Управление на подразделенията от ба основна задача на командира като мениджър

• 
  изясняване на задачите, които произтичат от регламентиращите документи и които са поставени за изпълнение с отчитане на възможностите на воинският колектив ;
  
• 
  определяне способите и средствата за изпълнение на задачите с отчитане на възможностите на воинският колектив ;
  
• 
  вземане на решение и поставяне на задачи пред подчинените ;
  
• 
  осигуряване на необходимите условия за решаване на задачите ;
  
• 
  ръководство на дейността на подчинените, осъществяване на координация на действията между членовете на колектива, контрол на изпълнението и поставяне на допълнителни задачи ;
  
• 
  маневриране с резервите ;
  
• 
  оценка на крайните резултати от изпълнението на задачите .
  

По принцип дейността на командира се определя от два фактора. Бойният фактор е свързан с общата организация на дейността, и другият – с организацията на циклично повтарящи се учебно-бойни, служебни, битови и други задачи. Това означава, че управленската дейност на командира е многостранно обусловена и се свежда до непрекъснато решаване на определена съвкупност от различни по тип и сложност задачи.

Като основни компоненти на дейността се считат целите, мотивите, операциите. Действащата личност е длъжна да възприема и усвои целите, да сформира съответните мотиви и използва необходимите способи за действие, прилагайки по-големи или по-малки усилия. По силата на това обект на анализ стават особеностите на активността на самата личност. Затова дейността се разглежда като единство на две страни :

а) като съвкупност от изисквания, предявени към личността ;

б) като съвкупност от условия, осигуряващи изпълнението на тези изисквания .

Най-общо може да се определи, че управленската дейност е специална разновидност на човешката дейност, основна особеност на която е, че е насочена към други хора. Предназначението на управленеца се състои в това да помогне на хората да се включат в конкретният трудов процес, да разберат общата задача, стояща пред групата хора, и своята индивидуална роля в съвместните действия, да сформира необходимите мотиви, а така също да установява и поддържа делови взаимоотношения с другите участници в общата работа. Освен това управленецът изпълнява редица функции, свързани със създаването, сплотяването и развитието на общността от хора, за повишаване на нейната ефективност, поддръжка на необходимия социално-психологически климат и укрепване на реда и дисциплината.

Работата на командира на подразделението представлява от само себе си разновидност на управленската дейност. По своята същност тя е всестранно въздействие за съгласуване на съвместните действия на отделни длъжностни лица, групи и колективи с цел изпълнение на конкретните воински задължения и задачи, които стоят за разрешаване и които са продиктувани от специфичното предназначение на армията.

Тази дейност притежава редица особености и предявява своите изисквания към командира с други воини и колективи, която включва контакти от различен тип :

а) директиви – отдаване на заповеди, разпореждания, поставяне на задачи, поръчения ;

б) педагогически – обучение и възпитание, инструктиране ;

в) групови – съвместно разработване с подчинените на планове и решения, съвещания и др. ;

г) контролни – наблюдаване действията на подчинените, изслушване на отчети, доклади и др. ;

д) оперативно-комплексни - това са преки въздействия върху хората в хода на изпълнението на една или друга задача.
Управленската дейност в хода на воинската служба се характеризира с широк обем от разнообразни мисловни задачи, ограниченост в сроковете за тяхното решаване, с опасни последствия от погрешни решения и действия. Управленските задачи са така взаимосвързани, че при решаване на една от тях е необходимо да се имат в предвид редица други, за да не се нанесе някаква вреда. Това създава високо ниво на отговорност и напрегнатост в цялата дейност на командира, поражда специфични управленски трудности, чиято същност се състои в необходимостта да се намери такова решение, така да се поставят нещата, че да се осигури изпълнението на цялата съвкупност от предстоящите за разрешаване задачи.

Посоченото до тук позволява да се определи, че важна особеност на управленската дейност на командира е нейният творчески характер. В не малко част от случаите командирът се среща с нови ситуации, с липса на неопределеност, риск по отношение на резултатите от прилаганите усилия и с необходимостта да се осъществяват нови действия, които по същество имат експериментален характер.

Командирът преди всичко трябва да изучава процесите, които управлява – учебни, битови, служебни, социални и т. н. Той трябва да анализира резултатите от извършената работа, да установява влиянието на различните фактори върху протичането на тези процеси. Анализът на отделните дейности трябва да доведе до установяването на закономерности, след което да се направят изводи. Те трябва да са на базата на съставяне на план-програмата за усъвършенстване на управленската дейност в даденото подразделение. Това значи да се усъвършенства самата социална система, каквато представлява воинското звено.

Ето в тази отначало аналитична, а след това синтетична мисловна дейност, която довежда до вземане не само на определено решение за действие, а преди всичко до увеличаване ефективността на работата на даденото воинско подразделение, се проявява творческата същност на труда на командира.

Ако за мнозинството научни работници времетраенето на творческият процес в значителна степен се определя от самите тях, а времето изразходвано за постигане на някакви резултати, не е толкова важно, то за командира тези процеси обикновено протичат в рамките на дефицит от време. Освен това командирът има възможност в сравнително кратък срок да приложи на практика резултатите от своята творческа умствена дейност, докато научният работник трябва да измине дълъг път , за да може да докаже полезността на откритията си.

Разгледан в по-обобщен вид, творческият процес започва с установяване на основните проблеми за решаване. Вторият момент от този процес е намирането на оптимално решение на поставеният проблем, при който от многообразните варианти трябва да се избере най-сполучливият. Третият е вземане на решение и съставяне на програма за неговото изпълнение И четвъртият – проверяване ефективността на решението чрез практиката. А за да може да се докаже творческият процес успешно, личността трябва да има редица специфични качества.

В резултат на изследванията на Института за изучаване и оценка на личността при Калифорнийският университет в Барали е установено, че творческата личност се отличава с големи действени способности, желание да се експериментира и да натрупва все нов и нов опит, свобода от вътрешни самоограничения, естетичност, впечатлителност, гъвкавост и независимост в мисленето и действията, висока творческа енергия, способност да концентрира своите творчески усилия, стремеж да решава все по-трудни проблеми.

Командирът е необходимо да притежава, да развие в себе си всички черти на творческият работник, за да може ефективно да управлява подчинените му хора. Друга съществена особеност на управленската дейност на командира на подразделението се определя от нейните цели. Командирът съставя на основата на регламентиращите документи, както и на заповедите и разпорежданията на висшестоящите командири и началници, план за дейността на повереното му подразделение в което предвижда срокове, сили, средства и т. н. Резултатът от посочените действия е осигуряване на подходящи условия за активна дейност на всички подчинени, осъществяващи общият замисъл на воинската дейност. Следователно цел на управленската дейност на командира е създаване с негови лични усилия на комплекс от условия, необходими за подготовка и осъществяване на целеустремена воинска дейност за реализиране на стоящите пред подразделението задачи. Върху формирането на целите в конкретната обстановка оказват въздействие такива фактори, като заповедите, указанията, изискванията на висшестоящото командване, задачата на подразделението и замисъла за действие, определен с решение на командира, нивото на подготовка на подчинените офицери, сержанти, войници.

Процесът на формиране на целите на управленската дейност е съпроводен с редица трудности. Например понякога се наблюдава отъждествяване целите на управленските действия с целите на другите участници в съвместената дейност, вследствие на което управленската цел се губи и действията на командира се лишават от чисто управленският си характер. Командирът или се старае сам да проведе колкото се може повече мероприятия, или обратното, отказва се от тяхното провеждане, включвайки се непосредствено в командна, техническа, стопанска и т.н. дейности, подменяйки съответните длъжностни лица или дори действайки като редови воин.

На следващо място следва да се отбележи, че системата от цели се опира на съответната система от мотиви, формиращи се в резултат на осъзнаването на тези цели, на личните управленски способности, на придобитото управленско майсторство, развити интереси, свързани с управленската дейност .

Водещи мотиви за управленската дейност са преди всичко военно професионалните убеждения на командира, нравствените му принцип, чувството за лична отговорност за всичко, което засяга живота и дейността на воинският колектив, който той управлява. Специфична “управленска” мотивация образува склонността към управленска дейност, развиваща се на основата на осъзнаването на управленските способности. Осъзнаването на факта, че именно в армията командира може да бъде най-полезен на обществото и на себе си, че само тук той ще може да разкрие и развие своите способности, е мощен постоянно действащ вътрешен импулс за управленска дейност, за усъвършенстване на неговото майсторство.

Възможни са случаи на недостатъчно осъзната мотивация за управленски действия и проява на мотиви, не съответстващи на интересите на работата . У по неопитните командири се срещат решения и действия от импулсивен тип :

1. 
   неадекватни емоционални реакции ;
   
2. 
   елементи на излишна разгорещеност и прибързаност ;
   
3. 
   постъпки, чийто изходен момент са съображенията за личен престиж ;
   
4. 
   лъжливо разбран авторитет и т.н.
   

Управленската дейност е не само формулиране на цели , но и тяхната реализация, включваща поставяне на задачата, разпределение на задълженията и функциите, подготовка и провеждане в готовност за действие на изпълнителите и контрол.

Анализът на управленска дейност включва също и разкриване на най-характерни трудности, с които се сблъсква командирът. Техният произход е свързан преди всичко с неясните, понякога неочаквано възникнали проблеми, решаването на които изисква голямо умствено напрежение ; със събития, предизвикващи отрицателни чувства ; с препятствия, за преодоляване на които са нужни значителни волеви усилия, настойчивост, мъжество, решителност, твърдост и други волеви качества.

На всеки командир са му познати интелектуалните трудности, които среща в своята работа. Необходимостта постоянно да изучава усърдно да изследва състоянието на нещата, сложността на своевременното получаване на необходимата информация, познаването на хората – само това е напълно достатъчно за създаване на съществено интелектуално натоварване и изисква от командирът определени способности, умение да придобива и осмисля информацията, проницателност и оперативност в осъществяването на действията по изучаването на състоянието на проблемите, които следва да се решава. Наситеността със сложни, неповтарящи се, противоречиви проблеми, необходимостта от приемане на творческа решения, преодоляване на конфликтите – всичко това изисква развити качества на ума, умствени способности, умение да се обхваща цялата съвкупност от факти, които се отнасят към решаваните въпроси.

Управленската дейност на командира в сравнение с тази на ръководителите в различни фирми извън армията има определена специфика.

Тази специфика е предизвикана от редица фактори :

• 
  обектът на управление се състои от относителни постоянен състав и променлив състав ;
  
• 
  командирът не може да подбира (с малки изключения) своите подчинени, не може да се освобождава от тях когато пожелае ;
  
• 
  по-голяма част от обекта на управление са млади хора с малък житейски опит, а войнишкият състав постъпва в армията не по свое желание, а по силата на “Конституцията на Република България” ;
  
• 
  командирът е единоначалник, с делегирана по-голяма власт над подчинените в сравнение с другите ръководители ;
  
• 
  отговорността за изпълнение на дейността от неговите подчинени е сравнително по-висока от тази на другите ръководители ;
  
• 
  командирът не притежава икономически лостове за въздействие върху подчинените си, а само административни и правни .
  

1. 
   военно професионалната насоченост ;
   
2. 
   управленските му способности ;
   
3. 
   уп­равленското майсторство (знания, навици, умения) ;
   
4. 
   владеене на операциите, способите за осъществяване на управленските действия .
   

- като се отчита, че командирът е такъв участник в съвместната групова дейност, който най-пълно обхваща със своето мислене об­щите цели на колектива и трябва да познава и разрешава цялата съвкупност от проблеми, стоящи пред подразделението (частта), и произтичащите от тях задачи, необходимо е той да притежава управленско мислене, осигуряващо обхващането на цялата съвкуп­ност от цели и задачи на подразделението (частта), отразяващо в пълен обем елементите, които съставят неговата организация, в тех­ните връзки и взаимодействия ; умение да вижда подразделението (частта) като цяло, неговото актуално състояние и перспективи за изменение. Тези качества са благоприятна психическа предпоставка за подготовката на целесъобразни решения за дейност.

- управленската дейност на командира се осъществява с раз­лични категории военнослужещи и преди всичко с тесен контакт с определени воини и колективи. Във всички случаи успехът в неговата работа ще зависи от умелото отчитане на техните особености и психическото ми състояние в дадения момент. А затова е необходима висока чувствителност към психическите прояви на личността и колектива, способност да се възприемат и разбират особеностите на хората. Познаването на хората, разбирането на тяхната психика е много значима информация, от която командирът следва да се ръ­ководи при вземането на решение и изпълнението на управленските действия.

Управленските способности се изразяват във възможността ефективно да се въздейства върху поведението на хората, участници в съвместната дейност. Тези способности в крайна сметка се опре­делят от разпоредителността и принципната взискателност на ко­мандира, от умението му да постига изпълнението на планираните, разпоредените, заповяданите задачи, а така също и от неговото лич­но влияние и авторитет.

Характерна черта на управленското майсторство е неговата социално- психическа природа, отразяваща факта, че управленската дейност представлява от само себе си процес на взаимодействие между хората, формиращите се в този процес компоненти на майс­торството имат междуличностен характер, т.е. те се заключават не само в тези изменения, на които се подлага психиката на командира в зависимост от степента на това как той придобива това майсторство, но и в преустройване на психиката на хората, които се намират във взаимодействие с него. Например ако командирът е намерил добър начин за индивидуален подход към даден воин (офицер, сер­жант, войник), това означава, че създалото се в този случай духовно образование — навик за взаимодействие — има двустранен, т. е. социално психически характер. Такъв навик е,възможен, ако активността на командира е станала причина за устойчиви изменения в личността и поведението на воина, благодарение на което той е започнал да разбира въздействията на командира и следователно внася своя принос в осъществяването на необходимия контакт.

Управленското майсторство освен знания, умения и навици за конкретни практически действия включва също знания, умения и навици от изследователски характер, които осигуряват правилната ориентация в нова обстановка, в конструирането на нови, по-рано не извършвани действия.
Качествата на личността на командира не изчерпват въпроса за условията за ефективността на неговата управленска дейност. Ко­гато командирът е изправен пред конкретен управленски проблем, той съсредоточава своето внимание преди всичко върху задачата и обстановката за нейното изпълнение, върху всичко, което би поп­речило за изпълнението й. От тази гледна точна личностни фактори за ефективността на управленската дейност са подготовката (знани­ята, уменията, навиците), качествата и психическото състояние на всички воини и групи (колективи), които ще изпълняват възложе­ната задача и върху които той трябва да оказва управленски въз­действия.

В психологически аспект задачата на командира се състои в това :

• 
  първо - постоянно да усъвършенства своята управленска подготвеност;
  
• 
  второ - внимателно да анализира състоянието на подчинените, да оценява степента на тяхната готовност за предстоящата дейност ;
  
• 
  трето - да осъществява мероприятия за подготовката на подчине­ните за изпълнение на задачите, които са им поставени ;
  
• 
  четвърто - да осъществява самоконтрол върху собствените си действия и кон­трол за състоянието на хората в хода на решаването на задачите.
  

Това означава, че управленската дейност на командира трябва да има в своята структура специални действия, насочени към пси­хологическите условия, към тяхното разкриване и оценка, използ­ване и преобразуване, т. е. управленските действия е необходимо да бъдат психологически обосновани, да се осъществяват с отчитане на психологическите фактори.

Затова при свеждане на решението е необходимо да се спазват определени изисквания главно в следните направления :

1. 
   относно формата на решението ;
   
2. 
   формата на съобщаване на решението ;
   
3. 
   и предварителната психическа подготовка на изпълнителите .
   

Разгледани в ред на намаляване на официалната строгост на формите на предаване на решението от командира към подчинените, те могат да се систематизират като :

1. 
   писмена заповед ;
   
2. 
   устна заповед ;
   
3. 
   разпореждане ;
   
4. 
   указание и инструкция ;
   
5. 
   препоръка (съвет на по старшия съвет на началника).
   

• 
  какво да се направи ;
  
• 
  от кого ;
  
• 
  кога ;
  
• 
  и докога .
  

• 
  какво да се направи ;
  
• 
  от кого ;
  
• 
  как ;
  
• 
  и докога .
  

Многообразието от форми задължава командира във всеки кон­кретен случай творчески да подхожда към предявяване на взисканията. Творчеството на командира следва да се проявява не само в избирането на форма за свеждане на решението, но и в разумното използване на избраната форма, която е и форма на взискание към подчинените.