Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

смесват една с друга. Чувственост значи склонност към плътски възбуди и наслади, сласт, похот. Чувствителност има две значения: 1) сантименталност, изтънчена емоционалност, склонност към изли­яния на нежни чувства, лесно поддаване на чувства; 2) селективност, избирателна способност (на сетивен орган, техническа система и

др.).
31.5. Изразителни движения

Чувството е установка, заемане на типова позиция. И доколко­то тази установка води до първично действие (акция или реакция) или понечване към действие, тя намира израз в експресивно (изра­зително) движение.

Тъй както човешките чувства израстват върху първичните емо­ции и първичните пози, сплитат ги и ги комбинират, така и изрази­телните движения на човека нюансират, разнообразяват и умножа­ват първичните експресивни движения и ги използват в сложните об­ществени отношения. Например отривистите изблици на облекчение, съпътстващи удовлетворението след едно напрежение, при човека са се нюансирали в различни видове смях — от заразителния буен хомеричен смях до лека приветлива усмивка или смях, прикриващ неудобство, или изразяващ присмех, радост, съчувствие, ирония, разбиране, заплаха и т. н. Смехът е гласен израз на радост, веселие, удоволствие. Той е свързан с различни чувства. Най-често е израз на органическо доволство, безгрижие или е бурно освобождаване от някакво бреме. У някои племена е израз на удивление, изумление, объркване.

Всяко чувство, представлявайки определена емоционална уста­новка или емоционална позиция спрямо външни обекти, намира свой външен израз в някакво експресивно движение.

Такова движение е позата — положение на тялото, изразяващо определена тенденция и позиция в поведението на човека. В съвре­менния език поза се нарича най-често умишлено създадено поло­жение на тялото с цел да се имитира някакво достолепие, качество или обществено положение, напр. „поза на оратор", „поза на оби­ден ангел".

Гримасата е изкривяване чертите на лицето, изразяващо (или имитиращо) някакво чувство, напр. „болезнена гримаса", „презрител­на гримаса".

Жестът е движение на тялото, или най-често на ръката, подпо­магащо изразителността на речта, напр. „жест на отвращение".

Мимиката е отработена гримаса с оглед да се изрази точно оп­ределено чувство или въобще да се предаде сигнал без участието на речта; умение за предаване на психически преживявания с телодвижения и промени в израза на лицето. Мимиката е преход от експре­сивно движение към изкуството, основано на експресивни движения.

///. Душевността на съвременния човек или...

255

Жестът и мимиката с течение на времето са започнали да игра­ят роля повече като сигнали при размяна на информация, отколкото като изразители на чувства.

Даже съществува хипотеза (Ланге, Джеймс), според която чув­ствата са следствие от възприемане въздействията на осъществе­ните от човека експресивни движения.

Ето как опитният командир подготвя психологически бойците: ... когато вихърът на боя в ушите ви звучи, бъдете тигри, в кръвта си влейте плам, стегнете мишци, под гневен вид прикрийте кротостта си и на очите си придайте ярост... ... а над тях

във мрачна ярост надвесете вежди... ... стиснете зъби, разширете ноздри, задръжте дъх и напрегнете мощ. Напред в атака! (Шекспир, „Крал Хенрих V",

превод Валери Петров)

При подражаване на позата или гримасата у човека или у вис­шето животно се възбужда съществуващата, изработена вече връз­ка „чувство — експресивно движение" (у животните: емоция — екс­пресивно движение или програмирана реакция — експресивно дви­жение). От експресивното движение се възбужда чувството. Позите и гримасите, поради широките възможности на споменатите обрат­ни връзки, предизвикват чувства; могат да служат като средство за предаване и пренасяне на чувства от един индивид на друг. На тази основа са се развили ред изкуства: балетът, мимическият театър и

др.

Заедно с умножаването и разнообразяването на чувствата се умножават и експресивните движения, изразните жестове. На вся­ко чувство, нюанс на чувство или комбинация от чувства отговаря жест. Вероятно плачът води началото си от болезнения зов за по­мощ на беззащитното животно. А какво богатство от чувства и чо­вешки отношения може да се изрази днес с плача! „Веждите и уста­та по различен начин се изкривяват при различните причини за плач" е забелязал Леонардо да Винчи. А Лев Толстой е описал стотина нюанса на усмивка.

257

В зависимост от силата и екстремността на емоциите, които съ­пътстват чувствата, тия последните получават различни форми. Повишеният или понижен нервнофизиологически тонус, съществу­ващ при маймуночовека и висшите животни, се развива и проявява в типичните за човека настроения.

Настроението се поражда върху състоянието на намалено вза­имодействие с външната среда, при много слабо или никакво вълне­ние и недостатъчна стабилност на психическото уравновесяване. Малки и слаби вътрешни или външни мотиватори могат да доведат до сравнително дълготрайни емоционални състояния — настроения. При многобройните ситуации, които създава общественият живот, ние възприемаме плавното или затруднено протичане на висшите нервни процеси или въздействията на незабелязани от нас външни фактори като настроения на лекота, бодрост, безпричинна радост... или като мъка, тъга, скука, апатия, неизвестно откъде дошла обида — имаме тъжно, унило настроение.

Настроението не е само емоция, но и определена позиция към света изцяло, към битието. Някога са обяснявали настроението с временно преобладаване на един или друг хумор (течност) в тялото или като състояние на душата.

И при висшите животни прекалено силната емоция създава от­рицателна индукция върху съседните области от кората и разтърсва подкорието. Неистовството, овладяло животното, проявяващо се в паническото стадо, у човека се проявява в т. н. афекти. Афектите са чувства, протичащи бързо, задавени от прекалено силните прид­ружаващи ги емоции. При човека в афекти преминават различни чувства: ярост, гняв, ужас, панически страх, внезапна радост и т. н. Силното вълнение почти разрушава фината модулация на висшата нервна дейност и контрола на съзнанието. Човек става невъздържан; приказва и върши неща, които в спокойно състояние никога не би си позволил.

Докато афектите представляват фактически сривове на психиката, при страстите силните емоции не правят пробив в пси­хическото поведение, а придават необикновена сила и трайност на

чувствата. Страстите са чувства, доминиращи над интелекта и волята. Характеризират се със своята сила, продължителност, устойчивост, активност. Страстта е силна привързаност, стремеж към нещо. Отсъствието на това нещо или недостигането му причи­нява страдание. Изобщо страстите са чувства, придружени със стра­дание и силни продължителни вълнения. „Страст" и „страдание" в славянските и в западноевропейските езици са думи с един и същ корен и произход. „Страстна седмица" е седмицата на страданията на Христос. Декарт изброява следните главни страсти: удивление, любов, ненавист, желание, радост, скръб. Явно той, както и много други, под страст разбира силно чувство. Страстите произхождат от силно влечение. В тях са запазени елементи на влечения, жела­ния и други волеви елементи. Обикновено придружават волевите действия и характеризират волята. Страстите повишават многократ­но обществената активност на хората. „Без страст никога не е било извършено и не може да се извърши нищо велико" (Хегел).

В някои случаи възбудата при страстите е толкова силна, че те се доближават до афектите и се получава отрицателна индукция — затормозяване на съседните центрове от кората, напр. „заслепяваща страст".

Често страст се нарича встрастяването — привикването към ня­какъв физически, химически или биологически дразнител (алкохол, наркотик и др.). Неудовлетворяването на създадената потребност от него причинява много страдания и разстройства. Несполучливите опити за освобождаване от тия т. н. гибелни страсти водят до разо­чарование и отчаяние. Но ликвидирането им, макар и трудно, е на­пълно възможно.

Стресът — силно напрегнато състояние на нервната система и на целия организъм, явяващо се още у животните (вж. 7.16), у чове­ка получава нови източници и нови възможности за проява. Освен при заплашващите екстремни ситуации, у човека стрес се получава от преумора: човек е принуден да върши едновременно много работи, да решава няколко задачи, да заема няколко, често противополож­ни позиции, да обработва информация от различни източници и с различен характер. Едва при човека можем да говорим за психоло­гически стрес.

31.7. Конкретни чувства

О. При общинния човек чувствата са много на брой, разнооб­разни и конкретни. При описанието и анализа на конкретните чувства, както при конкретното въобще, художествената литература, изкуството, есето имат голямото предимство пред науката психология. В науката могат да се правят само бегли описания и груби систематизации.

Чувствата биват категоризирани по различен начин. Ако решим
258

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

да следваме историческия път на появяването им, можем да ги раз­делим на три:

— Първични чувства, още неразличими от физиологическите усещания. Такива са например болката, чувството на усилие, чувст­вото на умора, чувството на безпокойство, чувството на удовлетво­реност. Тия първични чувства съществуват и у съвременния човек и при определени обстоятелства могат да бъдат доведени до болезнена, патологична форма. И тогава те преминават съответно в чувство на възбуда (еуфория), трайна умора (меланхолия), чувство (мания) за преследване, чувство (мания) за величие.

— Чувства, породени от условията на живот в общинния строй. Те вече са се абстрахирали от физиологическите усещания и са се превърнали в чисто човешки чувства. Такива са чувствата, свързани с вярата (религиозни), с морала (етични), с логиката (интелектуал­ни) и т. н.

— Чувства, изградили се от цивилизацията. Такива са чувства­та, свързани с индивидуалистическото съзнание, със свободите, пра­вата и претенциите на личността, с усложнените междуличностни отношения, със сравняване на ценностите, с отчитане случайности­те и вероятностите и др.

Чувствата могат да се категоризират по характера на емоциите, които ги придружават: стенични и астенични, положителни и отрицателни, свързани със стрес или с облекчение; силни и слаби, продължителни и краткотрайни; добиващи форма на афект, страст или настроение.

Чувствата могат да бъдат систематизирани и по отношение на ролята, която играят в обществения и личния живот, по обекта, към който са насочени. В този смисъл чувствата на съвременния човек се делят на низши — първични, и висши, свързани с културата и цивилизацията. Висшите, от своя страна, се делят на естетически, свързани тясно със сетивата, обект на възпроизвеждане в изкуст­вото и представляващи средство за въздействие върху индивида с използване сетивната му дейност и въображението му; етически (морални), политически, религиозни, патриотически и пр. — те са свързани с нормите и задълженията на индивида към колектива и представляват порции обществено поведение, добило вид на лична позиция на индивида; интелектуални — свързани с мисленето и про­цеса на познанието. Впрочем, такова деление при разглеждане чув­ствата на общинния човек е малко преждевременно.

Чувствата могат да бъдат устойчиви и силни и да вземат форма­та на страст, доминираща над интелекта и волята, или да бъдат ефи­мерни и неустойчиви. Могат да се делят и по различни други начини.

Тук се изброяват някои чувства:

а. Болка и производни

///. Душевността на съвременния човек или...

259

реакция на сигнал за травма или друга авария във функционирането на организма. Сигналът идва от съответния контакт или от разруша­ващата се тъкан. Действието, което следва рефлективно при болка, е да се отстрани дразнещият агент или контактът с него. При невъзможност за това се мобилизират всички съпротивителни сили на организма и ако болката бъде сведена до търпима, тя става вът­решно преживяване, преживяване на биологично явление. По-точно е физическата болка да се определи като физиологическо усещане, отколкото като чувство. Но редица чувства водят началото си от болката.

б. Отсъствие на болка и безпокойство

други блага. Безспорно и късметът съдейства за психическото със­тояние щастие.)

Както всемирната история, така и животът на индивида не са арена на щастието. Периодите на щастие представляват кратки мо­менти на уравновесяване противоположните сили и фактори, на от­съствие на видими противоречия. Но животът е движение, в което се борят противоположни сили и интереси. Винаги нещо, силно доскоро, умира и нещо непознато, непризнаващо хармония и установен мир, с писък се ражда... Но у щастливия (имащия късмет) и благоразу­мен човек преходите се извършват плавно, с достатъчно подготовка и разбиране и с избягване на болезнени катаклизми.

в. Чувство за безпокойство, тревожност, напрегнатост

Това е състояние, позиция, развила се въз основа на съществу­ващия и при животните рефлекс „заставане нащрек", „наостряне на ушите". То се явява при някои условни сигнали за предстояща дейс­твителна или вероятна опасност. Придружено е с подозрение, боязън, заостряне на вниманието, повишаване на интелектуалната дейност. Чувството за безпокойство държи продължително в моби­лизация различни системи от организма, което води до преумора, болезнена чувствителност и понякога срив на психиката. Това чувс­тво добива своето пълно развитие и болезнени усложнения едва при цивилизацията. В школата на американските неофройдисти (Хорни и др.) чувството за безпокойство играе особена роля на основен дви­гател в психиката.

В общинния строй, при увеличаване ролята на индивида и осъз­наване на самостоятелността му, фактите на нееднакво задоволя­ване правят впечатление. Общественият гнет се проявява в гнетя­що чувство за обида. При появяването на тия индивидуалистки чувства пред обществената група се явява задачата да възпита индивида кога и как да ги проявява, кога и как да не ги проявява, да ги сдържа. По-нататък с цивилизацията и собствеността тия чувст­ва получават пълен разцвет и развитие, развиват се в страсти. В общинния строй за тях почти няма основание и те едва изплуват през гъстата мрежа от табу.

261

Друг вид страх е предпазливата боязън на първобитния човек пред непознатия тъмен свят, останал извън всекидневната практика на колектива. Оттук е произлязъл и суеверният страх от призраци, духове и божества. Първобитното общество твърде умело използва страховете у човека, за да създаде чрез страха чувство за дълг, страх от Бога (страхът от Бога се счита висша мъдрост) и други емоци­онални реакции на индивида — много необходими за здравината на колектива. Със страхове е възпитан първобитният човек, със стра­хове възпитаваме и сега детето в първите години от живот му. (Голям процент от приказките за деца са „страшни".) Страховете понякога предизвикват временни травми в психиката му, но помагат за него­вата социализация.

Страхът може да има най-различни форми и емоционална сила — от едва забележима тревога до всеразрушаващ афект. Може да бъде краткотраен трепет, а може да остане и трайно състояние на психиката, почти черта от характера. Страхът като съвременно по­нятие всъщност обхваща не конкретно чувство, а цяло множество от чувства, реакции, черти: уплаха, боязън, малодушие, нерешител­ност и пр. са различни позиции и чувства, в които като важна компо­нента участва страхът. С развитието на човешкото общество все повече стават нещата и проблемите, които човек се старае да из­бегне и модификациите на страха също растат.

д. Преодоляване на страха, храброст, безстрашие

Можем ли да си представим храбростта вън от задълженията, които имаме към родината, към обществото, към близките. Не нап­разно храбрият (най-храбрият от троянците) Хектор така отговаря на жена си, която се оплаква, че „го погубва неговата храброст", и го кани да се прибере при нея в крепостта:

„Всичко туй мъчи и мене, но срам ще е страшен, невясто, срам пред троянци прославени и дългополи троянки, ако далеко от битката като страхливец отбягна. Туй и сърце ми не дава, защото съм свикнал да бъда
262

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

всякога храбър и в боя сред първи троянци да тичам, светлата слава на татка и своята слава да пазя..." („Илиада", песен VI. превод Ас. Разцветников)

В какво друго е тук силата на Омир, ако не в това, че толкова ясно представя човешкото качество храброст като извезано от об­ществени отношения, В това се състои, между другото, и главната сила — психологическата значимост, на поетичното произведение.

Храбростта е преди всичко черта на характера, определена фор­ма на поведение, но тя в ред случаи може да бъде и чувство, напри­мер упоение в боя или в опасността, пълно вживяване на индивида в ролята на борец, когато усеща, че е майстор в ролята си и е горд с това. Храбростта (безумна храброст) може да се яви при афект на ярост, агресивност или ненавист, когато другите емоции избледня­ват и чезнат. На такава храброст наподобяваме и някои инстинктив­ните действия на животните. „Сипката е малка, но когато пази гнез­дото си и на усойница налита." Храброст, смелост, безстрашие съ­пътстват волевите прояви на човека.

е. Производни на страха и безпокойство

ж. Любовта и нейните производни

В общинния строй сключването на брак в резултат на взаимен избор, взаимна симпатия, харесване, предпочитане е вече често явление. Тук се явява известна „центрация" — придаване на възлюблената качества по-висши и по-богати от действителните. Любовта е често срещано явление сред простолюдието (пастири, овчарки), където се е наложил двоичният брак и по-късно — двуст­ранната моногамия. У царете, князете, богатите се развива много­женството и пълното подчинение на жената,

263
образец или идеал. Силно емоционалното възхищение, придружено със силна радост, преминава във възторг.

Сега ние с понятията любов и обич обхващаме множество от разнообразни конкретни чувства с най-различни нюанси и особености. В широка област тия две понятия се застъпват.

Чувствата от тая група често добиват голяма сила и трайност и преминават в страсти.

Всеки човек, на това не са чужди и висшите животни, изпитва емоционално съпреживяване⁴⁹ на основата на подражателния рефлекс. То е особено силно у детето — то плаче при виждане на чужди сълзи. Но това още не е чувство на симпатия, състрадание. Общинният човек не е излишно сантиментален алтруист, не чувства познатото за нас вживяване в чувствата на другия човек, влизане в чуждото Аз. Това е и невъзможно, тъй като и собственото Аз не е достатъчно оформено. Отношенията в общинния строй са сурови и чувствата на човека са сурови. Съществува взаимопомощ, общ труд за колектива, но всичко това е ежедневие, не е свързано със сантименталности, с каквито например е свързана съвременната благотворителност. Даже и оплакването на чуждия мъртъв е задължение, наложено от обичая.

з. Чувства на отблъскване. Тези чувства, основани на таксиса отблъскване, не са чужди на общинния човек.

В езика на обикновеното общуване употребяваме по-често симпатия — съчув­ствие , съоформяне,обич, благосклонност, противоположност на антипатия. За Бергсон пък симпатията е проникване в същностите, елемент на интуицията.

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

намерено чувство, стремеж да се причини вреда на другия човек. В зависимост от конкретните отношения към обекта, то може да пре­мине в презрение, присмех или в боязън, страх.

Гневът е типичен афект — силно вълнение, обикновено кратко, насочено към някого или към нещо; предизвиква разширение на кръ­воносните съдове. „Гневът нагорещява тялото, скръбта го суши, апа­тията го отслабва" (Авицена). Гневът е агресивна реакция на обида, недоволство, със стремеж да се премахне или накаже причинителят.

По-слаби форми на гняв са негодуването и възмущението.

Общинният човек не се измъчва със съмнения, както съвремен­ния човек. Доминиращо интелектуално чувство е доверието — позицията, която.общинният човек си изгражда спрямо знаещите, старейшините, жреците, както и към обичаите и митовете — убеждението, че нашите идеи, нашата социална структура, религия, обичаи са най-добрите и единствено добри.

32. ОБРАЗ И ИЗОБРАЖЕНИЕ

32.1. Що е образ

Образът е структура (порция информация), елемент от външната, сигнализиращата форма на обектите. Това е структурност, която сетивно може да се приеме от човешкия индивид. Информа­цията на образа се прекодира в главата му и участва като елемент в изграждането на установката за подход към съответния обект. (Такова определение може да се даде и за гещалт. Gestalt значи образ.)

Тази порция информация, такава, каквато е постъпила в сетива­та или усложнена от практиката и знанията, може в процеса на чо­вешката дейност да бъде прекодирана отново в подобна на първона­чалната сетивно действаща структура — в художествено изображе­ние (художествен образ).

Образът е преди всичко естетическа, а не психологическа категория. Но пренасянето на информацията от образа, декодира­нето й в човешки дела е психическо явление, обект на психологията.

Образите обикновено са опростени елементарни структури, ко­ито се възприемат от едно сетиво — например зрителни или слухови образи. Но това не е закон. Във възприемането на образа могат да участват няколко сетива и той да бъде доста сложен.

Например чертите от лицето на девойката Виолета С. се възп­риемат през очите ми; събуждат у мене установка за подход към Виолета (любовно обяснение, възлагане на служебна задача, гняв, естетическо съзерцание и пр.). Също така тези черти от лицето й

///. Душевността на съвременния човек или...

265

Това, че образът сетивно се възприема, не значи, че тая струк­тура не може да се кодира и в други форми, нямащи нищо общо с психиката. Например образът на Виолета може да се възпроизведе върху фотографска картичка, филмова лента, да се отрази в огледалото. Но за да бъде образът психологически обект, необходимо условие е тази порция информация, покрай всичко друго, да се възприема сетивно от човека. Изчезне ли сетивното й действие, та­зи порция информация вече не е образ.

Образът по начало е обективна структура — нещо конкретно, незасегнато и неподложено на абстрахиране от човешката мисъл и практика. Образът произхожда от биологически сигнал и най-често действа емоционално. Това е типичният случай. Но като информация, която многократно се кодира, декодира и пренася, той е подложен на шумове и външни влияния. Така образът загубва някои свои качества, става неясен, мъглив, недействащ емоционално.

Образът сам по себе си е порция информация, което значи, че той е нещо материално. Кодиран е във физическа, телесна форма. Например образът на Виолета е кодиран в самата нейна биологи­ческа телесност; в движения на фотони, които пренасят образа до окото; в блажни бои, нанесени върху платно; в химикали, фиксирани върху целулоидна лента. Всичко това са физически носители на образа.

Информацията от образа, пренесена в главата ми, въпреки че е загубила сетивния си носител и вече не е образ, също се запазва — в комбинация от нервни импулси, възбудени в определен брой неврони и синапси или в друга материална форма.

Образът винаги съществува кодиран в пространството и времето, представлява структурност на някакъв веществен или енер­гиен субстрат и е нещо материално.

Думата „образ" в нашия език значи външен вид, облик, външна структура, стан. Образ, това са чертите на човека (преди всичко чертите на лицето му), които могат да бъдат нарисувани, които въз­приемаме и си представяме. .

Образ може да значи и лице:

Образ може да значи и силует: „Тук таме край пътя се мяркаха тъмните образи на дърветата." Самият корен на думата говори за структура. Образуване значи структуриране; образуван значи структуриран, изграден; даже образован значи структуриран в оп­ределен аспект.

В естетиката под художествен образ се разбира структура в произведението на изкуството, имаща свойство да предизвиква оп-
266