето слуЖение (17:1-5) Стигнахме вече до така-наречената първосвещеническа молитва на Господ Исус. В тази молитва Той се застъпва за Своите хора. Тя представлява една картина на Неговото настоящо слу- Жение на небето, където Той се моли за Своя народ. Маркъс Рейнзфорд пише така: „Цялата молитва е един прекрасен пример за това, как нашият благосло- вен Господ се застъпва за нас от дяс- ната страна на Бога. В нея няма нито една дума против Неговите хора, нито едно напомняне за техните неуспехи или недостатъци... нищо такова. Той говори за тях като за такива, какви- то Отец ги е замислил; за такива, каквито са, когато са свързани с Него; за такива, каквито са като приемници на пълнотата, която Той слезе да им даде от небето... Всички специални молби на Господ по отношение на Не- говия народ са свързани с духовни неща: всички те се отнасят до небесни бла- гословения. Господ не иска за Своите хора богатства или почести, световно влияние или големи привилегии, но се моли най-усърдно те да бъдат пазени от злото; да бъдат отделени от све- та; обучени да Му слузкат и доведени безопасно у дома на небето. Най-добро- то благоденствие е благоденствието на душата: то е показателят на ис- тинското преуспяване. "*4 17:1 Часът вече е дошъл. Много пъ- ти враговете на Исус не моЖеха да Го хванат, защото часът Му още не бе- ше дошъл; но сега времето за смърт- та на Господ вече е дошло. Спасите- лят започва Своята молитва с думи- те: „Отче... прослави Сина Си." Той вече очаква смъртта на кръста. Ако Господ остане като другите хора в гроба, светът ще знае, че Той е прос- то един човек като всички останали. Но ако Бог Го прослави, като Го възк- реси от мъртвите, това ще бъде до- казателство, че Той е БоЖият Син и Спасителят на света. Бог отговори на молитвата, на Господ Исус, като Го възкреси на третия ден и после Го взе обратно в небето и Го увенча със слава и почит. „За да Те прослави и Синът Ти", казва Господ по-нататък. Значението на тези думи е обяснено в следващите два стиха. Исус прослави Отец, като даде вечен Живот на тези, които вяр- ват в Него. Всяко обръщане на безвер- ните мъЖе и Жени към Господ Исус и изявяване на Неговия Живот на земя- та носи голяма слава на Бога. ■ 17:2 В резултат на изкупителното дело на Господ на кръста Бог даде власт на Сина Си над цялото човечес- тво. Тази власт Му даде право да да- де вечен Живот на всички, които Му е дал Отец. Тук отново ние имаме едно напомняне за това, че преди още све- тът да е бил създаден, Бог е опреде- лил някои хора, които да принадлеЖат на Христос. Не забравяйте обаче, че Бог предлага спасение на всеки, който приеме Исус Христос. Няма човек, който да не бъде спасен, ако се довери на Спасителя. 17:3 Този стих представлява едно просто обяснение за това, как се полу- чава вечен Живот. Той се получава чрез познаването на Бог и Исус Хрис- тос. „Единият истинен Бог" няма ни- що общо с идолите, които са фалшиви богове. Това не означава, че Исус Христос не е истинен Бог. фактът, че Неговото име е споменато заедно с това на Отец като общ източник на вечен Живот, означава, че Те са равни. Тук Господ нарича Себе Си Исус Хрис- тос. Христос означава същото като Месия. Така че тези думи опроверга- 509 Йоан 17  Bam обвинението, че Исус никога не е
твърдял, че е Месия. 17:4 Когато Господ изрича тези ду- ми, той говори така, като че ли вече е умрял, бил е погребан и е възкръснал. Той прославя Своя Отец с безгрешния Си Живот, с чудесата Си, със страда- нията Си и с Възкресението Си. Гос- под е свършил делото на спасението, което Отец Му е дал да върши. Райл дава следния коментар: „Разпятието донесе слава на Отец, като прослави Неговата мъдрост, вер- ност, святост и лкзбов. То показа мъд- ростта Му чрез плана, в който Той се изяви като свят Бог и едновременно с това като Бог, Който оправдава греш- ници. То показа верността Му в това, че Бог спази обещанието Си, според ко- ето потомството на жената ще на- рани главата на змията. То Го показа като свят Бог в това, че спази изиск- ванията на закона чрез нашия велик Заместник. Показа Го и като лЬбящ Бог, давайки ни такъв Посредник, та- къв Изкупител и такъв Приятел на грешния човек като Неговия Син, ве- чен като Самия Него. Разпятието донесе слава и на Сина. То прослави Неговата милост, Него- вото търпение и Неговата сила. То ни показа голямата Му милост в това, че умря за нас, че пострада вместо нас, че позволи да бъде счетен за гре- шен и проклет вместо нас и че купи нашето изкупление с цената на Собст- вената Си кръв. То ни показа Негово- то търпение в това, че вместо да ум- ре обикновено, като повечето човеци, Той се предаде доброволно на такива мъки и неизвестни страдания, какви- то никой човешки ум не може да си представи; макар че само с една дума можеше да извика ангелите на Своя Отец и да бъде свободен. Показа ни и Неговата сила в това, че понесе това- ра на всички престъпления на света и че покори Сатана, като Му отне пляч- ката. 1<45 17:5 Преди Христос да дойде в све- та, Той е обитавал в небето заедно с Отец. Когато ангелите са гледали Господ, те са вшкдали цялата слава на Божеството. Но когато Христос дой- де сред човеците, Неговата слава бе- ше забулена. Той пак беше Бог, но то- ва не беше явно за хората, които гле- даха. Те Го вшкдаха само като Сина на дърводелеца. Сега Господ се моли Бог да възстанови видимото проявление на Неговата слава, което Той е имал в небето. Думите „...прослави Ме, От- че, у Себе Си" означават „...прослави Ме в Твоето присъствие в небето. Нека първоначалната слава, която аз споделях с Теб преди Моето превъплъ- щение, бъде възстаноВена". Тези думи съвсем ясно говорят за съществуване- то на Христос преди Неговото Първо Идване на земята. Ч. Исус се моли за учениците Си (17:6-19) 17:6 Исус изяви името на Своя Отец на учениците. Под „името на Бога" в Библията трябва да се разбират Лич- ността, характеристиките и харак- тера на Бога. Христос напълно изяви истинската природа на Отец. Учени- ците са дадени на Сина, след като са взети „от света". Те са отделени от невярващото човечество и са опреде- лени да принадлеЖат на Христос. Дзк. Белет казва, че „те са избрани от Отец „преди създанието на света", и са подарени на Христос от Отец, ка- то са били купени чрез кръв." „Те опазиха Твоето слово" - казва Господ. Независимо от всички техни неуспехи и недостатъци, Господ казва, че учениците Му са повярвали и са се подчинили на Неговото слово. Рейнс- форд ни обръща внимание, че тук „Исус не казва нито дума срещу Свои- те хора, нито намек за това, което са направили или ще направят: за това, че ще Го изоставят". 510 Йоан 17  17:7, 8 Спасителят изяВяВа съВърше-
но СВоя Отец. Той обяснява на учени- ците Си, че Той нито е говорил, нито е действал чрез Собствената Си власт, а само според наставленията на Отец. Така те знаят, че Отец е изпратил Сина. Освен това Христос не е измислил Сам Своята мисия. Той дойде в подчи- нение на Волята на Отец. Той е съвър- шеният Слуга на Йехова. 17:9 Като ПърВосвещеник Исус не се моли за света; Той се моли за ученици- те. Това не означава, че Христос ни- кога не се е молил за света: на кръста Той се помоли, като каза: „Отче, прости им; защото не знаят какво правят." Но тук Той се моли като Един, Кой- то представлява вярващите пред Бо- Жия престол. Там Той моЖе да се моли само за Своите Си. 17:10 Този стих ни показва съвърше- ната връзка меЖду Син и Отец. Нито един обикновен човек не моЖе да каЖе тези думи и те да бъдат истина. Ние бихме могли да каЖем на Бог: „Всичко Мое е Твое", но не бихме могли да ка- Жем: „Всичко Твое е Мое." Единстве- но равенството меЖду Отец и Син позволява на Сина да каЖе това. В те- зи стихове (6-9) Исус представя Свое- то бедно и изостанало стадо; и като облича всяко агне в многоцветна дрешка, заявява: „И Аз се прославям в тях." 17:11 И отново Господ говори за връщането Си в небето. Той се моли така, като че това е станало вече. Обърнете внимание на обръщението „Отче свети". Определението „свят" говори за Един, Който е безкрайно ви- соко. Нарицанието „Отец" говори за Един, Който е изклЬчително близко. Когато Исус казва „за да бъдат ед- но", Той се моли за единството на християнския характер. Както Отец и Син са Едно в нравствения Си облик, така и вярващите трябва да бъдат единни В тоВа отношение, трябВа да приличат на Христос. 17:12 Докато беше с учениците, Спасителят ги пази 8 името на Отец - т. е. чрез Неговата сила и власт, за да останат верни на Него. „Нито един от тях не погина, казва Исус, ос- вен сина на погибелта" - т. е. освен Юда. Но това не значи, че Юда е бил един от тия, които Отец е дал на Си- на или че той е бил истински вярващ. Смисълът на това изречение е следни- ят: „Тези, които Ти Ми даде, опазих и нито един не погина; но синът на поги- белта погина, за да се изпълнят Писа- нията." Названието „синът на поги- белта" означава, че Юда е предаден на вечна гибел или осъЖдение. Юда не бе- ше принуден да предаде Христос, за да изпълни пророчеството, но той избра да предаде Спасителя и, правейки то- ва, изпълни Писанията. 17:13 Господ обяснява защо се моли в присъствието на учениците Си. Той все едно им казва: „Това са молитви, с които Аз никога няма да престана да се застъпвам за вас пред Бога в небе- то. Но сега се моля в света, където чувате, за да моЖете по-добре да раз- берете какво е Моето съдействие за вашето благополучие, за да моЖете да станете в по-голяма степен участни- ци в Моята радост." 17:14 Господ даде БоЖието слово на учениците Си и те го приеха. В резул- тат на това светът се обърна срещу тях и ги намрази. Те носеха характе- ристиките на Господ Исус и затова светът ги презря. За тях нямаше мяс- то в плановете на света. 17:15 Господ не се моли Отец да вземе вярващите Веднага на небето, а се моли те да бъдат оставени тук, за да растат в благодат и да свидетелс- тват за Христос. Но молитвата на Христос е те да бъдат пазени от лу- кавия. Той говори не за бягство, а за съхранение. 511 Йоан 17 17:16 Християните не са от сВета,
така както и Христос не е от света. Не трябВа да забравяме тоВа, когато се изправим пред изкушението да учас- тваме В някое светско забавление или В някоя световна асоциация, в която името на Исус не е добре дошло. 17:17 „Да осветя" означава „да от- деля". Божието Слово действа осве- щаващо върху Вярващите. Когато Вярващите четат Божието Слово и му се подчиняват, те биват отделени като почтени съдове, полезни на Сто- панина. В тази молитва Господ Исус се моли точно за това. Той иска да има един народ, който да е отделен от света за Бога и да е полезен на Бо- га. „Твоето слово е истина" - казВа Исус. Той не казВа като много хора днес: „Твоето слово съдърЖа истина", а казва: „Твоето слово Б истина." 17:18 Отец изпрати Господ Исус в света, за да разкрие Божия характер на хората. Докато се моли, Господ знае, че скоро ще се върне обратно в небето. Но освен това Той знае, че бъ- дещите поколения ще имат нужда от някой, който да им свидетелства за Бога. Тази задача Той възлага на вяр- ващите, които ще свидетелстват за Бога чрез силата на Светия Дух. Раз- бира се, християните никога няма да могат да представляват Бога така съвършено като Христос, тъй като те никога няма да бъдат равни на Бо- га; но независимо от това те също могат да представляват Бога и пора- ди тази причина Исус ги изпраща в света. 17:19 „Да освещавам" не означава непременно „да направя свят". Господ е свят по отношение на Своя личен ха- рактер. Тук Господ иска да каже, че се е отделил за делото, което Отец Му Го е изпратил да извърши, т. е. за жертвената Си смърт. Тези думи мо- гат също да означават, че Той се е отделил, заемайки едно място извън сВета и Влизайки В слабата. Вайн каз- Ва, че „Неговото освещение е образе- цът и силата за нашето". Ние трябва да бъдем отделени от света и да спо- делим Неговия дял. Ш.Исус се моли за всички вярващи (17:20-26) 17:20 Сега Първосвещеникът разширя- ва обхвата на молитвата Си, като се моли за още неродените поколения. Всъщност всеки вярващ, който проче- те този стих, може да каже: „Исус се моли за мен преди повече от 1900 го- дини." 17:21 Исус се моли за единство меж- ду вярващите като вече спасени греш- ници. Това единство не е въпрос на външна връзка между членовете на църквата, а единство, основаващо се на нравствена прилика. Той се моли вярващите „да бъдат... едно" в изявя- ването на характера на Бога и на Христос, защото именно това ще на- кара света да повярва, че Той е бил изпратен от Бога, и да каже: „Виж- дам Христос В тези християни така, както Отец бе Видян В Христос." 17:22 В 11 cm. Господ се моли за единство в общението; в 21 cm. се мо- ли за единство в свидетелстването. Сега Той се моли за единство в слава- та. Това отнася думите Му към Вре- мето, когато светиите ще получат прославените си тела. „Славата, коя- то Ти Ми даде", е славата на възкре- сението и Възнесението. Ние все още нямаме тази слава. Тя ни е дадена само до известна степен, доколкото това отговаря на Божии- те цели, но ние няма да я получим, пре- ди Спасителят да се върне, за да ни вземе на небето. Тази слава ще бъде изявена на света, когато Христос се върне, за да установи Своето царство на земята. Тогава светът ще разбере жизненоважното единство между От- ца и Сина и между Сина и Неговия на- род и ще повярва (само че прекалено 512 Йоан 17, 18 късно), че Исус е Този, Когото Бог е
пратил. 17:23 Светът не само ще разбере, че Исус е БоЖият Син, но ще разбере съ- що, че Бог обича Вярващите така, как- то обича и Христос. Идеята, че Бог ни обича толкова много, изглеЖда поч- ти невероятна, но това наистина е факт! 17:24 Синът Желае Неговият народ да бъде там, където е и Той, в слава. Всеки път, когато умре един вярващ, Господ получава отговор на тази Своя молитва. Ако моЖем да разберем то- ва, ще имаме голямо утешение в скръбта си. Да умреш означава да отидеш там, където е Христос, и да видиш Неговата слава. Тази слава не е само славата на БоЖеството, която Той е имал с Бога преди създанието на света; но и слабата, която Той е полу- чил като Спасител и Изкупител. Тази слава е доказателство за това, че Бог е 8ъзлк)бил Христос преди създаване- то на света. 17:25 Светът не моЖа да види, че Бог е изявен в Христос; но няколко ученици моЖаха и повярваха, че Той Го е изпратил. Вечерта преди разпятие- то при Исус остават от човечество- то само няколко човека с верни сърца, но дори и те скоро Го изоставят! 17:26 Господ Исус яви името на Отец на учениците Си, докато беше с тях. ТоВа означава, че Той им откри Отец. Неговите думи и дела бяха ду- мите и делата на Отца. Учениците видяха в Христос съвършеното прояв- ление на Отец. Исус продълЖи също така да изявява името на Отец чрез слуЖението на Светия Дух. От деня на Петдесетница досега Духът учи вярващите на всичко, свързано с Бог Отец. Ние моЖем да знаем какъв е Бог най вече чрез БоЖието Слово. Ко- гато приемем Отец така, както ни Го е изявил Господ Исус, ние ставаме специални обекти на лкобовта на Отец. И понеЖе Господ Живее във всички вярващи, Отец моЖе да гледа на тях и да се отнася към тях така, както гледа и се отнася към Своя единствен Син. Ройс пише следното: „Бозкията лЪбов, която преди създа- ването на материалния свят е имала за свой достатъчен обект Личността на Сина, след създаването на новия ду- ховен свят намира свой обект във всички, които са съединени със Сина.1<46 А Годет добавя: „Това, което Бог е искал, изпращай-
Точно защото Господ Исус е във вярващия, Бог моЖе да го обича така, както обича Христос. Толкова скъп, толкова скъп съм на Бога, че по-голяма лЬбов не мозке да има към мен: лЬбовта, с която Синът бе възлЬбен от Бога, с тази съща лЬбов Той възлЬби и мен! Гейтби ПедЖит Молбите, които Христос отправя към Бога за Своя народ, „се отнасят" според Рейнзфорд „за духовни неща, за небесни благословения. Той не се моли те да бъдат богати, нито да имат по- чести, нито световно влияние, а да бъдат освободени от злото, отделени от света, обучени да изпълняват дъл- га си и приети безопасно в небето"4*. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|