Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
| главата — този, който трябва да води,
този, който трябва да има властта над Жената, фактът, че Жената е била съз- дадена след мъЖа, показва, че тя трябва да бъде подчинена. Основавайки своя ар- гумент на реда на сътворението, Павел изкл1очва всякаква мисъл, че проблемът за ролята на Жената е проблем само на местната църква. 2:14 Второто доказателство е свър- зано с влизането на греха в човешката раса. Вместо да се обърне направо към Адам, змията е отишла със своите изку- шения и лъЖи най-напред при Ева. Според БоЖието намерение Ева не е трябвало да действа самостоятелно. Вместо това тя си е позволила да бъде измаме- на от Сатана и е паднала 6 престъп- ление. В тази връзка е добре да се отбелеЖи, че някои лъЖеучители днес обичат да по- сещават домовете, когато има най-го- ляма вероятност съпругата да е сама, т. е. когато съпругът е на работа. „И Адам не се излъга." ИзглеЖда, че Адам е съгрешил, така да се каЖе, с от- ворени очи. Има хора, които мислят, че когато е видял, че Жена му вече е падна- ла в грях, Адам е съгрешил от солидар- ност с нея. Но Писанието не казва така. То просто казва, че Жената е била изма- мена, а Адам не е бил измамен. 2:15 Това е един от най-трудните сти- хове в пастирските Послания, за който са били предлоЖени много обяснения. Ня- кои смятат, че това е едно просто обе- щание от Бога, че християнката майка ще се спаси от смъртта чрез физическия акт на рагкдането. Но това не моЖе да бъде така, тъй като много благочести- ви и верни християнки са умрели по вре- ме на раЖдане на нов Живот. Други смя- тат, че под „чадородието" трябва да разбираме раЖдането на Месия и че Же- ните се спасяват чрез Един, Който е бил роден от Жена. Това обяснение също трудно моЖе да отговори на смисъла на стиха, тъй като и мъЖете се спасяват по същия начин. Едва ли някой моЖе ра- зумно да предполоЖи, че Жената получа- ва вечно спасение заради това, че става майка. Това би било спасение чрез дела, и то дела от най-необикновено естество! Ние бихме предлоЖили следното обяс- нение като най-разумно тълкуване на па- саЖа. Първо, в този контекст спасение- то не се отнася до спасението на душа- та на Жената, а до спасението на поло- жението й в църквата. От това, което Павел току-що е казал в тази глава, у ня- кои хора би могло да се създаде впечат- лението, че за Жената няма място в Бо- Жиите цели и намерения, че нейната роля е сведена до нула. Затова Павел опровер- гава тази представа. Вярно е, че за Жена- та не е определено обществено слуЖение в църквата, но това не означава, че тя няма никакво ваЖно слуЖение. Бог е на- редил така, че мястото на Жената да бъде вкъщи, като й е дал слуЖението да отглеЖда деца за почест и слава на Гос- под Исус Христос. Помислете само за майките на водачите в християнската църква днес! Тези Жени никога не са се из- качвали на обществена платформа, за да проповядват благовестието, но възпи- тавайки децата си за Бога, те наистина са били спасени по отношение на тяхно- то полоЖение и принасянето на плод за Бога. Лили казва следното: „ Тя ще бъде спасена от резултатите на
289 1 TuMomeü 2,3  ka, при условие че това отдаване е подк-
репено и от плода на осветения христи- янски характер. "7 На moßa място някои биха могли да по- питат: „А kakßo ще стане с онези Лени, които никога не се омъЖват?" Отгово- рът е, че ß този пасаЖ Бог разглеЖда Въпроса за Жените като цяло. ПоВечето Жени християнки се омъЖВат и раЖдат деца. Що се отнася до изклкоченията, за тях има много други полезни слуЖения, които обаче също не Вклк>чВат общест- вено поучение или упраЖняване Власт над мъЖете. Обърнете внимание на подчинително- то изречение В края на 15 cm.: „...тя ще се спаси чрез чадородието, ако пребъ- дат във вяра, в л!обов и в святост с це- ломъдрие." Това обещание не е безуслов- но. Идеята тук е, че ако мъЖът и Жена- та бъдат последователни В християнс- кото свидетелство, ако те почитат Христос вкъщи и Възпитават децата си в страх от Господа и Вслушване В Него- вите наставления, тогава полоЖението на Жената ще бъде спасено. Но ако ро- дителите Живеят безгриЖен и светски Живот и пренебрегват възпитанието на децата си, тогава тези деца могат да бъдат загубени за Христос и за църква- та. В такъв случай Жената не получава онзи престиЖ, който Бог е определил за нея. Нека никой да не мисли, че понеЖе слу- Жението на Жената е скрито у дома, то е по-маловаЖно от общественото слу- Жение. На английски език има една мно- го вярна поговорка: „Ръката, която лк> лее л1олката, управлява света." В един бъдещ ден на Христовото съдилище ще се разглеЖда верността, а това е нещо, което моЖе да се показва както на амво- на, така и у дома. В. Относно старейшините и дяконите (3:1—13) 3:1 Второто споменаване на израза „вяр- но е това слово" в Първото послание към Тимотей е свързано с работата на епископите В местната църква. Еписко- път е християнин със зрял опит и разби- ране, който полага благочестиви гриЖи за духовния Живот на местното събра- ние. Той не Властва над БоЖието наслед- ство като господар, а го Води чрез своя духовен пример. Днес „епископът" е църковен слуЖи- тел, който упраЖнява власт над много местни събрания. Навсякъде в НЗ обаче се говори за няколко епископи, които ра- ботят в една църква (Деян. 14:23; 20:17; Фил. 1:1; Як. 5:14). Епископ е същото като надзорник. Ду- мата, преведена тук като „епископ", в Деяния 20:28 е преведена като „надзор- ник"*. Епископът или надзорникът е съ- щото като старейшината. Същите мъЖе, които са наречени „старейшини" * в Деяния 20:17, са наречени „надзорни- ци"* в Деяния 20:28 (както и 6 Turn 1:5 и 1:7). Старейшините са същото като презвитерите, тъй като думата „ста- рейшина" е превод на гръцката дума „presbuteros". Следователно всички тези думи—„епископ", „надзорник", „старей- шина" и „презвитер" — се отнасят до една и съща слуЖба. Всъщност думата „старейшина" (presbuteros) се използва като название на някой по-възрастен човек, който не е непременно водач в църквата (1 Тим. 5:1, на гр. ез.), но в повечето други случаи „старейшина" означава човек, признат в местната църква като един, който по- лага пастирска гриЖа за БоЖиите хора. НЗ говори за епископи или старейшини Във Всяка местна църква (фил. 1:1). Би било неточно обаче, ако каЖем, че една църква не моЖе да съществува без епис- копи. От Turn 1:5 става ясно, че в Крит е имало млади църкви, в които все още не е имало признати старейшини. Само Светият БоЖий Дух моЖе да направи от един човек старейшина. Това ни показва текстът в Деяния 20:28. Све- тият Дух влага в сърцето на един човек * Според НВПБКДзк. — Бел. на преВ. 290 1 TuMomeu 3     Желанието ga носи този moßap и го снаб-
дява с Всичко необходимо за тази ВаЖна работа. Не е възмоЖно чоВек да стане епископ Вследствие на гласуване или ръ- кополагане. Местното събрание носи отговорността да разпознае онези мъЖе в него, които Вече са направени старей- шини от Бог Свети Дух (1 Сол. 5:12,13). Вярно е, че в Turn се говори за определя- не на старейшини, но тук заръката „да поставиш презвитери" означава просто, че Turn трябва да отдели онези мъЖе, ко- ито вече са показали качества на ста- рейшини. По онова време християните не са имали НЗ В напечатан вид, така както ние го имаме днес. Затова те не са знаели какви точно са изискванията за старейшините. Затова Павел изпраща при тях Turn със заръката да отдели оне- зи мъЖе, които вече са издигнати от Бо- Жия Дух за това дело. Признаването на старейшините от местното събрание моЖе да има съвсем неформален характер. Често пъти хрис- тияните инстинктивно знаят своите старейшини, тъй като вече са запозна- ти с качествата на старейшните от 1 Тимотей 3 и Turn 1. От друга страна, признаването на старейшините моЖе да представлява и една по-формална проце- дура. За тази цел моЖе да се свика специ- ално събрание на местната църква. В такива случаи обикновено най-напред се прочитат и обясняват съответните текстове от Писанието, след което християните от местното събрание по- сочват кои мъЖе са старейшините в това събрание. Накрая имената на ста- рейшините се съобщават пред цялото събрание. Ако църквата няма способни старейшини, тогава единственото раз- решение е молитвата пред Господа за из- дигане на такива мъЖе през следващите месеци. Писанието не посочва изрично някакъв определен брой на старейшините в мес- тната църква, макар че за тях навсякъ- де се говори в множествено число. Оче- Видно този брой зависи от това колко мъЖе ще откликнат на водителстВото на Светия Дух за старейшинстВо. „Ако се ревне някому enuckoncmßo, добро дело Желае." Днес съществува една тенденция, според която на епис- копството се гледа като на висок църко- вен пост, изискващ малка или никаква отговорност, докато тук виЖдаме, че всъщност надзорничеството е смирено слуЖение сред БоЖиите хора; то дори е наречено „дело". 3:2 В пасаЖа от 2 до 7 cm. се изреЖдат качествата, на които трябва да отго- варя епископът. В него се изтъкват че- тири главни предпоставки: личен харак- тер, свидетелството на семейството, учителски наклонности и Жизнен опит. Това са БоЖиите норми за всички, които искат да упраЖняват духовно водачест- во в местната църква. Днес има някои хора, които казват, че никой не моЖе да отговори на тези изисквания, но това не е вярно. Такъв един аргумент лишава Святото Писание от авторитет и поз- волява епископските места да се заемат от хора, които никога не са били подгот- вени за това от Светия Дух. „Прочее епископът трябва да бъде непорочен." Това означава, че епископът не трябва да дава повод за никакво сери- озно обвинение. Тук не се казва, че той трябва да бъде безгрешен, а „непорочен". Ако той извърши някаква грешка, тряб- ва да се покае за нея както пред Бога, така и пред човеците. Той трябва да бъде безукорен, като не само има нео- петнено име, но го и заслуЖава. Второ, епископът трябва да бъде „мъЖ на една Лена". Това изискване се разбира по няколко начина. Според някои то означава, че епископът трябва да бъде семеен човек. Техният аргумент е, че неЖененият мъЖ няма необходимия опит за решаването на семейни пробле- ми, когато такива се появят. Ако тоВа изискване наистина означава, че еписко- път непременно трябва да бъде Женен, то по същата логика значението на 4 cm. 291 1 TuMomeü 3    би трябвало да е, че епископът задълЖи-
телно трябва да има и деца. Други смятат, че „мъгк на една Лена" означава, че ако първата Жена на един епископ умре, той няма право да склк>чи втори брак. Това е твърде ограничено тълкуване, което би могло да хвърли сянка върху светостта на семейната връзка8. Според трети изразът означава, че епископът не трябва да бъде разведен. Това тълкуване заслуЖва внимание, ма- кар че едва ли моЖе да се приеме за изчер- пателно. Четвърти смятат, че епископът не трябва да бъде обвинен в каквато и да било невярност или нередност по отно- шение на брака. Неговият морал трябва да бъде извън всякакво съмнение. Това е вярно независимо от всичко останало, което моЖе да означава този текст. И според едно последно обяснение този израз означава, че епископът не трябва да има повече от една Жена. Това обясне- ние моЖе да ни се струва много странно, но то има значителни достойнства. Днес на мисионерското поле се случва много често да се спаси някой, който има полигамен брак. Така например моЖе да се окаЖе, че по време на своето обръще- ние той има четири Жени. Впоследствие този човек поЖелава да се кръсти и да бъде приет в местната църква. Какво трябва да направи мисионерът в такъв случай? Според мнението на някои мъ- Жът трябва да се откаЖе от три свои Жени. Тогава ние бихме попитали от кои точно Жени трябва да се откаЖе той? Той моЖе да обича и четирите си Жени и да е осигурил дом и на четирите. Но да речем, че се откаЖе от три от тях и те останат без никакви средства за преЖи- вяване, тогава какво ще правят? Явно някои от тях ще бъдат принудени да проституират, за да преЖивеят по няка- къв начин. БоЖието разрешение на един проблем никога не моЖе да бъде свърза- но с даване път на още по-теЖки грехо- ве. Християнските мисионери в такива страни решават проблема, като позво- ляват на мъЖа да бъде кръстен и приет в местната църква, без обаче да моЖе да бъде старейшина, докато има повече от една Жена. „Самообладан" означава „ВъздърЖан". Епископът трябва да моЖе да се владее не само в яденето и пиенето, но и да из- бягва крайности в духовните неща. „Разбран"* означава сериозен, искрен, проницателен и благоразумен, а не вя- търничав или лекомислен. Той разбира, че както „умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и кипи, така и мал- ко безумие покварява онзи, който е ува- Жаван за мъдрост и чест" (Екл. 10:1). Епископът трябва да бъде „порядъ- чен", т. е. да бъде подреден в своите на- вици. „Гостолк)би8" означава човек, който обича да приема непознати. Неговият дом трябва да бъде отворен както за спасени, така и за неспасени и той тряб- ва да се стреми да бъде благословение за всички, които остават под неговия пок- рив. Старейшината трябва да бъде „спосо- бен да поучава". Когато посещава хора с духовни проблеми, той трябва да моЖе да се обърне към Писанието и да обясни каква е БоЖията воля по тези въпроси. Трябва да моЖе да храни БоЖието ста- до (1 Петр. 5:2) и да използва Писанието, за да обори онези, които внасят лъЖ\и- ви учения (Деян. 20:29—31). Това не озна- чава, че епископът задълЖително тряб- ва да има дарбата на учител. Но той трябва да е в състояние да излага докт- рините на вярата и правилно да анализи- ра Словото на Истината, като прави това с готовност и Жар както в отдел- ните домове, така и в събрането. 3:3 Изразът „не навикнал на пияни разправии" означава „не пристрастен към алкохолни питиета". Епископът не трябва да бъде човек, който има сла- * На английски „sober-minded" — сериозен, здраВомислещ, трезВомислещ. — Бел. на преВ. 292 1 TuMomeü 3    бост към виното, и поради това често
предизвиква скандали или разправии. „Не побойник" означава, че този човек не обича да използва физическо насилие спрямо други хора. Така например, ако той е господар, никога не би ударил своя слуга. Думите „не алчен за пари" липсват в някои древни ръкописи* но присъстват в текста на повечето ръкописи9. Лкюов- та към парите носи зли плодове както в църквата, така и в света. Старейшината трябва да бъде „кро- тък". За да работи в църквата, той се нуЖдае от търпение, самообладание и дух на отстъпчивост. Той не трябва да бъде „крамолник"— побойник и заядлив човек, който вдига скандал за най-малкото нещо. Той не трябва да дърЖи на своите собствени права, а да е уравновесен и сговорчив. Епископът не трябва да бъде „сребро- л1обец", не трябва да обича парите. Тук ударението пада върху „не... обича". Той трябва да е загршкен най-вече за духов- ното благо на БоЖиите хора и да не се Влияе от нездравия стремеЖ към мате- риално забогатяване. 3:4 За да бъде признат за надзорник, един мъЖ трябва да моЖе да управлява добре собствения си дом, като дързки децата си 6 послушание. Това изискване, разбира се, е валидно само дотогава, до- когато децата на този човек Живеят при него. След като напуснат неговия дом и създадат свои семейства, ВъзмоЖ- ността за показване на такова подчине- ние автоматично отпада. Ако един мъЖ управлява добре своя си дом, той труд- но моЖе да изпадне в крайност и да по- каЖе както неподходяща грубост, така и прекалена снизходителност. 3:5 Този аргумент е ясен. Ако човек не показва умение да управялва собствения си дом, как би могло да се очаква от него, че ще моЖе да се гршки за БоЖията * Както и В Библията на бълг. ез. от 1924 г. — Бел. на npeß. църква? В неговия дом броят на хората е сравнително малък. При това те са му роднини и повечето от тях са по-млади от него. Но в църквата броят на хората е значително по-голям и освен това неп- рекъснато расте, при това всеки от тях има различен характер. Очевидно, ако един човек не е годен да управлява в един по-тесен кръг, той няма да бъде спосо- бен да прави това и в по-широк. Пети стих е особено ваЖен, защото ни дава определение на работата на стра- рейшините. И така, задачата на старей- шината е да се гршки за БоЖията цър- ква. ЗабелеЖете, че тук не се казва да „господства" над БоЖията църква. Ста- рейшината не е нито деспот, нито дори великодушен владетел, а един, който води БоЖия народ както овчар води ов- цете си. В НЗ има само още едно място, къде- то се използва думата „гриЖа се", и то е в историята за добрия самарянин (Лука 10:34). Следователно старейшината, който се гриЖи за БоЖията църква, трябва да показва същата неЖна и съ- чувствена загриЖеност, която показва добрият самарянин към пострадалия от разбойниците. 3:6 „...да не е нов във вярата..." Човек, който наскоро се е обърнал към христи- янството или който е нов във вярата, не е годен да бъде епископ. Работата на епископа изисква опит и познание във вя- рата. Опасността за такъв човек е, че моЖе да се възгордее и да падне под съ- щото осъЖдане като дявола. „Същото осъЖдане като дявола" е осъЖдането, паднало върху самия Сатана заради него- вата гордост. Той е поЖелал да застане на едно много високо полоЖение, за кое- то не е бил годен, и затова е паднал изк- лктително ниско. 3:7 Епископът е човек, който трябва да има добро име в обществото. Под „външните" трябва да разбираме неспа- сените хора. Без това добро име той ще стане обект на обвиненията на хората и лесно моЖе да падне в примката на дя- 293 1 TuMomeü 3    вола. Обвиненията могат да дойдат как-
то от страна на вярващите, така и от страна на невярващите. Примката на дявола е капанът, който Сатана поста- вя за онези, чийто живот не съответс- тва на тяхната изповед. Веднъж след като улови хората в този капан, той ги изважда на показ за подигравки, презре- ние и неуважение. 3:8 След като изрежда изискванията за епископите, апостолът се обръща към изискванията за дяконите. Според НЗ дяконът е просто един вярващ, който служи. Обикновено дяконът е онзи, кой- то се грижи за материалните нужди и дела на местната църква, докато епис- копът се грижи за духовния й живот. Това разбиране за служението на дякони- те се основава до голяма степен на па- сажа в Деяния 6:1—5, където се говори за определянето на мъже, които да се гри- жат за всекидневното разпределяне на средства за вдовиците в църквата. В този пасаж съществителното „дякон" не се използва, но във 2 cm. се използва не- говата глаголна форма: „Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислуж- ваме (буквално „дяконстваме") на тра- пези." Изискванията към дяконите са много близки с изискванията към епископите, макар и не толкова строги. Една забеле- жителна разлика е това, че за тях не се изисква да бъдат способни да поучават. Дяконите трябва да бъдат сериозни, изпълнени с достойнство и заслужаващи уважение. Те не трябва да бъдат двуе- зични, т. е. не трябва да говорят проти- положни неща на различни хора или по различно време. Те трябва да бъдат пос- ледователни. Дяконите не трябва да обичат много вино. НЗ не забранява употребата на вино за медицински цели или като питие в страните, където водата е замърсена. Но макар и умерената употреба на вино да не е забранена, християнинът трябва да има също така предвид как това може да повлияе на неговото свидетелство. Докато в някои страни употребата на вино може изобщо да не навреди на него- вото свидетелство, в други тя може да се окаже спънка за невярващите. И така, въпреки че употребата на вино е позво- лена, тя може да се окаже нецелесъоб- разна. Дяконите не трябва да бъдат „лако- ми за гнусна печалба". Както вече спо- менахме, едно от задълженията на дяко- на може да бъде грижата за финансови- те средства на местната църква. Това би могло да се окаже много голяма спън- ка, ако този човек е алчен за пари, защо- то може да се изкуши да вземе от тях. Юда не е единственият касиер, който е предал своя Господ за пари! 3:9 Дяконите трябва „да дърЖат с чиста съвест тайната на вярата". Това означава, че те трябва да показват устойчивост в учението и вярата. Те не само трябва да знаят истината, но и да я живеят на практика. „Тайната на вя- рата" е израз, който описва християнс- ката вяра. Много от докрините на хрис- тиянството са били пазени в тайна в пе- риода на СЗ и са били открити по-късно от апостолите и пророците на НЗ. Това е причината, поради която тук се изпол- зва думата „тайна". 3:10 Дяконите трябва най-напред да бъдат изпитани, също както и еписко- пите. Това означава, че те трябва да бъ- дат наблЬдавани за известен период от време и да им бъдат поверени някои дребни задачи в местната църква. Кога- то те докажат, че заслужават доверие и че служат вярно, тогава могат да им бъдат поверени и по-отговорни задачи. „...и после да стават дякони..." или — ка- зано по-просто — „...и после да слу- жат...". Както и при епископите, ударе- нието тук пада не толкова върху цър- ковния пост, колкото Върху служенето на Господа и на Неговия народ. Винаги, когато един мъж покаже, че е непорочен както в личния, така и В об- щестВения си живот, той може да служи като дякон. Определението „непороч- 294 1 Тимотей 3      ни" е свързано с moky-що изброените
изисквания. МоЖе би тук е добре да споменем ня- кои от служителите, които биха могли да бъдат наречени дякони в местното събрание. Това са човекът, който отго- варя за финансите на събранието, също така секретарят или онзи, който отго- варя за кореспонденцията, и отговорни- ците за реда. 3:11 Този стих явно се отнася за Лени- те на дяконите или за Жените на еписко- пите и дяконите. Жените на мъЖете, които са приели да носят по-голяма от- говорност в църквата, трябва да бъдат верни Жени, които имат добро христия- нско свидетелство и които помагат на своите съпрузи във ваЖната им работа. Трябва да каЖем обаче, че същата тази дума моЖе да се преведе както като „съпруги", така и като „Жени". Второто значение ни кара да предполо- Жим, че тук става въпрос за „Жените дя- кони". В ранната църква е имало такива Жени, което се виЖда от текста в Рим- ляни 16:1 (където е използвана същата дума като „дякон") в църквата в Кенх- рея10. Едно обяснение за вида слуЖение, кое- то тези Жени са изпълнявали в църква- та, е дадено в Римляни 16:2, където Па- вел казва за фива, че „... е помагала на мнозина, както и на самия мен". И при двете тълкувания е вярно, че тези Жени трябва да бъдат сериозни и изпълнени с достойнство и разум. Те не трябва да бъдат клеветници и да пре- карват времето си в клЬкарстване по адрес на другите, нито да разпространя- ват лъЖливи и злобни слухове, които имат за цел да опетнят имената на дру- гите. Трябва да бъдат самообладани — да могат да се владеят и да се въздър- Жат. И последно, те трябва да бъдат „Вер- ни Въб всичко". „Верни във всичко" моЖе би означава, че те трябва да бъдат не само Жени, които са верни на християн- ската вяра, но и Жени, на които моЖе да се разчита, добросъвестни и отговорни. Трябва да могат да оправдават личното доверие на хората и да пазят семейни тайни. 3:12 Апостолът отново се връща на въпроса за дяконите. Най-напред той уточнява, че всеки от тях трябва да бъде мшк на една Лена. Във връзка с това изискване, както и във връзка с по- добното изискване към епископите от 2 cm., същата глава, са били предлагани различни тълкувания. Тук е достатъчно да се каЖе, че също като епископите дя- коните трябва да имат безукорен бра- чен Живот. Те също трябва да управляват добре децата си и домовете си. НЗ гледа на грешките в това отношение като на не- достатък в християнския характер. Това не означава, че мъЖете трябва да се дърЖат като тирани и господари, но означава, че техните деца трябва да по- казват послушание и да бъдат добро сви- детелство за истината. 3:13 Твърдението „тези, които са слу- Жили добре като дякони, придобиват за себе си добро полоЖение", е потвърде- но на практика от Живота на Филип и Стефан. В Деяния 6:5 имената на тези мъЖе са сред имената на седемте дяко- ни, определени да отговарят за разпре- делението на парите сред вдовиците в църквата. Тъй като те показват вяр- ност в това слуЖение, БоЖият Дух ги из- дига на едно по-високо полоЖение, защо- то по-нататък в Деянията на апосто- лите виЖдаме, че Филип слуЖи като бла- говестител, а Стефан — като учител. По такъв начин добрата им работа като дякони става основа те да бъдат издигнати на по-високо слуЖение и да по- лучат добро полоЖение в очите на мес- тната църква. Един човек, който показ- ва вярност при извършването на една дори и много малка задача, скоро ще зас- луЖи уваЖението на останалите и ще бъде ценен като човек, на когото моЖе да се разчита. 295 1 TuMomeu 3     ОсВен moBa Филип и Стефан получа-
Ват голямо дръзнобеиие във вярата в Христос Исус, т. е. те получават голя- ма сВобода В сВидетелстВото си за Христос, В поучението и В молитвата. ТоВа е осъществено на практика от Стефан В неговото паметно обръщение преди мъченическата му смърт. Г. Относно поведението в църквата (3:14—16) 3:14 Апостолът пише Всичко това с на- деЖдата, че ще види скоро Тимотей. „Това" моЖе да Вкл1очВа не само казано- то дотук, но и онова, което следва. 3:15 Павел признава Възможността да закъснее или дори изобщо да не стигне до Ефес. Всъщност никой от нас не знае дали той изобщо е успял да се види от- ново с Тимотей в Ефес. И така, В случай че се забави прекалено дълго, апостолът пише това, за да знае Тимотей как Вяр- ващите трябва да се дърЖат в БоЖия дом. БоЖият дом тук е наречен „църквата на Живия Бог, стълбът и основата* на истината". По времето на СЗ Бог е оби- тавал в скинията и в храма. Сега, във времето на НЗ, Той обитава в църквата или събранието на вярващите. Църквата е също „...стълбът и осно- вата на истината". Стълбът е нещо, което се използва не само като укрепва- що средство, но и като място за поста- вяне на обявления на обществени места. По този начин той моЖе да изпълнява и една съобщителна функция. Църквата е онази единица на земята, която Бог е из- брал да оповестява и показва Неговата истина. Тя е и основата на истината. Тук „основата" има значението на осно- вополагаща или поддърЖаща структура. И така, този израз onucßa църквата като нещо, на което е поверена защита- та и поддръЖката на БоЖията истина. 3:16 ТоВа е един труден за разбиране стих. Една от трудностите се състои * ТоВа е праВилният npeßog. — Бел. на npeß. 296 Във връзката меЖду него и предишния пасаЖ. Според едно от предположенията В него е представена в умален вид исти- ната, на която църквата е стълб и осно- ва (15 cm.). Според друго той ни gaßa при- мер и сила за благочестието, за което ПаВел казВа, че е неразделна част от по- ведението на вярващите В БоЖия дом. ДЖ. Н. Дарби ни предлага следния комен- тар: „ Този пасаЖ се цитира или тълкува чес- то като пасаЖ, който говори за тайна- та на Божеството или за тайната на Личността на Христос. Но той всъщ- ност говори за тайната на благочестие- то или за тайната, чрез която се получа- ва всяко истинско благочестие —боЖес- твения извор на всичко, което моЖе да бъде наречено „благочестиво" в човека... Благочестието произлиза от знанието за въплъщението, смъртта, възкресение- то и възнесението на Господ Исус Хрис- тос... Така познаваме Бога и от пребъд- ването в това знание идва благочестие- то. "П Когато Павел казва, че тайната на благочестието е велика, той не подчер- тава нейната тайнственост, а факта, че непознатата преди това истина за Личността и делото на Господ Исус е изумително чудна и прекрасна. „Бог12 биде изявен в плът" се отнася до Господ Исус и по-точно до Неговото въплъщение. Истинското благочестие се е явило В плът за първи път при раЖ- дането на Спасителя Във Витлеемските ясли. Има спор kakßo означава изразът „до- казан* чрез Духа" — дали „доказан чрез Своя Собствен човешки дух", или „дока- зан чрез Светия Дух"? Ние смятаме, че правилното значение е второто. Господ Исус е бил доказан чрез Светия БоЖий Дух при Неговото кръщение (Мат. 3:15—17), преобраЖение (Мат. 17:5), Въз- кресение (Рим. 1:3,4) и Възнесение (Йоан 16:10). * Или „опраВдан". — Бел. на npeß. 1 TuMomeü 3, 4    Той е бил „видян от ангели" при Него-
вото роЖдение, изкушение, агония В Гет- симанската градина, Възкресение и въз- несение. От деня на Петдесетница досега Гос- под Исус е „проповядван меЖду народи- те". Това послание е стигнало не само до еврейския народ, но и до най-далечните краища на земята. Изразът „повярвай в света" описва факта, че почти от Всяко племе и народ има хора, които са повярвали в Господ Исус. Тук не се казва „повярвай от све- та", а „повярван в света". Макар чеГос- под Исус е проповядван по целия свят, Той не е приет от целия сВят. Обикновено се приема, че „възнесен в слава" се отнася както до Възнесението на Господ Исус В небето след извършва- нето на делото на изкуплението, така и до Неговото настоящо полоЖение там. Винсент посочва, че този израз по-ско- ро гласи „приет в слава". Това означава „с придружаващите Го церемонии на сла- ва или Величие, които ние свързваме с приемането на някой триумфален заво- евател". Някои поставят този списък от съби- тия в хронологичен ред. Така например те казват, че „явен в плът" се отнася до въплъщението на Христос; „доказан (или оправдан) чрез Духа" — до Негова- та смърт, погребение и възкресение; „ви- дян от ангели" описва Неговото възне- сение в небето; „проповядван меЖду на- родите" и „повярван в света" са съби- тия, които следват Неговото възнесе- ние; и последно, „възнесен (или приет) в слава" говори за един бъдещ ден, когато всички изкупени от Христос ще бъдат събрани, Възкресени от мъртвите и при- ети с Него в слава. Според това мнение едва тогава тайната на благочестието ще бъде изпълнена. Ние обаче не ВиЖдаме никаква причи- на, която да налага тозихронологически ред. Някои смятат, че този пасаЖ пред- ставлява част от ранен християнски химн. Ако е така, той много прилича на нашата евангелска песен, известна под заглавието „Един ден": В Живота Си Той ме обичаше, чрез смъртта Си Той ме спаси, във гроба Си взе греховете ми и завинаги ги прости. Когато възкръсна, ми даде оправдание чрез благодат и един ден ще дойде, за да се яви в слава на целия свят. Чарлз X. Марш IV. Отстъплението в църквата (4:1—16) А. Предупреждение срещу неизбеЖното отстъпление (4:1—5) 4:1 Има два начина, по които моЖе да се разбира изричното говорене на Духа. Първият е, че това, което Павел се гот- ви да каЖе, му е било дадено чрез боЖес- тВено откровение. И вторият — че В цялото Писание, и особено в НЗ, се каз- ва изрично, че по-късните времена ще се характеризират с отстъпление от вя- рата. „Послешните времена" са „по-късни- те" или „следващите" времена. Това са онези Времена, които ще дойдат след Времето, по което пише апостолът. „...някои ще отстъпят от вярата..." Местоимението „някои" е характерна дума за Първото послание към Тимотей. фактът, че тези хора отстъпват или отпадат от вярата, не означава, че те някога са били спасени, а че са били хрис- тияни само на думи. Те са знаели за Гос- под Исус Христос и са чули, че Той е един- ственият Спасител. Известно време дори са изразявали Желание да Го след- ват, но след това са отстъпили от Вя- рата. Човек едва ли моЖе да чете този па- саЖ, без да си помисли за лъЖливите кул- тови двиЖения от наши дни. Тук е опи- сан много точно начинът на разпрост- ранение на тези лъЖливи системи. Една голяма част от техните членове е със- тавена именно от хора, които преди 297 1 TuMomeü 4  moßa са посещавали някои така нарече-
ни „християнски църкви". МоЖе би за из- вестен период от Време тези църкви са стояли твърдо във вярата, но след това са се отклонили от здравото учение и са започнали да проповядват едно социално евангелие. Тогава са се появили и култо- вите учители, които са им предлоЖили едно „по-полоЖително" евангелие и по този начин са уловили в мреЖите си оне- зи, които са изповядвали Христос само на думи. Тези именно хора с готовност слушат и се съгласяват с измамни духове и де- монични учения. Изразът „измамител- ни духове" е изполван в преносен смисъл и описва говоренето на лъЖеучителите, в които обитават зли духове и които мамят лековерните. Бесовските учения не са учения за бе- сове или демони, а учения, които са вдъх- новени от демони или чийто източник е в света на демоните. 4:2 Лицемерието предполага носенето на маска. Това е също една много харак- терна черта на последователите на кул- товите двиЖения! Тези хора правят вся- какви опити да скрият своята истинс- ка самоличност. Те не искат хората да познават истинската същност на сис- темата, която представляват. Много често те използват за маскировка биб- лейски термини и християнски химни. Тези хора са не само лицемери, но и лъЖ- ци. Тяхното учение не е според истината на БоЖието слово. Те много добре знаят това и съвсем съзнателно мамят хо- рата. Тяхната съвест е прегоряла*. МоЖе би, когато са били млади, тези хора са имали чувствителна съвест, но толкова често са заглушавали гласа и, като са съгрешавали против светлината, че тя е станала съвсем глуха и безчувствена. Те Вече не изпитват никакви угризения, макар и да знаят, че се противопоста- * Или „притъпена с помощта на нагорещено Желязо" според НВПБКДЖ. — Бел. на преВ. вят на БоЖието слово и проповядват неща, които не са истина. 4:3 Този стих ни посочва две от учени- ята на демоните. Първото е това, кое- то забранява Женитбата. То се проти- поставя пряко на БоЖието слово. Бра- кът е бил постановен от Самия Бог, и то преди Влизането на греха в света. В брака като такъв няма нищо несвято, затова, когато лъЖеучителите забраня- ват Жененето, те нападат БоЖията на- редба. Пример за такова учение е законът, който забранява на някои свещеници и монахини да се Женят. Още по-явно оба- че този стих засяга учението на спири- тистите, което проповядва така наре- чения брак на основата на „духовен афи- нитет". Те „презират нормалния брак и подмамват мъЖете и Жените да напус- нат законните си партньори и да влизат в несвети и незаконни връзки с хора, към които изпитват „духовно Влечение". Тук бихме могли да споменем и отношение- то към брака на двиЖението „християн- ска наука". Неговата основателка Мисиз Еди, която е имала три брака, пише след- ното: „Докато хората не осъзнаят, че Бог е Баща на Всички, бракът ще продълки да съществува... Майчинството, което ня- кога беше твърдо установен факт, тряб- ва да загуби своята привлекателност. "13 Второто бесовско учение проповядва въздържането от някои ястия. Това учение също се среща сред спиритисти- те, които смятат, че яденето на Живо- тинска плът пречи на човека да се свър- зва с духовете. Освен тоВа теософите и хиндуистите изпитват уЖас при Жер- тването на какъвто и да било Живот, тъй като вярват, че душата на човека се прераЖда и продълЖава да Живее В тя- лото на Животно или на някое друго съ- щество. Местоимението „които" моЖе да се отнася както до „Жененето", така и до „ястия". И gßeme са създадени от Бога, за да ги употребяваме с благодарение. 298 1 TuMomeu 4  ОсВен moßa me не са създадени само за
„обикновените" хора, а за „ония, които Вярват и разбират истината". 4:4 „Всяко нещо (или Всяко създание), създадено от Бога, е добро". Както яс- тията, така и бракът са неща, създаде- ни от Бога, и не трябва да се отхвърлят ... стига да се приемат с благодарение. Бог е постановил брака за размножава- нето на човешкия ЖиВот (ВЖ. Бит. 1:28) и е дал храната за поддърЖане на ЖиВо- та (Бит. 9:3). 4:5 БоЖието слово освещава (или от- деля) както храната, така и брака, за да бъдат използвани от човека. За такова освещаване на храната се говори в Би- тие 9:3; Марко 7:19; Деяния 10:14, 15 и 1 Коришпяни 10:25,26. За освещаването на брака се говори в 1 Коришпяни 7 и Ев- реи 13:4. Както храната, така и бракът се ос- вещават също и чрез молитва. Преди да започнем да се храним, ние трябва да на- ведем глава и да благодарим за яденето, което Господ ни е дал (вЖ. Марко 14:19; Деян. 27:35). С това действие ние молим Господ да освети храната, която ще ук- репи нашите тела, за да моЖем да Му слуЖим по-угодно. Преди склкочването на брак трябва да се помолим Бог да бла- гослови този съкоз за Негова прослава, за благословение на другите и за доброто на булката и младоЖенеца. Особено добро свидетелство е, кога- то християните благодарят за храната в присъствието на неспасени хора. Мо- литвата не трябва да бъде нито показ- на, нито дълга, а просто да открива фак- та, че ние благодарим на Бога за храна- та. Б. ПолоЖителни наставления пред- вид неизбеЖното отстъпление (4:6—16) 4:6 Като съветва братята за това, за което говори пасаЖът от 1 до 5 cm., Tu- мотей ще бъде добър слуЖител на Исус Христос. Както вече казахме, „слуЖи- тел" означава „слуга". Тимотей ще бъде слуга, хранен с думите на вярата и доб- рото учение, което внимателно е след- вал до този момент. 4:7 В този пасаЖ Павел сравнява хрис- тиянското учение с атлетическо състе- зание. В 6 cm. той посочва коя е подходя- щата храна за онзи, който слуЖи на Христос—думите на вярата и доброто учение. В 7 cm. той говори за обучение, което има за цел благочестието. Сега апостолът отправя към Тимо- тей един съвет, с който го наставлява да отхвърля нечистите и бабешките басни. Тимотей не трябва нито да се бори, нито да си губи времето с тях, а да ги презира и изобщо да не се занимава с тях. Изразът „бабешките басни" ни на- помня за култовото двиЖение „христи- янска наука", което е основано от Жена и което особено се харесва на по-възрас- тните Жени. То проповядва именно бас- ни, а не истината. Вместо да се занимава с митове и бас- ни, Тимотей трябва да се обучава в бла- гочестие. Такова обучение вклкочва че- тене и изучаване на Библията, молитва, размишление и свидетелстване пред дру- гите. Сток казва така: „Няма такова течение, което моЖе постепенно да те отнесе в благочестието; посоката на течението винаги е насрещна." Това е обучение, което изисква полагане на уси- лия. 4:8 Тук се противопоставят два вида упраЖнение. Едното е телесното уп- раЖнение, което носи полза за тялото, но тази полза е ограничена и краткот- райна. Другото упраЖнение е благочес- тието, което е добро и за духа, и за ду- шата, и за тялото, и носи полза не само във времето, а и за вечността. Що се отнася до сегашния Живот, благочести- ето ни носи най-голямата радост, а що се отнася до бъдещия Живот, то носи обещание за светла награда и способ- ност да се наслаЖдаваме на славата на идещия ден. 4:9 Обикновено никой не оспорва мне- нието, че този стих също е свързан с бла- 299 1 Тимотей 4     гочестието. Словото, че благочестие-
то има голяма и Вечна стойност, е Вяр- но и достойно за приемане. Тук за тре- ти път В тоВа Послание се споменава из- разът „вярно е това слово". 4:10 „...понеЖе за това се трудим и се подвизаваме..."14 „За това"означава „за Живота на благочестие". Павел заявява, че именно благочестието е голямата цел, към която той се стреми и за коя- то полага най-големи усилия. За невярва- щите това моЖе да изглеЖда не особено достойна цел, но християнинът ВиЖда отвъд преходните неща на този сВят и полага своята надеЖда в Живия Бог. Тази наша надеЖда никога няма да види разо- чарование, защото Бог е Живият Бог, Който е Спасител на всички човеци и най-вече на вярващите. Бог е Спасител на всички човеци В смисъл, че поддърЖа задоволяването на всекидневните им нуЖди за ЖиВот. Но Той също така е Спасител на всички човеци и в смисъла, който вече посочихме no-горе, а именно — че е осигурил основание за спасението на всички човеци. Той е Спасителят на вярващите по един особен начин, тъй като те вече са се ВъзползВали от това основание. МоЖем да каЖем, че Бог е по- тенциален Спасител на Всички човеци и действителен Спасител на Вярващите. 4:11 „Това" Вероятно се отнася до ка- заното от Павел В пасаЖа от 6 до 10 стих. Тимотей трябва да заръчва и по- учава тези неща, като непрекъснато ги предоставя на вниманието на БоЖиите хора. 4:12 По време на написването на това Писмо Тимотей моЖе би е на възраст меЖду тридесет и тридесет и пет годи- ни. В сравнение с някои други старейши- ни в ефеското събрание той изглеЖда сравнително млад. Затова Павел казва: „Никой да не презира твоята мла- дост." ТоВа не означава, че Тимотей трябва да издигне себе си на пиедестал и да се смята за недосегаем за критичес- ки забелеЖки, а означава, че той не тряб- ва да дава повод на никого да го обвиня- ва. Като бъде пример за вярващите, той ще избегне опасността да стане
Тимотей трябва да бъде пример на Вярващите най-напред „в слово", т. е. в говорене. Неговото говорене винаги трябва да бъде такова, каквото е харак- терно за БоЖието дете. Той трябва да избягва да говори не само това, което е строго забранено, но и това, което не е назидателно за другите. Изразът „в поведение" засяга цялото дърЖание на човека. Тимотей трябва да се дърЖи така, че да не дава никакъв по- Вод за укоряване на името на Христос. Изразът „в лк>бов" предполага, че лк>- бовта трябВа да бъде както мотивът за поведение, така и духът, и целта на са- мото поведение. Изразът „в дух" липсва В поВечето съвременни версии и коментари, които следват критическия текст, но се среща В текстовете на традиционния и пове- чето ръкописи. Гай Кинг говори осъди- телно за факта, че ентусиазмът (което според неговото проникновено разбира- не означава този израз) е „...качество, което за съЖаление липс- ва вхарактера на много съвременни хрис- тияни. Ние преливаме от Въодушевление при Всеки футболен мач или изборна кам- пания, а изпитваме толкова слаб енту- сиазъм вслуЖението си на БОГА. Поглед- нете с какъв Жар слуЖат на своите идеи последователите на Християнска наука, или Свидетелите на Йехова, или колху- нистите, и се засралгете! О, какЖадувам за възторЖения ентусиазъм, с който църквата някога е слуЖела! Този пламе- нен дух ще помогне много на Тимотей, до- като той се стреми да заздрави листно- то събрание и да го придвюки напред. "15 „Във вяра" вероятно означава „във вярност" и съдърЖа идеята за доверие и постоянство. Чистотата е качество, което тряб- Ва да характеризира не само действията на Тимотей, но и неговите мотиви. 300 1 Тимотей 4     4:13 Този стих Вероятно засяга главно
живота на местната църква, а не личния живот на Тимотей, който трябва да внимава за прочитането на Писанието, за увещаването и за поучаването. Това наставление следва един съвсем опреде- лен ред. Най-напред Павел подчертава колко е важно Божието слово да бъде че- тено пред цялата църква. Това е било особено необходимо по онова време, тъй като разпространението на Писанието е било много ограничено. Много малко хора са имали Словото В писмен Вид. След прочитането на Писанието Тимо- тей трябва да увещава вярващите на ос- нование на прочетеното и най-накрая да ги учи на големите истини на Божието слово. Този стих ни напомня за текста в Неемия 8 гл. и особено 8 cm.: „Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадо- ха значението, като им тълкуваха про- четеното." Ние обаче не трябва да изклк>чваме от този стих и мисълта за личния живот с Бога. Преди да може да увещава и да учи другите на Божието слово, Тимотей трябва най-напред да направи това на практика в собствения си живот. 4:14 Тук не се казва каква точно дарба е била дадена на Тимотей — дали на бла- говестшпел, или на пастир, или на учи- тел. Общото впечатление от тези Пос- лания е, че той е бил пастир и учител. Тук обаче се казва, че тази дарба... му е била дадена чрез пророчество с полага- нето на ръце от старейшините. И така, най-напред виждаме, че тази дарба е била дадена на Тимотей чрез (или съг- ласно с) пророчество. Това просто озна- чава, че един пророк 6 местна църква е станал в даден момент и е съобщил, че Божият Дух е дал на Тимотей някаква дарба. Пророкът не е дал на Тимотей тази дарба, той само е съобщил за ней- ното даване. Това е било придружено с полагането на ръце от старейшините. Тук отново искаме да подчертаем, че презвитерите или старейшините не са имали власт да предадат на Тимотей дарбата. Полагайки ръцете си на него обаче, те са потвърдили пред всички това, което Светият Дух вече е извър- шил. Този процес е описан в Деяния 13. Вто- ри стих ни казва, че Светият Дух най- напред отделя Варнава и Савел за опре- делено служение. Може би това също е предадено на църквата чрез пророк. След това братята от местното събрание постят, молят се и полагат ръцете си върху Варнава и Савел. И най-накрая ги изпращат (3 cm.). Същият този ред се следва от много местни християнски общества и днес. Когато на старейшините стане ясно, че на даден човек е дадена някаква дарба от Светия Дух, те препоръчват този човек на делото на Господа, като показват до- верието си в него и признават пред Всич- ки делото на Духа В неговия живот. Това препоръчване не е средството, което дава дарбата, а само признание на това, което Божият Дух вече му е дал. Има разлика между полагането на ръце на Тимотей от старейшините и по- лагането на ръце на Тимотей от Павел, описано във 2 Тимотей 1:6. В първия слу- чай това действие не е нито официално, нито пък е отговорно за дарбата на Ти- мотей. То само изразява тяхното отъж- дествяване с него 6 неговата работа. ВъВ Втория случай Павел служи като апостолския канал, по който дарбата се предава на Тимотей. 4:15 Заръката „Върху това размишля- вай" * може да се преведе и като „В това приле&авай", или „В това се усъвършен- ствай". Може би второто значение е по- точно, тъй като веднага след това се казва „на това се предавай". Павел на- сърчава Тимотей да се предава изцяло и без остатък на Господното дело, да бъде всецяло отдаден на делото. По този начин неговият напредък ще ста- не явен на всички". ПаВел не желае Ти- мотей да расте 8 християнското служе- * Според НВПБКДЖ. — Бел. на преВ. 301 1 TuMomeu 4,5   ние go определено ниво, след което да
продължи да работи без особени усилия и без никакъв напредък. Не, той Желае Ти- мотей да Върби Все по-нагоре В работа- та си за Господа като един, който изкач- Ва Висока планина. 4:16 Обърнете Внимание на реда на из- брояВане на целите 6 този стих. Тимо- тей най-напред трябВа да внимава на себе си, а след moßa — на учението. ТоВа подчертава колко е важен личният жи- Вот на Всеки Христов служител. Той може да има съвсем правилно учение, но ако неговият живот е неправилен, каква полза от тоВа! А. У. Пинк е изразил moßa много добре: „СлуЖението люЖе да ста- не и зло, ако ние му позволим да измести поклонението и растеЖа и да застане на първо място в нашия личен духовен Жи- вот. " Когато постоянства в това, за което Павел му пише, т. е. В прочитането, уве- щаВането и поучаВането, Тимотей ще спаси и себе си, и онези, които го слу- шат. Думата „спасиш" тук няма нищо общо със спасението на душата. Тази Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|