Проблеми на развитието на “Булгартабак холдинг” АД

Като стопански обект, БТХ се характеризира с някои много специфични особености и функции.

• 
  БТХ е важен, самостоятелен, компактен сектор на българската икономика, органично свързан с тютюнопроизводството, в което са вплетени сложни икономически, социално-етнически, регионални, политически и други проблеми. Тези проблеми трябва ясно да се дефинират и да се анализира влиянието на приватизацията върху тяхното развитие.
  
• 
  БТХ е източник на значителни приходи за държавния бюджет – данъци, акцизи, осигурителни вноски, които трябва да се запазят и да се увеличат след приватизацията.
  

• 
  БТХ има уникална производствена структура, която е трудно приемлива за по-голямата част от инвеститорите. Той обхваща два макар и свързани, но отделни подотрасъла – промишлена обработка на тютюн, която се извършва от манипулационните (тютюневи) предприятия в холдинга и производство на тютюневи изделия, което се извършва от цигарените фабрики, някои от които също извършват промишлена обработка на тютюн.
  

БТХ има монополно положение на пазара на суровия тютюн, на пазара на манипулирания и ферментирал тютюн и на пазара на тютюневите изделия.

БТХ изкупува над 70 % от ориенталските и 100 % от едролистните тютюни и на практика определя пазарните изисквания по отношение количеството, качеството, сортовата структура и фактическите изкупни цени на българските тютюни.

Вътрешната търговия с промишлено обработен тютюн се осъществява 100% от БТХ, т.к. единствените купувачи на вътрешния пазар на промишлено обработени тютюни на цигарените фабрики, които са изцяло в състава на БТХ.

Вътрешната търговия на едро с тютюневи изделия, произвеждани в страната, се осъществява 100 % от БТХ.

БТХ е най-важното средство, чрез което българската държава в продължение на десетилетия и до днес реализира стратегическа цел на своята социално-икономическа политика – създаване на заетост и доходи в обширни райони на страната без алтернативна заетост и с многочислено смесено население, което ангажира в тютюнопроизводството. От тази гледна точка е необходимо да се предвиди кой и как ще го замести.

Актуалното развитие на предприятията от тютюневата и цигарената промишленост в БТХ и на тясно свързания с тях суровинен тил – тютюнопроизводството, се характеризира с противоречиви тенденции и трайни диспропорции. Те са резултат от тежки и взаимнообуславящи се проблеми, възникнали след 1990 г., които все още не са решени. Тези проблеми периодично се изострят, но не се решават кардинално, а се тушират с цената на значителни условия и ресурси на държавата и БТХ, социално напрежение и политически натиск.

Посочените особености и функции показват колко голямо и многопосочно е значението на БТХ за страната. Следователно посоката на тяхното развитие и резултатите от това развитие са от изключителна важност не само за заетите в БТХ и тютюнопроизводството, но и за цялото общество.

Данните от таблицата сочат, че производството на тютюневи изделия рязко спада в периода 2000 – 2002 г., като през 2003 г. възстановява темпа си на производство спрямо базовата година.

Въпреки значителните постижения в миналото, когато в страната са се произвеждали до 170 хил. т. тютюн, от които 145 хил. т. Ориенталски и 25 хил.т. едролистни тютюни – “Вирджиния” и “Бърлей”, в последните години след 1992 г. и до момента тютюнопроизводството се намира в криза, което се изразява в следното:

• 
  Рязко свиване на производството – до малко над 30 хил. тона и неравномерност в отделните години.
  

Високите квоти за производство, които Министерството на земеделието и горите определя ежегодно, не се изпълняват и то значително, което показва липса на мотивация у производителите и липса на производители. В момента броя на тютюнопроизводителите е между 45 и 50 хил. души, а броя на фактически заетите лица е около 180-200 хил. души.

• 
  Стесняване на сортовата структура, от която постепенно отпадат традиционни в миналото произходи, като “Дупница”, “Устина”, “Тополовград”, “Текне” и др.
  
• 
  Трайна тенденция към понижаване качеството на произведжаните тютюни.
  
• 
  Ниско организационно, техническо и технологично ниво на производство.
  
• 
  Ниска натурална производителност на труда, високи производствени разходи и ниски изкупни цени.
  
• 
  Сортовата структура на тютюнопроизводството не съответства на пазарното търсене – произвеждат се сортове, за които имат интерес, но търговците не ги търсят.
  

• 
  Липса на инвестиции.
  

• 
  Въпреки императивните изисквания на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) стратегия за развитие на тютюнопроизводството се прие твръде късно. От нея не става ясно как националното тютюнопроизводство ще се обвърже с потребностите на тютюневата и цигарената промишленост.
  
• 
  Намаляване доходността от износа при увеличено количествено нарастване на износа на продукция.
  

При така очертаната ситуация възниква въпросът може ли и как ще се развива тютюнопроизводството.

Реализацията на българските тютюни се осъществява на два етапа, които са взаимно свързани. Първият етап е свързан с изкупуването на продукцията на тютюнопроизводителите. През втория етап тютюневите фирми извършват промишлена обработка на тютюна и получават полуфабрикат – манипулиран и ферментирал тютюн, който се реализира на вътрешни потребители – цигарени фабрики или се изнася.

Много сериозни са проблемите, пред които след 1993 г. са изправени акционерните дружества от БТХ, които имат за предмет на дейност изкупуването на тютюн от тютюнопроизводителите, промишлената обработка на тютюна и търговията с промишлено обработен тютюн.

Те имат възможност да изкупуват само от произвеждания в страната тютюн, който, както вече беше отбелязано, е нискокачествен, скъп и има сортова структура, която не е пазарно ориентирана.

Реализацията на произведения промишлено обработен ориенталски тютюн е затруднена поради липса на достатъчно търсене от страна на цигарените фабрики, които трябва да са потребители на по-голамата част от него, а също така – и поради ограничените възможности за експорт. От произвежданите у нас три типа тютюн – “Ориенталски”, “Виржиния” и “Бърлей”, поради ниска конкурентоспособност “Виржиния” и “Бърлей” не се изнасят.

Значителен проблем за развитието на тютюневите предприятия създава монополния характер на вътрешния пазар на промишлено обработен тютюн или по-точно казано липсата на реално функциониращ вътрешен пазар.

Единствен потребител на вътрешния пазар на промишлено обработен тютюн са цигарените фабрики от системата на БТХ. Този фактически пълен монопол е предпоставка за нарушаване на пазараните принципи при търговията с промишлено обработен тютюн. БТХ не купува манипулиран и ферментирал тютюн от частните тютюневи компании, като по този начин ги изолира от вътрешния пазар и не им дава възможност да се конкурират с тютюневите предприятия на БТХ. По този начин тютюневите предприятия от БТХ функционират в една стерилна пазарна среда, която не е здравословна за тях, а частните тютюневи компании работят само за износ.

Тютюневите предприятия от БТХ, като цяло са на ниско техническо и технологично ниво на производство в сравнение с някои частни тютюневи фирми у нас и фирми от съседните балкански държави. Те имат твърде високи проиводствени разходи – особено материалните и енергийните, намаляваща конкурентоспособност и остро се нуждаят от инвестиции. Те не могат да издържат на конкуренцията на евтини и качествени тютюни от внос, аналогични на тези, произвеждани от тях. В резултат на това те са в лошо финансово състояние и често блокират изкупуването и заплащането на тютюна. Освен посочените проблеми, които не са единствените, огромен проблем за тютюневите предприятия са ежегодния държавен и политически рекет за договаряне за производство и изкупуване на количества и сортове тютн, които не са им необходими.

Като цяло намалява производството на тютюневи изделия в периода 2000 – 2003 г.

Таблица 6

Производство на тютюневи изделия в „Булгартабак холдинг” АД в периода 2000 – 2003 г.

(по данни на статистически справочник 2004 г.)
/в хил.тона)

Износът на цигари, обаче, бележи лек ръст на развитие в периода след 2003 г.

Посочените проблеми не са единствените, но тези са едни от най-съществените, които приватизацията на БТХ трябва да реши.

Органичната връзка между тютюнопроизводството, тютюневата промишленост и цигарената промишленост при условията на държавно регулиране чрез ЗТТИ, поставят някои въпроси от общ характер за трите производства, които са свързани с бъдещите условия за реализация на българските тютюни.

От голямо значение е своевременното изясняване на това в каква степен е възможно завръщане на традиционните външни пазари за произвежданите в България тютюни и цигари? Има ли потенциални инвеститори, които могат да осигурят тези пазари? Отговорите на тези въпроси са важни, защото селекцията на българските ориенталски тютюни и развитието на една важна част от асортимента на цигарите са съобразени с пазарните изисквания на страните в бившия СИВ и Близкия изток и на тези пазари те могат по-лесно да се върнат.

„Благоевград БТ” е правоприемник на създадения в средата на миналия век Тютюнев комбинат „Пирин”. В настоящият си вариант дружеството се обособява през октомври 1993 г. с разпореджане на МС.

Булгартабак холдинг е мажоритарен акционер, притежаващ 85.24% от акциите на Благоевград БТ. 89.72% от дружеството се притежават от български лица, включително тютюневият холдинг, докато 10.28% са собственост на чуждестранни лица. Продажбата на дела, който не е собственост на тютюневия холдинг, е осъществена по линията на масовата приватизация, като по този начин е формиран free float в размер на 14.76%. От тях 5.14% се контролират от инвестиционната банка UBS London.

Благоевград БТ е най-големият производител в България на цигари и тютюневи изделия, като годишният производствен капацитет се оценява на 14 млрд. цигарени пръчки. Предметът на дейност на дружеството включва изкупуване, обработка и търговия с тютюн и цигарени изделия, производство, заготовка за износ и търговия, както и производство и търговия с резервни части и нестандартно оборудване.

Пазарният дял на дружеството на вътрешния пазар се оценява на 39%, като осъществява и износна дейност главно към страните от Средна Азия и Близкия изток, а така също и към тези от Русия и ОНД.

Основните марки на дружеството са Виктори, ММ, Фемина, Родопи, Welcome, Булгартабак. Сред търговските марки от цялата група на Булгартабак-холдинг Виктори заема най-голям пазарен дял - около 37%, ММ е с 6%, Фемина - 5.6%, ММ е с 4,5%, .

През 2003 г. Благоевград БТ пуска в дистрибуторската мрежа новата марка цигари Престиж, позиционирана в по-ниския ценови сегмент. За реализиране на стратегическите цели през изминалата година дружеството разработва нови марки и нови видове цигари, с които се цели постигане на продуктова диверсификация, като е разширена продуктовата линия чрез пускането на две нови разновидности на най-продаваната марка цигари Виктори - Victory Slims Delux и Victory Slims Lights.

Основната част от продажбите на дружеството се реализира чрез изградената дистрибуторска мрежа, осъществявана чрез дистрибутори на едро. В структурата на продажбите през последните три години се наблюдава тенденция на повишаване на дела на експорта на цигарени изделия, при съпътстващо намаляване дела за вътрешния пазар.

Най-печалившата фабрика на “Булгартабак” – в Благоевград, през 2003 г. е реализирала общо приходи от 196,126 млн.лв. . 97,73 % от тях са от продажби, а останалите са финансови приходи. Продажбите възлизат на 189,009 млн.лв., което е с 16,66 млн.лв. повече от 2002 г. 167,028 млн.лв. от тях са от продажби на вътрешния пазар, а 21,981 млн.лв. – от износ. 97 % от подажбите се падат на цигарите, приходите от които са на стойност 180,4 млн.лв. Малко повече от 18 млн.лв. от тях са от износ. Останалите 3 % от приходите на компанията идват от продажбите на тютюн, тютюневи жили, ацетатни филтри и услуги. През 2003 г. фабриката в Благоевград е увеличила с близо 3 % пазарния си дял – от 39,45 през 2002 г. на 42,01 на сто в края на 2003 г. Дружеството е инвестирало 15,8 млн.лв. за разнообразяване на цигарите и опаковките, подобряване на качеството на вентилацията на филтъра и понижаване на себестойността чрез лазерни перфориращи устройства.

Благоевград БТ реализира нетна печалба към третото тримесечие

на 2004 г. в размер на 16.297 млн. лв. при 17.933 млн. лв. за същия период на 2003г. /намаление с 9.12%/. Това е съпроводено с нарастване на общите приходи на 151.806 хил. лв., което е с над 12% спрямо предходния период, т.е. независимо от нарастването на продажбите с по-голяма сила са се повишили разходите за дейността - най-вече разходите за възнаграждение и другите разходи.

Наблюдаваното повишение подсказва, че продажбите не са повлияни силно от нарастването на цените на вътрешния пазар, тъй като в абсолютен размер те не намаляват.

Нарастването на приходите от продажби за 2003 г. е съпроводено със съкращаване на сроковете за събиране на вземанията си, както и удължаване на дните за заплащане на задълженията. Това е следствие от количественото намаление на вземанията от продажби, които от 9.7 млн. лв. спадат на 3.8 млн. лв. през 2003 г. Едновременно с това намаляват и краткосрочните задължения към доставчици. Стабилните нива на генерираните парични потоци показват също, че капиталовата структура на дружеството не е оптимизирана напълно, т.е. Благоевград БТ разполага с потенциал за интензивно развитие и инвестиции.

Консолидирани показатели на дружеството:

• 
  Работни места 1482 души;
  
• 
  Годишен оборот за 2003 г. – 196,126 млн.лв.;
  
• 
  Инвестиции за 2003 г. – около 10 млн.лв.;
  
• 
  Данъци за 2003 г. – 6,877 млн.лв.
  

Рождената година на дружеството е 1909 г., когато Съюзът на тютюневите кооперации обединява няколко малки цигарени предприятия на територията на столицата и създава „Цигарена фабрика-София”. До 1944 г. фабриката е част от мощното за времето си дружество „Картел”. От 1947 г. предприятието е включено в състава на Държавния тютюнев монопол. През 1993 г. „Цигарена фабрика-София” е преобразувана в акционерно дружество и става част от системата на „Булгартабак-холдинг”АД.

“София – БТ” АД е публично дружество съгласно Закона за публично предлагане на ценна книжа. Към 31 декември 2003 г. регистрираният акционерен капитал на “София - БТ” АД възлиза на 1217 х. лв., разпределен в 1 216 870 броя обикновени поименни акции с право на глас, с номинална стойност на акция 1 лв. Разпределението на акционерния капитал на дружеството е както следва:

“Булгартабак Холдинг” АД 78.22 %

Юридически лица 20.21 %

Физически лица 1.57 %

“София – БТ” АД има едностепенна система на управление със Съвет на директорите от петима членове. Дружеството се представлява и управлява от Изпълнителния директор Славян Стоичков.

„София-БТ”АД произвежда богата гама от тютюневи изделия: американ бленд, виржиния бленд, ментолови цигари, цигари с тъмни тютюни. Произвежданите марки цигари обхващат целия диапазон от ултра леки до цигари с пълен вкус и сила. Дизайнът и опаковката на различните асортименти е съобразен с предпочитанията на потребителите и с модните тенденции в тази област. Освен твърда опаковка за цигари 84 и 100 мм, предприятието предлага на пазара и осмоъгълна твърда опаковка за цигари 84 и 100 мм.

„София БТ” осъществува производствена дейност, като притежава високо технологично съвременно оборудване за производство на цигари: подготвителен цех; три линии за производство на цигари 84 мм с дължина на филтъра 21 мм, линия за производство на 100 мм цигари с дължина на филтъра 27 мм с твърда опаковка. Използваемостта на оборудването е в пряка зависимост от произведените количества. Производителността на всяка линия е 420 кутии от по 20 цигари в минута.

Основният пазар за реализация на продукцията на „София БТ” е вътрешният (почти 99%) и едва 1% при продажби от износ. „София БТ” произвежда около 28% от продукцията на тютюневата промишленост в България (за 2004 г.), като износната дейност се осъщуствява главно към страните от Средна Азия, Близкия Изток, Русия и страните от ОНД. Приходите почти изцяло се формират от продажби на цигари и едва под 1% от преработка на тютюни. През 2003 г. дружеството произвежда 6995 тона цигари, а в стоностно изражение произведената продукция възлиза на 98 348 лих. лв.

Основните фамилии цигари, произвеждани в „София БТ” АД през годината, са Средец 84 и 100 мм /68% от производството през 2004 г./, ММ 84 и 100 мм /10%/, Трезор 84 и 100 мм /6%/, Булгартабак-1 84 мм /4%/.

„София БТ” реализира печалба за третото тримесечие на 2004 г. в размер на 9 626 хил. лв. Това е с 21.1% отстъпление в сравнение с реализираната печалба за същия период на 2003 г. Приходите от продажби, които реализира, се равняват на 71.257 хил. лв., или с 5.40% по-малко в сравнение с резултатите от предходния период.

През 2003 г. дружеството постига нетна печалба от 15 408 хил. лв., което е повишение с 4.5%, докато общите приходи са 101 557 хил. лв., като по този начин те отбелязват намаление с 0.4% в сравнение с постигнатите резултати от 2002 г.

Консолидирани показатели на дружеството:

• 
  Работни места 463 души;
  
• 
  Годишен оборот за 2003 г. – 102,555 млн.лв.;
  
• 
  Инвестиции за 2003 г. – няма данни;
  
• 
  Данъци за 2003 г. – 4,409 млн.лв.